вторник, 16 август 2011 г.

005.1974.01.02 Аз съм Учителят на Русия

Книга 1

2-3.І.110(1974)
София-Изгрев

АЗ СЪМ УЧИТЕЛЯТ НА РУСИЯ!
ЖЛО / РП



21,00 ч.

            На 2.І.1974 г. Елма диктува на единатора писмо до пианистката Р.П. в Москва, но не на български, а на някакъв странен език, макар и с български букви. Едва десет години по-късно, при посещение на холизатора в Москва  Р. му напомня за това писмо и разказва на много хора, че след получаването му веднага са тръгнали със съпруга си по разни експерти лингвисти, с надеждата за разшифровка. Накрая попаднали на египтолог, който казал, че това е ясен смислово текст на древноегипетско наречие и го превел. За съжаление, първата страница от ръкописа липсва. В писмо се твърди, че тя е с лично послание от Елма до съпруга на Роза. – М.П.

     - Разберете, о славни чада на Живия Бог! Сега Моят Дух обича Русия. Там се събужда зърното на Моя живот. Господ няма да ви остави. Бъдете само Божии слуги.
      Казвам ви: скоро ще видите Новия Син – Сина на светлата руска душа. Той ще се яви на мнозина. Сла­вата Му ще бъде обща – жива слава на Руския Дух.
      Учителят сега ви пази. Вие сте азбуката на Но­вото Човечество.
      Помнете: Ако се обърнете към София, ще поста­вите началото на едно добро дело. То е разумно. В общата работа, вие ще Ме откриете. Толкова.

Роза, любима Моя!
Озирис, са Озирис!
Са зра о шиамран
Зан шла ре но ла
Сни те ша он и пан:
Ра пенчила омира!

-         Господи, какво е това? Какво ми се говори?

       - Не питай. Това е молитва:

Озирис, о Озирис!
Учителю велик,
Божествена зора!
Живот мой, помнù ме,
Вникни в моята молба –
Раменете ми се превиват
От остра скръб...

      Роза, помниш ли онова време? Теб унищожиха ли те? Ти пак си жива, обична Моя! Върви по пътя на Любовта, о Моя кръв Нилска. Цялата Нова Земя ще бъде твоя.

Ти, Моя любима робиньо!
Ти, Моя славна Нилска любима!
Полирай отново богове от камък!
Само не обичай своята рана от мъка!
Само не носи своята янтарна скръб!
Падни на колене пред Новото Слънце!

      Ти си любима на Онзи, същия Бог от онези времена. Понеже си вярна на своя Учител, върви в този път достойно!
      Усмихни се, не трови своето сърце – то Ми е нужно за друго нещо. Учù се (тук текстът не се чете – б.п.) горестна ус­мивка. Владей скръбта си като арфа. Прави добро само чрез радостта.
      Аз съм Учителят на Русия и ти си Моята дясна ръка!
      Дерзай, о ти, жива любов!

      Живей за любимия руски народ!

1 коментар: