1247.2009.10.28 Душа свежа

Книга 37

28.Х.145(2009)

София - Изгрев

ДУША СВЕЖА

КОЛЕКТИВЕН ОПИТ ЗА ПРОТИЧАНЕ НА ХОЛИЗАЦИИ

 И ИЗКАЗВАНЕ НА СОБСТВЕНИ МНЕНИЯ

Учителят говори в една Своя беседа за "душа свежа". Ето какво отговарят приятелите, когато бяха помолени да изкажат своето разбиране по този въпрос:

1. СВЕЖОТО е свързано с незастоялото и неостаряло. Това значи, че ако душата ни е като чист /свеж/ въздух, без да държим в нея елементите на застаряването, заблатяването, то наистина тя ще бъде СВЕЖА /младееща, красива/. Поне аз така мисля. Vesela manteva vela_alev@abv.bg Сряда, 2009, Октомври 28 22:47:19 EEТ

2. Под "СВЕЖА ДУША" разбирам душа, неосквернена от вре­мето и бурите, през които е преминала - душа подновена и освежена, както в първия ден на своето раждане - сякаш недо­косната от страданията, през които е преминала. Душа, из­хвърлила съмнения, укори, себеобвинения и страхове, ко­ито страданията са оставили върху нея - като малките деца. Elena Edikoiasi (18-годишна!) anonimen2304@abv.bg Петък, 2009, Октомври 30 00:27:07 EET

3. "За ясновселената и почти целия духовен свят, сродст­вото на душите и естествата е начин на съ­ществу­ване. Така е дори при илухимите, с връх май­чинст­вото. Но вселената на Бог Отец изисква максимален брой обмени на максимално различни естества с максимална скорост във времето, за да се поддържа СВЕЖЕСТТА на Битието, т.е. здравата и нормална Космическа наследственост – генът, неподатлив на бо­лести и израждане." Осияние "Единни, пластични и безкрайно обменящи се" от 2.04.1993 г., anhira@abv.bg

4. И така, в размисъл за "свежесттта на душата", бях насо­чена – разбира се неслучайно и пак навреме – към една беседа на ООК от тома "Абсолютна справедливост", 24/25 (IV) го­дина. Заглавието на беседата е "Фазите на живота" – 23 лек­ция от 25 март 1925г., София. Акцентът в лекцията пада върху мозъка – енергия, дейност, структура, мозъчни нишки. Ако искаш, мога да ти я препиша цялата, ако не я намериш, защото е добре да се прочете цялата. Казвам "да ти я пре­пиша", защото целия том "Абсолютна справедливост" го имам в ръкопис, собственоръчно. Преди 90-те години (87, 88, 89, 90г) преписвах томове като луда – къде на ръка, къде на машина по-късно. Истински Паисий Хилендарски! И мога да ти подчертая следното: когато чета беседа в ръкопис, въздейс­твието е едно, а печатно – друго. Разбира се, ръкописът е за предпочитане – балкан разлика! Преди 90-а година нямаше издаване на томовете, затова преписвах, за да имам и пре­прочитам това богатство.

            Искам да ти пратя един пасаж от беседата, за да съм ясна какво заключих чрез размишление: "Някои от тия нишки сега се образуват. Колкото тия нишки са по-дълги, толкова и човешкият характер е по-силен, т.е. моралните чувства са добре развити. Те се явяват вече като негово наследство. В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото "ле­тящо око на душата" или "вътрешното слънце на човека". Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе роля на трансформатор в човешкия организъм. Когато външ­ната енергия прониква в мозъка на човека, този възел – или "окото на душата" – препраща тази енергия по целия мозък. То има и други свойства, освен това да трансформира слън­чевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. От правил­ното трансформиране на тези енергии зависи здравослов­ното състояние както на организма, така и на чувствата. Значи, това око е трансформаторът на Божествената енер­гия в човека и създава условия за неговото проявление. Сле­дователно, когато това слънце свети в човека, в него има радост и веселие. Той е вдъхновен, чувства се като с криле. (Аз мисля, че това вече е свежестта на душата – б.м.) Заоблачи ли се това слънце, в човека настава мрак (а обрат­ното на "мрак" е "карма", нали?...- б.м.), скръб, страдание – той се намира в ада. Ето защо човек трябва да пази това слънце да не изгасва"... – и т.н..

А сега – нещо от мен, по вдъхновение:

Стаено слънце –

В душата – вечно

Единение с

Животрептящо огънче в

Елма – ваещо

Съкровено изящество на

Творческото озарение.

Нежна милувка - ... Недялка Янакиева, Велико Търново, 6.11.145г.

5. Здравей! Радвам се за теб и ти благодаря за въпроса. Аз нямам конкретен отговор, защото, знаеш че душата е об­ширна като вселената, а духът е мощен като Бога и е едно с Бога. Но мога само да ти кажа, че свежата душа трябва да притежава безкористната любов към всичко за да е винаги свежа. Прегръщам те, приятелю, и бъди това, което си. ГЕОРГИ СЕМЕРДЖИЕВ ahey@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 08:32:39 EET

6. Съвсем скоро си мислех точно на тази тема. Преди няколко дена имах среща с две дами - едната е на 72 год. актриса - и другата на 66год., скулптор. Водихме приятен разговор за нещата от живота и чувствах как една невероятна свежест и лекота струеше от по-възрастната дама, а от мойта ко­лежка чувствах особена тежест, в погледа, във всяка дума, която произнасяше. След като се разделихме, си мислех точно за това: актрисата има "свежа душа" и като я слушаш, забравяш за възраста й. Сега като се поразмислих отново на тази тема, то и скулптурите на мойта колежка са с особено тежки форми, а нали казваме, че всеки прави - малко или много – себе си, затова и работите ни са различни, защото и ду­шите ни са различни. Очаквам с интерес и другите мнения по този въпрос!... Л. И още нещо: Не зная дали, ако има преражда­ния, "старите души" да излъчват онази тежест и умора, а от "младата душа" да струи свежест. Не зная, ти сигурно имаш отговор на този въпрос, чувствам че не съм изчерпателна, но ще очаквам с интерес и другите разъждения по този въп­рос... Л. lubka kirilova lubka20002000@yahoo.com Петък, 2009, Ноември 13 08:50:27 EET

               

            - Има такова нещо, за което говориш; но може би има и стари души, които са запазили свежестта си, и млади, които са преждевременно увехнали

7. Първата ми асоциация беше на пъпка на цвете, току що разпукнала в цвят на утринните лъчи на слънцето и с росни капки, в които блестят цветовете на дъгата... младо и свежо, отворено за новия свят, недокоснато от киселинните дъждове и градушките на времето... готово да дава аромат без значение на кого... нежно... детско... доверчиво... някой ня­кога казва "докато не станете като децата..." Поздрави: Живко Zhivko Stoilov evera@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 08:51:18 EET

8. Душата свежа трябва да може да си спомни радостта, ко­ято е изпитвала в детството си и там горе и да я запази, независимо от външните обстоятелства. Душата не може да остане свежа, ако не се стреми да поддържа здравето на своя космически кораб - физическото тяло. Душата е свежа, когато се радва, когато си спомня и може да прости. Душата е свежа, когато сутрин, щом се събуди, се зарадва на онова, което има - и подскача с радост през своя ден! Hristina Grozeva new.way.to.me@gmail.com , Петък, 2009, Ноември 13 08:53:01 EET

9. Душа свежа...Представям си, че е такава, която обновя­вайки се непрекъснато, презареждайки се, остава свежа, за­щото не спира пътя на живота, не му посавя препятствия. И това е достатъчно, за да няма процеси, напомнящи стареене или заблатяване.. Свежест е, когато много обичаш и много реализирааш любовта. Desislava Angelova hatava100@yahoo.com Петък, 2009, Ноември 13 08:58:32 EET

10. За мен израза "душа свежа" ми звучи, като изгрев, ухание на утринна роса, на чистота... Ухание на пролет, на току-що пробудил се, току-що разлистил се... Нещо, което се случва на чисто, след пролетен дъждец..."Душа свежа" - току-що пробу­дила се, запролетила се, разлистила се и ухаеща на утринна роса... vera sankeva verasankeva@abv.bg Неделя, 2009, Ноември 22 15:56:58 EET

11. Благодаря за въпроса! Според мен, ако се говори за истин­ската душа на човека, тя е от такъв порядък, че е винаги свежа, наред с много други мистични качества, така че за нея да кажеш, че е свежа е излишно - то се подразбира, тя не може да е друга. Тук по-скоро се има предвид свежа душевност, спо­ред мен. Душевността е на по-нисък план, тя може и да не е свежа, може да й е тежко или объркано, тя има повече връзка с чувствата. Докато душата е осъзнаване отвъд чувствата - много по-тънко, неуловимо и неуязвимо. Поздрави, Иван Иван Барзов bon_emi@mail.bg Петък, 2009, Ноември 13 09:29:43 EET

12. Според мен, "душа свежа" е душа млада. Както и в живота всичко, което е свежо е и младо.А кога една душа е млада? - Учителят е посочил това в беседите си. Той ни казва, че ако искаме да запазим душата си млада, трябва да имаме пра­вилни мисли, т.е. положителни мисли, лишени от съмнения, подозрения, омраза, егоизъм, тщестлавие и т.н. Е, това ни е задача за цял живот, но Учителят добавя, че който успее да постигне това, той е разрешил задачата на живота си. Nelly Ilieva nellyrilaa@gmail.com Петък, 2009, Ноември 13 09:59:46 EET

13. Ето ти "душа свежа", брат'чед: сутрин като стана, да из­ляза в градината с кучетата и всичко да ми е мило - може и камъни да падат от небето; съседът да ми е симпатичен, àко че всички го смятат за темерут; да не се дразня от мъжа си и да се халосвам с децата, макар и вече пораснали. И хич да не ми пука, че съм на 53. 53 ли казах? Брей, че кога излетя това време? Че аз съм още на 25! :))Всичко най-свежо, душо! Марина Marina Marinova marina.nmarinova@gmail.com Петък, 2009, Ноември 13 10:02:07 EET

14. Душа, която не е задръстена с предразсъдъци и егоизъм, породен от страх. Те се натрупват като холестеролни плаки и пречат на възприемането на всяко ново чувство с чисто­тата, силата и невинността на дете, което го изпитва за пръв път в живота си Borimira Nedeva-Moore borimira@gmail.com Петък, 2009, Ноември 13 10:25:23 EET

15. У меня, наверное, свежая душа, потому что я так обрадо­валась твоему письму, независимо от того, что в нем напи­сано, как будто праздник какой наступил. Хотя содержание письма тоже существенно.Так вот, это оно и есть: пункт 1. способность радоваться. Далее: 2.Способность удивляться, 3. Способность видеть все, как в первый раз, способность лю­бить, как в первый раз, способность ненавидеть сильно, как в последний раз — всей крепостью своею, чтобы сделать тот единственный шаг, который (ведет) от ненависти до любви. 4. Способность принять все, потому что оно во благо, как бы трудно ни было. 5, Свежим должно быть отношение к Богу, как будто Он только что вдохнул Свое свежее дыхание в твои ноздри и дал тебе тем самым душу живую. Тут можно много думать и говорить, но это первое, что пришло в го­лову. Вопрос, как сохранить душу свежей, тоже заслуживает внимания, наверное даже большего, чем дефини­ции. Обнимаю. Аня. Anna Levitskaja levitskaja@gmail.com Петък, 2009, Ноември 13 10:34:39 EET

16.Душа, отворена за нови неща, знания, отношения, красоти и пр. Matey matey@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 10:39:48 EET

17. ***

Дарявам свежест на децата –

ми каза след молитва Господ. -

При тях е всичко много просто,

изглежда пъзел от играта,

без да обвързва - интересна...

При теб доброто не е лесно,

защото дарът е затиснат

с амбиции и сметки сложни.

Разбираш ли, че невъзможно

е  да те отмине Мойта чистка,

щом дойде време да отиваш?...

И нито косъм от обида

в теб тогава не ще видя,

и ни петно от алчност сива

Аз няма в теб да забележа -

в душата ти, отново свежа!

Dimitar Pashkulev dpashkulev@yahoo.com

Петък, 2009, Ноември 13 11:22:28 EET

18. Много благодаря за хубавия въпрос! Ако простичко отго­воря, сигурно щях да имам предвид млад духом човек - без зна­чение мъж или млада девойка. Неопетнена душа - неизмър­сена, чиста. Може би Яворов е дал най точния поетичен от­говор: две хубави очи, душата на дете в две хубави очи - му­зика лъчи... Не искат и не обещават те. Страсти и неволи ще хвърлят утре булото на срам и грях... Не, не, страсти и неволи не ще хвърлят булото на страст и грях! Две хубави очи ... душата ми се моли ... дете ... душата ми се моли ... Много ху­бава литературна и художествена провокация има и една ри­сунка на Борис Георгиев - душата с две хубави очи. И сега - най-важното - сещам се Орфей за неговата любима Евридика, която той искал да вижда с очите на звездното небе, за да я обгърне цялата. Мисля и за вълшебните сили на Орфей, с ко­ито е вдигал огромни камъни, но не използвал силите си за да убива и да се защитава. Като Христос; нещо подобно и Учи­теля. По човешки, аз виждам позитивния човек, изпълнен с идеи за добро. Може би това е душа - с непрекъсващ поети­чен извор. Това е душа – свежа, жива, "зелена", пееща, възп­риемаща и даваща любов и енергия за другите. Това е богат­ството: душа жива, събудена, откликваща на най-малкия до­сег - като струни на арфа или китара, като слънчев лъч, но­сещ живот. Това е "душа свежа"! Виж и Валери Петров - и той е "душа свежа". Колко много му се възхищавам! Има много литературни примери. В ежедневието видях случайно на га­рата един инженер, който ми прави подовото - Матеев от Пловдив. Бях на конкурс за областен координатор по детско здравеопазване към Програма за деца до 18г от МЗ и се ви­дяхме и пътувахме заедно. Човек на 72 г с вид на Робърт де Ниро - изключително идеен и позитивен! Бяхме много заинте­ресувани от какви ли не идеи. Много находчив, невероятно по­зитивен човек! Работещ с мисъл за използване на ресурсите на слънцето, фотоволтаични системи и т.н. Приемаше идеи и даваше. Свежа душа има и благодарният човек - затова, че е здрав, музикален, обичащ музиката. Такъв е и Левски до последния си миг. Такъв е всеки, изпратен с определена мисия да бъде полезен за хората. Свежа душа е тази, която е свър­зана с живата връзка с Първопричината, с Доброто - то я оживява. Тя е свързана с Дървото и затова е свежа. Др Иван Дошев doshev@mail.bg Петък, 2009, Ноември 13 12:43:15 EET

19. Предполагам, че "свежа душа" означава душа, която винаги е в готовност да постави начало на нещо хубаво, която е лесно афицируема и която дръзновено следва красивата или благата цел, без да се отдава на болката и да потъмнява от нея - просто я пропуска, водена от жизнеността. zvetina rachevazvetina7racheva@gmail.com Петък, 2009, Ноември 13 14:20:35 EET

20. Моето разбиране за ДУША СВЕЖА е следното: Ежедневно новораждане в интелигентността на Живота на Душата. Така е и при свежите цветя. Например: свежо цвете - свежа душа. Опит за аналогия, въпреки че осъзнавам, че такава няма стопроцентова. ratna ratna ratna@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 15:56:11 EET

21. За мен човек със свежа душа е този, който е отворен за всичко ново, не плаща данък на предразсъдъци и всякакви илю­зии, не е загубил импулса си да прави открития - и извън себе си, и в самия себе си. Сърдечни поздрави: Константин konstantin zlatev kosjo11@yahoo.com Петък, 2009, Ноември 13 16:51:32 EET

22. Трудно е да се отговори на този въпрос какво се разбира под "душа свежа"... Може да се направят паралелни разсъжде­ния с това, що е... свеж зеленчук: свежо - да не е спаружено... Ако току що откъснем от градината най-хубавия зеленчук - най-хубавия копър или магданоз, - той е свеж. Ако оставим откъснатия магданоз ден-два, той увяхва. Увяхва, защото е откъснат от корена, който е в земята. Т.е. увяхва поради прекъсната връзка. Учителят казва: "Всички нишки можете да скъсате, но никога не късайте нишката на Любовта!" Тъй че можем да кажем, че "душа свежа" е онази душа която е в непре­ривна връзка с Любовта, в постоянно общение с нея. Но усе­щам, че има и нещо друго. Но засега не мога да се сетя за нещо повече. Щом и теб те затруднява тълкуванието, ще рече, че това е изключително важен въпрос, на който не сме му обръщали внимание. Krasimir Hubanov kdx123@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 17:10:38 EET

23. Според моето виждане, да има човек "свежа душа" означава да може да умира всеки миг за товара на миналото и възприя­тията му да са постоянно свежи, т.е. да вижда нещата така, все едно ги вижда за пръв път - като дете, с възхита и по­чуда. Обикновено за такива хора се казва, че са хора, които нямат възраст. И действително, този, у когото е оживял Ду­хът, няма възраст - той е вечно млад, макар че по тялото му можем да открием белезите на старостта. Borislav Borisov dzhosho@gmail.com Петък, 2009, Ноември 13 18:17:19 EET

24. Душа свежа е оная душа, която не се уморява да се учи по време и между преражданията. Тя е в непрестанен стремеж чрез своето съзнателно усъвършенстване да отваря все по­вече от своите заложби и по този начин да изразява нови и нови аспекти от Идеите на Абсолюта. Не се отчайва задълго и знае, че култивирането на постоянна, тиха радост, незави­симо от събитията и обстоятелствата, я придвижва об­ратно към Първоизточника, по-обогатена и жизнена. Багрина Кларк bagrina@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 19:54:05 EET

25. Ами душа, пълна с оптимизъм, с поглед напред към свет­лото бъдеще. Душа, свободна от предразсъдъци и винаги го­това да поеме нови хоризонти, да се включи в нови приключе­ния по пътя на своето себенамиране. maria videva venirbenir@abv.bg Петък, 2009, Ноември 13 20:11:26 EET

26. ДУША СВЕЖА - това за мен е човек без определена въз­раст, който по всяко време ще намери слънчевия лъч на всяка обстановка и ще му се усмихне, за да го покаже на другите. Като свежа зеленина напролет, протегната към оскъдната топлина и светлина, но не загубила ентусиазма си за по-щедри благоденствия от околни свят. Като оптимист, който знае, че след лошото ще дойде доброто и след студените дни ще дойде пролет. Неговият дух е закован точно там, в този период на наченките на благоденствието, което малцина го виждат, а той е точно сред тези малцина богоизбрани пред­вестници... – Кокиче, пробило снежната постелка и скромно свело глава - Това е за мен "Душа свежа". Dimitar Stanev lordmitak@abv.bg но:Re: "душа свежа" Дата:Петък, 2009, Ноември 13 22:30:43 EET

27. Под "душа свежа" разбирам душа на дете - възторжена, пламенна, пълна с копнеж, виждаща всичко сякаш за първи път - хора и неща, обновяваща се постоянно, Любяща, способна да се освободи от всичко негативно. Бих я сравнила със слънце­вия лъч, който се докосва до всякаква нечистота, без да се умърси. Liliana Berov liliana.berov@hispeed.ch Петък, 2009, Ноември 13 23:23:07 EET

28. Душата е енергиен носител на информационен заряд свър­зваща звено с физическия носител и Духът от Първоизточ­ника. Стремежът на "Свежата Душа" е да се съедини с Абсо­лютната си Енергийна форма. И капацитетът на отражени­ето да се синхронизира с Цялото, на което принадлежи. Ави­ола marieta todorova ma_azo@abv.bg Събота, 2009, Ноември 14 09:41:05 EET

29. За да бъде душата свежа трябва да се обновява, а това означава да не престане да се развива. Учение, работа и всестранно развитие, общуване с другите души. Аз съм все още в Япония и ти изпращам снимки от Окаяма. peter ganev ganevpeter51@gmail.com Събота, 2009, Ноември 14 15:57:55 EET

30. Свежа - чиста, не испорчена, молода. Михаил Левин levinmb49@gmail.com Събота, 2009, Ноември 14 16:08:43 EET

31. "Душа свежа" за мене е най-вече душа чиста, способна да се свърже с Универсалната Душа - извор на всяка мъдрост и познание. Една чиста или свежа душа може да стане канал без препятствия за Волята Божия Marta Alexandrova astromax72@gmail.com Съ­бота, 2009, Ноември 14 17:59:25 EET

32. Интересно :)1 - за да си свеж, трябва да ти е леко на ду­шата - нищо да не ти тежи на съвестта, т.е. да постъпваш принципно, честно, справедливо и добронамерено 2 - за да има свежест, трябва да има постоянно обновяване - никакъв зас­той. Душата трябва да се обновява постоянно с нови изживя­вания, усещания, впечатления, знания, опитности и т.н.3 - за да може да се обновява така душата, трябва да е непредна­мерена, освободена от предразсъдъци - отворена за новото и различното 4 - освен да се обновява, душата трябва посто­янно да се храни, както другите тела. Храна за душата е Лю­бовта – знаем. Така че пак всичко опира до вечната ни тема на разговор - Любовта, която храни, обновява, освобождава и т.н. :)) Ще очаквам и другите отговори - ще бъде много инте­ресно :)) Siyana Demirova astro_sign@abv.bg Събота, 2009, Ноември 14 20:07:45 EET

33. Я понимаю что "душа свежа" это вечная молодость, весна и радость встреч, потому что душа питается Встречами. Без Встреч, душа засыхает. Поэтому Встречи необходимы человеку, чтобы душа была свежа! ТМ Татьяна Митяева mitiaeva@mail.ru Събота, 2009, Ноември 14 21:59:34 EET

34. Вечните стойности на Бога не се засягат от времените, повтарящи се явления, а в същото време се говори и за един друг аспект на Бога - постоянното обновление, новост, мла­дост, свежест и пр. Но това са само думи - истинското зна­ние е познанието, тоест личната опитност на човека в тези неща. С божий мир. ismet osmanov Неделя, 2009, Ноември 15 12:27:03 EET

35. Въпросът предразполага към много и разнообразни раз­съждения. Аз ще го изкоментирем така: възприемам поняти­ето "свеж" директно и асоциацията ми е следната: Да си свеж, за мен означава да си доставяш "пресни сокове" от из­вора. В случая, да получаваш всеки ден някаква информация, която да храни душата с нови, пресни, чисти мисли и идеи, които да не позволяват на душата да се замърсява и съот­ветно да остарява - износва. Поздрави и любов, Цвета Tsveta Andreeva tsveta@gyuvetch.bg Неделя, 2009, Ноември 15 16:36:48 EET

36. Свежестта свързвам с невинността, с детското доверие и чистота, с незакостенялост във външно наложени правила и норми. Тук могат да последват и някои дълги разсъждения, но кратката версия е тази: Свежата душа е, която може да обича...:) Поздрави! Katerina Borisova kateone_me@abv.bg Неделя, 2009, Ноември 15 20:29:12 EET

37. Ще ти отговоря с един богомилски анекдот, разказан нак­ратко, по стар спомен. Вървяли по една прашна планинска пътека двама богомили. торбите им били пълни с книги, но имали малко храна. Единият вървял отпред, а другият след него. Пътеката била много тясна. По едно време първия бо­гомил подскочил и се затичал напред. Другият богомил стиг­нал до същото място и видял че на пътеката има дупка и в нея торба с пари. Казал си, какъв глупак е моят брат, избяга от торбата като от дявол. Но аз ще взема тази торба и ще използвам парите за добро. Взел ги той и отишъл в града къ­дето построил училище, построил църква и се прочул като много благороден и щедър човек. След време Господ повикал двамата богомили на небето. Голямо било очудването на втория богомил когато чул, че Годпод въздига неговия брат, а него самия праща отново на Земята да се учи. Обиден от това той запитал, Господи не направих ли в твое име доста­тъчно добрини за хората? Защо въздигна този който само подскочи и избяга от възможността да създаде добро? - Гос­под му се усмихнал: - Всички твои добрини не струват кол­кото неговото подскачане.

Мисля, че да прескочиш златото без да го вземеш, озна­чава че имаш СВЕЖА ДУША - душа която не се съблазнява да прави нито духовни нито светски добрини, а върви по Пътя към пълно съвършенство. Но, твоят въпрос е: какво означава свежа душа. Е, считай че съм прескочила този въпрос, който е съблазън да се впусна да умувам, вместо да продължа Пътя и да достигна свежестта... Милка Кралева milkana21@yahoo.com Неделя, 2009, Ноември 15 21:45:30 ЕЕТ

38. Много ми е трудно да ти отговоря точно сега, в този момент от живота си... Знам, че децата имат свежи души... Може би когато разберем, че не знанието е това, което ще ни разкрие и обясни вселената и нашето място в нея. Тогава ще се научим да се радваме на всичко в живота, което сме, и кoетo ни е подарено - и ще бъдем свежи души... Dimitar Yankulov mitko_vd@yahoo.com Понеделник, 2009, Ноември 16 06:53:40 EET

39. Винаги, когато имам връзка с теб, усещам присъствието на ученика - този който носи живото знание, предадено от Учителя Беинса Дуно. Ти си продължение на веригата от пос­ветени, с които човек като се докосне, усеща присъствието Му.

Днес получих възможността да оформя в себе си обяснение за "душа свежа", което се породи от намерението ми да се синх­ронизирам с Божественото присъствие на Учителя, което е оставил след себе си тук на Земята като жива следа. В Бъл­гария тази следа е най-силна, поради фактите, с които за­почнах това писмо към теб. Честно да си призная, всяко синх­ронизиране с Божественото разтриса всичко в мен, като ме кара всеки път да се освобождавам от ненужното - и тази опитност ме доведе по естествен път до отговора на твоя въпрос. 

Ще започна малко по-отдалеч с присъствието на Санат Кумара, името Му означава Вечно Млад, неговият по-висш ас­пект Вивамус е бил за определено време логос на планетата Земя, всеобхващащото съзнание на всички останали. Него­вото присъствие винаги ме кара да се чувствам дете, млад, изпълнен със собствената си сила. Душа свежа е Божестве­ната същност, успяла да накара човешкия ум да разбира жи­вота над концепциите на масовото съзнание. Срещата с Бо­жественото в сегашните времена е по-скоро раздрусване за повечето от нас на духовен, ментален и емоционален план. Когато започваме да разбираме тези процеси като транс­формиращи нашата физическа реалност, ние се синхронизи­раме с новия вибрационен ритъм на планетата и цялата все­лена и започваме постоянно да се движим както физически, така и духовно, ментално и емоционално. Животът е вечно движение и който Го живее се подмладява и разхубавява, а ду­шата си освежава. Младостта и красотата са следствие от напълно трансформираната вътрешна същност, която дава на душата свежест и свобода да твори в безусловно единство с човешкото тяло Божествените намерения на Аз съм при­съствието. Живеем в пространство на логическата истин­ност за живота, всичко се смята за вярно единствено АКО са на лице определени условия и всичко извън тях е грешно до доказване на противното. НЯМА повече време за линейно и логично изследване на процесите в живота за това дали от­говарят на определена истина. Навлизаме в обемното прост­ранство, така нареченото четвърто измерение, където е необходимо да включим още една, веобхващаща всичко компо­нента в нашето изследване - ВЯРАТА. За един миг от жи­вота, Тя ни дава отговор на въпроси, изследването на които в линейното пространство би ни отнело еони време.

 Учителя е тук, Духът на Истината, а Неговия женски аспект - Вярата. От 2012 г. Земята навлиза в нов цикъл от 5125 г., където жената навлиза в пълната си сила на водеща енергия. Детето, чиято душичка е освежена и освободена от Бащата - Истината, хваща с другата ръчичка Майката - Вярата и за­едно минават през портала към новия свят. Благодаря за възможността да изживея тази идея. Поздрави, Косьо Kostadin Goleminov kgoleminov@gmail.com Понеделник, 2009, Ноември 16 14:12:19 EET

40 За да е свежа душата, са нужни следните качества:

- да е крехка, невинна и чиста като росата, но в същото време категорична и дръзка като мълнията, като светкави­цата.

- да е свободна като птицата, имаща възможност да от­литне, но непредпочела бягството.

- да е като лотоса, разцъфтял сред тинята - независим - на­мерил почва и там.

- неизчерпаема като дъгата - щедро даряваща багри на тво­ренията в ръкотворния свят.

- колкото повече изгреви отпива, толкова по-трезва да става и по-жадно да твори.

- да доксва всеки градус от зодиакалния кръг и в центъра му да ги хармонизира /ВСЪЩНОСТ ВЛАДЕЕ ЛИ ТОВА, ВСИЧКО ДРУГО ОТДАВНА ГО МОЖЕ/. Ако трябваше да пиша хайку, бих посочила само последното... rumy nikolova rumy.nik@abv.bg Понеделник, 2009, Ноември 16 16:18:27 EET

41. Мисля, обмяната на фини есенции с всички останали души дава свежестта на душата (за което много ни говори Сло­вото), тъй като факторът за обновяване е втичане-изти­чане. Тази обмяна, вероятно, е на всички нива. alexandre georgiev protan@abv.bg Понеделник, 2009, Ноември 16 17:38:57 EET

42. "Душа свежа" ми звучи като неповехнала, уханна, любозна­телна, ненатоварена с тежки изживявания и тъпи спомени, детинска, лесно прощава и забравя кофти тръпки, не си сни­жава полета поради битови или житейски причини - фърчи си леко и свежарско кат глухарче на полска поляна... Белеет кат парус насред синевата... Свети като усмивка на влюбен манго... Свежарка. Като да ти е добре в собствената кожа и това ти стига за момента. Аре свежарската!Веда Рилска Temenouga Vassileva rilskiezera@msn.com Вторник, 2009, Ноември 17 04:43:46 EET

 43. Драги г-н (…) Имам много писма и все повече ми е трудно да отговарям. Освен това отбягвам интервюта и анкети с мен. Под "Свежа душа", след цялото ми творчество от 50 книги, аз за себе си разбирам следното: Свежа душа е влюбената душа. Цялото злато на Земята, натрупано накуп, не струва колкото една влюбена душа! Свежа душа е душата, преминала през гла­воломно страдание и успяла да намери изход - тя е пречис­тена от страданието и благославя поновому живота и при­родата.Свежа душа е душата, тръгнала на далечен път. Тя се е освободила от материалното и всеки миг се освежава от гледките, срещите, въздишките и песните на непознати места и хора.Свежа душа е и оная душа, която е дала прошка на някого и вече се чувства свободна, като излетяла птица.Свежа душа е и сътворяващата душа, вдъхновена от озарението, която усеща усмивката и сълзата на Бога. НИКОЛА ГИГОВ Nikola Gigovni_ro_or@abv.bg Вторник, 2009, Ноември 17 09:52:47 EET

44. Привет:)) Харесва ми въпроса ти:) "Душа свежа" има тоя, който в мисли и чувства не таи, не складира. Този, който честен е пред себе си и с ведрина започва всеки ден.

Мисля, че ако не си роден с това качество, то може да се по­роди - с практика и най-вече с разбиране процесите в живота. Живота предлага своята свежест всеки ден за тоя който по­желае да я види и преживее.

И благодаря:) предизвика размисъл по хубава тема. А вървейки насам към работа, в главата ми дойде следната мисъл, която може би има връзка с въпроса ти : "Някога бил ли си това, ко­ето си?" С поздрав! Явор:) sananda yavor stoyanov sananda@abv.bg Вторник, 2009, Ноември 17 09:17:24 EET

45. Свежата ДУША винаги ухае на ЛЮБОВ, но и я усеща неп­рестанно. - Не само я усеща, но и я дярява като извор, като слънцето! Как може извор да блатяса?... Блатясването от старост, лудост, рак, тумори, склерози, инсулти и пр. дали не ни говори нещо?Petar Tatarev tatarev@abv.bg Вторник, 2009, Ноември 17 09:36:27 EET

46. Свежа душа... - Какво е наистина това, какво извикват тези думи – и техния смисъл в нас? Какво усещаме в душата си в този миг, кои са измеренията и кое чертае границите на нашите души? Със сигурност възприятията са първото ка­чество на душата: чувствителност и отзивчивост; затваря­нето означава изолиране, а то пречи на душата да се свързва с мирозданието както и с другите души. Обменът между ду­шите е ключов за нейния нескончаем живот. Свежа душа е онази душа, която е отворена за връзката си с Извора и я поддържа, захранва я с безусловна обич, с благого­вение пред Съзиданието и пред неговия Създател. Душа, за която търсенето на Истината е цел и смисъл на живота. В тази връзка – и търсенето на своята идентичност в полето далеч над злободневието и преходността. Душа, ко­ято се докосва с чувства и разбиране до Вечността – преби­вавайки във временността. Maia Atanasova atamay@abv.bg Вторник, 2009, Ноември 17 10:09:43 EET

47 Àми, аз съм си винаги свеж, понеже върша глупост след глупост... ДимДим, duganovo@abv.bg Вторник, 17 11 2009 12:12:29 PM

48. Душа свежа е душа, излязла от кръга на кармата, която възприема и реагира на света по свеж начин, по вътрешно убеждение, разумно, мъдро и с любов. И тази мъдрост и любов са дълбоко заложени в нея и нямат нищо общо с каноните, ег­регорите и възпитанието.Моят e-mail може да се публикува, както и името ми!Бъди свеж! Прегръдки Силвина Silvina Karaboitcheva silvikar27@hotmail.com Вторник, 2009, Ноември 17 12:00:57 EET

49. Душа свежа - Душа, която не се съобразява с физическата възраст на телесното облекло; Душа, свързана с проявяващата се всеки ден свежест на Майката - Природа; Душа, която осъзнава себе си като дете на Бога; Душа, която живее в радостта.О.Н. (Нека засега и аз да бъда под №. Вторник, 2009, Ноем­ври 17 14:07:03 EET И една покана за многото приятели: 26-29 ноември Семинар "Проява на гласа" I, за всички, за които пеенето, общуването и заставането пред публика, са предизвикателство! Един семинар, разглеждащ пеенето като метод за трансформиране на енергиите в човешкото тяло, подобряване на дихателната система и изследващ гласа като начин за изразяване на човешката същност!

http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp#glas

50. Първото, за което се сещам при дефинирането на "душа свежа", е душа, изпълнена с много позитивизъм и имаща поло­жително въздействие върху околните.Това е моята интерп­ретация и ще се радвам да разбера какво мислят и други по въпроса :-) Хубав и усмихнат ден! Светла Svetlana Drumevasvet_lan_ka@yahoo.com Вторник, 2009, Ноември 17 14:50:14 EET

51. Предполагам че има предвид "чиста". За мен няма нужда от тълкуване, но ако го сравним с водата която е свежа докато тече (в случая с душата - "да се развива") и блатясва щом спре - то тази аналогията относно душата би илюстрирала добре смисъла на този израз. Sofia Tango sofiatango@gmail.com Вторник, 2009, Ноември 17 16:06:24 EET

52. Привет! Самата дума свежест се асоциира в моето съзна­ние с чистота, невинност. Но колко души са такива? Дали хо­рата изобщо - по дефиниция - могат да имат невинни души? Душата трупа мъдрост живот след живот. И като ларвата, преди да се превърне в красива пеперуда например, може да приеме много нелицеприятни форми. Целта е една - да опита и разбере всяко нещо, което би могло да попречи на душата да се отклони от пътя на невинността. И чак тогава - и само тогава - да се освежи. Със същите чувства и с малко повече свежест в деня – Лъчо Latchezar Hristov luchoh69@gmail.com Вторник, 2009, Ноември 17 18:14:32 EET

53. Относно "душата свежа" не знам колко компетентно мога да се изкажа, понеже отскоро навлизам в окултните науки и занимания. Но на пръв "поглед" „свежата" душа е млада и нео­питна или вече достатъчно трудила се и развила се душа, която се е върнала сред другите души след заслужена и обод­ряваща почивка в латералното пространство. От друга страна, „душа свежа” може да е неувяхваща такава, която е намерила посоката, в която трябва да развива своето висше Аз и е успяла да се съхрани по пътя на осъществяване на сво­ите цели. В едно друго разбиране на думата „свеж” "душата свежа” би била ярка, светла, чиста душа. А дали пък не е просто жива душа? Това са асоциациите, които се породиха у мен сега; ако ми хрумне и нещо по-възвисшено, си запазвам правото да допълня. Поздрави Стела Stela Kostadinova alets@abv.bg Втор­ник, 2009, Ноември 17 20:42:29 EET

54. Душа свежа е преди всичко душа чиста като кристалния рилски въздух на ранина, душа свежа е душа, която те осенява с присъствието си, както изгрявящтото слънце те стопля с лъчите си, душа свежа е душа, в чието присъствие чуваш ра­достните песни на пролетните птички, душа свежа е душа, в която постоянно блика, струи положителна енергия като жива вода, душа свежа е душа, в чието присъствие чувстваш величието на вселената и искаш да благодариш, че те има, душа свежа е душа, с която се рееш с полаха на вятъра на промяната из тайните кътчетата на душата ти, душа свежа е душа, която мълчаливо те обича с чиста, скрита Божест­вена Любов. Павлина peace@pavlinab.com Сряда, 2009, Ноември 18 01:17:42 EET

55. Душа свежа Если она постоянно утоляет жажду духовным вином и опьяненная, раскинув крылья, реет среди блуждающих мечтаний (пока чьи-то незримые руки стирают пыль с ее зер­кальной поверхностии) и очнувшись возвращается в мир, чтобы сочетать явное в жизни с сокрытым в ней. Galina Kalyuzhnygalina.kalyuzhny@gmail.com Сряда, 2009, Ноември 18 04:52:09 EET

56. Непорочна. Млада. Честна. Lazura cortial.patrice@neuf.fr Сряда, 2009, Ноември 18 15:36:20 EET

57. Предизвикателство е да дам определение за това какво е душа свежа, особено след онзи свеж емайл!..:) Може би е душа, обгорена в абурдите на живота, обветрена във възхищенията на душите, които са я познали и окъпана в любовта на Онзи и онези, които я обичат. Dimitar Kolev albireo_2000@yahoo.com Сряда, 2009, Ноември 18 23:22:38 EET

58. Темата е много интересна и, признавам си, ми трябваше време да разсъждавам. Ако е в пряк разговор - бързо, лесно, но изписана мисъл е по-отговорна! Та: "Свежа душа" е тази, ко­ято е в непрекъснато търсене - в движение. Не мога да опре­деля дали търсенето е за добро, защото тази категория се възприема по различен начин от всеки. Но ако е заложено това движение с искренна любов - то - доброто ще стигне по пред­назначение, свежестта на душата ще се прояви чрез мла­дост, лъчезарно излъчване, жизненост..

Сигурно може да се разсъждава още много, но за мен това е основния замъсил. Търсенето, движението, умението да съз­реш красивото в мига, до подкрепиш вярата, когато тя е ко­леблива в пътя, който е поет от убеденост и потребност, а предстоят изпитания и трудности... това носи свежест на душата. Скромно мнение. С уважение и най-добри чувства! Rumi Valchanova rumi_49@abv.bg Четвъртък, 2009, Ноември 19 10:06:22 EET

59. Свежестта на душата - Велико нещо е човешката душа. Нейното жизнено начало се губи в отблясъците на Божието съзнание, а краят – той е пак там, във вечния Огън на Прана­чалото, откъдето някога тя е излъчена като малка искрица в спираловидния вихър на енергията. Началото и краят се сли­ват в едно!

            Вечната психея, както я наричат посветените, е Божес­твена единица, раждаща световете със силата на своя вътрешен заряд, съхранила в себе си свежестта на една не­увяхваща пролет. И наистина, какво би бил животът без ду­шата? Тя е златната съкровищница на Духа, чрез която се проявява Онзи Незнаен Един, който никога не си е позволявал да разкрие Своето тайнствено присъствие пред производ­ните енергии на Мисълта. Неговата дъщеря, Психея, слиза по стъблицата на Битието, пуска корени в най-гъстата мате­рия - илюзорната, - събира опит и отново силата на Духа /той е оригиналът/ се издига нагоре към Слънцето, което я привлича с мощната си гравитация. Слънчевият разум е ма­терната люлка, където тя се е залюляла, преди да се появи на света. То е и входната врата към лоното на Отеца. Ду­шата изгражда стеблото на своя жизнен статус като най-прелестното цвете, с което Бог е дарил Земята, пуска лис­тенца, пъпчици, и в един прекрасен ден разцъфтява като ца­рицата на цветята - розата, разнасяща надалече своето невероятно ухание. Тя е също и плодното дърво в райската градина, което ражда дванадесет пъти в годината сочни и дъхави плодове. Точно толкова, колкото са енергийните цен­трове и тела на човека. И който вкуси ароматния плод, ос­вежава душата си завинаги.

            Който е почувствал обаянието от досега си с една въз­вишена душа, знае за какво говоря. И аз, обикновеният човек, по милост Божия, съм един от тези щастливи хора, които в този жизнен цикъл усетиха свежестта на една сродна душа. Великолепно съзвучие се получи като плод на резонанса, ус­тановил се между нас от незапомнени времена.

            Опитвам се да изразя чувствата си, но липсват тези думи в човешкия лексигон, за да изкажа всичко. Затова използ­вам езика на поезията и песента, които са моята стихия. Мога да кажа, че вече се ражда следваща поема, която, надя­вам се, ще бъде венецът на всичко, което досега съм сътво­рил с помощта на моя Дух. Защото, струва ми се, повече ни­кога в този жизнен цикъл няма да срещна душа като тази, за която сега Ви говоря. Жизнени сокове потичат, когато еди­ният отправи мисълта си към другия. Ние сме винаги заедно духом, независимо от разстоянията. Една мисъл - и връзката е осъществена. Моят дух трепти и в нейната форма, а ней­ният – във всички фибри на тялото ми. Пълно единение на всички нива. Хармония от светлина и багри избликва като фонтан пред моя духовен кръгозор. Да ви го обясня с думи, не мога. Това трябва да се преживее. Може би човешката предс­тава за рая ще даде някакво приемливо обяснение за този синхрон на душите, които винаги са се търсили в Битието.

            Намерих те, приятелко моя, намерих те! Усетих те като енергия още при първата ни среща в ефира. Тогава още не знаех коя си, но не това е най-важното. Никой не знае кой е той самият. Това е най-великата енигма на живота. От до­сега на двете полярности избликна вълната на Любовта, ко­ято роди някъде в Необозримото нови светове, искрящи със своя неописуем блясък и очарование. Защото любовта е тази чудодейна сила, която ражда живота като велик творчески акт на душите, които са се намерили по резонанса на своите енергии.

            Какво богато разнообразие от тоалети, притежаваш, миличка! Явяваш ми се в рокля, осеяна със звезди, и кристална коронка на главата; друг път в светлосиня одежда, в бяло костюмче с шапка, като служител от Христовото воинство. Понякога идваш само като ухание, което ме облива със свежия си дъх. Дори и когато пътувам, ти си до мен и със своя загри­жен поглед ми казваш да намаля скоростта.

            Както плодовете - тези живи акумулатори на прана - дават сили на физическите форми, така любовта храни ду­шите защото тя е всичко – най-щедрата, най-богатата дъ­щеря на Бога, огън сътворяващ и лековита сила, радост и не­земно упование. Тя е, която обединява импулсите на твор­ците – един жив колективитет от светли духове, сътворя­ващи своята мисъл-мечта в илюзията на своя сън. Пред Лю­бовта се прекланят богове, ангели и човеци и така ще бъде завинаги, защото Тя е жизненият дъх на душата, сладост­ната омая при влюбените, огнената милувка на Слънцето и чувството, което майката изпитва към своята рожба.

            Къде си ти, образ мой съкровен, появил се на екрана на моето съновидение, питам аз - и твоят отговор долита при мен на крилете на Духа:

             “Мили братко, хубав ден ти пожелавам!” - звучи гласът ти като пойно птиче и ми обещава един наистина прекрасен ден. Човек е щастлив, когато има силни и добри приятели, които мислят за него. Светлина залива душата, за която ис­кам да Ви разкажа. Сигурен съм, че ако я срещнете, ще я поз­наете, защото тя има най-чаровната усмивка на света. Гла­сът и се лее като птича песен, трептящ във високите ок­тави на светлината. Наглед обикновена, но какво се крие зад тази форма, аз зная прекрасно. Ръцете и са златни. Пренасям се мислено в бъдещето и виждам хиляди, които пристъпват с трепет към платната, опитвайки се да разгадаят замисъла на твореца, скрит зад плетеницата от спирали и ярки цветни фигури. Трансформиращи енергийни центрове, сливания на две полярности, съчетания от цветовете на добродетелите, спиралите на ДНК, еволюцията и свръхеволюцията – това е, което се усеща досега от картините, които тя рисува често, дори със затворени очи, защото има Един, който направлява ръката й. Но тя върши и друга работа, вътрешна, скрита за хората на външните сетива. Прехвърляне на една душа от едно тяло в друго при критични ситуации, извеждане на души на по-високи нива, синхронизации, настройки, енергийни под­дръжки, акордиране на души, духовна помощ от различен ха­рактер. Това е, накратко, нейната невидима духовна работа, в сътрудничество с нейните невидими приятели. Сред тях е дори и руската вълшебница Анастасия. Тя има неограничен достъп до всякаква информация, защото е в постоянна връзка с Разума, гравитиращ нашите енергии в едно неразривно ядро, когото тя простичко нарича с думичката “Татко”. А това е Той, Небесният Отец на Иисус, Абсолютът в холиза­циите на Вера от гр.Велики Търново, Отецът – Източник на всичко съществуващо в холизациите на Таня, когото ние усещаме като безкрайна Светлина и Разум.

            “Братко, аз нищо не знам, ми казва тя. Искам да знам само това, което ми е нужно за работата. Нямам съзнание за себе си. Аз съм нещо като нищо. Просто служител на Цялото. Ще съм спокойна, когато си свърша работата. Тогава ще мога да се върна в моя свят. Имах правото на избор преди го­дини. Реших да остана тук - и смятам, че направих правилния избор.”

            Душата на моята приятелка е светяща сфера от розов кристал – форма на разум, притежаваща огромен енергиен потенциал. Ако тази енергия се освободи за миг, би могла да разруши Земята. Затова Абсолютът зорко бди над нея и ни­кой не може да се докосне и зареди от нея, ако не му е дадено, защото в този храм на Духа, свещенодействат маговете на космичната мъдрост. Много светли духове от Свръхбити­ето вибрират в обсега на тази светла душа! Тя ги привлича като майка и ги приютява в своята ярка сърцевина. Един от тези Синове на Светлината - Азомакс, ми сподели преди време:

            “Тя ме е приела поради своята милост. Тя е всичко, за което моят дух някога си е мечтал!” А друг лъчезарен дух - елохимът Ари, възкликва с думите:

“Сътворен

от Творяща Енергия.

Лъч от Безкрая.

Мисъл във нас...Светлина,

отразяваща Цялото.

Моята същност.

Пазител на Любовта ми.

изпълващ Всемира – Аглая"

            И аз искам да се обърна към нея и да й кажа:

            За мен ти едно съкровище от светлина. Розата сред цветята. Сърната сред животните. Славеят сред птиците. Звездата Аглая сред звездни небулози. Ако бях художник, щях да нарисувам твоя лик в най-светлите краски. Ако бях компо­зитор - да напиша за теб симфонията на радостта, защото никой друг не ме е обичал като теб. Ти ми даде толкова много. Ти ми показа на дело Любовта на Твореца. Благодаря на Небето, че те срещнах, фейо прекрасна от страната на чу­десата, докоснала ме със своята вълшебна пръчица. И трябва да призная пред себе си и пред Вас, приятели, че това беше началото на моята енергийна трансформация. И при мен, както и при много други, илюзията беше сложила своя нега­тивен отпечатък.

            “Не си превъзмогнал човешкото его... Още робуваш на земната суета. Издигаш се с мисълта си над другите... Не храни хората с чудеса! С моята любов ги нахрани. Отключи я в сърцето си. Знаеш пътя, сине мой! Душата отговаря един­ствено на повика на абсолютната Любов. Как ще обичате хората, ако не ги приемате като равни?... Когато посееш лю­бовта, тя сама ще намери Извора... Ще ме намериш в любовта си! Вложеното във Вас е безкрайно! От Вас зависи дали ще го оживите..." - Тези и много други неща ми говореше Татко чрез нея.

            Наистина, мъдрост е да съзнаваш, че отделен от Бога си никой, че с нищо не си по-добър от другите и, че си изцяло зависим от волята на боговете, обединени в многоцветния спектрален заряд на Абсолюта – Елохимния Пламък, даващ дихание на световете.

            Отново се обръщам към тебе, сестро носеща све­жестта на вечната младост. Прекланям се пред чистотата и красотата на душата ти.! Целувам ръцете, изваяли божес­твени шедьоври. Челото, на което блести звездата на йеро­фанта. Косите ти – живи антени за връзка със звездите на Праначалото. За тебе, слънчева принцесо, ще напиша най-прекрасната поема на света. Ще изпея най-нежната песен, извираща от глъбините на душата ми. Тя ще бъде израз на моята благодарност към теб и на всички, които те обичат, защото и те ще участват с мисълта си в творческия процес на посвещението.

            След това поетично откровение се оглеждам наоколо, къ­дето хиляди души търсят себе си в безбрежния океан на енергията. Души, недокоснати от жизнения полъх на лю­бовта, заровени в илюзията на съня си. Каква бездна зее между нас и техните мимолетни и суетни желания и амбиции! Колко е деформирано съзнанието им, отправено единствено към задоволяване нагоните на тялото! Но затова сме и ние тук, да им излъчваме своя любовен зов. И тези, които го уло­вят, ще повдигнат вибрациите си и преминат безболезнено идещия квантов скок – едно време на проверка за всички, ко­гато ще се разбере кой кой е в тази необозрима игра на жи­вота, сътворена от мисълта на боговете.

Послеслов

            Една малка искрица напусна в миг на око кристалната сфера в огледалната зала на Боговете и затрептя във фор­мата на реалния си двойник. Детето се събуди и потърка очи.

 Къде остана светът, където бях преди малко” - се за­пита то и огледа стаята, където от изток вeче проникваха лъчите на зората? - “Изгуби се някъде в края на съня ми".

            “Какъв приказен сън сънувах! Трябва да го разкажа на мама и татко. Но кой ще ми каже дали това беше сън?”

            Детето полежа още известно време, за да събере мис­лите си, след което стана, облече се и излезе навън.

            “Мамо, татко, сънувах прекрасен сън” - зазвънтя глас­чето й по коридора близо до спалнята, където нейните роди­тели също се бяха събудили и първите слънчеви лъчи вече хвърляха златисти отблясъци по лицата им. “И вие бяхте там, и брат ми... И дядо видях, мамо! Вие двамата с него при­емахте Словото на Татко там. И нашата Елейя също, мамо. С нея бяхме приятелки там... Колко реална беше тази при­казка! Ах, как ми се иска този сън да продължи!... Ами аз бях започнала нещо там, не можах да си го довърша...”

            Родителите й се спогледаха с усмивка и я прегърнаха.

            “Да, така е, дъще”, каза баща и. Това беше нашият сън на планетата илюзия”.

            По лицето на детето се четеше тъга.

            - Татко, защо сънищата винаги свършват когато стане най-интересно? - попита тя, и без да дочака отговора изп­рипка обратно в своята стая, където един плюшен мечок я погледна любопитно с големите си очи. Тя погали своя стар приятел, който беше неотлъчно до нея още от ранното й детство, и седна на пианото да довърши новата си песен. Беше решила да я посвети на своите приятели, някои от ко­ито също бяха с нея в този сън-мечта. Започна да свири, но отново се унесе в спомените на съня. Спомни си, че рисуваше. А като малка обичаше да танцува. Опита се да си спомни об­разите от картините - и отделни фрагменти изплуваха от паметта й. Имаше хора там, които ги ценяха много, а други ги подминаваха с недоумение.

            “Какви са тези странни фигури и плетеници?...” Тя ула­вяше техните мисли и се усмихваше вътрешно, защото зна­еше че нейният Татко от по-висшето измерение тогава движеше ръката й, за да остави на хората определени указа­телни знаци - енергийни схеми и символични кодове. А те бяха необходими за отваряне на душите им към техния реален свят. Внезапно гласът на майка й я извади от размисъл:

            “Лияяя, закуската е готова. Идвай миличка. Къде отиде брат ти? Извикай го. Сигурно е някъде в градината.”

Детето скочи бързо и се спусна по стълбите. Вляво на сте­ната часовникът отброяваше педантично миговете от ре­алното време. В антрето от малкия иконостас за миг я пог­леднаха топлите очи на един светец. Родителите й бяха раз­казвали за него. Ученият, който работи като програмист в по-горната тотвселена, отговарящ за внедряване мислите на Твореца в енергийната игра, отишъл на Земята и написал историята на своя народ, дала тласък на българското въз­раждане. След това слязъл като апостолът на свободата, а в последното си явяване покорил връх Еверест, който е отра­жение на най-високия връх от тяхната планета.

            - “Братко къде си?”- извика тя, вървейки по алеите, и след малко го видя застанал до едно дърво, отдаден на разми­съл. Елиаз се обърна и се усмихна. Целуна я по челото, след което двамата се качиха на верандата, за да закусят със сво­ите родители. Слънцето вече огряваше всичко наоколо. По тревата като малки перли блестяха хиляди капчици роса. Де­нят обещаваше да бъде хубав. Анонимно, Четвъртък, 2009, Ноември 19 17:07:55 EET

60. Здравей! Веднага, щом прочетох въпроса ти още в пър­вото ти писмо, ми дойде на ум идеята, че СВЕЖЕСТТА е Светлината, която дава Живот, а това Е Сила и Твърдост. Мисля, че свежестта е необходима винаги там, където има растеж и резултати. Човек никога не може да постигне сво­ето абсолютно съвършенство - тъкмо си помисли, че е нап­равил последна някаква стъпка, веднага нещо извътре из­ръмжи или изстене в душата му и го връща енергийно надолу, за да продължи изкачването си. Развитието на всекиго от нас, живите на Земята, е брънка от Посвещението на чове­чеството. Работата е единно цяло, а отговорността е инди­видуална за всекиго в отделния миг... Не е случайност, че по нашите земи са живеели Орфей и Спартак. За мене те ста­наха преди две години знак за енергийното състояние на всеки човек, изразено с цифрата 8: Спартак (електричеството - отрицанието, егоизмът, конфликтите и омразата) е долу, в най-ниското, а Орфей (магнетизмът - приемането, алтруиз­мът, хармонията и Обичта) е горе, в най-високото. Това е вертикалната ОС, по която човешката душа "пълзи" посте­пенно открай време, за да стигне до Божественото си състо­яние... Защото, ако не си постоянно в своята вътрешна ОС, може много лесно да се разпиляваш по външни или чужди за тебе за-да-Чи. А немалко са онези, които не поемат своята вътрешна отговорност за съдбата си. В нашата Поетическа работилница "Св. София, Вяра, Надежда и Любов" от края на 90-те години се зароди понятието "духовна екология", а по-късно и "икономика на милионите слънчеви сърца". За да бъ­деш слънчево сърце, трябва да си постоянно и неизменно в своята вътрешна вертикална ос... Засега е това. Бъди жив и здрав! Най-приятелски, Невяна Невяна Керемедчиева nevyker@abv.bg Петък, 2009, Ноември 20 06:46:45

- Може би и за Спартак може да се каже нещо положи­телно – той все пак е герой, освободител. Не бих го свързал с егоизма и омразата, въпреки че една революция не минава без омраза към врага. Все пак Спартак се е вдигнал от обич към робите. А кое число може да е свързано с Орфей?

61. В отговор на зададения въпрос са следния ред от мои мисли: Според един принцип на Tермодинамиката, в една изо­лирана система не е възможно протичането на процес, при който Eнтропията да намалява. Ентропията (S) е количест­вена мярка за степента на безпорядък в системата. Тя се стреми при изолираност към по-голям безпорядък, който при­добива максимална стойност при равновесие. Без нова, чиста Eнергия, процесите между тези две части запoчват да за­тихват и в тази изолирана система настъпва "физическа смърт". Душата е посредник между Духа и тялото. Тя има Божествен произход, но нейното състояние зависи от чис­тотата на физическото, астралното и ментално тяло. При чиста Душа, Духа може да се прояви и да одухотвори и обо­жестви материята. Любовта обновява и разпръсква своята енергия в човешкото същество. Тази чиста и финна енергия дарява на човека чувството на всеотдайност и способност за саможертва в името на доброто на другите, желанието и те да бъдат радостни и щастливи. В посланието на апостол Па­вел се казва: "Обкръжете се с Любов, която е съвкупност от съвършенството. Не чакайте да бъдете обичани, а вие самите обичайте". Мъдростта носи спокойствие и надежда, прозрение за Истината. Мъдростта дава сила за вътрешна организация и концентрация над това, което човек обича и което го радва. Радостта изпълва всяка клетка на тялото и човек изпитва желанието да я сподели със своите приятели, да бъдат те също като него радостни и щастливи. Радостта, Любовта и Мъдростта правят от човека "Открита космическа система" - открита към Космоса, към Бога. Радостта, Любовта и Мъдростта - тези нежни и чувствителни енергии са невидимата сила на Духа, която поддържа, окриля и вдъхновява човека за истински живот в света на Красотата. Без чистите и възвишени енергии на Любовта, човек не е способен да изпита чувството на искрено щастие и всеотдайна радост. Само Енергиите на Любовта, Мъдростта и Радостта разрушават черупката и преввръщат човека от затворена в открита космическа система - открита към Космоса, към Бога. Удовлетворението от всичко е фундаментална основа за качествено измененеие на състоянието, при което определени Енергии ще се заменят с други, но вече на по-високо космично ниво. Една почивка с Любовта, Мъдростта и Истината е Радостта на Душата - спокойна и обновена, свежа и щастлива. Ginka Dimitrova aumeia@abv.bg Петък, 2009, Ноември 20 12:07:51 EET

62. Според мен, свежа душа не е точно понятие защото душата е безсмъртна и е част от Бога. Може би по-точно е по-чиста връзка с нея - т.е. да се водим от Божията воля така, както душата ни я нашепва. По-скоро, да си изчистим каналите, носителите, за да се свържем по-лесно с гласа на вечността... Dr. Peter Nay peter@anhira.com

63. "Душа свежа"... - Тя, Душата, дошла както всичко друго на Земята за да се развива в това прекрасно училище, би могла това, само когато ПРИЕМА ВСИЧКО, ПРАВИ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ, И ПО НАЧИН, КАКТО ТЯ МОЖЕ. Та под " душа свежа " разбирам Душа ПРИЕМАЩА, Душа ПРАВЕЩА, в стремежа си към сливане с ДУХА. Ivan Tomev benu_shella@abv.bg Неделя, 2009, Ноември 22 12:35:25 EET

64. Душата е свежа, когато всичко прекрасно, което идва от Бога, се проявява незабавно - излива се вън като от извор. Ventsislava D.-Doukova ventsidoukova@abv.bg Неделя, 2009, Ноември 22 15:53:10 EET

65. Учителя обръща особено внимание на думата "свеж". Известно е, че едно от имената на Учението е "Новото учение" - "Новото" с главна. Под "ново" се разбира извиращо сега - в мига на настоящето. Божествените неща са извън времето и пространството, раждащи се от Абсолюта в мига на настоящето. Това е същината на Учението.Emil Stefanov eimyr@abv.bg

66. Свежа душа = девствена + бодра + будна! В речника пише: свежа, свежо, мн. свежи, прил.1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя. 2. За вятър, въздух – който е прохладен, ободряващ.3. Който е ярък, светъл, ясен. Свежи шарки. 4. Който изразява бодрост, отпочиналост. Свеж вид. Свеж поглед. 5. Който не е уморен; бодър, жив. След отпуската си много свежа. Свеж ум. 6 същ. свежест, свежестта, ж. blagost blagost blagost@abv.bg Понеделник, 2009, Ноември 23 23:30:21 EET

67. Според мен, човек с "душа свежа" е този, който винаги мисли положително и таи добри чувства към всичко около него, който запазва в себе си само хубавите емоции и ги поднася и на околния свят непрестанно. Поздрави! Ели Elli Balkanska balkanska@abv.bg Сряда, 2009, Ноември 25 09:30:03 EET

68. Душата, за да е свежа, й трябват доста много неща. Най-вече здраво тяло и много любов от околните. Дано всеки да може да дава тази любов и да е в състояние да я оценява и да може да я приеме, когато това е необходимо! Фимия Fimia Margaritova fimie@abv.bg Сряда, 2009, Ноември 25 07:10:10 EET

69. Прегледах отговорите. Имам нови разсъждения по Темата и този път ще ги споделя. Асоциирам "свежа душа" със свеж поглед. Когато в погледа има живот=свежест, източник на този живот е "свежата" душа. Тоест Свежата Душа се проявява в погледа на човека, в очите, които са израз на душата. Четох и преведох едно интервю с Айенгар, който е на 90 години. В разсъжденията му има следната сентенция: "Когато чистотата на ума, обработения ум, стане равна на интелигентността на душата, тогава вие сте постигнали еманципация". (По-горе той обяснява термина еманципация като освобождение от влиянията на света). Та, мисля си, че тази интелигентност на душата за която той споменава, Учителя интерпретира като "свежа душа". "Свеж" е физическо състояние, то има отношение към усещане във физическото тяло, докато "душа" е духовен елемент, нещо което не асоциирам с преходност, със определено физическо състояние, а като реалност, която движи процесите и състоянията на физическото тяло. Затова си мисля, че душата придобива свежест, когато нещо в умственото развитие, и в усъвършенстване процесите във физическото тяло, достигне опре-делено ниво. Така, с помощта на твоя въпрос и търсейки обяснение на думите на Учителя, разбирам по-ясно "интелигентността на душата", за която Айенгар говори. "Свежа душа" е хармоничният акорд, който тялото издава, когато всяка не-гова клетка е чиста, здрава, т.е. настроена в синхрон с другите. Milka Kraleva milkana21@yahoo.com Сряда, 2009, Ноември 25 21:03:44 EET

            - От малък ми е правело впечатление като вървя по улицата, че почти всички хора, особено възрастните, нямат душа в очите - сякаш е умряла. Там има само животинско безразличие, тревога или мъка. Хората са принудени да правят неща, които душата им не иска - и затова тя ги напуска. Жив поглед имат само младите и тези, които са запазили душата си.

70. Ще се опитам да изложа съвсем накратко своето виждане по въпроса за „свежата душа”. Не е ясно в какъв контекст е използван този израз в текста, който си прочел, но езотерично погледнато аз мисля, че докато ангелските същества създават по време на сън в нашите ефирни тела /астралното и етерното/ съвършени форми и образи, които включват идеалите на бъдещето по един точно определен принцип, според който занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни, то има други сили, които не допускат това, за да не се прояви свободната воля на човека. Нужно е само той да издигне своето съзнание на едно друго равнище, за да се почувства пренесен в чудната работилница на Ангелите, което е съвсем актуално предвид предстоящите събития на планетата ни, /особено след влизането на Нептун в знака Риби./ Ако в тази постоянна борба между мрака и Светлината на Съзнателната Душа и Аза, за въплъщаването на прекрасните идеи на Епохата на Водолея на физическото поле Светлината победи, тогава може би ще се постигне свързването на Духа и Душата с прекрасните ангелски форми в етерното тяло на човека и ще се подготви вселяването на СВЕЖАТА ДУША. Надявам се, че само след този велик процес всеки човек ще може да вижда като ясновидец Божественото начало в другия. Такава е моята гледна точка, която може да ти прозвучи малко като фантастика, но така ми говори интуицията. А и новото поколение деца с кристална аура може би ще потвърди моята теза. Сърдечни поздрави: Мария Майсторова, Maria Maystorova mmaystorova@yahoo.com Петък, 2009, Ноември 27 15:14:04 EET

71.За мен "душа свежа" е човек, който събира всичко това в себе си и го проявява: мъдър; забавен, прекрасно чувство за хумор; весел и умее да се забавлява; с магнетично излъчване; чар; отличен и интересен събеседник; интересува се от много неща; чист и открит като дете; с прекрасна поддържана външност; младолик; умее много неща да прави; извор на вдъхновение за себе си и другите; изпълнен с любов, свежест и лекота; умее да свири и пее добре. Май е това.Nikolay Rusev nur_praturon@abv.bg Петък, 2009, Ноември 27 20:21:14 EET

72. Душа свежа за мен е душата, която се облива, подмива, подсушава... Непрекъснато се променя, непредсказуема е, но се развива, повива, разлива, бунтува, бушува, залива, прелива, утихва, смирява. Понякога се уморява, но не заспива; а ако заспи - винаги има кой да я разбуди, просвети, осени, вдъхнови, озари и освети. Свежа като живота, понасяща болката, радоста, вярата, надеждата - и разбира и раздава Любовта. Самозарежда се, обмения се, енерГИЗИРА и реагира ВЕДНАГА по реален начин. Не се прикрива и престорва на стара и мъдра, на "премъдра и препатила", защото няма стара риба и млада риба. Душата свежа е игрива и закачлива, като виното опива и като жена опиянява. Горко на този, който живее с нея, а не я разбира и се опитва да я украсява и парфюмира... Душата свежа има нужда, като ходи по НУЖДА, да ходи сама... Почне ли да ходи с някого в нужника, вече не е толква свежа, а се готви да не е и толква жива... Изпуснем ли съвсем душата, поне да е на течение, та да не обгази цялото благоверно и фалшиво население... .Душата свежа е като стихия, а не като вчерашна туршя...Тя ГОРИ, вятър я вее, земя я затрупва, а водата я капе и мие. Сама се чисти, за да не се заблати. Милена Стефанова, mstefanova64@mail.bg Понеделник, 2009, Ноември 30 19:20 - 39:00 ЕЕТ

73. По мое мнение, "душа свежа" е сравнение. Думата "свеж" аз използвам за да опиша например плод. Свеж портокал. Когато отнесем сравнението за душата изниква хубава асоциация. Тъй както ако прилепим етикета "повяхнал" изниква не дотам приятна асоциация. И за плода и за душата. Ако продължа да разсъждавам за портокала, когато е свеж, той е пълен със сок, има здрав външин вид и е привлекателен за всеки. Отнесена към душата думата "свеж" също асоциира душа пълна с красиви идеи, преливаща от щастие и естествено притежателя на такава душа няма как да е друг освен лъчезарен и чудесен човек. Та така. Креми Kremена Kanazireva slyn4eva@yahoo.com Сряда, 2009, Декември 2 15:34:52 EET

74. Според мен, свежа душа означава душа, която има високи цели в живота, настроена е силно положително, помага на хората и винаги е нащрек за всичко, което става в нея и с нея. Kubrat Tomov kubrat_dnk@abv.bg

75. Душа свежа - душа, която приема всичко, без да се опитва да контролира ситуацията и да я променя. Душа, която помни хубави мигове; душа, която изпитва радост, когато гледа как слънцето изгрява, птичките пеят и детското личице сияе с усмивка; душа, която благодари на живота за тези моменти с цялото си същество. Душа, която не губи детското в себе си - това е " душа свежа ". :) Благодаря ти :) desislava racheva dj_djesika@abv.bg Сряда, 2009, Декември 16 10:48:34 EET,

76. Предлагам тук един цитат от странен текст, където накрая се говори за свежесттта: "Разли­чаването на Словото е велик прелом в душата на търсителя, но това още не е прелом в духа. Прелом в атмическото тяло става само тогава, когато у вас се разцъфне Розата: разпознаването на носите­лите на Словото. Това значи проява на Вкуса – на Небесния Вкус. Тогава вие почвате да жадувате да се виждате с носителите на Словото, а не само да го четете и слушате.

Но разцъфтяването не е всичко – то трябва да завърже и да даде плод. Това значи не само да се виждате от дъжд на вятър – мине не мине година – с носителите на Словото, но да се отка­жете от старата си обстановка и старите привър­заности и да се преместите в селището на носи­теля (ако Бог ви разреши това). Да си дойдете при своите си, без да влачите някакви опашки – нито предразсъдъци, нито съпрузи, нито привързани към вас. Семейните, обвързаните, да си стоят по мес­тата.

И като ти разреши Бог; и като почнеш да се виждаш поне веднъж седмично с носителите на Сло­вото (но не и по-често от два пъти), тогава плодът ще завърже и ще започне да нараства. Завържете ли та-ка на Земята, ще бъдете завързани и на Небето. Отвържете ли се от Словото и носителите му на Земята, вие ще абортирате и на Небето: тогава пак ще ви яхат, но духовните и адските ездачи.

Божественото – това е да си на всички места ед­новременно: и в Природата, и в Духа, и в Човечест­вото! Ако се обменяш само природно, ти си напълно загубен. Ако се обменяш само духовно, ти си наполо­вина загубен. Ако се обменяш обаче с Човечеството – с Човеци, а не с античовеци, - ти ще редуваш При­родното с Духовното, както и Човека с Човека, и тогава ти си напълно спасен: Господ ще ти найде място в Царството Си.

По какво ще познаете античовеците? – По това, че не могат да редуват природното с духовното и Човека с Човека. По това, че разбират редуването като секс. - Не, едни от най-страшните античовеци са ония, които редуват античовеци сексуално, и то само природно! Те разпиляват силата на Отца Ни по най-мръсни и кални помийни ями. Редуването не е секс, то е нещо много по-голямо, велико, преизпъл­нено с МИРИС НА СВЕЖЕСТ! Да редуваш световете и съществата между паузите на собствената си са­мота и никой да не ти “свети” какво, как и колко ре­дуваш – ето смисълът на съвършеният живот; ето приятното място, което се намира на Земята и е по-прекрасно и от рая!" "Истинското редуване", осияние от 7.05.1993, toyonus@abv.bg 16.12.2009 20:31:32

77. "Душа Свежа" е радост в движение, бодрост за споделяне, виделина, лек пролетен ветрец с ухание на цветен прашец. Способността да отвориш в другия не само физическите сетива, но и духовните! Стремеж към активно-красивото, което на свой ред твори изящество и хармония. Свежата душа е постоянно обновяваща се и не се излива в банални форми, тя е излъчваща любов, следва вселенския принцип. Еlitsa Baramova <elitsa.baramova@abv.bg> Понеделник, 2009, Декември 21 09:41:23 EET

78. СВЕЖЕСТТА НА ДУШАТА Ще се уловя за първата асоциация, която провокира у мен това словосъчетание. Долавам усещане за нещо истинско, запазило своята първоначална чистота. Всички сме потопени в океан от емоции и чувства, породени от напрегнатото ежедневие и е много трудно в условията на тази сфера човек да запази своята изначална чистота. На преден план излизат ежедневните ни грижи - май в случая за оцеляване. В такива случаи, когато човек се чувства притиснат към стената, сякаш на повърхността излизат най-мрачните аспекти от неговата същност. И забравяме за висшите реалности, които носим в себе си. Независимо от обстоятелствата и бурите, които ни връхлитат се срещат и хора, които са запазили жив спомена за един по-висш свят, който се ръководи от много по-различни закони, в сравнение с нашите чисто човешки, плод на материалистич-ния ни начин на мислене. И тези хора са успели да съхранят или да събудят у себе си онази Божествена частица, която е вложена в нас и която ги води в техния жизнен път. Тези хора са доста по-различни от останалите по отношение на вътрешния си свят, съхранил всичко чисто и истинно, идващо по невидимата нишка на тяхната душа. Те в своя ежедневен труд се ръководят от онези висши принципи и закони, които са в основата на Всемира. Независимо от обстоятелствата, успяват да запазят жива връзката с индивидуалното си същество от висшите планове, защото за тях светът е нещо много по-различно от онова, което е на повърхността. Те внасят в своя свят простота и хармония, любов и светлина. Простота, защото Божестените неща са прости по своята същност, та нали Христос е искал да научи хората просто да се обичат. Нещо толкова просто на пръв поглед, но трудноосъществимо на практика. Това според мен са хората, които са запазили свежестта на Душата и именно тази свежест се явява техния верен ориентир в сложното и объркано ежедневие на съвренния човек. Дай Боже всеки да достигне до свежестта на Душата си, защото тогава ще създадем един много по-добър свят. Това е моето мнение, с което не бих искала да ангажирам никой друг, защото Истината всеки я носи в сърцето си и ако пожелае, може да се докосне до нея и когато я открие, тя ще го направи свеободен. tanq dineva tanq_67@abv.bg Вторник, 2010, Януари 19 15:04:23 EET

ДОПЪЛНЕНИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ С ПО-КЪСНА ДАТА:

79. 8.Гуляй на свежем воздухе ... свежая голова и свежая душа - это свежая жизнь.

Ал.Кудрьвцов - "Как стать лучше":

 ttp://vkontakte.ru/note69506638_10988883

80. Вдруг Судья ощутил легкое дыхание. Свежая душа!

Диана Ковач, Москва – "Необходимость":

   ttp://www.florida-rus.com/2011/04/neobxodimost

81. Юность счастлива тем, что перед нею бежит множество разных дорог, что ее живая, свежая душа доступна тысяче разных наслаждений.

 Н.В.Гоголь – "Портрет"

82. По-моему, эти дети намного проницательнее, чем можно было ожидать, как думаешь? У 8-летних детей ещё не образовалось представление о [порочности] любви и грешков за ними не числится. Как говорится... свежая душа!

 Evgeshka – Форум об индиговых детях:

http://indi-go.net.ua/razvlekis/124-indigo-chast-2-kak-oni-lyubyat.html

83. И тонет взор в ответном взоре,

 И разговоры не спеша

 Текут, и свежая душа

 Нежней прилива в южном море.

 И слово за слово - и речь

 Уже внутри не уберечь.

Минь Фу (псевдоним совр. русского поэта):

 http://www.chitalnya.ru/work/227816/

84. А где простор? Где Благостность? Воздух свежий

свежий

свежий

свежий

свежая

свежая

женщина;

где

свежая душа?

"Для тех, кто свалился с луны":

http://alther.narod.ru/pages/autor/text/eros/eros002.htm

85. Он сам был поражён: как чист его восторг,

 как свежая душа от детства не остыла.

Белла Ахмадулина, "Ночь возле ёлки": http://magazines.russ.ru/znamia/1999/7/ahmad.html

86. А тут свежая душа обниматься лезет... 

Bezum:

http://www.diary.ru/~Bezum/p165411608.htm

86. У костра сидел сталкер, ему было за пятьдесят. Он заговорил спокойным, тихим голосом:

             - О, свежая душа, садись, отдохни. Места хватит всем.

Волчонок_Love

http://sigerous.ru/forum/72-2238-71

87. В руския език "свежа душа" означава и душа, току-що заминала си за онзи свят ("новопредставена"). В нашия случай това няма пряка връзка с темата ни, но включваме това заради свежестта на... анекдота:

             Свежая душа прибывает в рай. Ап.Петр делает обзорную экскурсию:

            - Вот здесь у нас католики, здесь протестанты, здесь баптисты...

            - А кто это там в беседке?

            - Это православные. Только - тссс, тихо, пожалуйста: они думают, что они здесь одни...

hchaadaev56

http://tapirr.livejournal.com/2255237.html?thread=18317957

88. Ее смех разносился по дороге и полю так же широко, звонко и громко, как прежде неслось ее пение. В нем чувствовались живая и свежая душа, как бы детская наивность и невозмутимое веселье птицы.

ЭЛИЗА ОЖЕШКО (1842 — 1910) Из "Ведьма"

http://orzeszkowa.ru/vedma05.html

89. Летняя ночь пробуждала сознание человека чарующими ароматами, волшебством чудесных цветов и таинственных сил. Вся уходит в себя свежая душа, поддавшись влианиюю южной ночи, тихо нашептывающей намъ про какието замкнутые въ нас, непочатые еще сокровища. (Оригиналът е лошо сканирано копие на староукраински, тук е реставриран основният смисъл на руски, без гаранция за точност)

Пантеле́ймон Алекса́ндрович Кули́ш (1819-1877)

89. Мы подвержены каким-то эманациям, каким-то флюидам, каким-то потокам энергетическим, которые в мире существуют. Их надо ловить и понимать, какой поток несет свежую воду, а какой – старую и дрянную. Если выберешь правильный поток, то не может быть и речи о том, что мы все придумали, все создали, что "Дерево" весь мир повернуло – нет, просто мы подключены к потоку, который несет новую струю. Он быстро несется. И в этом потоке мы творим. Работа оказалась огромной: чтобы войти в новую систему, необходимо новое тело, новое ощущение мира, новая свежая душа, незапудренные мозги. Поэтому вся структура проживания наших обычных дней – полное исключение радио, телевидения, газет – просто часть работы.

Антон Адасинский, создатель Питерского театра "Дерево"

http://gnozis.info/?q=node/4152

90.

Я знал, что будет дождь, прогнозы все проверил,
Но было жаль терять свободный летний день,
И кинув плащ в рюкзак, я путь себе отмерил:
Доколь свежа душа, доколь цветет сирень.

Вперед по лужам мчу, фонтаны брызг вздымая,
Уже насквозь спина, с волос течет ручей,
Но улыбаюсь я и тихо напеваю:
"Еще свежа душа, еще цветет сирень".

В такой же летний дождь, в другом конце земли,
Оставив на потом холеру, дело, лень,
Ты также месишь грязь, и в этом мы равны.
У нас свежа душа, для нас цветет сирень.

Дарья Губарева – "Песенка мокрого велосипедиста"

http://vkontakte.ru/note2877833_9927765

91.

Во сне моём свободный ветер,
И пенье птиц, и листьев шум,
В зелёном поле на рассвете
Свежа душа и ясен ум.

http://dlyadvoix.com/category/stixi/page/6/

92.

Выйди в дождь из дома, будь смелей!

Это ж нам на голову елей

Льёт наш всепрощающий Всевышний!

После ливня жизнь так хороша,

Ярче краски и свежа душа,

И милее сердцу каждый ближний!

Чеснокова Ольга Николаевна (hologramm@mail.ru)

http://samlib.ru/c/chesnokowa_o_n/naslazhdajsjamilyjdrugdozhdem.shtml

93.

Как все под кистью вдруг преобразилось!

Как трепетна и как свежа душа!

Кружатся листья в вальсе, не спеша. 

Куда ни глянь - везде покой и сырость.

Елена Левенкова – "Юркини стихи" (Юрий Сударев)

http://elenalev.livejournal.com/7835.html

 94. Будем довольны тем, что еще свежа душа, что она способна к дружбе, верности, милосердию, состраданию, любви. Это наше "Я", и оно покоится на наших давних идеалах, в которых мы были воспитаны и которые мы в наше братство привнесли!

Кочетова Нина

http://asp.mmc.nsu.ru/default.aspx?db=museum_1959&int=VIEW&el=6899&templ=FROM_LECTURE

95.

Вновь чиста и свежа душа,

Вновь омыта, как льдом водопада.

Видишь ты, как жизнь хороша,

Как природа тебе снова рада,

Как Любовь раскрывает объятья

И зовёт нас всех за собою;

Karana – "Новый Год – новый взлёт"

http://blog.i.ua/community/53/199730/?p=3

96.

Как хорошо быть каждый миг
В состоянии радости и счастья.
Улыбкою свежа душа и лик
И Мир у твоих ног и в солнце,
и в ненастье.

Наталия Шмидт

http://forum.wolgadeutsche.net/viewtopic.php?f=32&t=140&start=80

97.

Влюбляются в семнадцать,
когда ещё свежа душа

Эрато: http://www.stihi.ru/2010/11/25/1115