събота, 22 октомври 2011 г.

1165.2001.12.17 Малка приказка за сродните сърца. Централната луна Сенеула. Райовете на Битието. Ценралното слънце Алфиола (Елмаùл)

17-19 декември 137(2001)
Пловдив

МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА СРОДНИТЕ СЪРЦА. ЦЕНТРАЛНАТА ЛУНА СЕНЕУЛА. РАЙОВЕТЕ НА БИТИЕТО. ЦЕНТРАЛНОТО СЛЪНЦЕ.


Фотография на съидейници от Волгоград

12,22ч.
            В края на 137(2001) година в гр.Бургас се явиха нови предани приятели, за които Словото и Делото са всичко. Тук ще бъдат отбелязани последните случаи на контакт с Учителя, Който никога не закъснява да приветства пламенността и самоопределението, да даде нужните наставления.
            Ситуацията и при нас е същата, както навсякъде в България и на много места по света. Духовната жажда е огромна, хората се нуждаят от учители, проповедници, окултни инструктори. Автори на мъдри книги и водачи на школи имат много почитатели, които пълнят залите и следват различни системи. Изпълнява се пророчеството на Учителя за усилването на духовния глад, за слизането на плеяда напреднали същества на Земята, които ще наситят този глад и ще поведат готовите към Новото.      
            Заедно с това обаче стои и въпросът за самоопределението. Истинското самоопределение не е фанатично и тесногръдо. За съжаление, повечето църкви и школи и техните лидери претендират за единственост на тяхната истина, отричайки всички останали. Избор и централизация са необходими, но ако те не насочват към Учителя в последните Му изяви, обикновено отбиват търсещите от магистралата или въобще не ги допускат до нея. Самоупованието, самомнението, правят силно впечатление на неукрепналите души и те се привличат от "учители", които още не са били ученици; или ако са били, самочувствието и талантите им неизбежно ги изкарват от Школата преждевременно и те стават популярни. Почват да търсят известност, но лицето и аурата им излъчват несъвършенство, тщеславие, гордост. Умници, талантливи, вундеркинди се проявяват отрано и това е чудесно, но то е в сферата на духовния свят. Божественото работи по съвсем друг начин. Представителите на Божественото почти никога не смесват професия с призвание и обикновено не са способни за това. За разлика от тях, дори и най-качествени духовни автори и проповедници ни най-малко не се срамуват да определят цени и тàкси и да приемат заплатата си още на Земята. Ако името им зашуми и продуктът им стане бестселър, считат това за успех. Но онзи, който е измислил тези понятия, все още не е напуснал Земята – наричат го "Князът на този свят". Той се грижи денонощно да процъфтва и преуспява всичко, което не е Слово Божие; което не е истинска космична култура. Целта му е оригиналното Слово Божие и вечно течащиите Му чучури да имат големи затруднения, да бъдат като бебенцето, изхвърлено зиме на улицата. Всички останали изкарват от познанието и Словото социални и материални дивиденти. За истинското Слово и Дело във всяка епоха остават да се грижат само двама-трима души, неизвестни никому или разкриващи се на тесен кръг приятели. Само Учителят и Неговите имитанти развиват широка дейност - разбира се, с различни мотиви. Небето допуска имитантите, за да се научим да различаваме.
            Затова именно истински вътрешен живот и пòлети из най-вътрешните вселени досега не са били приоритет на повече от няколко души в един век. Радващото е това, че сега шансът е открит за всички и че вече мнозина имат реални, а не измислени преживявания.
           
Ето какво ни се падна от първата отворена книга:

            "Човекът ще бъде жител не само на Земята, но и на Венера, на Марс, на Юпитер. Когато мине през всички планети и придобие нещо ценно от тях, той ще отиде на Сириус, където ще прекара дълго време. Оттам той ще отиде на друго слънце, около което се въртят всички слънца на вселената." (т."Възможности за щастие", Хел`93:142-143, съборна б."Възелът" от 10.09.1941)

            Ятата на Учителя летят по всички вселени, из всички времена и пространства, по всички светове. "Летене" е условна дума – то е движение в пространството само триизмерно. Друга степен е озоваването – изплуваш мигновено в даден свят. Още по-високо е не да се преместиш, макар и мигновено, но да видиш около около себе си други светове, защото всичко е в нас, около нас. То е въпрос на настройка, на будност на съ-знанието. Някои ученици от вътрешните класове на Учителя още до 1945 година разказват за полетите си с Него до Централното Слънце, наречено от Него "Алфиола". По-късно узнахме, че то има и друго име – Елмаил. Разбрахме, че всяко нещо и всяко същество, включително в микросвета и в голямата вселена, има безброй имена и че те се употребяват при различни случаи, в зависимост от гледната точка и търсените нива. Освен с имена, озоваването става и чрез общуване с хора по най-различни начини. Така че, ако говорим за Земята, Венера, Марс или Алфиола, и там всеки ще намери нееднакви неща, ще ги види и преживее съвършено различно от всеки друг. Има и попадане в еднакви координати и светове с еднакъв вид за всички, но това зависи от уговорката и сродността.
             При обич и хармония, Бог е винаги с нас, тоест ние сме с Него и в Него. Това важи с особена сила за душите, които работят за Словото. Въпреки че има и единение в Делото и Живота, такива случаи са много по-редки. Засега на първо място е по-достъпна работата ни за Словото Божие, която е необятна. Има много видове обработки и начини на работа с Него, а освен това То постоянно извира. Феноменът е известен: на един Учител или една тръба на Словото обикновено не може да насмогне цял народ, цяло човечество. То е уникално и като количество. И досега има неиздадени беседи от Учителя – след повече от половин век. Ето защо поемането на други ангажименти в живота е белег за ученик още вън от Школата – неофит, оглашен. Той има свободата да се разпилява по медитации, лекции, курсове и добрини на дребно, които са крайно необходими за организиране на телата му до причинното. Без това не може. Дойдем ли обаче до причинното си тяло, ние сме вече отвъд случайностите и разпознаваме своя Учител. Намираме своите си от Ятото. И с тях се ходи понякога "насам-натам", но за помагане на души, а не за "търсене на истината". Авторитетите и калфите на Духа вече не ни впечатляват, защото виждаме лицата и аурите им. Те са интересни, но ние ги слагаме под линия – първо под лупа, а сетне и за търсене на общ език. Трябва да сме им благодарни: всички ние първо сме засукали словесно мляко чрез такива – те са своеобразни апостоли. На по-висок етап обаче, лични познанства и с тях са пак необходими, когато има време, защото те си позволяват да въздействат на много души и трябва да бъдат предупредени и навреме респектирани – ако могат да ни разберат. Те манипулират тела и чакри, каквито вече отдавна не съществуват; или възстановяват стари, като връщат даже много напреднали духове в еволюцията им. Бог не се безпокои и за това: който се връща, значи е останал недопечен - панаирът на суетата и принципът на свободата и разнообразието са основни методи за развитие. Нищо не може да бъде оценено без личен опит. Разпиляването и болката са най-добрият начин за изграждане на Космически Вкус. Когато вече го имаш, ти се привличаш от истинските хора и ценности, и то мигновено – без замисляне. Срещаш Баща си и Майка си, Любимите си. Ридаеш от щастие – сълзите ти не могат да спрат. Кой ще остане навън при такова положение?

            Сигурно точно заради това ни се падна и втората мисъл:

        "Казвам: не се занимавайте с неща, които не ви влизат в работата." (т."Новата Мисъл", Хел`93:155, л."Здрава мисъл" от 16.11.1932)

            Колко прекрасно е да работим с вдъхновение и радост за Учителя! Тогава Той постоянно ни се обажда. Тия дни, например, с приятели оформяхме един ценен текст от Весела Несторова ("Третият Завет"). Там тя е цитирала мисли от тома "Ценната дума". Един ден, докато работехме, един от нас получи импулс пак да извади и отвори напосоки някой том с беседи, за да видим какво ни се казва. Томът бе взет от библиотеката, без да се гледа заглавието – това е основен принцип. В този момент обаче се яви срочна задача и книгата бе оставена на видно място, за да бъде отворена по-късно; после работата ни увлече и забравихме за нея. Когато заговорихме пак за мислите от "Ценната дума", включени в материала на Весела, изведнъж видяхме, че томът до нас, изкаран от библиотекага, е именно "Ценната дума"! Въпреки радостта и изненадата ни, пак не го отворихме… Дали не остава за десерт?… Може би на онзи етап това бе знак от Някой, че ни се радва и ни помага. Така става дори при отваряне на речници, когато превеждаме Слово: речникът се отваря точно на търсената дума. В случая, може би, Учителят приветства труда ни по фундаментално редактиране и архивиране на отпечатаните беседи и качването им на дискове.
            Друго радостно събитие, за което имаше ясни предупреждения, бе гостуването на една нова приятелка (преди беше само позната), която с голяма любов се връща към Родината си. Тя сподели: когато си отишла вкъщи с дебелите папки с осияния, които ù бяха дадени, попитала махалото кое да прочете първо. Въпреки че вече бе чела осияния, този път "махалото" ù посочило точно "По-горен от ученик". По-подходяща холизация за самоопределението на ученика към корабите, които не потъват, едва ли може да се посочи.
            С тази приятелка цяла вечер разпределяхме мед по буркани от една стара тенекия, предназначена за изхвърляне (всъщност, тя стори това). Спасихме 4 големи и два средни буркана – медът е запазен идеално и е от много високо качество. Пак ли е символ, спонтанно действо и прогноза? – Със сигурност! Много си говорихме на тази тема. Съобразихме, че, между другото, се занимаваме с мед по време на IV годишна, VI месечна и II(XI) дневна вибрация. Спонтанността, Медът, Кошерът, Истинското Семейство, Ятото, тия числа, са все един и същ символ. А закъснението на влака по-сетне за Пловдив бе точно 6 часа и 20 минути…
            Каква бе изненадата ни, когато прочетохме в третия том, отворен още преди няколко дни и останал непрочетен, следното:
           
        "Бъдете благодарни: нови рамки ви слагаме – да има какво да работите! Като извади колкото мед иска, той (пчеларят) затваря кошерите и оставя пчелите отново да събират мед. Той постъпва с тях по евангелски – споделя благото, което те имат, разделя го между себе си и тях. Като разглежда спокойно, пчеларят си казва: "Пчелите правят меда, но вземат нектара и праха от цветята – всичко не и тяхно. На същото основание и аз имам право да вземам мед от пчелите".
        Всеки човек представлява кошер с хиляди пчели в него, които работят за неговото благосъстояние. Един ден Бог – Господарят му – ще дойде при него да види какъв мед е изработил и да вземе част за себе си. [] Вие трябва да очаквате Господаря си с любов и доброволно да му отстъпите меда си. Той знае колко да вземе за себе си и колко да остави за вас." (т. "Опорни точки в живота", Хел`93:181, б."Опознаване" от 30 август 1942)

            И така, опознаването на някои сродни души сега почна с работа за Учителя и… с буркани мед. И други приятели работят за Него и ползват сигурния начин за контакт чрез отваряне на беседи – отговорът обикновено е съвсем конкретен. Споделят за удивителни случаи. Говорейки си за това през "медената" вечер, ние още повече се радвахме и се удивлявахме на този феномен, а единият от нас ненадейно погледна към лявата страница на отворения том и изведнъж видя:

            "Да отвориш една книга, това значи Словото в нея да оживее; редовете, думите и буквите да се размърдат, да излезе нещо от четенето." ( с.180)


18.12.137(2001)
2ч36м през нощта, Пловдив    
           
            На път към гарата - още в Бургас - имаше три ясни предупреждения за предстоящо усложнение. И наистина, поради снежните фъртуни линията се оказа затрупана още до Айтос и влакът стоя с часове. Персоналът разчиствал с лопати! И на други места чакахме много и накрая пристигнахме в Града на Седемте Хълма с повече от 6 часа закъснение – "рекорден" пробег за 10 чáса и ½!… Гаровият часовник показваше 2 часà през нощта.
            Всички числа имат значение, когато общуваме с нашия Приятел, но това число още не бе осъзнато от нас, докато вървяхме с верния посрещач към дома му през дълбокия сняг и снежинковата прелест. Той слушаше с интерес историята за меда и бурканите отпреди 3 дни и на свой ред разказа, че точно сега и те тук са имали неочаквана работа с мед: под леглото, предназначено за очаквания гост, открили цял кашон, пълен с буркани и забравен от тях (ей, богати хора!…) Разбрахме: Кошерът пак се събира!
            В този момент, когато преписвам с уточнения и допълнения този текст, искам да спомена за още един случай: току-що трети човек от най-близките приятели, след като зачете материала, разказа, че и те вкъщи са имали съвсем наскоро случай с неочакван мед: донесли им шест буркана! Сега остава да се наведа и да преброя бурканите под моето легло… Речено-сторено… Здрасти: точно 15 (да не говорим за рождената дата на спящия над тях сега…). Едно време учителката ни казваше, че 1+5=6... А защо в тази къща са 7 големи и 8 малки буркана с мед, това ще покаже бъдещето… Остава да поразпитаме и други хора, дали и тях не ги е изненадал тия дни някой неочакван мед, та да открием още души от Ятото. След няколко дни още една приятелка разказа, че и тя, точно по това време, е получила неочакван буркан с мед… Скоро след това и други близки приятели на Словото разказаха за същото – в този период са се сдобили с 2 буркана мед, който въобще не е бил очакван и планиран.
            Когато бе прекрачен прагът на вълшебната стаичка, електронният часовник на шкафчето показа 2ч.22м. Може да погледнете кога е започнат текстът, който четете в момента. Двойки, половинки, медени работи – много се събраха…
            И още нещо – извънредно важно. Когато отваряхме книгите на Учителя преди наколко дни, цитирани тук, от едната изпадна съвършено забравена снимка на голяма група руснаци от Волгоград. Тя е с посвещение от 20.08.1999г. и явно с години е чакала точно този миг, за да изпадне сега. В датата пак двойка, а и нула - подобен символ. Групата е от 20 души! По-долу става ясно от какво значение са и нулите за Волгоград и за съдбата на човечеството до 2009 година. Ясен знак да се влезе във връзка с приятелите и бъдещите приятели от Царицин. Главен символ на двойката и нулата е Царицата. При всички случаи се отваря голяма врата към Вселената от Волгоград. Независимо, че името на Царицин произлиза от "златен пясък", кабалистично и семантично то има връзка и с "царица". А златният пясък има отношение към безбройните златни мисли от Словото Божие. Може би това е главната добродетел и задача на Волгоглрад.
            След неуспешно търсене на трафарети, за да бъде записан отговорът на Учителя по правилата на словометрията под нужния ъгъл, не можеше повече да се чака и първият текст дойде в традиционен вид. Текстът после се написа краснописно под нужните ъгли и с цветове, но поради търсенето на шаблона от 36о, преди първия запис стана едно забавяне, което доведе - съвършено естествено и без никакво изчакване и натъкмяване до 11,11ч.:

11,11ч.
         - … Може да започваме… Сега нали разбрахте защо ви скрих трафаретите и в Бургас, и в Пловдив? Трябваше да изчакаме координатите: 11ч11м11с. Снощи влязохме в координати 22ч22м22с, въпреки че бяхте в стаята няколко секунди по-рано.
         Когато Бог работи в универсума, точността е първото правило. Сега и в двата случая (а имаше и други през тези дни – б.п.) влязохме в съответните светове не само в точната секунда, но и в частта от секундата, отговаряща на 11 и 22. Казано по-точно, спазихме общо седем 11-орки и 7 х 22 от по-долни порядъци. (Елма тук има предвид шестичния порядък, каквито са часовете, минутите и секундите, а не десетичния. Обикновено в астрономията частта от секундата се отбелязва като десетична. В случая обаче Учителят работи съвършено съзнателно имено с принципа на шестицата, понеже ни е обяснил, че тази система е илухимна. И от сегашното осияние става ясно, че се очакват илухимни събития – срещи на сродни души. Но, в негативен план, числото 666 наистина е най-опасно, защото дава на сродните или ближните от трите свята пълен приоритет, а любовта към Бога (към всички) и към собствената душа липсва. Именно то е символът на Първото Голямо Грехопадение. Илухимната втораченост в близките, предпочетените и подобните тук се оказва синоним на дявола, но се проповядва и до днес от основни религии, даже от християнските. Сродната душа, любимият, ближният, близкият, сънародникът, съидейникът са пряк път към Бога, само когато не пречи да обичаме собствената си душа и всички същества на първо място и да се обменяме с тях с необходимата периодичност и сила - б.п.)
Ние си имаме универсално време, но спазвайки човешкото за дадена зона, пускаме благословението за целия свят именно чрез тази зона.
         И линията на влака ви затрупах, за да стигнем до този набор от числа. Ако бе пристигнал по разписание или с по-малко закъснение, със сигурност щяхме да изпуснем входа към Централното Слънце. Аз съм там и навсякъде по всяко време, но когато работим заедно с отделното същество или група, изпитвам с тях радостта от Първото Влизане. Тъй като всеки път тази радост е нова, Бог се радва на Битието и чрез създанията Си.
         Защо бе нужен медът; защо трябваше да изчакаме двойките и единиците? – Медът се събра със шестиците, които констатирахте. Освен това, годината е 2001. (Елма много добре знае в коя година и на кой ден се е родил преди 2000 години на Земята, но използва егрегорните календари на народите, защото числата в тях работят. Дори и крайно сгрешено да е едно летоброене, то работи реално, щом като милиони хора вярват в него. Всяко написано или произнесено число извиква божеството, което стои зад него – б.п.) Който на Земята успя да влезе в Централното Слънце през ясновселената сега – добре; останалите имат шанс през 2011, 2101 и всички останали години, свършващи на 1, но при съвсем други условия. До края на годината сега имате още малко шанс. Такова съчетание повече никога няма да се повтори, както и всичко останало.
         Волгоград отговаря на тази година, защото почва с числото на Венера (буквата “В”), има две букви "о" и накрая сричка с "а". Затова сложих тази снимка в тома когато трябваше, за да изпадне точно сега. Забележете датата, когато е надписана: 20 август 1999г. Тя също оживява връзката със свещения град. От него през този век се започна офанзивата на Бялото Братство. Обърнете внимание: там има 2001 души, готови за полет към Алфиола!
 (Въпреки че обикновено свещеният текст не бива да се разкъсва, тук бе разрешено да се вмятат обяснения и бележки, които спомагат за разбирането на смисъла. Не само за това, но и понеже в случая Словото е много силно и трябва да се разрежда, за да можем да издържим. Ето една справка за произхода на името "Волга": "У античных авторов первых веков нашей эры (Клавдий Птолемей и Аммиан Марцеллин) Волга называлась "Ра", а в средние века известна под названием "Итиль". По одной из версий, современное название Волга приобрела по древнему марийскому названию реки Волгыдо («светлая»), а марийцы считаются первыми поселенцами на Волге. По другой версии, название восходит к финно-угорскому слову valkea, имеющее значение «светлый, белый» или произошло от названия Булга, связанного с проживавшими на её берегах волжскими булгарами. Существует также гипотеза, по которой река получила свое название от древнеславянского Vоlga - «влага». Таким образом, возможный смысл названия Волги — «Вода»" – От Ра до Централното Слънце има само една крачка; от водата до илухимите и Централната Луна Сенеула – само една... – б.п.)
         Порядъкът 621 е илухимен порядък. Двете нули пък са двете елипси на богомилството. Волга е свързана с илухимния свят. Той е вече изкупен и поема управлението на Земята за 1000 години. Сега във всяка Олга с искра Божия ще влезе по един илухим. Ще влезе и във всички останали, които търсят и намират сродната си душа. 1000 години на Централната Луна и в Централното Слънце ще се попада само чрез сродната душа! Сега имате най-добрите условия, но тези най-добри условия ще продължат до 2009 година (поради двете нули). През това време Волгоград е водещ, но се възбуждат и всички останали места и имена, съдържащи "с" или "в", два пъти звука и буквата "о"; и "а" накрая (или в последната сричка) (Звукът и буквата "а" важи само до края на 2001 година и през всички години с 1 накрая - б.п.) Това отваря безкрайни възможности на всички жени, чието име завършва на тази буква. Те ще проявят качествата на сродната душа. Имената на "я" се възбуждат само при числото 31 (Всичко това е в сила не само за дати, но и за всички числа от житейските ни ситуации – номера на адреси, рождени дати, документи, телефони, коли и пр. Трябва да се имат предвид и нумерологическите варианти - б.п.)
         Въпросът е, че в момента първият вход е през Сродното Сърце (меда, шестицата, Венера). Това не се диктува от земно време и числа, а от мига на узряването на някое сърце. Узрялото сърце пада самò - както всеки узрял плод. Изключенията са много редки: например, шипката, мушмулата. Узрялото сърце е сладко и сочно; в много случаи – меко. Узрялото сърце не се страхува да падне и не може да не падне. Който се държи още за клоните, е зелен – не трябва да излиза от утробата. За него страхове, съображения, привързаности, симпатии, религия, морал са в пълна сила; отсъствия от къщи заради сродна душа и сродни сърца – немислими. И така трябва да бъде – не бива да брулите зелените сърца! Те още пазят дрешката си и сучат, семето им не е узряло. Те все още следват пътя на кармата и привързаността към числото 13. То е Христово число, но само когато интелектуалците и религиозните, моралистите, приемат импулса на Бога – импулса в собственото си сърце. В противен случай, адската тройка надделява и 13-ицата става дяволска: тълкования, морал, системи, догми и канон засенчват безнадеждно гласа на сърцето и зова му за Свобода и Любов. Ето защо, такива коментатори сега ще останат в 13-ата Сфера, няма да влязат в Новата Вселена.
Числото 31 (или буквата и звукът "я") е още по-опасно от 13. Тринайсеторката в адски аспект е авторитетът, който убеждава другите да не слушат сърцето си, а да следват умни системи, техники, правила и наряди; но 31 са всички ония, които вярват на такъв авторитет и го следват - всички знаете, че без месоядци няма и касапи. 13-иците създават духовни и светски системи, коментиращи Словото и Импулса както дяволът чете Евангелието; а 31 е символ и израз на човешките стада, които ги слушат и им се подчиняват. Божествените представители на числото 13 са ония, които с духа и таланта си довеждат стадото до рая и после се оттеглят да доведат други, оставят сърцата ни да скачат свободно. Ако някой не ви води до изворите на Живото Слово Божие, но постоянно го засенчва с представите си за своя собствен ръст или ръста на някой авторитет, който не разпознава Словото, той ви води към пропастта. Ако някой ви учи да коментирате Бога, т.е. импулса в сърцето си, и ви кара да го замествате с различни духовни техники – правете си изводите. И аз съм давал и давам много техники, но те са само лодки към Любовта и допълнение към Импулса на сърцето – упражнение в свободното време.
         Сега и над Волгоград у надвиснала опасността от 13-ките и стадата, които ги следват, и тази опасност не ще закъснее да се опита отново да ви превземе с пристъп, ако до Рождество Христово не се намерят поне три души и сърца, които да повярват в себе си. Крайният срок е до Нова година. Дотогава трима от свещения ви град имат шанс да дойдат на Централното Слънце. И това ще бъдат сестри, възлюбени. (На въпроса към Елма защо дава това осияние в последния момент и ще успее ли то да стигне до душите с искра Божия в Царицин до Коледа, Той отговори, че писмените послания нямат особено значение. То вече е отишло където трябва и работи. Готовите души и сърца вече са реагирали; и други ще реагират правилно и точно навреме. Преписи, писма и записи имат значение почти изключително за изграждане на собствените ни висши тела – те са изпитание за любовта и предаността ни. Краснописът развива ясновселенското ни тяло, разпространението на Истината и подвизаването – супервселенското; творчеството, живият говор и реч, дори и когато преразказваме или тълкуваме – тотвселенското; а животът - холивселенското - б.п.)
         Трябва да се има предвид, че Волгоград е под покровителството на звездата Алгол. Затова споменатият шанс важи и за всички математици, и за майките. Определено е от Волгоград да излезе първата победоносна вълна на Неоматриархата. (Това твърдение на Елма за Волгоград дойде точно в 11,22ч. българско време на 18.12.2001г. в гр.Пловдив - б.п.). Това е епохата на Свободното Майчинство и Любовта към всички, за която помолих Магдалина да ви разкаже още в Евангелието си и ви предадох точно думите ù. (Елма, "Евангелие от Мария Магдалина", 1975г. – България. Издадено на руски език под заглавие "Евангелие от Магдалиныв Минск на стр. 9-19 от сборника "Обращение Иерархии к 2000-летию от Рождества Христова" през 1998г. от издателство "Астро-Эзотерическая Школа", Одесса. Съставител на сборника е Виталий Андреевич Поляков. Там не е съобщено, че този текст е съвременен, а не древен или средновековен и че е превод от български език – издателят може да не знае, защото руският превод на ЕММ бе направен веднага след 1975 година и се разпространяваше апокрифно из цяла Русия. Най-ценното на това издание са съхранените първа и трета глава от Евангелието, които в България изчезнаха при многобройните обиски. По тази причина, Елма по-късно издиктува нови първа и трета глава, които се отличават коренно от първоначалните, но са уникални и равностойни на тях, понеже са текст, даден от самия Него - б.п.)
            Зрялото сърце копнее да падне и да се размножи, изпълнявайки най-първата заповед на Бога. Като духне вятърът на шанса, то пада и се наранява. С вятър или без вятър, то непременно пада в най-щастливия миг на живота си и получава рана, от която да започне гниенето. Най-голямата мечта на зрялото сърце е да изгние, за да може да роди.
         Понякога идват и плодоядни животни. Това е друг шанс за падналите сърца. Трети шанс е да попаднат в ръката и устата на човек. Когато срещата е от Бога и човекът – Человек, той не къса плод, даже и най-зрелия. Щом не пада сам, плодът още не е зрял – нещо го държи. Ако сте лакоми, невежи и насилници, ще късате недоузрели сърца от клоните на живота и тях ще ги боли. Ще ви натякват цял живот за това. Ще манипулират чувството ви за дълг.
         Природата си служи и с илюзии. Не е разрешено да късаш сърце от някое дърво на илюзиите. Щом илюзията му е по-силна от вида на минаващия Пътник, нека си стои там. В противен случай ще ядете киселици. И да не е киселица, щом има още привързаности и страхове, то не е узряло, още пие илюзии. Без значение какви – материални, интимни или духовни. ("Узряло" – с този корен е и думата "съзирам". В случая трябва да сме узрели, за да съзрем Небесния Шанс – хората и нещата, които Бог ни праща - б.п.)
         Много зелени сърца се възбуждат от мисълта да бъдат откъснати. Затова харесват хора и неща, които ги бият и брулят, замерят ги с камъни. Сега Свята Русия плаче, защото множество светици и ангели днес се стремят да бъдат откъснати от някой чужденец, от някой "обезпечен". И наистина, почти всички попадат на "обезпечени" - хора без черен дроб или с дроб, обречен на гибел. (На руски черен дроб е "пèчень". Ако проучите руските сайтове за запознанства, ще видите че повечето млади рускини, дори и с лица на ангели, са отбелязали, че търсят за брак или приключения "западен мъж", "обезпечен". Измежду хилядите, проучени от нас, за да търсим лица на хора от Новата раса, само една рускиня бе написала: "Може и да е в Сибир, може и да си попийва, но да се обичаме"... - б.п.) Попадат на същите, от които бягат: и сънародниците им са "обезпечени"… от пиене. Тогава каква е разликата? И в двата случая това говори за нисък идеал – за прибързаността на зеленото сърце. То не знае, че Бог му е определил истински Принц и че за този Принц трябва да се узрее. Само тогава ще може да го съзре, разпознае и приласкае. Това са трите добродетели на хората с душа, наследени от Майка им – Мировата Душа. Нейната държава е ясновселената, а столицата ù – Централната Месечина. Тя има росинка, а не искра Божия. Образувана е от кристална сълза по Истинския Любим. Горчи от мъдрост и очакване, но тегне колкото всичките вселени! Когато едно сърце е дочакало да узрее и да падне самò, горчивината изчезва и Принцът пристига. Нито миг по-рано.
         А тези, които прибързват да бъдат обрани от "обезпечени" хора, скоро стигат до с нищо неутешимата печал и търсят начини да я удавят. Обрани по всички правила, те се връщат разбити по родните си краища или се примиряват да останат в обсега на аури, миришещи лошо от мисълта за успехи и придобивки. Ангели, светци и светици, горели по кладите за Любовта и Истината, се връщат в еволюцията си със стотици години!
 Души, добили Христово и славянско посвещение и идващи със съответни висши тела и чакри, напоследък изпадат в още по-тежка участ от самопродаването: тръгват след езически, старозаветни и новозаветни пророци – след "учители", които още не са били ученици. Те не се връщат със стотици години назад като ловците на съпрузи и приключения, но с хилядолетия. В този смисъл е по-добре да заминеш при някой западен богаташ или сутеньор, отколкото да си замине душата ти. Да те направи дяволът акционер или дистрибутор е нищо пред опасността да се поддадеш да ти бъркат в чакрите разни манипулатори, които наричат баща си "брат" и невинно си представят, че славянските олтари, двери и престоли са на местата на чакрите на индийците отпреди 6000 години, а душата ни има структурата на юдейската отпреди 3000 години. Колко смешно е да идеш да се посвещаваш в европейски замък, и като поискаш да излезеш да посрещнеш слънцето, портиерат да не иска да ти отключи, казвайки: "Ние тука сме по-напреднали - не посрещаме слънцето"... Колко голяма е мъката да искаш да посрещнеш друго слънце – вечер или в ранни зори, когато всички ангели и богове пеят и небето се отваря, - а някой до теб да иска да си тръгне, за да гони външни планини и изгреви!…
         Ясно е: всеки копнее да мине под едно дърво, и плодът, определен за него, сам да падне в ръката му. Ти ще почувстваш, ще го поемеш, ще направиш реверанс, за да не усети удар. Това е тайната на истинския Танц! Зрелият дух поема зрялото сърце с нисък поклон, за да потуши ускорението. Едни обичат да късат и брулят сърца или спокойно ги гледат как падат, други обичат да ги ядат първите. Прелюдията и валсът са им напълно непознати; грациозната стъпка назад без принуда – нещо непонятно.
         Четох ви тази дълга лекция за незрелите и зрелите сърца не за назидание, а понеже при сродната душа се попада само чрез сродно сърце. Затова именно Бог ни казва: "Сине Мой, дай ми сърцето си!" Да дадеш сърцето си, значи да дадеш всичко. От душата имаш право да отдадеш само половината. Като говоря за двете ризи, аз имам предвид акт на душата. Но в примера за меда, на който ви отворих, ви казвам, че трябва да очаквате Господаря си с любов и доброволно да му отстъпите меда си; че Той знае колко да вземе за Себе си и колко да остави за вас.
 "Меда си"…Това значи всичкия! Ето какво значи зряло сърце! То е спонтанно и зрящо. Зрялата душа дава половинък, макар и да изглежда по-голяма от сърцето. Вие си мислите, че Луната е по-голяма от Венера, но даже и астрономически не е така. И така трябва да бъде: половината от душата си ще запазиш за себе си, за да има люлка духът. Духът ни се нуждае от вместилище, от Божествено масло и светилница. Ако вие нямате светилници или сте ги подарили, ще бъдете от неразумните девици и няма да влезете на Сватбата. Не случайно сме избрали образа на неразумните девици – онези, които не дават всичко.
Но сърцето е олтар на Бога - то се отдава изцяло. Кажете ми: някога почива ли, спи ли? Когато узрее, не се интересува дали ще го поемат или ще падне и ще се нарани. То иска самò да изгние, за да даде живот. Гниенето, прераждането, досега бе само шанс да се възпроизвеждате много пъти, докато стигнете до Разпознаването. Най-после един ден сърцето узрява на истинско Дърво – не на дърво на илюзиите. Тогава то ще падне самò в ръцете на онзи, който е определен за него. Като отдадете всичко, като не пазите нищо за утрешния ден и нямате нищо на свое име, Бог ще спре духането на северняка в душата ви, ще стопли къщата ви и ще я напълни с младост и здраве.
И така, това бе само предговорът. Сега очаквате да ви кажа къде и как се попада в световете на Двойката, Нулата, Единицата. Искате да ви опиша как се влиза в Централната Луна и Централното Слънце, защо се минава през рая по пътя към тях… Очаквате прекрасни думи и нови, грандиозни описания. Но и това ще ви го спестя, защото… нали знаете? Вече не се занимавам с описания, за да ги четат и слушат ония, които вечно се връщат "вкъщи". Щом се държат още за клоните, щом не падат веднага, когато минаваме, те са още зелени и чудесно си живеят и с други хора и неща.
А сега – аумèн!
А у мен – че да дойде и у теб…(В случая "А" означава "Ха", "Хайде" – б.п.) Когато у мен узрее Вкусът, Нюхът и Божественото Разпознаване, ще избера и дочакам именно теб, а не някой друг. Тогава нещата ще са най-вкусни.
Сега се дава миг на пълнота, когато можем да пътуваме из райовете на Битието и да попаднем на Централната Луна, а после и на Централното Слънце – именно чрез сродните сърца. Те не са едно и две. Останалите идват, но нещо все ги кара да си отиват.
         Способен ли е някой да си отиде, когато изгрява Вечерницата – не съжалявайте. Не посрещнете ли с някой Зорницата – съжалявайте още по-малко. Не сте попаднал на сродна душа.
 13,16ч.

По вътрешен импулс, реших да добавя тук едно любимо стихотворение от Рабиндранат Тагор – в руски превод, защото още няма български.
Последната изненада на Провидението бе тази, че касетата с нашия импровизиран рецитал в гр.Лйéпая, Латвия, на 18 май 1992г., от която исках да препиша това стихотворение, се оказа превъртяна точно до началото на рецитала! Кой я е слушал и защо е оставил лентата невърната?
За съжаление, оказва се че точно това стихотворение – за неразцъфналото цвете, което не може да бъде разтворено, докато не му е дошъл часът и не е дошъл Принцът – не сме го чели на този рецитал. Аз го бях определил, но го няма – вероятно това е един от случаите, когато някой е погледнал на другата страница и е прочел друго стихотворение. Всъщност, ето го:

Никто из вас не заставит
Нерасцветший цветок раскрыться.
Сколько б ни говорили,
Сколько б ни прилагали усилий,
Ни били по гибкому стеблю -
Вам своего не добиться.
Никто из вас не заставит
Нерасцветший цветок раскрыться.

Можно глаз не сводить с него,
Он лишь поникнет головкой мертво.
Можно все лепестки оборвать,
Можно раздавить колесницей, -
Идите, галдите со всех сторон,
Если лицо и откроет он,
Он будет бесцветен, безжизнен будет,
Безуханный и тусклолицый...

Никто, никто не заставит
Нерасцветший цветок раскрыться.
Но тот, кому суждено судьбой,
Заставит раскрыться цветок любой,
Лишь бросит он сквозь ресницы
Пристальных глаз лучи -
И светлое заклинанье глаз
Сердца цветка коснется тотчас.
Лишь тот, кому суждено судьбой,
Заставит цветок распуститься.

Он только посмотрит, только вздохнёт -
И цветок бессилье стряхнёт,
Крылья листьев раскинув,
К небесам устремится
И радостно обретет свой цвет,
Волненьем любви согрет.
Словно страстно зовя кого-то,
Сладостным запахом заструится...
Тот, кому суждено судьбой,
Заставит цветок распуститься.


Тук ще включа и друго вълнуващо стихотворение от Тагор – първото, прочетено на този рецитал. И без това, именно на него бе оставена непревъртяна опратно касетата. Може би точно то е било определено от Провидението… или от случайността?

Тебя ищу я на Земле всегда,
Пока не доживу свои года
И новой жизнью снова жить начну,
И взором новым я на мир взгляну,
И обрету иную новизну,
И вновь с Тобой соединюсь тогда.
Тебя ищу я на Земле всегда!

О бесконечен, бесконечен Ты!
Всегда иные у Тебя черты…
Не знаю в одеянии каком          
Ты мне предстанешь на пути моём;
Дашь руку, улыбнешься, как в былом,
И новых чувств родится череда…
Тебя ищу я на Земле всегда!

СНИМКА НА ВОЛГОГРАД ОТ СПЪТНИК


23.VІІІ.140(2004)г., София

            Изминали са три години и половина от идването на горното осияние. Ние го преведохме на руски веднага и правихме много опити то да отиде до симпатизанти на Учителя или други духовни хора във Волгоград, но безуспешно. От един адрес на волгоградчанка, която беше на Рила в България през лятото, писмото се върна по етапен ред – или адресът и бил погрешен, или има друга причина. Явно, Бог е решил това осияние да не стигне веднага физически до този свещен град с голяма мисия. Това е предвидено в самия текст – там се казва, че независимо дали осиянието от Елма ще стигне физически до царицинци, процесите, предвидени в него, ще протекат.
            Ето че преди няколко дни, на Събора на Рила, кръгът се затвори. Един приятел и една приятелка от Волгоград, с които се помним с много добри чувства от Кавказ през 1994г., дават шанс този път осиянието за техния град да стигне до града им и физически. Със същия приятел бяхме замислили обща работа за Учителя още отдавна, писахме си писма, но, по една или друга причина, нещата не тръгнаха. Само Господ знае колко сложни са пътищата на душите, докато узреят за Разпознаване и Преданост. Ако писмото бе отишло преди настъпването на този момент, то нямаше да бъде разбрано истински. Да се надяваме, че сега направихме мост.


Мост в Царицин

            Три ярки знака от Учителя ознаменуват истинското начало на външната връзка между София и Волгоград:
            Този, чрез който е дошло осиянието от 17.12.137г., бе "изстрелян" на Рила тази година по най-чудотворен начин, въпреки огромните и лично непреодолими пречки за това. Срещите с представителите на Царицин и на Чикаго, както и с някои други узрели души, е трябвало да се състоят на всяка цена.
            Сутринта преди фундаменталната среща със споменатия приятел, в изгряващото слънце се вижда програмата за деня и символът на предстоящото вечно побратимяване с Волгоград: мъжка длан с пръстите нагоре, в чиято основа лежи нежна детска ръка, почти на бебе, в същата посока. Дълго време символът остана неясен, докато най-после Бог срещна "случайно" двамата приятели при един извор под Петото езеро, след паневритмия. Даже с уговорка, по това време тук хората често се разминават поради хилядите последователи и почитатели на Учителя, които идват от всички страни за Събора. Радостта бе голяма, проведе се важен разговор, положиха се основите за една истинска нова работа за Бога и вдъхновено сътрудничество. Определени сили обаче веднага започнаха да действат за осуетяването на пълната концентрация на вниманието в това възстановено приятелство, но бъдещето ще покаже кое ще победи. Не разбрахме веднага защо се яви точно такъв символ – на Бащата и Детето; даже допуснахме, че може да имаме кръвна връзка от минало прераждане, но изглежда не е така. Едва късно вечерта дойде идеята, че това може да е образ на доверието. И наистина, тази дума и тема се яви още в разговора при извора: бе зазаден въпросът, напълно ли България се доверява на Волгоград в този миг – и защо. Отговорът бе, че в представителите на този свещен град в момента се вижда наличие на монада, искра Божия. Това не може да не доведе до Самоопределение и Преданост.
            Вечерта преди раздялата на Рила, за да се срещнем по-късно в София, бе даден третият знак: приятелят от Царицин ни подари едно бурканче с мед... На него не му бе казано нищо за главната роля на меда в осиянието за Волгоград, понеже самият проводник на текста не помнеше почти нищо за това осияние, освен няколко общи идеи. Смътно се мярна предположението, че случаите с меда през декември 2001г. са свързани именно с това осияние, но бе нужна проверка намясто. И ето сега, след като то бе прочетено и анализирано основно, стана ясно, че и фамилното име на човека от Волгоград съдържа думата "мëд", прочетена в обратен ред. Въпреки че името на Царицин може да има друга главна етимология, отговаряща на зрънцата Слово Божие, все пак мед без Царица е невъзможен... Пък и Медът, Словото и Златото, както и Царицата с кошера и пчелите, са символогични синоними. Срещата на сродните души е неминуема!
Остана неизтълкувана формата на Волга на спътниковата снимка на Волгоград, но за това имат думата бъдещите откриватели.

Въпреки че тази снимка не отговаря съвсем точно на описаното видение, тя изразява идеята напълно

Няма коментари:

Публикуване на коментар