неделя, 23 октомври 2011 г.

1166.2002.01.07 Омраза, безразличие и любов

Книга 34


7.I.138(2002)
Кендрисос – Евмолпия - Пулпудева
Филипополис – Тримонциум - Пловдив

ФОКУС НА ОМРАЗАТА,
ФОКУС НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО
И ФОКУС НА ЛЮБОВТА


            Обяснение за писането на датата, дошло преди основния текст. Преди няколко дни дойде обяснение защо трябва да се върнем към класическия начин за отбелязване на месеците – с римски цифри. Арабските (индийските) цифри и числа изявяват индивидуалността, а римските – личността. Арабското число живее само за себе си, дори и когато отбелязва количество, брой. Дори като група, то е група сама за себе си, затворено общество. За колективно съзнание при него може да се говори условно - само при позиционния му ред от 10 нагоре, образуващ даден порядък в десетичната система. Римското число говори за поредност - то е личност в системата на един интимен, но безкраен колектив, където от него зависи значението и "поведението" на непосредствените околни числа, както и на цялото число. А това е именно Лунният период – месецът, който се означава класически чрез римски цифри. 2 е Селена, а II e именно Луната. При римските цифри, колективната взаимозависимост започва още от числото II и именно от него (там само I и V са индивиди, откъдето идват жезълът, ножът и знакът за победата), докато индийските цифри от 1 до 9 са абсолютни индивиди, а в определена степен – и числата след тях. По тази причина може да се каже, че цифрите до 9, бидейки представители на Божествения свят, представляват аритметичен израз на алохимите, а съответните римски цифри – на илухимите. Елохимите действат чрез друга числова система, но засега при нас могат да се активират чрез комбинирането на арабската и римската, което става най-често в изписването на датата. Затова отбелязването на датата и с двата вида цифри, особено при осиянията (одеянията, ожиянията) възвръща планетния процес към хармонията между индивид и колектив, към шанса те да се обикнат и разберат. Това съвпада със символиката на бурканите и меда напоследък и със съответните събития, които се очакват. В реда на тези откровения се постави и задачата да мислим защо "арабските" цифри са изцяло закръглени или имат преобладаващи закръглени елементи, а римските (без С) – изцяло съставени от прави линии. С прави линии, при индийските обикновено се образуват части от 1, 4, 5 и 7, което също е една дълбока философия. Западните народи, особено американците, пишат арабската и римската единица еднакво, а седмùцата при тях няма пресечна чертичка – това също значи нещо. Освен това, количеството на образуващите елементи на едно число е много по-голямо при римските числа, отколкото при арабските – израз на семейното, родовото, националното, груповото съзнание, но и на тежката обвързаност. В Италия даже и мафията е "семейство". Америка е осеяна от чифлици – там почти няма села с нашите традиции и в нашия смисъл

17,53ч.
Днес, малко след 12,30ч. по обед, на път към В.К. потече ясно и телеграфно Слово за средоточията на омразата, безразличието и Любовта. Темата се разгръщаше кристално и величествено, с цялата дълбочина и красота на Мъдростта. Правеха се невероятни връзки, възникваха диалогично десетки въпроси и отговори, изясняваха се никога незасягани досега душевни тайни. Домакинята още не се бе върнала и затова една самотна разходка до върха на тепето, където живее, допринесе за още по-голямо разрастване на дървото от обяснения, разклоняващо се пред взора на душата като Божествена симфония, под лъчите на януарското слънце и ослепителния блясък на снега. Изясни се, че има не само фокуси на тези три сили, но те могат да действат и разсеяно, във всички посоки. Говорù се за омразата, като атрибут на "съществата" без монада – на адските психики и тези на най-падналите хора и ангели, със силно осаждена или замъждяла искра Божия. Необходимостта да мразят и да оплюват е техен начин на живот, извор на енергия, психично препитание. Преобладаващ е илухимният, херувимният, сатанинският тип омраза – фокусираната. Това е омразата с обект: стабилна или прескачаща от едно същество или нещо на друго, тя създава вихрови центрове на студ в Битието, които почват да всмукват чужда сила. Обикновено това е силата на обекта, когото мразят. Не случайно "омраза", "мразя", произлиза от думата "мраз". Малцина знаят, че от същия онтологичен корен е и глаголът "мра"(умирам). Вярно е и разложеното на по-малки думи значение на думата: "О, мра за…(мра, умирам за еди кого си или еди какво си)!" Ето защо, омразата е главната магистрала към смъртта. От този корен произтича онтологически и думата "мрак".
 Друг вид омраза е дифузната, разсеяната на всички посоки. Тя е от алохимен, екстрофимен и луциферически произход (екстрофимен - обобщаващ термин за паднали духовни ангели от типа на "началствата", "силите" и "властите" – б.п.). Като омраза без обект, тя се разсейва методично или бясно на всички страни и поразява всеки срещнат, множество същества и неща в голям радиус. По същество, вихрите ù са огнени, но от адски огън. Огънят във войните и умишлените насилия и палежи е само едно от външните ù проявления. Състезанието, съревнованието, завладяването и първенството са основните ù мотиви. Престъпниците от този тип имат любима фраза, когато убиват или ни пекат на някакъв огън: "Нищо лично". Те черпят сила от изтезаването на другите и на природата по принцип – заради наслада, изгода или поради някакви егрегорни правила и закони. Луциферическите егрегори на всички производители на материални и духовни наркози са точно от този тип – стоката и заразата им се разпространяват като пожар. Те се хранят от изтезаването и избиването на много същества. В това число влизат и употребата на алкохол, месоядството, хранително-вкусовата промишленост, косенето и сечта на горите, машинно-инструменталното земеделие, ловът и риболовът, добивът и преработката на полезни изкопаеми, цялата инсдустрия без изключение, плебейската масова култура на ужаса, страстите и смъртта, адската информатика и публицистика с доминиране на негативното; демоните на името, славата, авторското право, печалбата, преследването, съденето, наказанието; на верската, етническата, икономическата и идеологическата нетърпимост.
В единението, протекло днес през тези 10-15 минути, се говорù и за фокуса на безразличието. Има адско, човешко, ангелско и Божествено безразличие – всички те дават различни резултати. Само Божественото безразличие води към безсмъртие. Освен директното безразличие, има и игра на безразличие. Тя е втората магистрала към смъртта. Само боговете от цяловселената могат да симулират безразличие и да не паднат в ада. Те, както и техните въплъщения като Адепти и Учители, имат право да играят пиеската на безразличието, когато искат да отстранят същества, склонни към адски сцени и прилепяне. Адското вторачване и привързаност се елиминират отдалече именно с разумната и премислена игра на безразличие. При успешното ù провеждане духът на адепта си остава свободен, за да може да бъде полезен на много повече същества, включително и на тези, с които засега се е разминал. Истинският адепт обаче притежава високо качество на различаване, което анализира ситуацията за милионни части от секундата. Това различаване му е необходимо, за да се ориентира правилно в конкретната обстановка и да предвиди всички мисли, чувства и ходове на всяко същество, с което се среща, виждайки мотивите и реакциите му с десетилетия напред. Мъдрецът има грамадна интуиция, връзка с Бога и безценен опит от много манвантари из цялата вселена, затова не може да бъде излъган. Ето защо, не бива да се смесва способността му да различава с неговата игра на безразличие, когато това се налага. Но поиска ли от него Бог да не е безразличен и да влезе с цялата си обич и любов, присъщи за божествата, в някоя житейска драма, синът или дъщерята на Бога не се колебае нито за миг. Пропусне ли мига, може да се озове на дъното на ада! В такъв случай, само едно нещо му е напълно безразлично: дали спасява едно единствено същество - или цяла вселена.
Когато става дума за "фокус на безразличието", небесният пратеник играе безразличие към строго определени обекти, от които вее опасност от засмукване или прилепяне. Дифузното безразличие е съзнателно поведение на подчертано пренебрежение към всички витрини и уловки на света, които могат да отклонят Работника от Божествената му цел. То има вид на безразличие, ала е плод на напрегната, съзнателна дейност на духа и милиарди математически операции на различаването в секунда. По този начин адептът се надява да опази ускорението си по посока на Словото, Делото и Живота, без да влезе в някой страничен коловоз. За разлика от него, представителите на адското, човешкото и ангелското безразличие са хладни поради чист егоизъм и от ниска култура и еволюция. Когато играят ролята на безразлични, а всъщност ги разкъсват фалшиви влечения, страсти, омрази и амбиции, те усилват безмерно принципа на лъжата в себе си и рано или късно дерайлират. Лишават себе си и истинските си ближни, определени им от Бога, от стотиците възможности за истинско щастие, и продължават да играят пиесата на препарираните, защото са... "курдисани от древен идиот". Това е израз от едно стихотворение на тази тема, което ще цитирам тук. В него "непосредствените" и "посредствените" са съответно инвариант на спонтанните и безразличните, за които става дума днес:

НЕПОСРЕДСТВЕНИ И… ПОСРЕДСТВЕНИ
(вариация по тема от Джон Кийтс)

         Яворов твърди, че като се вгледа в атмосферата на България, я вижда натъпкана с някакъв ситен, черен прах. Повечето поети са ясновидци. Пейо Яворов е наблюдавал менталната субстанция на балканския козирожки егоизъм, на животинското ни и адско чувство за опасение, страх и самосъхранение. Душата и тялото си българинът възприема като личен парцел, който не принадлежи на Цялото – той се разпорежда с ближния и със себе си, обладан от илюзията за притежание. Даже някои затворени етноси не са тъй паднали като българите в това отношение – те поне поддържат своите си. Да не се обмени, да не повярва, да не се трогне, да не даде, да осъди, да стистне устни, за да не му се случи нещо или да удовлетвори самолюбието и злобата си – ето основната мотивация на падналия сатурнианец. Затова Съдбата развенчава чувството му за частна собственост и негативизъм по особено трагичен начин, и по тази причина деформацията му през критичната възраст е много бърза и тежка. В положителен смисъл, тази неотстъпчивост е съдействала за съхранение на народността ни, но в негативен води до израждане на Божествения Аз или Его в ярки характеропатии. Затова ни наричат "чворове" – късаме всякакви банциги и си държим на мненията и опасенията до гроба:

В България снежинката е сажда
и въглени - най-белите звезди.
Тук всякое сърце, когато ражда,
от страх и гърч, не може да роди.

Горките ни артерии и вени
са станали на вътрешни юзди.
Душите ни са хрътки настървени
и всеки за парцалчето си бди.

Стотици незаченати Едеми
зависят от палача ни – вкусът –
и хиляди прегръдки неродени
с изцъклия и бръчки ни красят.

Че всеки миг разумности, безумия,
лишават някой Моцарт от живот,
и все ни разминават като мумии,
курдисани от древен идиот.

Франческо мой, не се гърчи по Лàури,
пъпчасали от гордост или страх;
смъкни най-сетне мислите си траурни
и тъй викни: “О, Господи, разбрах!”

Така че, добър вечер, непосредствени –
и тая нощ звездите ще браздим!
И вам благодариме, златни есени,
превърнали посредственото в дим…
 15.04.1998г.

            Разбира се, любовта и обичта като спонтанност не биват само Божествени. За това е говорено твърде много в беседите на Учителя и в осиянията, както и в най-мъдрите книги по света. Знаем от тях и от личен опит, че и спонтанността бива адска, животинска, човешка, ангелска и Божествена. "По плодовете им ще ги познаете" – сещаме се за Христовия рефрен, който ни се повтаря от Небето и живота вече 2000 години. Не е сега тук мястото да си припомняме и цитираме подробности, тъй като текстовете на тази тема са много и на много места. По-добре е да се спрем на новото, което се преподаде днес.
            Средоточията на Любовта са също от илухимен произход, само че на съвършените, непропадналите илухими. В останалите случаи, думата "фокус" има две значения – ясно кои. Пропадналото човешко и ангелско сърце от 200 милиона години се занимава с илюзионизъм и фокусничество – с представленията пред себе си и пред другия, целящи да убедят самите нас и него, че трябва да живеем заедно по кармични групи и двойки. В този трогателен илюзионизъм е обучено едно цяло пропаднало човечество, възпитано от егрегорите на монофиксацията и религиозния морал. Тук има пръст Сатаната, а не Луцифер. Според някои учения, Сатаната и Луцифер са виновни за всичко, но не е точно така. За появата на дяволите и хищниците са виновни много по-пропаднали същества: зациклилите илухими. В своя свръхегоизъм, те създават затворени интимни пространства, в които има само двама. В по-разширения вариант – "християнското" семейство, "нашата църква", "нашата система", "нашата нация", "нашата йерархия"… Именно за такива Учителят казва още в Протоколите: "Двама е много опасно, много е безопасно".
Ако обаче паднал алохим или серафим се въоръжи с този девиз, той ще си направи харем, ще стане разюздано полигамен. Днес такива екземпляри се подвизават в порно-пространствата. Но във водевилното съзнание на клерикалните поколения, каквито са и най-отявлените атеисти, понеже не съзнават, че и те са верски фабрикат, песенчиците за самотните къщички по двамка играят основна роля. Заради този психокомплекс и до днес милиони вдовици умират много скоро след съпрузите си; или – още по-лошо – зачернят либидото си чак до гроба. Съвършената невъзможност или безкрайната трудност на либидото да прескочи на нова орбита предопределя ранна старост, букет от болести и чекмеджета, пълни с лекарства. Нито един от възрастните ни близки не прави изключение. Въпросът е в това, че и хората, които вървят "през просото", също пълнят болниците - само дето епикризите им са по-различни. Следователно, нито падналите илухими, нито падналите алохими са пример за подражание.
           Единственият изход от тромбозите и разсейките на омразата, слободията, безразличието и водевилната любов е примерът на истинските хора – хората с действаща искра Божия. Това са пламтящите представители на един безсмъртен свят, в който любовта към сродните души и към всички се разлива като безброй Ниагари, дори и когато правят шума и гледката напълно невидими или играят съвършенно пантомимата на безразличието. Едно движение, един мигновен поглед, едно просто минаване на такъв Човек покрай нас на улицата, дори и с наведени очи, може да промени живота ни завинаги! Историята и поезията са пълни с такива примери. В акашовите записи и изчислителните бази на Битието, за живот се броят само секундите, в които сме били като Данте, Петрарка, Рама, Кришна, апостол Йоан. Едни се хранят цял живот и през много животи само от един образ, от един поглед – и раждат цели вселени от изумително творчество единствено поради това; за други Вечният Любим е техният Учител през вековете, както при Тагор; за трети – и едното, и другото, и всички останали.
            Има съвършени и прекрасни Божии създания, които извират любов през цялото денонощие, през целия си удивителен и скромен живот. На хората им е трудно да си представят как може да се вмести толкова много обич и любов в едно малко човешко сърце, в тялото и личността на човек, външно подобен на нас. Невъзможно е да си представим, че такъв човек не може да живее нито миг, без да облива с гореща и пламтяща любов и обич всичко живо и "неживо", върху което му попада погледът. Той обича по принцип, без принцип, от само себе си. Любовта и обичта са неговото дишане, неговият живот, нишката на живота му. Ако е още неопитен, току-що капнал от Божествения или ангелския свят, такъв дух става причина за много огорчения и недоразумения. Мнозина вземат поведението му на своя личнен адрес и се мъчат да му прикачат задължения, квалификации и вини. Опозоряването му, измислиците на дребничките и злобни сърца са обичайна съдба на такива космически гости, за които мечтаят всички просветени светове.
Много невинни божества и ангели на Земята още не владеят конюнктурата и не могат да играят тъжната и сложна пиеса на безразличието. Тъй като в безсмъртния свят всеки се слива мигновено с всеки и с всички и от това се раждат цели вселени, за такива същества непроявяването на Бога в настоящия момент и с всичка сила е равнозначна на смърт. И наистина, в Непреходния Свят е точно така: и най-малкият опит да замразиш, да определиш, да отложиш или изконтролираш взрива те разрушава мигновено и ти се озоваваш в по-долен свят. Опитът да спреш или изредактираш Любовта в духа на съображението, страха, "благочестието", "морала" или "свещените" писания, там е не само невъзможен, но и немислим – съществата в Рая нямат такива понятия, не знаят какво става в такива случаи. Те само виждат, че от време на време някои същества от тяхната йерархия изчезват пред очите им. Сведенборг, т.е. Учителят чрез него обяснява този феномен така: достатъчно е и най-светлият елохим, седящ отдясно на Бога, само за миг да помисли за себе си и за света – и той мигновено пропада в деветия кръг на ада. Тук е цялата тайна: що значи "да помислиш за себе си и за света"? Това включва и морала, религиите на света. Защото има и Божествено мислене за себе си, и Божествено пребиваване в света, и Божествена Религия.
            Но нека не се опитвам повече да преразказвам с беден език онова, което прозвуча днес. Да видим дали Най-Великият ще пожелае да ни каже нещо автентично. Тук искам само да добавя, че по пътя към тази приятелка, докато автобусът се движеше сред бели облаци, небесни сияния и ангели, дойде и следното желание на Най-Прекрасния: този път одеянието да бъде на две арфи. Имали сме такива случаи – например, на Сфинкса в Рила. Сега пак ни се предлага да водим диалог по днешната тема, като се оставим напълно на потока на съзнанието и свръхсъзнанието и дадем и на Него думата. Щеше да бъде нещо необикновено. Той може да говори и живее чрез всеки, който не Му се съпротивлява.
Но един от видовете съпротива срещу Бога е милостта и състраданието. Може да звучи странно и нехристиянски, но в редица случаи е точно така. Едно от Посвещенията е да проявяваме Малката Милост преди Великите Неща. Но на една по-горна и неизбежна степен става тъкмо обратното: наблюдават ни способни ли сме заради Милостта Към Делото, към Сродните души и към собствената си изтерзана душа да пренебрегнем временно милостта на дребно. Наистина, няма "дребно" същество в очите на Бога – нали любовта е еднакво любов и грижа и към мравката, и към серафима? Но в отделни случаи контролирането на стихията "Малко Добро" и поставянето ù на последно място - и дори временно без място - е единственото въже, по което се минава над Бездната.
Има няколко Пентагрални Посвещения на Ученика и няколко Учителски от Вътрешния кръг на Пентаграма, при които съжителството с домашни животни в една стая и дори в един двор е тежка бариера пред духа. Няма нито един Посветен и даже Велик Учител, способен да излети по-високо от менталния свят при наличие на куче или котка в стаята; на кокошка, овца или крава в двора. Или, да успее, това става много трудно. Дори и най-горещата и трогателна любов и грижа към по-малките ни братя, даже и когато в тях са вселени души на хора и ангели, в един момент се оказва непреодолим ров пред Рая. Причинният, будическият и атмическият свят са плътно затворени за хора, които живеят с животни или с перманентни съжители. Затова самотата на ученика от Младежкия, Специалния Клас, която касае и отсъствие на домашни или махленски любимци с опашки, е един основен закон и изпит за подчиняване на милостта на по-високи цели. Не е необходимо човек да е гневен и суров; но и най-малкото приласкаване и нахранване на което и да е създание предизвиква привързаност, а привързаността на безпомощни или по-нисши същества и нашата милост и обич към тях може да се окаже катинар на вратите на Небето.
Естествено, това са окултни и мистични тайни, за които и много напреднали ученици не се досещат или не са чували. Има случаи, когато ни изхвърлят от Рая и Школата само заради изоставянето на едно сляпо коте на улицата. Но има и такива, при които, ако едно куче лежи разпрано, но още живо на пътя и ние го вземем и го занесем на хирург, а в същото време можем да спасим от астрален или будически колапс някоя сродна душа и не го направим, Бог си взема шапката - и скоро почваме да растем на широчина...
 Има неща съвместими, но има и закони за несъвместимост. Божественото по принцип съвместява, но има една стръмна, алпийска стена по пътя към Него, по която човек се изкачва абсолютно сам или само с алпийци. Да протегнеш ръка към някое диво козле, когато висиш с другата си ръка на козирката, обикновено значи да убиеш и себе си, и екипа – всички сме на едно въже. Ако козлето се е загубило и е ранено, Бог е предвидил това; ако реши да му вземе живота или да му прати орел за вратар към рая – това е работа на Бога.
Такова мислене и поведение няма нищо общо с жестокостта на източния адепт, който не спасява детето от боата, понеже това му била кармата. Но да искаме да спасим безпомощни и близки същества чрез продължаване на физическата им агония на Земята, това не винаги е милост; т.е., това е милост, но без вяра и мъдрост. Бог знае кога кого да Си вземе горе - не сме ние, които ще решаваме това. Ако някой ни е поверен и сме сигурни, че именно това е волята на Бога в момента за нас и единственият начин да му се помогне, тогава проявяваме цялата мощ и сила на любовта и обичта - това се нарича човещина, доброта, хуманизъм, Христова Любов. Именно за такова служене Шивананда казва, че една нощ будуване край леглото болния се равнява на 500 хиляди повтаряния на "Ом". Но е вярна и приказката на Учителя за калинката върху храста в пустинята; и заповедта на Христа да оставим близки и безпомощни, когато Той ни повика. Именно затова Учителят е предпочитал за Специалния клас несемейни хора.
От осиянията знаем, че Милостта е само единият полюс на Христа, а другият е Абсурдът. Но шестица по едното и двойка по другото не вършат работа. Понякога, да се мислим за малки Господовци, от които зависи животът и съдбата на дадено същество, може наистина да е любов и милост, но често е теоретически и практически атеизъм. Понякога и студът, и отказът, и изоставянето, и даже решителното отстраняване на някого вършат прекрасна работа.
Примерът с домашните и дворни любимци в този смисъл е най-лекото упражнение. Някои хора, дори и лично Господ-Бог да им се яви в плът и кръв пред очите и да ги помоли да не се грижат за безпомощния, те ще Му кажат: "Не мога, Господи! Прати ме в ада ако искаш - сърцето ми се къса, не мога да го оставя…" Бог ще разбере такава постановка и ще се зарадва: сам Той се занимава денонощно точно с това. Щастлив е, че дори от Рая се отказваме заради Малката Милост и Малката Обич. Не ни осъжда, но вижда: ако Малкото Добро стане преобладаващо и постоянно, а не периодично и по-рядко, няма как да помагаме на по-напреднали същества, на човечеството и на Словото и Делото. А като изпратим една добра мисъл на някой в нужда и се помолим, Бог непременно ще му прати благодетел. Този благодетел няма да бъде ученик от Специалния Клас, защото все още строи астралното и менталното си тяло. За него тъкмо този шанс е най-добрият. Той няма никаква представа за едно от по-тежките изпитания на вътрешния ученик, когато Учителят и Съдбата го провеждат през ада и той не трябва да изпадне в шок от това, което вижда и чува. За срещата му с най-любимите му и близките там и дори с невръстни деца, с които се гаврят дяволи. За страшното изпитание да срещнеш там Запитвача, който ще ти зададе въпрос: "Искаш ли да дадеш част от гръбначния си мозък или от сърцето си, за да спасиш близкия си на операционната маса или от пъкъла?" ; "Готов ли си да се продадеш в робство за пет или петдесет години, за да освободиш любимото си дете, което се мъчи тука жестоко?" – И да не знаеш кой е верният отговор! Защото, за всяка степен на ученичеството отговорите могат да бъдат различни, но и диаметрално противоположни. Нникой до този момент в историята на Пътя не е дал стандартен отговор. Задачата е с много неизвестни. Безброй са легендите и приказките, при които всичко зависи от Отговора.

Но ето сега и Неговия отговор:

22,53ч.

            - Хубостта се храни от милост, а съвършенството – от чистота. Вие знаете хубостта като най-високата степен, но Мъдростта е над нея. Мъдростта се облича с мантия от хубост, но отвътре тази мантия е чистота.
         Сега вие знаете за Любовта и Чистотата, като за двата полюса на Бога. И наистина, Благият Дух е Любов. Любовта е безкрайно милосърдие, служене до безсъзнание, пълна липса на мисъл за себе си и за утрешния ден. Като говорим за такава Любов, няма защо да споменаваме Чистотата – тя е включена в нея.
Няма по-голяма чистота от пълната всеотдайност, но тя трябва да е всеотдайност към Благия Дух, не към друг. Да си всеотдаен на Отца, да си всеотдаен на Духа, на Майката Божия и даже на Христа – това е още частична чистота, не пълна.
Ето защо, не забравяйте: милостта и абсурдът не са пълната любов. Не са и пълната чистота. Следователно, не са благост в пълния смисъл на думата. Милостта произлиза от тревога, а абсурдът – от жажда за свобода. Без милост и абсурд няма живот и безсмъртие. Но самият живот се ражда от Любовта, а любовта с чистотата са облекло на благостта.
По тази причина, фокусите на омразата, на безразличието и на любовта не са пълната ни тема. Тя е само подтема на единствената тема на холоса – благостта. Благата Вселена, цяловселената, не се занимава с нищо друго, освен с Обитаване. Да обитаваш създанията си – това е най-великото блаженство! Обитаваш тези, които обичат и са чисти; не обитаваш нечистите и студените. Като не ги обитаваш, те отмират и се връщат в Небитието – отново стават глина. Но тази глина е различна – в нея има спомени за любов и чистота, примесени с много горчилка. Горчилката в душата, лютостта на духа, киселото в сърцето и соленото в живота пречат на благото, на сладкото, да обитава.
"Сладко" означава да си с Любимия, с Любимата. Не случайно пратих архиорон Бетаил (Емануил Сведенборг) да обясни на вселената, че най-висшата форма на служене на Бога и сливане с Бога е брачната любов. Но той знае и това, че най-цялостната форма на живот в Бога и проява на Бога е благостта – благият живот с всички. Сладостта и благостта са едно, когато живеем в благостта. Там Любимият също е слят с всички и непрестанно се слива и отлива. Сливане и отливане – това са фазите на любовта и чистотата.
Има закон за почивка – даже Бог си почива в Седмия ден. Тогава Той пребивава в Чистотата, наединè с Абсолютния Си Дух. Ако не се отдръпва в Чистотата, в Самотата, никога няма да изпита Сладостта и Благостта. Чистота значи необвързаност. Пълна липса на желания – даже на желание за обич. Обичта е извор, Любовта – океан. В Чистотата няма и желание за творчество, за създателство. Попадаш в областта та Тръпния Мир, на Абсолютния Покой. За всичко това вече имате понятие.
Съвършенството е на върха, Чистотата е на дъното. Съвършенството е навсякъде, но то е връх. Чистотата е навсякъде и никъде, но по същина е дъно. Когато искаме да потънем на дъното на духа и душата си, това е блаженство. Благостта е активна – тя се изявява. Блаженството е пасивно – то те обхваща целия. Затова полюсите на цяловселената са Любовта и Чистотата, обвивката ù е Благостта, а същината ù – Тръпното Блаженство. Тръпното Блаженство иска Пълна Божествена Тъмнина. То иска Тишина, Спокойствие, Мир и Покой. И това го знаете прекрасно. Но в този преговор тук се заражда една нова сфера, за която досега не съм ви говорил. Вие я знаете под името "Святост", но това е само ек в душите и познанията ви.
         Святостта е пълна анаграма на Любовта. Което може Любовта, може го и Святостта. Светците, Светиите, Святият Дух проявяват в различна степен измеренията на Святостта, които са точно 77. Когато ви дадох ключа на Прощението, аз ви казах това число. Разгърнатата Святост е Святост на квадрат. (Това е числото 5929. Значи, за светците е достатъчно да простят 539 пъти, за светиите – 5929 пъти, а за "недралните" същества от Божесвения свят - 7777 пъти, което е равно на едно странно и фантастично голямо число: 1,818803738780619837927733991556e+145. Според Елма, това не са аритметически приумици или призив да се спазва буквално броят на прошките, но са базални кодове и методи за проникване в света на Святостта през физическото, духовното и Божественото поле – този път не чрез добродетели или качества, а чрез "верности на себе си" ("алùм"). Тази нова дума бе дадена в 00ч22м22с на 8.I.2002г. Явно, Елма пак е последователен в избора на координати във времето. Един от известните "алимни" методи за освобождаване от мюонната гравитация е броенето – така посветените се излъчват съзнателно от физическото си тяло. Значи, може и чрез броенето - един от методите за кабалистична концентрация - да се попада в различни светове, в зависимост от големината на числото и от самото число. Както се знае, самотата е първата необходимост за такива опити. Интерполацията на всяко от горните числа (без сигурност за най-голямото, защото тук е нужен компетентен математик) води до 7, завършва на 7 или в него преобладава 7 – отново принципът на Съвършенството - б.п.)
 Нормалната святост, за обикновените светци е да прощаваш 77 пъти по 7. И това е достатъчно, докато още не си станал Ученик.
И така, да се върнем на омразата. Тя е анаграма на Любовта с отрицателен знак – пусто пространство, липса на Любов. Омразата е само болест – нищо повече. Но тази болест има причина, както всяка друга болест. Когато илухимите се превърнаха в слонове и орли, във вълци (трите вида паднали илухими), в съответните народи те станаха тотеми. Индия падна поради егоизма, индианската империя – от гордостта, а Рим – от ревността и интимното хищничество.
Както сянката на Земята има връх, така и омразата има фокус. Линейните лазери са нищо в сравнение с коничните – фокусът има безкрайна сила. Само Бог – Точката – има безкрайна сила, но всички останали фокуси са Нейни проекции: при свързване с Бога, и те я добиват.
Печалното е, че и отрицателните фокуси могат да имат Неговата сила, само че за смърт, разрушение. Сам Той ги използва, когато трябва да прибере Вселената, но несъзнателните същества и същности ги прилагат користно.
 Внимавайте да не попаднете във фокуса на нечия омраза – той е убийствен! Разсеяната омраза е не по-малко опасна, но за нея се иска време. Персоналната омраза може да те изпрати в небитието за част от секундата.
Проблемът е, че фокусът на всяка лична омраза се върти и витае из вселената и с това убива и други същества, на които попада. Естествено, те са от кармичната верига на мразения – инак няма да има Бог и карма, всичко ще бъде случайно. Омразата обаче е сянка на илухимите – те не желаят да станат прозрачни. Те забраняват голотата и фиксират чувството си само в едного. Тази фиксация е другият край на конуса (По-точно, върхът на конус, симетричен на първия, ако са долепени с основите си – б.п.): убийство чрез вторачване. Омразата взривява, а убийството чрез такава "любов" приковава. Когато приковават някого на кръста, това значи убийство чрез 4 вида лична любов или обич: постоянно присъствие, изисквания (очаквания), ревност и осъждане. Когато ти приковат способностите и добродетелите по този начин, ти си попаднал в 4-те фокуса на адската любов. Тогава се молиш да попаднеш от обратната страна, където ще те убие врагът ти с куршум или взрив – от омраза. Това е по-малко болезнено и по-милостиво.
В началото ви казах (Тук се има предвид началото на неделните беседи – беседата "Ето Човекът" от 16.III.1914г. – б.п.), че само главата на разпнатия остава свободна. И това е точно така – но на Человека, не на религиозния последовател. Демонът на адските религии успява да прикове и главата – забива пирон в мисленето на човека. С това той е умъртвен, свършен – попада във фокуса на лъжата! На кръста се умира и по другия начин, ала се възкръсва. Даже и разбойникът със свободна глава отива, наедно с Христа, в Царството Божие. Фанатикът обаче, религиозният, злобният, на когото са забили огромен пирон през цялата глава, е попаднал във фокуса на лъжата и почва да бръщолеви за единственост на своята вяра, на своята истина. Почне ли с това, плюе ли всички други идеи и истини, пиши го умрял – скоро няма да възкръсне.
Сега ще оставя, за живи диалози между вас и разговори в по-големи групи, да разработите темите за безразличието и любовта. Кои са техните положителни фокуси и фокусите, чрез които ви омайват и приковават? Как се проявява това в живота? Какви точно са разновидностите им в различните светове и посвещения - и каква е ролята на българите във връзка с Благия Дух? Няма ли и нещо полезно в злото и омразата? (На други места Учителят ни нарича "благари", а България – "Благария" - б.п.)
Сложете десетте си съвършенства в два фокуса – на десетте си пръста. Прекръстете се сега и с двете ръце! После прекръстете ръцете си един през друг, прекръстете и нозете си с десетте добродетели – и ще станат общо 20 съвършенства и 20 добродетели. Подпалете с тях двата "Губернатора" – и нека Двете Елипси се превърнат в Една! Така, именно, Тот и Пралайа създават същества – създания с монада. Когато се слеят и съществото се роди, то става цялостно: Любимият е вътре в Него. Ако продължи да го търси навън, ще попадне в някой от смъртните фокуси. Но ако откаже на Бога, т.е. на сърцето си или на някое друго цяло сърце да образува Битие - Рай с два полюса, - пак ще го намерят фокусите. Ако откаже на себе си или на другия да остава периодически сам в лоното на Святостта – смъртните фокуси шарят!
Затова в Проявената Вселена - или универсума - е опасно: всичко там трябва да става точно навреме. И на мястото, и по линиите, които Бог ни е определил; със съществата и нещата, които са ни определени. В непрозрачните вселени все още шарят навсякъде острията на страшни или сладки средоточия – върхове на черни и бели конуси, - от които зависи животът ни. Ако се натъкнем на тъмни – ще паднем с Черния Овен в долните земи; изберем ли Белия, имаме ли вкус към Него – ще възлезем в горните.

***
            Независимо от проблема с милите животински души в стаята на тази приятелка, поради които не можехме да проведем двойна холизация, тя пак се оказа в час - не само по линия на меда, но и заради следния, абсолютно точен синхрон между нас през днешния ден: в минутите, когато по единия от нас е текло осиянието за омразата, безразличието и любовта, тя си е мислила точно за омразата и любовта.

            Ето че дойде и моментът за "Ценната дума" (Хел`96) – "героят" на предишното единение. И тук първо се пада мисъл от беседа за числа и житейски формули, за три пътя, три врати. Да видим какво ни казва конкретно тя:

 "Старият човек се намира пред една формула, за решаването на която се изисква мисъл, работа и песен.
И тъй, младостта е една формула; старостта – друга[Какво нещо е вярата? – Формула. – Ами обичта? – Друга формула. – Служенето? – Трета формула." (стр.168, б."Трите врати" от 28.IV.1935)

И една рядка, абсурдна, абсолютно неприложима за някои от нас мисъл от Учителя: че може и да мразим понякога, а не само да служим на доброто и Любовта. Тя обаче е в пълен синхон с днешния урок. Наистина, Неговите измерения са грандиозни и съдържанието, което влага в понятията и особено в Своите синтези, е невероятно! Просто човек да не повярва на очите си, че Учителят може да е казал такова нещо:

 "Като е дошъл на Земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото – вън; любовта ще постави вътре, като условие за развитие на дарбите и способностите си, а омразата – отвън: като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този, с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея.” (стр.119, б.”Придобиване и задържане” от 31 март 1935)
        "Роденият от Бога има разположение на духа, лесно се въодушевява, готов е за работа." (стр.12, б."Ценната дума"от 3.II.1935)

1 коментар:

  1. Следва всеки да работи ... със себе си. Да развива божията проява, да придобива чистота, и стига до съвършенство

    ОтговорИзтриване