неделя, 9 октомври 2011 г.

1049 б.1998.10.09. Небомигът на Учителя

Книга 30


9.10.134(1998)
Бургас - Изгрев

НЕБОМИГЪТ НА УЧИТЕЛЯ

(Асцендент, даден от Елма, и значение на градусите в хороскопа Му според "Астрологическа мандала" от Дейн Ръдиар)


Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов)
11.07.1864г., с.Николаевка, Варненско
България

- 2о41'25" Овен.

 Азиентът (асцендентът) на Учителя бе даден тази вечер в 22,01ч. Това е в диаметрално противоречие с твърде­нията на някои астролози, че асцендентът Му е във Везни и съвпадът Луна-Сатурн Му се пада в първи дом. Каквито и до­казателства и съображения да се изтъкват за Везни, ние вяр­ваме в асцендента, който бе даден току-що, понеже го съоб­щава сам Той. Още повече, че вече знаем за различните ми­гове, когато се вселяват при въплъщение на Земята елохим­ното, алохимното, илухимното, атмическото, будическото, причинното, умственото, астралното и етерното тяло. При повечето хора, по-висшите въобще не слизат във физи­ческото тяло през целия им земен живот, при други те сли­зат много преди зачатието, при зачатието, по време на бре­менността на майката или години след раждането. Затова езотеричната астрология прави няколко радикални хороскопа на човека, особено ако той е от по-висока еволюция.
От дадения асцендент се изяснява, че Учителят, като Петър Константинов Дънов, е роден в 21ч55м05с GMT на 11.07.1864г. Тогава България е била официално в часовата зона СЕТ (Централноевропейско време) и затова сме били на 1 час от Грийнуич, а не на 2 часа като сега, по ЕЕТ (Източноев­ропейско време). Затова в този миг часовниците в страната ни са показвали именно 21ч55м05с. Изчисленият небомиг важи за точ­ните координати на с.Хадърча (днес Николаевка), Варненско, които, според Google Earth, са 43о21'24.20"N и 27о40'24.99"Е.
            Както всички изумителни неща във връзка с Елма, сега се получи уникално потвърждение и от шедьовъра на Дейн Ръдиар "Астрологическа мандала" (ползва се руският превод от 1992г.: "Астрологическая мандала", Москва, типография №2 ВО "Наука"). Ето какво пише той за 3о на Овена (по неговата система, закръглянето в астрологията е към следващия гра­дус или минута, даже и да има само 1" след предишния):
            "Фаза 3 (3о от Овен): Профил на човек, напом­нящ изображението на неговата страна.

         
Ключ: поддържащата сила на Цялото, докол­кото индивидът се отъждествява с неговия живот.
   Ставайки обективно осведомен за своята при­рода, за принадлежността си към човечеството, ин­дивидуализиращата се личност намира вътрешна сила в разбирането на своята същностна тъждест­веност с частта от Вселената, в чиито предели действа. Както сам той, така и тази част от Все­лената живеят в неговото съзнание като тъждест­вени в космичнопланетарния процес, в "мистиката на съучастието". Метафизически, това е изразено в тъждествеността на Атман с Брахман. В друг сми­съл, поради способността да отъждествява себе си със сложния комплекс на жизнедеятелността, инди­видът може да стане действителен, а не само въоб­ражаем представител на Цялото в своята родна среда (ло-кална, планетарна или даже космическа); посредник, чрез който Цялото може да се изявява в акта на творческия резонанс и извиране. Това е иде­ята за аватара с надличен живот и съзнание, изцяло отдаден на Божествената сила и управляван от нея. Тази сила също може да се приеме и като първообраз на самодостатъчността - принципа на Христа, - тъй като тя действа в индивидуалната личност и чрез нея, както и чрез съдбите, които стават нейна вън­шна проява, в отговор на колективната човешка потребност. Идеята за формално-структурната тъждестве­ност на универсалния макрокосмос с чо­вешкия мик­рокосмос се проявява на много равнища. В древния човек тя създава вътрешно чувство на увереност и хармонична сила. На съвременния човек, който се на­мира под гнета на привидната безсмисленост и без­полезност, тя дава чувството за сътрудничество в обширния поток на еволюцията. Това е отговор на разпространеното днес усещане за трагична са­мота. Символът характеризира третия стадий на пе­торна последователност: участие във всемирния живот."

            Десцендент на Учителя - тълкуване пак от книгата на Ръдиар:

 "Фаза 183 (3о от Везни): Зората на новия ден разкрива всичко изменящо се.

         
Ключ: винаги съществуващата възможност да се започне от началото, на нова ценностна основа.
          Интерпретирайки този символ, може да се под­чертае, че първите три градуса, с които започва вторият полуцикъл, трябва да се разглеждат като фундаментално триединство, което може да бъде съотнесено към процеса на истинското посвещение: 1.Опит на безсмъртната форма на съвършенст­вото; 2.Освобождаване на енергията, съдържаща се във формата, за да се достигне "онова, което е зад формата и името"; 3.Въплъщаване на енергията в нов творчески акт.
          Този стадий води към визията за изпълнението на целта в първата половина от цикъла: това, което е възникнало плахо от океана на безкрайната потенциалност, сега среща съвършено нов свят в истински индивидуали­зираната форма на съществуване. Той е готов да действа значимо в сферата на културната и социал­ната съвместимост. Тук индивидът, съзнавайки сво­ята исконна същност и планетарна функция, вече е в състояние да изпълнява открито своята истинска роля (дхармата си). В някакъв фундаментален сми­съл, това е винаги нова роля, защото нито един ци­къл не се повтаря, ако се говори за съдържанието. Човек, играещ своята истинска роля, винаги е по­тенциален новатор.

          I.C. на Учителя, според градусовото тълкуване на Ръ­диар (тук се дава предимство на I.C. пред М.С., в духа на но­вата езотерична астрология - понеже за един Учител, осо­бе-о роден със Слънце в Рака, IV дом е вселената на Бога, в която Той живее, а Х дом е само върхът на айсберга – светс­ката Му изява):

"Фаза 93 (2о Рак). Човек на летящо килимче ви­тае над обширно земно пространство.

Ключ: способност да се разшири съзнанието, благодарение на придобита устойчива гледна точка на по-високо ниво.
Това е парадокс, смущаващ много умове. Докато интелектът постоянно търси нови хоризонти, той се обърква в собствените си търсения. Приемайки устойчив фокус, умът може да постави наблюдател­ния пункт нависоко и да види реалността в истинс­ката ù перспектива. Въпреки че индивидуалният ум се фиксира предимно върху гледна точка, свързана с една конкретна задача и функция, той може да отра­зява съзнателно и общата панорама на Великото Цяло, на Човечеството.
Символът на втория стадий на 19-ия ПП по­казва контраста между утвърждаващата се нова привързаност, ограничаваща волята, и способ­ността да се разглежда животът в широка перспек­тива, поради което за извисеното съзнание многото животи изглеждат като един. На този стадий се проумява, че оставяйки търсенето на двуизмерното разширение, може да се постигне издигане в триизмерното измерение на съзнанието."

М.С. на Учителя - пак според "Астрологическа мандала" на Дейн Ръдиар:

"Фаза 272 (2о от Козерог). Три розови прозореца в готическа катедрала. Единият е повреден от война.


Ключ: Необходимостта да се разбере от всеки, който управлява колективната власт, че това неиз­бежно ще доведе до разрушаване на някои ценности, обезпечаващи груповата интеграция. Розовите про­зорци не са абсолютно необходими на катедралата, но те са символ на това, през какво точно прониква светлината на Духа. Човешката душа се счита за троична. Каква част от нея не се разрушава чрез на­силие? - Очевидно Любовта и състраданието.
Вторият стадий на 55-ия ПП противопоставя на властта да се разрушава, властта да се гради."

Коментарите са напълно излишни, защото и тук же­ната-медиум, използвана от Марк Джонс - тълкователят на Саби­анските символи, - както и самият Ръдиар, уцелват право в "десятката"; а при градусите от небомига на Учителя, дошъл този път като Петър Константинов Дънов в България, тази точност е изумителна!
Българското крайбрежие е очертано ясно като профил на мъж с брада - най-малкото като античен бог или герой. Ос­вен това, северната ни граница е река Дунав, а духовното име на Учителя е Дуно, подобно на светската му фамилия Дънов. Може да се проследят и очертанията на границите на Бълга­рия в различни исторически епохи, особено когато Учителят пак е бил тук - в полуксови, орфически и богомилски времена (според данни в холизациите на Елма, преди Орфей в Рила се е подвизавала друга инкарнация на Бога или Мировия Учител, под името Полукс. А преди 10 века Учителят се е родил в България като Вениамин или Бениамин - най-малкия син на цар Симеон, известен като Боян Мага. Според Учителя, именно той е създателят на така нареченото богомилско движение, а поп Богомил е само негов ученик и разпространи­тел на учението. Богомилството подпалва цяла Европа и прониква и на изток, създавайки куп ереси от типа на буг­рите, катарите, албигойците, патарените, розенкройцерите и раждайки вдъхновени мъченици, горели по кладите на инкви­зицията. Християн Розенкройц е получил посвещение от един съвършен богомил; самият Гьоте е бил розенкройцер. Този дух заразява Европа с идеята за гностицизма, хуманизма и свобо­дата и раздухва епохите на Ренесанса, Просвещението и Реформацията, за да промени света към по-добро - окончателно и невъзвратимо).

10.10.134г.
          Символите, които използва Дейн Ръдиар, както и него­вите интерпретации, наистина са тъй изумителни, че осо­бено във връзка с небомига на Учителя не остават никакви съмнения за техния Божествен произход. От Иисус знаем, че храмът е символ на човешкото тяло, а за 2о от Козерог, къ­дето се пада М.С. по време на раждането на Петър Дънов на Земята, се казва, че единият от трите розови прозореца в храма е повреден от война. Всички на Изгрева са очаквали, че Учителят ще живее 120 години, понеже постоянно дава в бе­седите си този срок за съвършения човек. Но Той си заминава на 80-годишна възраст, в разгара на Втората световна война; а е преживял и другите войни до този момент. Това не може да не повреди "третия прозорец" - останалите 40 го­дини живот на храма Му, въпреки че е Миров Учител. Един Учител може да остане на Земята колкото си иска и във фи­зическото си тяло или да се материализира когато си поиска, но нашият Учител е обяснил на учениците Си, че решава да си отиде по-рано, за да поеме още веднъж част от кармата на народа Си и на цялото човечество и да предотврати ужасна карма за българите, славяните и за един друг етнос, която би ги споле­тяла, ако пак Го бяха убили физически.
 И наистина, без да знаят за официалната Му телесна кончина, агенти на КГБ идват един ден след 27 декември 1944 г. да Го арестуват и да Го включат в групите за концлагери и физическо унищожаване на главните идеологически “врагове”. Специални наблюдатели на международни комисии са констатирали, че масо­вите убийства и заравяния с булдозери на хиляди политически и идеологически разномислещи в България след идването на болшевиките е най-крупният масов геноцид в историята на човечеството в мирно време, който бледнее и пред изстъпле­нията на нацистите и сталинистите до този момент. Има сведения, че броят на нацистките жертви в концлагерите е силно преувеличен. Това са неща, които и досега се крият.
 В тази светлина е интересен и фактът, че малко преди да си замине от този свят, уж в безсъзнание, Учи­телят е "бълнувал" високо насън на руски език много напрег­нато, сякаш разговаря съдбоносно с висши представители на съветската военна и магическа власт. Ние не забравяме Кой спаси българските евреи от фашистките кон­цлагери и Кой замрази бензина в немските танкове в решава­щата нощ пред битката за Сталинград и за цяла Русия. Пом­ним и една опитност на Г.Стратева, която тя ни разказа: как една вечер, малко преди 9 септември 1944г., докато ходели през гората към Изгрева, Учителят ù казал, че след сериозни размишления току-що бил взел решение да пусне руснаците в България. Той нееднократно прогнозира промяната през 1944 г. и това може да се прочете в беседите Му още от края на миналия век, но и предупреждава, че след като дойдат на власт, болшевиките ще ударят на ядене и пиене и ще забра­вят за хуманните си обещания. При все това, Той винаги ориен­тира политичните българи към Русия, социализма, анархизма и кому­низма, считайки ги за по-малко бедствие от капитализма. На учениците си обаче казва да се пазят от партийност. Най-ви­соко е ценял идеята за неутралитет на България, но на по-темпераментните е препоръчвал социалдемокрацията и ле­вите, а не десните движения. Остро осъжда капитализма и критикува българския цар Фердинанд, поради което бива интерниран от него, а по-късно открито нарича Хитлер “глупак”. Заедно с това, не препоръчва вземането на властта и богатствата от капиталистите с насилствени средства. Един ден обяс­нил на Георги Димитров, с когото живеели в една къща в София на ул.”Опълченска”, че независимо от благородната идея на комунизма, методите му са насилствени и че хората още не са дорасли за него - това ще стане едва след 500 го­дини. И пак странна диалектика: на Крум Въжаров един ден Учителят казал, че юмрукът - поздравът на комунистите – рано или късно ще се разтвори като цвете и ще стане като поздрава на Бялото Братство. Другаде нарича червените "метлата на света" и дори ги определя като "най-външната обвивка на Бялото Братство" в настоящия исторически мо­мент. Това днес може за звучи крайно наивно и анахронично, когато дори комунистите се прекръстиха на социалисти и какви ли още не, за да влезем в Европа. Ала в края на 2000-та година, когато неоинквизицията и други сили на черната ложа отново вземат връх именно в Европа и планират нови катак­лизми и безмилостно ликвидиране на "сектите", може да се окаже, че при комунистите сме имали по-голяма свобода - въпреки обиските и притесненията. Друг е въпросът, кой е в основата на пусковия механизъм: дяволът взима връх в света, само когато "най-вътрешните" среди на една духовна община почнат да се инфектират от споровете, нетърпимостта, догматизма, монополизма, фанатизма, злобата, тщеслави­ето, грубиянството, търговския дух.
 Висшето значение на розовия цвят е проявата на Ця­лостния Бог, на "Хол" - Благия Дух. Не случайно Учителят създава песни за Него и въздига благостта до най-върховна добродетел. За Него думата "благост" е неизмеримо по-чиста и силна от думата "любов" в българския език – въпреки че го­вори най-много за Любовта. А прозорецът, по принцип, е сим­вол на ума - Учителят цял живот ни обливаше с розовата светлина на Любовта, преминала през Божествения Му ум и поднесена чрез Словото Му.
            Интересно: в осиянието "Начало на Новия Изгрев", дошло само два дни преди "Небомигът на Учителя", се обсъжда стилът на готическата катедрала и подобието й на числото 1 - пак израз на Божествения свят.
           Виждаме, че и останалите символи и тълкования в ше­дьовъра "Астрологическа мандала" на Дейн Ръдиар, свързани с основните градуси от хороскопа на Учителя при това му ид­ване на Земята, са в пълно съответствие с естеството и мисията Му.
            Нека се уверим още веднъж. Ето какво представляват "розовите прозорци" на Учителя в този Му живот - Неговият превъзходен ум (Меркурий в 14о от Рак):

Меркурий на Учителя - Фаза 104 (14о Рак) [при превода на този абзац, още от кавичките цветът сам се смени в лилав - б.п.]: Много стар човек, обърнат с лице към тъмно пространс­тво на североизток.


Ключ: триумф на трансценденцията и вечната Мъдрост.
Мъдрият старец е архетипна фигура, която се среща във всички системи на символизма. Североиз­ток в окултната терминология е посоката, от ко­ято духовните космични сили влизат в пространст­вото на Земята. Мъдрият старец седи с лице към Неизменната Реалност, към истинския север; от наша гледна точка - североизток. Той гледа към "Ве­ликата Пустота" - към привидната тъмнина, която е всъщност интензивна светлина, засега недоловима от нас. Предполага се, че чрез постоянна и дълга ме­дитация над неизменната духовна реалност в са­мите корени на опита, човек може да постигне вис­шата Мъдрост, присъща на истинската старост. Ние виждаме в този символ път отвъд пределите на външното, по посока към постоянството в Исти­ната".

Това, което не е видял Ръдиар в този също съвършено точен символ, понеже не е познавал външно Учителя като Петър Дънов и Неговия рожденен хороскоп, са най-малко още две неща, произтичащи от 14о на Рака, в духа на сабианските символи. Учителят ни разкрива, че Той е най-малкият от "24-те Старци" в Божествения Свят - елохимите, равни на Бога. Знаем също, че в Божествения свят, за разлика от духовния и физическия, най-малкото е най-голямо, и обратно. В архетип­ния символ тук се казва: "много стар човек".
Второ: какво е буквално североизтокът, от гледна точка на България? - Ами велика Русия, нашата вечна спаси­телка и надежда - особено за тези, които знаят какво се очаква отново от там! Учителят говори с обич и възхищение за Русия във всичките Си лекции и беседи, въпреки че прави и много точни критични оценки за етническите и политичес­ките й недъзи. В символа се казва, че това пространство на североизток е "пусто и обширно" - кой е по-пуст и обширен от Русия? Казва се още, че там е тъмно - и наистина, Русия дълги векове е била "тъмна" и безпросветна; но във висшата симвология това е и образът на нощното небе, на Водолея и на неразорания чернозем на руската душа, която се намира също под влиянието на знака Рак. Това е великата ù способ­ност и жажда да обожава, гигантският ù потенциал да зачева бурно от възродителните семена на Духа. А зачеването, по­кълването, става само в пълна Божествена тъмнина - свеще­ния мрак на почвата и на майчината утроба. За биолозите днес не е тайна, че в този мрак всъщност свети светлина. А Русия - напълно в духа на Ръдиар - е безкрайно способна да облъчва и храни богато семето на Словото, Делото и Живота. Авто­ритетни астролози твърдят, че не Слънцето, а асцендентът на Русия е под Водолей (Слънцето й, според тях, е в Рака). Една от етнокултурните доминанти на Русия, която виждаме и в изкуството и поезията ù, и в поезията за нея, и по кубе­тата на храмовете ù, е звездното небе - израз на Уран и Во­долей. А вълните по капкообразните ù кубета, изразяващи вълненията и трепетите на великата Рус, както и безкрай­ните ù степи, езера и води, както и прословутата хармоника и матрьошките ù, са израз и на Водолея, и на Селена, Луната, Рака.
Както се вижда в сабианския символ, Учителят Беинса Дуно още отсега е обърнат към Русия. В българското Си Слово - още от края на миналия век чак до средата на сегаш­ния, а по други начини и до ден днешен - Той непрестанно го­вори за Свята Русия и за предстоящата ù спасителна мисия. Любовта Му към нея е огромна и Той ù предвижда велико бъ­деще. Той ни е казвал и това е документирано, че в началото на новото хилядолетие ще ни събере в Кавказ - ако сме дос­тойни да Го разпознаем и последваме и ако бъдем допуснати. Сам Той е казва в беседите Си, че пълният разцвет на проя­вата Му ще бъде някъде към 2030 година, а това означава, че вече трябва да се е родил физически. За координатите на това ново идване на Мировия Учител имат думата пак "влъх­вите" - мъдреците и адептите от Шамбала, Агарта и Изг­рева. Това са Озарените - учениците с три лъча над главата и пробудено универсално тяло, под влиянието на Уран и Водо­лей. По системата на пентагралната астрология, такива прогнози и идентификации са напълно възможни - с точност до част от секундата и до квадратен милиметър, - но поради Иродите, те пак няма да бъдат оповестени официално. Те са нужни само на влъхви, които сами могат да си ги изчислят или видят, за да отидат да Му се поклонят и да поднесат даро­вете си; да Му предадат още веднъж Ключовете на Царст­вото. От своя страна Той ще вземе ония, които намери за топли и чисти, в Новото Небе и Новата Земя.
 Не случайно Ирод е разпитвал внимателно влъхвите за времето, когато се е появила Витлеемската Звезда - той е искал, чрез астролозите си, по този начин да изчисли коорди­натите на новото рождение на Бога на Земята. Не се е поко­лебал да избие 2000 младенци, за да унищожи Словото, дошло в плът - "Царя Юдейски". Словото като писания, молитви и проповеди не представлява особена опасност за интервен­тите от тъмната галактика - за властниците, произво­дителите и търговците, - понеже те, по стар навик, почват да го монополизират, редактират, и продават. Но когато То някъде се появи "в плът", те изпадат в истински ужас, тъй като Словото и повярвалите в Него пак ще им направят дъм­пинг - ще ги лишат от милиони роби и клиенти, защото ги учат да работят без стоки, насилие и пари. Интервентите много добре знаят, че "Слово в плът" значи Слово в действие, т.е. синархичен, братски живот - без посредници мeжду чо­вешката душа и Бога. Те се боят от синархията като от чума, понеже клиентите, феновете, привилегиите, прести­жът, тиражите, печалбите за тях са нещо много по-важно от въздуха. Затова всеки, който се яви и каже на хората, че човек може да стане истински християнин и да живее без пари и посредници, трябва да бъде дискриминиран, унищожен.
Малцина знаят, че главният символ на 2000-те мла­денци, избити някога от Черната ложа, са прогноза за 2000 години царуване на Тъмнината. През настоящата 2000 година с това се приключва. "Властитутките", собствениците и продавачите на познание, труд и стоки повече нямат бъдеще – те си отиват, откъдето са дошли. Земята се наследява от Кротките, от съществата с искра Божия или монада - от хо­рата, които подаряват всичко до последната си вълнà и час­тица, без да задържат нищо за себе си, както прави и Бялата Светлина, Бялото Братство. По това и се разпознават него­вите действителни членове.
Учителят казва, че всеки Божествен импулс има шанс да се реализира 100 години след раждането му. "Призвание към народа Ми" - възванието към българите и славяните - идва чрез Учителя през 1898 година. Изучавайки духовния про­цес от 1998 година насам и неговите най-нови форми, ние се убеждаваме, че Словото вече наистина се превръща в Дело - "осиянията" минават в "одеяния"; а напоследък "одеянията" минаха в "ожияния": само който живее истински, има шанс да влезе в Новата Вселена. Словото и Делото вече не са дос­татъчни.
Така че всички координати във времето и пространст­вото за обща работа и общ живот, които се дават сега, в последните "одеяния", и в които се призовават истинските ученици и възлюбени на Бога, за да отворят Новата Епоха на човечеството, явно не са случайни.
Меркурий може за бъде и в 13о от Рака, защото е на гра­ницата между двата знака. Но където и да се намира една планета в граничните случаи, ние гледаме и двата градуса или двата знака, защото не действа само единият.
 13о от знака Рак се илюстрира в Сабианските сим­воли като "Ръка с показалец напред, протегнат за из­лъчване". Ключът, според Ръдиар, е:"силата на волята във формирането на характера". Ключовата дума за този градус е "характер", като големият американски аст­ролог вижда в този символ не само твърд, но и гъвкав харак­тер. Това важи за Учителя в най-висока степен – ние не позна­ваме в историята на човечеството хора с такъв уникален характер като Неговия, с изключение може би на другите Му прояви през вековете като Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Зороастър, Христос, Боян Мага и пр.


 По наши сведения, от втората половина на ХХ век, за пръв път хората с искра Божия на Земята са станали повече от хората без монада. Някъде през 1944 година Учителят е казал на Весела Несторова, че до този момент в Русия е имало 10 милиона масони и 10 милиона Бели Братя, но че през тази година, за пръв път от много столетия насам, балан­сът се изменя в полза на Бялото Братство.
            Според Учителя, след 1945 г. започва постепенно подобря­ване на света и човешките взаимоотношения, въпреки локал­ните инциденти и конфликти. Значи, Той е знаел предвари­телно за края на войната и за бомбата над Хирошима и Нага­заки. Тенденцията след това е към затихване, въпреки неспи­ращите по-малки войни и кризи.
През 1975 г. бяхме свидетели на изпълнението на една от най-крупните прогнози на Учителя: наистина се извърши историческа акция на Бялата Ложа за подобряване живота на Земята. Тогава един ученик на Учителя отиде в Кавказ да обедини разкъсаните клонове на Шамбала и Агарта в едно, давайки им път към Изгрева (това не е само символ, а името на всички свободни светове и селища на Братството по все­лената, т.е. на "Царството Божие на Земята" - необезчес­тени зони без властващи, продавачи и купувачи. Шамбала и Агарта на Земята още нямат тази мощ - те си остават тайни обители). Този акт се отрази и на официално равнище – през 1975 година се състоя и срещата на "големите" в Хел­зинки, която положи ново начало.
През 1980г., според прогнози в беседите на Учителя, лунните йерархии на архангел Гавриил са предали властта си на слънчевите йерархии на архангел Михаил. За старите ме­тоди няма повече никаква надежда. Малко след това разбрахме, че досегашните архангели са мутирали в "архидеи". В новите предвиждания на Словото след 1972 г. има още съби­тия, които, едно по едно, се осъществяват в указаните сро­кове. Едно от тях бе избухването на Свръхновата звезда.
През 1984г. се реализира друго пророчество на Учи­теля, фигуриращо в беседите Му до 1945 г.: че през 1984 го­дина ще видим Новото. За нас това бе лавината от осияния на Елма, т.е. Христос, която заля не само България, но и ця­лата планета и тръгна по Вселената. От тази година насам хиляди хора по света обявиха, че Христос им се е явил лично и е про­говорил чрез тях. Не става дума само за психопати. Това са не само гадатели и екстрасенси на хонорар, но едно ново Слово Божие, заверено с множество събития по света и в личния живот и предизвикани от Него. Осъществява се про­рочеството на Учителя, че до края на века Христос ще прого­вори в множеството. Учителят е вечно жив и никога не е на­пускал Земята. Затова от 1984 година насам аурата на Зе­мята е съвсем друга.
Под същото въздействие, още в началото на следва­щата, 1985 година, след точна прогноза в осиянията, Небето и лично архангел Михаил качва свой човек в Русия, за да ликви­дира още една империя. Това съвсем не значи, че сега там всичко е розово, тъй като мътната вълна на егоизма и злото от Запада заля съзнанието на славяните с нагона за пари и печалби и върна хиляди души с 2000-3000 години назад в ево­люцията им. Но все пак се явиха и Божествени процеси, които са невъзвратими.
В не едно осияние през тези години Елма предупреждава и за промяната в Европа в края на 1989 година, казвайки че от 1990г. Словото ще може да бъде свободно разпространявано. По това време се сменя и космическото име на Земята - от Икло става Инлания. Това, че Учителят до 1945г. съобщава друго име на Земята - Анхира - не е в противоречие с тези имена. Всяко същество и нещо в Битието има много имена в различните светове и епохи.
През 1994 г. се осъществи още една прогноза на Учи­теля, изказана още през 1898г. във Възванието Му: от този момент Бялата Ложа на Земята и в Слънчевата Система взема всичко под пълен контрол, и Черната Ложа става неин доброволен служител. Някои кармични последствия са все още неизбежни, но днес "началниците" са съвсем други и амнисти­ите от ада и кармата са повсеместни - за всички същества, които са готови да се поправят. Този акт бе предизвикан и символизиран от изпълнението на "Звездата на Елма" - един знак с хиляди розови лъчи на светлосин фон, спуснат словесно през 1984г., за който Учителят предупреждава още през 1898г. като за "Знака на Христа", който ще ни бъде даден през 20 век. Тази звезда е образ на един космичен обект, подобен на розова звезда, който скоро ще се яви на небето и ще предиз­вика крупни размествания и промени в Слънчевата система и на планетата ни.
Малко преди включването на "Звездата на Христа" (на аления, светещ диод в центъра й – не е без значение защо е точно "диод"), пак българин проведе волята на Небето за обе­диняване на някои древни клонове на Бялото Братство в Ев­ропа. По подобен начин, в началото на 1994 бе осъществен и колективен опит в Рига за контакт със звездата Сириус, с много интересни резултати. Там бе направена и първата ко­лективна холизация, в която на много хора бе дадено по вът­решен път едно и също обяснение кой е Елма, без да са знаели нищо за същността на това име до този момент. Така се явиха предпоставки да се започне възстановяване на Изгрева по много места и на нашата планета, и скоро след това да се подготви оригиналната част от човечеството за евакуация в други координати на вселената, защото на нашето Слънце му предстои да избухне. Човекоподобните, колкото и голямо самочувствие да имат, след като са избрали за себе си мето­дите и мотивите на старото човечество, нямат шансове да преминат в Новата Вселена. Една част от хората с монада ще отидат на Новия Континент, който сега се издига в оке­ана. Някои наричат този континент "Еколон", други - "Рая". Ако се допусне и там да проникнат техниката, търговията, инферналните религии и идеологии, строителните навици на човечеството и нагонът му да се жени и облича, планетата ни ще бъде взривена. Още миналия път е станало изгонване от рая и по-късно потоп, поради появата на чувството за срам и прикриване на голотата. Това е било нужно на "шайка" хуманоиди - търговци и производители на дрехи и къщи, - ко­ито са си купили и обучили пророци и свещеници, за да внушават на хората чувство за срам и грях, та да има роби и клиенти. Прикриването на голотата и робското положение на жената е основен симптом на циклофреничните религии - дело на падналите илухими, херувими и деви. Народите с най-голям процент андроиди се отличават именно с такива догми и традиции. Подобни етноси обрязват и жените или ги убиват морално и физически и до ден днешен.
Както във всички случаи досега, астрологически ние имаме проблеми с изчисляването на точните позиции на бър­зите планети – особено на Луната. Дори и най-добрите прог­рами, с които разполагаме, не задават въпрос за надморската височина на рожденото място и за състоянието на атмосфе­рата над него в конкретния миг, поради което важни поп­равки като тези за Делта Т, паралакса, скоростта на свет­лината, рефракцията и пр. не се правят. Това ни принуждава да гледаме и околните градуси, когато изучаваме символи­ката и действието на даден градус, според водещи астролози като Дейн Ръдиар. В случая с хороскопа на Учителя има коле­бание и за Луната, и за Меркурий, и за Венера и Марс.

А ако Луната Му е в 17о от Везни, тя е символизирана от следния сабиански символ: "Морски капитан в оставка наблюдава корабите, които влизат в пристанището и излизат от него."


Сега ние знаем от спомените за Учи­теля, че като малък Той е обичал да ходи с другарчетата си на пристанището във Варна и да гледа с часове пристига­щите и отпътуващите кораби от различни страни. Заслу­жава си да се проучи по-основно тълкованието, което Ръдиар дава на този градус от зодиака, където пак изскача "Старе­цът". Неговата "мъдрост и вътрешна яснота се е развила изключи-телно чрез надмогване на борбата и конф­ликтите. Морският капитан вече е прекарал своя ко­раб през бурите и безветрията на съзнанието; умът му може би досега е бил блъскан от фъртуните, екипа­жът му може някога да се е бунтувал, но днес вече всичко е тихо и спокойно".
Вероятно този символ с пристанището и корабите, ко­ито идват и си отиват, както и страстта на Учителя като дете да ги наблюдава с часове, е наследена от Неговия дядо по майчина линия. Хаджи Атанас е избрал за учител в своето училище и за свой зет бащата на Петър Дънов - Константин Дъновски, - точно когато е слизал от един параход във Варна. Това са пак ясни знаци: корабът е символ на религията, на църквата и монашеството, а по онова време Духът вече е бил казал на Дъновски да се върне от пътя си към Атон – т.е. да слезе от кораба на калугерското съзнание, защото има много по-важна мисия. Лодката и корабът са общопризнат символ на вярата, мистицизма, отшелничеството. Брегът е символ на света, но и на реализираната любов, на практическата рели­гия, доведена до съвършенство в конкретното служене на близките и народа. Свещеник Константин Дъновски – телес­ният баща на Учителя през миналия век – е първият бълга­рин, който успява да се пребори с гръцкото духовенство и да измоли благословията на султана за богослужение на славя­нобългарски език, във вид на един документ, доставен на практика от тъста му Хаджи Атанас.
Друго значение на този символ е, че личността на един Миров Учител е длъжна да наблюдава внимателно и рели­гиите, църквите, духовните и идейните общества ("кора­бите"), както и всички индивиди ("лодките"), акостиращи в пристанището на Школата, слизащи на Брега и отплуващи от там. Днес ние узнаваме за стотици случаи, ко­гато са идвали и идват отделни хора и цели общества от други деноминации при Учителя. Същото нещо е ставало и във времето на Иисуса. Защо някои идват и остават завинаги; защо други използват благоприятната среда, за да развиват про­паганда на собствените си идеи или разтоварват стоката на собствените си църкви и учения върху пристанището на Братството и Школата? Защо трети просто идват да тър­сят тука клиенти за стоката си и риби за въдиците си, чет­върти товарят параходите си изключително с наши скъпо­ценности, а пети Учителят директно ги изгонва от България – "Страната със Златния Облак"? Това са въпроси и проблеми, които е разрешавал и може да разреши най-добре само Учи­телят: понякога темпераментно, по-често спокойно - но ви­наги справедливо и с любов. Дейн Ръдиар синтезира значени­ето на 17о от Везни точно така: "Спокойният ум стои по-високо от борбите и победите". Подобна фундамен­тална мисъл от Учителя е гравирана завинаги в архайските скали на Салоните на Рила от брат Борис: "Мирът Божий е над всяко знание!"
Луната в небомига на Учителя като Петър Константинов Дънов има сила и в следващия, 18о на Везните. При всички слу­чаи, действа и този градус, както действат и околните – Лу­ната и Слънцето имат големи орбиси. И наистина, 18о в са­бианските символи е символ на ареста – а колко пъти Учите­лят е бил арестуван от властите по най-различни по­води! Според калифорнийския астролог-розенкройцер, този градус има по-широко значение, в което попада и инцидентът с Учи­теля, когато озлобен български властник е изпратил един млад наемник да Го пребие от бой. Ръдиар заключава: "В този трети стадий, макар и образът да изглежда негативен, може да се наблюдава способността на индивида да поема со­циални рискове поради изразяването на своите убеждения или най-дълбоки желания. Единственото, което е нужно в случая – това е готовността да се приемат последствията".
От очевидци знаем, че случаи като този в живота на Учи­теля – включително и допускане на тежки болести и вре­менно безсилие – реализират мисията на един Велик Посве­тен да взема на гърба си голям дял от последствията на ре­гионалната, националната и общочовешката карма. Въплъ­щенията на Бога на Земята в Тракия, Юдея или на Изток са се справяли и се справят винаги отлично с това.
А сега искам да изразя огромното ни удивление, възхище­ние и "облекчение" поради една голяма и изключително при­ятна изненада. Докато нямахме компютри и точни таблици за миналия век, ние изчислявахме небомига на Учителя по едни ефемериди за 200 години, които даваха координатите на пла­нетите за първо число на всеки месец, пък и още нищо не зна­ехме за сложните интерполации и затова дължините им бяха доста съмнителни. От там бяхме свикнали, че Слънцето Му е в 18о на Рака, а не в 19о42’, както се оказва днес. А това е един символ по сабианската система, който ни хвърляше във въз­торг, защото считахме, че има пряко отношение към миси­ята и живота на Учителя: "Кокошка, риеща земята в търсене на храна за потомството"...


През 2007 г. тази майка приела, приютила и отгледала 42 пилета наведнъж, понеже другите две били грабнати от хищните птици.

Сега се оказва, че в 18 градус на Рака се намира Венера в рождения хороскоп на Учителя! Ръ­диар го тълкува като градус на човек, който се грижи всеот­дайно за развитието на своето потомство, а "потомството" на Учителя е от много хиляди години. Тъй като Венера е сър­цето, а Дейн Ръдиар говори за 18 градус от Рака и това, че раз­вива силна увереност в себе си и социална адаптация, то по­лучаваме още едно по-твърждение за очевидните качества на Учителя и истинското Му "потомство" и в това отношение. Синтетичните думи на големия американски астролог за този градус са следните: "хранене от добра почва, постепе­нен растеж и изпълняване на житейските задължения" – ся­каш е преписано от беседите на Учителя и трудовите и со­циалните характеристики на най-добрите Му ученици...

Марс Му е в 2о07' от Телеца, а за закръглянето на граду­сите и минутите в астрологията все още има различни мне­нияЗа 2о в книгата на сабианският символ е "електри­ческа буря", който се тълкува от автора така:


 "Космичната сила, способна да трансформира всичко, което се намира в природно състояние. Зад всеки природен себеизраз се таи страхотна сила от полето на душата, която, сама по себе си, представлява един от милиардите аспекти на Творческия Свят – на Създателя на тази вселена. В дадени моменти тази сила принуждава природната ни личност, зависима от земни дадености, да завибрира в свещен трепет. Мощта на тази висша небесна съдба или сила е в състояние да озари земния човек, но може и да го пръсне на парчета.
Този стадий на съществуване подразбира откровение. Съзнанието може да бъде дълбоко обезпокоено от Великото Посещение, но субстанцията на индивида има шанс да бъде оплодена от Него."
Този символ и обяснението на Ръдиар отново говорят за пълното покритие между живота на Учителя и сабианс­ките символи. Колцина в историята на човечеството са по­лучили тъй мощно откровение като Него? И – заедно с това – съзна­нието на Учителя, по времето, когато е бил още юноша и Ду­хът Го е подготвял за мисията Му през идния ХХ век, наис­тина е било дълбоко обезпокоено от тези най-висши по­сеще­ния и внушения. В своето дълбоко смирение и липса на само­чувствие, типични за представителите на Бялата Ложа, младият Петър Дънов не е смеел да си помисли нито за миг, че именно нему Бог е възложил такава грандиозна задача. Затова тълко­ванието на Дейн Ръдиар и по този пункт е безпогрешно. Само "братовчедите" (агентите на тъмния път) не се тревожат нито за миг от мисълта за собствената си изключителност, правота и величие...
Имаме солидно основание да приемем 3о от Телеца за по-меродавен, ако е вярно твърдението на Ръдиар, че закръг­ля­нето в астрологията става към следващия градус. Ето сим­волът и интерпретацията му в "Астрологическа ман­дала":

Фаза 33 (3о от Телец). Естествени стъпала водят към по­ляна с цъфнала детелина.


Ключ: постепенно разширяване на индивидуалното съзна­ние след оплодотворяващия опит.
Бидейки активирана от електрическата енергия, чистата вода на планинския извор може да оплоди и обогати почвата и тя да се покрие с милиони дребни цветчета. Детелината обикновено е символ на Триадата (Троицата) и на често спо­менаваните три естества на човека. За да стигне до цъф­тящата градина на ума, съзнанието трябва да се придвижва стъпка по стъпка. Детелината е символ на онова, което се постига с прост и скромен вид цъфтене, но привлича пчелите да събират мед. В цъфтенето е скрита и сладостта, и си­лата. Затова в този трети стадий ние трябва усърдно и решително, но със смирение и вяра да се стремим да постиг­нем естествен живот."

Тук откриваме най-основни символи в Учението и твор­чеството на Учителя, дадени от Него като знаци и образи на Изгрева. В беседите, песните, картините, знаците и бареле­фите на Бялото Братство виждаме и чистия планински из­вор, и сърцето, и пчелите с меда, и метода "стъпка по стъпка", и троичния принцип на детелината. Учителят пос­тоянно ни приканва да живеем силно и сладко, а това са до­минантите на Божествения живот - т.е. животът на ученика трябва да бъде естествен. Сигурно някъде в беседите Си Той споменава и детелината; но за формата на съставната й част – листенцето й като сърце – Той говори постоянно. Триадите са преобладаващи в цялото Му Слово и Дело, а сър­цето е базален символ и двигател в цялото Битие и Учение. Защо трите сърчица се съединяват с върховете си и какво означава шарката им; защо четирилистната детелина е сим­вол на късмета и щастието - това са също много интересни въпроси.
 Преди няколко години, по инструкции от Диктуващия оси­янията, направихме едно упражнение по тройки – обико­лихме един район в България със специална цел и в много сложна конфигурация. Скоро след това открихме в една бе­седа, че Учителят е провел с Младежкия окултен клас аб­солютно същото упражнение! В холизациите се казва, че ако три съ­щества в една галлактика се обикнат истински, тя от плоска и спирална се превръща в сферична.

Да видим сега какво казват сабианските символи и Дейн Ръдиар за градуса, в който се е намирал Юпитер по време на раждането на Учителя, дошъл на Земята в България като Петър Константинов Дънов:

“Фаза 228 (18о от Скорпион). Път през гората, сияещ от многоцветно великолепие.

 

Ключ: възвишено чувство поради добре свършена работа за истински съвършения живот.
Човекът, преживял с вяра един надличен живот, в който Духът се изявява творчески, изпитва чувство на дълбоко вътрешно задоволство и мир, въпреки че мисията му е почти към края си. Животът му е натежал клас, пълен със зърна. Зърната може да са и в хамбара, но те са преизпълнени с мощта да надживеят цикличната смърт. Душата се наслаж­дава на вътрешния си мир. Ясното есенно небе мълчаливо излъчва велико послание: "Добре свършено, малък човече!" На този стадий ние виждаме усмивката на младостта, доведена до по-зрял духовен израз. Човешката природа, като една мо­гъща симфония от топлина и богати есенни багри, сега прев­ръща биологическата зеленина в чиста красота и щастие, постигайки и преживявайки преображение."

Само онзи, който не е минавал десетилетия наред по пъ­теката през гората зад Семинарията, отивайки на беседа или концерт на Изгрева, не може да си представи вълнението и прелестта, свързани с този символ от хороскопа на Учи­теля! Образът и тълкуването му от Ръдиар са точни и в този смисъл, че Учителят е останал, общо взето, доволен от работата, която е свършил на Земята този път. Но тъй като при Него всичко е диалектика от най-висш порядък, това удовлетворение е в странно съчетание с изказването Му, че си заминава, без да е свършил докрай работата Си, че не ни е дал най-важното и си отива крайно огорчен от сплетните и гру­бостта на българите. Ние обаче помним предимно положи­телното: "Свършихме, рекох, една малка ра­бота"Една скромна рекапитулация за изнесените хиляди лекции и беседи и милионите изцелени тела и души. Сякаш това е заложено в градуса на рождения му Юпитер – "Благо­детеля": Добре свършено, малки човече!”
Че Учителят е малък в Божествения свят, това знаем от Словото Му, но Той и физически е дребен на ръст, както всички въплътени елохими. Това личи от груповите снимки. Въпреки това, внушителната му глава и осанка са причина всички Негови последователи да твърдят, че е бил "огромен".
 Някъде в печата напоследък бяха писали, че скоро се очаква да се върнат елохимите – нашите създатели, - които са решили да дойдат и да въведат най-после пълен ред и справедливост и да въдворят най-сетне Царството Божие на Земята. Според това съобщение, елохимите са със средна височина метър – метър и половина, рядко повече. Как е точно – Бог знае, - но Учителят дава мярката на съвършения човек: 1.65 м. височина, като сигурно сам Той е бил точно толкова висок. Елохимите обаче, когато седят, са по-високи от другите хора. По-късите им крайници не са в дисхармония с тялото им и то е винаги Божествено пропорционално и кра­сиво. Това са важни подробности, но не бива да се абсолюти­зират, защото един Миров Учител може да сменя ръста и цвета на кожата и очите си както си поиска, да се появява и изчезва, да се движи с фантастични скорости, да се теле­портира по всички кътчета на Земята и вселената, да се размножава в много тела, да не ос­тава в гроба, когато го погребват. Всичко това е документи­рано в спомените на Неговите съвременници и в акашовите филми на Природата.
Тук е интересно да се цитира и текстът за 17 градус от Скор­пиона, където се намира Юпитер в небомига на Учителя, ако вярваме повече на математическата, а не на астрологическата сис­тема на закръгляне в духа на Дейн Ръдиар, а и поради факта, че това попада в орбиса на планетата. И да оспорва някой това положение, то все пак си е валидно с всичка сила, понеже в 17 градус на Скорпиона се намира Северният лунен възел на Учителя:

 “Фаза 227 (17о Скорпион). Жена, оплодена от своя собствен дух, е родила дете.


Ключ: пълно доверие към указанията на Бога отвътре.
Тук виждаме резултата от дълбоката и пълна концентра­ция, пробила до най-вътрешния център на личността, където Живият Бог действа като плодотворна сила. Това разкрива могъществото на вътрешния път и подчинеността му на Трансценденталната Сила, способна да реализира чрез човека живата проява на волята Божия.
Вторият стадий от 46-а ПП ни помага да проумеем въз­можности, които обикновено са още дълбоко скрити за съвре­менните хора. А тук Божествената вяра избликва в конкрет­ния си и реализиран практически вид. Човек става "майка на Живия Бог". Това е надличен път на съществуване – път, во­дещ към творчески мутации на естеството."
Ако погледнем противоположния градус – 17 градуса от Телец във Втори дом, - където се е намирал Южният Лунен възел на Учителя на 11 юли 1864 г., намираме сабиански символ и тъл­куване от Дейн Ръдиар, които пак не подлежат на коментар. Който познава земния живот на Учителя в България, ще види че това се отнася за него буквално. Той направи своя избор – нямаше лични средства, лична собственост и личен живот - наистина беше един "Странник в тоя свят". Беше и изпълни мисията Си на Велик Воин – достатъчно е да си припомним думите Му още във "Възвание към народа ми" от 1898 г. и да ги сравним с последвалите събития в света. Ето текста от "Астрологическа мандала":

"Фаза 47(17о от Телец) Символична битка между шпаги и факли.
Ключ: отказ да зависим от миналото. Пътникът се прев­ръща във Воин, отново включващ се във "Великата Битка".


Когато Гаутама седна под Свещеното Дърво, той тряб­ваше да поведе своята битка по нов начин, въпреки че това е една вечна битка. Духовната светлина на великата душа трябва да се пребори с волята на човешкото его – единст­вено тя знае как да се използват правилно силите на нашия материален и интелектуален свят. Битката е неизбежна. Това са сили, които възникват в настоящия момент, в неотв­ратимото "сега", и затова безстрашният индивид е длъжен да ги използва в тази битка без колебание.
Спасението е възможно, единствено ако индивидът е го­тов да посрещне с готовност всеки проблем и да избере доб­рото пред злото, както учи Божествената "Бхагавад Гита". Понеже дхармата, на този стадий на еволюцията, изисква по­ляризация на ценностите."
Като се има предвид, че Опашката на Дракона (Южният Лунен възел и въобще южните възли на планетите) са мина­лото на човека, което той трябва да превъзмогне, ето какво казва Учителят за Себе си:
"Едно време бях господар – видях резултата на господарството и се отказах и от него. Едно време бях свещеник, но като го опитах, отказах се и от него. /.../ Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах! Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва. И сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие като мене ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: "Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина."(1930.10.19н олс УЗР49`139).
"За мене не е важно в какво вярвам. Важното е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. - А леглото си, стаята си? - Всичко мога да разделя със своя брат! Важното е, че аз нямам свое легло, своя стая. Ако бих имал нещо мое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае. Утре може да дойдат да ми кажат: "Излез вън, напусни света!" Обаче аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ се - то е моето сърце. Аз се моля за повдигането на всяка душа, за благото на всички живи същества, без да знаят." (1930.11.16н щмв УЗР49`214).

"Аз не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си."(1922.12.24н знм ЖИГ48`227)
"Аз ни най-малко не се нуждая от пари. Защо? – Защото другите хора се нуждаят от тях. Пък от туй, от което другите се нуждаят, аз не се нуждая. От туй, от което другите не се нуждаят, аз се нуждая. Такава е моята философия! Туй, което хората обичат, аз не го обичам; туй, което хората не обичат, аз го обичам." (1934.04.29н рпв ПНС98`162)
Нека сега оставим на всеки, който желае, да продължи да разгръща с трепет "Астрологическа мандала" на Дейн Ръ­диар, за да види какво е писал той за другите значими градуси от хороскопа на Учителя, без да е имал предвид съзнателно именно Него (например, има още градуси на върховете на останалите домове, разни значими точки, полупунктове и т.н.). Във всеки подобен текст ние ще открием нови, изумителни попадения, постигнати от гениалната интуиция и мъдрост на този наш брат – адепт на Бялото Братство в Америка. Не случайно той излиза от най-напредналата розен­кройцерска школа днес на Земята - пак наша, богомилска нас­ледница, идваща по пряка линия от Учителя като княз Бениа­мин – Боян Мага през Х век. В тия пасажи на Ръдиар ще видим думи за Него като "инструктор", "рудокопач", "планетарна личност" и "глобален човек"; "реполяризатор", "абсолютен майстор на концентрацията", "носач на тежък багаж, прину­ден от живота да се издържа по човешки начини" - и др. Учите­лят, като студент в Америка, наистина е носел куфари по га­рите, за да изкарва прехраната си и да има достатъчно пари да обикаля целия континент; за да проучва духовните общес­тва. Един Миров Учител няма какво да научи от което и да е духовно или светско общество или който и да е гуру, но на да­ден етап Той трябва лично да се запознае с нивото на човеш­ката еволюция, наука и култура и с техните елитни предста­вители, за да направи контакт между старото и Новото ч­вечество.
В синтезите на Ръдиар за градусите, валидни за Учителя, има и такива изрази: "живей – и дай и на другите да живеят"; "строителство на прекрасна и осмислена култура"; "съвър­шено съчетание между изследовател и духовен аристократ"; "интегриране на индивидите в едно социално цяло – общество или окултно Братство"; "истински зрял ум и характер, които могат да се проявяват и при най-неблагоприятните условия"; "предвестник на ума, който изисква да се посветим на цялото човечество"; "растеж, ориентиран към бъдещето"; "човек, който стои с лице към бъдещето и затова с всяка крачка нап­ред е длъжен да остане на висотата на положението си"; "разчитане на разумната природа в нашето тяло, за да раз­решаваме правилно проблемите на живота"; "обективно и емо­ционално участие в събитията и надеждите на деня, давайки конкретна форма на това, което за мнозинството са само безсъзнателни желания и стремежи"; "вътрешна сила"; "въз­награждение от Небето за добре извършената работа"; "ин­дианци, изпълняващи ритуал, посветен на слънцето" (Ръдиар тълкува това и като символ на възвръщането към приро­дата); "голям бял гълъб, носещ послание".
Има ли тук една дума, един израз, който да не важи за Учителя? Всички цитирани неща и още други, които може би вие ще откриете, са валидни за Него абсолютно и буквално. Дори тия за зрелия характер, който се проявява и при най-неблагоприятните обстоятелства. На преклонна възраст, Учителят редовно е ставал в 1 или 3 часа през нощта и се е качвал на Мусала, най-високия връх на Балканите, дори и при най-свирепата снежна буря през зимата, нощем, при  непрогледна мъгла. При това не се знае дали тогава е било сложено онова дебело стоманено въже, без което и при хубаво време през лятото много туристи не биха могли да вземат последния подстъп към върха.
И наистина, доколкото е валидна домовата система на Плацидус за Учителя, роден като Петър Константинов Дънов в България, на върха на XII дом Той има 20о от Водолей. Именно за този градус важи сабианският символ "Голям бял гълъб, носещ послание"Ето как любимият ни астролог и мъдрец от Америка тълкува този символ:
 "Ключ: духовните Сили се откликват на основателните, непрестанните или победоносните усилия на индивида.
Индивидът, преминал мъжествено и непоколебимо през кризите на изпитанията, получава дълбоко духовно благосло­вение от сферата на Душата: "Мисията е изпълнена, бъди благословен!" В това благословение може да се съзре тай­ното пророчество какво ще стане, ако умът на възприемащия е духовно чувствителен. Всяка реална духовна крачка, която човек извършва в своето развитие, е резултат от победата над силите на инерцията и разрушението. Божественото ви­наги присъства плътно в сърцето на всички истински победи.
 Какво точно послание носи гълъбът, зависи от конкрет­ната ситуация; обаче белият гълъб винаги символизира удостоверяването на ценността и победата на индивида."
Човечеството много добре знае Кой е слязъл над Исуса по време на кръщението му в река Йордан и в какъв вид, а тук ще си позволим да разкажем за репликата на един от най-нап­ред­налите и прекрасни хора на Земята, който наскоро ни на­пусна (брат Борис Николов). Един ден, когато му бяхме на гости и му показахме една от най-хубавите снимки на Учи­теля, той я загледа с неизразима любов и умиление и възк­ликна: "Духът Божий!".
16,25ч.

19,30ч.
Най-накрая тук ще добавим нещо, с което обикновено се започва: сабианския символ, даден от Марк Едмунд Джонс за 20-ия градус от Рака – мястото на Слънцето в рождения не­бомиг на Учителя. На пръв поглед, той изглежда твърде "не­сериозен", в сравнение с възвишените градуси на другите пла­нети; но когато човек се вдълбочи, може да открие съвсем ясно лайтмотива и основния тон на безсмъртието – гене­ралния двигател и главния метод в живота и работата на Учителя, по който се разпознават всички Божествени Учения и Школи, за разлика от небожествените. Символът е точен дори и външно, понеже Учителят наистина е един "гондолиерпо реката на живота, който непрестанно прави серенади на човешката душа... Присъствието Му като духовит събесед­ник с неподражаемо чувство за хумор; като гениален хореог­раф, композитор, цигулар, пианист и певец, създал инстру­ментални и вокални произведения, способни да водят чове­чеството по зведите и да лекуват всички болести и душевни неразположения, говори и за ярката линия на орфизма, криш­наизма и дионисиевото начало в Неговия живот и учение. Сега вече знаем, че от скришната си стаичка Той е усмирявал с ци­гулката си страшни конфликти и бури и е управлявал изхода на цели войни, на световните и космически събития!

Ето защо и тук интуицията на Дейн Ръдиар е безпреце­дентна: според него, този символ говори за "щастието, като обертон на социалната интеграция". В беседите на Учителя, както и в целия Му живот на Изгрева, въпреки Сатурновата ни природа като българи, хедонистичната струя е много силна и въпросът за веселието, радостта, блаженството и щастието е един от най-важните. От векове ние сме прину­дени да подтискаме жестоко жаждата си за щастие поради страх от лошите условия на живота и пресата на конвенцио­налната религия, близките и общественото мнение. Това не е ставало само от страх, но и от племенната ни твърдост, доблест и съпротива срещу асимилаторите – затова сме оцелели през толкова хилядолетия, докато други народи са се претопили. Скачали сме в пропасти, избождали са ни очите, секли са ни ръцете и краката, убивали сме си жените, сест­рите и децата, за да не се омърси кръвта ни в еничарски учи­лища и хареми, с чужда вяра или традиции.

 Но в тази си твърдост, козерожките народи – бълга­рите, кавказците и индусите и въобще планинците по света – оти­ват до крайност и често обявяват война на самата При­рода, на щастието, на насладата – на всичко, което са им внушили, че е "грешно", "порочно" и "плътско" или "чуждо", "от дявола". Тези забрани и самозабрани се компенсират от Са­турновия демос чрез много ядене и пиене или се отреагирват с харак­теропатии, "уреждане в живота" или агресии. В Маке­дония, Индия и Кавказ, например, и до днес някои племенни забрани и предразсъдъци стигат до абсурдна жестокост. Всичко това има своите исторически, етнопсихологически и географски обяснения, но сега не трябва да ни отклонява от главната ни тема тука – изследването на Сабианската Асамблея в светли­ната на Дейн Ръдиар.

Учителят - като Велик Учител, - доколкото е ангажи­ран регионално във всяко Свое въплъщение, работи и за ко­рекция на националното подсъзнание и съзнание и затова в Неговия градус, символизиран от Гондолиера, е очевиден опи­тът за разширяване на племенната ни свитост до пределите на сре­диземноморската и адриатическата жажда за искрящ живот и веселие. Ръдиар тълкува: "Гондолиерите плават със своите лодки по водата, а техните серенади се издигат към балко­ните, за да стигнат до любимите им".

И наистина, в символогията морето и реката, водата, са противоположност на града, къщата, планината, което аст­роло­гически се изразява в опозицията между Луната, Рака и IV дом, съ­ответно към Сатурн, Козерога и Х дом. Същото е и при числата 2 и 7 в кабалата или аспектите опозиция и сеп­тил в аспектологията. Но балконът в случая е един съвсем точен символ на планинското, козерожкото, балканското съз­нание. Когато виждаме балкони в своите детски видения и съ­нища, това е белег, че ни изпращат по някаква причина на Балканите – тези две думи, етимологически, имат един и същ корен. Думата "балкан" е от турски произход и значи планина, планинска верига, но има корени в немските езици, където оз­начава "греда". И на руски език "балка" е греда – значи все опи­раме до носещата конструкция, гръбнак, трегер, талвег – ти­пични елементи на козерожкото съзнание. Склонни сме да виждаме и гредата в окото на ближния... Това се отразява и в цялата козе­рожка митология - в сблъсъка на аскезата с хедо­низма, на поняти­ето за дълг и целомъдрие – с виталността и епикурейството.
А Ръдиар предлага един уникален диалектически изход от това смъртоносно противоречие: "щастието - като обертон на социалната интеграция". Оказва се, че Учителят, дошъл още вед­нъж в края на хилядолетието като Петър Дъ­нов в една страна, "натъпкана" с планини, се ражда в ден, когато Слън­цето - най-мощ­ният астрологически фактор и синоним на духа - се намира в 20о от Рака – градуса на щастието, според Дейн Ръ­диар!
 Всички търсим социална интеграция – това е нашето един­ствено спасение. Един го вижда като нужда от брак и "другар в жи­вота"; друг – като "свободна любов" или творчес­тво с адекватна аудитория; трети – като професионален ко­лектив, клуб, общество със сродни интереси или хобита; четвърти – като принадлежност към църква, духовна група, ашрам, братство и пр. Но Ръдиар насто­ява: в случая каквато и да е социална интеграция е напълно не­възможна без щасти­ето като генералисимус, обертон.
Авторът на тази уникална книга е и професионален музи­кант и много добре знае какво говори: обертонът е нещо ос­новно и съвършено незаменимо с друго качество, за да можем да разграни­чаваме един тембър от друг. Това означава, че и щастието е неза­менимо – няма "алтернатива", както се из­разяваме днес. Нито ядене, нито пиене, нито богатства и вещомании, нито амбиции, престиж или слава, нито морали­зъм и аскетизъм, нито престижи, мнителности, молитви, тропари и песнопения, нито каквито и да са други опити за хиперкомпенсация на щастието не са в състоя­ние да ни отърват от рухването и гроба. И се оказва, че то е пар­ти­турата или диригентът на един Божествен оркестър, ка­къвто би трябвало да сме ние, Человеците, като последно творение на Всевишния – какво друго може да значи "обертон на социалната ин­теграция"?           
Накрая гениалният музикант, поет, учен, психоанали­тик, психосинтетик, философ и астролог от Калифорнийския клон на Бялото Братство добавя, че индивидуалната и соци­алната интег­рация са непостижими без игривостта на сър­цето и душата, без свободата ни да вземаме неконтролирано от ни­кого волно участие в общото "празнично веселие". В "Астро­логическа мандала" думите и словосъчетанията за синте­тичното значение на всеки градус са подчертани от автора.
Като ученици и оглашени от Школата на Учителя, дошла днес в България и валидна не само за българи, славяни и чле­нове на "бялата раса", но за всички индивиди, народи и раси с искра Божия, независимо от цвета на кожата и вероизповеда­нието им, днес ние проучваме хилядите Му лек­ции и беседи и спомените на най-доб­рите Му последователи. И откриваме една удивителна доминанта в живота и Учени­ето му, незави­симо от тежките страдания, през които е минал Той и мина­ваме всички ние: повика към радост, блажен­ство, веселие, пълноценна обмяна с Духа и Природата и най-вече щастие. Не случайно повтаряме по три пъти на ден мо­литвата за Божи­ята Любов - че носи "изобилния и пълен жи­вот". Колцина осъз­нават дълбокия смисъл на тази молитва и истинските форми на нейното приложение в живота? Само за ядене и пиене ли става дума?
За Учителя, Божественото не е "третият етаж", както в елементарните верски и философски концепции. То е Точ­ката, която обединява и уравновесява Духовното с Природ­ното и ги хармонизира да живеят равностойно и с всичка сила, но последователно, спонтанно, разумно и ритмично.
Божественото за Учителя е синоним на "всички" и "всичко": изключим ли един център в самите нас или едно съ­щество, създа­дено от Бога, от обсега на любовта и грижата си, ние вече не сме Божествени.
Не отминаваме без внимание и съветите на Учителя за не­обходимостта от личните чувства и личния живот като основен елемент на Битието, без който То би рухнало и без­смъртието би било невъзможно. Личното е адско, само ко­гато е агресивно, тщес­лавно, и егоистично - несъобразено с космичната хармония и во­лята на Бога. Щастието, радостта и веселието; сладостта на меда в сърцето, в речта и погледа ни, в постъпките ни, са базален извор на здраве, подмладяване и вечен живот. Не случайно Учите­лят е изнесъл беседа под заглавие "Съзнателният живот като ве­селие" и повтаря този лайтмотив постоянно в живота и Словото Си; сам Той често се е смял и веселил до самозабрава. И продъл­жава да се смее като дете, подобно на Иисуса, Който не е само един скръбен образ с постоянно насълзени очи... За великите души, ко­гато са на Земята, това е една възхитителна диалектика: "Скръбна е душата ми до смърт", "Страдна душо", и "Странник съм в този свят" при тях се сменят с лекота със "Сладко ме­дено", "Ра­дост" , "Благост" или "Ще се развеселя"...
Ние знаем от астрологията, че Слънцето е интегра­тор на личността - а Слънцето на Учителя при сегашното Му гостуване на Земята е точно в този градус от зодиака, за който Дейн Ръдиар най-много употребява думите "интеграция", "щастие", "веселие".

Човек има чувството, че този изумителен философ и ге­ний на ХХ век, макар и далече в Калифорния, едва ли не всеки ден се е срещал и разговарял с Учителя от България и е поз­нал естеството и същността Му до невероятни дълбочини! Странен наглед фено­мен: както много други чужденци с ви­соки посвещения и пробудени причинни, будически и атмически тела, и Дейн Ръдиар се оказва на нивото на най-качествените представители на човечеството, за разлика от доста съна­родници на Учителя, които и до днес търсят школички, църк­вички, локвички и фонтанчета пред необята на една нова Бо­жествена Ниагара. Това не би трябвало да ни учудва, щом като Посветените, Адептите на Бялата Ложа и въобще хо­рата с монада в Битието не живеят само в третото измере­ние и затова и денем, и нощем общуват съзнателно в Шко­лата и се скитат, за­едно с Учителя, свободно из Мировия Океан. Съвършено изключено е за един мистик и мъд­рец от такава величина като Дейн Ръдиар да не "засече" при­съствието на Учителя и в този век на Земята и да не очер­тае, подсъзнателно или свръхсъзнателно, портрета Му по един перфектен начин - макар и за нас, простосмъртните, връз­ката им да е невидима. Светила като Седир, Рудолф Щайнер, Они­сабуро Дегучи, Кришнамурти, Толстой, Рабиндра­нат Тагор, Айн­щайн, Папа Йоан XXIII – Ронкали, равинът Да­ниел Цион, латвийс­кият астролог и мъдрец Николай Калерт, най-големият френски религиолог Рене Гинон, Николай Рай­нов, Ванга, Олес Бердник, Пако Рабан, Бил Гейтс и още много други знайни и незнайни синове на чо­вечеството, получиха своето Второ Пентагрално Посвещение - разпознаха един такъв Дух в последното Му въплъщение на Земята. Изпълниха думите на Бог Кришна, че който Го познае, когато е в най-последното Си въплъщение на Земята, няма повече да се пре­ражда, но ще се върне завинаги в Него и ще се слее с Него. За раз­лика от всички останали, които ще отидат след смъртта си при боговете, ангелите и авторитетите, на които са се кланяли, и после ще продължат да се прераждат.

Който не изпаднал по този начин в ямите на имитан­тите, е приключил завинаги с гордостта и е добил Смирени­ето. Та­къв човек става сляп за злото, но безкрайно чутък и зрящ за всяко Слово Бо­жие, когато То се явява някъде в плът на Земята. А То никога не пресеква. Честолюбието и Самомне­нието ня­мат сметка от тази велика Тайна, защото отново трябва да станат ученици, последо­ватели. Те искат да се чувстват особени и велики, за да правят впечатление. Жестокостта - древната Змия в сърцето - обича да яде дру­гите с мисли и думи и да е винаги над тях. Позите, забележ­ките, хитрините и сарказмите са в кръвта ù.

Смиреният обаче е над цялата тази суета. Той е дори над ака­демика, гения, светията, пророка или праведника. В Пен­таграми­ката това е Второто Вътрешно Посвещение, ко­гато се подпалва Вторият Лъч над главата на ученика. Само Бог знае, че вече си станал апостол. Никой друг. А ти знаеш, че Стълбата е безкрайна над тебе и че тепърва те очакват следващите лъчи: на Просвет­лението, Преображението и Възкресението. И ореолите на Възлюбените и Учителите, които са още по-необятни и не светят само около главата, както при туземните светци и вярващи.

Защо тогава и най-висшите американски посветени, попили от духа на Боян Мага и богомилството чрез Християн Розенкройц и горели за Истината като факли по кладите, бидейки днес предвестници на Седмата Раса на човечеството, да не бъдат отново на гребена на вълната?
 16,25ч

ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 31
anhira@abv.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар