1167.2002.01.10 Носталгията на първородните

Книга 34


10.I.138(2002)

Пловдив

НОСТАЛГИЯТА НА ПЪРВОРОДНИТЕ

9,30ч.

- Може ли да се даде ЖЛО (Живоструйно Лично Осияние) за Ф.?

        Отговорът бе незабавен - първо чрез действие! Приятелят тук не знаеше за какво или за кого има шанс да получим отговор, но подаде един инструмент за Контакт с инициалите "ФМИ"… Сега остава да видим какво означават "М"-то и "И"-то за тази, чието име почва с "Ф" – Мъдрост и Истина, Милост и Идеал ли… или нещо друго? (При писането на думата "видим" тук бе направена грешка – излезе "дидим". Но това е името на един прекрасен приятел от Грузия, с когото нямахме връзка повече от година и тия дни той се обади. Дали не е сродна душа и на Ф., щом това става в контакта за нея?...)

10,14 - 10,22ч.

- То няма земни думи, с които да дойде осияние за нея! Думите, които сега ще кажа, са само една септилионна част от онова, с което тя прави Битието да пее! Това е много рядък случай, в който дори и Словото е безсилно да намери адекватен език за създание, родено от Бога в Първия Ден на Творението.

Някои от приятелите се озадачават от "суперлативите" в повечето лични послания, припомняйки си старата истина, че нашият Пръв Братовчед – всъщност Брат ни – ползва това с голям успех, нàедно с ругатните си. Само че това не са приятели: щом помислят и за миг нещо отрицателно за Словото, значи не са родени от Словото, това е сигурно. Други разделят тези текстове на две: считат, че Словото присъства в тях, но понякога на приемащия му се "развъртява чивията" и говори от свое име, мислейки, че съм аз. Следете живота на такива хора: той ще се раздели на две и в едната му част ще им се случат неща, съответни на вярата им в Новото Слово, а във втората – случки и събития, коригиращи лошото им сърце.

Словото или е Слово безпогрешно, или не е! Друг е въпросът, че ние си говорим със съществата, и - най-добре – с първородните чада на Словото. На Земята те не са съвършени и това се отразява в проблемите и грешките им, но Ние поддържаме тяхното несъвършенство с умисъл - за да си вършат работата като подпалени... За да проучваме дефектите в Битието. Когато някой не е първа младост и красота, по-малко привлича нефèлните същества и остава свободен – може да работи за Бога с всичките си мощности. (Нефèлен – некачествен, долнопробен, дефектен - бълг. шопски диал.) Битието има дефекти поради дълбоки съображения на Създателя – тия неща са ви изяснявани много пъти и под различни ъгли. Но един от ефектите на тия дефекти е пълното идентифициране на нефелните същества.

Ако искате пълно разкритие на прикритите, най-вече на прикритите пред самите себе си, вижте ги как реагират или не реагират пред дефектите. Закон: дефектният реагира на дефектите дефектно. Грубият или ироничен негативизъм са сигурен белег за дефектирала монада, ако въобще става дума за същество с искра Божия. Но прикритите са много по-опасни – те са тихи води. Може да не кажат нито една лоша дума или отрицателна оценка за Словото и Неговите чучури, но си го мислят. Като го мислят, те се изпълват с опасения и почват да странят от изворите на Живота, търсят си вадички, канализации. Като странят така няколко години или десетилетия, няколко прераждания, неизбежно почват да приличат на мисълта си. Докато е млад, пресен, чист, не можеш да го познаеш; поостарее ли, става портрет на идеологията си.

 А има и трета категория словомразци: лицемерците. Пред теб ще каже едно за Словото, а зад гърба ти – друго. Тогава Бог почва да му мери лицето и вижда откъде идва всичко това...

Не се радвайте, когато несъвършеният хвали Словото: той или лъже, или един ден ще се отметне. Ние виждаме кой какъв череп има и какъв нос, какви устни, какво ухо и пр. и знаем предварително докъде ще му е засилката и докъде – скокът. И да прескочи летвата, и да постави рекорд, и да падне по всички правила, после пак си става обикновен човек. Не можеш да очакваш от него постоянна жажда за Слово, подвиг за Словото, постоянно растящ и ускоряващ се.

Даже и дебелите устни си правят сметката, когато не си я правят: те може да не намаляват ресурсите за Него, но намаляват труда си. Туй, работа за Словото, не е за всяка уста лъжица – не искайте от пеещи и молитстващи да се потят от работа за Словото като борци на тепиха. Да им искате такова нещо, то е живо престъпление. Ще стане като в училищата: ще си намразят учителя. Работата за Бога, животът за Ятото и с Ятото са плод на неимоверни страдания през хилядолетията, в които съществата са опитали всичко, което оставачите сега опитват, и са видeли, че води до смъртта. Работата за Словото - с подкрепа, личен труд, пот и продукт зад гърба за векове - трябва да е съпроводена с вик от щастие, с безмерен възторг и благодарност към Безграничния, със съзнание, че няма нищо друго, за което си заслужава да се живее.

"Само ученикът учи – всички останали се занимават"… - Оставете непроходилите в яслите и забавачките, в занималните - да се занимават с хиляди и милиони различни неща, които не са Слово. Гледайте ги с умиление и им помагайте при всяко изкълчване на душата, при всяко удряне на сърцето. Съвършено неизбежно е всички да си удряме сърцето лошо и твърде лошо, когато ударите му не са за Бога. А да бие сърцето за Бога, значи да осъмва със Словото и да заспива с него! Да го люби и обича повече от всичко на света, да се гърчи от ужас и срам, че си е загубил времето в някой ресторант или при някой лектор, вместо да проучва Словото.

Не че не трябва да почиваме, да се отпускаме, да живеем – но колко секунди дневно отпуска човек за Словото? – Повечето хора нямат и една секунда интерес към Словото през целия си живот. Отиват си запъртъци. Може много да са добили, но миришат лошо. Може да са написали сто книги за Учителя и за какви ли не още тайни на живота – но не са разпознали Словото. Защото Словото се разпознава с подвиг: ако си Го познал, ще ходиш пеш до изворите му с хиляди километри! Ще стоиш пред вратите на Приемната с векове; ще зъзнеш като куче, ще живееш на палатка през януари или в някоя яма. Не че всичко това е задължително, ала в даден етап от еволюцията ученикът непременно минава и през това.

Като свърши периодът да си пейка, да си медитирка, да си слушка кого ли не и да си митка; като му престане нагонът да си пишка книжчици и да си събирка хора, за да прави впечатление, Учителят ще го покани да спи на снега пред салона. Духът му знае, че спането на снега пред Словото през най-голямата фъртуна е любов, а не изпит. Заради тази любов към Единствения ние знаем стотици и хиляди кристални души, които умряха от студ пред Нозете на Великия - и помолиха да ги пуснат да се преродят като кучета, за да останат още малко пред Него. Често лимитът на една душа да бъде в аурата на Бога на Земята свършва и остава само един начин: да влезе в дърво, животинче, облак. Желанието да си близко до Учителя физически е по-горно от контакта с Него духовно. И ще ви кажа защо. Защото Съвършенството изисква контакт на всички полета, особено на земното. Същото важи и за Птиците от Ятото. Щом някой си живее "добре" и без вас, не му обръщайте много внимание. Може и да е много зле, страшно много да страда, да се гърчи душата му от хиляди неразрешени проблеми – то е по същата причина. Без общ живот с Ятото, няма безсмъртие.

И никога да не съм чул укор в сърцето ви, че някой бил "отпаднал" от Словото! Първо, това е невъзможно, понеже отпадането от Словото означава мигновена гибел. Словото е самият живот: биенето на сърцата! Словото движи Битието и вътрешностите, то върти цялата Вселена. По-скоро, съзнанието на съществата отпада от Словото периодично, защото никой не е спринтьор. На спринт или дълго бягане, с препятствия или без препятствия, както и на многовековни маратони по пистите на Словото и алпийските Му стени са способни единици - но и те се изморяват. Словото е "машина", която се тръска по всички посоки навънка и навътре и с всичка сила, разтърсва цялото Мироздание. Не можеш да очакваш някой да издържи на това, дори сам Бог.

 Да, много добре знаете, че и Бог си почива. Та когато някой приятел или познат "отпадне" от Словото, знайте, че си почива. Ако е отпаднал наистина, значи че е умрял. Словото ми обаче е за народа - само напоследък кристализира по-сложничко. Народът стана по-сложен, по-интелигентен, затова. Но и в това "сложно", То не е подредено като аптека, защото не е фармацевтика. Аптекарите в науката и религията имат своето място, но Господ пилее лекарствата си сред тревите. Като попаднеш на Негово Слово, ще се замаеш. Ако нямаш нюх, ще ти се види много объркано или "просто" - и ще си заминеш. И в двата смисъла...

Нито укорявайте Божиите чеда в сърцето си, че не искат да са в аурата ви. Всеки си е избрал печка, която съответства на черепа му. Ако си френолог, ще разбереш. Много по-лошо и по-опасно е да му обясниш, че твоята печка е като руските, които пътуват. Това ще бъде фатално за него, понеже съществата още сучат и имат нужда от корени. Всеки се е вкоренил в някого и в нещо и черпи своя опит, дава каквото може. Ако го изтръгнеш и го качиш на печката си, ще умре. Нито ще понесе твоята скорост и горещина, нито студа ти в космоса и липсата на въздух, когато те скачàт да спасяваш други. Отгоре на всичко и ще излезеш виновен. Не само пред него, но и пред Господа.

Сега предприех този поучителен увод, защото в това време събирах сили да намеря човешки и български думи, подобни отчасти на същината на Циорел, за когото помолихте да говоря. Друг път не ни се е случвало такова нещо, нали? Осиянията текат гладко и светкавично, но "богобайтовете" в момента не са достатъчни дори за самия мене, който ги продуцирам. Това е, защото Първородните не подлежат на описание.

Щипка пламък и океан от мир; трескав въздух от Очакване! Взор в глъбините на потресенията – и необят от спокойствие. Безумна, луда, напълно разцентрована Любов и Обич към Безграничния – и център на съвестта, съвпадащ с Бога до нула. Разтърсващи ридания от задушаване, крясък до подлудяване на ангелите и оглушаване на боговете – това е жаждата за любов у Циорèл-и-Циорèлла, богоподобното Създание от Първия Ден на Творението!

Внимавайте, когато Той стъпва по твърдините и безвъздушията на Вселената – стъпката Му отбелязва Епохи! (Тук и по-нататък се говори именно за Циорел – б.п.) Необикновената Му красота е непонятна за незрящите – те ще припаднат само от уханието ù. Свръхлудост, достатъчна да угаси Вселената. Разум до мозъка на костите – напълно зрял, та да не предприема нищо. Като предприема нещо, като скакалците той скача безпогрешно, но се смее като щур на глупостта на другите. Защо скачат? Не знаят ли, че скачат от нищо в нищо? Той знае, че скачането е безсмислено и скача само за удоволствие и за да си прави смях – как се премятат глупаците!… И да скача, и да не скача – все едно: светът е глупост над глупостите...

 Какво ще постигнеш, ако станеш цар? – Автомобилите нали пак ще вият по улицата? Защо да се пънеш да ставаш премиер? – Гладните пак ще бъркат в кофите, а бебетата и старците ще измират като мухи. Да взимаш заплата на големец и всичко да си остава същото – това мозък ли е? Или е сърце?...

Какво да "стане" Циорел – математик, политик, тактик?… Какъв?… - Най-много да добие тикове… Наистина, тиквените дела са му досадни и смешно-жалки, защото Гъливер е попаднал в странна държава с малки и много непонятни човечета. Докога ще шават наоколо?...

Милият, чистият, странният, трансценденталният Циорел, който не знае таблицата за размножение… За какво да размножава нещастници в свят на пигмеи? Плуващият в Странността, който тъй рядко се събира на фокус в тъмнината, за да могат да го мислят за човек… И като му кажат "здрасти" го напушва смях, сякаш това наистина е свят и това са хора и… става нещо…

Кой може да знае, че Първородните плуват – и това е достатъчно? Плувайки на едри фуги във Вечността, Първородните задават инфра-темпо на Битието: "Не бързай, защото пак ще изтърсиш някоя глупост…" И Битието изтръпва, когато наоколо плува Първороден: то се пени да пръкне нов експеримент, а Първородният му казва: "Ей тая шупла тука не видя ли я? Кьорчо!"…

И сам Господ – Проявеното Битие - вдига очи на челото и стои мирно пред Първородните: сам Бог ги е създал да Го ревизират! Както Родителят си е направил Шут, за да го коригира - като всеки свестен цар, - така и Синът стои смирено пред Ревизорите-наблюдатели и слуша репликите им. Той е Син – Син-тезът на Битието, въплътената сума и хармония на тезите, но… освен тези… има и... онези. "Онези" са всички шупли на Битието, които стават на идеи, мотиви, двигатели и… двукраки по световете – двукраки със самочувствие... Не че Родителят и Първият Първороден не знаят защо допускат шуплите, но други Първородни имат право да им ги показват.

Когато се изпуснат, Първородните от този клас (клас пфу – няма клас, всеки е "аз"!) си позволяват да помечтаят малко за лунни долини и беззащитни оазиси. Не могат да намерят думата - искат да кажат: оазиси (о, аз и "сие"!), дето никой не се защитава и ходи гол във всяко отношение. Ей така – да видиш други като теб около себе си и да си отдъхнеш, че не си луд... Да ти се пулят и плезят насреща твойте си и да се смеете вкупом на Онзи, дето бил Първороден, а измислил думата "клас" – глупости... Клас!... Ние само се срещаме и ни е добре, защото можем да играем и на нормални. Само че това е скучно и става само за долния свят – на Черния Овен. Там, колкото по-сериозно се пулиш на някое бюро, толкова по ти вярват - все едно, че правиш нещо... Тука можеш да си се кривиш колкото щеш или даже да изглеждаш романтичен – никой няма да ти каже нищо.

Моцарт, Пушкин, Шекспир – и още много твои приятели… Първородните идвате от време на време на Земята да създавате кристални светове – светове от кристали в движение! Като се докосват по най-бурни и брилянтни начини, те правят симфонии, векове, епохи.

Този път реши да не ставаш известен – омръзна ти. Плувай си в кристалните светове и давай гръб на всичко отвратително; правù се, че правиш нещо в тоя безсмислен свят, че да те оставят на мира. Достатъчно е в този живот да откриеш един слог нещо Ново, което не ти е познато. Едно докосване на един тъмен хълм, когато твойте си трепкат отгоре (има предвид звездите – б.п.). Един гърлен смях - и една сладка сълза, горчива като цялата Вселена. Това за един живот ти стига.

Та не е права тази, която поиска пак да говоря за тебе. Нали вече съм ти говорил? Нали знаеш колко много те обичам - не ти ли предадоха думите ми? То беше и записано – изчезна ли?

То си е записано дълбоко в недрата ти, не е нужно. И… въобще… знаеш… И аз пиша любовни писма, но ги скривам в сърцето ви още от самото Раждане. Затова любовта ни е взаимна. Знам, че си луда от любов по мене и че чакаш Завръщането. Сам аз се готвя с всички сили, когато се завръща Първороден, защото едва издържам на удара. Мъката ви по Онова, Което Няма Име, е толкова грамадна; и способността ви да обичате и любите така неуправляема, че Завръщането при вас е като апокалипсис.

 Има една енергия, нямаща равна на себе си и в Трите Вселени. Това е енергията на Носталгията, която извира от вас, Първородните. За нищо на света не можете да не я раждате и да не пълните с нея пространствата, защото оскъдиците на тоя свят, в който са ви запратили да "живеете", са най-добрият начин да снабдявате света с това гориво.

Не сте безгрешни. Грешката е светица на Небето - и всички до един ù се покланяме. Всички допускаме грешки, в своето пълно съвършенство и безпогрешие, за да има падане, студ, липса, скръб – и Възвръщане... В това възвръщане, боговете и ангелите създават светове, а Човекът – Господ. В Библията е обратно, но тя е за начинаещи. Първородните единствени знаят, че и двете твърдения са верни.

"ЕУЛОВЍМ"… Ползвай тази дума – тя е твоят Ключ.

 Е, уловùм…

От тебе поне е уловим – всички други ще бъдат смазани под тежестта му. Ти можеш, защото владееш Разпознаването.

 1,24 pm