1168.2002.01.14 Медената поляна

Книга 34


14.I.138 (2002)

Пловдив

МЕДЕНАТА ПОЛЯНА

Понякога слизат кристални хора по поляните на Земята, които никога не се косят.

Тази нощ дойде мисълта, че е уместно да се разкаже за последните случаи, свързани с благоразположението на Небето към нас. На тази база може да имаме шанс и този път Някой да се откликне да ни каже нещо.

            Периодът в гр. Пловдив мина много плодотворно и завърши с приятна среща на мили приятели. Някои от тях през последната седмица бяха очевидци на още много необикновени случки, две от които засилиха вярата ни най-много. Такова нещо ни се е случвало с тези приятели и преди, но сега единият от случаите надмина "рекорда" си от предишния път многократно - извън всякаква наука, логика и над всичките ни очаквания.

            Става дума за мастилата на принтера. Всеки човек с практика и всеки специалист би потвърдил, че от технологическа гледна точка такова нещо е невъзможно. От дългата си практика знаем с точност колко страници средно могат да отпечатат една цветна и една черна мастилница; и колко допълнително - след манипулациите за използване на остатъчните отделни цветове. Този път, при всички софтуерни и реални индикации за абсолютен край на съдържанието им, мастилата се самовъзстановиха, цифром и словом, 5 (пет) пъти - и при това изобилие бяха разпечатани за подаръци на приятелите много повече страници от лимита на всякаква технология, логика и въображение! Свидетели бяха домакините, един от които е доцент по висша математика и очите му не са на гърба.

            Подобно бе и "поведението" на една интернет-карта за 20 чàса. Тя работù почти един месец, най-малко по 5 чàса на денонощие. Нищо ново: малки ежедневни чудеса, които вече не ни впечатляват чак толкова много, както беше преди години. Сега дори сме по-впечатлени от случаите, когато нещо не върви по този начин: тогава си задаваме въпроса, по каква причина този път сме излезли от рая…

Излишно е тук да се коментира, че при отделни хора от свързаните със Словото това са не само единични случки, но е станало перманентно ежедневие. Тоталното самораздаване на такива хора, почти без почивка и сън, извлича мощно Присъствие и лееща се мъдрост и благодат, каквито и най-добре платените професионалисти, даже и хората с километричните медитации и молитви, не могат да постигнат и с най-усилен труд. Това, за което преди само четяхме в беседите на Учителя, днес се оказва вълшебно и прекрасно ежедневие: 1000% всеотдайност възстановява моментално рая в нас и около нас! Всичко, за което не си се осмелявал даже и да сънуваш, идва самичко, "на крака" - точно в мига на обективната или субективна необходимост. Оформя се желанието за някакъв рядък сладкиш – той е вече готов; трябва ти безкористен специалист по дигитална фотография – обажда ти се точно такъв непознат по интернет без да си го търсил и ти идва в къщи, готов на всичко за Делото. Приказката за Рая и библейската тайна за това, защо се самоизгонваме от него и как можем да се връщаме там ежедневно, и то на часа, на секундата, сега се оказват разкрити и реализирани на практика, като едно прекрасно потвърждение на реалността на Бога, на Неговото постоянно присъствие, когато някой престане с религиозния атеизъм и изпълни евангелските закони буквално. Под "религиозен атеизъм" разбираме неизпълнението на Божиите молби и внушения.

Удивително е, когато човек може да вижда с очите си и да преживява сам и с приятелите си неща, за които досега само е слушал и чел в спомените за живота на Учителя, Учителите и напредналите адепти. Какво утешение: значи и при нас, обикновените хора, законът работи! Уверяваме се и в реалността на разказа на Седир за неговия Учител Теофан, и в думите на Емануил Сведенборг. Знаем вече със сигурност, че възприемайки законите и методите на света, възвръщайки се към тях, ние мигновено се самоизгонваме от рая и тогава всичко веднага става трудно, скъпо и пълно с тревоги и неприятности – изпадаме в човешкия ад, където нещата се комплицират значително. Разбираме, че ученикът има право да си служи със светски методи – и то най-благородните – само в рамките на работното си време, в областта на професията. Ако във всичкото си останало време той се самораздава докрай и на всички, раят на Земята е гарантиран. Науката днес е напреднала достатъчно и нарича този феномен "практическа религиология", "действително християнство". Но малцина знаят, че думите на апостол Павел за дарбите и талантите и за материалното самораздаване са абсолютно валидни и днес: без любов, те са само "мед, що звънти и цимбал, що дрънка". С една дума, и целия си имот да раздадем на сиромасите или за Делото, и звезди да сваляме с гения си или екстрасензорните си възможности, ако не преустроим и интимния си живот в духа на Христа и не станем чисти, не можем да влезем в Рая.

От всички страници на Словото получаваме пълно потвърждение: морал, девственост, вярност, чистота и целомъдрие не е това или онова, а тоталното изключване на желанието да владеем нещо или някого и да разчитаме на адските постановки; способността да се отдадем на Божественото в себе си за всяко от децата на Бога възторжено и без изключение, в настоящия момент и без замисляне. В противен случай "шайбите" на ада и на света ни зацепват по всички правила. Това иска от нас Бог през всички векове, това иска да ни каже Христос, за това говори Учителят и сега в своите хиляди лекции и беседи и с целия Си удивителен живот.

Мастилата и действието на интернет-картата свършиха точно в края на пребиваването в този град.

5^ч55^м55^с (без натъкмяване... Може би с това Някой иска да потвърди петорното увеличение на мастилата за принтера...)

6,01ч.

- Любовта е Присъствие; безлюбието – отсъствие. Любовта е Отсъствие; безлюбието – присъствие. Щом мисълта за себе си и за свойто си облива с киселината си монадата, тя се свива и изчезва. Повечето еднùни на хората днес са изчезнали, но те съществуват, не са унищожени. Еднината се свива в Първото Измерение. (еднùна – монада)

Медената Поляна на душата ни – това е полиадата, за която съм ви говорил. Щом като душата се разцъфти през май, качествата и добродетелите ù стават достъпни за всички пчели и мушици, за целия Божи свят. Няма цвете, което да държи красотата и уханието си под похлупак. Ако някой направи това с него, то побелява и си отива.

Мъдростта е предвидила, всеки, който почне да побелява, да увехне. Значи, външно трябва да сме зелени и цветни и максимално сочни, ако искаме да сме живи. Да побеляваме само вътрешно. Но повечето хора на Земята и още много ангели правят точно обратното: побеляват външно, а вътрешно почерняват.

Не е голяма философия да пренебрегнеш природата си и доброто и да лишиш духа и душата си от въздух. Хлорофилът – това е любов към цветовете. Забелязваме, че тия, които побеляват или се почернят външно, неизбежно погрозняват и умират. Те обаче пъддържат вътрешни, илюзорни цветове: плеяда от представи, сънища и видения. Там не искат да побелеят - да почнат да мислят за Бога, за всички.

Природата е направила така, че негодното да си отива преждевременно. Сега и хората си отиват много преди 120-годишна възраст. Нарушава се балансът между цъфтенето и плододаването отвънка – и побеляването и просветването отвътре.

Лесно се пътува по всички светове: трябва да си станал Медена Поляна. Когато нектарът ти е отворен за Божиите създания, сам ти ще бъдеш оплоден. Тогава прашецът ти ще полети и ще види необикновени простори. Ако си стоиш затворен, няма никакво летене. Но ако си отворен, само за да се затвориш и изсмучеш някое насекомо, горко ти! Днес всеки дом, всяка стая представлява такъв капан. Всеки е забил шиповете си в някой и е пуснал отровата си, за да го изсмуче.

Животът няма такава дума "разчитам"! "Подсигуряване" е мръсна дума за него. Мисълта за себе си е свята само тогава, когато предполага самоопазване, за да станеш Медена Поляна. Уханията, които се носят над Медените Поляни, са душата на Бога. Неговият Дух – това е екстазът, който изпитват цветето и пчелата, когато са в единение. Цветето и пчелата са полюсите на Бога, които в третото измерение са разединени. За да се съединят и да почне Живот, трябва взаимен копнеж. Няма ли копнеж за Живот, всичко е мъртво.

Мъртвостта също е форма на живот, но най-ниската. Мъртвобледните и най-черните се питаят от фантазии. Бледните фантазии са духовни, а черните – материални. Най-голямата и пуста духовна фантазия е, че можеш да имаш духовен мир и постижения чрез техники. Много морални и религиозни правила и канони са също техники. Те са патерици, които и от здравите пътници правят инвалиди. Карат те да ходиш с бастун и да си сложиш очила, докато действително окуцееш и ослепееш. Препоръчват ти да стоиш на затворено, вместо да си Медена Поляна. А най-голямата материална фантазия е мисълта за притежанието.

Сега тези, които вече не поглеждат Слово или му хвърлят по един поглед за парлама, защото са се "преситили" или вече "всичко знаят", са в най-тежко положение. Словото се изхитря да играе ролята на прост човек или на някой, който разказва детски приказки, с една много висока и тайнствена цел. Ние сме си говорили с вас за духовните и окултните мръвки. Като изпостее чорбата, хищникът вече не налита на нея. Но той не знае, че Бог е скрил именно в постната чорба уханията на ония билки, които правят човека безсмъртен. Нещо повече: могат да дават на ангелите най-голямото благо – да станат смъртни. Всички ангели с искра Божия копнеят именно и най-много за това: да станат смъртни, за да могат да дават и да се развиват. Така че жаждата за безсмъртие е човешка жажда, а жаждата да станеш смъртен – ангелска. Ето защо Смъртта е най-големият помощник на Бога в момента. За човека е урок, а за ангела – благодат.

Именно по тази причина хората и ангелите с искра Божия се стремят към Словото Божие в оригинал – там, дето нещата изглеждат прости. Дяволът се гнуси от метафората; притчата и простото поучение му се струват много популярни – той иска правила, методи и формули. Естеството на същностите без монада е такова: за да се захранват, те имат нужда от строго фиксирана система. Стремежът им към програмиране е неутолим. Ясната система и подредените правила, придобиването на качества и способности в курсове и ашрами за тях е първа мечта, защото се отървават от "хаоса". Като ти кажат какво точно трябва да правиш, ти си спокоен... Съвестта се изключва, творчеството се изключва, собственото мнение и личният контакт с Бога – напълно.

Всички правим упражненията на Мировия Учител, които са безброй. Всички казваме молитвите Му и пеем песните Му. Но Той никога не направи школа по години, не раздава дипломи и грамоти. Не назначава "ръководители", освен за да изпитва хората; не създава администрация, не плаща хонорари и заплати, не изисква членски внос и десятъци. Никога няма да ви издаде лични карти. Въобще, Учителят е прекрасен!

Самото Му Слово е Медена Поляна. Всяка пчела отива там, където иска, и си взима колкото иска. Негодниците правят извлеци от цветята, след като ги убият и сварят или изсушат – и после ви представят "Учението" в шишенца. Пишат ви рецепти – и вие им вярвате. "Лекуват" ви за парù – и вие им плащате. Не подозирате нито за миг, че ако четете Словото в оригинал и го прилагате, всички посредници стават излишни. Словото в оригинал има сила. В името на Живата Сила, там познанията са често замаскирани, разхвърляни. Понякога в една цяла беседа няма да намериш нито една мисъл за преписване. Даже и в беседите има "мръвки", предназначени за по-изостаналите души. Пчелите от Кошера, Гълъбите от Ятото се хранят с мед и жито.

"Мръвките" са всички правила, упражнения, молитви и конкретни съвети и методи, каквито съм дал с хиляди. И за по-изостаналите е необходима храна, за да могат да напредват... Те ще се побъркат да търсят вътре "конкретни методи" и да ги "уточняват", както и идеи за изобретения, защото това им се струва нещо "по-реално". Насладата и блаженството да летиш със съученика си над поляните за тях е нищо – "празна работа", "сантиментализъм", "загубено време". Не дай си Боже да легнеш между тревите… Те не знаят, че някое от децата на Учителя може да помоли някое птиче да му разкаже на своя език някоя велика тайна, заложена в него още от създание мира. Не подозира, че това става ей-тъй, както си лежите на поляната. Не знае, че уханието на цветята издига душите направо в атмическия свят; а ако двама или трима посрещнат и щурците заедно и заспят – озоваването им в ясновселената е сигурно.

Така че пещери, клубове и университети са бошлаф работа, не стават за нищо вече. Там се чува само шумът на четките, с които водачи и вярващи си лъскат самолюбието. Не че са излишни, но са само за начинаещи души, за които Поляната е нещо "природно". А по-духовно и Божествено нещо от Медената поляна не съществува!

Уханието на всяко цвете издига в различни зони на атмическия свят. Затова с уханията става не само лечение, но пробуждане на женската част от атмическото тяло. Тогава то самото започва да ухае на всички тия цветя, защото Божиите миризми са заложени първо в него, а после в поляните. Женската част на атмическото тяло просиява като милиарди дъги – милиарди Преданости и Приласкавания!

 Съвършено невъзможно е да станеш благоуханен, ако не си почнал с Различаването, Разпознаването. На първо място, това е различаване на Бога. Да различиш Бога измежду Неговите подобия, разсипани из Битието и безбройни като звездите – това не е лесна работа. Това изпитание е заложено във всички мъдри приказки. По аналогия, после те изпитват дали ще откриеш сродната си душа. После изпитът е да си разпознаеш Кошера. Ориентираш ли се правилно, бие ли ти сърцето до пръсване от вълнение, ти си пробудил женската част на атмическото си тяло и вече не миришеш лошо. От този миг до органа на Вкуса, органа на Приласкаването и органа на Самоотдаването те дели само една крачка. Тези органи на атмическото тяло се образуват по линия на Везните – знака на Тот. "Тот", на моя любим език в момента, означава точно това: "Онзи". "Этот" на руски език е "Элма и Тот", а "Тот" – самият Бог-Отец. Докато Елма или Христос не стане за нас "Този – най-близкият"; докато Тот не стане за нас "Онзи, горе на Небето, Който ни е родил", всички други "тези" и "онези" ще ни разпъват на кръст.

Колкото повече ухания е събрала душата ни, толкова по-богат става спектърът на атмическото ни тяло и наборът от спонтанности и приласкавания, на които сме способни. От тук се извършва и Натягането на Трамплините. Спонтанност и Приласкаване от висока степен натягат в такава степен и съответния трамплин, от който сродните души скачат през измеренията една към друга и повличат своите човечества. Една целувка на Земята – и две човечества тръгват едно към друго! Една целувка в повече от определеното -– и две човечества загиват в някоя въздушна яма... Въздушните ями и кули на съзнанието изискват да бъдем с някого по-дълго време, отколкото е безопасно. Започне ли нуждата от присъствие, нуждата от честота на срещите, врагът е наблизо.

 За някои души е определено да бъдат заедно в едно прераждане само една минута. За други се дава плътно присъствие, плътно съжителство, но това е много рядко. На практика, това са душите сиамски близнаци, които са съединени откъм гърба. Бог им дава вечна съединеност, само защото всеки посреща сродни души откъм лицевата си част. Има и сиамски двойки един към друг, но те са от илухимен тип. Те създават вселени по този начин. Да загърбиш всички заради един – и това е Път, но само когато имаш висок идеал и намериш реално покритие - когато си отхвърлил твърде много и си дал на достатъчно много, за да ти даде Бог Единствения.

Любовта ражда Любов. Всичко останало е безобразие.

7,54ч.

След тези думи, Диктуващият говорù дълго по един въпрос, който е твърд камък за някои външни хора и затова бе разрешено да се обобщи тук малко по-меко, с преразказ. Става дума за изискването на Учителя всеки да оформя Словото с илюстрации и текстообработки по свой начин, на нивото на своето разбиране и вкус. Затова Той е внушил да го съхраняваме и разпространяваме в три форми: "ЦАР" (Централен Архив на Ръкописите); "ЛИК" (Лично Изворно Копие) - печатна форма без илюстрации, играеща ролята на стегнат информационен източник; и "РОД" (Ръкопис за Обична Душа) - многовариантни преписи с илюстрации или без картинки, изпълняващи закона на тотвселената, който изисква личен принос, и закона на ясновселената, който е демократичен, приветства самодейността.

Тъй като редактирането на оригинално Слово Божие е недопустимо, то персонализирането му от монадата на ученика става чрез преработката му в някаква жанрова форма или поне чрез прилагане на илюстрация по собствен вкус. Тя може да е на много високо идейно и художествено ниво и да отговаря във висока степен на съдържанието, но имаме и свободата да създаваме или подбираме не чак толкова адекватни и сполучливи картини. Това е основен белег на Божественото и не подлежи на коментар. Чрез несъответните, аматьорските, принизените, кичовите и даже пошлите илюстрации към едно осияние, Словото достига и до душите със съответно ниво на еволюция – няма друг начин. Едни ще сложат картинки заради "детска радост", други ще удовлетворят естетически и творчески потребности на своето ниво на еволюция или от тщеславие, но трети ще подберат повече или по-малко адекватни изображения съвсем съзнателно, изпълнявайки повелята на спектралния и демократическия магизъм. Когато, в редки случаи, Учителят носи някоя фамозна или смешна, даже грозна шапка, която Му е подарена от някого с любов, Той не прави това само по педагогически съображения. Чрез нея, като с антена, той предава Божественото по цялата верига от сродни души на дарителя, които имат неговия вкус и манталитет. В случая Учителят и всеки бял адепт абсолютно никак не се интересуват за мнението и реакциите на претенциозните и не дръзва да редактира този основен Божествен закон – Законът за Самодейността и Демократичния Магизъм. Страхът от мнението и реакциите на претенциозните и естетстващите липсва напълно в хората, които познават този закон, след като те са следвали Школата още от предорфически и питагорейски времена, където играта на несъвършенство и неадекватност в най-външния кръг е задължителна. Който се отблъсне от този щит, не е за тази Школа. Като го е отблъснала, "антивирусната програма" е изпълнила блестящо предназначението си. Няма по-опасни вируси от естетстващите, претенциозните и перфекционалистите за едно Божествено Движение – те са подходящи само за елитарни духовни школи от типа на Хесевата "Касталия". Именно заради този принцип и стратегия на Учителя виждаме около Него толкова много чисти хора от народа и толкова малко префърцунени окултисти и интелектуалци, за които видът и реакциите на по-изпадналите е водещ критерий, но не и демократичните и магични съображения на Небето. В противен случай, Учителят никога нямаше да допусне в салона, където е текло Живо Слово Божие, да има и самодейни, кичови картини, което се помни от очевидците и се вижда ясно от снимките и от самите оригинали, които се съхраняват.

В оригинал, горните обяснения бяха дадени в много по-остър вид. Но ето че сега Той иска да допълни нещо:

- Божественото контролира три функции: елитарна, самодейна и адска. Представителите на първата и втората не се разбират помежду си, а тези на третата поддържат критиката от едната или от другата позиция. Чистите духове са крайно чувствителни към фалшивия тон, но малцина се наемат да изсвирят лично истинския. По-закъсалите и тщеславните пълнят Битието с боклук, не могат да учат с векове и години, защото бързат да се изявят: експресията ги напъва. Но Бог не спира това, защото инак много Негови създания ще се пръснат, няма да оцелеят. Нека изложбите и деянията на хората са пъстри като един панаир, като битпазар, където ще излагат творенията си и ангели, и парии. Затова и Изгревът често прилича на нещо напълно разпасано, далече от онова, за което мечтаете. За сметка на това, в него има най-много души с искра Божия.

Тези, които се отблъскват от прокажените, сакатите, грешниците и несъвършенствата, нямат абсолютно нищо общо с нас. Ако някой иска да създаде "имидж" на Братството - да го покаже сам! Първо да изпълни това, което Бог е поискал от него. Ако създаде елитарен лагер, ще привлече най-много претенциозни, но и най-много същества без монада. Отличителен белег на последните е, че изгарят юргана заради бълхата. Ще кажете: "Ами когато бълхата е голяма?"…- Тогава и юрганът расте, това е закон. Затова тия, които си избират други юргани, попадат на много по-опасни, невидими бълхи, които са отровни. Някои от тия бълхи са в човешка форма, и то перфектна. Те напълно удовлетворяват вкуса и претенциите на "особено чувствителните", но накрая ги изяждат.

Високият идеал прави формите ви фини; толерантността към недостатъците ги овалва. Сухотата и тлъстината са две крайности, които трябва да избягвате.

Не показвай на посредствения неговите несъвършенства – само ще ги увеличиш. Говори обективно само с хора, които обичат Истината. Огорчи ли се някой, обиди ли се, почне ли да се самооправдава, да обяснява, да контраатакува, в него личните чувства са още лемурийски и атлантски, старозаветни. На такива давай пълна свобода, но си върви по пътя. Създай сам образеца, към който се стремиш.

Ако сме допуснали някои да излагат Словото и Делото, това е със строго премерен разчет: да отблъскват тия, които са склонни да се отблъскват. Такива не ни трябват, защото, ако дойдат, ще заразят Школата с много по-страшни вируси. Лудичкият и крякащият своите пророчества и стихове, дежурното фалшименто в центъра на паневритмия, та и сценките на водещите фигури, които си удрят шамари, са много по-любими на Учителя от мненията на претенциозните. Знаейки това, Школата залага най-много на вътрешните самодейци и грешници, защото те отблъскват най-страшните – тия, които могат да се откажат от Словото. Да се откажеш от Словото заради Негов последовател, това е идентификация за враг; или за крайно изпаднал ученик, комуто тепърва предстои да мине през много по-тежки разочарования и изпитания, за да разбере какво е изпуснал.

Но да оставим това – и да се срещнем тази нощ из Плеядите!

9,36ч.

Въпреки че много от земните художници не са ясновидци и рисуват хората в космоса с дрехи, което е много смехотворно, те понякога улучват темата и настроението.