Книга 34
29.I.138(2002)
Бургас – Изгрев
ВЯРНОСТ И РАЗТАПЯНЕ – БЕЛЕГ НА "ВСЕ-ЩЕСТВАТА"
ЖЛО / Беноàр-Улнòр
Който погали Светицата...
Една нова стара приятелка от Ятото, която току-що се върна след толкова много векове, разказва:
"Това се случи в началото на м. декември 1999г. Търсех разрешение на здравословен проблем, произтичащ от причинното тяло. Използвахме метода регресивна хипноза, за да получим информация. Нямах предварителна представа, но можех да се доверя на човека, водещ сеанса. След двудневно енергийно изчистване, аз успях да вляза в алфа–ниво на съзнание и да видя кадри от свой предишен живот в малко рибарско селище при устието на р. Велека. Образите бяха смътни, но разбираеми. Проследих младостта си, зрялата възраст и старостта. Усетих самотата в този живот. В последните години видях много глинени съдове, пълни с билкови отвари, които приготвям за хората от селото. Минавайки през фазата на смъртта, почувствах сълзи на радост да избликват на очите ми. След това ръцете на ап. Павел ме поеха по небесната стълбица.
- Попитай към коя духовна група се числиш - чух гласа на водещия.
Появи се силует на възрастен мъж с дълга бяла коса и брада. От лявата му страна седяха в полукръг няколко мъже. Долових с мисълта си името на Учителя Петър Дънов. Плахо го изговорих.
- Помолù за съвет - отново ме водеше гласът.
Зададох въпроса, какво е нужно да направя за лечението си - и не след дълго, мисловно и картинно, започнах да приемам и предавам на глас информацията, която стигаше до мен. Благодарих на Учителя и на асистентите Му. Това бе първата ми съзнателна среща, преди която аз знаех много малко за Учителя. Образите избледняха, и без да зная какво ще последва, започнах да виждам пулсираща лилава светлина, която се приближаваше все повече и повече и заемаше полезрението ми. След това бавно се разля и премина в бяла. Чувствах как струи от долната страна на клепачите ми и ми носи някаква лекота. Това беше ново усещане. Попитах. В съзнанието ми бавно изплува името Исус Христос. Не смеех да го изрека.
- Търсù ме, когато имаш нужда. Изричай молитвата си с твои думи.
Светлината продължаваше да струи и се разливаше наоколо, идвайки от областта на сърцето ми. Това трая сигурно минута-две. Подсъзнанието ми приемаше всеки образ и мисъл, цялото ми същество се вълнуваше неимоверно, а съзнанието ми, същевременно, като че ли искаше да извика: "Възможно ли е всичко това?" - Отворих очи, пълни със сълзи...
Оттогава минаха две години. Сега зная,че много неща са възможни, когато човек повярва и приеме подадената ръка. Промениха се много неща в живота ми. Започна процес на чистене и трансформация, които чувствам на физическо, емоционално и духовно ниво. Стремя се да участвам в него съзнателно. Често ме води интуицията. Разбира се, не винаги успявам да намеря вярното решение и известно време се лутам, но винаги усещам как Учителят ме наблюдана отстрани, за да види какъв избор ще направя. Виждам благата Му усмивка, когато съм успяла да се справя. А понякога, поглеждайки смутена към Него, срещам строгия му поглед. Но винаги получавам вътрешната подкрепа.
Ето един такъв случай. Беше дошъл моментът да скъсам една дълга емоционална връзка. Противоречията се бяха натрупали отдавна, но ми пречеше инерцията, създадена от две чувства: да покровителстваш човек, който мислиш, че има нужда от теб; и страх от несправяне с материалните трудности. Позната ситуация за много човешки взаимоотношения. Духовните ми занимания обаче станаха причина всеки да избере пътя си. Намерих сили да скъсам тази интимна връзка, дори когато бях останала и без работа. Но помощта дойде. Свободна от своите заблуди, аз получих скоро предложение за нова работа. А в дневника си записах: "Сигурно всеки от нас си има своите девет планини, които трябва да преброди, за да стигне до мечтата си. И да смени девет чифта железни обувки, за да стори не нещо друго, а да познае себе си, преди да прегърне своя любим. Оставяме ли си поне малко време, за да осмислим всичко това? Моят житейски път премина през още една планина. Почти девет години я изкачвах, докато стигнах до върха, но там не намерих своята мечта. И не построих своя дом. Просто от висотата (вътрешната), до която бях достигнала, видях по-ясно нещата. И започнах бавно да слизам по хребета на човешките взаимоотношения, за да потърся нови - чисти и открити. И за да се отправя към следващата планина в живота си."
Три месеца по-късно видях своя Учител да ме чака в подножието на планината, която трябва да изкача. Преминала през арка от синя светлина, аз коленичих пред Него.
- Сложù си бялата дреха, дъще. Ела!
Неусетно, той ме изтегли на върха на планината и ми каза: "Тук е твоя дом. Помни това!"
Наоколо беше сняг и белота. Изпълни ме неописуемо вълнение.
– Време е да се връщаш....
И така, стъпка по стъпка, аз се отърсвах от старото и се насочвах към своето ято. Запознавах се с нови хора. Някои от срещите имаха особен, мистичен характер, и проправяха път за непознати преживявания и духовна близост. Интимните чувства като че ли преставаха да ме вълнуват и аз пресътворявах в дните си само чисто духовната си нагласа. Но ето че един ден се появи предизвикателството. Случи се така, че срещнах човек, който успя да докосне струните на сърцето ми и то започна да звъни все по-силно и по-силно. Питах се имам ли право да изляза от покоя на самотата.
Ето какъв отговор получих след една почти безсънна нощ. Лежах със все още затворени очи, когато усетих как, спускайки се отвисоко, към мен се приближава една колесница с бързи коне. Видях силуета на мъж, който ме грабна като перце и ме постави до себе си. Колесницата потегли отново към висините. Скоро се озовахме пред едни златисти порти. Пропуснаха ни да минем, и тогава чух гласа: "Нека се поклоним на предците!" Застанахме пред олтар под открито небе. Всичко беше обляно в ярка, златисто-жълта светлина. Продължихме към един прекрасен дом. Прекосихме кръгла зала, за да стигнем до малък трон. Бях облечена в бяла рокля. Стъпвах леко с босите си крака по мраморния под.
- Качù се на трона, дъще. Това е твоето вътрешно царство.
Видях на главата си малка корона и бели обувчици на краката си – като истинска царица. Наоколо всичко беше неземно красиво. Усетих необикновен простор, защото този дом нямаше покрив. Станах от трона и се отправих към малък храм-чистилище. Там усетих тялото си голо, като от течен кристал. Беше леко матово на цвят, но след няколко мига този оттенък изчезна и то стана чисто и прозрачно. Излязох от храма и тръгнах по прекрасна алея с цветя. Мислех си за нещо хубаво. Не знаех дали имам право на това. Попитах мисленно. Тогава видях ложе за двама и един балдахин, който се спуска над него. Двама души, застанали на колене, изричаха молитва на благодарност. В следващия миг ложето се превърна в колесница. Чух напътствени слова. Продължих да виждам картини от ежедневието в света, като че ли проектирани някъде долу. Отворих очи. Отговорът бе дошъл по толкова вълнуващ начин!
И сега, изправена пред своя Учител, аз искам да благодаря на Бога за Светлината и Любовта, които изпълват живота ми. Благодаря за търпението, с което съм водена към Мъдростта и Истината - и моля за съвет:
- В каква област да насоча духовните си търсения, за да ги вложа за благото на Цялото?
- Мога ли да изучавам и прилагам езотеричното лечение; кои от методите и при какви условия?"
Може би допълнително авторката на това откровение ще разкаже и за богиня Изида, и за Снежната Царкиня, с които е свързана, но тук е уместно да се допълни разказът ù с още един случай от нейния езотеричен свят: тя е имала ясно преживявяне за цивилизациите, които живеят на дъното на океана. Именно по тази причина една вечер ù бе прочетено едно разказче, което минава за фантастика. То е от значение за пълнотата на разбирането, ако евентуално ни бъде даден отговор от Учителя - затова ще бъде включено тук цялото. И без това, то е само идея за фантастично произведение – може да се развие в разказ, повест, роман или сценарий:
ДЕСЕТ МИЛИАРДА КАТАПУЛТА
Огненият народ на Алтаир е изхвърлен от родната си звезда, понеже е допуснал да изгуби един алтаирец от погледа си. Алтаир е усетил микроскопическа, но остра болка: някъде из вселената една от клетките му е в беда. Както белите кръвни телца, алтаирци се пръсват из всемира да търсят изгубения. Слънцето им се е затворило за тях: никаква енергия, никакъв песенен или танцов ключ не може вече да отвори процеп обратно. Квадрилионите пламъчета в петото измерение известно време се суетят около родината си, после се свиват за скок и изчезват.
Само трима от тях знаят кода на слънцето Хо. Короната му в края на слънчевата система ги спира, но те изиграват с песен танца на Хо - и бариерата е премината. Сменят измерението, добиват спектър: сега са светлосини като звездата си. На Тот, Олна и Ренун няма нищо; пак сменят измерението и продължават с нищожната скорост на светлината. През тях профучават орбитите на още шест планети, но те не се спират и за миг: музикалният им нюх е по-бърз от това кретане. Веднага след Тин обаче тримата алтаирци се изключват от фотонност и преминават в дрейф: от планетата Ѝкло се чува ясно кодът на Алтаир! Останалите три планети вече не ги интересуват.
В уморена, скръбна минорна тоналност родната мелодия излъчва умиращи сигнали за помощ. Планетата е кислородна, население 10 милиарда. Алтаирци трябва да прослушат всички един по един. Точно запеленговане е невъзможно: още на два километра височина сигналите рефлектират многократно. Иклояни са създали някаква черупка от мисъл за подсигуряване и в нея се блъскат и падат обратно всички звездни мелодии. Ето защо Икло я водят за ненаселена!
Базата на Хо под Бермудите е засякла гостите и им дава коридор за посещение. Дънноокеанският слънчев град е смайващ! Неговата миражна защита е не само визуална, но и полева: и неутронна бомба да пуснат болните, ще се неутрализира. Алтаирци са приети с големи почести, разкрива им се историята на Хо и системата му – и специално на Икло, Земята. В Демиелон има и много иклояни, прихванати от кораби и самолети. Учените демонстрират: Икло е уникална, макар и в операционен стадий. Алтаирци са зашеметени от прослушванията: всеки иклоянин не е като нормалните обитатели на всемира – да предава мелодията на йерархията си или на локалната звезда, - а кодът му е строго индивидуален. Демиелци, които са дошли от Хо, също звучат с мотива на Хо; ала земните жители!... Такава обител, поне в нашия звезден остров, още не е откривана. Тукашните изследвания са потресаващи: 8000 от наличните иклояни звучат с 8000 различни геномелодии и хармонии! Същисващото е, че звездният им сектор съответства - до последен обертон – на личните ключове на 8000 от изследваните звезди в Демиелон! Иклоянецът е съвършено изумително, уникално същество!
Алтаирци стават свидетели на последните експерименти: в свръхглъбинна антихипноза, иклояни биват събуждани от егоцентричната зомбировка, в която ги държи цивилизацията на повърхността – и с обратна психопрожекция се излъчват през очите им холофилми в пространството пред тях. Документални епизоди от живота им на техните звезди! Кой ги е събрал на тази планета в агония? Чие дело е тази фабрика за гении и клинична прсихиатрия на космоса?
Една от прожекциите бива прекъсната от втурването на учен, който съобщава: постигнато е първото катапултиране чрез иклоянин! Пришълка от Хо, работеща в океанския град, се е влюбила безпаметно в обикновен матрос от прихванатите – и той ù отговаря със същото. С пламването на тази любов се констатира появата на двойно-спрегнат, беснеещ шнур от психоплазма между Слънцето и Вега! Затвореният свят Вега, в който още никой не е прониквал! Демиелон полудява от радост: пътищата към милиарди и милиарди затворени светове са открити. Всеки жител на Икло с космическа искра в сърцето е трамплин! Шнурът от психоплазма е началото на всеки междузвезден коридор. Само така могат да пътуват човечествата.
Алтаирци настояват: открийте къде е нашият - той е на Икло. В регистъра с досиетата от преките наблюдения на всички иклояни на повърхността се открива кой звучи с кода на Алтаир. Оказва се жена с 4 деца в една известна столица. Бременна с пето, в момента е в безсъзнание, пребита за пореден път от мъжа си алкохолик.
Алтаирци изчезват, появявят се във въпросната столица, превръщат се в гълъби и кацат на прозореца ù. Само миг – и всички изгнаници от Алтаир вече знаят: скоро ще си бъдат вкъщи.
София, 4 февруари 1989г.
16,44ч.
- Щастието се срива върху избралите, не върху избраните. Бог избира само избралите – това е цялата истина! Да плуваш в щастие е духовно блаженство, но да се срине щастието върху тебе – това става само в Божествения свят. Когато някой не е готов да го приеме, сриването става страшно, защото се превръща в безброй същности от по-долни светове, които затрупват тънките тела на съществата. Когато някой спре щастието на физическия свят, тогава го затрупва болест, бедствие или старостта.
Ютòн е светът, от който Улнòр слезе с тройно преплитане. Улнор е ютонското име на Бленоàр - сложно същество от 48 свята, дошло сега на Земята като /.../ (Трите имена се дадоха в 16,51ч. В правите скоби тук прозвуча светското име на Улнор – б.п.) Изчислете колко синтеза са извършили досега тези 48 същества! Те са образували 48-звездна полиада, светеща в духовния свят като толкова звезди в една система: Сар, Коанур, Процен, Араф, Жестон, Орап, Нащат, Прилосен, Веодон, Аоания, Тринтел, Жоу, Пзавес, Клур, Жошен, Афзен-Опрон, Китхина, Ясент, Проерзия, Флинс, Еслен, Гоарвен, Уястин, Санвен-толо, Тфен-Сазан, Ренхолдия, Мнам. Останалите не могат да се произнесат правилно на който и да е земен език.
По-живи спомени ще откриеш от Египет и Лапландия. Не намери нито едно учение, подобно на 48-те ти ядра, в които живее идиша живо същество – от нимфа до ауронèл. Всяко учение, създадено най-много от триада, в даден момент ти ставаше досадно и ти излизаше оттам, търсейки себе си. Само ученията на синтезирани от твоя и по-горен клас ти миришеха по-ведро, защото бяха с отворени силови линии.
Освен силови линии, има и Полета на Нежността. Всяка силова линия в Битието създава поле от нежност, съдържащо нейните особености и противоположно по заряд и действие. Силовите линии спазват Верността, а полетата – разтапянето. Монадите, които се движат по силови линии или трептят в такива, изпитват нужда да бъдат верни на линията си и неотклоними. Плуващите в полета се разтапят – всяко поле е едновременно навсякъде. Жаждата да се разтопиш е полево състояние, полеви импулс, основан на същината на съответната Силова Линия.
Силовата линия е ток – искра Божия, потекла от напрежението на Словото. Албранните напрежения са толкова, колкото тока оплитат Битието. Точно толкова, плюс Едно, са и съответните полета, които са по същество антинапрежения. От полето до Мировия Океан и Абсолюта има само един Миг. Само че този Миг е пълен с опит: същността е преминала през същество и е станала "всещество" – холическо създание с безкрайна валентност.
Освен определена, безкрайната валентност бива и неопределена. В неопределеността ù плуват очаквания за нови цъквания на Огнивото. Понеже Създателят постоянно създава, монадите – или искрите Божии – се плодят на все нови и нови вихри и снопове. Това принуждава холиадите с открита валентност да приемат все нови и нови същества в холадата си, докато в даден момент стигнат до относителна наситеност и се превърнат във "всещества". От полюса на чистотата си те освобождават адекватно количество деца, приятели и любими, които са живели по-дълго или по-кратко в интегралния им организъм. Те обаче вече никога не късат връзката си с онзи, в когото и с когото са живели, както и помежду си. Всяка линия, всеки сноп, всеки вихър от същества остават завинаги свързани с онзи, в когото са живели. Ето защо и в Улнор не живеят само 48 същества, но и всички създания Божии, които са течащи, наснопени и навихрени през тях през Вечността. Милозданието се върти величествено, с единствената цел да се изпълнява Първата Божия Молба. Радостта произтича от единството и от ритъма на Верността и Разтапянията.
Както видя, "милоздание" не е грешка – затова коригира поправката си. Живовселената, т.е. холивселената е двойнодишаща: външно диша като мироздание, а вътрешно – като милоздание. Мирозданието е образувано от силови линии, т.е. от течащи същества или искри Божии, а милозданието – от сливания на полета, на безброй мили същества. Жаждата за постоянно сливане с все повече и повече полета на течащи монади е причина за всемирния магнетизъм. От него блика милост, както от Течащото Слово - само по една линия - вее въздух на Кристалната Истина. Ведростта и свежесттта му се дължи на абсòните, които скачат в него като луди. Абсоните са разряди от абсурд, "елеменарни частици" на Отца, които се пръсват като цели вселени в измеренията. Мировата Душа моментално ги облича в Милост и Сигурност и започва да ги отглежда.
Нуждата да отглеждаме поне един абсурд, който е избухнал в душата ни и сме забременели, се проектира в нуждата да постиламе безбрежия от ласки и грижи за някой представител на Абсурда. Титаните, знаейки за това и лишени от ласките на холинидите (женските "всещества" на живовселената), се раздират от усилия да имитират абсурди, но успяват да заблудят само падналите илухими. Те събират около себе си плеяди от закъсали почитатели и особено почитателки, жадни за вторачване. Илухимът, дори и паднал, се храни само с вторачване в абсурд, в уникалност. Псевдоабсурдът обаче не храни душата, колкото и да е парадоксален. Титаните са ученици, избягали от Школата, защото не търпят да бъдат двойкаджии и тройкаджии. Те искат да бъдат първи и отличници - единствени след Бога и дори равни на Него. Най-пострадалите титани минават без Бога, защото се самообявяват за богове и Учители - не им стига да са "Единственият Му Син" или даже самият Той...
На Улнор ще разкрия същината и миналото му, както и близкото бъдеще, в поредица от уроци и прекрасни преживявания. Той е над осиянията и одеянията, защото дръзна да живее. Затова Слово с описания и обяснения ще бъде едно унижение за него – жива залъгалка, както при повечето други. Словото, макар и вярно и истинно, се превръща в подигравка и залъгалка дори за онези, на които съм дал Лични Осияния, но не промèнят живота си незабавно, не стават новозаветни и ученици. А колко по-горе стои възлюбеният от ученика! А колко по-горе е възлюбилият от възлюбения! А колко по-горе е проявилият Обичта и Любовта, даже от възлюбилия!
Понеже Улнор това е: Ритмична Проява на Любовта и Обичта като Нежност, Всеотдадена на Единствения и на Всички, Родени и раждани от Него. Ритмично оттегляне от 48-те Измерения на Проявата в снеговете и пещерите на тръпното блаженство, където няма никой. Ритмично търсене и намиране на Сродности, с които обмяната е на 48 полета. Аритмично потъване в Абсурда на 49-ото Измерение, идентично с Първото, откъдето валят Безотговорности. Вътък от Слово в Платното на Делото; прелестен десен на Живота в тъканта на Тръпното Блаженство, откъм неговата видима страна. Снегът на Отсъствието и Канавата на Божествения Мрак се редуват прелестно в сезоните на Улнор, когато той се отдръпва от дейност. Тогава той си идва там, на Дъното, където живее една от Същностите му.
Ето какво е още Улнор: Грижа за Течащата Река на Словото – макар че тя няма нужда от грижа. Плуването в нея е симулиране на грижа, полезно за душите по бреговете, които още не смеят да скочат. Този метод на лечение и предпазване от смърт и болести е най-добрият за теб. Ползването на изрезки от листове със Слово - на 4-те Ъгълчета – ще е само прелюдия на ясновселенските ти успехи; останалото ще дойде от Плуването. Да възхитиш някого да скочи при теб или при други, плуващи в Словото – това е най-истинската панацея, валидна предимно чрез тебе. Тя изтича от името ти "Улнор".
"Изцеление" не е "излизане от Цялото" – точно то е причина за болестите и смъртта. "Изцеление", на свещен български и славянски, означава "излизане от целта" – от погрешната цел. Като помогнем някому да излезе от падането си към погрешната цел, той излиза от пик или тирбушон и отново поема кормилото в ръцете на духа си; или минава надеждно на автопилот. Всеки, който лети към погрешна цел, всъщност пада – равноускорително. Разбиването му е неизбежно. А Улнор може да изкарва падащите от пик или тирбушон чрез Плуване. Плувайки в Реката от Слово, имитирайки "помагане на Словото", без това да е имитация, Улнор привлича нови заблудени в джунглата да скочат в Реката, която води към Океана.
Едва тогава, плувайки заедно към Великото Завръщане, започва и песента на Бленоар. Тя няма думи, но кара плувците да се разливат. В тези разливи от свобода и щастие те завличат от джунглата нови пилигрими, посветили живота си на кумири. Щом като завлечеш някой, който се кланя на кумир, ти не поемаш отговорност. Отговорен е онзи, който е направил кумира. Песента на Бленоар е наводнение, което спасява. Пророци, апостоли и цели архангели са се заплели в лианите на служения, които са под ранга им. Ако са се заплели твърде много и наводнението ги удави, Песента на Бленоар пак не е виновна: ще освободи душите им и те ще опитат други пътища, додето закопнеят за Връщане.
Едва тук можем да завършим с думите, които посветих на Бленоар тази сутрин: Есенция, Флуид и Субстанция. Трите обятия на ясновселената, чрез които съществата стават всещества. Има още три пламъка от тотвселената, за да се завърши този процес. Но Бленоар дава пример на съществата как става Разливане, защото приема и Есенцията, и Флуида, и Субстанцията. Мнозина приемат само есенции. Други допускат и флуиди. Но който приема и Субстанцията, бързо възстановява клетките си и цялата си универсална същност до външно съвършенство, защото е дръзнал да превърне Разпознаването в Преливане. Улнор учи съществата на Разпознаване, а Бленоар – на Преливане и Разливане. Когато Преливането е от по-високо, струята пада до Татван. Когато ти си по-високо, а все избягваш да си избран съсъд, в когото друг да прелива, тогава се изпразваш във вечно даване на по-ниски нива и се стига до умора.
В това ЖЛО (Живоструйно Лично Ожияние) направихме сложни, но точни маневри, за да остане опазена Истината и да слязат и възлязат максимален брой Пришълци. В идеален вид то бе прозвучало по друг начин, но при реалните и тежки мъки на Избраните, разкъсали телата си на много места, Словото се преиначава в по-сложни форми. Единството на Време, Място и Действащи Лица е основно условие в Класическата Пиеска, но на Словото се налага да се извива като акробат в цирка, за да се пригоди към милостта и даденостите на различни места. Колко пъти Тръбите се сгърчват от въпроса за Верността и Единството и молят Провидението за 10 квадратни метра, които да си подсигурят сами! В един миг това бе разрешено, но то бе само за един виртуален полет на Мисловната Проба – Битието си прави такива проучвания. Самоподсигуряването е смърт за много хора, но когато такава мисъл мине на ангел, божество или Тръба, хората измират с хиляди. Затова веднага отдръпнахме тази опасност и предпочетохме Тръбите да останат на милостиня. Сега обаче се очертава нов ход на живо, за нов урок на "реалистите". И едно на сто да разберат от това Слово в момента, пак е полза.
Бленоар не очаква, но на Улнор повтарям: да очаква истинския вид на ожиянието на живо. То ще продължи на 8 степени, една от друга по-красиви. От всички завръщания, Кардиналното е най-вълнуващо. Думата "ориèо" ти се дава за ключ към всичко, за което копнее душата ти. Тя е синоним на разковничето "Който погали Светицата"...
Когато и Светиците почнат да галят, разковничето се превръща в безсмъртие. Старостта пада, Смъртта си отива, Вселената се готви за Завръщане.
3.02.2002г. - 18,48 ч.
"Бленоар" продължава разказа си за своето пробуждане в този живот:
В продължение на две години аз имах множество пътувания в неизвестното, които бяха първите сигнали на пробуждането ми. Записвах всичко. И сега, когато преглеждам дневника си и препрочитам осиянието, което получих, виждам как отделните части на пъзела се подреждат по съвършен начин.
Вълнение и благодарност изпълват съществото ми! Чувствам се някак окрилена и освободена от оковите на триизмерния свят и започвам да пречупвам нещата през разширеното си съзнание по един нов начин. Прекрасната космическа картина, която Учителят рисува, ме кара да стоя със затаен дъх, очаквайки следващата краска, следващото движение на четката, следващото повдигане на завесата от величественото платно на живота. Макар че се срещам със съвършено нови понятия и представи, те все пак ми звучат много близки, защото са се проявявали по един или друг начин в живота ми. Символът на снега например присъства от мига на раждането ми и винаги ме вълнува. Приказните срещи със Снежната царица и нейното царство продължават да ме отвеждат в една реалност, което навярно е "спомен от бъдещето".
Другата реалност, в която "потъвам", е подводния свят на богиня Изида. Един от вълнуващите уроци, които получих там, беше свързан с "плуването" - не като механично движение, а като осъзната способност да плуваш самостоятелно в необятното. Може би това беше първата стъпка към Плуването, за което се говори в осиянието.
Дали само за полет разтваря ръце Изида? От коя функция на ръцете зависят най-много небесните полети?
Няколко дни преди да получа осиянието, отворихме том 4 от "Беседи от Учителя" (ИК.СИЖ`98), задавайки въпрос за Любовта в нейните земни измерения. Отговорът звучеше много интересно и ни отвеждаше към нещо непознато – колективната душа, проявена в едно тяло. Пояснението дойде съвсем конкретно чрез осиянието, давайки ми тема за размисъл. Колко смело или наивно понякога си мислим, че познаваме любовта! Навярно ще извървим много дълъг път, докато се докоснем до Любовта с главна буква. Но не по-малък път извървяваме, срещайки "нелюбовта", за да се научим да разпознаваме и изживяваме истински малката любов, която ни се дава на Земята.
Но нека се върна към текста на беседата. Може би той ще породи размисли и в други, които ще го прочетат:
"Представете си, че 100 моми се влюбят в един момък. Откъде да знае той коя го обича? Идва една при него и той казва: "Тази е!"... Дойде втора, трета, той пак казва: "Тази е!" - и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми? Всичките моми представляват една мома. Тази идея е непонятна за вашия ум. Стоте моми ще станат един ден като една мома. Като говоря за истинската любов, за любовта на сродните души, разбирам, че ще дойде една колективна душа и тогава всички, които от памтивека са ви любили, ще влязат в тази колективна душа и ще станат едно колективно цяло с нея. И ти, който си обичан от всичките тези души, също така ще станеш едно колективно цяло.
Хиляди души, събрани на едно място, ще бъдат като един голям извор. Любовта е един голям извор, който съединява в себе си усилията на милиони същества.
[Малката любов] внася утеха, а голямата Любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Когато човек обича с великата Любов, в това е неговото щастие. Щастието е възможно само при великата Любов, в която хиляди и милиони души едновременно се проявяват чрез едно тяло, като един човек. Когато обичате с тази Любов и когато ви обичат с великата Любов, трябва да знаете, че това са милиони души, които се проявяват чрез едно тяло. Това е Любовта на Битието! Това е драмата на живота! Аз бих желал хората така да се обичат." ("Във Великата Любов е спасението на човека", беседа от Учителя, държана на 7 април 1935 г.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар