вторник, 25 октомври 2011 г.

1170.2002.02.04 Останалото е мълчание

Книга 34


4-5.02.138(2002)
Бургас - Изгрев

ОСТАНАЛОТО Е МЪЛЧАНИЕ...


На българския хоризонт отново се появи впечатляващо явление – един млад по календарни години човек, наричан от почитателите си "Учител" и наистина притежаващ изключителни качества и познания. По всичко личи, че е подготвян от необикновено мощни и опитни сили да оглави още отсега ново духовно направление, набиращо все повече и повече възхитени последователи. Тук няма да се описва въздействието на смайващата увереност и точност, с които излага космичната мъдрост и толкова висши окултни тайни. Повечето хора в залата не без основение го слушаха със затаен дъх и възторжен блясък в очите. Някои се озадичиха в началото от маниера му – силния и школуван глас с ораторски прийоми от пасторски тип и някаква изкуствена помпозност, позната на театралите и рецитаторите в Русия отпреди Станиславски. Излишно е да се правят сравнения с Едного в България, Който всеки път говори съвсем естествено и тихо, а речта Му се чува на километри. Ако някой е подготвян за Учител при нови исторически и космически условия, не сме ние тези, които имат право да съдят за странните разминавания с класическите ни спомени и представи. Някой ни е учил да различаваме Учителите по това, дали носят пръстени или не - и ако носят, какви са те; дали разпознават учениците и приятелите си от Божественото Ято през вечността - и как установяват контакт с всеки един тях още при първата им среща в тълпата. Тук някои хора констатираха това: разказаха как гостенинът от Русия ги е погледнал и какво им е казал на излизане от салона – думи, предназначени специално за тях. Наистина, човек не може да не се радва на такава нова, отдавна желана, блестяща изява на мъдростта и прозрението, дошла още веднъж с категоричност, достойнство и триумф. Дори при обикновените школски учители методиката изисква на първо място максимална точност и увереност в изказваните познания, а колко повече това трябва да важи при духовния просветител.
 Изумителното познаване на древността до най-тънки детайли, владеенето на кабалата и езотериката до завидни висоти, необикновения блясък в очите и впечатлението за "извънземен" не може да не хипнотизира, да не вцепени зрителя и слушателя, надмогнал сценичните прийоми на този оратор и навлязъл в дълбочината на думите му. Темата за Христос и Евангелието не слиза от примерите на този млад по външност посветен; думите му, че той не ни казва нищо ново и че всичко, за което говори, го имаме в нашите души; постоянното насочване към любовта, саможертвата и смирението и споменаването на Учителя Петър Дънов не само при тази среща, но и в издадените му книги и лекции – всичко това и още много други неща ни карат да погледнем с възхита и респект към това ново световно учение и явление, поникнало етнически пак от България и Русия. Майката на З.А. е българка от Видин, наша известна духовна лечителка и ясновидка (Иванка от Видин), а баща му е руски ят поет и писател Александър Руденко: "Руският поет и преводач Александър Руденко е новият носител на международната Ботевска награда, съобщи кметът на Враца д-р Костадин Шахов. 58-годишният московчанин е съпруг на популярната преди време лечителка от Видин, която умира в отшелничество. В книгата си "Жена ми Иванка магесницата" мъжът ù я описва като знаменита българска биоцелителка, не отстъпваща по популярност на Ванга и Джуна. Синът им Анатолий приел името Зор Алеф също е получил дарбата на майка си, но за разлика от нея тръгнал по друг път и станал духовен учител. В литературните среди Руденко е известен не само с лириката си, но е сочен и като най-добрият преводач на поезията на Христо Ботев. Като гениален литературен подвиг определя преводите му поетът Лъчезар Еленков. "В този превод енергията на преводача се покрива напълно с творческата енергия на оригинала" – подчертава Еленков по повод премиерата на суперлуксозното томче стихове на Ботев, издадени от "СоюзДизайн" през 2008 г.
             Меко казано, говорейки за Зор, приятно е да видим най-после на живо едно такова уникално съчетание, една от ярко блестящите изяви на бъдещето, без съмнение въплъщаващи в нов образ представите на много хора за свръхчовеците. Така че наистина е задължително да се записват и снимат на видео всичките му изяви, за да има светът недвусмислено доказателство, че когато Напредналите работят в света още от детските си години, думата "вундеркинд" е най-малкото, което може да се каже за тях. Респектът е безспорен, познанията – не от книгите, чарът – необикновен.
Независимо от проблемите, които възникват при всяка нова изява на мъдростта, човек бързо се увлича, като гледа и слуша това перфектно момче, сякаш извадено от моден журнал и обучено от супер-специалисти по сценично въздействие (е, малко ретро...) - и постепенно започва да го обича. Първите впечатления за изкуственост и помпозност и като че ли някакво самомнение над допустимите дози малко по малко се улягат, човек приема тази форма и навлиза в същината. Особено когато гостенинът разказва за свои живи опитности в досегашния си път, къс по години, но явно стократно по-богат и интензивен от този на повечето хора. Ние, българите, и поначало по-претенциозните религиозни и окултисти с установени представи, някак си сме склонни веднага да оплюем и отречем всеки нов преставител на просторния духовен път, да го класифицираме и пренебрегнем, поддавайки се на присъщия ни негативизъм. Съвсем забравяме, че Новото винаги идва изненадващо. Дори и в случаите като този, когато един представител на мъдростта влиза триумфално през парадните порти на обществото още на такава възраст и с такова тежко космическо "въоръжение", той изглежда е длъжен да шокира и удивлява с поведение и провокации, задължителни за посветения, за да извършва и пресяване. Някой спомена, че той може да е прероденият Методи Константинов, който имаше същата мъдрост и същият апломб, обаче на мене не ми се иска да е така, защото Методи е чакал с нетъпение да застане на катедрата в салона като "Учител" - да се сравнява с Учителя. Изказвания на сегашния млад посветен Зор Алеф от типа на това, че "брат Петър Дънов е допуснал една единствена грешка - че не е оставил достоен заместник"; и че все пак един българин във Франция бил най-добрият Му ученик, едва ли трябва ни смутят скандално - ние знаем как стоят нещата. За нас е интересно да проумеем каква може да е целта на Небето, когато допуска посветен от такъв ранг като З.А. да твърди такива неща. Познаваме чужди и български проповедници, които искат да създадат впечатлението, че са последните и единствени "наследници" на Божественото на Земята и че от 2000 години насам никой не бил богопомазан като тях. Не ни се иска Зор Алеф да е от тази порода. Такива проповедници са крайно необходими и са допуснати от Небето именно с такава цел: да се научим да различаваме кой е действително самодеец, надут от гордост и тщеславие – и кой нарочно подхвърля от време на време "спъни-камъчета" като споменатите, за да ни накара да разплитаме ребуса защо говори така... Ние познаваме поне двама достойни ученици на Учителя, въплътили в оптимална степен добродетелите и качествата на Ученика и знаещи положително, че понятието "заместник на Учителя" е абсолютно немислимо. Срещали сме се лично и с Михаил Иванов, когато беше в България през 1980 г., и въпреки голямото му дело, имаме точни впечатления дали той може да бъде такъв "заместник".


Ние си имаме Учител и можем да твърдим с увереност, че в цялата история на човечеството няма и не може да има нито един подобен на Него, с неговата изумителна кротост и смирение.
Нито един, който да доказва по-силно от Него, че
 Мирът Божий е над всяко знание.

            Една прекрасна сцена, развила се невидимо за повечето присъстващи на споменатата лекция, разкрива красотата и урока на именно този проблем: колко странни са измеренията на Великата Тайна и колко трудни са въпросите, свързани с разпознаването на скритите посланици на Небето! Нека тези, които прибързват със заключенията и преценките си се спрат за малко – нека не си задават въпроса, защо новите духовни Учители от Русия и техните най-верни последователи тук не намират за необходимо на този етап да проявят контакта си с Бога на нивото на "Разпознаващия". Нима такива Посветени не са свободни да подреждат както искат мозайката на инициациите? Защо трябва да очакваме от тях веднага да разкриват чистотата на душата си и пряката си връзка с Бога точно по този начин? Нима е малко това, което ни разкриват – защо не се насладим на него? Явно, те имат своите дълбоки съображения да пропуснат процедурата на "Влъхвите", абсолютно неизбежна при класическия ред на нещата. Те би трябвало да са на много по-високо ниво от някой експериментален театър или някои скромни лектори в чужди страни, които включват лъча на Влъхвите моментално, когато засекат на улицата или сред публиката присъствието на автентични Пратеници.


Ние си имаме Учител и можем да твърдим със сигурност, че овца от неговото стадо никога не излиза на сцената, преди да е станала исусоподобна. Исусоподобията са най-различни, но имат категорични външни и вътрешни белези, дори когато са в най- бледа проекция.

            Наистина, притеснително е, когато зрящ артист, от чешката сцена, например, слезе по време на представление и коленичи пред зрител в салона, проявявайки цялата си любов и благоговение като към небесен представител. Не е лесно, когато лидер на световно духовно движение хване пътник от улицата и го качи на сцената пред стотици свои последователи и журналисти от радиото и телевизията, отстъпвайки проповедта или лекцията си на случайния чужденец. За някои малки деца на Небето с нулево самочувствие, отритнати от сънародниците си, не е малко изпитание да ги идентифицират по-културни народи и индивиди, дори и известни личности. Как да се прикрият и измъкнат, когато лидер на теософите ги разпознава от пръв поглед и иска да им предаде цялата си магическа и светска власт и богатство, като на единствени наследници? Лесно ли е да играят пиеската си, когато действителен президент на антропософите прави същото? Как да издърпат ръката си, когато православен свещеник на 70 години иска да я целуне и го прави, защото бил разпознал нещо?

Овците, които разпознават Пастиря си, вървят след
Него и искат да живеят около Него и с Него. Даже и в
 даден живот да са на сцената, вечер се прибират в
 Кошарата, а не при себе си или при случайни
хора от друга еволюция.

            По какъв начин да замаскират следите си, когато пратеници на американски центрове по парапсихология са командировани за видеоинтервюта и предлагат милиони за сътрудничество? Накъде да обърнат лицето си от неудобство, когато виден астролог на две правителства ги кани от улицата на вечеря, където най-добрите му ясновидци реагират незабавно и поднасят "приветствията и подаръците" си, проявявайки нивото на Влъхвите – Посветените с Втори Лъч? Какво да направят, за да не потънат в земята, когато виден сънародник, мистик и окултист от съвсем друга школа, на случайна среща при познати също засича нашите дори и при най-дълбокото им инкогнито и ги насърчава да не се съмняват в мисията си? Какво да правят те с "ненормалния" си приятел, когато върви в стъпките им в буквалния смисъл на думата, защото му светели?... Един или два са случаите, почти всички в чужбина, когато Разпознаването - не само еднопосочно, но и двупосочно и многопосочно - става повод за поредния рядък празник на Небесата? Едва ли е уместно точно тук - и то писмено – да се разкриват още по-силни случки, понеже опасността от външно разкриване на подобни неща може да има много строги последствия. Освен това страхът от стратегиите на огорчението и тщеславието е толкова голям, че не е известно дали тази част от увода няма да бъде съкратена след няколко минути.
            По-същественото в случая бе разказът за чудната сценка, която се разви по време на представянето на новия Учител. Миг преди да бъде казано на публиката от конферансието колко сме щастливи да го посрещнем в България и да бъде обявено официално, че ще видим истински Учител; когато камерите и магнетофоните вече работеха с пълна сила, и то с най-големи основания, една скромна душа в салона седна до друга и ù прошепна: "За мен е чест и щастие, че днес имам шанс да седна до тебе!" В този миг един грамаден гейзер от любов и Разпознаване проби покрива на зданието и се потопи във вечността, а в мирозданието запяха ангели! Сред публиката в този момент имаше още няколко души с Втори Лъч над главата и даже с повече, затова погледите им не бяха насочени през цялото време само към сцената, а се обръщаха да идентифицират нещо друго. И да успяваха, после не последва запознаване. Но дори при Втория Лъч степените не са само една, и затова Спонтанността и Непринудеността, Приближаването и Запознаването не са в състояние да пробият още от първия път. Във всеки случай, това не пречи на Мига и на Първиая Поглед, дори и откъм тила, а не с физическите очи, да кара Влъхвата да се изпотява от вълнение, когато усети наблизо присъствие на Автентичното, макар и маскирано по всички правила, макар и да не е Единственият Учител, а някаква негова последна вейка. Този Миг е по-горещ и вълнуващ от всички погледи и трепети на първата любов, от всяко докосване до сродната душа! Защото има центрове на Битието, които са вечно присъстващи между нас и проявяват постоянно всичките ни сродни души, а това е неизмеримо по-силно от срещата с единствената. Господ Си поддържа това присъствие в отделни души и тела на Земята и в Космоса, независимо дали са блестящи или окаяни. На Него Му е необходимо да наблюдава как реагират съществата спрямо блестящите и спрямо окаяните - и кой за кого работи. Наистина, Той си избира да присъства и в блестящи души и сърца, за насърчение на по-изостаналите, но същевременно казва: "Измежду блестящите избирайте тези, които имат усет за окаяните". Когато блестящ разпознае от сцената окаяния и отиде при него, гаранцията за присъствие на Бога в блестящия е стопроцентова.
            От практикумите по пентаграмика знаем, че има учители-просветители, учители-гении, учители-светии, учители-пророци, (учители-апостоли - извънредно рядко), учители-мъдреци, учители-мистици и учители-маги. Всеки от тях обаче е все още по пътя и има съответния брой лъчи над главата, съответното разположение и действие на чакрите. Категорично знаем, че Учението на Учителя – на Единствения Учител и Учителя на всички Учители - може да бъде разпознато от човека едва когато стане ученик; в случая - на степента на учителя-пророк, не по-рано. Тогава ученикът, играещ ролята на учител-пророк, без сам да знае че е такъв, започва свободно да цитира Учението на Учителя от последното Му идване в даден свят и да подкрепя проповедите си и с него. Пророкът обаче, все още обладан от гордост, самомнение и самоупование, не може да приеме личността на Учителя за богоравна. Абсолютността на Мировия Учител, като Бог на Небето и на Земята, когато се касае за последното Му въплъщение на Земята, е неприемлива за горделивия. За него Исус е едно недоразумение, Христос, в най-добрия случай, е само "един от Учителите". А дори и да приеме, че Христос е Единственият, горделивият счита, че по-късни физически въплъщения Той няма, освен ако случайно не се е въплътил в него... Френологията обаче е много неудобна наука за мнозина, защото тя идентифицира безпогрешно всички обикновени хора, ученици и учители с малка буква, когато се проявяват като лектори, просветители, учени, функционери, лечители, гении, светии, пророци, апостоли, мъдреци, мистици или маги.
Каквото и да говори един последовател на някой авторитет или самият той, черепът и лицето им ги издават безпогрешно и разпознаването им по този начин е без проблеми. Разпознаването и боготворенето на Бога като Единствения Учител на Земята и Небето, когато е в последното Си телесно въплъщение, е по силите на ученика със съответна френология – не можем да очакваме от другите това и не е редно. Само апостолът има такова тяло, лице и череп, които говорят за подпален Втори Лъч – лъчът на Смирението. Горделивостта и самомнението при него са сведени до нула и затова истинският апостол приема не само Учението на Единствения Учител, но и разпознава самия Него при всякакви обстоятелства, посвещава всичките си усилия и целия си живот да Го следва и да разпространява именно Неговото Учение. Апостолът не е болен от мисълта, че Учението и методите Му може да остареят и затова трябвало да се строят нови кораби.
 Безспорно, Новото е факт не само през 2000 или 1000 години, защото Учителят никога не ни напуска, но най-големият проблем е кои го носят: сам Учителят, имитантите (треньорите ни от ада), обикновените хора (насилници, мъченици, учени, гении, светии) – или Ученици. Както бе казано, апостолите рядко са на сцената, дори и да имат качества: смирението им ги поставя в орбитално положение. Техният живот е да опазят и предадат Учението на Учителя в оригинал, а когато го интерпретират са безкрайно скромни - ще умрат от срам, ако ги нарекат "учители". Въпреки това, техни уникални импровизации интерпретации се пазят в архивите на Битието като златни. Едва при учениците и учителите-мъдреци се явяват нови измерения на Мъдростта, които може да не са били засягани от Учителя в най-последната Му изява на Земята. Той знае за това и ни предупреждава да бъдем отворени за Мъдростта, която се изявява непрестанно във все нови и нови форми и чрез нови Посветени. Мъдреците обаче още не владеят Словото – то се появява едва при Четвърто Пентагрално Посвещение.
Има гигантска разлика между Мъдрост и Слово. Словото съдържа Мъдрост, но Мъдростта още не е Слово Божие. Учениците, които играят ролята на учители-мъдреци, виждат грамадни бездни и вселени от тайни и могат да ги интерпретират; те разпознават и Учителя като Единствен и при всички случай Му дават богоравно предимство, не изтъкват себе си като нещо "най-последно" и "оригинално", но още нямат Четвъртия Лъч – нямат отношение към Тръбите и затова не могат да им дават предимство. "Тръбите" са особен род ангели и хора на любовта, които функционират на мистичната планина Тавор – в серафимния свят. На Земята те са обикновено неудачници, неразпознати, презряни, "неуредени", но имат способността да провеждат Живото Слово Божие. Те нямат съвършенството на Учителя си, понеже са неизменно спъвани от обстоятелствата и нямат много предани приятели, а и защото Тръбата не може да бъде по-голяма от Хармониума или Органа. Но сам Бог не може да функционира без най-малката Си тръба. Това е диалектика и нееднократно Учителят твърди: ако няма поне един ученик, Той не може да се прояви. Ако има един, Той свири "соло флейта", но ако има повече, може да зазвучи и като космически орган или симфония.
 Периодичното излизане на Учителя от сцената е особена стратегия на Небето: ако Той бе постоянно телесно при нас, което не би било никакъв проблем за Него, не би имало начин да получим Третото, Четвъртото и Петото Посвещение. А те се постигат само в Негово привидно отсъствие. В такива интервали се развихрят самодейностите от всякакъв род и вид – както отровите на имитантите, така и най-чистите самодейности на обикновените хора и учениците.
Значи, за да разпознаем дали някой самодеец е от Божествен произход, трябва да наблюдаваме не само черепа и лицето му, но и поведението му: слиза ли от сцената, за да коленичи пред Учителя или някоя негова тръба, когато присъства в салона? Не е нужно това да става винаги демонстративно, макар че има и такива случаи. Блестящите Посветени знаят закона за инкогнитото на по-напредналите, "окаяните", и затова намират начини да заверят своята преданост тайно. Това прави всеки кастелан, когато разпознае господаря си, дори и когато последният има причини да е в дрипи. "Предаването на Ключовете" е функция и процедура, напълно непозната на горделивите от по-ниски посвещения – те няма как да я изпълнят, понеже са изпълнени със себе си или с образа на някой друг самодеец от по-нисък ранг.
Както учителите с малка буква се отличават с гордост, тщеславие и неразпознаване, така учениците и оглашените с малка буква са известни с отпадане на предаността, превключване на други авторитети, "школи" и "учители" и приятели, с рязко или постепенно отслабване на обичта и сътрудничеството и желание по-скоро да се освободят от това, за което преди са давали клетви, че ще бъде "до гроб". Друго си е да общуваш с хора и феномени, които са модни, "стабилни", и те карат да живееш звънко.

Голяма част от този дълъг коментар и особено частта с оплакванията по-долу щеше да бъде изтрита, ако Някой не се бе включил отново с думите, че трябва да останат. Той е предвиждал, че накрая ще подаде Своя книга, която е в пълен синхрон с темата за ниското самочувствие и терзанията не само на обикновения човек, но даже и на Мировия Учител.

            В рамките на последните случки има още една, която заслужава да се спомене. Някъде бе разказано за една голяма маса, която падна сама в една стая с голям гръм и затисна вратата така, че да не може да се влезе. Изглежда урокът е бил слаб и ученикът – твърде неразумен и глух, за да се наложи поправителен. Той отива за втори път на същото място, приемайки поканата да преспи там и даже да остане за повече време, но добре закрепената маса пак пада и само за няколко часа го връхлита такова вледеняване и такава жестока треска и треперене, че и горещата вода, и песните и молитвите не помагат. Виене на свят, по-лошо от всякога. Какво значи това, остава гатанка, но с последните остатъци от свяст и сили той виква такси и отива на друго място. Проблемът е къде, защото и там има пробив, и къде ли още не. Определени сили са извършили пробиви почти навсякъде; кътче, където да протича безусловна любов и преданост, няма. Това не е проблем за самотниците, то си е в програмата им и не ги огорчава, но мъката иде от визиите за нови предстоящи бедствия поради спряната Работа. Очертават нови масови нещастия по света, защото на централни места отново се е получила тромбоза, мисълта за сътрудничество и незабавна, безрезервна преданост пак е замряла. Последствията ще ударят и тук, и по важни изолинии на България по света. За съжаление, и случаят в Америка се корени в духовните хора. Когато в обществата им се промъкне отрицателната оценка; когато някои лица се пренебрегват, а други взимат връх и обявявят литератулни конкурси в класически издания на Братството или провеждат легитимиране и ограничаване на последователите; когато започнат да се правят списъци на хората по планини и салони и се събират такси или се отворят сергии; когато започнат да се продават степени и посвещения и всеки може си купи отваряне на измислени чакри и инволюционни лечебни техники, окултни титли, разрешителни, документи и дипломи, нещата са до болка ясни. Безвъзвратно обречената Черна Ложа, която в момента най-цинично продава скъпи билети в Америка, за да могат да се видят отблизко разрушените небостъргачи, има същия почерк и в най-претенциозните духовни общества. За щастие, ние си имаме образец, където нещата са ставали и стават по съвсем друг начин, така че никой не може да ни излъже.
            В ребуса с изгарящата мъка от "неудачничеството" и, конкретно, с прилошаването сега, дошло от още един пробив на предаността и още една горчива измяна и станало в пълен синхрон със новото земетресение в Турция, има още две загадки. Едната е следната: защо същата маса е паднала сама и на следващия ден, със същия трясък и в същата стая, за която се разказва по-горе? И защо Съдбата праща някого точно на това място, след като там се задействат такива сили? Все пак, Някой незабавно легитимира присъствието Си с нов акт на тотално "съвпадение": някому чистят ушите с едни книжни фунии, които горят отгоре и така се изтеглят нечистотиите, а веднага след това пациентът взима случаен том беседи, който не е чел никога, и започва да чете. Почти веднага стига до пасажа:
           
"Казвате, че някой ви мъчи. Защо ви мъчи? – За да ви освободи от нечистата материя, която се е събрала в някоя част на организма ви. За да извлече нечистата материя от тялото ви, той си служи с рог." (т."Божествените Условия", ЕГЕ`92:14, б."Основна идея" от 22.VI.1928г.)

От тази мисъл възникват два въпроса:

1.Опасно ли е мястото, където пада на два пъти плотът на масата и става такова силно прилошаване, след като Небето дава положителна оценка за лечебния процес там? Ако не е опасно и контактът и лечението трябва да продължат, тогава какво означават тези знаци? Домакинята твърди съвсем други работи – че са задействани положителни сили;
2.Вярно ли е направлението към отшелничество, в някакви "Божествени условия" в планината (като заглавието на тома), още повече след като и вчера сутринта имаше потвърждение от един диалог на минувачи. Две жени носеха фиданка – явно отиваха някъде да я посадят. Мина един мъж и ги запита:
- Какво, ще садиме ли вече?...
- Ще садим.
- Е, дойде най-после времето да създаваме живот за дръвчетата и за самите нас...
И наистина, натам ли ни насочват всички събития напоследък? Щом като Някой казва, че е Човекът с най-големите противоречия в света, не бива да се тревожим, че и ние, най-малките, перманентно се разкъсваме от дилеми. В града ли да си останем, за да не се откъсваме от хората – или да отидем най-после да се възстановяваме? Да се почва ли работа за пари, за да не спира контактът със света и да има средства за базата – или Господ си има грижата за душите и без дискове, принтери и Интернет? - Ето още една от двойките въпроси, която сега най-много измъчва душата. В подкрепа на мекия вариант може тук да се цитира една насока от Баща ни, дадена преди няколко дни за един приятел (и не само за него), която не бе оформена като отделно осияние. Преди време за същия бе дадено направление да работи в града за пари и да приложи всичката си воля да издържи. Минаха две години, той успя, а сега му се казва точно обратното:

"Свободата е много важна за тебе. При първа възможност проучете заедно къде може да се живее по-близко до природата и почнете пак да се занимавате с любимите си неща. Не берете грижа за хляба – няма да останете гладни. Въпросът е сега да се успокоите и да бъдете на слънце и на въздух. Може наблизо, може не – както решите, - но никой не ви задължава да се трудите за пари."

Това е един от случаите, когато даден съвет на Словото не важи за всички, а само за тези, към които е насочен конкретно. Въпреки яснотата, сега се молим за повече подробности. За една тръба не е никакъв проблем да се превърне отново в помпа, канализация или ауспух и да поеме сама товара си, влачейки какви ли не проблеми и на други хора, след като е правила това успешно с векове и десетки години. Но тогава пролемът ще е в това, че ще пресекне задълго надеждата за 10 квадратни метра за Бога, поддържани от другите. С всичките унижения, въздишки и изкуствени дишания, с цялото си артистично майсторство "окаяните" по целия свят се мъчат да пробудят центъра на милостта и човещината поне в едно човешко същество - и понякога успяват, но подобни редки градежи обикновено рухват за няколко месеца или години. Сам Учителят, при всяко идване, жестоко се мъчи от тази драма и си отива оскърбен, а какво остава за дребните просяци и окаяници от армията Му...
Странно се променя поведението на околните, когато окаяник рече да се представи в печеливша роля: всички почват да го уважават... Дори влагат в него капитали, защото намирисват, че може да има кяр. Не става дума само за материалните богатства: почват да влагат и труд, усилия, емоции – душевни капитали. Естествено е да влагаш средства във фирмата на здравия капитан, който е с изпрана и изгладена униформа и кара кораба си уверено. Защо да не хвърлиш мръсното коте от палубата или не го оставиш да се разложи? В най-добрия случай – да го подритнеш към други милостиви ръце?
Идеалът за перфектния образ на ученика в света е основен, и всеки ученик до първо посвещение и до края трябва да се стреми към това. Апостолът го прави до известно време с най-добро желание. След това го охулват и изритват, лепват му клюка или досие, от което не може да се отърве до края на живота си независимо от управляващата власт, затова той не може да заеме светска или духовна длъжност по достойнство. Мъдрецът често е преуспяващ и в света, ако реши да омърси дрехата си с престиж и хонорари; но ако загуби контрол, децата и животните почват да го отбягват. Повечето истински мъдреци са отшелници и живеят с коричка хляб или от един много тесен кръг съмишленици; в повечето случаи сами си изкарват прехраната с нещо елементарно и никой не знае какво са оставили за вековете. Мистикът, човекът на Любовта и Словото, по правило е съвършен в семейните и обществените си задължения, но в някои по-високи посвещения е готов да играе ролята на безпомощен, болен или опозорен. Ако един ден го убият с камъни или с пълно безразличие, това е най-голямата му награда. За мага няма проблеми да бъде какъвто си поиска, но ако е бял, рядко е преуспяващ в света. Щом Учителят му е още на кръста, а не с авоари, имоти и верни клиенти и последователи, не може и ученикът да не отиде на кръста, в края на краищата.
И това излияние излезе дълго и емоционално, но какво да се прави... Никой на тази Земя не е съвършен. Периодичното зацикляне и влизане в ролята на лишените от всичко и отчаяните са неизбежни, макар и мотивите ни да се виждат само от Небето. Всъщност, всичко е наред и пълният блокаж на външната работа е само условие за почивка и работа на други нива, където има истински нуждаещи се. Щом някъде не те искат, щом се губят важни материали и няма мигновен, тотален и неспадащ отклик на практика, благодариш за досегашното и отиваш там, където пиеската може да почне отначало - докато не се разпадне отново в някое действие. Все пак е нещо: съществата остават със спомени и един ден започат да ги осмислят. Просто не е имало нито едно изключение – преуспяващи приживе са предимно многотиражните звезди на черната наука и естетика. Ако на някой гений, ученик или Учител издадат всичките му томове приживе, и то за кратки срокове, съществата с монада си правят заключения и обикновено се пазят от такива продукти. Такива мъдрости и без това ще бъдат забравени. Но тълпата не прави разлика и налита на пластмасата и неона като невидяла. Опазù ни, Боже, от бързо признание! Даже и да се случи – защото има и такива случаи, – веднага бягай в друг град и държава и се покривай! Спомнù си приказката за Абу Бекир. Тълпата се върти около светилата, само докато са светила – там може да почеше и собственото си самолюбие. Угаснеш ли съзнателно, угасят ли те, бягай веднага, защото ще те разкъсат. Още по-тежко е да те разкъсат с безразличие. То не е трагедия за плуващите в просторите, но е проблемно за здравето ни на Земята – трябва да се спи по хората или в гората. И все пак е малко по-добре и по-подмладяващо от случаите, когато някой си остава стабилно подсигурен само в един дом или на едни лаври десетки години.           
Всъщност, няма никакви противоречия и проблеми – странна диалектика, която важи със същата сила и за Учителя, и за децата Му. Не е проблем и непризнателността – тя е едно бледо цвете, което говори за слабостта на хората и следователно за нуждата отново да им се притечем на помощ, когато почнат да жънат плодовете ù. Дори и да не искат нашата помощ, Господ ще им прати друга. Неразпознаването, непризнателността, нескачането гол в огъня дори и на много напреднали оглашени са полезни за нас и по друга причина: ориенират ни към вътрешните светове и към нови простори, където за няколко мига нови души ще се осмелят да се завъртят около Пламъка, дори и с риск да загинат в него. Затихващата преданост не е вина, тя е симптом. Тя е начало на ново или възбуждане на старо заболяване, при което пак ще трябват лекари. Така че зрящият и добромислещият се радва на всичковсичко прощава, за всичко благодари. Особено за шанса да сме сред слаби същества, които постоянно отпадат и затова поне тогава сме им нужни.
Майсторството е в дозирането – да се появяваш там, където именно ти си най-нужен на някого - особено когато даваш условия за проява на доброто и предаността. Пресрочиш ли – ти си си виновен. Забравил си за инерцията на хората - отпадането на предаността и липсата на колективни усилия в този тъжен свят; не си минал навреме на автопилот. Затворил си си очите пред най-малкото раздразнение, не си си отишъл веднага, решил си да търпиш, за да не се стоварят последствия върху някого. Това обаче в много случаи е крайно неправилно. Такова изкуствено дишане не е мъдрост и милост – то е отлагане на еволюцията. Освен това, наистина добрият и любещият не може в никой случай да разяснява на хората закона за последствията – нито с половин поглед даже, нито със звук от дума. Това им звучи изнудващо, заплашително. Последствията се изучават на живо и всеки извод трябва да се извлече лично от всекиго като кратка или многовековна екстракция, след много болки и разочарования. Тогава съществата се хвърлят към Предаността и Истината като подпалени, защото добиват вкус; защото знаят, че всичко друго е смърт. Докато някой научи, че един дял от всеки материален или психически имот се дарява първо на Божественото, понякога минават няколко манвантари. Накрая обезобразяването и смъртта си казват думата: на хората и ангелите им омръзва да се самоубиват. Никой не подозира, че егоистите и страхливите бавно се самоубиват – съкращават значително живота си. Един ден се осъзнават: започват от А-Б-то на стотъка, минават през азбуката на десятъка и закона за половинъка, накрая стигат и до цялъка. И когато разберем, че в края на краищата не става дума за пари и имоти, а преди всичко за собственото тяло, труд, усилия, сърце, ум, душа и дух - за съзнателното им отдаване на Божественото в себе си и в другите без предпочитания, - страданията и преражданията приключват и преставаме да се гледаме с отвращение в огледалото. Тези, които все още се гледат с възхищение, а живеят 100% за себе си, за "сродните си души", за предпочетените, гилдията или близките си, за своето "уреждане", своя престиж, своята нация, вяра, кръв или подсигуряване, тепърва има да изпитват кривулиците на съдбата.
Е, сега остана ли сила да се чуе и мнението на Някой по-умен?... Какво е това противоречие между падащите маси и съвета да се отдадем в ръцете на лечители, които са пълни шишета и могат само да съветват, не и да се пълнят с нещо ново? Да не би пък те да са правите? Щом от толкова отдавна ни предупреждават да напуснем компютрите и градовете, в синхрон с Най-Големия, а ние не слушаме, случайно ли именно на тях се пада да прочистват слуха ни, тоест послушанието?... Нали всичко е знак и символ?
И другото: защо пак се изисква тук да се дрънкат тенекии и да се играят палячовски роли на тъжния Арлекин, за да се действало на сърцата? Не е ли дошло времето да ни отмине тая чаша и да си останем окаяници от най-добрите – онези от ледените мазета, количките, лудниците и кофите с боклук, които не отварят устата си цял живот, за да обяснят кои са? За Бога няма значение дали един окаяник е висш Посветен, Учител, Майка Божия или последен парий. Какъв велик пример дават тия, които са дошли съзнателно да служат по този начин, а не дават никакъв признак за това!
 И на адепта, и на последния пияница Небето иска да подарим 10 квадратни метра жилищна площ сред градина, независимо какво ще прави с тях. Това би трябвало да е задача на държавата; но когато тя е дяволска, няма да даде и 2 метра безплатно и ще те кара да бъхтеш 40 години за мизерна пенсия – и пак ще ти иска данъци и ще те остави да тънеш в мизерия. Затова тези 10 квадратни метра на човек – засега на избрани хора – днес се падат на съвестта на хората с искра Божия: един народ с монада да подсигури 20 квадратни метра поне на една истинска Майка, 10 метра поне на едно бутонче от Органа на Словото. Досега това никъде не е изпълнено в цялата история на човечеството. Онези, които си мислят, че през тях минава Слово Божие или някаква истинска Култура, а са подсигурили първо себе си, трябва да се готвят за букварите на еволюцията.
В момента въпросът ни е най-конкретен: онези общи пари – 1000 лева – не са пипнати: може ли с тях да се купи къща с двор, след като има толкова много из планините за по 300, 500 или 1000 лева? Дали ще се съгласят приятелите да се запише на името на всички, след като нотариален акт на едно име и после на наследници е първата врата към ада? Или парите за втори път да се върнат откъдето са дадени – и да се продължи с гостуванията? Или да се прекъсне най-после с този кръст и да се потърси сигурния вариант на вълка с добрия врат, който изключва опитите за приятелство и братство? От колко години ръцете сърбят за нова мъжка битка, която е нормална не само за мъжете, но и за всяка честна жена в адските държави?
 Защо при всеки опит се дават противоположни инструкции? Защо е това голямо отдалечаване от постоянните Ти настоявания във всички лекции и беседи, че човекът с душа се хвърля с жар в океана на труда и страданията и се бори с всички изчадия на леността с нокти и зъби? Леност ли е това, питам сега, особено след тази строга беседа за леността, от която човек може съвсем да се стресне? Не е изключено да си ленив даже и когато работиш по две смени в денонощие в любимите си области, без почивки в празниците и сън през деня... Каква е гаранцията, че даваш нещо ценно на хората, че не заблуждаваш себе си и другите? Приятелите веднага ще кажат: "Ама ти пак! След всичките тия "страхотни" неща, след толкова много удивителни случаи, които сме преживели заедно и които са даже описани!"
В момента не искам отговор с червени буквички... Предпочитам да взема пак случаен том и да отворя където ми падне.
То пък кой том се падна! Щом като и Най-Големият се е гърчел от чувството за своята нищожност и не е вярвал, че е избран за златна тръба на Словото, какво остава за нас, гнидичките?... Не знам какво може да се помисли за човек, който е имал щастието да попадне на този Дневник – и да продължи да си търси друг Учител... В тази книга всеки ред е огън и отговор! Кой друг е говорил така? Кое по-напред да преписвам?
Където се било отворило... - Ами че то е пожар от самото начало, веднага след уводните цитати... Ако имаше място тука, трябва да се цитира цялата книга!... И в България е имало Разговори с Бога.


3.III.1899г.

"И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули. И от алчност ще ни употребяват като търговия с престорени думи; тяхното осъждение, отколе приготвено, не се забавя; тях-ната погибел не дреме" (II Петър 2:2-9).

Ето, обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро. Пристигането му ще произведе тревога. Ще се чуе гласът на Тогова, Който е предопределен да възстанови Божията правда на Земята. Неговата дума ще стане закон. И ще сътресе днешните царства и народи и ще ги сътресе, и ще разпръсне техните оръжия по краищата на света, и плътта на воюващите против Него ще стане тор на Земята и костите им ще станат за поругание на тяхното беззаконие, че се ухитриха против Вишнаго и възстанаха против Неговия вечен закон. Тези, които днес се приготовляват да дадат отпор на Словото на Бога живаго, са синове на Лукаваго, който ги мами и оболщава. Защото той е дух от началото непокорлив и себенадеющ се, на когото волята и желанието са погълнати от неугасимото зло на омразата, на когото завистта е пламък адски. Скоро ще се даде знака, който ще е предизвестител на великите настъпающи събития, които ще обгърнат целия свят. Ще има раздвижване и смутове навсякъде. От север и от юг; от запад и от изток; и ще трепери земята и отгоре и отдолу; и ще се люлеят небесата, и ще има вълнение велико в пространството. А там, от горе, ще дойде Владетелят на царствата, придружен в своята слава, заедно с всички, воюващи за него. И ще възстанови Своето царство, което ще е царство на праведните. И ще заличи по Земята възпоменанието на злото. Ще утеши и благослови всички, които с големи скърби и страдания на своя живот са Го чакали, които с пълно самопожертвувание на своя живот са дали всичко, за да възтържествува един ден великата и благата Любов, която носи благословеното бъдеще в себе си.
Слушай гласът, чакай обещанието, защото е вече близо. Готви се, защото ти принадлежи велико дело да посрещнеш и възприемеш в себе си. Велика работа има да се извърши пред тебе. Ти ще познаеш тогава истинността на думите Ми. Защото Господ наш ще се открие в Своята слава и ще Го видим и ще Го прославим, и ще ни прослави. Ще Го благословим в душата си - и ще ни благослови. Ще Му пеем песен велика. Победил си ти от коляното Юдино. Поменувайте чудесата Му, които е направил, знаменията и "съдбите на устата Му" (Псалом 105:5).
Наставление: Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш: може би в него се крие твоето добро? Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуеличен се пазù, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен стой настрани. Първото си впечатление, първият съвет на твоя ангел хранител пазù. Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което ù е поначало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменявай убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска - дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да те подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен.
Сега ти познаваш Моята благодат, Моята милост, Моята благост и дълготърпение. Ти знаеш, че съм благоутробен, постоянен във всичките Си пътища, готов винаги да дам помощ на тези, които Ме търсят, и на тези, които са паднали, да ги повдигна с крепката Си ръка. Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам Аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат! Не съм Аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно Аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам Своя благ Дух, за тяхното добро.
Аз никога, в Своя безпределен живот, не съм накарал нито едно Мое създание, нито едно Мое чедо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя, като върховен Бог, като общ Баща, да им дам това, което е добро - според Моето вътрешно усмотрение, според Моето вътрешно разпореждане. В мен никакво зло не съществува. Аз съм винаги пълен с благост и милост, които постоянно изливам от вътрешността Си за благото на всеки! Всякога бодърствувам с духа на Любовта Си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела. Ако някой се нуждае от Моята помощ, от Моята сила, Аз съм там в момента да помагам. Няма разлика къде се намира този, който Ме призовава - дали в най-долните слоеве на Моите творения или в най-горните, дали в най-отдалечените краища наМоето вечно владение или в най-близките, - за Мене е все едно. Времето, пространството не съществуват. Аз всеприсъствам, вседействам, без никакво прекъсване. Гласът, от каквато и дълбочина и безпределност да идва, Аз го чувам отведнъж. Всяка въздишка, всяко огорчение в Мене се отразява - и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от Моя поглед, и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този Съдия, във всичко праведен, и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам; едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам - и всякой стои или пада пред Мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел, и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името Ми и честта на дома Ми. Ако някой злоупотребява със своята добродетел, изврати своята свобода в зло действие и е против Моите всегдашни наредби, него наказвам да претърпи това, което е сторил, за да види и се убеди, че не е полезно да се действа противозаконно и да изнасилва добротата на другите. Такива понижавам, че са опетнили своята душа с непростима грешка, която безвъзвратно води след себе си своите последствия.
При Мене идват само тези, които Ме любят и са едно по добродетел с Мене, на които дългата и изпитана вярност ги приближава все по-близо до Моя върховен и благ Дух. Тези, които Ме познават и признават за върховен Баща, за техен единствен Бог и създател, на тях Аз откривам своите мисли, разяснявам вечните Си планове, на тях изказвам величието на Своята сила и изявявам Своята всегдашна слава: те всички са завет Мой – синове, на които винаги показвам Своето благо лице. На тях служи Моят Дух ден и нощ и те, всички с един глас, Ме зоват "Добрия Баща, от Когото всички излизат".
А ето, на теб Аз откривам една от великите Си тайни на най-прост человечески език, защото ти разбираш добре това, което стои пред тебе. Ето, моят Дух се радва, че ти Ме любиш, че ти се повседневно стремиш към Мене, към моя Дух. Знай Ме, сине Мой, Аз Съм добър Баща, Бог неизследим! Дела искам от всички, не думи! Сърца чисти, а не зли дела. Това го казвам Аз, Който Съм отначало! Много пъти съм говорил същото и сега говоря, че да знаят всички. Ето, тези, които носят в душата си Моята Любов, те са, що вършат всичко; на тях се дължи доброто. Колкото и да са слаби, колкото и да са неизвестни в света, на тях принадлежи бъдещото Царство, което поставям.
И рече ми Господ мой: "Не бой се, Аз съм с теб, аз съм Бог твой от веки! Призови Ме и ще те послушам - и ще Ме прославиш. Въздай Ми хвала и поклонение - и ще благоволя в тебе. И ще изпратя Духа Си и ще те научи на всичките Ми пътища. Ще ти възвести мирът Си и ще приемеш радостта Ми. И ще се развесели твоят дух, в който присъствам; и ще прозябне душата ти като крин в полето и ще се услади от всичките Ми благословения.
Слушай, прочее, думите на моето Слово, дай внимание на поученията на моя Дух. Отвори сърцето си - и ще приемеш все, на що се надееш. Дай внимание с ухото си и ше чуеш все, що има да ти се каже. Приложи ума си в пътя Ми и ще придобиеш съзнание, което ще ти е светилник на душата. Моите съвети не пренебрегвай, нито се сьмнявай, когато ти говоря. Бъди уверен, че Аз промишлявам за всичко. В Мен е богатството и сила неизчерпаема, и давам на всички според благоразположението Си. Нека твоята вяра да се възвиси, нека да процъфтява в Мене, защото и горите ще се подвижат пред силата на Словото Ми! Искай от мене велики неща за себе си - и ще ти дам според желанието на сърцето ти; и ще Ме прославиш. Възвиши душата си към Моя престол, призови Ме в милостта Ми - и ще ти отговоря. Не се смущавай духом. Не считай Моите наказания за нещастие - те са бич на благословение. Мъчнотиите не вземай за препятствие в живота ти - те са повдигащата Моя ръка. Скърбите приемай на радо сърце, те са целителен балсам за твоята душа. Бъди благ и благоразумен във всичките си пътища, не се отстранявай от показанията на Моя свят закон! Ходи с незлобие на сърцето си - и мирът ти ще прозябне като утринната роса. Призовавай името Ми всяка заран и вечер - и ще присъствам в теб. Кажи ясно всичките си нужди, искай и не мълчи. Проси това, което твоят дух ти диктува. Постоянствувай във всичките си пътища и Моят свят и благ Дух ще те научи на всичките тайни, които съм ти определил да ти се открият. Защото Моето желание е да те приготвя за Своето дело - да ти възвестя славата и величието Си, които отвеки крия в Себе Си за тебе. Защото Аз, Господ твой, така благоволявам да възведа името Ти помежду Моите избрани, да те представя в тяхното общение, да ти назнача мястото на Моето служение и да им изявя Своята воля.
Знай, че денят е близо. Небето чака да приемеш силата на Словото Ми, което скоро от Мен ще приемеш. Ще изявя Духът Си изобилно отгоре ти и ще прозябнеш както Сароново цвете. И видът ти в онези дни ще бъде славен! Всички ще пожелаят да те видят, ще ти пеят и ще възпяват с ликования и душата ти ще се изпълни с благоухание от преизобилието на Моята всегдашна благодат.

- Господи, Боже мой, да възлезе моята молитва пред Тебе, защото думите Ти са верни. Господи, за всички, които Си възлюбил и в които благоволяваш, Благий Небесен Баща, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се освети Твоето Име – ето желанието на моята душа, ето нуждата, която постоянно усещам в тоя свят. О, велики Господи в сила и крепост, стани и застани зад делото Си! Преклони сърцата на всички онези, които Си призовал и отвеки избрал да се нарекат начатък на Твоята слава и величие! О, Благий Господи, Боже наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни, Господи, като добър пастир при зелени пасища, при бистрите потоци.
Господи, царю наш и владетелю на всичките светове, Който Си възвишен във величието на Своята слава; Господи Боже наш, Който освещаваш всички и раздаваш от изобилието на Своите благости; о, Господи - Ти, Който си най-близо до нашата душа, подкрепи ни в тази минута! О, Господи и Боже мой - Ти, Който Си най-близо и до моята душа, - чуй моята молитва, която Ти възнасям тази заран: нека да възлезе при Тебе, при Твоята вечна благодат, която ме постоянно озарява! О, Господи, към Тебе викам, към Тебе възвишавам гласа си, към Тебе отправям сърцето си! Както си ми говорил Ти сам тази заран, както си ме утешил и подкрепил духом, така и сторù. О, Господи, Господи Боже мой, Ти разбираш онова, което с думи не мога да Ти изкажа! Господи, за моите велики нужди, за подкрепата на моята душа ти бодърствай, както досега Си бодърствал. Дай ми силата Си, която да ме подкрепи в моята немощ. Господи; остани с мен, ходи с мен и ме учи във вечните неща на Твоето царство.

         - Блажен е всеки, който слуша и приема почения от Господа. Блажен е всеки, който изпълнява Неговата воля. Немарата е ужасно зло, което покварява сърцето. От немарливостта се пазете, защото всичките нещастия водят началото си от немарливостта. Не обръщайте внимание на пъклените ù съвети. Не щади душата, когато е време за работа. Не се отвръщай от труда. Ума си възпитавай в трудолюбието, сърцето - в добродетелта, а волята си - в постоянството на Любовта. Не отегчавай душата си с грижите на света. Преди всичко стой бодър, готов да посрещнеш всичките мъчнотии и от тях урок да извлечеш за своя живот. Не пренебрегвай Гласа, който те води и упътва в пътя на живота. Внимавай с пълнотата на сърцето си и знай, че от него излизат добрите и лоши последствия. Малките случки и неща са нищожни - не ги взимай под внимание, но не ги и избягвай. Малките стъпки взимай предвид, те са предпазителни мерки, за да ти внушат сериозност във всичките ти постъпки. В живота си всичко наблюдавай и постепенно изучавай техните взаимоотношения. Не пренебрегвай в живота си най-малкия случай да го оползотвориш в нещо добро или полезно. Знай, че силата на всички неща зависи от малките, обикновени случки в напредъка на твоя живот. Повседневно гледай да извлечеш полза - където и да се намериш, каквото и да вършиш. Не стой празен никога, защото празнотата е голямо зло, което зле действа на всичко.
Аз съм Господ твой, който ти говоря сега. Кажи на Моите братя волята Ми. Кажи им, че Аз съм техен Спасител, Който ги води с крепка ръка. Аз съм, Който ги учи и упътва повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им го дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух. Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца усърдно. Прославете името Ми! Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам при вас чрез благия си Дух да ви просвещавам, да ви ободрявам, да споделям вашите радости и скърби. Ето, Моят Дух гори Моето сърце да ви люби. Аз желая да Ме познаете, тъй както Аз ви познавам: да Ме приемете в сърцето си, да влеза в душата ви, да просветя заспалия ви ум, да въздигна отпадналия ви дух. Ей, приятели Мои, Аз съм Господ Бог ваш - Този, който е излязъл победител из мъртвите, който е отворил пътя на вечното спасение към дома на моя Отец и моя Бог! Приеми думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало. Търсете Моето Царство и неговата правда - и всичко друго ще ви приложа стократно, сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух. Аз съм близо всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам. Вашите нужди, вашите скърби Аз ги чувствам. Вашите радости и сполуки Аз ги споделям. Вие сте ми близки на сърцето!
Станете, елате по-близо до моя Дух, прикоснете се до мене - и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил вам. Ето, трудът ви няма да остане без да принесе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на всяка Моя твар, и които Го приемат, ще оживеят вечно и ще Ме последват - и ще бъдат всички Мои.
 Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отекчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при Мене и ще изцелеете - и ще ви дам Моята радост, която никой няма да ви отнеме, защото Аз съм истия и днес, и утре. Аз съм изначало - и всякога ще бъда.

И говори ми Господ, и ми даде своето слово и ми каза:

- Направих те канара непоколебима, на която зидам Своето царство. Аз съм с теб, за да те избавям от всичките ти неприятели. Аз ще те избавя от ръката на лукавия и ще те изкупя от ръката на насилниците, и ще те поставя светлина на народите; ще ходиш пред Моето лице и ще опашеш Земята със скиптъра на ръката си. Словото Ми вече действа за твоя дух и ще се възцари в сърцата на тези люде, които съм избрал да Ми служат.
И ще призова всичките народи от четирите краища на лицето на Земята и ще чуете гласа Ми - и ще дойдете да Ми се поклоните и да Ми принесете жертва на благодарност за величието на Моята милост, с която ви обливам повседневно. И ще ликуват пред тях всички, които ги посрещат, за да ги приемат като наследници на Моето царство. Кажи им ясно, че ги чакам - ида вече неотложимо да ги призова да влязат всички в Моя Дом. Земята и Небето ще се възрадват в Моето присъствие, и всичките Мои твари ще възликуват при Моето появление. Този, Който иде да опаше Земята, това съм Аз - Господ ваш и Спасител ваш! Ида да възстановя вече Моето царство, да се възцаря в сърцата и умовете на всички Мои избрани, да им се изявя в Своята красота и вечна хубост. Ида да ви обединя с величието на Моя Дух, да ви дам обещанията си да ходите всички в един дух, в един ум, в едно сърце; да Ме любите и да ви любя всякога. Да виждате лицето Ми всяка заран и да се развеселявате в Моето присъствие. И ще ви придружавам с Моя Дух всякога; и ще ходите в стъпките Ми и ще Ме познавате, че съм Аз Този, отначало Който съм ви поддържал. Аз съм Този, който ви изваждам из мрака на миналото и ви въвеждам във вечната виделина! Повдигнете очите си и вижте, че всичко това наоколо ви за вас се върши, то е за вашето благо.

 - Господи Боже мой, всякога съм уповавал на Тебе! Душата ми никога не е възложила упованието си на другиго. Послушай ме, за да познаят всички, че Ти си мой Бог, Който винаги ме слушаш. Господи благи и многомилостиви и благоутробни, моля Ти се, изяви Своята благост, изцели недъзите на моите братя и сестри. Господи силний, чуй ме! Ти си за мен всегдашна радост; Господи, Който ме гледаш не на лице, но на сърце - чуй ме! Ето, чакам Твоето Слово, чакам Твоята сила, чакам Твоята величайша заповед. Чакам Твоето всегдашно благоволение. Ще ли ми дадеш знака на Твоето присъствие да почувствам в душата си, че си близо? Казваш ми, че си близо, говориш ми, че ме слушаш - и думите Ти са верни, защото Си. Аз Те призовавам да ми дойдеш на помощ! Покажи ми милостта Си в излиянието на Своя Дух. Ето, всички са вече отежнени от своите грехове, всички са отпаднали духом, всички гледат мрачно в своята душа. Любовта Ти е занемарена, Истината Ти – изоставена, и Твоето име е осквернено...
Господи, обърни сърцата на този Твой народ! Господи, послушай заради святото Си име, с което Си знаен всякъде. Отворù вече Твоя път, както Си говорил. И дай ни това, което е Теб угодно.

Няма какво да се каже повече. Останалото е мълчание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар