387.1989.04.23 380 названия за “вихрун” (славянската кундалини)

Книга 12

23.ІV.125(1989)г.

София-Изгрев

380 НАЗВАНИЯ ЗА “ВИХРУН”

(СЛАВЯНСКАТА КУНДАЛИНИ)

ЛП / КК

          

           

- Коя беше силата, която се появи в основата на гръбнач­ния стълб при слушане на музика?

            - Не случайно в самото начало ти разкрих тво­ите музикални прераждания. На български и славян­ски съществуват поне 380 названия за “вихрун” – из­точното кундалини. Музикалното събуждане на вих­рун го превръща във “вихротон”.

 (Всъщност, вихрун отдавна няма почти нищо общо с кундалини, тъй като в хората от Шестата Раса Космичната Енергия в човека се движи по съвършено други начини и постига съсвем други неща. Същото важи и за сефиротите, меридианите, точките и чакрите на съвременните народи, общества и индивиди. Те нямат и помен от древните еврейски, индийски или китайски Дървета на Живота и други енергийни матрици. Тях обаче и до днес ги рисуват по картинките и ги експонират, фантазират и тълкуват все по един и същ начин хиляди самодейни лектори и писатели. Дори и да ги виждат, това е само белег, че те нямат нещо повече от астрално и ментално ясновидство. Затова виждат старите силови центрове на хората от Третата и Четвъртата раса и егрегорните (въобразените) сефироти, точки, линии и чакри на западащите хора от Петата Раса. Стотици хиляди американци, европейци, славяни и пр. от Кавказката раса следват като хипнотизирани безнадеждно остарели модели, упражнения и медитации, с което гипсират новите си невидими тела и чакри и отварят отдавна закърнелите – връщат се с хиляди години в еволюцията си. Източни мъдреци от най-високо посвещение, които идват и в България, обръщат внимание на това, но гласът им не се чува. Суетността да се преподават и продават неща, които не се виждат, е тъй голяма, че подобни “авторитети” само вдигат рамене и гледат с насмешка – та нали те вече снимат и филмират чакрите! Нали тия центрове работят реално от векове и хиляди години! Въпросът е обаче кои чакри и меридиани снимат и на кои хора; кои от тия феномени са истински, а кои са само егрегорни мисъл-форми, породени от подражание, много медитиране и добро желание - б.п.)

          При тебе това беше вихротонна реакция от хо­ризонтален тип, която се получава при слушане на музика. При живо вокално пеене, тя е с интензитет от спектъра на невидимите цветове от ІV-ти поря­дък над познатата ви спектрална гама. При слушане на инструментална музика, вихротонното пробуж­дане е също хоризонтално, но цветовете са от ІІ и ІІІ порядък над зримия от вас. При пеене и свирене, но лично, се пробужда вертикалното вихротониране по продължението на гръбначния стълб, с посока нагоре. Композирането пък на Божествена музика привлича небесното пространство от 8-и до 42-и порядък на цве­товите октави и тогава вихротон потича от горе на долу. Ако си същевременно виртуоз и композитор, вихротон у теб почва да се върти, като близва с пламъците си и постепенно подпалва трилионолис­тника, за който съм ви говорил.

 Ромонадите са йе­рархията, която се грижи за пробуждане на трилио­нолистника, но това става само чрез музикална импровизация. Трилионолистникът е напълно пробуден в човечествата-ромонади, които изразяват чувст­вата, мислите и постъпките си чрез музикална импровизация. Те едновременно пеят – на един, два или множество гласове. Свирят с оркестролата в себе си и заедно с това танцуват, когато искат да кажат нещо. При тях, именно, вихротон, т.е. му­зикалната кундалини, се върти без предели и ограни­чения във всичките 49 измерения.

          Ако почнеш да свириш виртуозно, ще усетиш съвършено нов тип загряване на вихротон. При теб планирам прескачане на етапа нотопис, понеже ще станеш направо импровизатор. Аз, Който сега ти го­воря с думи, чрез ромонадното ти тяло и трилионо­листника ще проговоря на човечеството чрез му­зика. Това е перспектива за векове, но по милост и поради сгъстените времена, предстои ти да се про­явиш така още в това прераждане, стига да не се обезсърчаваш.

          За пробуждане на ромонадното тяло се препо­ръчва и ромонадна обмяна с музикална сродна душа от висш порядък, която да пее или свири прилично и да прави гальовни събуждания на вихротон по гръбначния стълб на партньора. В бъдещата любовна игра това ще се усеща интуитивно и вихротонната двойка ще се излъчва в ромонадното поле още в са­мото начало на прегръдката. Ромонадният екстаз е няколко трилиона пъти по-силен от обикновения ор­газъм, който събужда само 4 потока в най-долния олтар, наречен “извор”. “Изворът” се свързва със “Слънцето” само по време на оргазъм, и то едновре­менно със сродна по идеи и биоритми душа. Така се пробужда атмическото тяло, с връх хилядолистника (т.е. “Слънцето”). То свети на Земята само в тия ня­колко секунди, когато вие сте в рая; свети и при по-мощни молитвени екстази, ала най-много по време на молитвата и няколко часа след нея. А сливането на две или повече души в молитвен хор образуват ве­нец от слънца, които се наблюдават от грамадни разстояния. В случай на ритмично въртене на “вих­рорад” при Божествен тип общуване, еволюцията на биологически план се ускорява неимоверно и настава възкресение, мутация, скок към кристална амфибия – двамата влюбени са станали едно същество. За да се случи това, мулад­хар и сахасрар трябва да се действали ритмично, и то в троен модел на преливане.

          За ромонадното тяло е още рано да се говори. То е вибрационно-траекторно и оплита цялата все­лена в шестичен код. Там трилионолистникът виб­рира и очертава Битието на Насладите по единст­вената причина, че всички са в оргазъм с всички. Бледа представа: една трилионна част от това усещане може да получи на Земята само вокално-инструментален секстет в шестичен брак, при това импровизатори...

Коментар от 2009г.: Вихрологията е древна наука и в мистицизма и окултизма се говори много за вихри – както в човека, така и във универсума и другите същества и светове. Те биват най-различни и имат безброй функции. Вихрите на “елементаните частици”, както наричат днес базалните божества на микросвета или ултравселената, са специален дял от вихрологията на Бялото и Всемирното Братство. Стремежът за проникване в Абсолюта чрез вихър е основен подтик и на суфите – чрез въртенето на дервишите и други техники. При този вихър става не навинтване, а развинтване на облеклата на монадата и така тя се освобождава. За вихри немалко се говори и днес – например, в знаменитите 7 тибетски упражнения. Там е работата, че Седмият Вихър при тях е съвсем различен от нашия Седми на Вихруна, с който се прониква директно в Новото Небе и Новата Земя. Ето как се представя от един популяризатор Седмият Вихър от 7-те тибетски упражнения: 

    

В Новата Школа има принцип да не се теоретизира. Всяко излагане на секретни сведения и описания, ако не е от Учител, заплашва да се превърне в еднакъв метод или ритуал за всички, а това може да бъде смъртоносно. Истинските Сили на Светлината, основните закони на Божественото почти изключват общи методи и упражнения за много хора, не дай си Боже за всички. Наистина, дадени са някои форми като песните, много упражнения, Паневритмията и др., но те нямат особен ефект, ако вътрешният импулс в сърцето или Учителят не е дал всекиму лично индивидуалните варианти на изпълнение. Понеже и науката за вихрите е свещена и се изучава само на Небето и в най-вътрешните класове на Школата, тук няма да се изтъкват различията на нашата вихрология от тибетската или която и да е друга, а както винаги нещата ще бъдат оставени за лично наблюдение и изследване. Ако резултатите и описанията на поне 10 хиляди души, след дълги ясновидски проучвания и академични изследвания се съвпаднат, тогава вече можем да говорим за обективност, а не за измислици на някого.

        За небесни и други психически и мистични вихри се говори и в художествена литература, включително в някои доста силни български произведения. Едно от тях е “Аниел”, подписано от добър приятел, но напълно в стила на Николай Райнов. Тук сме премахнали доста запетайки и тирета от специфичния Райновски изказ с ретроинверсии и собствен правопис, които и в оригиналните му произведения на места дразнят силно, ако човек не се примири с маниерността му:

АНИЕЛ

(Из “Легенди за земята и небето”)

Пурпурни небеса обгърнаха Аниел, един от ангелите на Бога. Аметистово сияние го изпълни, като Божествен пратеник на незнайни светове, и виолетов вихър го издигна високо.

И чу гласът Божий:

„Слушай, мой верни Аниеле - заръка от Отца ти се дава! Иди и на всяко създание Мое живота ти проследи - от зората, та до сетния му ден. Виж благата, що отредил съм: в Мир и Правда ли пребъдват? Че изобилието ми вечно е, и краят му се не вижда! Но иди Аниеле, че злосторници явиха се! Против Правдата Ми дела вършат, та блага от чедата Ми отнемат! Иди и провери!"

И полетя ангелът, носен на крилете на Любовта, та вси звезди преброди в безкрайната небесна шир. Но трудна бе Божията заръка. Тръгна тогава Аниел Святата Книга на Адонаил да търси. А Адонаил бе един от великите ангели Божии, и близки другари бяха с Аниел. Небесната шир сбра се, а милиони звезди слова занизаха. Великата Книга на Живота се разтвори и нечувани тайни пред ангела разкри. Но недоволен остана Аниел: това, което искаше,  не намери!

И рече : „Нима е възможно от тази Книга свещена нещо да липсва? И Божии Слова да бъдат заличени?"

Усъмни се тогава Аниел в Адонаил, и тъмна сянка го изпълни. Отровни пипала на недоверие към светлия ангелски лик запълзяха...

И тъга се изписа на Божието лице.

Верно бе: страници липсваха от Книгата и затова Аниел не ги откри! Но попита ли Адонаил, и при Вечния потърси ли ги?

И като тежка скала надолу полетя, а умът му в шеметен вихър се изгуби. Защото - тежко е съмнението!

Роди се Аниел на Земята - роди се като хром несретник с тежка съдба. И долу другари не намери - сам бродеше сред чужди. А едничкият му спомен от Небето бе този - нуждата от добро. Правеше скитникът добро, но то оставаше в тайна. И скръб и болка бяха обсебили душата му.

Смили се Всевишният и своя ангел при Себе Си прибра. И запита Аниел Бога :

- Отче, защо се случи това с мен - защо паднах? Нима заслужих тази участ на бездомен скитник, дори от хората отхвърлен!?

Но сянка на тъга мина през Божието лице - и ехо на небесна скръб оттекна във Всемира. И изпрати Отец своя ангел пак на Земята.

Защото  малка грешка до големи страдания води!

Като царска щерка се роди великият ангел, и красотата й беше неземна. Баща й беше великият и могъщ цар Алтасар, от когото всички се бояха и го почитаха. Знаеше цар Алтасар, че само един син и една дъщеря ще има – така бяха предрекли маги и звездобройци. И реши тогава царят зорко да пази дъщеря си - само негова да е красотата й. Полудял от безумна ревност, Алтасар забрани мъжко око да гледа принцесата. И тя живеше затворена в разкошен дворец, обградена от слугини и придворни.

Но тя бе сама - волна птица в златен кафез! Хората я обичаха и често идваха при нея да се поклонят. Защото разреши Аптасар отпосле тези посещения, за да разсее тъгата й. Но тя бе тъжна - красиво цвете, в тъмнина държано!

И чудеше се царската дъщеря: защо идват тия хора при нея? Отде тази почит и обич? Защото не помнеше, че отдавна, в далечни времена, един сакат клетник бе правил добрини на много хора. На същите, които сега идваха в двореца...

Минаха тридесет години, и Бог прибра при себе си своя ангел.

И запита го Вечният:

- Узна ли защо долу бе пратен, Аниеле, - разбра ли защо падна?

Погледна Аниел към Книгата на Звездите, а там пишеше: „Малкото съмнение до голямо нещастие води!"

                        ***

        Това произведение бе включено тук не само заради виолетовия вихър, с който героят се издига до Бога, нито заради аметистовото сияние, типично за Божиите пратеници. То съдържа един възлов проблем, който тревожи и до днес много хора, които се докосват до Словото. Малкото или Голямото съмнение, по различни причини, отклонява дори много вътрешни приятели, които са били силно вярващи и ревностни в началото и дори са преживели ярки опитности..

 Тези два дракона обаче имат и своята важна роля на Пазители. Те имат херувимен произход и застават пред входа на Божественото с огнен меч срещу всеки, който няма Пламенна Преданност и Разпознаване. Разпознаването, тоест Влюбването от пръв поглед може да е протекло като светкавица в началото, то е първият белег за същество с монада, но Пламенната и Продължителна Преданост, на практика вечна, е белег за много по-високо ниво на развитие и гаранция за прескачане на големи и тежки житейски изпитания.

При други, както е в една от версиите за Салиери, Разпознаването е мигновено и тотално – той е ударен като от гръм  още при първите акорди на Божия Любимец (АмаДеус), - но егото и тщеславието никога не могат да дадат ход на някой по-таланлив. Щом сме в ход и ни ръкопляскат, изключено е да не продължим с триумфа на персоната си и да не оставим някой Моцарт да умре от глад.