събота, 22 октомври 2011 г.

1164.2001.11.19 Вменяемост, невменяемост и носталгия

Книга 34


19.XI.137(2001)
Пловдив

ВМЕНЯЕМОСТ, НЕВМЕНЯЕМОСТ И НОСТАЛГИЯ
(Живоструйно Лично Осияние за Беноюл)

6,17ч.
- Може ли да се даде Живоструйно Лично Осияние за един приятел от П.?

6,19ч.
- Небето лелее копнеж да се явят нови человеци като него от неговата невинна раса. Беноюл представлява щастието на Бога да се проявява като неутолима жажда за Слово, Нежност и Пламенност, потопени в чистота и безкористие. Бликна като ромонадна полиада в 46-ото измерение на Пралайа преди 485 милиарда години, по средното летоброене на Инлàния. Той е планински поток от сълзи – най-бистрите сълзи на Мировата Душа от носталгия по пълнотата. Съществата, сити с частичности, не познават тази дива носталгия и плач от обич, която се храни с Истина. Неговото сърце е ридание по Абсолютния, кънтящ вик през вечността за отклик, бурна вълнà от преданост, океан от памет за Учителя!
О вие, несретни хора и ангели по световете! В желанието си за проява и лично щастие почти всички забравяте, че къпането в изворите на Словото прави душата брилянтна, че каменистите пътеки и пътища към Него са обсипани с изумления. Ако можехте, като Беноюл, да оставите всичко и да потънете в жаждата си за Слово до недрата на Пралайа, нямаше да плачете от друго, освен от невинност и щастие.
Разпознаването на Неуловимия във всичките Му проблясвания и хлътвания е подвиг, равносилен на Преданост. Неуловимият проблясва като далечна звезда измежду мириадите в полунощния час, когато от вселената вее студ, а от сърцата наоколо – разпиляване. Бог се проявява по безброй много начини в безброй същества и творения, но да Го уловиш, когато е в немилост и хлътналост – това е най-дивната и трогателна песен на Предаността. Когато избухва като Слънце или Универсум, Огнеликият се приема от всички и диша с пламък във всички. Когато озари пустините като нова звезда, веднага тръгват кервани след Него, защото са неистово жадни за Новото. Но самотният търсач отпада от всички кервани, защото усеща дъха на подземните води. Предаността има степени, и най-високата е да попиваш Бога със сетивата на невинността си. Невинността попива Бога с 13 хиляди сетива, разположени в дълбочините на пустинята. Когато пясъците те засипват и вече отдавна си издъхнал от жажда и зной, сетивата на Невинността са като корени, жужащи в глъбините на пустинята. Плитките и тщеславните търсят оазиси, където тегнат зрели плодове и пеят извори. Пралайа търси Милосърдния, когато е потънал. Пралайя е любов, намираща Първия и в най-нищожните гънки на потъналостта. Нейните сетива са размножени из най-дивите дебри на Неопределеността, където Първият се прави на Последен. Той се дърпа дори и от Нея, Която Го люби до невменяемост.
Да любиш до невменяемост – това е най-висшата и бистра степен на Носталгията. Беноюл люби точно така Бога: готов е да живее в невменяемост от любов до края на вечността, само и само да не се откъсне от майчината гръд на Оная, Която не може без Памет. Именно Паметта я кара да потъва с всичките си корени и коренчета все по-дълбоко и дълбоко в Неизвестния, Който е разтърсен от спомена ù и бяга на всички страни от определеността, но… не много бързо… И Той изпитва наслада – най-изгарящата и най-тръпна наслада да бягаш от обвързаност, позволявайки да проникват в тебе отвънка.
Точно 3 милиарда години преди идването на Спасителя, Беноюл се разля в 17 измерения под онова, в което се бе родил. Превърна се в бистри струи от сълзи, оплитащи Трите Вселени като 18-мерен флуиден кристал. Багрите и уханията му опиха всички пралаиди с росинка Божия в душите, копнеещи за Съвършения до невменяемост. Всички останали същества са умни – занимават се с вменяване на вини. Когато подлудееш от любов, ти преставаш да съдиш Бога и другите в сърцето си и забравяш за утрешния ден. Нагонът за утрешния ден диктува нисък критерий. Желанието за случайност и сигурност ослепява вменяемите с всичка сила и ги кара да търсят случайни любими и учители. Случайните любими и учители предлагат стокапредстави за сигурност. Даже и когато предлагат лудории, случайните любими и учители са въдичари, клекнали на брега на измамата. Бог ги е сложил там, за види кои още обичат червейчета. Всяко червейче влачи кукичка, кукичката – корда, кордата – въдица, въдицата – въдичар. Въдичарите въдят теории и стоки: искат да си купувате сигурност. И когато се мятате на сухо, те изпитват наслада, имаща аналог само в огнението! Налитащите на червеи изпитват нещо като огнение, когато се хвърлят към въдица; развъждащите илюзии се гърчат от наслада в илюзорно огнение, когато ви гледат как се мятате. Като се срещнат две такива "огнения", хищникът и плячката се мъчат да изпитат онова, което изпитват Невинните. И всичката тая беготня по панаири и пазари е от все същата потребност от екстаз, от насищане. По улиците хвърчат оглозгани кости, в гробищата червеите си отмъщават и на рибите, и на въдичарите...
Беноюл - Риданието по Истинския – Го следва по петите в 148 живота, откакто е на Икло. Илухим да падне на пода – той го чува! Когато някой илухим падне върху кристалната повърхност на Земята, той издава най-слабия звън в Трите Вселени – звън, равен на нотка от Тихия Глас на Бога. Външно илухимите са деликатни, но когато се вторачат, разкъртват и елмазена почва! Когато елмазът е почва, той пропуска корените на илухимите, защото те не могат да живеят без Образ. Образът на Единствения – ето почвата на илухима. Когато си избере образ на въдичар, и най-нежният и чист илухим пада на земята и се наранява. Въдичарите въдят образи – умеят да се представят и за Бога, и за Учителя. Разпознаването на Единствения сред Неговите изображения – това е най-тъжният, най-радостният епизод от вълшебните приказки в залите с огледалата. Дълбоко деформираните сърца харесват образите Му в най-кривите огледала и си внушават, че това е сам Той, дори и когато не прилича на Иисуса. Сред огледалата щъкат лектори, идоли и проповедници, святкащи със силни фенери. Някои палят стряскащи светкавици – както избухва магнезий. Всичко това се отразява в огледалата и ослепява търсещите – кара ги да вземат отблясъка за оригинал. Вменяемите търсят образ, различен от образа на Бога през вековете, и затова си избират любими и учители, които предлагат методи. Сам Бог предлага методи в Своето Учение, но те са само за примамка. Работят безотказно и чисто, но не вкарват в Божествения свят. Техниките, халките и пикелите водят само до върха, не по-горе. И над най-високия атмичен върх зее Бездна – необятът на Божественото. Там се попада само с невменяемост - като се хвърлиш в Пропастта. Когато станеш невменяем от Любов и тази Любов е насочена към Единствения, Истинския Образ, ти почваш да се разтваряш в холоса като Беноюл, изпадащ в огнение към Бога най-силно чрез Словото Му. Разбираш, че техниките са си техники – "техни" работи… "Нàшиките" са невменяемости и преданости на Нашите, които откриват Учителя под девет пустини в десета и които се мятат без въздух не от въдичари и липса на духовни техники, а когато загубят за миг образа на Ятото или Словото. Вменяемият чака случаен въдичар, за да му подари сигурност, лудории или дребно щастие през утрешния ден; Нашите не могат без невменяемост и порив именно тук и сега - в настоящия момент, когато Бог се самовъзпроизвежда изцяло в най-съвъшения акт на холоса – Поканата. Поканим ли, поканят ли ни, излезем ли навреме от Гостуване, забравят ли всички за утрешния ден, Бог се самосътворява в пълнота и смъртта си отива щастлива. Изпълнила е противната си роля - и си отива завинаги.

НОЛ, НОАЛÀМ, НОАЛУМ…

Търпението и лудостта са двете камери в сърцето на Бога.
8,17ч.

Ето какво се падна от беседите на Учителя специално за М., при отваряне на първия попаднал том:

"Не мислете, че вярващите хора са само в религиозните общества. Те са пръснати навсякъде по света и слушат моите проповеди. Те имат радио, с което си служат. Бог е навсякъде. Следователно, Той е прекрасна виделина, топлина и сила, с които храни цялото човечество. Човек се храни със светлина, топлина и сила. Човек се храни с изобилието на Любовта, Мъдростта и Истината. Тази храна носи свободата, знанието и живота. Стремете се към нея, за да бъдете всякога здрави, любещи и красиви!" (т."Вечното благо", Сон`97:103-104, б."Новото в живота" от 22.08.1943г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар