събота, 22 октомври 2011 г.

1163.2001.11.12 Нищожеството на Божественото

Книга 34


12.XI.137(2001)
Пловдив

НИЩОЖЕСТВОТО
НА БОЖЕСТВЕНОТО



            Рано тази сутрин към 2,30ч. се яви настоятелно желание за продължаване на работата по ДЕС (Диалектическата Енциклопедия на Словото по тези, антитези и синтези). През нощта, още насън, нахлу усещане за голяма свобода и щастие поради отпадане на тревогите за база, техника и пентагрална каса. Небето ликвидира тези три проблема с един замах и затова дава простор за пълно избистряне на сърцето и душата, перспективи за успокояване и на приятелите, които взеха участие в проблемни парични и имотни инициативи, макар и с идеални цели.
            Както винаги в особено безизходни ситуации, Учителят и сега идва на помощ с най-конкретни анализи и съвети. Спасението дойде от една фундаментална беседа – "Ще ви направи свободни" (т.“Двата природни метода”, Сонита-5`98, 21 окт. 1923г.):

            "Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, ги е ограничила - в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? – Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока." (с.45)
           
            "Разумният човек не се нервира, разумният човек не се сърди. […] Разумният човек има едно особено разположение на душата си. […] Той е дълготърпелив, той е благоутробен като Бога, прощава всичко. Той изглажда всичките мъчнотии, които съществуват. Разумният човек не уповава никому, освен на себе си и на Бога; или, може да кажем, че той уповава само на своя разум.” (с.23)

            И така, проблемът за единството на съзнанието и абсолютната целенасоченост на усилията и средствата ни само в една посока се решава индивидуално. Това е въпрос на дълъг опит, много страдания и лишения и беззаветна преданост на Бога. Никой няма право да внушава на другите коя е "единствената посока", да се опитва да обединява усилията им към нея. Всеки, който се е поддал на чужда представа за посока, дори и да е напълно вярна за едного, започва да изпитва усещане за несвобода, стяга му се душата. Затова Небето разпуска моментално всякакви инициативи и колективи, където по тази причина работата е почнала да буксува.
             Съществата имат нужда да се развяват, да текат по всички посоки, докато носовете им са още нехристови. Внезапните ни импулси да ходим насам-натам, да се занимаваме с какво ли не и да осигуряваме себе си и близките си са наше свещено право. Дори и когато се развяваме, периодът "йова-говедо" е неприкосновен за всеки човек от външния кръг на Пентаграма и свободата му да се размотава е лично подписана от Бога. Ако някой прави опити да изгражда Христов, Орфически нос, това е съвършено личен път и никой няма право да впряга другите или да им внушава да работят за Бога на пълни обороти – само в една посока. Имайки предвид познанията ни по френология и физиогномика, би било истинско издевателство да изискваме от хората да се откажат от развяването и размотаването, докато още не е приключил хостонният им цикъл. Хостонните хора и ангели имат грамадна нужда от размотаване, защото някой ги е намотавал векове наред погрешно. Били сме роби на какви ли не внушения и модели; всеки "близък", лидер и робовладелец са си правили намотки и плетива от сърцето и ума ни по свой модел и за своя изгода. Затова неистовата жажда за размотаване е напълно Божествена, лечебна и освежителна. Известно е, че дори ужасната съвременна естрада, развратът и наркоманията са вид размотаване на грешните намотки около монадата, програмирани преди това от черни идеологии. Не бива да съдим и приятелите, които се размотават по много по-благородни места, и да се чудим защо не работят през всичкото си свободно време за Словото и Делото.
            Тоталното посвещаване на Божественото като нова, правилна намотка; изгарящата жажда да си верен на Бога и на Ятото във всичките секунди на свободното си време - и то само в една посока - важи само за духовете от Вътрешния Кръг на Пентаграма, за ученици, приключили с разливането в много посоки и влезли в Христовия, Орфическия път. Изправянето на Камперовия ъгъл и на гръбнака, стесняването върха на носа изисква многовековни, танталови усилия само в една посока, а не размотаване. Това е вече намотаване, а намотаването, според Христовата процедура, изисква абсолютна концентрация в 9/10 от свободното ни време; за размотаване и почивки остава само 1/10. При глава, гледана в профил, това е ъгълът с връх в точката под носа и със страни, минаващи през отверстието на ухото и челото между веждите. Колкото е по-остър този ъгъл, толкова човек е по-близо до животните и затова проявява предимно любов към себе си и към рода си, към локалното си общество; колкото по-близо е до 90о, толкова по-напреднал е в еволюцията си и по-развити са висшите му, морални центрове: жаждата и способността му да живее за другите и за Цялото. Но вторият вид хора обичат толкова повече същества и живеят на първо място за тях, колкото по-високо е темето им от дупката на ухото.

            Единствено ученик с висок идеал и гореща любов към Бога и Ятото стига един ден до благодатния обратен път – пътя на мюонния подвиг. Мюонният подвиг е път на самоотречение; съзнание, че не само нашите външни притежания, но и времето, умът и тялото ни не са наши и че всички те са инструменти на Бога. Това е работа за Словото и Делото и преобладаващ живот с Ятото с безгранична обич и всеотдайност в 9/10 от свободното ни време. Учителят иска от нас само свободното ни време. Който си има други занимания и вкусове, той просто е от друга еволюция – самотен пътник или птица от друго ято.
            Сега Небето разпуска Пентагралната ни каса и отлага този опит за в бъдеще. В няколко случая тя свърши чудесна работа, но в няколко пункта сгрешихме, макар и не от корист. Ето един от уроците на тази тема, които дойдоха тази сутрин:

            "И колко красив щеше да бъде светът, ако правехте своите добрини и никой не ги знаеше! Сега понякога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Да кажем, аз съм богат човек – дам 100 хиляди лева и запиша името си. Дòйде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева – не смее да даде и тях, честолюбие има… […] А туй, което е внесъл богатият [който при това е оповестил дарението си - б.п.]става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред.
        И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите. […] Светът се поддържа не от капитали и пари, а с труд. Всички казват: "Дайте пари!" – Не, трудът е, който поддържа света! Трудът, който влагаме – ония работни ръце, ония работни маси! Това не са "маси", нито "екземпляри", нито "елементи", а това са ония работещи души, които влагат своята воля, които ден и нощ работят. Аз наричам това "Свещения Труд, който поддържа света”. И ние се нуждаем не от пари, а от труд! Има ли този свещен труд, парите ще дойдат. […] В съвременния културен живот хората имат една лъжлива идея: правят сметки да се уравни бюджетът. Не, трудът е, който оправя света! Когато всички почнат да работят честно и почтено, ние ще имаме един строй, по-добре уреден, отколкото днешния.
        "Горко на света на съблазните!"
        Аз казвам: имайте този урок – извадете съблазънта! Мъже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици – всички трябва да влязат в този път без съблазни! И навсякъде трябва да се проявява онази свещена Любов, онзи свещен труд; взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна любов – за да се изпълни волята Божия на Земята.
        Само по такъв начин ще дойде Царството Божие на Земята!” (пак там, с.42-43, б. "Съблазни-те" от 23.09.1923г.,)

            Каква огромна свобода! Какво огромно освобождение! За кой път Учителят казва, че трябва да приложим Учението първо индивидуално. А някои от нас, обладани от илюзорни представи за истинско приятелство и братство и за колективен живот, за безкрайна преданост към Бога или поне към любимия, от дълго време изпадаме в безтегловност и стигаме дори до отчаяние. Очакмаве друг да продаде или замени имотите си за по-малки, за да имало средства за Словото и Делото; друг да направи незабавно кабелна или сателитна връзка, друг да почне размяната на квартирите и доброволното самосгъстяване в едни, за да се освободят други… Мислим, че друг трябва да ликвидира с даването и вземането пари назаем. Едни от нас се изцеждат от денонощно седене пред листове и компютри, други се изгърбват от работа и мисъл за утрешния ден. Напълно забравяме за словометрията и нейните формули и методи – за това, че ръкописите са милиарди пъти по-мощни от монитора и разпечатките; звукозаписите – милиарди пъти по-силни от ръкописите; живото четене на Слово Божие – милиарди пъти по-могъщо от всякакви аудиозаписи; преразказването на Слово със свои думи в непринудена обстановка сред природата – милиарди пъти по-въздействащо от изнурително слушане на беседи и осияния в салони и къщи; а незабавното протичане на Слово, Дело и Живот по вътрешен импулс на която и да е Птица от Ятото, без смущение пред избрани "тръби" и "богопомазани", но и съобразявайки се с тях - гаранция за присъствието на Бога на Земята.
            Ето защо Небето сега отменя не само Пентагралната ни каса, но и опитите за братски комуни и организирана работа по Делото. Немислимо е да имаме резултати, докато във всеки дом няма по едно Божествено огнище – една неприкосновена стаичка за Бога. Поне 10 квадратни метра самостоятелна къщичка с градина край всеки град или село, осигурена от 12 души за база на Новото, където да не тегнат отношенията с роднини, хазяи и наследници. Напоследък разбрахме, че и територия, отдадена без наем, не е под пълната закрила на Небето поради слабостта на собственика да променя чувствата и решенията си. Още нещо: свещена, индивидуална територия значи напълно неприкосновена, а не друг да ни ляга на леглото, когато отсъстваме, та дори и да е ангел или светия, който дава цялък. Само Бог или ние лично сме онези, които имаме право да казваме кой да влиза в свещената ни стаичка, когато сме там или отсъстваме. Но често "благодетелят", който ни я е подсигурил, не изпитва никакви притеснения, когато има ключ за нея.
            Небето ни поздравява за досегашните усилия, но счита, че още не сме предани. Поддържа строгата си оценка, че липсата на незабавно реагиране и ненаследствени територии за Делото е наистина шикалкавене и лъжа пред Бога. Затова днес ни връща към базалния метод на Божественото – индивидуална работа за Бога. Това е един безкраен и прекрасен път – път на щастие! Да си подсигурим сами база – това е елементарен изпит за ученика – първата буква от Буквара. Да бъдем за няколко дни или часа там, където Божественото у някого се отваря напълно без увъртания и отлагания – има ли нещо по-хубаво от това? У хората това се случва понякога – дори за ½ час през целия им живот. С този капитал те ще отидат в другия свят. Ако ние ходим само по такива места, където Любовта и Предаността се отварят безусловно и незабавно поне за няколко минути, тогава ще живеем постоянно в рая. Гонейки своята собствена работа, без да зависим от някого и общувайки предимно с хора, които не се разливат в много посоки, пътят ни ще бъде осеян наистина с продуктивност, радост и щастие. В такива мигове Бог раздава пълно опрощение на дълговете и дори материални блага и подмладяване за ония, които са се отворили за Бога. Способният работник няма пречки да подсигури сам минимална територия за Новото, но досега надеждата на Небето е била това да е съзнателнен идеал и инициатива на други, за да имаме понятие за обич, за истинско приятелство и братство. Отделни хора дават от сърце и това е Божествено, но Небето копнее да се прави нещо от повече хора в хармония. След като това не става, То предпочита да се върнем към най-сигурния метод: индивидуалната преданост.
            Неизвестно е кое в тия записки дотук е директно Слово Божие и кое лично писание - и трябва да остане неизвестно. Но сега ще се помолим и за “сигурно”, “директно” Слово от Бога по класическия метод – възлизане и слизане на Същества.


5,28ч.
         - Абсолютното е праволинейно, относителното – криволинейно. Божественото е съчетание от едното и другото. Без абсолютност няма Истина, без относителност няма Любов.
         Странно, но факт: криволинейността в нашите пътища служи на ближния и на еволюцията; праволинейността служи на Духа, на синволюцията. Имаме свободата да вървим и по единия, и по другия път. И двата са прекрасни. Криволинейният е по-заобиколен и радостен, праволинейният – по-стръмен и пряк.
         Чудесно е, когато съществата се балтавят и предпочитат ниви, имоти, църкви, близки и сродни души, вместо Правия Път. Тогава те почват да въздишат и да копнеят за Бога, защото виждат, че нещо им липсва.
         Чудесно е и когато катерачите не признават друго, освен вертикалността и подвига: при всички случаи един ден ще им омръзне и ще видят, че нещо им липсва.
         Това, което липсва и на едните, и на другите, е Бог, т.е. балансът между кривото и правото. Та нали затова светлината е дрехата на Бога? Да бъдеш едновременно вълна и частица, значи да си смисъл – дрехата на Бога. Когато останеш без смисъл, изпадаш в мрак или в Божествена Тъмнина. Но това са отвлечени въпроси, които не са лесни за разумяване.
         Думите "смисъл" и "разумяване" са противоположни, както са противоположни светлината и тъмнината. Смисълът иска да присъства мисълта [с-мисъл], а разумяването – да се съблечеш от ума и да се облечеш в Мъдростта. Мъдрост и модрост са едно и също нещо – атрибути на Учителя, на Бога в Множеството. Припомнете си какво влагат поетите в думата "модър".
         Та когато говорим за абсолютната преданост, за "цялък", за пълно самоотдаване на Бога, ние не изискваме от вас прямота, вертикалност. Това е само половината от Бога. Завихрянето е другата Му половина, която иска забавяне, "разтакаване". За славянина е лесно да разбере тази свята дума: когато всички ти казват "така!", душата ти почва да се "раз-такава"… Значи, разтакаването е Божествен процес на неподчинение. Хиляди псевдоучители са ви казвали: "Ще правите само така!" – и душите ви са им казвали напук: “Е па нема да правиме "така" – ще се разтакаваме!…"
         Ето защо разтакаването е свещен процес: то е абсолютно точно, математическо отражение на робството, което сме търпели по причина на чужди воли и модели. Даже и сляпо следване на Слово Божие, дошло чрез друг, може да се превърне в робство. Затова Бог по се радва на грешника, който се разтакава, отколкото на твърдия и праволинеен "праведник". Даже и без да се покайва, грешникът е по-мил Богу от злобния и студен "праведник", който не може да милва душите.
         Същината на Христа е служенето на грешните – с праведните се занимават Духът и дяволът. Който не иска да изкриви пътя си – от гордост или от страх, егоизъм – удря плесница на Бога от дясната страна. Който не иска да се върне в правия път и се размотава от своенравие, своеволие, съблазни или леност, удря Бога по лявата Му страна. Така, ежедневно, милиони "християни" все още удрят плесници на Баща си на кръста и мислят, че са добри и праведни.
         Само че вие не гледайте в чуждия двор – кой удря Бога и кой не Го удря... Всеки да гледа себе си – той да е изправен. Легнал или изправен, прав или крив, нека всеки се опитва да балансира "такаването" с "разтакаването" по такъв начин, който му носи най-добро здраве и разположение на духа.
Оглашеният се разтакава 90% от свободното си време; ученикът – само 10. Светският се разтакава 100% - не се интересува от Слово и Дело Божие; но по-добре да се разтакава, отколкото да се "затакава" като религиозния. Религиозният казва "така трябва" толкова често, че се замотава още повече и затова в следващите прераждания ще се размотава наволя… В това отношение светският е по-напреднал: той се размотава сега. Да се размотаваш е важна работа, когато са те намотали дяволи. Най-големите дяволи-намотвачи са се загнездили в политиката и религията и са съчинили думичката "трябва". Те са ви ограбили хляба, ограбили са ви любовта и свободата – и после ви казват какво "трябва" да правите, за да си ги възвърнете...
Има и една рядка категория Божи хора, които също се размотават 100%. Те са си свършили работата, за която са се родили, сгъстили са 100 прераждания труд и преданост в едно и затова до края на живота си имат право да се размотават. Като Божествената Лилит, те са безгрешни и могат да правят каквото си искат. Когато им се занимава със Слово и Дело, те пак са по-добри от всички, но се пазят от това, защото Словото и Делото са трамбовка на векове. Само Животът не е трамбоване: той е безкрайно и безотговорно размотаване и пълна свобода. Това важи не само за безсмъртните, които раздават живот, но и за почиващите от трамбовки.
         Сега някои копнеят да им говоря пак за чакри, за Школа, за небесни пътешествия... С това се занимават зелените Учители и Учителят в зеления стадий на Словото. То е за примамка – да се привлекат лакомите и тщеславните. Лакомите искат чудеса, постижения, духовни преживявания, а не любов и добро. Това го може и онзи, който играе Лошия Герой. Той ги владее всичките тия мурафети. Ненадминат е и в мантрите, и в медитациите, и в самадхитата. Чакрите му се въртят до една с всичка сила, проповядва и се подвизава, та пушек се вдига, изцелява и пътува с учениците си по световете без грешка; даже умее да възкресява. Самочувствието му е на върха си, пълни аудиториите и с пари, и без пари. Само едно му липсва – понятие за олтари, престоли и двери. Чакрите и кундалини ги движи, но за индивидуални, национални олтари и престоли в човека и за двери няма и понятие, нито знае какво е вихрун, асуин, орландиум. Качества има с хиляди, но добродетели – нито една. Говори с медени уста за добродетелите, но не ги проявява. Не може и не иска да раздава любов на всички – за него има само клиенти или избрани. С удоволствие провежда курсове и изпитва, раздава дипломи и звания. Не може и не иска да раздаде имането си, но от чуждото се ползва с удоволствие. Затова Христос му е казал нещо за игленото ухо...
         Една тайна: и той обитава Божествения свят, но отляво на Бога. Христос е отдясно на Бога, но неговият изпит е дали е останала и една душа, която не е спасена. Изпитът на Брат Му е обратен: оставил ли е някой свой последовател неизпитан. Оставил ли е някого ненаказан. Всъщност, сам той никого не наказва, но поддържа закона съществата да се самонаказват, когато обичат нещо или някого повече от всички; когато отлагат Работата и Живота за Бога за утрешния ден.
         Сега някои казват, че Словото в България е станало много "общо", че е "изпостяло"... Е, има и Слово с мръвки – в зеленото Слово е така. Когато мине изпитът за самомнението и лакомията, за гордостта и тщеславието, минаваме на постна супица. Притчите за звездите, монадите, вселените и вълшебните растения; всички сведения и опити, свързани с необикновените сфери на Битието, с постиженията, чудотворството, историята, полетите и лечителството и с какви ли не точки, меридиани, центрове, тела, йерархии, възкресения и безсмъртия са напълно верни, но само за зелените стадии на Словото. Когато Бог види кой се хваща на тия въдички и по каква причина, Той сваля тая дреха и я изтърсва. Ако остане някой, който се интересува само от Доброто и Любовта и от братския живот - от пълното и незабавно самоотдаване, - той влиза в постния, зрелия стадий на Словото.
И в беседите виждате това – колко много беседи съм ги направил само чиста водица, с 2-3 капки зехтин!… Материалистите, тщеславните, въдичарите не могат да ги четат и заспиват – скучно им е. Даже и най-напреднали ученици се питат: "Защо тука Учителят така каканиже?…" В зрелия стадий на Словото това е основна тактика: за какво ще останеш в Школата – заради мръвките или за Учителя, за съучениците си? Това е много важен, основен момент! Месоядците не издържат на изтръскването и отпадат – отиват в други църкви и школи, където има мръвки. Там предлагат организирано, бързо развитие на чакрите и "гарантирано" спечелване на духовни и окултни нашивки, особено ако си платиш.
 Месоядците обичат да командват. Затова трябва да овладеят една ясна оперативна система, в която да станат тартори. Като минат през някоя окултна казарма, където се правят еднакви упражнения от всички и се държат изпити, току виж някой станал и дипломиран маг - за няколко сезона… Нямат нищо против да се върнат в развитието си с 3-4000 години, медитирайки върху отдавна закърнелите си чакри от онова време. Впечатляват се от наистина действащите фигури и азбуки на народите от миналите раси и от техните процедури. Всичко това правят, само и само да не сърбат постна манджа – без вкус на величие и подчинение. Зелените учители са на мястото си: те привличат като мухи много духовни месоядци, гладни за подражание и въздействие. Първо ще подражаваш, но после ти се дава периметър сам да командваш…
В зеления стадий на Словото и школите на неговите имитанти все още се събират парù и се плаща за технически средства, та да пътуват "избраните". Зрелият посланик на Господа пътува без чужди парù или го вози Любовта. Трите Мерки го пренасят мигновено във всяка точка на времето и пространството (Става дума за съотношенията между обиколките на китката, врата и кръста, както ги е дал Учителят – б.п.).
В зрелите мигове на Словото, молитвите и духовните практики са кратки и никога не са напълно еднакви за всички. Обикновено те се превръщат изцяло в живот и работа. Там сам Учителят – Единственият, Великият, Всемирният, Мировият – съзнателно се превръща в нищожество, за да избие патериците от душите с монада и да ги накара сами да ходят, а не вечно да вярват на "избрани" и да се допитват - да не поемат собствена отговорност.
 В зеления стадий на Словото дори Учителят е длъжен да се представи в целия си ръст и да изтъкне единствеността на Бога, на Учителя и най-добрите ученици. Това е абсолютно необходимо, за да се пресеят готовите за Първо и Второ Посвещение. Там наистина влизат малцина и само избрани. Но в зрелия стадий на Словото вратите са отворени за всички. Там строгостта и авторитарността изчезват и започва да се лее благост. Учителят се смалява до нищожество, всеки ученик става учител, без да доминира никой. И всички тия Божии ученици и Учители стават слепи за недостатъците на другите. Даже и планината, и тайните входове към Небето и Школата тогава минават на второ място, защото любовните отношения в долината ни правят едно с Бога и ние копнеем да сме невелики, неизбрани, нищожни. Да не заставаме пред другите като по-различни.
Но зеленият стадий на Словото и Делото е задължителен като влизането на Радамес; като посрещането на Исуса с финикови вейки, като "Възвание към народа Ми". Там Бог се легитимира гръмко, с цялото Си величие и строгост. Той е единствен и безгрешен и говори с останалите на "вие". Дойде ли зрелият стадий (а двата се сменят периодично), Учителят и Духът се скриват и Словото и Делото могат да изскочат като заек отвсякъде… В зеления стадий вее грамадност, шемет, величие от Учителя и Неговите посланици, а в най-зрелия личността изчезва напълно и даже играе ролята на лишей, на "последен парцал". Само тогава Този, Който крепи световете и е дошъл лично на Земята, е в състояние да каже:

         "Аз разбирам великото изкуство как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство – да знаете как да живеете. Аз съм един пътник. Посетих вашата страна, няма какво да ви оставя – затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие? Затуй са дошли великите хора, сега е останала само чорбата… Учените са дошли, пророците са дошли, апостолите са дошли, Христос е дошъл - за сегашния свят е останала само опашката. Аз се държа за опашката… Казват ми: "Какво правиш там?" – Е, махам наоколо…" (пак там, стр.224, б."Той ги изпита" от 16.12.1923)
        
    В постния, зрелия стадий на Словото остават само практикантите. Тия от вас, които са практиканти, знаят от опит, че не сме прекъсвали полетите нито за миг. Нито за миг не престават чудесата, изцеленията, възнесенията. Когато Учителят престане да говори за това или говори твърде рядко, практиката е много интензивна. Изтръскани са мръвкарите и алкохолиците, останали са само стойностните ученици. Те не се разливат по много места, не тичат по всеки самозван или зелен учител. Те са сити и от супицата, от нашата "ангелска супа". Знаете ли какво значи само вода и варени картошки? Какво е символът на магданозеца и зехтинчето вътре; на лимончето, на черния пиперец, на лука (който го обича)?…
         Та зелените учители и псевдоучители забъркват окултни манджи, които нямат нищо общо с ангелската супа. Но тия манджи са много важни за Небето, понеже привличат духовни месоядци. Те търсят мръвки – бързи чудеса, постижения, признания и изяви. Нямат зрение за Учителя, когато е нищожен; не копнеят да бъдат едно семейство с учениците Му. Така разпределението на душите става нагледно: окултният панаир е задължителен.
         Мнозина казват: "Аз съм свършен човек, аз съм нещастен, защото няма кой да ме обича." – Ами като няма кой, ти обичай, раздавай се като слънцето на всички! Тогава сам Бог ще дойде в тебе и ти ще станеш привлекателен, няма вечно да се окайваш. Ще привлечеш даже ония, които не са ти обръщали внимание.

13.XI.137(2001)г.

            Във връзка с всичко това и в духа на ДЕС не бива да забравяме, че винаги има редки тези, антитези и синтези от Учителя, които са крайно различни от преобладаващите мисли на съответните теми в Словото Му. Без тях картината, приближаваща се към по-съвършеното разбиране на Божественото Учение, няма да е така обемна. Някои от тези фундаментални мисли важат за определена еволюционна степен, за дадена категория хора, за някой конкретен човек в аудиторията, към който се обръща Учителят. Чрез него Той говори на всички души по света, които имат същия проблем. А често ние отиваме само в едната крайност – не допускаме, че може да има и теза или антитеза. Например, абсолютно отричаме материалната компенсация. Четейки даден автор и наблюдавайки дадена школа, незабавно затваряме книгата след изречението, че за познанието трябва да се плаща. Но ако това е отблагодаряване?

            Ето една рядка теза на Учителя в това отношение:

            "Учителят преподава, работи, дава нещо на ученика, а ученикът дава нещо материално. Някой казва: "Даром се дава". – Где има даром? Не, между тях има любов: Учителят към ученика и ученикът към Учителя. Единият има любов да предаде знанието си, а ученикът има любов да се отблагодари за това, което Учителят му е дал." (пак там, стр.72, б."Изпитвайте писанията" от 28.10.1923г.)

            "Любовта се заражда само тогава, когато ти дойдеш в съприкосновение с Бога. Нищо повече! При първия момент на съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в душата ти като един свършен факт. […] Докато не е дошла Любовта, ти разсъждаваш "философски" […] – ще отлагаш да изпълниш всичко онова, което тя изисква, […] и ще казваш: "Е, не му е дошло времето…" И всички съвременни хора са все "умни" хора и казват: "Няма да дадем имота си – най-после ще мислим и за себе си!"… Чудна е тази философия…[…]
 Какво ще бъде състоянието ти, когато влезеш в съприкосновение с Бога? – Щом влезеш в съприкосновение с Бога, ще бъдеш готов да раздадеш всичко, ще бъдеш готов да заемеш каквото и да е положение в света. […]
        Когато дойде Божествената Любов в съприкосновение с тебе, ти ще бъдеш един велик извор и цялата местност ще се благослови от туй съприкосновение с тебе. […] Хиляди и милиони промени ще станат в нашето състояние, но от всичката тази Любов ще диша живот навсякъде! […]
        Има Господ – значи има Любов. Има Любов – тази Любов ще даде живот. [Казваш]: "Аз съм мъртъв, хилав, отчаян, песимист, това-онова…" – Но като дойде Любовта, аз мога да по-могна на хиляди хора." (пак там, с.111-112, б.”Който има уши” от 11.11.1923г.)

            "И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога.” (т."Петимата Братя", стр.219)

            Относно самораздаването като извор има стотици прекрасни мисли в беседите и лекциите на Учителя и в множеството частни разговори с Него, но това не касае само раздаване на външни, ръкотворни неща. Дори най-малко това означава – на първо място човек се самораздава като дух, като душа, ум и сърце. Когато цитират Словото в своите субективни подборки, всички съставители и до днес спират дотук. За любовта, свързана с тялото, те подбират само и изключително антитези. Това придава зловещ, заплашителен характер на критиките, поученията, статиите и книгите, които искат да минат за представяне на Учението. Замирисва мрачно на пъкъл и се вижда ясно, че с отрязване на късове от Цялото, даже и Слово Божие може да заприлича на инквизиция. В бъдещата пълна енциклопедия но Словото по тези, антитези и синтези, тази опасност ще бъде изцяло елиминирана, но в досегашните и предстоящите мисли от Беинса Дуно, включвани към холизациите при спонтанно отваряне, сами се падат предимно такива, които почти никой не е помествал в известните цитатници и компилации. Като възпроизвеждаш дума по дума подобна мисъл на някой от авторите им, те искат да видят с очите си томчето и страницата - и като им я покажеш, първо не вярват на очите си, а после правят всичко възможно да я изтълкуват на нивото на своя манталитет. Ето една такава мисъл от "Двата природни метода" в този дух, точно обратна на преобладаващите определения за любовта като избягваща физическия допир, макар и далече не тъй абсурдна и фрапантна, както например отпечатаната още в класическите томове задача от Учителя, окултният ученик от Младежкия клас да изкъпе сестра си от класа в банята…

            "Любовта се предава чрез контакт, чрез допир. Тя се предава от живот в живот. Онзи, който те люби, не говори: той те пипне и ти чувстваш, че в тази душа има любов. Ти знаеш, че в това пипане има нещо свещено – един свещен трепет се разлива в душата ти. Проговори ли ти, нищо не остава в тази ръка – всичката тази красота изчезва […]. Аз съм го хванал, а той ме пита, казва: "Кажи ми една дума… Обичаш ли ме?"… […] – А онзи свещен трепет, който мога да предам на душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство?" (т.“Двата природни метода”, Сонита-5`98 с.95-96 от 4 ноември 1923)

            Първо прочитане на глас на това осияние пред трима души – на 16.XI.2001г. в Пловдив. След 16ч. дойде следната мисъл:

         - В света има две положения: приложение и... "прилъжение"… Който не обича приложението, се занимава с прилъжение – живее при лъжата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар