Книга 34
28-29.IX.137(2001)
28-29.IX.137(2001)
София - Изгрев
ЛИМОСФЕРАТА НА БОГА
Този материал бе съзнателно забавен и имаше тенденция въобще да не види бял свят поради съвършената ни невъзможност да приемем едни крайно смущаващи квалификации на Елма накрая. Те доведоха една приятелка до сълзи, а получателя на информацията – до сериозни съмнения кой е диктувал. Засиленият критичен курс на осиянията напоследък кара някои приятели да се отдръпват и да не проявяват активно желание да четат нови.
През последните два дни обаче (2-3 октомври) дойдоха категорични отговори на Елма в уверение на това, че не оттегля думите Си, че те са лично Негови и че важат не само за въпросната приятелка, но за всички (че лъжем и шикалкавим). Разгърна панорама на лъжите и самолъжите ни – персонално и за цялото човечество. Даваше се образът на всеки приятел и познат поотделно, и в този план се изтъкваха недостатъците му, като плод на отклонения от Истината. Нямаше нито едно изключение. Учителят се съгласи да сумира всичко това анонимно и смесено – за да не обиди някого - с някои приницпни, типологични лъжи на хората, които 99 на сто са подсъзнателни. Настоя да бъдат трактувани не като подсъзнателни, а като "несъзнавани", както твърди и съвременният неофройдизъм, защото, според Учителя, подсъзнанието е Божествено. В този текст - в края на настоящия материал – всеки от нас ще може да разпознае своите лъжи пред Бога, но обикновено един тип лъжа е валиден за много хора.
Но, преди това, нека тук да бъдат изложени размислите за справедлива пентагрална каса, които дойдоха на 28 септември, около полунощ:
28.09.137г. 23,14ч.
До този момент пентагралната каса (ПК) бе използвана на няколко пъти за важни неща по предназначение, но се допускат и основни грешки. Да се надяваме, че не е от корист, а от незнание.
Късно тази вечер се изясниха важни подробности за поддържането на една максимално справедлива ПК. В бъдеще, с общи усилия и чрез допитване до Елма, тя може да става все по-съвършена и да стане модел за човечеството, независимо дали ще разпределя пари или блага в натура.
Ето какво не направихме и къде сгрешихме:
1. Не отделяме 9% за по-висшата ПК144 (на 144 души). По-нататък в настоящия текст се изяснява, че заплануваният дял от 10% за тази цел трява да се намали на 9%, за да може, заедно с 1-ия % за инакомислещи, да стане десятък;
2. Не отделяме 1% за инакомислещи общества. Сега се доизяснява, че и там стотъкът не се дава в касата на самото общество, но се наблюдават най-чистите хора в него и сумите им се дават тайно. Под "най-чисти" се подразбират най-безкористните, най-способните и най-толерантните – които не казват, че истината е само при тях и които имат положително отношение към истината и доброто в останалите вери и общности. Обикновено и тези хора са аутсайдери сред своите си и не заемат ръководни длъжности, не търсят самоизява;
3. Допускаме възможността един и същи човек да получи от дял V (ВСК - Взаимоспомагателната каса) пари повторно, без да са се изредили всички останали. Всеки участник е длъжен да вземе сумата, която му се пада по жребий периодично, а той е свободен да помогне някому или не;
4. Със съзнание за важността на добрата техника, всички участници в Първата ПК12 дадоха съгласието си с наличните пари (1730 лв) да купим компютър. Някои от нас обаче се усъмниха дали това е правилно и затова блокирахме тази инициатива, тъй като по този начин се нарушава основният принцип парите да се разпределят по пера. Казано ни е, че Небето ще помага, само ако свято спазваме този принцип. Наистина, досега са ни диктувани изключения, когато суми от по-маловажните дялове, считани отзад-напред, в решаващи моменти могат да се използват за фундаменталните: например - за Майките или за Словото. Дори фондът за Майките може да се използва за Словото, понеже без Слово не може да има истински Майки. Такива случаи обаче биха били голямо изключение и трябва да се базират на консенсус.
5. От касата са взимани пари назаем, с оглед в най-скоро време да бъдат върнати. И при най-бързо и честно възстановяване на сумите, такива случаи от сега нататък трябва да бъдат изключени, защото свещено правило на ученика е да не дава и да не взема пари назаем, даже и да умира. Ученикът дава само от собствените си средства, тайно, и без мисъл да му се върне нещо.
6. Не сме решили проблема какво да се прави, когато някой внесе крупна сума и по този начин на следващия човек по жребий би се паднала много по-голям дял от ВСК, отколкото на предишните и следващите участници. За да е справедливо, 1/3 дял от ВСК (втората третина) се дели на 12, колкото са участниците; но първата третина, предназначена за 1 човек, също би трябвало да има някакъв лимит, за да има справедливост – както е в светските ВСК. Третата третина се дава, пак по жребий, на по-големи периоди – примерно на тримесечие, полугодие или всяка година, - но и там би трябвало да има регулиращ механизъм. А може и ВСК да се раздели на 5 дяла и ежемесечно да се дават по жребий суми на 1, 3-ма, 6-има; четвъртият дял - на 12-те участника; а петият да е годишен, разделен на 12. Всеки може да даде своя идея за по-рационално и справедливо разпределение.
Трябва да се преразгледа практиката ни да вписваме кой какви суми дава, понеже един от стълбовете на безкористието е това да остава неизвестно.
Най-голямата опасност се крие в тенденцията само двама души досега да предлагат за какво да се използват парите и да проявяват самоинициативи, макар и с идеални съображения – например, копиране на текстове и изображения за раздаване на повече хора. Отговорността е толкова по-голяма, колкото е по-силно доверието на останалите. Но даже и при пълно доверие и неосъждане, това не говори за справедлива ПК. По този начин досега действат всички общества, а ние трябва да дадем идеален модел.
Има теократични, жречески, лидерски методи, при които един човек дава най-верните насоки и в много случаи мнозинството му има пълно доверие. При безпогрешен и гениален водач това е най-доброто, и по този начин с народните средства могат да се извършат велики дела.
При Пентагралната каса обаче ние трябва да се разграничим рязко от теократичния принцип и да спазим оптимално демократичния. ПК категорично принадлежи на втория, затова там идеите за структурата, както и самото ползване на всичките ù дялове, а не само на ВСК, трябва да бъде приоритет на всички. Съгласието на всички само един човек или "върхушката" да ползва дяловете субективно е добро като изпит за вяра и преданост, но не допринася за плуралистичния принцип. Така че теократизмът, със сигурност, не важи за Пентагралните каси.
По тази причина, не е уместна и постановката да се дава волна сума на някой от участниците от даден дял, макар и за целите на този дял, даже и когато парите са изразходвани по предназначение и перфектно. Това е така, понеже в същото време всеки от 12-те души би могъл да желае и да може същото – къде отива иначе справедливостта? Ето защо, по модела на ВСК, във всеки идеен дял също трябва да има три поддяла, действщи по същия принцип: първият се дава периодично по жребий, вторият се дели на 12 и се раздава на всички, а третият се събира за дългосрочни цели, определени с консенсус. За разлика от ВСК, тук всеки ползва падащите му се суми или еквивалентите в натура стриктно по предназначение. Разликата от досегашната ни практика е в това, че по този начин всеки ще може да прояви лична инициатива и действията му няма да бъдат контролирани. За правилността им всеки отговаря лично пред Небето. Който няма ясна идея за най-добрия начин за реализация по пера, може да се консултира с по-опитните; може и да се обединяват суми и усилия; може и пряко някой да отдаде своя дял на друг, в когото има пълно доверие – но първоначално всеки трябва да си получи дяла. И никой няма право да изисква средства от дяла на друг, да го убеждава. Такова обединяване или прехвърляне става само по лична инициатива на всеки поотделно, и то само когато в момента няма идея или възможност да реализира дела си индивидуално, творчески.
В резюме, всеки трябва да има лична инициатива за работа със Словото, лична картотека и грижа за Бременните, Кърмещите и Майките, личен план за културни мероприятия и за развитие на Школата.
И все пак в човешката душа има жажда не само за равноправие, но и жажда за пълно доверие, обожание. В най-високите си форми, те и двете са Божествени. Затова който желае може да практикува и принципа на теокрацията, припомняйки си добрия класически десятък. Напоследък ние влагаме изцяло десятъците си за ПК; но ако у някой се появи желанието да отдаде принос по стария начин – персонално и тайно, - може да възприеме смесен метод: периодично да сменя обектите - веднъж на ПК, веднъж на някого индивидуално. Може и да разделя приноса си на две за тази цел.
Някои си отварят и лична ПК, където разпределят и чрез която реализират сумите, падащи им се от ПК12. Понякога личната ПК е по-добра от голямата, особено когато в последната нещата не вървят. Досега някои си поддържат собствена ВСК само чрез лични отчисления и неведнъж са ни изненадвали приятно – водят ни на кино, на кафе, сладкарница и пр. Такава лична ВСК може да се разрастне в нова ВСК12, когато има кандидати. Имаше и ПК само на трима души, чрез която някои хора от чужбина можаха да дойдат в България, ползвайки жребия.
Желателно е по същите принципи да има възвращаемост и от по-големите каси към по-малките – напр. от ПК144 към всяка от дъщерните ù ПК12.
С течение на времето, ПК трябва да се превърнат в локални – по квартали, комплекси, селища, области и пр., за да има по-рационално взаимодействие.
Нормално е касиерът да изпраща месечни отчети на всички участници. Касиерът се сменя периодично, дори и когато няма пропуски – добре е всеки да има касиерска практика, за да може да я преподава и на други. Но отчетите – само ако се реши да има отчети. По-доброто е пълното доверие.
Време е някои да помислят и за пентагрално разпределяне и на продуктите, които произвеждат, и за подобно разпределяне на движимите и недвижимите си имущества. Разбира се, това е стадий само за ученици от най-вътрешните кръгове, на които се поверяват тайни сили и знания. Оглашените, които все още имат лични авоари, вещи и документи за собственост, не са били допускани никога в специалните класове на Школата, нито в групите за Подмладяване и Полети.
Да не забравяме и препоръките на Учителя за личния бюджет на ученика извън десятъка (половинъка, плаващия принос, трите четвърти, цялъка. Известно е, че десятък отдават оглашените и семейните от Общия клас; половинък – учениците от Специалния клас, живеещи сами; 75% - адептите от евродоровия клас, 100% - светиите и Учителите). Остатъкът над този принос (естествено, без цялъка) се дели на броя на децата на човека до 28-годишна възраст + самия той - и, съответно, се раздава. Половината от личния дял неизменно се отдава на човека, с когото живеем или с когото сме в момента.
На някои духовни хора, свикнали с великите неща в Словото, тези теми за парите, имотите и материалните неща може да им изглеждат користни или скучни, но и Учителят до 1945 година е правил редовно такива упражнения с учениците си и благодарение на тях са били отпечатвани беседите, помагало се е на бедни и пр. Когато говорим за Божествено Слово и Дело, никога не бива да забравяме девиза на сградата на българското Народно събрание "Съединението прави силата" и да знаем нейния извор – Любовта прави обединението. Няма ли обединение на хора, обединение на духовни, природни и материални ресурси, няма ни любов, ни братство. Светските хора правят това комерсиално или принудително, духовните би трябвало да го правят от съзнание и любов.
Хората без сърце и душа не отдават нищо – те живеят само за себе си. Повечето от тях са без монада, някои са със замъждяла монада. Тези от тях, които са много бедни, се самооправдават с факта, че едва свързват двата края или въобще не ги свързват. Те обаче забравят, че стотък все пак могат да дадат и че всеки акт на отдаване за Цялото, даже и когато човек може да остане гладен и на улицата, включва шанс и закрила от страна на Небето. Но който го прави заради шанса и закрилата, също е пресметвач и търгува с Бога, затова този шанс за него се отлага.
Хората с астрално сърце са способни да раздават и да се самоотдават само на "близки", понеже нямат друг манталитет; и на "симпатии" – на онзи, който им дава нещо, от когото очакват нещо. Затова там при всички случаи се дава явно - това е симптом на користта.
Хората с будическо сърце (или "духовна душа") се самораздават и отдават на любими, гении, ангели и богове заради качествата и делата им, но не очакват от тях нищо лично. Затова те правят това тайно, анонимно.
Хората с атмическо или с тотвселенско сърце отдават всичко от себе си, но не се обединяват с други, не могат да надскочат еволюцията си. Ако се движат с други, то е само когато другите ги следват.
Хората с Божествено сърце (или "Божествена душа", ясновселенско тяло) се отдават до последната си фибра и дъх на сродната си душа, определена им от Бога – или на Учителя си, Който е едно с Бога.
Хората с Божествен дух (холивселенско тяло) се отдават и на веригата сродни души, и на несродните, и дори на лошите хора и враговете си. Те са способни да останат материално на нулата. Едва при тях има цялък, понеже са истински християни и не мислят за утрешния ден, готови са да умрат за Бога. Техният дял на Небето или още приживе е цялото Небе и Цялата Нова Земя, затова възкръсват и стават безсмъртни. Но те не правят това, за да спечелят този дял – раждат, защото не могат да не раждат.
При всички случаи не бива да се забравя, че даването и самоотдаването не касае само външните ни притежания, но и всички наши обвивки, които са ни дадени от Природата и Бога, както и на самото ни сърце, на душата ни, на безсмъртната ни искра, ако потрябва. Това е заложено в Христовото Учение.
Възниква основателният въпрос как да се отдават средства, след като в мизерното общество, в което живеем, парите не стигат за основните битови нужди и смъртността се покачва рязко, намалява се раждаемостта. Но разбрахме, че човек може да отдели поне една стотна от всеки свой приход.
Една подробност: комуто се падне 1/3 от даден дял, не взима и часта 1/12. Неговата дванайсетина отива за нов член на касата или за нова ПК12.
Всички тези указания са временни, докато не се обсъдят и допълнят от останалите участници и не бъдат сондирани на всеки етап лично от Елма.
Определя се датата 17 октомври тази година, във вечерния меркуриев час, за сбирка на участниците и реално разпределяне на наличната сума. Ако някои не могат да дойдат, сумите им ще бъдат запазени и предадени по-късно. Ако има причини това да не може да стане на тази дата, ще го направим в първата сряда след новолунието през ноември.
На тази сбирка може да решим и да се ликвидира касата, ако чувстваме че нямаме желание и сили да я поддържаме. Можем да обсъдим два варианта на ликвидация: по гореизложените принципи или чрез връщане на парите на всеки, понеже се знае кой колко е дал.
19.09.137г., 2,20ч.
Ето думи на Елма по тези въпроси. Имено тук дойдоха и твърде суровите думи на Учителя, които предизвикаха сълзи и съмнения:
19.09.137г. 2,30ч.
- Изграждането и перфектното действие на Пентагралните каси, изпълнението на повика за гостувания по наличните жилища според Тройния Ритъм и за екскурзии с хора, определени ви от Бога, както и всяко действие за изграждане на земни райове, ще изиграят значителна роля за противодействие срещу третата световна война и намаляване броя на жертвите.
Всичко, абсолютно всичко, зависи от духовните хора, които се обединяват природно и материално. Тогава те стават Божествени, монадата им се размухлясва - и настава раят на Земята. Инак той ще остане само горе, на Небето, но тогава ще има и ад.
И не забравяйте за детските менителници на Божествени блага, на базата на единната детска валута – зърната, семките и костилките. Те не се обменят за пари, а само помежду си и за блага от менителниците. Така всяко дете ще може да има всичко, само че не наведнъж. По-важното е да се научи да дава без да очаква, но за това Небето използва други форми. Най-скъпите детски "пари" са покълналите и прораснали "монети" - с десеторна цена над съответното зърно, семка или костилка.
Наблегнете върху детските несъстезателни и неагресивни игри. Които ги предпочитат, ще станат заселници на Новите Земни Райове.
Все още не е късно – имате нищожен шанс.
2,30ч.
- Отказваме се от купуване на компютъра и вече не се надяваме на обединението на духовни хора на природно и материално ниво. Остава класическият метод, валиден от хиляди години насам – личното натоварване.
- Законът за завръщане в най-добрата база, когато няма друга на такова ниво, се включва периодически.
Нарочно премазваме някои ученици и ги отчайваме до краен предел, за да разберат, че нямат право да участват в провлечени и йезуитски мероприятия по модела на Ананий и Сапфира.
Отново дори най-преданите нарушават закона за първенството на Божественото, за второто място на самия себе си и за третото място на ближни. (Това важи само за учениците от Специалния клас, защото в Общия на второ място е ближният. Общият клас е все още на нивото на Епохата на Рибите, където човек трябва да развие християнски качества – б.п.).
Ще се изсипвате, ако носите кофи с разтвор и тежки греди за хора, които лъжат, шикалкавят и не летят право към целта. Това не е никакво служене на ближния, защото ближен сега ни е онзи, който първо се отдава на Божиите планове и хора, а после урежда живота си.
- Теоретически, съществува грамадно количество хора, които могат да продадат движими и поземлени имоти и жилищата си и да влязат в по-малки жилища - и по този начин да се започне обзавеждането на малките домове от по 10 квадратни метра, всеки върху 3 декара земя сред природата. Това може да стане с минимални суми и само за две-три седмици. Чрез временно сгъстяване в наличните къщи и апартаменти, въпросът също се решава. Или вече е късно за това – летвата е 510 декара?
- Летвата е умът и любовта. Умният първо работи с хора, а не с пари. Има хора с искра от Бога, които са силни и богати, но ангелите в тях още спят, дълбоко обгазени. Има и закони, според които не само земята, но и къщите могат да бъдат осигурени безплатно, та дори и техниката и обзавеждането. Хиляди духовни и светски инвеститори с монада търсят проекти за хуманитарни и природосъобразни селища, без да искат печалби и компенсации, без да искат да се намесват.
Но и това няма да стане – те няма да се пробудят и да ви обърнат внимание, ако определените от Бога не се търсят, а търсят други.
Слването на душите слива територии. Смесването на души с човекоподобни разделя територии, а сблъскването на мнения и безразличието избиват милиони.
Тук ще бъде цитирано писмото на една душа, крайно огорчена и удивена от преките думи на Елма за лъжите и шикалкавенията. След като Той дава цяло осияние за някого, че е "най-добрият ученик", как е възможно много скоро след това да твърди съвсем други неща и да казва, че те важат за всички? Всеки е в правото си да иска конкретни обяснения от Баща си, след като мисли, че е постъпил предано:
"Невероятни, невъзможни ми се струват думите, които ме определят, че съм от хората, които лъжат, шикалкавят и не летят право към целта! Тези думи кънтят в главата ми и не мога да проумея – нима това е възможно? Наистина, има неща, които не осъзнаваме, и в такива случаи с общи думи не се помага на човека, а трябва да му се каже: "Ето, това излъга"; "При еди кой си случай шикалкавеше"; "Целта ти е там, а ти вървиш на еди къде си" – за да може да се осъзнае и да тръгне по верния път. Досега съм мислела, че моята цел е известна на Небето, моите планове – също. Дома, който се опитвам да устроя, е предвиден за дом на Словото, Делото и Живота. Затова, с възможните средства и с Твоята неоценима помощ, за която съм Ти безкрайно благодарна, се опитвам да го направя чист, светъл и красив – да постигна, да достигна, където мога, високия идеал. Ще се направи библиотека, а и други "-теки", ще се работи по Словото, ще се разпространява... Нима това означава, че уреждам живота си? Ако Божиите планове са други, ако аз не разбирам някои неща и правя не това, което трябва, то моля да ми се каже точно, конкретно, къде греша, за да мога да правя това, което Бог е решил за мен."
В голямото си смущение от този неразвързваем възел, които ни изправи на нокти, ние премислихме всички възможни коварни ходове на подсъзнанието, които могат да бъдат квалифицирани като лъжи и шикалкавения и като "провлечени, йезуитски мероприятия" – и не открихме такива. Запитахме Елма Негови ли са тези думи, но Той ги потвърди. Тогава решихме на своя глава да "замразим" целия този текст и да чакаме момента, когато може да ни се обясни или да ни просветне нещо.
Този момент не закъсня. Както бе казано в началото, веднага потекоха ярки филми от живота на всички приятели и познати и на много непознати, илюстриращи в каква степен сме верни и истинни и с каква стръв едно тъмно съзнание в нас не желае да приемем истината за себе си и ни кара да се оправдаваме с всички средства пред съвестта си и пред Бога.
Невъзможно е да се опишат тези филми! И друг път е имало такива прожекции без коментар, но този път те бяха хиляди, последователно и едновременно, и се изсипаха като ураган. Нека невярващите приемат това като изблик на фантазията. Нека приятелите, които видят тъмната страна от себе си, да не потръпват – достатъчно е, че не се споменават имената им. Тове бе един от най-силните уроци за назидание, едно от класическите слизания в ада, каквито се извършват само на определено много високо ниво при посвещенията или се дават даром, с гаранцията, че има Водач и че той няма да позволи да полудеем. Да видим самите себе си и хора, които обичаме и познаваме, как изглеждаме откъм сенчестата си страна... Това не се дава твърде често и, по принцип, е непопулярен метод на Школата, употребяван само в краен случай. Имаме такива прецеденти и осияния (например, как се смъква с шоков удар черупката на гордостта и самомнението, за да се оголи същността – за се види има ли или няма монада у някого).
Няма начин преживяното да бъде изразено с преки думи на Елма, затова то ще бъде дадено описателно. Много стегнато и крайно внимателно, за да не се засегне някой – макар и нещата да са анонимни. В тези филми се получи и точен отговор на запитванията на приятелката с писмото, цитирано по-горе, но той ще бъде смесен с другите, пък и важи за почти всички хора.
Визуално се даде една бездънна и широка като Амазонка цепнатина в Земята, на която не се виждаше краят. Някъде доста надълбоко, тя бе пълна с вряща лава, сменяща се с милиарди змии и дяволи или с ледени блокове, които се блъскаха с грамаден тътен и вдигаха леден прах до звездите. Двата бряга представляваха човешкото съзнание и човешкото несъзнание, тоест истината и лъжата в нас. По всичко личеше, че преминаването на тази адска бездна или прехвърлянето на мост бе абсолютно невъзможно.
Несъзнанието, несъзнаваното, манипулирано от нашия страх, невежество, егоизъм и себелюбие, никога и при никакви случаи не желае да приеме истината за себе си. От космична гледна точка, ние всички сме шизофреници, и едва веднъж на 1000 или 2000 години се случва адепт или Учител да затвори тази пропаст. Несъзнаваното се занимава с денонощно фабрикуване на самооправдания – дрехи на лъжата, - които да ни изкарат прави и чисти в очите на отсрещния бряг и в собствените ни очи. Форма на лъжата е дори желанието Бог да ни каже конкретно къде грешим и какво да правим, понеже искаме да избегнем риска на собствената преценка и инициатива. Послушанието е само половината от Истината; другата половина не ни е изгодна, понеже правим там своите егоистични маневри. Но Посветените знаят, че има само един път за разкриване на тези маневри: делата на човека. В крайна сметка, именно те ни легитимират пред Небесните Зрители, те са предметът на Кармата, според който Тя справедливо ни съди да продължаваме изпитанията си на Земята и в ада, докато свикнем да не лъжем.
Много сурово излиза, нали?
В този ураган от акашови филми имаше приятели и приятелки, които мастурбираха или правеха разни интимни неща с хора от същия пол или с хора без монада, а даже и с механични атрибути, вместо да отдадат ласки на хора, които са им определени от Бога. Това и всички останали неща, за които ще стане дума по-долу, Съдбата определя като Практически Лъжи пред Бога.
Имаше хора, на които е казано да не живеят при семейството си, за да започне взаимно израстване на мюонни корени и хостонни клони, но те не искаха да послушат Бога. Други пък трябваше да останат при близките си при всички обстоятелства, но те бягаха от там, правеха нови бракове и интимни връзки и търсеха удоволствието, удобството и личното щастие като бесни, затваряйки се за сродни души и братски живот.
Имаше хора, които говореха лъжи и измислици зад гърба на някого; а даже и красивите неща, които бяха преживяли с тях, те боядисваха обилно с жлъч и черно, за да си отмъстят, понеже са били напуснати.
Имаше хора, на които лично Бог е казал да учат или работят едно, а те си избираха друго, поради което тръгваха назад в еволюцията си и влизаха в съвсем други човешки потоци.
Имаше такива, които даваха дар от сърце за Цялото, но когато ги притиснеше животът, отиваха и си го искаха обратно.
Други се женеха или омъжваха по сметка и се виждаше ясно как често над тях витаят мисли съпругът им по-скоро да умре от някоя болест или катастрофа.
Имаше окултисти и религиозни, които спяха с децата си от противоположния пол от невръстна до доста напреднала възраст, и само Бог знаеше какво става там.
Бе дадено да се види как много съпруги и снахи слагат отрова в яденето на съпруга или свекървата си или ги убиват бавно със змийски реплики; как се крият служебни документи или се разваля продукция, за да се подрони престижа на колегата; как видни ръководители на духовни общности, писатели и издатели разпространяват небивалици за моралното поведение на свои съидейници; как някой се хвали по телефона на познати от различни столици, че е спечелил баса, само един час след като пръв е успял да превземе някоя "непревзимаема крепост".
Видя се аурата на жестокостта и гордостта у изтъкнати окултисти и религиозни, които знаят всички молитви и се молят с часове, но се разминават със съидейници като с чума и години наред не искат да говорят с тях; стана ясно кой живее в духовните хора със зли усти и лоши погледи.
Имаше предани на Словото, които с течение на времето развиха такава грубост, че ангелите почнаха да ги избягват. Имаше хора, които не можеха да млъкнат или да не вдигат шум нито за миг, поради което съдбата отлагаше подмладяването и срещата им със сродните души за неопределено бъдеще. Имаше самостоятелни ученици, изплатили кармата към близките си - и въпреки това не отдаваха нищо или отдаваха само десятък, а не половинък или цялък и продължаваха да вземат и дават пари назаем. Имаше хора, които имаха имоти за "блаженото бъдеще", а други, чиито семейства се гърчат от глад, им помагаха безкористно и приятелската им жертва бе приемана като "християнски дълг".
Някои предани ученици още не искаха да скъсат с пазаренето, с тънките сметчици нещо да им излезе по-евтино или с хокането, но и тези неща на Небето се считат за лъжи пред Господа. Лъжа е и наличието на документ за собственост на свое име, ако в същото време човек претендира да е верен на Господа. Даването пари назаем и даже тайното даряване на пари и други блага на близки, приятели и познати, когато има много по-важни неща, е пак жива лъжа към Бога и Божественото, макар и да произлиза от милосърдие. Когато лично Бог ни е казал, че ученикът не взима и не дава заеми, а ние продължаваме, Съдбата взема мерки тези заеми да не бъдат върнати или връщането им да се точи с месеци и години. Не е християнско и да заплашваме длъжниците си със съд или с "мутри", както става в много случаи. Квадратна лъжа е притежаването на имоти, когато Словото, Майките и Делото загиват на улицата. Това е базален Христов принцип; и всеки, които не раздели на Божествени късове и не подари за Бога незабавно всичко, което има, оставайки на нулата, генерира лъжа пред Небето. За тия "Божествени късове" Христовият Дух говори още отпреди 2000 години и ни подсеща през всички векове и сега; дори и идеалистите комунисти, социалисти, анархисти и земеделци са проповядвали равно разпределение на земите и благата. Това, че сме приели човешки мотиви и самооправдания или не сме били външно информирани за тези райове, е дело на несъзнанието, обладано от дявола и наречено сега от Учителя "шикалкавене и лъжа". Не е ли лъжа пред душата и Бога да се изкривиш от тежка работа, за да спечелиш жилище и отгледаш децата си в мръсен град, а не сред природата? Не е ли лъжа да кажеш, че не можеш да платиш на майсторите в момента, въпреки че не е имало точна уговорка? Личната правда е нищо, щом се огорчават хора!
Във филма-ураган имаше и такива, които бяха почнали да премислят имотите и парите на ближните си и да им внушават да дават "за Словото" и "за Делото", а им беше напълно известно, че подсещането за такива неща се счита на Небето за углавно престъпление. Има "избрани" и самоизбрали се, които изискват и охотно приемат легитимирани десятъци и повече от десятък, но после не ги ползват по предназначение. Съществуват и такива, които имат по няколко имота и бойко канят съученици по духовни мероприятия и в планините, но никога не поканиха вкъщи, дори и за една нощ, съученика си от Школата, който ще прекара нощта в някоя развалина или в копа сено. Учителят е правил опити и с такива: кани някоя последователка с нечисто съзнание в стаята си и нарочно заключва вратата – "последователката" се притеснява...
Във филма имаше ученици, на които постоянно се казва да не пишат, а те пишат по 18 чàса в денонощието.
Бяха представени и онези, които изпитват неоправдана с нищо злоба и ненавист към хора, които не са им направили нищо – само по слухове. Даде се да се види какви деца ще им се родят или защо вече са им се родили такива. Имаше авторитетни учени и парапсихолози, които разпространяваха за съучениците си от Космоса клевети, че били извратени и агенти на властта - и затова трябваше да пострадат с очите, а по-късно и да полудеят.
Имаше милиони кръвни братя и сестри и "предани" приятели в чужбина, които не изпратиха цял живот нито цент на близки, умиращи от болести, студ и глад. Имаше хора, които откраднаха оригиналите на Словото и записите и записките за Делото и почнаха да ги редактират и издават както дяволът чете евангелието, елиминирайки и опозорявайки хората, избрани от Небето за тази цел, и не давайки достъп до оригиналите, за да не се видят редакциите им.
Вижда се ясно колко много морални и духовни жени абортират плодовете на любовта поради страх от общественото мнение и близките си; колко много деца се зачеват в алкохолно състояние или в още по-токсично – с мисълта, че някой принадлежи само на едного. Други оплюха най-прекрасните и святи ученици на Единствения и не остана нито един "избран" и "праведен", освен обвинителят. Братя и братства се оплетоха в имотни спорове и стигнаха до съдебни дела.
Циклони от осъждания по идейни и лични въпроси повдигнаха отново сметта на планетата, която готви нови нещастия за човечеството. Не е възможно да се опише как изглеждат астрално много хора, които живеят с котки и кучета и ги учат да ги лижат на разни места или да им правят друго; селяни и собственици, които употребяват машини и на които лае куче в двора, уж за да им пази имота, а всъщност за да няма тишина и така да се притъпява гласът на космичната съвест; производители и търговци без монада, които разпространяват мотоциклети и музикални уредби с много децибели - и деца и пияници без искра Божия, които ги ползват садистично и денонощно; сатани в човешки кожи, убиващи децата ни с наркотици, филми за чудовища и убийства, адска музика, порно и компютърни игри - или андроиди на власт, разрешаващи това да се шири; кметове, които допускат шум и боклуци; държавници, живеещи богато и спокойно, докато други умират от глад, самоубиват се или ядат от кофите със смет; "духовни" хора, "живеещи" в жилищни блокове... Повечето "духовни" първо уреждат материалното си положение – и то собственото, - за да могат спокойно да се занимават с духовни работи на старини. Това най-разпространено заблуждение прави най-много бръчки между веждите и тумори по кожата и вътре в човека, троши най-много кости и праща най-много хора в гроба.
Хора, които са се търсели 40 прераждания, сега се срещат на Земята, но биват индиферентни към сродните си души, а имат пиетет към студени хора, парвнюта, плебеи, алкохолици, компютри и ракийка. Хора, спечелили конкурс измежду между стотици хиляди напреднали адепти да се родят в страната на Словото, която е в златния си век, пропиляват едно цяло прераждане да служат на чужда кауза. Ръководители на духовни и светски общества получават крупни суми от страната и чужбина за идейни цели, но тези средства се превъртат по банките, потъват в неизвестност, не се дава отчет и не се превръщат в Чисто Слово Божие и в Божествени Късове Рай за всички. Издатели са се докоснали до Словото, но скоро се отмятат и почват да издават произведения, които не светят. Придобили стотици декари не канят там хора на Бога, понеже искат да поддържат старозаветни правила и канони и сами да разиграват тщеславието и амбициите си. Безкрайно умни и талантливи хора не могат да излязат от въртележката на думичката "аз". Почти всички обвързани хора не могат да дадат денонощен достъп в сърцето и жилището си за Бога и пратениците Му, понеже се съобразяват с близките или комшиите си. Първи ученици на Небето изпадат в обвинения и викане на полиция, болни от манията, че са окрадени. Появяват се самозвани "Учители", напълно убедени, че са единственото физическо въплъщение на Христос и Учителя или последни помазаници на Словото.
Това са все отрицателни неща, но ако някой поиска директен отговор от Небето и е готов да издържи на филмите, които ще му бъдат пуснати, това може да стане и приживе, а не само когато човек си замине. И във всички случаи ще види, че е осъден кармично първо за лъжи, а после за всичко друго. Небето вижда и двата бряга едновременно и за него е безразлично дали една лъжа е съзнателна или не. Но ние, на Земята, имаме един верен лакмус за несъзнателните лъжи: тях хората ги превръщат в начин на живот. Даже и когато хитро прехвърлят печалбите си на близки и познати или ги използват прикрито, това се отразява на здравето, фигурата и лицето им.
Видя се на милиони конвейри как се чупят крака, ръце и глави и как кармата сее инфаркти, инсулти и рак, когато някой живее на по-голяма територия от тази на най-бедните и не може да се самораздава до атом на определените му от Бога. Бе дадено да се наблюдава как се ограбват домове и офиси на хора, които печелят нечестно и не отделят нищо за бедните, за близките и за идеални цели; бяха представени множество доказателства за това, че всъщност на този свят честна печалба, имот и богатство няма. Изобретателите, инженерите и работниците унищожават природата, спортистите – фините си нерви и капиляри и будическото си тяло. Създателите и разпространителите на плебейска информация и култура и техните потребители унищожават физически, астрални и умствени тела и хипнотизират душата; вносните, платените и неплатени духовни лектори и лечителите-самодейци, дори и когато имат временни успехи, се бъркат в кармата и националните чакри на човека и разстройват плановете на Природата. От окото на Съдбата не избягва нито един мотив, нито едно последствие. Мисълта за уреждане, сигурност, лично щастие, престиж и печалба, както и чувството за дълг първо към бизките покриват с плътен, гноен похлупак, цялата планета и затова тя не може да не реагира. В такива случаи епидемиите, катастрофите, природните бедствия и войните са необходимото кръвопускане, което спасява живота на много души и ги принуждава да почнат да мислят за други неща.
Невъзможно е да се продължи с изреждането на множеството филми, които бяха изсипани - те са много страшни. И поначало Небето избягва този метод и разчита преди всичко на милостта на Бога, която опрощава 99 на сто от греховете ни. С тях се нагърбват Силните, които умеят да ги претопяват с личен подвиг и страдание. Когато няма любов, когато има лъжи и шикалкавене, Посветените си знаят работата: дигат си кръста и го носят сами. Възкресение чрез Блаженство – това е една далечна бъдеща епоха, когано Разпознаването и Откликът ще бъдат незабавни, а милостта към любимия, изразяваща се и в отсътствие – тотална.
Може ли сега Най Добрият ни Приятел да каже нещо по-различно, за да излезем от тъжното на тази тема?
6.10.137г.
- Тайната е в това: Посветеният да действа незабавно. Непосветеният, но с Бога в сърцето си, също действа незабавно.
Малцина знаят колко фатално е за Дявола човек на Словото да стъпи на негова територия. При всяко стъпване на такъв човек в Русия се сменяха режими! И сега българи стъпиха в един град на Дявола – и незаконните сгради и служители бяха изпратени в небитието. Военни, търговци и купувачи не са приятни Богу! Ама ще кажете – имало и невинни хора в бедствията. Първо, невинни хора няма; и, второ, тия, които са по-малко виновни, сега почваме да ги изпращаме масово в по-добри светове.
Казано е: камък върху камък няма да остане от всички дяволски построения!
Човек е създаден да ходи гол по гори и поляни и да се храни направо от дърветата!
Човек е създаден да пие вода от извори!
Човек е създаден да създава непрекъснато, но без оръдия на труда и адски измишльотини. И който му пречи да бъде създател на деца и вселени, непременно ще бъде пометен от историята. Сега всички се стремят да прекъснат създателството и да ви кажат, че то е грешно, когато не е подчинено на пъкъла, който сте създали.
Човекът е създаден да обича когото иска и колкото същества иска. Създаден е да увеличава безкрайно сферата на съществата с искра Божия, с които да твори деца и вселени. Всеки, който има друг морал и друга потребност, е роден от друг баща и трябва да си отиде. Решили сме да очистим вашата зона от такива само за няколко години. Ако някой си мисли, че е останал жив, но е със същия морал, да знае, че е останал на Старата Земя, която я очакват неприятности.
Няма какво да говорим повече – събитията в личния и общопланения живот и видът на всички, които продължават да лъжат и шикалкавят, ще представят достатъчно доказателства за това, кой колко е близко до Истината.
Родени сте да летите не само във въздуха, но и из всичките вселени! Родени сте да се самораздавате до лим* на всяко същество с еднùна, което срещате! Любовното съединение на лимовете, отдадени незабавно и без замисляне, създава лимосферата на Божествената Вселена. Тази лимосфера е първото обекло на Бога, Неговото първо въплъщение.
* Лим – най-малката вълна, частица и същност, в която е облечена монадата. (дадено на 6.Х.137г. в 10,17ч., Бургас)
С лимовете си ние сме едновременно навсякъде, но само когато е протекла тотална реакция. Яснùнната реакция е между два лима, верижната – със сродните души, а тоталната – с всички. Ето защо двулимите обитават ясновселената, многолимите – янтровселената, а тотлимите – тотвселената, вселената на Бога-Отца.
Холимите осъздават холивселената и я обитават, защото са едновременно двулими, многолими и тотлими. По същество те са елохими, но облечени в първо елохимно тяло. Това тяло е Човекът – последното творение на Бога. Най-последното е Жената, която е въплъщение на зелохим. Мъжът – елохимът - още не може да направи от вселената рай; това може само зелохимът. Сега се раждат зелохими, които не могат да бъдат предатели и затова почват да раждат деца от елохими. Всеки зелохим първо трябва да има поне три деца: от двулим, многолим и тотлим. Тогава те се събират в едно тяло – тяло на елохим. Ако един елохим почувства, че иска да служи, а не да твори, той се превръща в зелохим и стига до най-висшата форма на Бога – женската. Затова Благият Дух има женски образ.
Мъжът, даже и адският дух, се превръща мигно-вено в елохим, когато отдаде цялък в настоящия мо-мент и без замисляне.
Жената, даже и от ценъра на ада, се превръща мигновено в зелохим и става едно с Бога, когато обикне елохим и му се отдаде незабавно и без замисляне. Но трансформацията не може да стане, ако тя няма поне три деца. Значи, зелохимата трябва да има дете от сродната си душа, дете или много деца от веригата сродни души и дете от човек, изпратен ù лично от Бога, когото може и да не чувства като "сроден".
Жената е тази, която ще реализира плана на Бога за Земните Райове – за Царството Божие на Земята! Под "Земя" се разбира целият универсум, който досега беше неустроен и пуст.
Всичко, което излиза извън плана за Рая, сега ще бъде ликвидирано.
Онези, които останат с илюзията, че животът продължава, трябва да знаят, че са останали далече назад в Битието, върху старата си планета. Не след дълго, и тази им илюзия ще изчезне.
11,00ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар