003.1972.12.31 Свободен си напълно!

Книга 1

Декември 108(1972)

София - Изгрев

СВОБОДЕН СИ НАПЪЛНО!

Загубено или незаписано първо осияние от Елма – лично послание към приемащия Словото Му. През декември 1972 г. Елма му казва, че той е напълно свободен от всички и всякакви обязаности в света, за да се посвети само на Словото и Де­лото. За съжаление, единаторът тогава не е на нивото на пълната вяра и послушание и изпълнява само отчасти каза­ното от Диктуващия, Освобождаващия от Карма. Ние дълги години сме били възпитавани от най-големите авторитети на Бялото Братство в България, първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Те ни показаха с личен пример как човек трябва да преизпълнява обществените си задължения, ако иска да бъде истински ученик. Този пример, тези инструкции и дори натиск от тяхна страна стават причина холизаторът да не изпълни безусловно магическата повеля на Елма “СВОБОДЕН СИ НАПЪЛНО!”, от което следват много години геройски и мъчителни битки в света за материално оцеляване, помагане на най-близките и преизпълняване на родови и професионални задължения, както и напразни надежди за личен живот и лично щастие по модела на обикновените хора. Всичко това зат­руднява и забавя с десетки години работата по Словото, ко­ето Елма диктува на същия българин от края на 1972 г. до този момент (2008). Неизбежни са и последствията – поразя­ване на областите и органите, свързани със Сатурн: нос, коса, нокти, стави, колене, черен дроб, жлъчка. Налагат се 4 хирургически операции, доскоро е имало нужда от поне още две. Едва 36 години след това, приемащият Словото разбира колко приятно и прекрасно е човек да повярва, че е напълно и абсолютно свободен, особено след като свободата му е да­дена не от Кой да е. Отстоявайки своята свобода сега, той вижда как за броени месеци поразените места и органи поч­ват бързо да се възстановяват и приливът на здраве и подм­ладяване е забележим. След като години е куцал и с двата крака поради изваден менискус и разтегнато сухожилие и не е можел да ходи без болки и 1 час, на 67 годишна възраст извед­нъж се качва на 2000 метра в планината без никакви проблеми и върви без болки 14 часа. И след това няма болки нито в кра­ката, нито на другите места; почва да расте коса, коланът вече се закопчава не на първата, а на петата дупка и ще стигне до седмата.... Чувството за дълг към близките и света, към предпочетените хора или тези с по-силен и его­истичен характер е преодоляно, останало е завинаги само най-важното и най-същественото: чувство за дълг към Бога – към Словото и Делото. (22.8.2008 г. 19:16:44)

За техниката на Контакта при това първо осияние от Елма може да се поясни, че тя е наследена от Петър Филипов, който години наред ни демонстрираше как се свързва с Най-Висшето чрез Махало. От него разбрахме, че това не е спи­ритизъм, а пряк контакт с Бога, много по-точен и свещен от дори молитвата и повечето други методи. Наличието на ин­струмент не ни озадачаваше, понеже виждахме уникалността и свещеността на информацията и същевременните чудеса, свързани с нея, изцеляването и възкресяването на тела и души, изпълнението на прогнозите. Много по-късно узнахме, че и други Посветени в историята на човечеството са полз­вали Мандалата като сакрален инструмент, понеже тя се наблюдава абсолютно навсякъде в Битието – от самото съ­ществуване и поведение на Бога като Махало – до микрос­вета и Мегавселената. От осиянията на Елма по-късно разб­рахме, че без Махало идва само информация, но при Контакт чрез него възлизат и слизат на земята ангели от духовния свят и богове от Божествения. Узнахме, че и Велики Посве­тени като исусоподобния Сейид Али Имадеддин Насими, роден през 1369 г. в средновековен Азербайджан, са ползвали маха­лото за контакт с Бога и провеждане на волята Му.

Актьорът Расим Балаев в ролята на Насими

( филм "Насими", 1974 г.)

 Тук може да се разкаже за е един удивителен случай в На­родната библиотека в София през 1969 г. Един ден п. (този който предстои да приема осиянията на Елма) влиза в IV чи­талня и мигновено бива привлечен от една полùца със списа­ния. Там сякаш гори силен, блестящ бял огън. Причината е едно списание на руски и азербайджански език – “Литера­турный Азербайджан”.

Сейид Али Имадеддин Насими

(1340-1394)

Най-горният брой едва ли не ще заслепи очите или по скоро сърцето и душата на п. Не става дума за обикновено ясновидство - вълнението е неописуемо, избликват сълзи от очите му! На корицата е нарисуван графично портретът на един прекрасен и съвършен човек с чалма – само тя е разли­ката между Христос и него. Броят е посветен на годишнина от раждането на великия азербайджански поет и духовен Учител Имадедин Насими, живял през XIV и XV век (1369-1417).

В уводната статия се разказва, че Насими е известен не само като поет, но и като основател на ново еретично уче­ние и движение в тогавашен Азербайджан, по подобие на друг велик Учител – Мансур. Хусейн ибн Мансур аль Халадж, пер­сийски поет–суфи, осъден и убит заради провъзгласяване на формулата “АНА-АЛЬ-ХАКК” (Аз съм Бог). Учител на Насими е бил Фазл (Фазлхакк, Фазулахх) – Фазуллах Наими Табризи аль-Хуруфи (1340-1394), основоположник на хуруфизма. Написал е трактата “Джавиданнам” (Книга за Вечното). Хуфуритите са я считали за свещена книга.

Паметник на Фазули в Баку

От тази категория е и Хизр – мюсюлмански пророк, за ко­гото са вярвали, че живее вечно. Още в ХІІ век, великият си­рийски мъдрец и посветен Ибн Хебриол твърди: “Ако искате да се убедите в нищожността на светските мотиви и придо­бивки, вижте как изглеждат тия, които ги имат”...

Подобно на своите предшественици, Насими е учел после­дователите си, че няма никаква нужда от храмове и посред­ници между човешката душа и Бога и че най-лесното нещо е да общуваме с Него директно, ако имаме любов. “Бог е по-близо до нас, отколкото сънната ни артерия” – казва той. Из­ползвал е по някакъв начин азбуката за пряк контакт с Вър­ховния. Тогавашните жреци и свещеници го осъдили като са­мозванец, който обявява себе си за Бог. Считайки го за изча­дие на дявола, те го одрали жив публично.

Освен нежната любовна лирика, има и няколко негови сти­хотворения, в които съвършено явно говори Най-Висшето На­чало. Ние знаем, че много поети са единатори, холизатори, Синове Божии – въплътено Слово Божие. През всички векове е имало поети и влюбени с развито холическо тяло, предаващо Словото или Гласа на Бога директно. Не е бил само Пушкин и Рабиндранат Тагор. Има такива стихове и текстове и в бъл­гарската литература – например, от Вазов. Това е качество на въплътените серафими.

 

     Баку днес

Първото стихотворение от Насими по-долу е със заглавие “Самовъзхваление” – неизвестно защо преводачът и редак­торът са възприели манталитета на убийците на Насими и са счели, че Насими възхвалява себе си... Добре е поезията на Насими да се преведе и на български и да се провери на кои други езици е превеждана. Трябва да се открият най-добрите му биографии. Знаем, че е правен и филм за него. Ето едно от "скан­далните" му стихотворения, заради които е бил одран жив откъм ходилата и което за нас е чисто Слово Божие:

Я стих Корана, я – Аллах, свеченье вечного огня.

Я – собеседник высших сил, гора Синай отныне я.

Я вещих сур громовый стих и то, чем начертали их.

Они звучат в устах моих, с концом начало eдиня.

Я корень древа и листва, смерть и рожденье естества,

Я раб, не помнящий родства, приговоренный и судья.

Мечети вознесенный свод, пустыня жизненных невзгод,

Я тайный вздох, что сердце рвет, и радость явная твоя.

Два мира я в себе вместил – и тьму, и горный блеск светил,

Низиной и вершиной был, восходом и закатом дня.

Пергамент, что ниспослан нам, ученья суть, святой имам,

Я славу и хулу и срам влачу, в себе соединя.

Я неподвижности оплот, но день за днем, за годом год

Свершает солнце оборот и звезды кружат вкруг меня.

Мое начало «каф» и «нун» – я то, что было и канун.

Я старец, но годами юн – незащищенность и броня.

Представата на един художник за Насими

Я – нищий, как фагфур богат, Я Тигр-река и я Багдад,

Объединенье и разлад. Я агнец мудрый, как змея.

Я рай и дерево туба, я дня последнего труба,

Я шахиншах, тропой раба бреду, оковами звеня.

Я вместе кравчий и вино, мне видеть скрытое дано,

Я прост и сложен заодно, и робость и дерзанье – я.

Мансур и смертная глаголь, я радость и людская боль,

Я ангел, но моя юдоль долина, где живут, стеня.

С природой я неразделен, я многозвучьем наделен,

Я и рубаб, и чанга звон, и шум листвы, и плеск ручья.

Я пальмы финиковой взлет, я вместе и пчела и мед,

Я тот, который счастье шлет, за доброту себя кляня.

Я – небо, твердь, вода и пар, я наводненье и пожар, -

Я – жемчуг, океана дар, предвижу все заране я.

Терновым одарен венцом, я – Сулейман с его кольцом,

В слезах с сияющим лицом, и смех и воздыханье – я.

О Насими, услышь, внемли, веленье свыше утоли:

«Ты светоч неба и земли», стань провозвестьем бытия!

                                  Гербът на Азърбайджан

                             Из “Райското цвете”

“Я Бог есмь!” – гордо произнес вслед за Мансуром я.

Я буду так же, как Мансур, злодейски умерщвлен.

                                                   * * *

Я - Божий слог, я смысл всего, субстанция времен.

Я – единенья торжество, в единстве разобщен.

Я движу мир, который зрим, и движусь вместе с ним;

От мира я неотделим, в движенье воплощен.

Я знаю, что бессмертен я, пусть бренна плоть моя.

Нетленна сущность бытия, но смертным я рожден.

Я – бесконечности залог, я – в человеке Бог.

Удел конечный превозмог, в стихах запечатлен.

Я – Бог, и я, как Бог велик; мой многозначен лик.

Я из растения возник, в творца преображен.

Я – чистый дух, что явлен нам, я близок небесам.

Я чуда власть не знаю сам, не знаю, сколь силен.

Я – двадцать восемь букв святых, Корана вещий стих.

Я – Кадр открытый для живых, слепых стихий закон.

Я – жемчуг, я сокрытый клад, Божественный аят.

Я в праздник ваш святой Барат с пророком вознесен.

Я стал помехой из помех живущим для утех.

Я – Насими – пишу для тех, кто к правде приобщен.

     Азърбайджан, Баку, Метростанция "Насими"

Нека надникнем сега предварително в последната Звез­дна Приказка на Елма от 1984 г., за да направим едно сравне­ние:

"Пространствата, звездите, Природата, всички живи и потенциални същества, всички класове и йе­рархии принадлежат на Мен – Абсолютното Начало на световете и несветовете! Силата Ми е сила без­гранична, съвършенството Ми е съвършенство свръхкосмично. Няма нито едно кътче от Всемира, незаето от Мен – Аз съм всепроникващ, всемощен, всепознаващ, всесъвършен. Всичко е вътре в утро­бата Ми – няма нищо отвън. Ултравселената – това съм Аз; супервселената – това съм Аз; панвселената – това съм Аз; и физическата вселена – това съм пак Аз.      

Аз съм Абсолютният, единствен и неделим Атом. Аз съм Единицата, но Аз съм и всички числа до безкрайност; Аз съм Алфа и Омега, но Аз съм и всички букви и звуци помежду тях; Аз съм Цялото, Аз съм частта; Аз съм Уникумът, Аз съм матрицата; Аз съм "солта на Земята", но Аз съм и нейното пълно безсолие."

Гласът на Бога директно чрез Негови избраници на Зе­мята е корен и основа на религията, уникален феномен на Не­говото живо Слово и присъствие през всички времена. Това можем да видим и в първото послание на Незнайния към бъл­гарския народ и славянството и към цялото човечество в края на 19 век, дошло чрез Учителя Беинса Дуно в България:

"И който оспорва вашето първенство отнине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам. И ако Аз давам от доб­рата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпро­тиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си - и ще види! Аз съм Един и думата Ми е неизменяема; и съм верен и ис­тинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неос­поримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над гос­подарите. Ето затова ида от предвечните обита­лища, да ви подбудя на добър и свят живот…

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм по­лагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават! Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже [...]"

***

Повечето от подробните сведения за Насими са узнати от приемащия осиянията на Елма много по-късно. Още в на­чалото на 1973 г. му идва мисълта да изпише кръгова азбука и да не иска вече от Махалото отговори само с “да” и “не”, както е видял от Петър Филипов. Много по-рано е участвувал в спиритически сеанси и знае, че там се използва азбуката, но сега чувства и разбира, че контактът с Елма чрез Махало е нещо съвършено различно. Няма и помен от призоваване и ча­кане на духове, дори и най-възвишени. Елма се легитимира като Този, Който е всякога навсякъде и може да отговаря мигновено – не само с думи, но и с действие. Разбираме, че Той е самият Дух на Христос – Господарят на хипервселената или Проявеното Битие. Вярата в това се оставя на преценката, интуицията и съвестта на хората, които се докосват до Не­говите осияния (единения, холизации). Много векове преди Но­вата Ера и две хиляди години след Иисус, постоянно е имало и има пророци, твърдящи че провеждат пряко гласа и волята на Бога. Свещените писания са плод именно на това. Въпреки наличието на лъжепророци, през всички времена и епохи ис­тински пророци и “тръби” на Словото никога не са липсвали. Доколко холизациите на Елма са също Слово Божие, това ще покаже бъдещето.

Но странно защо тук, при оформянето на този първи материал за Контакта с Христовия Дух с истинско име “Елма”, макар и след цели 36 години, в момента се случва нещо съвършено необяснимо и неприемливо за единтатора (22.8.2008 г., 20:21:18). При нормални условия и съгласно ман­талитета му, това нещо, което иска Елма в момента от него, е абсолютно абсурдно за него и той не би го сторил по собствена воля за нищо на света: Елма иска към този мате­риал тук той да приложи своя снимка от времето, когато са започнали да текат осиянията... Защо – неизвестно. Знаем, че няма да има “наказание”, ако това не бъде изпълнено, но от дълъг опит сме сигурни, че ще има последствия. Безкрайно трудно е за въпросния приемник на Словото да надмогне “ужаса” от такова действие, което е страстно желано от конвенционалните автори и е едно от главните изисквания на света, управляван от ада – да се публикува портрет на всеки автор, поне на гърба на книгите му... Как да си обясним сега такова кощунство – да се слага портрет на някакъв си нищо­жен човек, след като той е само едно очукано радио, а в осия­нията говори самият Елма?! И защо именно в най-първия текст за контакта с Бога, а не някъде незабележимо по сре­дата на този 36-годишен период или в края му?... Каква е га­ранцията, че тук не се промъква змията на тщеславието?

Елма се съгласява в момента с молбата на “потърпев­шия”, това да не е една обикновена снимка от 34 годишна въз­раст, а неин графичен вариант... Но изведнъж поисква още нещо - да се сложи и снимка на същия на 64 години ... и да бъ­дат разменени местата им... После казва:

"Е, останало е нещо човешко, понеже се безпокоиш да не би да е тщеславие, мислейки си, че това си ти... Всички хора си мислят, че са те самите..."

 

В приложението към този том се прилага на руски език и една статия за суфизма - велико Учение и Път, тъй близки до идеята за прекия контакт с Бога, практикуван от Посветени като Насими. Нещо повече – тук виждаме пак името на Елма, въпреки че в случая понятието е противопоставено на духов­ното "Хелм". "Эльм" не е само научността, но и синоним на хи­первселената.