004.1972.12.31 Унищожени, конфискув. и изгубени осияния

Книга 1

109(1973)

София - Изгрев

УНИЩОЖЕНИ, КОНФИСКУВАНИ

И ИЗГУБЕНИ ОСИЯНИЯ ОТ ЕЛМА

От 3 до 5 тетрадки с фундаментални и лични послания – изгорени под въздействието на последовател на Учителя, в когото приемащият осиянията тогава вярва абсолютно. Те са дошли в началото на 1973 г. До днес те се считаха за не­възстановими, но съдържанието и видът им се пази в Акашо­вите записи. Елма не би имал нищо против да ги продиктува отново в автентичния им вид и със сегашни коментари, ако някъде имаше трима души, живеещи с Тройновселенски Токове и по Тройния ритъм. Тези понятия се изясняват и постоянно обсъждат от Диктуващия в много холизации, почти до днес.

Цялата младост на п. (приемащия осиянията на Елма) и на най-добрите му приятели преминава под въздействието на Венно (Крум Янакиев Въжаров, 1908-1990), ученик на Учителя Петър Дънов в България (1864-1944). За него п. разказва в спомените си за Братството през 1992 г. - над 35 едночасови аудиокасети, снети едва през 2008 в писмен електронен вид.

Венно

Защо Венно реагира отрицателно към осиянията на Елма, това е въпрос, които все още има да се изяснява. Една приятелка му дава "Звездни приказки" и Венно ги нарича "фан­тазии на духовете", мислейки, че са дошли чрез нея. Ние не вярваме, че точно той няма да има усет за Словото, ако оси­янията са Слово. Тази и други негови реакции засега за нас са необясними, но те може да са уроци, ребуси, които трябва да разгадаем. Един ден той казва на п., че чрез него ще дойде нещо тъй важно и възвишено, че даже не смее да му каже какво е, за да не го слиса и обърка. Ако това са холизациите, защо не ги разпозна? Или изигра някаква важна роля за "отби­ване" на ученика от гръдта на предишното Ято, за да се на­учи да лети сам? Така и е казал веднъж на приятелите – че "тази птица все по-рядко идва в ятото, понеже вече може да лети сама и да води други ята". Той може да е знаел какво е говорил Учителят П.Дънов на п., когато е бил двегодишен на поляната на Изгрева и Той го е галел по главата. Може да е знаела нещо и поетесата Теофана Савова, която също се из­казва по подобен начин за п. По-късно няколко души, предимно в чужбина, реагират спонтанно още при първа среща с п., без да го познават и без да има откъде да знаят какви информа­ции и действия провежда. Те са от различни страни, не се познават, но казват едно и също нещо – че работата на п. е да снема Слово Божие на земята и няма защо да се обезверява и да спира Контакта от време на време, поради липса на само­чувствие. Една туркиня в Търновско, когато е била посетена от приятелка, вярваща в осиянията и работеща за тях, из­викала още при влизането й: "Кой е тоя Елма, дето дойде с тебе?! Свети толкова силно, че не мога да издържам светли­ната му". Могат да се разкажат още десетки случаи, не за да се изтъква една човешка личност, а за да се утвърди вярата ни в живото и непрекъсващо присъствие на Бога на земята, дори и когато не е тук в тялото Си на Велик Учител. Не само хора и особено децата, но и животни различават тази свет­лина и се стремят към носителите й: гълъби, катерички, ку­чета отиват сами при такива хора да играят паневритмия с тях; една голяма костенурка в хотел в Истанбул на три пъти скача и пада от три нива по един алпинеум и отива при един човек, вдига си лапките на крака му и дълго го гледа; ня­кои котки също гледат с часове, като влюбени и замаяни, свърза­ните със Словото, когато те говорят или пишат. Има още стотици подобни необикновени случаи, описани в обясне­нията към повечето холизации от Елма.

И така, в споменатия период от няколко месеца в нача­лото на 1973 година и после в края й, Елма диктува доста осияния и лични послания до отделни хора – уви, недостигнали до нас. Освен думите му към "п." че е напълно свободен, казва му и съвсем конкретно да не се връща в един дом, където не е определено да остава – "Не се връщай!".

Диктува се и текст "Духът на Литературата в Битието", а после Елма дава думата на този велик Дух, сам да поговори. Той обещава да ни разказва безброй удивителни истории из космоса, истински и измислени. Измислените той не нарича нереални, понеже всичко измислено един ден се въп­лъщава в реални същества и действия, така че творците на художествени образи и сюжети са много отговорни. Името на този дух започваше с "А", но Елма ще го повтори и ще му даде пак думата само при определени условия. Едно от тях е всички осияния, диктувани от Христовия Дух цели 36 години от 1972 година насам, най-после да отидат до хората, което още не е станало.

През същата година Елма диктува и Лично послание до позната на Кубрат Томов – казва се Мая Петринска. Също нямаме копие от него. Някога тя може да бъде попи­тана дали пази този текст и въобще спомня ли си нещо за него.

Диктува се и Лично послание до Весела Несто­рова - една от най-талантливите и известни последова­телки на Учителя Беинса Дуно. Това е осияние което тя при­ема на нож, понеже не съответства на нейните чувства и разбирания. Единственият екземпляр – оригиналът – тогава остава у нея и не е запазено копие. Би могъл да се потърси в архивите й, които с пазят в Бургас, ако не го е унищожила веднага след получаването му през 1973 г.. В осиянието има препоръка да не живее повече с човека, който е допуснала в сърцето и дома си, за да не се развият лоши събития и за двамата, но тя точно на това се разгневява. По-късно се случва точно това, за което е отправено предупреждението – въпросният човек я тормози до края на живота си, тя често се оплаква и плаче, че няма нито миг покой дори на преклонна възраст.

Едно от унищожените или загубени единения с Елма е и Негова информация как можем да осъществяваме холизация чрез фосфор.

През 1977 година Той диктува и подробно осияние от 20-30 страници за лекуване чрез скъпоценни камъни, но то също не е запазено. Оригиналът му все още може да се пази от Виолета Маркова Пешлеевска (Елгарт) в Ню Йорк, а ръко­писно копие от него изчезва при нелегално преминаване на границата от един българин, който се казва Блажен – колега на п. по онова време, когато са били хидроизолаторджии на покриви и ТЕЦ-ове, монтажисти, оксиженисти и чистачи на пещи.

Както е споменато в предишния материал, п. не се до­верява на Елма да бъде напълно свободен и през всички след­ващи години получава осиянията от Него при много тежки житейски и професионални условия: работи и по специалнос­тите си като озеленител, българист и русист, но не повече от няколко години – като учител, референт в Съюза на писа­телите, в Българската академия на науките, в министерст­вото на културата при Людмила Живкова. Било поради ха­рак­тера си, било принудително, заради досието му като "дъ­но­вист" с брат "невъзвръщенец", избягал в Германия, или за­ради неверни, клеветнически сведения, които нямат нищо общо с истината, п. работи повече тежка физическа работа. По онова време досиетата на много честни българи бяха об­ра­ботени по най-долнопробни начини. Помежду изгонванията и назначенията на разни места като висшист и експерт и мно­гобройните арести от страна на властта, П. работи като изкопчия, бетонджия, арматурист, дърводелец, миньор в две мини; като строител, мозайкаджия, горски работник, сце­ни­чен работник, оранжериен работник, химически работник, ха­малин, стрелочник в железниците, тролейбусен шофьор, ар­гатин в чужбина с опасност за живота и на още няколко места, където даже не пазят документите за пенсиониране поради изчезнали архиви. Затова пък са налични документи, че е работил и в сферата на бадмингтона (спортния федер­бал)...

През 1977 г. Елма диктува и подробно описание за нап­равата на нов вид телескоп. Тук ще повторим казаното за него в Предговора към осиянията. Това е, според спомените на холизатора, азбестова сфера с диаметър 30 см., покрита с пемза. Вътре трябва да има тръбичка от кварцово стъкло с диаметър 1 см. и дълга 15 см., а в тръбичката - спирала от месингов проводник, която трябва да се разтяга и свива със специален механизъм. Това описание бе дадено на един прия­тел от гр. Варна, който се зае да конструира устройството и след време заяви: "Това нещо започва да работи!" После вече нямаме сведения как е бил използуван този уред и има ли по-нататъшни резултати – човекът емигрира в САЩ. Елма бе казал, че ако направим телескопа според описанието и се уве­рим, че почва да действа, ще даде и втората му част, чрез която ще може да се проектират обемни изображения във въздуха от всеки обект във Вселената, до най-дребни де­тайли. Какво помни по този въпрос, може да бъде запитан конструкторът на този модел Агоп Шербетчиян от Варна. Въпреки че Елма дава и технически идеи за изобретения, Той винаги подчертава, че човекът има всичко в себе си и че ис­тинският начин да проучваме Битието, да пътуваме из все­лената и пр. е да развиваме латентните си органи в своите 49 тела, а те се пробуждат само чрез прилагане на доброде­тели. Може донякъде и чрез хилядите упражнения, които се дават в Словото, но това е само резервният вариант – нещо като патерица за по-неспособните.

През 1977 или 1978 г. са продиктувани от Елма още три осияния, които в България са изгубени. Те могат да се тър­сят в Москва. Това е едно лично послание до Галина Митяева, Осияние за кедъра (в писмо до Татяна Митяева) и едно Посла­ние до Русия. Освен много силни слова за мисията на Русия, там се прогнозира предстоящо избухване на нова епидемия, която ще зарази много хора през четвъртото измерение, с цел да започне да избива месоядците. Казано е: "Врагът ви пуска нов вирус, срещу който няма да можете да се съпроти­вите". Не е изключено това да е прогноза за СПИН-а, който се появи за пръв път през 1979 г.

Още един случай - от 1979 г.. Елма диктува срочно писмо до петричката ясновидка Ванга да престане вед­нага да гледа на хората в тъй широки мащаби и да замине ня­къде, където да приема само тези, за които получи вътрешно разрешение. В противен случай я очаквали много големи неп­риятности. Първият изпратен човек не успява да й предаде писмото. Тогава, с принципно същото съдържание, се диктува второ писмо, чиято съдба не е известна. Вероятно не са й го прочели, понеже тогава имаше строг контрол на Държавна сигурност дори върху нея. Второто писмо, все пак й е преда­дено (от същата Виолета Маркова Пешлеевска) и тя казва, че веднага някой е поискал да го вземе, преди да попадне в ръ­цете на нашата знаменита ясновидка, но Ванга го грабнала писмото и го притиснала до сърцето си, казвайки – "Дай ми си го, дай ми си го, дай ми си го – то си е за мене!" Ако писмото не бе диктувано от чист източник, тя не би реагирала така – би го отблъснала и казала недобри думи. Предполагаме, че не е било определено да й прочетат това писмо или тя да види ясновидски какво пише в него, тъй като, в противен случай, би послушала. Като много ясновидци, дори тя казваше, че гледа на всички, а на нея няма кой да гледа – явно има неща, които са над възможностите дори на хора като нея и за тяхната лична съдба Небето трябва да й говори чрез по-висши Посве­тени. Така че, не е изключено това писмо от Елма да се отк­рие в архивите на Вангелия, ако някой получи достъп до тях. Скоро след това е извършено брутално посегателство на властта върху Ванга, което разстройва здравето й. Тези мрачни събития пораждат един сериозен духовен прелом у Петричката врачка. На най-близък човек тя разказва: "Яви ми се Учителят...” (има предвид именно Петър Дънов), който й дава точни инструкции как трябва да се постъпи за спасява­нето на мястото на Учителя с елипсата с пентаграмите на Изгрева от опасността да бъде дадено от държавата на едно чуждо посолство. И акцията - благодарение на тази бърза на­меса на Учителя и на послушанието й - успява. По това време някои са наблюдавали Ванга как три часа се е мо­лила на гроба на Петър Дънов. Тя получава ново посвещение, което се при­добива само в случай, че можеш да разпознаеш последното въплъщение на Мировия Учител на Земята. По този начин и тя се записва в "белия списък", подобно на мно­жество неиз­вестни и някои известни хора по света, които са могли в този век да получат Второто Посвещение (според науката пен­таграмика). Днес видни българи като Нешка Ро­бева открито разказват по телевизията за мнението на Ванга за Учителя. В същия ден, когато й е дадено писмото от Елма, тя изрича две неща за човека, който получава осия­ния от Него: "Бос е още" и "Кажи му да си найде житното зърно". И действително, кой от нас не е още бос по пътя към съвършенството – ако го е казала в този смисъл? Това търпи разнотълкуване, понеже босотата и голотата в символоги­ята и Словото имат и по­ложителни значения. Относно "жит­ното зърно" се случва следното: като узнава това, п. веднага се сеща, че това не е само основният символ в Учението на Учителя и едно общо пожелание, но че един голям пакет със списанието "Житно зърно" все още не е намерен, той като тогава криехме прес­ледваната литература по мазетата и таваните на близки и познати, които на се заподозрени. Сеща се къде е и го намира, отваря пакета и вижда, че някой е сло­жил най-отгоре самата втора беседа на Учителя от неделния клас "Житното зърно". Въпреки че уж я знае наизуст, прочита я пак и открива вътре неща, които са фундаментални и спа­сителни за живота и здравето му. Следвайки завета на Ванга и на казаното в тази беседа за силата на житното зърно, той решава важни проб­леми на живота си именно чрез него. Житното зърно има мо­нада, искра Божия, също като хората от половината чове­чество. Няма две еднакви житни зърна, както няма и две ед­накви снежинки – те също са с монада. Учителят казва, че може да превърне мигновено всяко житно зърно в човек, ако поиска. Висшите Посветени могат да но­сят в себе си едно или няколко житни зърна не само за храна, но и за да ги прев­ръщат в хора, когато се почувстват са­мотни. Това звучи по-фантастично и от "1001 нощ"... С енер­гията на едно житно зърно може да се движи презокеански ко­раб. С едно житно зърно човек може да не яде цял живот нищо друго, ако знае как да извлече ядрената енергия от него. Ес­тествено, тук става дума за житото, което е отглеждано по божествен начин, както ни разкрива Лев Толстой в уникалния си разказ "Житно зърно като кокоше яйце". То е било тъй го­лямо, хранително и вълшебно в древните времена, когато "Бог още е ходел по зе­мята", понеже хората са живеели брат­ски, а не по семейни гнезда, и не са продавали житото. Ако няма дори житно зърно, Посветеният гледа сутрин изгрява­щото слънце по специален начин и затова не огладнява, има сила и бодрост през цялото денонощие. Това става, само ако е видял в изгряващото слънце и разбрал трите образа, които са личната му прог­рама за деня. Те не се виждат само от яс­новидците – всеки човек може да ги види, ако е в тази Школа и общува денонощно с хората, който са му определени, а не както падне.

През 1979 г. Елма диктува и писмо до една отчаяна приятелка, на която комунистическата власт в България е отказала заминаване в Англия, а тя много иска да отиде там. В писмото се описват начините, по които тя би трябвало да постъпи, за да получи разрешението, както и дълбоките вът­решни причини хората да не успяват външно. По късно Елма диктува осиянието "Навънка нищо няма" (трите "Н"). Ако чо­век има космически вкус и извършва правилно своите избори в живота, всичко външно е напълно възможно и той, дори и да е в ада, живее в рая – над него се сипе рогът на щастието и изобилието. Това обаче следва именно от нашето вътрешно ниво, от самоопределението ни, от решенията, които взи­маме. Доколко и как споменатата приятелка е изпълнила ин­струкциите в писмото не е известно, но веднага й дават раз­решение за пътуване и тя отиде и живя във Великобритания много години. Не е изключено тя да пази и до днес това писмо от Елма. Казва се Соня Тафраджийска, по мъж Гейл. Пише прекрасни стихове на английски, има много приятели по света и много деца... от различни бои. Баща й, съветски разузнавач в България преди 9 септември 1944 г., е бил последовател на Учителя Петър Дънов.

На 25 август 1981 г. Елма диктува осияние за Маричи­ните езера в Рила планина, измолено за подарък на Мария Митовска, по случай рождения й ден. Ако тя не го пази, трябва да се счита за изгубено.

Друго лично послание от Елма, от което нямаме пре­пис, е от януари 1984 г. В него се разкрива мисията на духа на Джамил Рзаев от Баку на планетата Сатурн – бил участвал някога е в създаване на пръстените му и има роля в оформянето на Логоса, заедно с Господарите на кармата. Не­бето Му било възложило тази задача, понеже е бил специа­лист по тънките енергии. Получилият осиянието от Елма не е знаел по това време, че Джамил е специалист по тънките енергии и в земната си научна работа и професия сега.

Осиянието се считаше за невъзстановимо, понеже Джамил почина преди няколко години при автомобилна катас­трофа в Москва, но текстът може да се потърси от жена му, ако го съхранява (Галина Калужни, сега в Балтимор, Америка).

През ранната пролет на 1984 г. Елма диктува текст за лечението на един приятел – Добрин. От него също не фигурира копие. Ако един ден самият Добрин попадне на това, което пише за него тука, понеже връзката с него външно е изгубена, може да бъде попитан пази ли това послание от Елма и помни ли нещо за случая. Той е имал проблем с насъби­ране на вода в краката, а Елма свързва това с ролята на во­дата в негови минали прераждания и дава метод за излеку­ване, ако Добрин осъзнае в какво е грешил и как да се справи с "водата" в съзнанието и поведението си днес. В това осияние се дава и прогноза за заминаването на бащата на Д. в другия свят и причините за това, което скоро се осъществява.

От 16.06.120(1984)г. фигурират сведения за текст със заглавие “Отидох да ви приготвя...” (На отделен лист – план на холизатора за “Астролония Холизатика” и “Звездни приказки”. Явно, тук се имат предвид думите на Учителя преди 2000 години за това, че приготвя небесни жилища за душите с искра от Бога.) Оригиналният лист е изгубен.

Пак през януари 1984 идва и Лично послание от Елма до една чужденка. По определени причини, името й не може да се съобщи без нейно съгласие. Там Елма разкрива произхода на монадата й и други неща. Но в НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА № 41 от края на декември същата година има съхранени и думи от Елма за нея. Това е едно от редките и много сложни за нас осияния, в които Елма говори едновременно от най-ви­сокото Си ниво, и от нивото на обикновения човек, макар и той да е Негова "тръба". От Словото знаем, че Бог живее и във всяко свое отделно творение и се радва и страда заедно с него. Това е нещо извън понятията ни – религията ни е заб­лудила по много показатели, тя е изровила непреодолима без­дна между нас и Него. В началото приемащият осиянията не включва за разпространение текстовете от този тип, счи­тайки, че са нещо крайно съмнително – мисли ги за игра на собственото си наранено подсъзнание. По късно разбира, че Бог е нещо абсолютно различно от това, което си предста­вят хората. Бидейки абсолютно съвършен, Бог живее и страда заедно с нас и на нашето нищожно равнище, иденти­фицира се с нас и ни подкрепя, за да оцелеем. И не би могло да бъде другояче, понеже Бог не е някъде извън нас. Днес това ни разкриват само автори на книги като "Разговори с Бога" – там има дори нещо, за което и днес църквата би го изгорила на клада без нито миг замисляне: че Бог е в нас и преживява лично заедно с нас всичко което преживяваме, дори и когато сме в постелите си и се любим с любимите ни същества!.... За психолози и психиатри това се изчерпва с букет от ня­колко тривиални диагнози, но за зрящите души има друго обяснение. Въпреки множеството подобни случаи в писанията на болните по психиатриите, пълни с шизофрении, паранои и мании за космическо величие, в Тайната Наука има и понятие за Словото, въплътено в много хора по земята. То не е било въплътено само в Рама, Кришна, Буда, Зороастър или исто­рическия Иисус, но живее и страда във всички създания и твари Божии, принизявайки се съзнателно до тяхното чо­вешко ниво, без да се интересува какво ще кажат хората за това. Ето един такъв текст (до споменатата по-горе чуж­денка):

 "Нежно създание на Трите Вселени! Няма истина, по-чиста от тебе; няма обич, по-жива от тебе; няма любов, по-ясна от тебе! Щастието има само едно име: […]! Хубостта има само едно име: […]! Животът има само едно име: […]!

Браво, щастлива майко на много далечна хипервсе­лена! Трудно се ражда Новото на земята - това ис­ках да кажа с болките ти. Пред теб сега е нов свят - хипербожествен. Трябва злото да си отиде от тази планета! Много Прародители на нови епохи полагат основи на Промяната само чрез най-тежко страда­ние: мъченичество, рани, изтезания, разкъсване, смърт. За вас избрах най-тежкото: раздялата. Онзи, който [в момента] те обича повече, отколкото Бога и небесната си родина, преживя най-страшното на земята: раздяла.

 Разберете, о чисти деца Мои възлюбени: ако бях ви събрал веднага, нямаше сега и братята ви да се готвят за космически празник. Подвигът ви, равен на гилотина, увенчава края на Кали Юга. Мъката ви, равна на разпятие, просветва и в най-далечните ъгли на холивселената! Ако знаеха мъчителите ви, о, ако знаеха… Не биха пуснали любимия ти да направи нито крачка навън от теб още тогава."

 Без нито най-малката мисъл, че в момента Елма ще по­иска и такова нещо, оформящият този материал получава в мо­мента още една абсурдна инструкция от Него: да включи на това място тук и стихове от онова време! Просто изуми­телно – как е възможно такова нещо!? Какво ще си помислят хората? Елма отговаря, че ако само за миг би се замис­лил някога какво щели да си помислят хората, ня­мало в момента да има нищо – нито космос, нито пи­сатели и читатели на такива неща, нито даже по­мен от Бога... Ама наистина, понякога Той си прави странни експерименти, та човек почва да трепери като лист и да се поти. Няма как – ето стихотворението. Всъщност, то бе "сонетен храм" – многократно по-сложна форма от най-слож­ната и трудната в поетиката – сонетния венец. В последния всеки последен стих на всеки сонет се повтаря като първи в следващия, а последният сонет – "магистралът" - съдържа първите стихове на всички предишни сонети и, сам по себе си, е акростих. При "сонетния храм", измислен от този българин, не само магистралът е акростих, но акростих са всичките 15 сонета... Нещо повече, това не е просто акростих, но пър­вите му букви образуват акростихотворение – стихотворе­ние с ясен смисъл, поетическа стойност и ритъм и рими... Той знае, че сонетен венец са писали само няколко от най-голе­мите майстори на поетиката в световната литература, все най-известни имена, при което някои от тях не са постигнали и акростиха накрая от някакви си 14 букви... Амбицията на този, който е написал сонетния храм, при това първо на руски, без руският да му е майчин език, е не да се прослави като изобретател на нова форма, а да трогне властите, ко­ито не разрешават брак с любимата му от Русия, която вече е родила детето им. Готви се да го напише лично като соне­тен храм и на други езици, които специално ще научи само за тази цел, за да "потресе" световната общественост и тя да наложи на съветското и българското правителство да раз­решат този брак... По това време работи убийствено тежка работа между вагоните на една гара, от точността на реак­циите му зависи животът на много кора. Не е напълно си­гурно, че вече е с всичкия си, понеже не само в безсънните си нощи, но и в работно време си представя как ще преплува Черно море с плуване с двете си ръце - даже не и с лодка, като великия Георги Димитров. Е, може и пеш през Румъния... Ще се облече в руски дрехи и обувки и ще се представя по пътя за руснак, който е загубил документите и паметта си, за да се добере до "Родината". Там, естествено, ще попадне в милици­ята и после в психиатрията, ще се обади на Любимата по телефона, тя ще му изкара паспорт под руско име и веднага ще се оженят... Това става в един момент, когато би тряб­вало да е напълно нормален и е на 43 години, началниците и колегите си мислят че си е напълно в ред, понеже изпълнява добре задълженията си и даже го повишават във военен же­лезничарски чин... Зад гърба си има два брака и две живи деца. Уви, споменатата Любима един ден го обвинява, че е написал Ораторията от тщеславие... Тогавашният шок и рухване на въпросният плувец са тъй силни, че той губи косата си за една нощ. Никога не е предполагал че най-скъпото същество, Богинята, може да го обвини в това, което му е най-противно. Той е писал и публикувал много стихове и други писания на различни езици под различни псевдоними не само в родината си, но никога не е разкривал личността и авторството си. А притеснението сега, 33 години след този инцидент, е че сто пъти си е обещавал да унищожи това произведение за Ру­сия и руската любима и всичките си плачливи стихове, а не го е направил. При това, сега Елма иска тука то бъде включено изцяло, а това е нещо "ужасно", понеже ще отиде до много хора по света, включително и в Русия. Цели 33 години то е било в миша дупка! Неща от същия автор отдавна се превеж­дат и печатат на чужди езици. Да, но тези стихове не са оси­яние, а в акростиха в оригиналите на руски и български се чете ясно едно име...(затова по-долу стихотворният текст е изменен). Каква е гаранцията, че в случая не се обажда под­съзнанието на "непризнатия в България поет", изобретател на "такава поетическа форма", като по този начин иска да пробута продукцията на "романтическия плазмодий", наречен така някога от същия Елма? Защо, от друга страна, ясно­видци от различни страни, както и самият Елма, засичат кои са били имената на този плазмодий в литературите и култу­рите на няколко народа?

На една сбирка на мощни ясновидци и маги в Москва през 1984 г., където е поканен и потърпевшият, Лъчезарната, ко­ято той е сънувал през цялата вечност и цял живот и когато сега е много по-млада от него, го хваща съвсем реално за ръ­ката и една "пророчица" от групата се обръща към нея пред всички: "А ти сега вече ще го следваш цял живот и през ця­лата вечност, след като Бог най-после ви срещна – отново в Русия..." Той много добре знае кога и кой е бил в Русия и коя е била тогава сегашната му Любима. Още през 1969 година го­лемият украински писател Олесь Бердник го прегръща в Киев още при първата им среща и му казва през сълзи: "Приятелю, братко, не сме се виждали още от декабристките времена!" Зашеметеният гост познава епохата на декабристите в царска Русия по-добре от всеки професор и може да спори с него. В резултат на думите на "пророчицата" и нежната ръка на Богинята в ръката му 15 години по късно, мигновено се пуква долната му устна и потича кръв, която трудно спи­рат. Сърцето му ще се пръсне, той не мисли, че ще оживее след такова щастие. През нощта Богинята го кани да оста­нат сами в една стая, през прозореца се вижда как вали ти­шина и свещен януарски сняг, осветен от луната. Това, което прежи­вяват, не са преживявали никога досега през вечността, и може би няма да преживеят вече никога. От тази среща ос­тава един плод, за който Елма също диктува лични послания. Следва принудителна раздяла; по време на Бременността идва от Елма "Тържествена меса за Бременната". Плазмо­дият я превежда в ритми и рими на руски език без никаква грешка и тя бива публикувана в Рига, Латвия. Между София и Москва девет месеца ежедневно летят в двете посоки тежки писма, пълни с признания, еднакви сънища, еднакви изречения, възторзи, сълзи, стихове, снимки, картини, осияния и пр. Бо­гинята постоянно усеща и вижда как Земята се върти в ут­робата й, вижда в сънищата си себе си и любимия като Две Птици - едната трепти неподвижно високо в небето, а дру­гата гнезди на брега. Между тях блести сребърна струна, от вертикалността и цялостта й зависи съдбата на световете. Всеки ден двамата облепват писмата си с различни красиви марки, но с едни и същи изображения и сюжети, без да са се наговаряли. Той праща писмо с марки с птици – в същия ден намира писмо от Нея с птици. Така се изреждат много писма с принципно еднакви изображения по българските и съветските марки, с какви ли не видове от флората, фауната, културата, цивилизацията, даже от спорта... В едно осияние Елма казва, че тези ураганни и магмени мисли, чувства и писма в двете посоки са образували коридор, от който ще рухне една импе­рия. Дава и датата, когато ще рухне. Всичко това го имаме в документи. Прогнозата на "пророчицата" не се осъществява. Богинята се омъжва за друг и ражда още две деца – и те "рожби на Любовта", както споделя по-късно. Отчаянието на човека под Балкана няма граници, той е направил пътека до консула на СССР. Консулът го обиква не само заради нещас­тието му, но и поради "Оратория за Русия и руската Любима". Често си говори с часове с българина, въпреки че вънка има големи опашки от хора. Проявява искрен и силен интерес към Този, на чието място в София е построено Съветското по­солство. Казва, че ще говори със самия Горбачов за случая, бил приятел с него – да отмени забраната на КГБ и българс­кия VI отдел за този брак. Иска само последното писмо на Бо­гинята, за да го даде на Горбачов. Идва писмо, но то вече не е в полза на този брак...

 Независимо от всичко, и досега се пазят в архивите едни думи на Елма за тази Вечна Любима, дори и след раздялата завинаги с нея на тази земя: "В нея расте преданост, ко­ято един ден няма да има граници" (или нещо подобно - тук не се цитира буквално, защото оригиналите на осияни­ята от тази година не са налични).

 В приложението към този том се включва цялата "Ора­то­рия за русия и руската любима" - художествен превод на со­нетния храм, написан в оригинал първо на руски език през февруари и март 1985 г. Версията там е изменена на места в първите и съответно последните стихове на някои сонети, за да не се чете накрая в акростих името на тази, на която е посветена ораторията, както е в руския и българския ориги­нал. Това нарушава формалната структура и логика на со­нетния храм като актростихотворение въобще и като ак­ростих в магистрала, но в случая е важно съдържанието.

През 1984 Господарят на хипервселената диктува и лично послание за детето на същата прекрасна млада чужденка – и на него за произхода на монадата му. От това осияние ня­маме препис. Запазено е обаче друго осияние от Елма за сина й, продиктувано в същите "Новогодишни картички"– НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА №68. Тук озадачението на прие­мащия холизацията по онова време е още по-голямо, понеже той не може да си представи как именно Елма може да тъгува "до смърт" за нещо, за което тъгува самият той – един най-обикновен и разкиснат човек. В момента той е забравил на­пълно думите на Христос в Евангелието "Скръбна е душата Ми до смърт"; или ако си ги спомня, не може да допусне и за миг, че сам Бог може да тъгува заедно с някакъв си Пиеро по­ради едно лично чувство към земна жена и дете. Ето какво казва Диктуващият за това необикновено дете, въпреки че записващият думите Му вече е съвсем уверен, че трябва да иде на лекар, понеже "Бог" почва да говори и говори от негово име... Той помни известната фраза: "Когато човек говори на Бога това е молитва; когато Бог говори на човека, това, по всяка вероятност, е шизофрения..." Но не се осмелява да иде на преглед и изследвания, понеже вече има такъв опит: Дър­жавна сигурност някога го е пратила да се прегледа, но ше­фът на комисията не само че не го затваря, а му предлага да го назначи официално като културтерапевт, понеже има це­нен и опит в това отношение и двамата правят, по идеи на дошлия за преглед, успешни опити за излекуване и изписване на няколко болни по непозната за България методика... Лека­рят има голяма политическа власт и партизанско минало и иска да прибере за изследване и лечение офицера, който е из­пратил такъв човек при него...

Но думата беше за детето. Феноменът е повече от стра­нен, но вече е имало осияния от този тип: гласът на Господа с гласа на Негово незначително създание. Ето какво казва Елма:

 "Новото, което донесе от хипервселената, е са­мата хипервселена! Още с първото си навлизане в атмосферата, ти спаси човешки живот! Леко не ще ти бъде на тази планета, защото още са живи Ги­гантските Гущери. Техните нощни битки са нещо изумително, потресаващо.

Тъгувам до смърт за тебе!

Но трябва да сме още разделени, защото това е залог за Победата. Ако ни бяха разрешили прегръдка веднага, Гущерите щяха да останат. А сега мъката нараства с верижна реакция - и това ще престане скоро. Който оживее - оживее!

Ляво и дясно не могат да бъдат право, нито зад­тилно. Те обаче се събират на Върха на Пирамидата. От мене имаш основата, от майка си - четирите стени.

Бъди дълго Връх от сега нататък!

Ирод и сега те търсеше, но се отказа. Това би взривило планетата. А Аракчеев е вече наш - и знае.

Всичко е на мястото си. Скръбта ражда Класика. Не може иначе - на Новото Човечество е нужна ми­тология.

Да благодарим сега на колене, задето Присъстваш. От тоя миг се въвежда главната буква и в глаго­лите, свързани с Тебе.

Но никой не ще те открие, ако си мисли, че ти си сина ми. Ти дойде заедно с още плеяда подобни на тебе. Няма вече един Христос - свърши се! Христос е във всички ни. Затова няма такъв кръст, на който да го разпънат!"

 Това идентифциране на Словото Божие не само като пис­мен и звуков феномен, но и със самата личност на даден негов носител е известно в религията и мистицизма от най-дъл­бока древност, макар и на места да се е развивало и да се раз­вива и до днес като проблем с егото или психиката. Ето защо скром­ните Му носители отхвърлят мисълта за тази идентичност като напълно абсурдна и дори кощунствена, познавайки поро­ците и недостатъците си като обикновени хора. Това обаче не пречи отделни хора с Два Лъча над главата да бъдат раз­познавани от зрящите духовно и те да им казват: "Днес ти си носителят на Завета"; "Ти самият си Словото".

 В светлината на древността и на най-новите обяснения, това вече не изглежда тъй абсурдно, само с тази много съ­ществена разлика, че има още много представители на Сло­вото по земята - не само в България, - и че по принцип въобще няма нито едно същество или вещество с искра от Бога, ко­ето да не е Слово Божие. Всичко в нас и около нас, което не мисли за себе си и се самораздава без замисляне, което не на­лага волята си, не мисли отрицателно и няма самочувствие, е Въплътено Слово Божие. Тази липса на самочувствие и са­момнение е крайно странна за някои западни приятели, които превеждат Словото и мислят, че това е някаква грешка в текста. Но в едно Свое осияние Елма ясно казва: "...липсата на самочувствие – първоосновата на живота".

Накрая може за се спомене за още няколко изгубени, задър­жани от някого и невъзстановими засега осияния от Елма. Ако някой от споменатите адресанти на лични послания все още съхранява оригинал и прояви съвест да ни го изпрати или поне да го преразкаже по памет, има някаква надежда да го включим. Някои от хората може да са също жертва на обиски и изземвания от страна на Държавна сигурност. На 25 август 117(1981)г. е дошло осияние за Маричините езера в Рила и оригиналът е даден като подарък на М.М. по случай рождения й ден, но после тя не може да го намери. Друго изгубено осия­ние е до д-р Д.И.Е., за когото Елма бе казал, че той е прероден духът (или част от духа) на евангелския св.ап.Филип, Питагор и Рудолф Щайнер. Друго бе предадено в оригинал без копие на ДКШ и СС, с изискване от Елма да бъде засекретено и разк­рито само тогава, когато те изпълнят мисията си или ко­гато решат, че могат да го оповестят. Д. почина, а СС няма достъп до осиянието или то е унищожено. Три оригинала на осияния бяха дадени на В.П.А., но той не ги върна дори при се­риозно настояване. Лично послание до М.Д. е било изгорено от нея поради невяра и негодувание или по други причини. Според осиянието, на нея бе предложено от Елма да роди на земята духа на Джузепе Верди, но тя абортира детето и после съз­нателно поправи грешката си – роди близнаци, но те вече са други духове. В първото лично послание от Елма до К.Т.К. от 1988 г. имаше няколко реда, които се губят: защо се е родил във Видин и защо този град е бил наречен така ("Бъдин" и "Бдин") – понеже там един ден ще се роди Бъдният, който ще донесе светли бъднини (визира се Уралоний). Имаше и осияние (не е много сигурно дали е записано, но дойде такава инфор­мация), че смъртта на българския алпинист Христо Проданов в Хималаите ознаменувала епохата, когато личната воля вече умира, за да се роди колективната.