1182.2002.06.08 Най-дълбокият кладенец

Книга 34


8.VI.138(2002)

Странджа

НАЙ-ДЪЛБОКИЯТ КЛАДЕНЕЦ

6,10ч.

            В една беседа Учителят продължава разказа си за великия египетски фараон и мъдрец Озирис Бен. Веднъж той срещнал един войник с окъсани дрехи и му казал да си поиска нещо. Войникът поискал да има хубав нож, за да се хареса на началството – и желанието му било изпълнено. После фараонът срещнал един учен, изгонен от Школата на Бялото Братство поради несправяне с познанията. И на него предложил да му даде каквото поиска и ученият пожелал да получи знание – да разбира тайните на природата. Трети помолил Озирис Бен да му даде дарбата да се нагорещява така, че при опит да го изтезават, никой да не може да се докосне до него. Фараонът бил маг - изпълнил и техните желания. Четвърти – един млад, талантлив ученик от Школата – му поискал нещо много "малко": магическа пръчица, която може да изпълнява всички желания. Фараонът-Учител му отговорил, че понеже младежът е най-умен от всички, ще му даде магическа пръчица, стига да я употребява само за благородни цели. С това си желание младият адепт издържал изпита си. Той бил влюбен в прекрасната и мъдра Елтамар, много бедна девойка, но напреднала ученичка в Братството. Копнеел да спечели сърцето ù и да се ожени за нея, но тя му казала, че трябва да го подложи на изпит, за да разбере дали е нейният избраник. Ето как продължава разказа си Учителят:

           

"Питам: вие как ще разрешите този въпрос? Аз зная как ще го разрешите... Елтамар имала свой пробен камък: ако този, който има изкуството да направи един палат, пожелае да остане с нея заедно, той не може да бъде нейният избраник. Той си казал: "Аз зная свойството на тази пръчица..." Тя била гладна. Чукнал той с пръчицата – и трапезата се явила! Тя седнала да яде, а той веднага изчезнал и я оставил да яде сама.

        Вечерта нямало къде да спрат да пренощуват. Той пак чукнал с пръчицата си и пред тях се явила хубава колибка, с меко, хубаво легло. Той веднага изчезнал, а нея оставил сама да си почине. Доволна от неговата обхода, тя си казала: "Този е моят избраник!"

        Като заключение на разказа, казвам: всеки, който иска да дели благата с вас, той не е вашият избраник.

        За вас е важно да прилагате следния духовен закон: благото, което ви давам, да го използвате сами. Река ли аз да го деля с вас, всичко е загубено." (том "Който дойде при Мене", 1950 год., Сон`98ф:129-132, б. "Каквото попросите" от 4.V.1924г.)

           

Този удивителен разказ стана причина да се надяваме на ново осияние, понеже е много вълнуващ и актуален и сумира всичките ни проблеми. Може би той ще стане база за нови откровения от обичния ни Учител?

Освен това, досега се случиха няколко неща, пряко свързани с Него и останали неописани. След изпълнение на директивата Му "Бургас – Странджа", което даде положителни ре­зултати, Той бе сондиран по няколко въпроса и се получиха наставления, които влязоха в действие, но досега нямаме обяснение за мотивите Му. Ето какво се случи и как отговори Той, поради което молим за разяснения:

Приятели бяха решили да дойдат за 24-26 май, но по някакви причини не успяха. А бяха дадени от горе много специални 3 дни за гостуване. Тогава приятелите поискаха да дойдат за 1 и 2 юни, но Елма ги спря. Защо? Нали трябваше да огледаме къщи и места за купуване? Тяхната вяра и преданост са тъй големи, че са готови да се преселят чак в Странджа, за която бе казано, че е раят на Земята. Имаше такава последна директива – да се заселваме тук. Ако не, поне да идваме често - много било важно. Въпреки това – нова изненада: най-последната инструкция, веднага след отмяната на конкретното гостуване, бе че се затваря планът за живот тука. Каква е причината?

Все пак, приятели от друго място дойдоха на 1 и 2 юни и прекарахме чудесно. На всеки се паднаха фундаментални мисли от беседите – отговори на лични въпроси. Един от присъстващите пет пъти се насочи да влезе в стаята на друг, без да има някаква логическа или друга съзнателна причина. Именно на обитателя на тази стая се бе паднала мисълта от беседите, че още днес може да му се даде това, което инак ще постигне за 1000 години. Има ли някаква връзка насочването към тази стая и мисълта от Словото? При какви условия Учителят би ускорил еволюцията на въпросния приятел с 1000 години?

Наистина, въпреки трогателните грижи и благословението, които се изсипват на това място, започва да се усеща някакво ново затягане. Пак ли ще е временно? Какво не изпълнихме, че се отменя поредният план на Небето за общ живот и обща база?

Тук има хора от народа, които настоятелно искат внимание и общуване с часове. Дали това е изпит за любов и търпение – или сигнал, че не е това мястото? Огромната потребност за живот и работа "с всичка сила" и с размах сега се изразява в обработването на голяма градина и в интензивното преписване на мисли от беседите по тези, антитези и синтези. И двете неща вървят добре, но все пак има проблеми.  Насекомите тук са много по-люти от другаде: оставят огромни подутини, които са много болезнени и не минават лесно. Има реална опасност от смъртоносни паяци, кърлежи, скорпиони и змии. "Раят" тук явно е на по-горни полета. В земеделската работа, където се възприе градинарският модел, се унищожават хиляди "непотребни" треви и "плевели", много червейчета и буболечки. Сам Учителят е гледал градини по същшия начин и в беседите Си постоянно насърчава всички да орат, копаят и плевят, но на много места говори обратното: за кармата от това убийство и насилие; за това, че има и други методи и че в бъдеще човешкото брутално земеделие напълно ще отпадне. Може и без оране и копане.

Освен това, на много места в Странджа през лятото няма вода, а водата за пиене е много варовита.

Какво да се прави?

Има ли връзка комплексът от проблеми с легендата за ученика на Озирис Бен и прекрасната Елтамар? Градини ли трябва да гледаме, къщи ли тепърва да търсим и строим; "тонове" ли ръкописни извадки пак да се правят, понеже няма компютри, нито мястото им е тук, в тази картонена барака с чисто биологически, а не компютърни мишки?... Научно-издателската работа и школните занимания с жадните души пак ли се отлагат за неопределено бъдеще?

7,41ч.

            - Противно на очакванията ти, няма да отговоря на тези въпроси. Дори да не бе дошло нито едно осияние, всички отговори ги има в беседите. Има ги и в човешката душа – дълбоко, на дъното. Ако умът, сърцето и тялото пречат да ги получите, върнете се към тези, които съм дал в Словото – там има всичко. От там ще почерпите мъдрост, за да решите и конкретните си проблеми. Каквито и директиви да съм ви давал, те важат, само ако има трима.

         Прочее, вземи пак от най-дълбокия кладенец!

        

            Както напоследък, този път отговорите бяха потърсени не с отваряне на различни томове, а с последователно отваряне само в един (в цитирания по-горе том) :

           

"Като дойде Божественото в тебе, ти почваш да коригираш и казваш: “Чакай малко, Господи, да ти дам един съвет..." Бог ти казва: "Ти имаш две къщи – дай едната на брата си! Той няма нито една". – "Почакай, Господи. Аз имам нужда от пари – да изуча децата си, да ги оженя... След това ще помисля как да изпълня Твоя съвет, сега съм на особено мнение. След време ще изпълня Твоята воля..." Бог пише в книгата Си: "Този е един от учениците, които коригират Божественото". (стр.5) (Не трябва да се забравя, че един градски имот може да струва кол­кото 2, 20 или повече селски къщи с дворове – б.п.)

"Ако раздаде човек имането си на бедните и тръгне след Христа, как ще погледнат "умните" на него? – Няма защо да се страхувате – няма умни хора в света." (стр.10)

"Новият живот няма да ви покалугери. Той няма да ви лиши от благата, но ще осмисли живота ви, дето и да се намирате." (стр.13)

"За мене не е важно в какво вярвам. Важното е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. – "А леглото си, стаята си?..." – Всичко мога да разделя със своя брат! Важното е, че аз нямам свое легло, своя стая. Ако бях имал нещо мое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае. Утре може да дойдат да ми кажат: "Излез вън, напусни стаята!" Обаче аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ се – то е моето сърце." (стр.15-16)

"Мнозина ме питат кой ме храни. Чудни са хората! Бог ме храни! Ами вас кой ви храни? – "Ние сами си изкарваме прехраната..." – Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е една квадратна лъжа! Въздухът е безплатен, водата е безплатна... И хлябът трябва да бъде безплатен, както и всичко останало, но хората са им сложили цени и така са изопачили живота си. Бог ни храни, а хората ме питат откъде вземам пари... Господ не е създал парите – те са човешко изобретение. Аз отговарям: от Бога взимам храната! Мога да отида при един свой брат и да му кажа: "Братко, баща ни ми каза, че при тебе е оставил един хляб. Бъди тъй добър, в името на нашия Баща да ми дадеш парче от този хляб." – "Може." – И този мой брат ме поканва и ме угощава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: "Братко, можеш ли да ме нагостиш? При тебе са оставени баница, сирене ябълки..." Той не казва нищо за хляба. Казвам му: "Братко, за тебе имам и хляб, и баница, и ябълки. Ето, заповядай – вземи си каквото искаш." Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с думите: "Когато искаш, пак ела!" – Такива трябва да бъдат отношенията между хората.” (стр.41)

"По-добре е още преди да ни моли нашият брат, да разберем нуждите му и да ги задоволим." (стр.59)

"Всеки, който говори абсолютната истина, е готов да сподели с брата си всичките си блага.” (стр.77)

"Колкото по-лоши са хората, толкова повече Бог казва: "Дайте им, дайте им!" Колкото по-лоши са хората, толкова повече им дава Бог." (стр.78)

"Просенето има смисъл само при любовта. Ще просиш от онзи, когото обичаш – и като ти даде нещо, ще го обработиш." (стр.86)

"По какво се отличава любовта на приятеля? – Аз ще определя какво се разбира под "идеална любов", т.е. приятелска. [Ако двама приятели са се обичали и са били неразделни, но единият се ожени, забогатее и е щастлив, а другият остане беден и несретник, първият трябва да му помогне в живота. Но най-важното е да не променя чувствата си към него.] Това наричам аз "идеална любов"! Най-малката промяна в отношенията нарушава закона на приятелството. Този закон важи и за отношенията между братя и сестри, между родители и деца. Истинската любов е вечна и неизменна.” (стр.113-114)           

            "[Една делегация отишла при животните да раздаде специални блага на всяко поотделно. На мишката обещали голяма служба, но тя отказала: дебнела господаря да се отдалечи, за да изяде пастърмата в един капан. Затова тя останала в дупката си и скоро скъпо платила за своята лакомия. На гъсеницата обещали хубава нова дрешка, но тя предпочела да остане и да изяде младите листенца на едно дърво. Господарят на дървото дошъл и изчистил всички гъсеници.]

        И хората имат разбирания като тези на мишката и гъсеницата. За какъв идеал може да се говори при такива разбирания и желания? [Би трябвало именно Бог да е най-голямата необходимост за нашия физически и духовен живот. Ако е така], трябва ли, като ви поканят да влезете в средата на Любовта, да се откажете като мишката или като гъсеницата? Онзи, който е турил капана с пастърмата пред вашата дупка, няма да ви остави да я опитате; нито онзи, който отглежда дръвчета – да изядете листата им. Ако се опитате, ще платите с живота си." (стр.116-117)

            "Приемете в умовете и сърцата си свеще­ната мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: "При всички условия на живота аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на Любовта!" (стр.121)

        "И тъй, като ви попитат в какво се състои Новото Учение, кажете: "Любовта ми към моите родители, братя и сестри и към приятелите ми да бъде една и съща при всичките условия на живота. Тя никога не се изменя, нито се променя." – Тогава ще се изпълнят думите на Христа: "Аз ще дойда и ще ви изцеля." (пак там)

            "За да разбере човек великата Истина, всичките му сетива, всичките му органи трябва да функционират правилно. Те трябва да функционират не по правилата на държавата или църквата, по каноните на някоя религия; не по разбирането на философа, проповедника или учения, но по онези дълбоки вътрешни закони, които са написани в самия човек. Следователно, има един вечен, абсолютен авторитет, на когото всички разчитаме." (стр.124)

            "Който не разбира този закон (за условията, при които се получава магическата пръчица – б.п.), казва: "Да си направя една къщичка, да я дам под наем, че да се осигуря..." – Смисълът на живота не е в осигуряването!" (стр.133)

        "Ако младата жена иска да знае каква майка ще бъде тя, нека събере 20-30 окъсани деца – както казват "от кол и въже", без майки и бащи – и се заеме с тяхното възпитание. В продължение на един месец, ако тя вложи нещо в тия деца и събуди тяхната интелигентност, тя ще даде ново направление в живота им. Не може ли да направи това, никаква майка не става от нея." (стр.152)

            "Съвременната жена казва: "Да ми се падне един богат мъж, ще видите какво мога да направя!" Мъжът казва: "Дайте ми една умна, красива жена, да видите какво мога да постигна с нея..." – Тази жена не е за тебе! Всеки живее първо за себе си, после за другите. Не съм видял човек, който да живее първо за другите, а после за себе си. […] Като поканя някого у дома си, гледам как той яде. Той се храни съсре­доточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувства за себе си и печели за себе си, аз си казвам: "Тогава и аз ще мисля, чувствам и работя за себе си..." (стр.152-153)

            [Христос казва]: "Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески". – Време е да приложим Божия закон – да отхвърлим всички човешки учения, заповеди и предания. Само тогава ще дойде новата епоха. Иде вече тази епоха в света! Има хора, ко­ито служат на Живия Господ, на Неговия велик закон. Този закон ще донесе мир и разбирателство между народите. Ще стопи омразата и разделението, което съществува между хората." (стр.156)

            "Няма по-велико благо от това, да те обича разумен човек! Който те люби, той е готов да даде всичко, с което разполага." (стр.170)

"Хората, щом са засегнати интересите им, казват: "Това не е по Бога..." (стр.194)

            Да благодарим сърдечно и за днешните отговори – те обясняват напълно всичките ни тревоги и въпроси! Като се анализират тези мисли, особено в контекста им, те водят до напълно конкретни решения. Ето например разковничето за приятелката, на която се падна мисълта, че има шанс да сгъсти 1000 години в един ден. Той важи и за други хора, които са на прага на Второто Посвещение. Отговорът е на същата страница:

"За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка." (стр.163)

Който проумее този закон и го приложи в живота си – Един Бог, един Учител, едно Ято, един Приятел, но по най-високия идеал, т.е истинските, - той няма защо да умира повече.