1176.2002.03.30 Пак е с нас!

Книга 34


30.III.138(2002)г.

Велико Търново

ПАК Е С НАС!

           

            На следващия ден, в 11,34ч., четейки и обработвайки поредната беседа на Учителя, един от нас стига до думите:

            “Сега на всички, като на ученици, ви пожелавам добър път! Добър път към Любовта! Добър път към Мъдростта, добър път към Истината!” (т."Ще управлява всички народи", ЖЗ`48:138, б."Истинната лоза" от 27.VIII.1922г., гр.Търново – първата беседа от Търново, включена в този том)

            Необходимо ли е да се казва, че този том се чете за пръв път и че четящият не е имал и понятие, че ще стигне точно до такава мисъл още на другия ден?! Та нали вчерашното осияние започва и свършва с думите "На добър път"?...

            Оказва се, че преди 80 години е имало абсолютно същата ситуация в Търново, както е с нас днес – с изключение на това, че сега Учителят е невидим за повечето хора. Дошли сме тук да изпълним дълбокото си желание и волята на Небето, най-после да основем комуна в духа на Новото Учение. От думите на Учителя в беседата, които следват непосредствено след изумителната Му нова изява вчера и днес ("На добър път!"), с която заверява на дело предшестващите Си думи, че никога не закъснява да помогне на притеснените сърца и души, ние добиваме и голяма надежда за нашето начинание. Ето какво казва Той:

            “Като ученици, каквато и работа да започнете – дали комуна ще образувате или нещо друго, - приложете трите принципа: Любовта, Мъдростта и Истината. Всички, които участват в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват – и ще видят как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре! Дето и да приложите Новото Учение, всичко ще се развива правилно.

        Христос казва: "Аз съм лозата, вие – пръчките". Ето защо, като образувате комуна, обърнете се към Христа и кажете: "Господи, ние искаме да влезеш в нашата комуна, да вземеш участие в нея. Ние започваме в Твое име и ще работим с Твоята Любов, Твоята Мъдрост и Твоята Истина".

        Не мислете, че ще образувате комуна за десетина души. Не – ще отворите широко вратата на комуната за целия Божи свят! Вашата комуна трябва да бъде образец в света – израз на Истината. Това е целта на комуните!

        Сега ние отваряме Школа. Вие мислите, че в тази Школа ще влязат "избраните". – Звани и незвани, ще влязят всички, без изключение! Който може да люби, който може да мисли, който може да говори истината, той се приема в тази Школа. Малък и голям, който желае, може да влезе в Школата." (пак там, стр.141)

            Синхронът на събитията в Търново, за които Учителят говори в тази беседа, е в такава степен впечатляващ, че ние отново сме без думи. Ситуацията в престолния град от 3 седмици насам е напълно идентична с това, което е станало там преди осем десетилетия.

            Независимо от безпаричието, домакинята ежедневно прави по 3-4 невероятно вкусни блюда, с риск на другия ден да останем на нулата. Това й е импулсът, тя е щастлива. Тука сме трима души. Хармонията ни е тъй голяма, че имаме всичкото основание да вярваме, че законът наистина е изпълнен: за да се позволи земен рай някъде на ново място, той трябва да бъде "отрепетиран" в наличните условия, дори в ада. И това става пак точно в Търново! Колко средства, завивки, храни и подаръци потекоха през тия дни към нас, без да сме настоявяли пред никого! И ето – Учителят е сложил предварително в ръцете ни точно такъв том с беседи, в който описва и минали, и сегашни събития, при пълно съвпадение на мястото и действието; освен това дава директива, изказва и прогноза:

            "Може да останете още няколко дни, според работата ви. Аз разрешавам най-много десет деня. От десет деня нататък имат думата търновци. [...] Ако разрешавам въпроса от гледището на Любовта, можете да останете колкото време искате. В името на Любовта, всички сте добре дошли! Яжте и пийте колкото искате – няма да давате сметка на никого, нито аз ви искам сметка. Но като излезете оттук, идèте вън от света – там да платите дълга си. Идете вън, между хората, и дайте им такъв прием, какъвто ви дадохме тук." (стр.142)

***

31.III.2002

            Това, което вчера бе пропуснато съзнателно и поставено в скоби (след "От десет деня нататък имат думата търновци" ), защото изглеждаше несъществено и нежелателно, се оказа клинът на програмата: "Те могат да кажат: "Докога ще седят тия гости? Аз не вярвам, че може да кажат така, но всичко е възможно."

        Тука няма натъкмяване, нещата, описани по-долу, се случиха непосредстевно след прочитането на тази търновска беседа.

        След като на един от нас през целия ден вчера треперù лявото око, вечерта ненадейно дойде съпругът на приятелката, в която гостувахме, и постави въпроса ребром: "Докога ще стоят тука тия гости?" Отметна се от предишните си думи по телефона, че можем да правим каквото искаме извън стаята, от която ни изгони в самото начало и я заключи. Сега каза още, че гостите са нежелани в този дом въобще и трябва да го напуснат веднага!

            Чак сега ни "светна", че пожеланието "На добър път" е важело в буквалния и експресен смисъл... Единият от нас си взе моментално багажите, както десетки и десетки пъти досега в този живот, и отиде за тази нощ при едно приятелско семейство.

            Какво е това: карма или нещо друго?

            На въпроса "Накъде?", изреждайки София, Костенец, Бургас и Пловдив, се даде неочаквано направление пак за Бургас. Един от нас имаше голяма съпротива да се връща в този град и затова попита пак, и после още веднъж - всеки път отговорът бе същият, категорично. Другият бездомник и скитник обаче вече бе усетил това направление в сърцето си и бе решил да пътува натам и сам, още преди да узнае за новата директива. По пътя се шегувахме: "Ами я ако сега пак ни върне в Търново?"...

            Урокът за домашно се изясни още на гарата: търновци са щели да дадат зелен семафор след десет дни, ако някой от нас междувремено пак не бе сгазил лука. Кой и как е направил това, не е важно. Когато победим в битката със злото вътре в нас, и отвън настават добри времена; предадем ли се – злото отвън се събужда незабавно. То изпълнява волята Божия.

            - Още нещо по въпроса?...

Бургас, 5,55ч. след обед 

         - Бог се е погрижил на света да има безброй неудачници, за да има надежда за удачниците. Погрижил се е да има и удачници, за да има надежда за неудачниците... Първите спасяват вторите на Земята, а вторите дават вход на първите към Небето и ги спасяват от ада. (Тук Учителят си играе с думата "удачник" имайки предвид не само общото, но и специфичното ù руско значение: “У – дачник” – човек, който живее в дача (вила)...)