петък, 28 октомври 2011 г.

1175.2002.03.29 Еолùм – на добър път!

Книга 34


29.III.138(2002)
Велико Търново

ЕОЛЍМ – НА ДОБЪР ПЪТ!


Рубенс – Адам и Ева (1597)

След няколко дни липса на импулс и условия да дойде Отговорът, днес, 29.III.128(2002)г., в 16,45ч., бе даден ярък и категоричен знак в стаята, че Някой иска да говори. През цялото време от началото на пролетта, след тогавашните Му думи, текат вътрешни отговори, но не дойде сгода да се запишат.
             В резюме: неизпълнението незабавно на някоя Божия молба или директива, както и откачването на някой от алпийското въже и преминаването му в солови акции води до тежки последствия по веригата. Затова най-силните трябва да поемат удара. Ако някои от нас бяха послушали и бяха отишли да живеят сред природата веднага след съответните инструкции, щяха да се отворят най-добрите възможности. Непослушанието и самонадеяността затварят автоматично отворените врати - и последствията не закъсняват: изпитàния с риск за живота, травми, затваряне на всички сърца и домове в един град; дълго и тежко заключване на всички шансове и лошо време, въпреки спасителното островче в друг град – един спомен от рая.
            Вътрешният отговор бе, че послушанието отваря всички души и сърца наоколо, а непослушанието и своеглавието затварят всички отворени врати и отлагат рая за в бъдеще. Тогава обаче ще важи нов вариант, нов тип подвиг и ново благословение – ако сме будни и предани.
            Изясни се, че ако само един човек от 12 души дава нещо за Словото и Делото и други знаят кой е той, благословението и защитата от Бога ще бъдат само 1/12 – толкова ще остане незасегнато от злото в един имот, във взаимоотношенията с околните и във вътрешния ни живот. Не е правилно някои да дават много или всичко, а други – малко или нищо. Даващият получава своите четворки, петици или шестици в зависимост от това, какво и как дава; но от група и братство тогава няма и помен.
            Стана също ясно, че в един екип от духовни и Божествени приятели в преддверието на Школата винаги трябва да има 25% хора (кабалистически числото 7), напълно свободни да се посветят на Словото през цялото време, а останалите 75% (числото 12) - да движат с любов Делото и материалните неща. В името на правдата и съвършенството, всеки трябва да минава периодочно от едната в другата група; но ако някъде Работата върви качествено и хармонично и без строго ритмични смени, и това е благословено.
            Не само Словото е критерият. Както се е случвало и друг път в тревожни моменти на човечеството, мистикът трябва да има условия да спи, даже и през деня, за да помага в другия свят. В такива мигове много адепти и посветени са на крак, но в невидимия свят. Когато много души си заминават масово - при стихийни бедствия, войни, инциденти или епидемии, - учениците от IV ранг трябва да са на фронта, за да помагат на ангелите. Когато нямат условия да "спят", да ра­ботят за Словото или да провеждат токовете на Любовта, те поемат дял от човешкото страдание.
            Оценката сега е, че откачването на някои добри алпинисти от общото въже породи това "побесняване" на времето напоследък, както казват медиите и което виждаме с очите си; че образуването на една нова ядка от предани и обичащи се приятели и поведението на четирима души в момента, осъществяващи нужния баланс (3/4 към 1/4), било отклонило някакъв снаряд от космоса. Както разбрахме от пресата, твърдо тяло тия дни наистина е минало на косъм от Земята - тъй близо, както никое друго досега. Опасността обаче не е преминала.
            Във връзка с всичко това, пак искаме да питаме: коя е оптималната позиция, която трябва да заемем сега? Щом като човечеството и оглашените ще преразпределят поравно благата си чак след 350 000 години, защото дотогава няма да имат съвест, каква трябва да бъде нашата роля? Разбираме, че отдаването на цялък не е само в имоти, но и в дух, душа, ум, сърце и воля – в цялото ни свободно време. Смирено сме готови да се върнем пак на човешките си професионални позиции, ако това е волята на Небето.
            Само да има яснота!

17ч29м24с

            Дойде кармичното възмездие - почват не­щата. Слушайте и се силете да приемете нещата такива, каквито са.
         На Земята засега не може да се образува рай – даже в миниатюр. Вашият опит сега е чист, но това е временно. Ако бяхте взели онзи влак навреме, когато спираше на спирката ви, сега щяхте да имате миниатюрни райове сред природата, защитени от Небето. В този космичен момент това е много по-трудно, защото новите влакове не спират там, където спираха по старото разписание.
         Божественото разписание не е твърдо. Има иде­ален график, но той е само в сърцето на Бога, в живота на Преданите, които живеят само за Него. Който не е готов да отдаде всичко и да умре, да "умрат" близките и децата му, ако това е решил Бог, той мъкне още старата си раница с аргументи и оправдания, които миришат на развалено.
         Вие дълго цитирате мисълта, че праведният отдава само своята част, не може да пренебрегне близките си. Това е вярно, но такива близки после отиват в ада. По човешки е справедливо да им отдадете и собствената си част, но само в имущество – не в сърце, ум и воля.
         А вие, много духовните, не се замисляйте и за миг за педя земя и половин керемида, подарени от лице, което е обявило подаръка си. Пренебрегвате този закон, но той е строг. Даже и напълно тайните дарения са червиви от карма, ако някой е дал само част от притежанията си – не е бил готов да умре на улицата.
         Освен това, забравяте и трето нещо: циклите. Има периоди, в които оставането в една къща, на една малка територия, е благословено и напълно защитено. Това обаче предпазва от смъртта и вулканите на ада отдолу само в случай, че на това място има интензивно движение на много гости за кратки сро­кове, с луфтове на пълна самота и тържества на личното отсъствие. За това ви говорим от много време, но още никой не го е направил.
         За всички, които са тъпи за Истината, сега адът иде и отгоре, и отстрани. Ще се спасят само чергарите, които се промъкват между бомбите.
         Така че - разберете. Разберете се със себе си, разберете се с другите.
         Който не е взел влака за "малката къщичка" и "трите декара" навреме, пак ще има неприятности. Сега е година да ходите по хората и да им помагате. Не е задължително, в Небето няма нищо задължително. Не изключваме уреждане на бази по селата и в планините – отделни бази може да функционират. Но ако и там самотата почне да ви разкъсва или все едни и същи хора да се навъртат около вас, пак ще отворите сърцата на околните за ада. Неизпълнението волята на Бога отваря злото от всички страни.
         В един живот всеки трябва да направи различен брой съчетания с аурите и телата на съществата. Един Учител обикаля 11 години цялата страна и много други страни, за да се докосне до стотици хиляди хора! Френологията е само повод. Като знаете каква е ролята на докосването, не бъдете предатели да се пазите от него: то е Божествено, когато е краткотрайно. Хората са се научили от ада на точно обратното: близостта на двама е дълготрайна, а обичта им – краткотрайна. Адът работи и с краткотрайни докосвания, но само с корист или насилие. Ако получиш нещо в замяна, което не е Любов, ти си в ръцете на Мамона. Ако правиш това за наслади и ползваш убити животни и възбудители, ти си потъ­нал в небитието. Там всичките тия животни и сили ще те ядат с хиляди години.
         Има дълготрайна близост, благословена от Бога. Има милиони краткотрайни близости, благословени от Бога. Ако едните и другите раждат плод и този плод е сладък и чист, Небето ви пише "отличен" по морал. Но всички дълготрайни или краткотрайни близости, при които плодът се унищожава преди да е узрял или се ражда адски плод, от Небето се считат за неморални.
         Ето защо, всякакви външни имоти, къщи и къщички са гнездовища на Мамона и Сатаната. Не се надявайте нито за миг да не остареете, да не се съсипете, ако живеете по стария начин в тия мръсни гнезда, където сте плувци в изверженияата си! Каквато е кочината на свинята, ако не я ринат, хиляди пъти по-ужасна е една къща, пълна с етерни, астрални и ментални извержения. Вместо да си вземете спалника или малката палатка, вие се чудите как да влезете в някоя кочина, която не е рината от десетилетия. В необитаемите имоти често има духове, които пикаят и ходят по голяма нужда по стените, таваните, стаите – това са техните мисли за "дом", техните спомени, чувството им за собственост. Трудно е да бъдат изгонени тези духове – нужни са двама или трима, а не един. Но "двама" значи такава преданост, че някой напуска всичко и идва с тебе накрай света! Ако само за миг помисли, че си нещо грешен – преставате да бъдете двама. Когато ближният се усъмни във вас, когато не може да ви прости или да търпи вашите "волности", това вече не е ближен – той е обработен от Врага. Когато види души и сърца в хармония, Врагът праща трети, който да внедри в аурата или тялото на единия адска субстанция. Вие вече не сте двама, но и Бог не е Третият. "Ближният" вече не мисли – мисли някой друг в него. Самите му клетки и молекули са преработени, атомите и ядрата мълчат. В ядрата е духът на човека, а в атомите – душата. Когато някой ви погледне със злоба или студено, когато демонсрира безразличие, това не е той – някой друг се е намърдал в него. Затова следват санкции. Тук е мястото на една моя мисъл от беседите:
        
        "Законът изисква да подложим всеки човек на изпит – да го прекараме през най-ситното сито, за да изкараме всички дяволи от него. Само така ще проверим какви сили се крият в него.” (т."Ще управлява всички народи", ЖЗ`48:118, 9.V.1920)
           
         Законът на Проверката действа от милиони години – не само от 8000. От 8000 години е локалното грехопадение на човешкото сърце, което се съблазни да опита серумите на низшите духове (според беседите, това са 200 милиона земни години - б.п.). Именно това беше забраненият плод. Щом допуснеш същество от по-ниска еволюция – не по волята на Бога – да впръс­ква в сърцето и плътта ти своите гнилостни се­руми, ти моментално излизаш от рая. Понеже си пуснал друг в себе си и той мисли вместо тебе, думите ти стават несправедливи, а погледът – лош. Сега всичките клетки и молекули на хората са натъпкани с дяволи, особено съединителната тъкан. Дори и атомите са заразени – външния им слой. Мисълта за себе си, пускането на адски субстанции в сърцето и плътта поразиха не само молекулите, но и електроните ви и те сега се въртят по други орбити. В половината човечество електроните нямат свободна воля - както е в адската природа. Адските серуми във вас потискат свободата на електроните ви и вие падате илухимно, както първите божества. ("Eлектрон" произхожда от "elect" – "избирам". В осиянията електроните са самите божества илухими - тези, ко­ито избират обект на любовта си. Падналите избират несъвършени обекти, а чистите – съвършени. Майката с висок вкус и идеал е най-прекрасният илухим: тя ражда и отглежда съвършени хора, защото зачева от съвършен. Майките с лош вкус и ниска еволюция са деца на паднали илухими – б.п.) Ко­гато илухимът се застопори на една орбита и на една и съща скорост, той почва да си прави "къща" и "семейство". В тази къща живее само "неговото" семейство – няма варианти. Ролята на адските рели­гии е да узакони това. Понякога той сам си е семейство – кукува. Тези позиции на електрона почват да действат на съответния протон в ядрото, но понеже протоните са чисти, те не могат да изменят на естеството си. Почти мигновено протонът – божеството алохим – почва да бие върху електрона да възстанови свободата си. Но електронът е заразèн от чужда програма и упорито се съпротивлява – дяволът, който е влязъл в него, не иска да измени наклона си. Тогава Природата се принуждава да изгони електрона във "външната тъмнина", където има "плач и скърцане свс зъби". Скърцането със зъби е симптом. Денем то прави ириса да гледа надолу и оголва бялото на окото отгоре. Затова нежността и предаността на Земята не могат да бъдат продъжителни – там няма безусловна любов.
         Любовта на заразените е краткотрайна, а на илухимите – вечна. Тя не отпада при никакви обстоятелства, даже и когато любимият им стане демон. Това не е в противоречие с Божествения им вкус: има демони с искра от Бога и тях само илхуимна любов и преданост може да ги спаси. Затова илухимът е божество на Верността, а алохимът – божество на Истинността. Чистотата и Благостта са качества на елохима. "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди" е завет за Човека – последния модел на елохимите. Най-последният модел – Жената – е зелохим в проект: абсолютно богоравно Същество, което възстановява рая на Земята. Елохимите още не са постигнали това.
         Сега цялата програма на Небето е да се изгонят дяволите от недрата ви, но не както го разбира инквизицията и църквата, които считат жената за по-долна от мъжа. Това става мигновено само чрез Любовта. Любовта е отдаване на цялък – мигновено! В имоти, плът, ум, сърце, разум, душа и дух. Първо се започва със сърцето – там падението на човечеството е най-голямо. Затова Отец иска сърцето ни – а после всичко друго. Това значи милост и спонтанност към всеки, в когото живее Бог. А хората какво правят? - Мили и спонтанни са към онези, който им внедряват адски субстанции и им променят мисленето, а към съществата са безразлични - или са мили само понякога. Общуват с вещества и същности, странят от съществата. Това е необходимо на дяволите, които са ги превзели, за да изпиват силата им.

         Самите "дяволи" не са виновни – те са създания на Бога, както и самият им предводител. Още при създаването на света Бог ги замисли и роди, за да изпитват вкуса и свободната воля.

         Така че Сободата, Любовта и Божественият Вкус и Избор са четирите мощни пружини, които се отключват моментално и изгонават надалече всички дяволи, когато някой престане да мисли за себе си и за света.

            Много е мъчна задачата, много трудна, понеже не мислите вие, а мислят дяволите вътре във вас. Те оправдават всяко действие, което е леност, прилепяне или слободия. Вашият дух – вашата ядрена същност – трябва да им се противопостави с къртовски труд, отлепяне и свобода. Труд за Словото и Делото, отлепяне от смукачите – и пълна Божест­вена свобода да гостувате и приемате гости с искра Божия. Това е Библията, това е Евангелието, това е тоталният синтез на всички Свещени Писания! По-точен синтез досега никога не съм правил – насла­дете му се! Ако освен насладата и го изпълните, Раят мигновено ще се появи около вас – а не след 350 000 години. В него има и природа, и въздух, и слънце, и цветя, и неземни къщи; ако искате – цели планети. В него е и сродната ви душа, и милиардите любими, които се надпреварват да ви прегръщат и целуват. Там е и свещената Самота, когато имате нужда от нея. Това е реално – някои са го опитали. Царст­вото Божие е вътре в нас.

         Еолùм – на добър път!
                                                19:49:39


Freydoon Rassouly – Щастливо единение

            Първа гласова емисия на материала – в 19,50ч.; първо изпращане по интернет на избрани хора – около 4ч. сутринта на 30.III.138(2002)г. Първа разпечатка в един екземпляр – в Клуба под градския ГУМ, Велико Търново - б.п.

Няма коментари:

Публикуване на коментар