петък, 28 октомври 2011 г.

1174.2002.03.22 Трите входа към безсмъртието

22.III.138(2002)
Велико Търново

ТРИТЕ ВХОДА КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО
(Още по въпроса за базите на Словото, Делото и Живота)


Барух Нашон – Райската градина

3ч. сутринта

            - Приятели питат каква да бъде къщичката от 10 кв.м., защото твърдят, че имат възможност да осъществят първата база за Словото според новите изисквания на Небето. Ние и сега не вярваме, че това ще стане, но още по-нереална за изпълнение ни се вижда последното Ти уточнение, че 3 декара земя не са достатъчни – че за един такъв дом са нужни най-малко 18 декара. Познаваме лично не един и двама души, които си мислят, че са от Братството или че са много духовни, а имат десетки и стотици декари от реституцията и при всички случаи искат да ги продадат или да ги отдават под наем. Наричат ни "приятели", но нито за миг не може да им мине мисълта да подарят не 18, но даже и 3 декара или половин, за да спасят поне един човек. Абсолютно нищо не им пречи да продадат една част от имотите си и с парите да построят или купят не една, а десетки дървени къщички по 10 квадрата. Искат да им правим хороскопи, да водим с тях умни и сладки разговори, да играем с тях паневритмия и да се молим и пеем духовни песни. Търсят ни за хороскопи, искат съвет или помощ за лекуване на самите тях или на близките им, без да подозират откъде им идват тия болести и израждането им психически и физически. Ние обаче не сме Учителя, за да кажем на някого: "Добре, но срещу цялото ти богатство". (Или половината, или поне 1/10 или 1/100).
           
            - Първата база на Словото е сърцето на Христос и на всеки Иисус, на всяка Иисула по лицето на Вселената. Първата база на Делото е Духът – и всеки дух с искра от Бога, който изпълнява импулсите на Духа незабавно, безкористно и съвършено. Първата база на Живота е сам Бог, както и всяка Божествена плът в Изявеното и Проявено Битие, отдаваща се без замисляне на Първата Божия Заповед. (Би-ие,1:22)
         Ако някой не е Христос или един от безброй­ните Иисусовци, една от прелестните Иисули във Вселената, той или тя не могат да разпознават Словото в устите и текстовете на дошлите до­сега, не могат да разпознават, посрещат и разпрос­траняват Вечно Течащото Слово Божие, Което не спира никога.
         Ако някой не е дух с искра от Бога, той не иска и не може да отдели кът от територията си, част от притежанията си, за Делото. [Друго нещо е човекът с искра Божия.] Когато искрата прерастне в ток, той отдава всичко и осъществява Потенциалната Разлика с периодично присъствие и отсъствие и с ритмични смени на Обитаването и Гостуването. А когато токът задвижи Дело Божие и подпали виделина Божия, той се превръща и в продукти, които оставяме след себе си - продукти за всички, които подаряваме.
         Ако някой подпушва Любовта и Живота и не про­пуска през сърцето, духа и плътта си творческите вълни на Битието, създателските импулси на Отца, той отпада от лùстата на Безсмъртните или още не се е записал в нея. Младостта му помръква, красотата му постепенно увяхва, болестите и нещастията почват да го следват по петите.
         Ето защо всички преки и непреки призиви в Словото да се снабдявате с територии, домове и обзавеждане за Словото са напълно безсмислени и даже опасни, ако не е осъществена волята на Бога при наличните обстоятелства. Редки, много редки трябва да бъдат случаите на специални братски имоти и притежания – използвайте наличните и с радост ги дарете на близки и наследници след заминаването си, според човешкия закон. "Братски" имот, в който се е вихрела адска или човешка воля, трябва да се оставя в наследство на ада и обикновените хора, понеже е по-опасен от геенната огнена. Същото важи, но в по-слаба степен, и за личните имоти.
         Това, което направите докато сте на Земята, притежавайки някаква външна база, е повече от предостатъчно. Предавайте наследства на ваши духовни братя и сестри само тогава, когато никой от бликите ви по кръв и карма не се е интересувал от вас през целия ви живот. Но и не забравяйте, че личната и родовата карма преминава чрез имота в наследниците, а обществената – в обществените наследници. Затова Синовете и Дъщерите Божии се пазят от собственост като от огън. Те обикалят света и обитават временно само такива имоти, където сърцето и душата на собствениците са отворени за Бога. Щом някъде усмивката не изчезва, щом водата тече и редът и чистотата са абслютни; щом Работата не престава – можете да останете там. Дойде ли позорът на студа, даде ли ни Бог най-големия дар преди старта – Опозоряването, - ние изтърсваме прахта от сандалите си и отиваме при тези, които имат нужда от нас.
         За да се появиш над Тавор в целия си духовен бля­сък и величие, за да се слееш с Бога и с всяко Негово създание в Обич и Любов, ти на Земята трябва да бъдеш непременно опозорен. Опозорителят е слаб – той е допуснал адски дух в себе си и затова измисля лъжи или тълкува фактите както дяволът чете Евангелието. Той не може да не бъде обвинител; не може да прощава нито крайно, нито безкрайно. Но, както месоядеца, повярвалият в обвинението е много по-нищожен от самия касапин и затова неговата карма е стократно по-тежка. Съдникът се разболява; ухото за клюката се разкапва! А когато "очевиден факт" се тълкува отрицателно, пред вас е същество с тежък мирис и осаждена монада. Само Бог и Словото имат право да изказват и отрицателните истини, понеже умеят да ги превръщат в положителни. Всички останали създават от лошата дума и мисъл астрални гниди и ментални чудовища, не­зависимо дали лъжат или възпроизвеждат "обективни факти".
         И така, създавайте външни бази за Словото, Делото и Живота без ограничение, ако имате импулс и възможност за това, но внимавайте те да нямат съдбата на партийните и църковните имоти, където Словото, Делото и Животът не припарват. Те отиват само там, където нещо е съвършено уредено или крайно неуредено, но в очите грее любов.
         А ние знаем от опит, че Любовта се разпознава по Необходимото Присъствие и Необходимото Отсъствие. Ако съвестта и доброто диктуват този ритъм, няма защо да строите нови бази, защото ще притуряте грях, ще осквернявате още повече природата, ще има още повече ламтежи за вашата "собственост".
         Усмивката, прегръдката и Светото Целование са единствената обител, където Животът се превръща в Безсмъртие! Дойдем ли до безсмъртието, Слово и Дело са излишни. А тези три входа към Безсмъртието могат да се отворят на всяка територия по лицето на Земята, където цари невинност.        
        
         "Според Христовото Учение, можем да се очистим веднага. Кажете "Аз служа на Христа" – и раздайте всичкото си имане! Някой казва: "Аз ще го раздам, но ще оставя за себе си поне 10 000 лева". – Не, всичкото си имане ще раздадеш, а ако нямаш какво, не раздавай нищо. (В други беседи Учителят изяснява кое е истинското ни имане – нашият дух, душа, ум, сърце и тяло. Следователно, има какво да раздаваме, дори и когато нямаме нищо отвън. Това е необходимо, защото единственият начин за опазване на младостта и безсмъртието е раздаването всичко на всички – б.п.)

        Помня, преди 10 години един мой приятел, д-р Миркович, ми каза: "Слушайте, Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство!" Казвам му: "Аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет. Ако искаш да изпълниш волята Божия, ще раздадеш всичкото си имане на бедните и тогава ще работиш с мене. Но понеже имаш много роднини, за да не кажат, че сме объркали ума ти, ти ще продадеш имането си и ще го раздадеш на тях. Не трябва да се опетни името Божие – да не кажат, че вървиш подире ми..." – И така направи той. [...]
        Аз не обичам да се занимавам с уреждането на материални работи. [Да се кани богат или учен човек в Братството специално заради богатството или учеността му – това е користолюбие. Ние искаме преди всичко хора със сърца! Ако някой е учен или богат, добре, но ние не бива да се впечатляваме от това или да му внушаваме какво да прави – той си има мозък. Ако желае да е Христов ученик – сам да раздаде всичко; но ако има опасност да огорчи роднините си, по добре да даде богатството си на тях.] (т."Двата природни метода"-II, Сонита- 5`98:117, б."Допреният въглен" от 20.I.1924г.)

            "Аз виждам онези хора в хубавите къщи и казвам: това са кафези на затворени птички – пеят там вътре... Гледам, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка – и после пак клюхне и си каже: "Ще се живее тук, няма къде..." Интересно: всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музикантите всички ни пеят, че трябва да си имаме къщица, кафез, че нямало нещо по-хубаво от това...” (пак там, стр.3, б.”Скръб и радост” от 23 декември 1923г.)
                                   
            "Добрите хора, които знаят този закон [да проявят любовта и да раздадат абсолютно всичко до последната троха], навсякъде могат да си пробият път. – "Ама как ще живеят?..." – Има хора, на които, като им снемете дрехите и ги оставите без петаче, те ще обиколят света и пак ще си създадат приятели. Те имат приятели и от света на безсмъртните." (пак там, стр.21)

"В какво стои любовта в света? – Във физическата любов всякога [...] имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш." (пак там, стр.179, б.”Искаш ли да оздравееш?” от 10.II.1924г.)

"В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш – ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка... Последната си хапка ще разделиш с него!” (пак там, стр.209, б.”Царството Божие се благовества” от 17.II.1924г.)

            "Къщата ви не е хигиенична – трябва да я напуснете. – "Ама нямаме средства..." – Можете да излезете и вън от града, в някоя малка къща на чист въздух. Вие сте си втълпили мисълта, че не можете да живеете по друг начин, освен по методите на лекаря... [По тези методи и с тази хигиена човек може да живее 50-60, най-много 100 години]. Повечето хора остаряват преждевременно [и невидимият свят ги заставя чрез смъртта да напуснат старите си къщи, след като не искат по друг начин].
        Казвате: "Ние очакваме да дойде Христос да ни спаси..." - Очаквате Христа, но не сте готови да се откажете от къщите си, от своите лоши навици...” (т. "Ще управлява всички народи", ЖЗ`48:76, б."Молих се" от 18.IV.1920)

            "Един ден Христос ще ви извика при Себе Си и ще ви пита: "Докога ще чакате, за да приложите Моето Учение?" Ако не го приложите, Той ще каже на света: "Вземете воловете, нивите и имотите им! Вземете къщите им! Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие!"
        Против вас е заведено дело. Христос ще ви попита: "Какво чакахте досега, че от 2000 години не сте приложили Моето Учение?"
        Преди 2000 години Христос ви изведе от ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е Земята! – "Ама къщичките ни?..." – Това са къщичките на ада! Всички ще излезете вън от този ад! Който излезе от там, ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура..."
        Ад е Земята! Излезте от този ад! Христос казва: "Кажи на всички да излязат вън от ада – да турят раниците на гърба си и да се отправят към планината." (пак там, стр.85)
"Обичайте се не само на думи. Да възкръсне Живият Бог в нас! Да проявим Неговата доброта!" (пак там, стр.85)

            "Предпочитам да живея в здрава, но проста колиба, отколкото в палат, който утре ще ме затрупа." (пак там, стр.93)
           

            - Всичко това е много поучително, вълнуващо и прекрасно, но ние имаме отново обезсърчения, противоречия и въпроси. Може ли да ни се отговори съвсем конкретно? Верни на Словото и на импулса, търсим интензивно чужди къщи в планините за обитаване и опазване. Но каква е гаранцията, че собственикът или наследниците няма един ден пак да ни изритат? Докога така? Ето: една вярна приятелка продава част от имота си, за да има пари да се купи мечтаната къщичка за Словото. Но как да разрешим проблема с аурите – нали се иска всеки да има поне 60 метра радиус за аурата си, за да може да излита свободно нагоре? Нали целта е, ако няма повече от две къщи, всички да се сгъстяват в едната, дори и в градско жилище, само и само да има поне една къщичка сред природата за сам човек, за определен срок и по жребий? После, къде остава законът за 12-те души: не е ли опасно само един човек да жертва средства? Напълно ли отпада и изискването за 500-те декара – или минимум 18 – за свещена територия?

(Поради експресно развилите се събития в Търново и необходимостта да се излезе незабавно от това жилище и последвалото напрежение, не е ясно дали е получен отговор на този въпрос и, ако е получен, съхранява ли се. Останал е само още един цитат от беседите):

            "Ти сега искаш една малка къщичка… Господ казва: "Нещастен си ти, като искаш една малка къщичка! Аз ще ти дам една цяла Земя – да отидеш да се разходиш, да обиколиш цяла планета. Богат е светът! Богат е за онези, които любят Господа!" (пак там, стр.189)                   
        

Много малко хора знаят, че Господ ни подарява и съвсем
особени планети – не като физическите, а родени от фантазията на художниците. Специални ангели ги взимат като модели и сът­воряват плътни космоси, слънца и планети от тях, на които може да се живее. За някои фини, чувствителни духове, е абсурдно да живеят на неустроените и пусти светове като тия, които познават днешните астрономи, чиито уреди виждат само триизмернно, и то в един нищожен диапазон на спектъра

Няма коментари:

Публикуване на коментар