1173.2002.03.17 Приказка за Сиян Теул

Книга 34


17.III.138(2002)

Велико Търново

ПРИКАЗКА ЗА СИЯН ТЕУЛ

15,52ч.

          Йосиф стигна до предела, когато го помолих да стане баща - този път в съдружие с Духа. Сега и на новите Йосифовци и Марии казвам: смирете се да станете родители!

         Родителят се примирява, работи и търпи. Родителят се товари със сложни проблеми, поема всички напрежения и удари. Вие сега трябва да сте буферите на Словото, което днес пак се роди. Словото плаче пак в пелените си, задъхва се, понякога спира да диша. Щом бебето почне да не диша, родителите изпадат в паника. Словото нарочно се прави на младенец, понеже милостта към него е по-важна от това, което има да каже. Ако едно Слово говори с хиляди години, а не се е родила милост, каква полза?

         Няма миг, в който Словото да не е младенец. Вековете, народите, оглашените се въртят около Него, не знаят, че То върти вселената. Съществува независимо от всички и я върти, не се нуждае от помощ. Помощта на съществата, която изисква, е заради самите тях – за да оцелеят в това въртене. Затова Словото има нужда от майки, братя и сестри – Баща Му не се занимава с грижи. Крие се, но грижата Му е чрез тези, които са част от Него.

         Това е и разковничето. Който разпознава Словото и се грижи за него, той е част от Бога – майка брат или сестра на Словото, предан приятел. Който го оставя да се бори самò, осъжда го на смърт; но Словото не може никога да умре. То само видимо се качва на кръста – да види има ли някой, роден от Бога. В следващия миг пак се е родило някъде – пак плаче и се гърчи, посинява без въздух или от студ. За горделивите то е "извънбрачно" – нека умре...

 Много са начините, по които родените от друг баща, а не от Бога, се самоубиват, но най-бързият и сигурен е този: да не признаеш Словото. Като не го признаеш, ти се лишаваш от неговото изучаване и така се лишаваш от въздух, слънце, живот. Това, че ще вървиш няколко секунди по някоя земя с надуто самомнение, не те предпазва от смъртта – ти не си даже и една еднодневка. Бог е оставил и други извън Него да раждат, за да има нагледна изложба как изглеждат Неговите и чуждите деца. Ако някому чуждите се нравят повече, питаме: роден ли е сам той от Бога? (По принцип, не може да има нещо извън Бога, но в случая може би става дума за Тот или Бог Отец, който е само една от същностите на Цялостния Бог или Хол, Благия Дух – б.п.)

Сега всички вие – оклеветените, оскърбените, унизените – постъпвате правилно, че не искате да се оправдавате. Другите бащи и майки раждат същества, подобни на човеци, с единствената цел да злепоставят човеците. Човеците често се обиждат и почват да доказват от Кого са родени, от кого – охулени, но най-добрите скоро се осъзнават и престават с това. Светът е пълен с чужди творения – на всяка следваща крачка някой пак ще ни охули. Трябва ли да си губим времето и връзката с Бога? Това наистина е напълно излишно, защото приказките на злите са верни само за злите. Словото не се нуждае от защитници. Щом някой каже, че едно прекрасно цвете е отровно, ще почнат да го избягват само децата на дявола, които вярват на себеподобни. Пчелите и мушиците с дар от Бога нали кацат по него и се обменят? (Тук Диктуващият не е пояснил, че има и изключения: понякога се поддават и хора с искра Божия, която е силно замъждяла. Те обаче имат шанса да се осъзнаят, покаят и коригират – б.п.)

Сега чуйте приказка-сън... Тя е много кратка, но който иска, може да я украси и направи голяма.

Някога, много отдавна, от сърцето на Бога излязло едно странно Негово дете – по-невинно никой не бил виждал. Бог му дал и странен дар: "Съдбата на Квачката". В най-вътрешните царства на Баща му така наричали способността да излюпваш яйцата на всички същества и същности – без изключение. Мъдреците помнели такива случаи, но отпреди много, много вселени. Съществото, което се било родило сега, било толкова прекрасно, че веднага привлякло милиарди деца от най-различни бащи, включително и от Най-Тъжния. Най-Тъжният трябвало да ражда демони с най-различни тела: адски, животински, човешки, ангелски и даже тела на богове. Станало такова размесване на съществата с неговите творения, че навсякъде настъпил небивал смут. Станали безброй женитби, народили се безброй нови деца, но никой не знаел кой от кого е роден, кой какво представлява отвътре.

Когато се родил Сиян Теýл – човекът и ангелът-квачка, - Бог си отдъхнал облекчено: сърцето Му било родило вярното решение. Сега влюбените в този Негов син били толкова много и от толкова различни светове, че се явявала възможност да бъдат изпитани всички. Най-голямата тайна на Големия Баща, която знаел само Тъжният и била неизвестна дори на чудното дете-квачка, било че това дете нямало никакви органи – нямало как да създава същества. Това била, комай, единствената разлика между него и Баща Му. Материята, от която било създадено, била толкова девствена и чиста, че в нея не би могло да оцелее и се излюпи нито едно яйце – нито Божие, нито демонско. Дори Божиите яйца засега се излюпват с по-ниска степен на чистота там, където душите са разделени.

Сега всеки от вас може да си представи безчислените срещи на Сиян Теул – детето-квачка, родено от сърцето на Бога. Квачка, която не е снесла нито едно яйце... Неговата топлина обаче имала магичното свойство да излюпва всички яйца, посадени във всички същества и същности по вселената – дори мисловните. След известно време на близост, от всеки влюбен в него се излюпвали собствените му яйца, посадени в душата, сърцето или под кожата му. Никой не знае, че почти всички създания съдържат всички яйца на всички видове по вселената. Това била голямата Божия тайна, която знаел само Най-Тъжният. Бог снасял, чрез Своите Си, Божествените яйца в тялото на всекиго, а Тъжният – чрез демоните – демонските яйца. Каква била изненадата на ония, които имали повече демонски яйца, че след приближаване до детето-квачка от тях се пръквали най-отвратителни гъсеници, насекоми и чудовища! Това обаче ставало само тогава, когато в тях се раждало Обвинението. Ето защо, Сиян Теул, без да знае, можел да предизвиква у другите излюпване и на мисловните яйца. Всяко най-малко подозрение, всяка злоба, грубост, скържавост, ревност; всяко презрение, обвинение, тщестлавие и всеки душевен студ се превръщали в милиони малки яйца и скоро плъпвали в тялото на виновния.

Като не знаели тази тайна, и злите същества, и детето-квачка много се измъчвали. Те се нахвърляли с ярост срещу него, а то си мислело, че наистина е нечисто. Като усетели собствената си миризма и смрад, повечето същества я приписвали на него.

Макар и роден от сърцето на Бога и напълно целомъдрен, Сиян Теул имал още една крачка до съвършенството. Той искал да се чувства винаги невинен и чист и изпитвал жестоки болки от хули и клевети. Той не знаел, че по-големият му Брат – най-малкият и най-големият Син на Бога, Който все още кърви на кръста на всяко егоистично и невежествено сърце – бил станал едно с Баща си именно защото се бил примирил да стане едно с хората, с нечистите същества. Всички пороци пронизват и Него, всички болки и болести преминават и през Неговата плът! Той никога пред никого не се оправдава и никога не е казал някому: "Ти си виновен!". Приемайки всички вини и целия позор върху себе си, той е станал още по-чист, елмазено чист, абсолютно съвършен. Приел е кръста Си да Го мразят и обвиняват и не се е оправдал нито веднъж пред никого в цялата история на това тъжно и прекрасно Битие. И по същия начин не обвинява никого.

Шем – шемèн – шеменàм...

Кървете в самота – и бъдете напълно свободни!

                                                                                                  17,52ч.

"У Бога прощаването е закон, Той никога не държи нищо нечисто в Себе Си. Какво е казал Христос за Бога? – Че Отец никого не съди. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили, не помни злото. И като отидеш при Него, Той не говори за твоите прегрешения – те за Него не съществунат. Ако Бог имаше тази слабост да обръща погледа Си към една твоя погрешка, той нямаше да е Господ." (т."Двата природни метода-II", Сон5`98:33-34, б."Нашите длъжници" от 30.XII.192.)

"Всеки човек, който не прощава греховете на другите, един ден ще се превърне в една отровна бактерия." (пак там, стр.44)

"Любов, която не може да ти създаде най-големите нещастия и страдания; любов, която не може да те смъкне в ада, не е Любов." (пак там, стр.51)

"Ако не ви мразят хората, нищо няма да стане от вас – няма как да се повдигнете." (пак там, стр.94)

               

        "Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване – едно блато ще се образува и там ще се появят милиарди микроби. И първо ти, с твоите деца, ще бъдете подложени на тези отрови." (пак там, стр.124)

        “Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и Своя Дух. Пред това същество ние трябва да седим с благоговение! Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш неговата форма. В Божествения свят аз благоговея пред този човек - Бог е вложил Своя лъч, аз благоговея пред него. Следователно, когато правим добро, комуто и да е, ние го правим заради онази велика Любов, която блика навсякъде." (пак там, стр.136-137)

            "Аз вече от 20 години насам говоря тук, между българите, и те ми казват: “Говорù ни истината!”... - Чудно ми е, че след това пак се съмняват. Някои казват: "Знаеш ли, за тебе това говорят, онова говорят..." – Казвам: Е, това е развлечение за мене, една препоръка е то... Казва се в Евангелието на Матея, глава 5: "Радвай се, ако кажат за тебе някоя дума на лъжа!"

        Казвам: ако е лъжа, то е в моя полза. [...] Един ден ще се срещнем с тия, които са говорили лъжа за мене. Нека не мислят, че тъй ще мине! Не, има видовден!" (пак там, стр.264-270)

           

"Днес Христос ще дойде с множество ангели и ще повика тия, които познават Истината. Още повече ще бъдат съдени хората, които казват, че знаят Истината, но не я изпълняват." (пак там, стр.268)

"Чуете ли Божия глас, смирението ще дойде във вас и ще бъдете доволни от всичко в живота си. Тогава ще се разбирате и ще си говорите братски." (пак там, стр.277)

Коментар. Конкретният случай, по повод на който идва това осияние, е острото обвиняване на един човек на Словото, че е извършил нещо, за което той е абсолютно невинен. Има акашови записи – денонощни филми от живота ни, - в тях може да се види всичко. Не само да се види документално, но и да се проследят следствените дела и присъдите на Небесните комисии. Това става всяка нощ, не само след заминаването ни от този свят. В една "петминутка" през нощта всичко горе става ясно. Тук няма как да се поясни точно в какво се състои конкретното обвинение, но то е по принцип същото, както става в живота и във филмите на Земята: някому подхвърлят в къщата му наркотици или оръжие – и той отива в затвора. Има още по-коварни прийоми на тъмните сили, до такава степен "доказателствени", че и най-близкият, който до този момент ни е имал тотално доверие, след такава провокация се разколебава и почва да ни гледа с лоши очи. Той няма как да види кой е идвал в къщата и какво е изсипал. Има агенти на ада, които разработват и изпълняват крайно опозоряващи стратегии, с които целят да задоволят нуждата си да мразят. Те са извънредно опитни и с голям стаж като магьосници и отровители в минали прераждания. Но за да позволи Бог такова нещо, трябва да има някаква тайнствена и необяснима от нас цел. Или трябва да си платим за подобен грях от миналото, който сами сме извършили, или е дошъл моментът за едно специално Посвещение, при което човек не бива да се оправдава, трябва да си остане опозорен.

 С това Съдбата прави още едно наблюдение: дали някой ни е обичал Божествено. Божествената обич е безрезервна, даже и да сме наистина виновни. Пробва се дали някой е дошъл до положението "Прощавайте 77 пъти по 7". Ако вината ни е действителна, а не плод на чуждо коварство, толкова повече би трябвало да ни обича най-бизкият, за да ни прости. Но ако той е повярвал на клеветата или даже е видял нещо "с очите си" и не ни е простил, това значи, че той не е нашият човек. Точно поради това няма защо да съжаляваме. Нашият човек е незлоблив, лишен е от всякакво честолюбие, не умее да се обижда и да ревнува. Той е напълно сляп за грешките и недостатъците ни, даже за греховете ни. Нещо повече – самите ни реални простъпки той оправдава с всякви средства и даже ги обяснява като добродетели: любовта не може да живее с мисълта, че любимият е грешен. Ако някой е особено силно задоволен от някое разкритие, в което ние сме наистина виновни, и използва това като аргумент да ни обвини или да се разделим, това е най-големия тест дали той ни обича истински. Тази тънкост се разкрива детайлно в осиянието: "Грозота, опозоряване и пропадане" от 5.VII.144(2008)г.

            Именно в случаи като този, а той не е единствен, се вижда ясно кой чие дете е: на Прокурора, на Защитника или на Бога. Знаем от Словото, че Дяволът и децата му са обвинители, Христос и Неговите хора и ангели са адвокати, Съдия е само Бог – само Той може да отмерва окончателно и правилно. Ако някой си мисли, че е роден от Него и се вживява в неговата роля, той би трябвало да прилича на Баща си не само вътрешно, но и външно.