1172.2002.03.14 Пак вертикалности

Книга 34


14.III.138(2002)

Велико Търново

ПАК ВЕРТИКАЛНОСТИ

ЖЛО / ЕС

Скоро предстои превръщането на хората с душа в минерални човеци с тела от пластичен кристал. Който се осмели да се изкачва по Водопада, той ще успее.

            Осияните от съвестта се отличават с жажда за Слово, подпалените от Духа – с жажда за Дело, а взривените от Бога – с жажда за Любов и безогледно самораздаване.

         В тебе има и от трите в неограничени дози и затова полето пред теб се отваря с необятни хоризонти!

         Наистина, верността подпалва Седемте Пламъка, по-горни от духовния свят и по-разумни от разума на Мъдростта. Разумът се съобразява с последствията, Мъдростта – със законите, но Седемте Пламъка на верността и възторга не се съобразяват с нищо: те са лудост. Да бъдеш верен на тази лудост в себе си и в другите – това е главната магистрала на безсмъртието. До нея обаче се стига по най-стръмната пътека – вертикалата на самоотричането.

         Сега ти стигна до средата на тази вертикала и ти остава още един подвиг – да удържиш докрай. В този подвиг има да осъзнаваш спешната необходимост да живееш на своя територия и да посещаваш близките си само веднъж седмично за няколко часа. Тогава духът ти ще се приравни към вертикалата абсолютно и благата ще завалят като из ведро. В противен случай баластът ще те наклони и ще имаш проблеми с удържането на посоката. Когато духовният човек, творецът, геният се смесва постоянно с аурата на по-обикновените и не си взема дъх в светая светих на едно собствено убежище, самите близки могат да паднат.

         Ти не си длъжен да даваш отчет пред никого, нито обяснения. Грижата за близките си остава, но печеленето на пари от вторичните разклонения на талантите ти трябва да се сведе до минимум, за да се прояви истинската стихия на природата и гения ти. Твоята природа също е така пребогата, както и твоя гений, и затова те трябва да живеят с всичка сила, отдавайки се на момента без разум. Разумът е предвиден в стихията на Божествената лудост и спонтанност и затова пътниците към безсмъртието са вертикални докрай.

         Малко преди края се стига до най-святото: свещената безотговорност. Като станеш безотговорен към хората и стария свят, ти ставаш отговорен пред Божествената лудост в себе си и подобните на тебе и затова обмените и възторзите нямат край. Нещо повече – децата и близките на подобни Божии посланици почват да растат с векове и хилядолетия в секунда, когато бъдат лишени от нещо материално, от често или постоянно присъствие. Именно затова говорим за съвест: невинността и съвестта на Пламъка са да гори, без да се замисля. Когато предизвика пожар и пламъците унищожат всичко подредено, в Битието се раждат вселени, а във вселените – Битие.

         В края на всеки живот на Земята има две купчини: купчината на компромисите и грижите на дребно – и купчината на вечните плодове на духа, които остават за човечеството. Има Пламъци, които се самозариват под купчината на грижите за близките и грижата за утрешния ден, но в даден момент неизбежно подпалват тази купчина и тя помита и близките, без да сме искали това. Затова, от мига, в който ти се казва това, тече опасност за всички, които разчитат на тебе, ако не почнеш като бесен да увеличаваш купчината на твоето истинско призвание - като ученик, гений и приятел на душите.

         Прам, проàм, апроàм !*

         Танцът на несигурността плоди безсмъртие и красота без край.

11,42ч.

__________

* Тук вместо удивителната трябва да се постави "молбателен знак", въведен от Елма: като удивителна, но горната част е извита подобно на много разтеглено ръкописно "г" – б.п.