1220-2.2007.03.05 Сириус'2007 - част 2

Книга 36


5.III.143(2007)

СИРИУС'2007

част 2

27/28.ІІ.2007 - Участник 2007.12

Ясен, чист, прекрасен и ярък сън: намирам се на терасата на чичо ми в нашия двор в София, секунди след като съм бил на нашия балкон, който е съвсем малко по-високо. Постоянно съм сновал между тия две места, в подготовка за много важна мисия. На балкона са главните ученици от Братството в днешната епоха, там е и Учителят - усеща се с всичка сила, но е невидим за триизмерното зрение. От всички тях вече съм взел оригинални писма и акредитивни документи за мисията, която ми предстои. Цари радостно, празнично оживление. Балконът и терасата са само на 5-6 метра разстояние, както бяха и в действителност. Човек би казал по-скоро "в недействителност", защото целият живот, прекаран доскоро на това място, наистина е една материализирана недействителност, в сравнение с прелестната и жива действителност на този сън...).

На терасата са главните и любими ученици на Христос – Сам Той също е там. Плачем от щастие, че е между нас и живо следи подготовката и дава наставления, но по същия начин е невидим. Взимам няколко оригинални писма от апостолите на терасата и документ от самия Него – и тръгвам на мисия... Хората от балкона и терасата заедно ми махат с ръце.

1.ІІІ.2007 - Участник 2007.13

Много кратък сън – виждам разноцветни, много красиви лентички от коприна, свързани в единия си край така, че образуват център на кръг, от който те се развяват радиално, духани от някакав вятър откъм центъра. Как той духа радиално, е напълно непонятно – ако трябва да се направи технически, е възможно с две кръгови пластинки, но не е много лесно. Явно обаче тук нямаше техническо приспособление.

1.ІІІ.2007, 12:47:42 - Участник 2007.14

Установих контакт със Сириус, но изчаквах да мине експериментът и тогава да ти пиша по-подробно. Не афиширай името ми, моля. Изяви ми се мисловно една същност, която каза, че се казва "Великан"(!?) В смисъл на велик дух, а не огромен физически. Усещах много мека енергия, с която ми движиха ръцете. Това често ми се случва с разните водачи. Има разлики в енергията. Нямах визии и сънища, но в третото око ми се появи лилава светлина, обкръжена от жълта. Това и друг път ми се е случвало, но сега кръгът беше по-голям.

В книгата ми казват, че българите са продукт на Венера. Какво мислиш? Аз мисля, че има връзка със Сириус. Те казват, "от Сириус" - че нещата тръгват оттам, - но всъщност пряката връзка е била с Венера.

 "Великан" каза, че връзката вече винаги може да се състои и че не са ми нужни малини. Аз на втория ден забравих компот от малини на котлона и цялата къща се изпълни с мирис на малини... Беше много приятно.

1.ІІІ.2007

17:07:41 Участници 2007.15, 2007.16, 2007.017

Честит празник 1 март. Пожелаваме ти много, много здраве и любов!

Светлите същества от Сириус да те обгърнат със своята светлина, да внесат хармония и много любов в твоята душа!

1/2.ІІІ.2007 - Участник 2007.18

Оформям насън много красиви изображения върху дискове.

2.ІІІ.2007, 21:40:11 - Участник 2007.14

 За разказа - мечтата ти за сродна душа или за освободени сродни души не те напуска и няма и да те напусне! Докато се надяваме, сме живи!

 Важно ми беше да ми кажеш за Венера. Днес пак си говорихме с Великан. Той казва, че има 11 групи от по 7 души, които работят със Земята. Също има от Сириус и от Венера, невидими и в плът, които са на Земята да помагат. Разбивали сгъстени негативни енергийни натрупвания и въобще помагали на Земята да оцеле. Нали разбираш, че е много отговорно да не изпадаме в заблуди и затова аз винаги имам едно на ум.

3.ІІІ.2007 - Участник 2007.019 е преписал (копирал) и изпраща подробни сведения за Сириус:

Сириус е най-ярката звезда на нашето нощно небе след Слънцето и най-бляскавата (алфа) в съзвездието Голямо куче. Днес е известно, че Сириус е звездна система, съставена от по-масивната звезда Сириус А и бялото джудже Сириус В. Двете звезди - Сириус А и Сириус В - се движат една около друга, постоянно обменяйки частици. Поради по-голямата си плътност и магнитно поле, Сириус В отнема газове и материали от по-големия Сириус А. На всеки 50 години двете звезди от системата Сириус А и Сириус В се приближават максимално една до друга. В резултат, двете звезди започват да се въртят по-бързо, тъй като приливните сили стават по-големи и най-накрая те си разменят ролите. Огромни количества електромагнитна енергия – видима светлина, ултравиолетова светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи се изхвърлят в космоса. Допълнителните количества газ и материали, осигурявани от Сириус А, дават възможност отново да се възпламенят термоядрените реакции в Сириус В.

Изучавайки собственото движение на Сириус, Фридрих Бесел предполага, че тази звезда има невидим спътник. Това предположение е потвърдено от Алвин Кларк на 31.01.1862, когато с помощта на нов, голям модерен за времето си телескоп, е открит Сириус В. Звездната система Сириус се движи към нашата Слънчева система със скорост от няколко хиляди километра в час.

Сириус B обикаля в елиптична орбита около Сириус A и техният общ център на гравитацията е директно обърнат към Земята. Сириус B се върти около оста си 23 пъти в минута и създава огромно магнитно поле. Невидим с невъоръжено око, поради яркостта на Сириус А и разстоянието 8.7 светлинни години от нас, Сириус В има видима звездна величина 8.49, както и ефективна температура около 32000К. Плътността на Сириус В отговаря на около 305 т/см³ или около 50000 пъти тази на водата. Визуално е около 10000 пъти по-слаб от Сириус А, но всъщност е по-горещият от двамата. Той е бяло-син на цвят. Повърхността на Сириус В е 300 пъти по-твърда от диамантите. Сириус А и Сириус В са на средно разстояние една от друга 20 астрономически единици.

В древни времена цвета на Сириус е определян като червен, червеникав или розов. Смята се, че цветовата смяна (към бяло-синкавият цвят, който се наблюдава в момента) вероятно се дължи на еволюцията на звездата, която първоначално е била червен гигант, и след това е станала бяло джудже. Това е типичен завършек на живота на една звезда, но е твърде малко вероятно процесът да се развие за толкова кратко време (няколко хиляди години). До момента тази промяна в цвета на звездата си остава загадка.

Мястото на Сириус в живота на древните култури и цивилизации. В Древен Египет всяка година хелиакалният Догони 1

изгрев на Сириус съвпада с началото на разлива на Нил. То определя началото както на Солтическата, така и на Лунната година. Въпреки известността си в древен Египет, Сириус е била най-популярна в Месопотамия, при това за дълъг период от време. Нейното древноакадско име е "Мул-лик-уд", което означава "звездата куче на Слънцето". Във Вавилон Сириус е известна като "Какаб-лик-ку", което означава "Кучешката звезда". В Асирия тя е била известна под името "Кал-бу-са-мас", което значи "Кучето на Слънцето". В Халдея наричали Сириус "Как-шиша" или "Водещата звезда", както и "Ду-шиша", "Ръководителят". По-късно персите наричат звездата "Тир" - "Стрелата". Семитското име на Сириус е "Хасил". Евреите използват и "Сихор" - египетско име, научено вероятно по време на престоя им в Египет. Сириус е бил и "Звездата на царица Изида" в древен Египет.

Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните.

Звездата Сириус се среща също така и в сурите на Корана под името "Шира".

Догони 2

Западно-африканското племе Догони смайва учените с големите си познания за тази звездна система, наследени в местните предания от древни времена. Особено интересно е това, че познанията им за Сириус съдържат елементи, известни на астрономите едва отскоро. Съвременните изследователи на нашата далечна история изтъкват забележимото присъствие на Сириус и в културата на древните българи.

Сириус в Словото на Беинса Дуно

Според Учителя, Сириус е жилище на светли същества със висока култура:

"В Сириус има една култура, два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето."

"Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на  Догони 3

Сириус не са даже и деца."

Учителят посочва звездата като следваща стъпка на земното човечество по пътя на неговото космическо израстване:

"Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в Слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате двa милионa години като дете, 25 милионa години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете Слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милиона години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад."

Не е случаен по всяка вероятност и факта, че началото на Божествената нова година (19 август) в България се

 Догони 4

случва няколко дни след хелиакалния изгрев на Сириус, когато звездата става добре видима над хоризонта.

Медитация за свързване с вибрациите на Сириус

Според Учителя, има три велики момента: изгревът на Венера, изгревът на Слънцето и изгревът на Сириус. Будността и съзерцанието по време на тези моменти, както и мис Догони 5

леното свързване с небесните тела, които ги предизвикват, внасят животворни сили в душата на човека.

"Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата... Стани 40-50 пъти за това - и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си!"

4.ІІІ.2007 - Участник 2007.20 също добавя ценна информация:

"И Той е Господът на Сириус " (Сура Наджм, 49) Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче. Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най- Догони 6

ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

Едната от звездите на системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга. Днес тази научна информация е факт, единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър. Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

Когато прочетем заедно айятите 49. и 9. на сура Наджм, това чудо се разкрива пред нас:

"И Той е Господът на Сириус" (Сура Наджм, 49)

"И бе на разстояние два лъка или по-близо." (Сура Наджм, 9)

Обяснението в 9. айят на сура Наджм сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. (Бог знае най-добре.) Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Коранът е бил низпослан, още веднъж доказва, че той е Слово на Всевишният Господ.

http://www.harunyahya.com/bulgarian/article_sirius.php

5.ІІІ.2007 Участник 2007.21

 ПОЗДРАВИ ОТ ДЯДО ВАЗОВ

Не всеки знае, че Иван Вазов е бил в тесен контакт със Сириус и ни е предал много красота и мъдрост и от там. И сега се обади да ни поздрави с едно стихотворение, което продиктува специално за нас. Казва, че са го съчинили заедно с Пенчо Славейков, който също е в рая, но не гарантират какво ще излезе при трансфера, защото тази човешка душа, на която го предават сега, няма много развит поетически канал):

 Белостволите сънища тихо люлеят

 между грани бакърени сини мечти;

 разнебитен от трепети, тръгна елеят

 и сега като бесен звънти и тупти.

 Ако някой набожен случайно настръхне:

 "О, мъзга нечестива, покай се, умри!",

 То гората ще прихне, ще ехне, ще лъхне –

 и над кръста му каменен пак ще цари...

3.03.2007

РАЗГОВОР ПО ИНТЕРНЕТ ЗА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ

5.ІІІ.2007 - Участник 2007.22 (12:37 следобед): Последното ирзечение е с много смисли и не го разбрах точно?

5.ІІІ.2007 - Участник 2007.21: (12:41 следобед): Ами мразещите мулдхара и служещите на сатаната само чрез илюзии за сахасрар, неизбежно отиват към архив, както и техните едностранни опоненти. Така великата Природа ще покрие със зеленината си всички кръстове и гробове на смъртните, които идентифицират Божественото с духовното. Духовното, като възлизане само нагоре, е луциферическо и е отдалечаване от Божественото. Божественото е признаване на Бога и в Природното, и в Духовното - живот с всичка сила и в двете, редувайки ги прекрасно. Това е единственият път към безсмъртието.

5.ІІІ.2007 Участник 2007.22 (12:52 следобед): Все пак..., това не става съвсем ясно от последния стих...

5.ІІІ.2007 Участник 2007.21: (12:53 следобед): Не знам, така е дошло...

5.ІІІ.2007 Участник 2007.22 (12:58 следобед): Мисля, че липсва един куплет – втори...

5.ІІІ.2007 Участник 2007.21 (01:00 следобед): ...за връзката между мечтите, сънищата, трепетите и ужаса на набожния...

5.ІІІ.2007 Участник 2007.22 (01:00 следобед): За набожния, който живее във всеки стремящ се към съвършенство.

5.ІІІ.2007 Участник 2007.021 (01:00 следобед): ...и накрая - за КРЪСТА!

5.ІІІ.2007 Участник 2007.014 (01:02 следобед): За кръста, като физиологично разделение в телата, като духовно разделение между нивàта и като символно разделение - границата между страдания и мъчения....

5.ІІІ.2007 Участник 2007.001 (01:06 следобед): Кръстът има велико Божествено значение - и то не е разделението, а синтезът между противоположностите и квадратурите в човека. Но когато духовното или материалното, сами по себе си, почнат да се борят за разделение, разграничаване и противопоставяне, се ражда смъртта.

5.ІІІ.2007 Участник 2007.21: (01:12 следобед): Но в стихотворението се говори за каменния кръст или въобще за гроба на всеки, който не е поискал да обедини Божествените противоположности и квадратури – обявявавал е някои от елементите ù за небожествени.

5.ІІІ.2007 Участник 2007.22 (01:14 следобед): Разбрах те, ама чак сега - при доста обяснения. А това трябва да става ясно от стихотворението още от първо прочитане. Рецитирай си го днес целия ден - и ще го усетиш... Липсата...

5.ІІІ.2007 Участник 2007.21: (01:15 следобед): Аз, когато ми го пратиха, също усетих липса поне на още един куплет, който да пояснява идеята. Ще попитам не може ли да дойде разширен вариант.

5.ІІІ.2007 Участник 2007.23 също добавя външен текст:

ВЪРХОВНОТО ЕДИНСТВО НА РОДА ДУЛО СЪС СИРИУС

Димитър Митов - Комшин:

 Предлагам това да е знакът на рода Дуло,

 на фона на конските копита.

Доц. Татяна Ярулина пише за огромното влияние, което оказват при формирането на българската цивилизация познанията за Сириус, Орион и "Учението за върховното единство с Полярната звезда". Прабългарите са знаели за тройната звезда Сириус. Един от празниците във Волжска България е празникът на ралото, наречен Сабантуй. На езика на волжските българи, "сабан" означава рало, плуг. Сабан обаче означава и съзвездието Орион, което ние - дунавските българи - наричаме "Ралица". Ритуално, задължителна на този празник е била стрелбата с лък, а лъкът и стрелата са едни от най-древните символи на Сириус. Един от древните знаци - тризъбецът – наречен "Балтавар", е бил знак на рода Дуло. Други типично български символи на Сириус са шестолъчната звезда, равнораменният кръст, кедърът, самурът, вълкът, кучето, лъвът, еднорогът, митичното същество получовек-полуриба (в Шумер се нарича "Оанес", а в Акад – "Дагон"), златното поле, изумруденото поле, черният цвят.

В древнобългарската митология рибата Бойгала се смята за прамайка на всички българи. Тя ражда първия българин Иджик с вид на змийче в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Тагматът на Атила е риба. Кан Аспарух е символизиран като амфибийно същество с мощна опашка в "Именник на българските канове". Такова същество е изобразено и в герба на гр. Казан, столицата на Казанското царство.

С изкуственото име "Татарстан" съветската власт прекръства насилствено още една грамадна област, населена с българи, които имат прабългарско минало и самосъзнание.

"Сияйният Аркаùм"

Картина от Лола Лонли, 2001 г.

Ето какво пише художничката: "На 23 юни 1987 г. в Южен Урал бе открит [старобългарският] град Аркаùм – селище, обсерватория, център на образованието и културата. Прекарах лично само два изключително щастливи дни в Аркаим през 2001 г., но съм уверена, че главните находки на този древен град ще бъдат откривани тепърва. Известно е, че в Аркаим е горял вечен огън не само на централния площад, но целият град е бил осветяван от светилници, разположени по стените. Може би Аркаим е изглеждал някога точно така, гледан отвисоко".

В преданията от древността е отбелязано, че Алп Бури (вълк-полубог) бил станал първоучител на българите, като ги научил да добиват огън, да изпичат глинени съдове и да леят метали. Наличието на тройната система Сириус А, Сириус В и 

"Страната на небесните огньове – ето звездата ù!"

Картина от Лола Лонли, 2001 г.

Тя разказва още: "Приближавайки се към Аркаим, ние изследвахме многократно нашата енергетика по метода на Кирлиян. Въпреки умората, нашите аури засветиха много по-ярко, отколкото преди тръгването ни от Екатеринбург. Но най-интересното е, че те започнаха да си приличат много и засветиха най-силно в областта на сърцето и главата. Също като че ли някъде тук има грамаден магнит, предизвикващ тези изменения. После разбрахме, че това идва от самия град Аркаим. "Звездата на страната на небесните огньове" е всъщност Полярната звезда, по която са се ориентирали и в гр.Аркаим, [но на картината се вижда символично как тя възбужда аурите на хората, попадащи на това място].

Сириус С е дало отражение и върху делението на българите: ак-българи, или ар-жани (от "арг", сребро - сребърни, бели българи); карабуржани (черни българи), и златни българи. Древнобългарските държави са се делели на три части – център, ляво и дясно крило. В българската хералдика центърът 

"Высотами растём!"

Картина от Лола Лонли, 2001 г.

"Аркаим е разположен в долина като чаша, оградена от планините по такъв начин, че да има максимален обхват на небето за обсерваторни изследвания. На картината тази долина е изобразена с поглед откъм една от околните планини, която днес се нарича Планина на любовта. Отляво се вижда по-ниската планина Шаманка.

на държавата и кана субиги е свързан с черния цвят. Според преданията на африканското племе догони, черният цвят олицетворява звездата-джудже Сириус В, която е извор на всичко в материалната вселена.

       Г. Кръстев защитава становището, че в космически смисъл "черният цвят символизира първоначалното състояние на Вселената преди Големия взрив, Метагалактиката, Върховния Бог, Всеобщия разум, младите звезди." Робърт Темпъл свързва 

"Вземи труда ни, о Божествен Огън!"

Картина от Лола Лонли, 2002 г.

Знае се, че жителите на Аркаим един ден внезапно са го напуснали и са го подпалили. Това е типично за слънцепоклонниците и огнепоклонниците. Защо са го направили, какво се е случило? Случайно ли художничката рисува група от конници с бяло, зелено и червено наметала, въпреки че другите са с други цветове? Случайно ли клипът с нейни картини е озвучен с индийско басово пеене и българска народна песен на чист български език?

http://www.youtube.com/watch?v=zkZEoaSaafY

корена "арк" със Сириус. Арка на санскрит означава слънце. Свещеният древен град на българите се нарича Аркаùм. Той е основан третото хилядолетие пр.н.е. и се намира в Югоизточен Урал. Аркам на санскрит означава "далеч колкото слънцето, дори до слънцето включително".

 Древните египтяни са смятали Сириус за духовното Слънце на нашата система. Върху известния портрет на последната царица на Волжска България - Сююмбике (средата на XVI 

"Канченджанга се вижда!"

Картина от Лола Лонли

На нас не ни остава нищо друго, освен да поздравим тази удивителна художничка откъм Джангàла...

век), тя и дъщеря ù са изобразени с дрехи от златист и изумруден цвят, с високи конусообразни златни шапки, на три ката, които завършват с огромни кристали. Много знатни волжско-български родове, попаднали в Русия през периода XII - XVII век, запазват в своите гербове символите на Сириус. Такива са Кутузови, Шувалови, Голицини, Толстой, Романови, Годунови и др.

За художничката Лола Лонли:

Лола Вячеславовна Лонли родилась 8 июля 1973 года в городе Елец в России. С 1989 по 1999 год жила и работала в г. Москве, с 1999 по 2009г. в г.Николаев, Украина. В июне 2009 вернулась в Москву. Состоит в счастливом браке и растит двух сыновей. С 1996 года член Союза Художников России и Международной Федерации Художников, Московское отделение, секция графики. С 1993 по 1997 год работала и выставлялась с группой художников «Союз Африканских Деятелей». В 2001 году открыла художественную студию «Сокровище мира», где обучает по авторской методике детей и взрослых. С 2002 года является членом совета Николаевского областного общества им. Н.К. Рериха «Свет на пути». С 2009 года является членом оргкомите-та движения Всемирный День Культуры С 1989 по 2007 год работы Лолы Лонли представлялись на 18-ти групповых, 30-ти персональных выставках и 4-х выставках вместе с учениками. Работы Л.В. Лонли находятся в музеях и частных коллекциях многих стран мира. В основу композиций картин положены сюжеты эпосов, мифов и легенд народов мира. Работы, наполненные глубоким философским смыслом и сложной символикой, выполнены в изысканной, авторской технике. 

 Фотография сделана в г. Москва 5 сент. 2009 г.

 Эл. почта: lola_lonely@mail.ru

5.ІІІ.2007 Участник 2007.24

ЛЮБОПИТНО СЪОБЩЕНИЕ В ИНТЕРНЕТ:

Клуб за спортна дресура "СИРИУС". Появи се първата белгийска овчарка малинòа, собственост на Николай Василев - зам. председател и ст. треньор на клуб "Сириус"- Иван Танев Председател на Клуб за спортна дресура "СИРИУС" http://www.sirius-bg.net/index_bg.html Е-mail: sirius@sirius-bg.net

Интересно е съвпадението на наименованието "СИРИУС" с породата на белгийската овчарка "малинòа"... Случайно ли е или не?

Ето как изглежда белгийската овчарка малиноа:

 За формалното мислене и формалната наука това е само съвпадение, но от гледна точка на кабалистичния резонанс, тази порода кучета трябва да влиза във връзка с малината, а оттам, и със Сириус (още повече, че кучето поначало е свързано с тази звезда по други кабалистични и окултни причини). Ето защо, в бъдещите ни опити за контакт с Термона е желателно да имаме наблизо такива кучета.

5.ІІІ.2007 18:17:38 Участник 2007.25 изпраща картина:

6.ІІІ.2007 Участник 2007.26

РЕПЛИКИ ИЗ ФИЛМИ ИМАЩИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ НКЕ (НЕЛИЧНАТА КОСМИЧНА ЕНЕРГИЯ)

Из австралийския филм "ЛУННО ОТРАЖЕНИЕ" ("Till Human Voices Wake Us") с Guy Pearcer and Helena Bonam Karter:

Много психологичен и поетичен филм: момиченцето-инвалид пораства, краката ù се оправят, но има амнезия. Младият психиатър отива от Австралия в Генуа да погребе баща си. Среща я, когато тя се хвърля от един мост, и я спасява. Прибира я в старата им къща и почва много романтично припомняне на детството. Лекува я с хипноза. Като момиче, тя се е удавила и са я погребали, но той толкова много я обича цял живот, че сега, като се връща, подсъзнанието му си съчинява живо и осезателно как я спасява, вече голяма и прекрасна, и се грижи за нея; преживява как се обичат. Накрая я вижда в една лодка, но като влиза в нея, няма я – била е само негова фантазия.

Бащата на момиченцето-инвалид казва:

- Повечето хора крият слабостите си и забравят растежа на духа си. Затова смъртните им души забравят, че душата им иска да пърха свободна.

*

Момчето и момиченцето-инвалид си говорят:

- Хората можели да се срещат в сънищата си...

- Тогава да се срещнем тази нощ и да сравним сънищата си!

 *

- "И за нас ще дойде време да полети душата ни на свобода" (реплика – цитат от стих на Т.Елиът)

Из филма "Любовна песен за Боби Лонг"

с Джон Траволта и Скарлет Йохансон:

- Такова нещо и Бог не би го казал.

- Защо мислиш, че е така?

- Защото двамата с Него се познаваме много добре.

 *

- Защото с Господ се познаваме. Той не ни събра случайно.

Трогателно филмче, от което личи американската и не само американската женска църковна парадигма, че без кръвни близки трябвало да сме самотни и нещастни, а с такива – най-щастливи... Все пак докарва до сълзи, защото такава е целта на маса творения на писателите-евангелисти, които са разбрали и искат да наложат Евангелието именно по този начин. Горните реплики обаче свидетелстват, че в този филм има и нещо повече. Пък и Траволта наистина е голям, защото не става само за войник и бандит...

Из филма "Адаптация"с Мерил Стрийп и Никълъс Кейдж:

 - Оплешивях, защото бях нещастен.

 *

- Но тя ти се присмиваше!

- Това засяга нея, а не мен. Важното е да обичаш, а не дали те обичат.

Из филма "Мечтатели" на Бертолучи:

- Когато някой изисква, това не е любов.

Из филма "Часовете" с Мерил Стрийп и Никол Кидмън:

- И защото е самоуверена, всички мислят, че е щастлива. Но тя не е.

 *

- Някой трябва да умре, за да може останалите да оценят живота.

- И кой трябва да умре?

- Поетът. Мечтателят.

Дълбок и психологичен филм, гениална игра, но много тежък. Всеки живее живот, който не иска да живее, и затова е безкрайно нещастен. Винаги трябва да избира между себе си и ближния и, разбира се, избира ближиния и задълженията си, но това убива душата му, защото тя желае друго. Един по един, така хората бавно се самоубиват. Обичта, привързаността и чувството за дълг, дори към децата, не са достатъчни, за да не е човек дълбоко нещастен. Колкото и да е тъжно представено всичко това, то е един точен портрет на факта, че някой ни е натресъл морала да обичаме само най-близките си и да се грижим само за тях, пренебрегвайки милиардите си душевни валенции. Във филма се поставя сериозно въпросът, дали безотговорността, бягството, даже самоубийството като бягство, са непременно грях и смъртен грях.

Из "Фрида":

- Какво е нужно за един сполучлив брак?

- Къса памет...

- За щастие, аз съм физиологически неспособен за вярност....

 *

- Бракът е начин ограничените мъже да държат жените си вкъщи, обвити в булото на традицията и консервативното религиозно безумие. А в най-добрия случай е "щастливо" безумие - двама души, които истински се обичат, нямат представа колко страдания ще си причинят...

 *

- Диего никога не може да принадлежи на някого. И именно това го прави толкова желан. Диего (Ривера) никога няма да бъде нечий съпруг!

 *

- Но най-важното в Гринголандия (Америка) е да имаш амбиция, да успееш да станеш "някой". И тези "някои" са единствените, които ги интересуват. Ненавиждам това лицемерие! Не искам да ставам изискан боклук.

 *

- Диего си е такъв. И такъв го обичам. Не мога да го обичам заради нещо, което не е.

 *

- Защо с Диего имате две различни къщи?

- Защото сме два различни човека, но любовта ни свързва. Затова има мост.

 *

- Казва, че хората в тая страна (Америка) са глупави като мулета.

 *

- Припомнù ми какво исках тогава.

- Искаше да имаш собствена индивидуалност.

Sweet November

 - Ако съм научил нещо, то е, че трябва да бъдеш колкото може по-дълго с тези, които те обичат.

            Горната реплика е апотеоз на ЛКЕ (Личната Космична Енергия), която е не по-малко нужна и свещена от Неличната, но когато се редуват.

Покахонтас-2

 - А дългът ти към Краля?

 - Имам дълг към това, което е в сърцето ми!

Братът-мечка

- Да, но не можеш да избягаш от любовта. Тя си има начин да те открие.

 Из "Сангам" на Радж Капур

 Голямо следващо художествено постижение на Радж Капур след "Бродяга" – първият му цветен филм. Въпреки прекрасните лица, операторство и игра, крайно жестока и нетърпима е тривиалната теза на сценария за дърварското разсичане на гордиевия възел при любовния триъгълник. Това не е само индийска и християнска драма и трагедия, но тя властва и в много други литератури и култури, зомбирани от инферното – тоталната невъзможност за оцеляването на любовта и човека при наличие на трети. В "Стела" Гьоте го решава по модела на безсмъртието в целия свободен космос, но тук Радж Капур е изумително глупав, че се е съгласил да играе по такъв сценарий или иска да представи като актьор убийствените предразсъдъци на челните религии. Те карат самия Гьоте да изпотрепе героите си от любовния триъгълник в късната версия на пиесата му "Стела", понеже църквата дълги години е забранявала поставянето на сцена на оригинала. Даже е съмнително дали тази версия е написана от Олимпиеца – мирише на църковна редакция. А днес у нас я поставиха в интерпретация с обратни мъже и жени, понеже на драматурзи и режисьори от този род друго не може да им хрумне.

Толкова са жалки и смешни гърченията на героите и в този "Сангам" – дума, означаваща всъщност душевното родство и единство на душите, които са в Божествен брак! Радж играе ролята на "преуспелия" съпруг, които е купил любимата си, но тя цял живот е влюбена в друг. Последният, разбира се, трябва да се самоубие накрая, "за да бъдат спокойни" любимата му и най-добрият му приятел. В пъклената религия и философия, преминала в зомби-психология, третият винаги е излишен и затова друга развръзка, освен смъртта или раздялата, е абсолютно немислима. Най-лошото е, че простите индийци и християни по цял свят, които обичат сапунките, взимат поука именно от такива калъпи и оформят "живота" и смъртта си именно по техния модел. Перфектна сугестия на Черната ложа!

Радха изказва накрая една свястна реплика, че не е вещ, та да принадлежи ту на един, ту на друг мъж, и че не може да живее повече под гнета на смъртоносната ревност и съпружеските подозрения. Ако знаеха хората колко дълбоко е забулена истината за любовта и колко тясно зависят смъртта и безсмъртието от нейното осъзнаване; ако разбираха колко жестоко сатанинска е нетърпимостта на адските религии и пъкления морал на егоизма към истинското решение на проблема, щяха да се изумят. Векове болести, убийства, самоубийства, лудости и гробища!

От всичко най-странно и трудно обяснимо е защо понякога дори истинските Учители и даже Мировият Учител играят на тази струна, въпреки че на по-интелигентните си ученици разкриват самата истина. Вероятно това иде от правото на Бога да спуска булото на Майя - Илюзията, - за да види кой ще повярва на този суперегоизъм и ще почне да консумира и предизвиква смърт като всички останали, макар и не с пистолет и нож. Език кости няма, но кости троши.