сряда, 17 август 2011 г.

115.1985.05.18 За яснотата в общуването

Книга 6

18.V.121(1985)г.
София-Изгрев

ЗА ЯСНОТАТА В ОБЩУВАНЕТО
ЖЛО / ННС

         
          Искам тази вечер да поговорим върху ценността на яснотата. Поначало яснотата е продукт на женското начало - ясновселената. Неяснотата, неопределеността, произтичат от мъжкото начало или тотвселената. Немалко съм говорил досега. Обаче ще засегна въпроса за яснотата по-детайлно, понеже тя е кристалният път към душевното здраве и щастие. Не че неяснотата също не е фактор за здравето, но тук става дума вече за духовно, а не за душевно здраве. Има голяма разлика. Човечеството още не може да разграничава духа от душата и затова психологията ви и психиатрията са стигнали до разграничаване на душевните болести, но не и на духовните. С духа неприятности могат да се очакват, когато се опитват да го опредéлят, да го ограничават, да спират творческите му импулси. Обратно, душата има съвсем противоположен източник на разстройване. За нея опасността идва от тъкмо тази неопределеност и несигурност, която е живот на духа.
          Сигурността и яснотата, определеността и пълното владеене на себе си, както и на подчинените познания и сили - това е пътят на яснотата, за която искам да ви говоря. Определеността е математическа дарба на онези, които наричаме “мирови души”. Мировата Душа - майката на всички същества - неуморно хвърля всичките си сили, за да определя живота, който излиза от Абсолютния Дух или Тот. Тук цялата грандиозна, необозрима за вас математическа работа, която тя извършва, се нарича “Определено” Битие. Дал съм ви този термин, за да го различавате от Неопределеното Битие - сфера на тотвселената. Психологически, жената и особено майката е под прякото ръководство на ясновселената или на Мировата Душа. Процесите, които се извършват в утробата й при зачатие и бременност, са истинско отражение и триумф на тази вселена, поради необходимостта от прецизност и пълнота в изчисленията на микро-ниво, при анализ и синтез на информацията. При зараждане на ново същество, няма нищо по-важно от абсолютната сигурност на неговия синтез, на жизнените процеси, извършващи се в майчиния организъм. Пазителка на този свещен процес е и винаги е била жената, майката. Ето защо не се чудете на нейната предпазливост и хилядократно подсигуряваща мисъл, целяща единствено удобството на живота, който идва, неговата цялост и обезпеченост. Творчество в нея не става. Творческият импулс е даден от бащата, а в нея се извършва изграждането на онова, което е заложено. Има, разбира се, и наследственост от нейна страна, но творческият елемент не е така силно застъпен. Психологически, от този момент, в който тя се е осъзнала като жена и майка, независимо от това, дали има или няма физически факт на оплождане, жрицата на физическия живот се превръща в пазителка на огнището, застъпница за дома и семейството, цербер на морала и законите, ограждащи тази светиня. Всичко това е заради сигурността на поколението. И именно тук започва пропастта, която разделя силно творческите личности от силно програмираните майки.
          Може да преминем към предишната тема, за да хвърля мост върху проблема, който засегнах тогава. Цялата трудност в общуването и невъзможността то да даде положителен резултат и яснота идва, при някои личности, от това, че те потъват дълбоко в своя вътрешен мир, изграден изцяло субективно, с представи за особен мир и особени изисквания. Но този субективен мир не се покрива с представите на всички околни и общуването започва да прилича на феодална сцена, в която всеки стреля от своята крепост, не иска да излезе от нея и по тази причина често крепостта остава без припаси. Не може да се яви феноменът на нормалния обмен на ценности, които ги има в едната крепост, а ги няма в другата. Но всички хора са, фигуративно казано, своеобразни крепости, с ценности, които са уникални и са необходими на хората наоколо.
Всички сте части от едно цяло, като пръстите на ръката, и не бихте могли да живеете, без да обменяте своите особени ценности. Затова, именно, заговорих за яснотата, тъй като обмяната на ценности - на насъщна храна за душата и тялото - може да се извърши и се извършва само по два начина: с действие при животните и с изясняване – при хората. Хората също общуват като животните, но предимно тези, които са по-първични или по-неспособни да парират първичното. Именно тези хора, колкото и да звучи нелепо, са по-здрави психически, по-щастливи, ако искате, от онези, които са заключили първичното с множество катинари. Нещо повече: при последните първичното е не само заключено, но е изтикано на много пластове под земята, така че на тях им изглежда, че то въобще не съществува. Оттук, яснотата при тях се губи не в общуването, а още в самите тях, тъй като те са престанали да живеят на нивото на всичките си центрове и с висока интензивност, дори и без нужната последователност.
Няма две мнения, че аскезата бива няколко вида. При религиозните и духовни подвижници тя е съзнателна цел, не рядко фанатична доминанта с най-различни мотиви - от най-благородните до най-сатанинските. Аскеза обаче се получава и при апостоли на политическата и идеологическата свобода, но много често и при ярко изразени интелектуалци или артисти, отдадени с много сили на своето призвание или своя дълг, лишаващи се от пълноценна храна и пълноценно общуване с хора, много по-различни от тях.
          И така, яснотата, за която говоря, първо се загубва в пластовете на самия мозък, т.е., съществува само с няколко будни центрове, които са предимно духовни, интелектуални. Това, безспорно, създава аристократите на всички времена, духовния или светския елит - всички онези, които в очите на другите са колоси на въздържанието или респекта. Обаче това не е никакво постижение, понеже не е наложено от волята, а е получено от дългогодишен стереотип. Никога не е възможно тези крепости да отворят вратите си, без самите те да достигнат до печалната констатация, че припасите са на свършване или отдавна са свършили. С езика на психологията, това означава преминаване в хронична депресия, тъй като радостта, вътрешният мир, чувството за пълнота и щастие не са нещо по-маловажно от месото, брашното или водата в крепостта. Тези състояния са мерило за това, че човек е съзнателно същество, което ще рече същество, обменящо се с другите. Обмяната, Меркуриево дарование, е именно това, което отличава човека като вид. Не че няма обмяна в цялата природа, като се почне от микросвета и се мине през биоса, докато се стигне до вселената, но тази обмяна е на програмирано физическо и химическо ниво. Тя се ръководи от строго механични закони.
Обмяната при човека, първо, е обмяна, която става по линията на новото качество – свободната воля. Понеже той вече не е животно, започва да добива опит по път, съвършено различен от животинския – пътя на грешката. Инстинктът за самосъхранение в животинския свят изисква максимална вярност на вътрешния импулс, заложен от природата. Колкото си по-верен на него, толкова си по-сигурен, че ще оцелееш. Този импулс обаче, прехвърлен от животинското минало към човешкото настояще, може да предпазва, но може и да провали човека в неговата еволюция, именно защото новото при него е възможността за грешка и необходимостта от грешка, с цел добиване на опит. В този смисъл, яснотата при човека не е яснота за точно откликване на инстинкта за самосъхранение или другите животински инстинкти, които по същество са егоистични, а яснота за принципно изменената ситуация. Това е подчертавано нееднократно в Словото. Тъй като изменящите се ситуации при хората с втора и трета сигнална система, и даже с още по-високи, са необичайни много по-често, отколкото при животните, именно по темпа и качеството на нашите реакции се съди за качествеността ни като човешки вид и за това, доколко сме се откъснали от животните. Способността за целесъобразно реагиране е заложена още в растенията, въпреки че са по-назад от животните в еволюцията - затова оцеляха онези растения, които можаха да се приспособят при настъпването на големите заледявания. Точно те сега са така наречените висши растения. По същата логика, от космическа гледна точка, висш човешки вид е именно онзи, който в процеса на общуването има способността постоянно да се приспособява към необичайните ситуации и да реагира творчески, а не само по инстинкта за самосъхранение или еснафския разум на околните.
          Ултравселената има два полюса и една нула. Ясновселената е отрицателна, тотвселената е положителна, а инфравселената – неутрална. Яснотата, необходима на ясновселената, за да изгражда Определеното Битие, изисква математика. Тя оперира с двоичен код, колкото и елементарно да ви се вижда това - така, както оперират вашите електронно-изчислителни машини, поне в момента. Тотвселената, която се изявява не с променливи, а с прави токове, има съвършено друг език. Той е познат единствено на хората на изкуството, на творците, на артистите. Това е езикът на първия импулс. Ясновселената - или “женската вселена” - никога не се доверява на първия импулс, понеже тя има нужда от проверка, от удостоверяване на импулса с доказателства в практиката. Оттук и съмнението, като основен атрибут на разумните същества по линия на ясновселената. То е абсолютно необходимо, тъй като е предпазител, гарант за сигурността, т.е. обвивка на живота или плацента, без която не може. Тази плацента е и границата на Сатурновата логика, според астролозите, т.е. формалната логика.
 Причината за загубване на яснотата вътре в себе си, както и във взаимоотношенията, не е винаги някакъв личен грях или недостатък. Напротив, тя понякога се явява в личности, които са прекалено дълбоко свързани с ясновселената, но още нямат опит или еволюция по линия на тотвселената. Тотвселената твори по пътя на грешката. Тя влага този елемент и в природата, поради което ясновселената неуморно се стреми да поправя натрупващата се грешка, в името на живота. Обаче тотвселената не гледа на погрешката като на опасност за съществото или системата. Напротив, тя е нейната универсална игра, най-съвършената й наслада, понеже това, което е грешка за ясновселената, е нов модел за тотвселената. Оттук и неразбирателството, по принцип и по същество, между мъже и жени, между съпруги и съпрузи, между любими или колеги от двата пола.
 Определеността, нуждата от тотална яснота, произхождат от женското съзнание, дори и в някои мъже - от необходимостта от сигурност, защита на потомството, на дома, на семейството, на обществото. Тъй като основният проблем на жената в общуването е дали я лъжат или не, с това се изчерпва напълно женската проблематика, без да казвам това подигравателно или с някакво принизяване на жената. Докато проблемът при мъжа е точно противоположен – свободен ли е или не е свободен. Ето и цялата драма! Ако се вгледате малко по-дълбоко, ще разберете, че въпросът за лъжата при жената е въпрос на живот и смърт, тъй като тя се зарежда енергетично чрез аурата на мъжа, а мъжът може да се зарежда по още няколко начина, които излизат извън семейството, извън партньорството. Моделът е прост и ясен. Жените без монада или със силно замъждяла монада, а също и мъжете от този тип, колкото и да са агресивни и мъжествени, могат да се уподобят на подводни плувци с кислородни бутилки със строго определено количество кислород. Представете си, че мъжът е плувец с дадени от природата много по-големи кислородни бутилки - с десетки пъти повече от този жизнено важен газ. Какво става сега в обществото – от древни времена до днес? Природата на жената изисква строга яснота по въпроса, с колко енергия, т.е. колко кислород от бутилката, или – казано по ясно – с колко лични грижи може да бъде подсигурена от партньора, любимия, съпруга. Тяили трябва да диша, или ще се удави. Обикновено жената се прикачва към дихателната система на партньора, наречен мъж. Оттук всяко включване на трети елемент към общата дихателна система се усеща от жената или женски устроения мъж не с “дяволска интуиция”, както вие мислите, а с най-елементарен психофизиологически рефлекс. Това, че мъжът си мисли, че скритата изневяра не се усеща от чувствителната жена, е една негова фикция, тъй като, без да разбира какво точно е станало, тя започва да изпитва “кислороден” глад, т.е. дефицит на енергия. Паниката ú обикновено е истинска трагедия, тъй като от системата са почнали да смучат и други. В астралния свят стават неописуемо кървави войни между мъже и жени нощно време, по време на сън, пък и денем, в борбата за кокала - борба за собствен партньор, за човек с бутилка, която да е “само моя”...
Този образ не е положителен. Не го препоръчвам за мерило към свещеното майчинство и свещеното съпружество, защото те нямат нищо общо с тези вълчи закони. Под свещено майчинство, съпружество, любов, се разбира среща на свободни души, където черпенето на енергия не е вампиризъм, а обмяна на противоположни енергии от обичащи се същества. Това, за съжаление, става много рядко на тази земя. Така че, по-горната картинка, за жалост, е валидна за повечето хора.
          Яснотата, за която исках да ви говоря, значи, е нещо основно при изясняването на партньорството - първо в самия себе си, всеки поотделно: мъж и жена, любим и любима, съпруг и съпруга. Мъжът, преди всичко, трябва да си зададе ясно въпроса, ще подаде ли своята бутилка на едно любимо същество и само на него - или по средата на пътуването ще го остави да умре, да се удави, играейки ролята на “спасител” на други, също като нея жадни за кислород. Това е особено важен проблем, неразрешен досега почти от никого, колкото и да претендират някои двойки и семейства, че са го разрешили. Понеже формалната вярност не е никаква вярност. Сънищата или онанизмът и оргазмите на мъжа с образа на друга жена не са абсолютно никакво решение на проблема, а точно обратното, защото, да общуваш със собствената си жена, представяйки си друга в нейното тяло, е най-престъпният онанизъм, разпространен, за съжаление, повсеместно.
Тази драма обаче е прекалено сложна и Небето не съди строго хората, които живеят в психически онанизъм, защото той е само следствие от нарушаването на един всемирен закон - от невежество, по незнание. Съвършено невъзможно е да излъжем сърцето и душата си в тази най-свята област! Най-съкровената същност на човека жадува за живот и обмяна със сродната душа или с душите от Ятото, с което сме излезли от Бога. Единствено те имат силата и мощта да удовлетворят изцяло извечните ни жажди. Да живеем с всичка сила и в цялата палитра на космическото разнообразие, в милиардите форми на Любовта, това е жажда, идентична с основната жажда на Създателя - и тя не може да бъде унищожена по никакъв начин. Следователно, когато човек се обвърже с някого извън неговото Ято, трябва да знае, че се обрича предварително на непълноценност в общуването, на драматичен глад и жажда, на прозаични или трагични последствия. Започва да онеправдава себе си и другия, влиза се в една кратка или продължителна игра на лъжи и самолъжи, на разчитания и осъждания, на изисквания и тревоги. Стигне ли се до това, психическата мастурбация или пряката измяна са неизбежни – човек се опитва да спасява душата си. Престъплението е в поддържането на лъжата, на условността, за пред очите на хората или в името на някаква еснафска сигурност; в по-редки случаи – на някакъв зле разбран, формален морал. Като има предвид най-дълбоките причини за тази световна драма между мъжете и жените, дори и в най-“почтените” външно семейства, небето не налага кармични наказания, но не спира и последствията. Едно от тях е бързото рухване на личността и вида на човека след критическата възраст; друго – пагубното отклоняване на децата, родени от такъв брак, по посока на адската култура и начин на живот.
Малцина знаят, че при формален, неразтрогнат брак между несродни души и принудително оставане на една територия или в едно селище, биенето на аурите се усилва неимоверно и води не само да старческо рухване, но и да повечето болести, инциденти, трагедии и пр. Мефистофел не случайно си служи с документи и подписи и принуждава страните да спазват условията. Те обаче не знаят, че юридическият акт има магическа сила и продължава да обвързва хората дори след заминаването им в другия свят. Неуредени имотни отношения, неразделени имоти и имущество, ползване на взаимна територия и наеми от един и същ източник; необходимостта от пресичане на пътищата, когато разделените живеят в едно селище – всичко това принуждава Карма да срещне участниците в тази пиеса и в следващи прераждания, при още по-усложнени условия.
          Разбира се, яснотата, за която говоря, е нещо много трудно за вас, тъй като вие нямате нужната духовна и душевна култура. Под “вие” разбирам човечеството. И наистина, вие сте слепци, давещи се в морето на егоизма си, на страстите си, на чувствата си.
          Тотвселената и нейните представители имат съвсем други проблеми, точно противоположни. Това са великите и невеликите духовни мъже, понякога и жени, които не дишат от бутилка, освен когато се гмуркат. Те дишат от въздуха на необятния космос, на творчеството, на приятелството и любовта към всички, от служенето на всички, саможертвата за всички и пр. Те, именно, би трябвало да са наясно със себе си, че партньорство със същества от вампиричен тип, на физическо ниво, практически е невъзможно - понеже истината на едните не е истина на другите и животът на едните не е живот на другите. Всички опити, от хиляди години насам, да се обмéнят преживявания, енергии и субстанции между хора от тези две антагонистични природи, завършват неизбежно с катастрофа, особено за поколението. Само мъчителни страдания, тежка еволюция или много, много дълъг опит може да положи основите на нов вид духовни органи, нова дихателна система и нов емоционален вкус у същества, които досега са живели за себе си или за “близките” си. Яснотата, значи, трябва да бъде по две линии – яснота за себе си и яснота за другите.
          И така, ще приключа само с въпроси. Представете си пак двете феодални крепости - всяка една с дългобойни телескопи и всякакви хитроумни тактически средства - се опитва да погледне ясно в другата крепост. И наистина, изгражда не малко яснота. Обаче, има ли това предвид едно съвременно общество? Или обществото на бъдещето? Не е ли нужно да се размéнят посланици, да се слагат трапези, да се правят опити за изучаване на чужди езици? Не само лингвистично казано, а да се изучават различните видове живот, различните ценности и типове представи за щастие. Не е ли необходимо да се прибавят към нашата формула за яснотата и коефициентите за яснотата на другия, тъй като яснотата на отделното същество е само част от многомерната формула? Има ли някакъв друг метод в света за разумния човек, освен изпадането в грешка и оправянето на погрешката? Поправяне обаче вече с опит, който не сме имали преди - с обогатяване, макар и с рани отгоре. И когато тази рана зарасне, нима не е по-хубаво? Иначе раната, която ще расте вътрешно, става все по-голяма и по-голяма и няма да има граници, поради това, че отказваме да се разширяваме - да бъдем човеци, а не същества в хралупи.
 Разбира се, мога да бъда много по-точен в конкретно тълкуване на конкретните психологически проблеми при общуването със себе си и с другия; но и това, което тази вечер ви казах, все пак е някакво въведение към нашите бъдещи, по-конкретни разговори. Искам да ви пожелая равновесие: първо вътре в себе си, а после и с останалите.
          Единият от вас е от дълго време в прекалено равновесие, но то е статично, не динамично. А другият - точно обратно - от дълго време е в прекалено неравновесие; но, колкото и да ви звучи странно, то също е статично, а не динамично. Има по-малко опит у единия, но по-голяма девственост, запазеност. Той обаче е стигнал вече до предела – без промяна няма да мине, защото, при отливите отсега нататък, вече има опасност от загниване на определени съдържания. При другия опитът, познанието за хората са много по-разнообразни, но, за съжаление, за сметка на крайното изтощение и изразходване на собствените, неприкосновени ресурси.
Има, значи, над какво да мислите и над какво да работите - вътре в себе си и във взаимоотношенията си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар