206.1986.05.19 За навлека на хижа “Гургулица”

Книга 8


19.05.122(1986)г.

х. Гургулица над с.Костенец, Рила планина

ЗА НАВЛЕКА НА ХИЖА "ГУРГУЛИЦА"

Сергей Рукавишников - "Златните"...

            Това е един много типичен и трагикомичен случай, за който са нужни няколко предварителни думи. Отива един духовен приятел с две приятелки на Рила и вървят по шосето към хижа "Гургулица" - над с.Костенец. Приятелките са поразголени, за да се радват на слънцето. Минава един човек с кола и забива спирачки - кани ги да се качат и те ведро се съгласяват... После го канят на трапезата (той изважда месища и пиене); а после любезно го допускат и там, където са решили да се излегнат да се пекат, с още по-оскъдни дрехи... На него лигите му текат с всичка сила и зъбите му тракат - съблича се и той и ляга, като почва да се притиска ту до едната, ту до другата духовна приятелка. Паднало му е на човека, пък и тримата са толкова любезни! Само че коя да бъде?... И водещият групата, вместо поне тука да се намеси, се отзовава на знака на нещастния мераклия да идат двамата малко по-настрани да си поприказват... Оня честно пита: "Ти кажи, ако нещо не е наред, да се махам... Ама поне едната не е ли свободна?" - Българският Швейк доверително и щедро му отговаря: "И двете са свободни, аз нямам претенции. Която си харесаш - твоя си работа..."

             И така нататък... Е, в един момент групата се окопитва и с хиляди извинения, типично по християнски,  си тръгва скоропостижно надолу; но не ù е лесно нито на нея, нито на горкия, измамен човечец... На връщане вече не рачват да се качат на колата му...

            Ето как Елма коментира събитието, още на слизане:

- Искам да ви попитам нещо, защото може пък и нещо да не сте Ме разбрали добре... До колко часà сутринта ви казах да сте тръгнали?... Просто днешният урок беше урок в миниатюр - какво става в живота на ученика, когато не слуша Бога. Понеже вие се отървахте с един ден, но ако сте толкова любезни, в друг случай няма да се отървете и в едно прераждане...

Прекрасно издържахте изпита си по толерантност! Поздравявам ви, но друг път помнете урока. А що се отнася до сочувствието и милостта ви, те са изпитани. И все пак нашето е Школа; нещо повече от Школа - трябва и да можете да се предпазвате от случайни приятелства и познанства.

Нека направим анализ днес - пункт по пункт. Приехте да се качите на колата му - това е първото опущение. Проведохте много демократичен разговор - начало на второто. Самú го поканихте на масичката да ви прави компания - третото. А после? - После ... можете да продължите и самú... Понякога и Аз се смея от сърце - и колкото днес съм ви се смял от сърце, рядко Ми се случва...

Аз ви преценявам със съвсем друг поглед, понеже виждам аурите на съществата. Та като вùдя някои някъде да се разговарят с пиявици, въшки и всякаква друга напаст, облечени в човешки тела, можете да си представите колко Ми се радват алохимите и херувимите, понеже и те са присмехулници, ала от Мен по-голям присмехулник няма... Иначе как ще съм ги създал?

Някой се ожени за пепелянка или кукумявка - и цял живот разговаря с нея умно... Прави ú ихтибар - отнася се с нея като с човешко същество, само защото има човешка форма...

Понякога и те не са виновни: в повечето случаи не са виновни. Ала тогава кой трябва да преценява? - Нали по-умният? Истината прави човека по-умен! Ако сте по-близо до истината, отколкото до мекошавостта - понеже мекошавост и милост са напълно различни неща, - то при всеки случай в живота си ще поставяте нещата ясно пред другия. Така и той ще направи своя избор, и вие ще бъдете свободни.

 Има хора-пропасти, ронлив бряг. Стъпиш ли там - свършено е с тебе. Та трябва да усещате вече. Има души, с които трябва да бъдете много любезни, интимни. Това е единственият път за тях да влязат в Братството. На другите също им се иска да помиришат красотата или да се нахвърлят върху кошера с голи ръце, ала не знаят, че там има отровни жила. Ако вие не можете да се пазите - Аз пазя.

Та допýснете ли нищо не подозиращ човек по-близо, отколкото е необходимо, той може да си изпати - понякога по-малко, понякога страшно, понеже Аз не мога да оставя Своите Си отново да правят житейски провали или да си губят времето с прохождащи или с пеленачета.

Първото нещо е послушанието; а когато не сте във връзка с Мен - първото нещо е Истината. Понеже, кажете ли някому: "Не, ние сме дошли, за да ходим пеш, а не с кола"; после кажете ли му: "Не, ние сме решили да бъдем само тримата, ще ни извините - нали разбирате?..."

Кой може тогава да продължава?

А сега тръгвайте, защото нямате много време.