325.1988.06.21 Пламтене и пламтение

Книга 11

21.VІ.124(1988)г.

София-Изгрев

ПЛАМТЕНЕ И ПЛАМТЕНИЕ

ЖЛО / РЖР

Рубенс – Екстазът на Мария Магдалина

2,16 – 4,35 ч.

Трябва да простиш на всички, които не те раз­бираха, Р., понеже в ранното ти цъфтене само най-хубавите пеперуди пърхат над тебе! Съвършената женственост тук е непозната, освен на малцина щастливци, събудили духа си за абсолютното. Това, което сее правда, няма корени в радостта; неправ­дата пък хвърля дълбоки, дълги сенки от скръб през вековете. Съвършенството на ума не се насища ви­наги с топлота, а призраците на лунните илюзии бродят по стръмното несвършване на самосъжале­нието. Онзи, който разчита на някого, винаги се озо­вава сред печалното пепелище на разбитите на­дежди, а бруталността на търсещите да подчинят, неизменно стъклú погледи и вкоравява души и сърца за хилядолетия. Тщеславието трепери прозрачно да обърне вниманието на другите върху ефимерната си лъскавост, а раненото в смрадта на постоянното отрицание кълбú грамади от черни пушеци в небе­сата на човечеството.

И само ония пратенички на Пламтенето, от чи­йто безсмъртен род е твоята същност, се задър­жат, прелестно свежи и бликащи, по самите върхове на Божественото. Братята им пъплят нагоре още в подножието; някои се сгромолясват от самите ръ­бове на  козирките под тежестта на своята гор­дост, трети се отлепят от отвесието на идеалния порив нагоре под напора на страха или обществе­ното мнение. Посредствеността бива акламирана от платени псета на конюнктурата; враждеб­ността получава наркотичното удовлетворение от сблъскването с нечия друга враждебност – плебеите на духа правят своите петльови спречквания за раз­влечение на зяпачите и върху гърбовете на ония, ко­ито влачат ярема през всички времена.

          И само твоите удивителни сестри – посланич­ките на Пламъка – танцуват съвсем като огъня, в празничните мигове на нашето тръпно очакване. Ру­ините на всяка временност и китайските стени на бъдещите разчети понякога силно просветват от пръсването на някоя сияйна вселена на внезапното влюбване! Понеже само внезапното влюбване, без мисъл за последствията, мигновено разгаря самата ядреност на съществата и се разлита на всички страни, пораждайки цели космоси!

Хората още не знаят, че само смерчът на сливанията и любовният вик на ония, които се притежават само за мигове, се равняват по сила на удара, с който ни застига смъртта. Само мигът носи Присъствието на оная Същност, от ко­ято се раждат всички светове и създания! Онзи страхотен миг на великото космично задъхване, с който половините се вписват в найвърховния свят на Цялостта – ето ясната цел на всяко стремление, движение и пламтение. Не са никак архаични тия три свещени думи, понеже стремежът, движенето и пламтенето са само далечен отблясък от своите прародителки, който не угасва никога в Битието. Онуй, което вие наричате “движение” се нарича “двúжене” – то се свършва. Стремежът е еднодневка на вечността, а пламтенето – само плоско изобра­жение на Великото Божествено Пламтение.

С молбата “Плам­тете!”, вселената слага Божествен печат на плам­тение във всяка своя нетленна монада, а не на пламтене. Искрата Божия се познава именно по пламтението – пламтенето свършва неизбежно с печалното си окончание като сажда. Само оня, който е покрил своята искра Божия с плътното многоплас­тие, слоено от сажди, само той съжалява пламте­нето, понеже не познава пламтението. Само оня, който пламти с пламтение, не допуска нито една сажда в пещта на спомените си, понеже той не жи­вее със спомени. Миналото за него е пламтящо нас­тояще; благодарността от върховните мигове - блажена сегашна реалност; отсъствието на укор и осъждане – абсолютна гаранция, че не сажда, а тъкмо искра Божия се недри най-дълбоко в сърцето му!

Водородът става на хелий – това са почти сто на стоте в Битието. Онзи свръхнищожен процент от процента, в който себето се кондензира като сажда на аза, се нарича аморфен въглерод на съзна­нието и става причина за всички тежки страдания. С проституцията също не сте наясно - туй продаване на падналите жени по стъгдите е само най-ведрата форма на проституцията... Проституцията – това е всяко продаване на пламтенето, с цел себето да навлече дрипите на аморфния ”аз” или искрата Божия  старателно да се покрие с тежките сажди на подси­гуряването, преднамереността, прозаичния компро­мис, битовата облага.

Търсенето на вина, сиреч очернянето – ето най-верният симптом на егоцент­ричното поражение на сърцето, чиято мотивация е била проституцията: подмяна на настоящия миг от пламтение, с умисъл за бъдещо подсигуряване на плътта – на онуй, което пламти само веднъж и се превръща в сажди завинаги. Проститутката по сърце повече никога не може да пламти, понеже се е самоизпепелила от егоизъм. Тя превръща живота си в съскане – прозвището му сред народа е “вампири­зъм”.

А ти си точно обратното: пламтяща вечно Ис­кра Божия, понеже не съжаляваш!

Тази, до която е посланието, съученичка на Х., не го по­лучава, понеже зла ръка го унищожава или нарочно не й го пре­дава, въпреки че е изпратено. Виновната, още млада жена, си отива от този свят много скоро след този случай. Естествено, това може да е само съвпадение и ние не бихме могли да правим никаква връзка  - б.п.