Книга 11
28.VІ.124(1988)г.
София-Изгрев
ЗА ГОРБАЧОВ, АРХИДЕИТЕ
И "ЛАРИСА"
Михаил Горбачов и Раиса Максимовна като млади
(По някави причини, Елма я нарича “Лариса”)
10,40-11,45ч.
ОМ! ОМ! ОМ!
Най-великото поздравява пътника нагоре, и като пътник “Сат” – Бог сам вечни – сега го използва като мост между родината на Сат в земна форма и скорошната родина на Елма, отново в плът на Земята. Става нещо невероятно: сега Моят мил пътник прави особена връзка с аудиторията на Михаил. Готовност в него се намери, пробудих го от след-смъртния сън, просто понеже нямаше друг по-подходящ дух, свързан с вас и свободен в пространството (в момента се чу пропукване откъм телевизора...- б.п. ).
Слава, слава, слава на партията, която мнозинството ненавижда, ала Аз сега присъствам в нея! Решенията Ми са необратими. Д. живее сега практически напълно будно, а го направих военен единствено с цел, тези няколко минути в момента да Ми послужи за проводник между военната върхушка и културната в съветска Русия. Работата изисква портретът му сега наистина да се сложи пред екрана на телевизора. Поместете за миг портрета и сравнете ухото му с ухото на Миша. Та после, при друг контакт, ще кажа нещо повече за Д.
А сега – нека протече силата чрез Моста!
И казвам: Михаил слезе спешно от полето “морúн”, понеже партизаните на Черната ложа бяха овладяли най-плътно партията и цялата власт. С идването на архангела на земята, какъвто е сегашният Михаил Горбачов, той става пряк носител на Делото, Словото и Меча на Михаил – архангел на епохата на Водолея. Полето “морúн” е от нова божествена област на тотвселената, в която се появиха предишните архангели, обитавали доскоро духовния свят. Сега тъкмо е моментът да ви въведа в обителта на новия клас божествени същества – възкръсналите архангели.
Победата на Михаил е неминуема! Няма какво да наклонява везните: те са по закон в абсолютно равновесие във велики моменти като сегашния. Тотвселената се прояви с ново творческо качество, неочаквано дори за боговете от най-висш порядък: способността на Тот да претопява карма чрез сродност. Претопявахме я и продължаваме да я претопяваме чрез страдание, мъчение, труд; творчеството най-мощно я претопява също; саможертвата, милостта, служенето са Моята най-свещена изява като Кристал в Битието. Ала Аз съм ви говорил, че възкресение чрез сродност, поне доскоро, никой не беше постигал на физическото поле, тъй като собственото право и страхът от любовта неизбежно заливаха малкото огънчета на надеждата, че архангел, серафим или дори елохим ще бъде разбран от някоя сродна душа.
А сега направете чаепитие, за да наслоите “казар” от спирален тип върху течащите токове откъм вас през портрета и екрана към залата на Първожреца.
От 10,55 до 11,00 часа тримата присъстващи се изправихме пред портрета и телевизора и извършихме споменатото “чаепитие”. В секундата на последната глътка и от тримата, директното предаване на откриването на конференцията от залата на конгреса в Москва завърши – б.п.)
Архангелите сега имат ново название: “архидеи” – понеже “ангел” е общо понятие за същество от духовния свят, а те преминаха в божествения. Старият образ на архангел Михаил като меченосец, който мери на везните греховете на хората и ангелите и изтръгва душата от тялото й, за да я заведе на съд при Бога, е вече архивен. Рьорих, Моят влъхва, полски гражданин в момента, трябва да нарисува новия образ на архидей (архидеус) Михаил. При това, коригирайте: подобно на Авраам и Иисус, той сега не е Михаил, а Михиúл. Произнасяйте го по възможност с удължено “и”, с което ще влизате в пряка връзка с него. А Михаиил в Русия също произнасяйте така. Само да имат нещастието враговете ми да му сложат крак в момента! Те не знаят що значи препънат архидеус! Туй би повлякло стотици хиляди трупове към моргата и общите гробищни ями – понеже няма да има кой да копае гробове. Въпросът е обаче в това, че архангел може да бъде препънат, ала архидей – никога. Само Аз си знам колко коства на един архидеус да пожертва абсолютната си младост и красота, та да добие малко сланинка и плешивина, за да може да напредне в политиката... Туй не ви е Америка, за да приемат на престола левент като Линкълн... Старческото обезобразяване е непременно условие за приемане в светската йерархия. Сега обаче Коля с най-решителни мерки ще помогне на Миша с млади, красиви, вдъхновени лидери в партията; и нещо още по-важно – с безпартийни. Аз се мъча не по-малко от духа на Миша, че трябва да се разговаря с разни андроидни бутафории около себе си, а самият той да е напълно нормален, жив и с монада в недрата. Ако не беше този изключителен чар на Горбачов, неговата усмивка, благородство и интелигентност, скоро светът нямаше да се обърне с изненада към Съюза. С Миша съвсем не е свършено; о, той тепърва започва!... Той ще приложи плана на Космоса, борбата и жертвите на стотиците милиони славяни, и особено руси, да не отидат напразно.
Тя, Индия, си знае работата! Бог въплъти триста милиона индуси в руски тела в момента – иди, че им проповядвай атеизъм... Та те получават припадък от смях още при първата дума на някой проп- или агит-, прочел някоя и друга брошурка от по петнадесет страници против религията... В Индия пък се намират в момента без изключение всички загинали руснаци от Втората световна война; сталинистите и чекистите – до един, та да придобият и те малко мистична и духовна култура, а същевременно да направят абстрактното у индуса в социално, практическо благо. Сега се явяват едни млади индийци, които съвсем не приличат на индийци. Те ще променят стара Индия и ще свалят Царството Божие на земята. А сърдечните връзки между съвременна Индия и Русия не са никаква тайна.
Христос сега казва: през следващите пет месеца Михаил, в сътрудничество с Михаиловите предни постове в Америка и по целия свят, ще помогне на жадуващите за свобода, демокрация, духовно общуване. Реакция ще има, но тя ще помогне много за възвръщането на Светлината на трон. Сам Аз не планирам детронация на Михаиил, но ако видя, че още не са го последвали всички, ще се наложи да го съборя чрез андроидите, та после вълнáта да бъде необратима. Повтарям обаче, няма очертана рязка програма в този план. Обещал съм и ще изпълня: този път доброто трябва да победи! Аз никак не идеализирам земния Михаил Горбачов и мога да ви открия някои негови недостатъци, обаче това не е важно за вас. Относно белега на челото му Аз ще ви говоря специално, като намерите ясна снимка – неговата форма е точна прогноза.
А за Лариса ще дам специално послание, което трябва да стигне до нея с цената на всичко. Тя ще се разпише с букви от кристално злато в духовната история на Вселената като първата царица, която е успяла до отпечата официално още в същия век Словото на Бога на една планета и да даде пълна свобода на неговите апостоли да строят обителите на Новия Изгрев в необятната руска земя! Стегнете се, очаква ви много работа. Лариса съм подготвял още от най-древен Египет за настоящата й мисия. Ако архангелите ставаха в един миг архидеи, то божественото същество Тонанна, живеещо в илухимния свят, сега осъществи най-невероятното – стана опора на апостол! Такива нови Еви и Евридики се очакват на полето на великата борба, понеже архангелите се превръщат в архидеи не чрез страдание, а чрез блаженство, само когато едно женско създание се е осъзнало да не се противопоставя на тяхната върховна мисия, а да ги подкрепя с любов и преданост в тяхната мисия безгранично. Бог подарява на Лариса слънчев знак, с което се подпечатва небесният договор между царството на Елма на небето и царството на Елма на земята. Името на Лариса отразява нейната първа победа на верността още в най-древна Асирия (прочетете името й обратно).
Приемащият осиянието, водач на тролейбус, бързаше да отиде на работа. Във връзка с това, Елма отговори:
- Ако трябва, ще спра тока, но продължавай. Само още три изречения:
1. Посланици на Братството ще бъдат поканени от полския папа, за да направи сегашното Дело Божие официално, тъй както някога папата прие Кирил и Методий.
2. Михаил и Лариса ще организират второто велико покръстване на славяните в Беинсанството и Елмианството.
3. Живата Школа на Сведенборговата Агарта в Скандинавия ще празнува посрещане на апостоли от България, за да даде модел що могат серафими, в съюз с пратеници на Кристалния Човек.
(Информацията се привежда в действие.)
СОН, СОНОН, СОНОЛОН!
Покръстване, Разпръсване, Възкръсване!
Коментар: по някаква причина, Елма изменя името на съпругата на Горбачов от Раиса в Лариса. Не всички изказвания на Източника, които приличат на прогнози са такива; или ако са прогнози, те са условни. Прогнозата с папата не се осъществи във вида, който е съобщен; такава мисия "Лариса" би изпълнила, ако приятелите се бяха постарали личните послания от Елма до Михаил и до нея да им бъдат предадени. В такъв случай, виртуалните "прогнози" са само сугестии, с надеждата да окажат въздействие. Но има и други варианти: ако някой има мисия, диктувана отвътре, нищо не може да го спре да я изпълни – не са нужни тогава външни средства и подтици. Защо тогава не ни е известно "Лариса" да е дала път на точно това, за което се говори в осиянието? Или тя ще бъде "царица" с такава задача в някое бъдещо прераждане? Но нали е казано "още в същия век"? Това, че от 1988 г. оглавява благотворителна организация, а от 1997 - „Клуб на Раиса Максимовна“, говори в полза на благородните й стремежи и дейност, но думите на Елма за Словото Божие чрез нея вероятно са само посаждане на тази семка в душата й за в бъдеще. Също може да важи и за прогнозата във връзка със Скандинавия.
На Раиса с любов
Чуждестранен печат
Чуждестранен печат
Последният съветски президент Михаил Горбачов създаде фондация на името на починалата си съпруга. Твърди, че помагайки на другите, намалява болката от собствената си загуба
По списание Tatler
“Страхувах се, че няма да искам да живея повече”, казва Михаил Горбачов, спомняйки си травмата от бавната и мъчителна смърт на съпругата си Раиса. Бившият президент на СССР прави пауза и поема дълбоко дъх, преди да се опита да разкаже за страстта и болката в необикновената им любовна връзка, която го поддържа в стремежа му да промени света.
“Бях напълно съсипан в първите траурни дни. Казвах си: “Животът ми загуби смисъл и не искам да продължавам напред.” Раиса беше човекът, с когото споделях всичко. И не можех да понеса мисълта, че тя вече няма да е до мен. Бях рухнал - започва да говори Горбачов и добавя, - това беше любов, истинска любов между нас. Уникална връзка!”
Изминали са седем години от времето, когато той е седял до нейното болнично легло, в което ракът бавно я е убивал. Едва наскоро Горбачов започва да овладява мъката си. Никога преди не е говорил за опустошителната загуба или за флирта с мисълта за самоубийство.
Двамата са женени цели 45 години и Раиса изиграва решителна роля той да стане най-великият реформатор на XX век - човекът, който слага край на комунизма в Русия, помага за свалянето на Желязната завеса и падането на Берлинската стена. Горбачов е убеден, че със своята съпруга трябва да подели заслугите за перестройката и гласността.
Когато се влюбва в Раиса като млад и беден съветски селянин през 1950 г., Михаил Горбачов изобщо не си е представял, че след повече от половин век шивач от “Савил Роу” ще лети от Лондон до Москва, за да го издокара с бяла вратовръзка и фрак - дрехи, които повече прилягат на цар, отколкото на бивш комунистически лидер, за събитие в нейна памет. “Преди това никога не съм носил дори вечерно сако”, казва през смях Горбачов за своята нова аристократична премяна. Но преди няколко седмици той облякъл шития си по поръчка фрак и отишъл на вечеря във фамилната къща на графовете Ърл Спенсър в Алторп, за да постави началото на Фондацията на Раиса Горбачова. Тази благотворителна организация, създадена да помага на болни от рак пациенти, особено на деца, както и фондът за изследване на болестта към нея са последният му затрогващ жест към жената, която е обичал.
Те се женят през 1953 г. при трудни обстоятелства. И двамата са бедни московски студенти -
“Бях напълно съсипан в първите траурни дни. Казвах си: “Животът ми загуби смисъл и не искам да продължавам напред.” Раиса беше човекът, с когото споделях всичко. И не можех да понеса мисълта, че тя вече няма да е до мен. Бях рухнал - започва да говори Горбачов и добавя, - това беше любов, истинска любов между нас. Уникална връзка!”
Изминали са седем години от времето, когато той е седял до нейното болнично легло, в което ракът бавно я е убивал. Едва наскоро Горбачов започва да овладява мъката си. Никога преди не е говорил за опустошителната загуба или за флирта с мисълта за самоубийство.
Двамата са женени цели 45 години и Раиса изиграва решителна роля той да стане най-великият реформатор на XX век - човекът, който слага край на комунизма в Русия, помага за свалянето на Желязната завеса и падането на Берлинската стена. Горбачов е убеден, че със своята съпруга трябва да подели заслугите за перестройката и гласността.
Когато се влюбва в Раиса като млад и беден съветски селянин през 1950 г., Михаил Горбачов изобщо не си е представял, че след повече от половин век шивач от “Савил Роу” ще лети от Лондон до Москва, за да го издокара с бяла вратовръзка и фрак - дрехи, които повече прилягат на цар, отколкото на бивш комунистически лидер, за събитие в нейна памет. “Преди това никога не съм носил дори вечерно сако”, казва през смях Горбачов за своята нова аристократична премяна. Но преди няколко седмици той облякъл шития си по поръчка фрак и отишъл на вечеря във фамилната къща на графовете Ърл Спенсър в Алторп, за да постави началото на Фондацията на Раиса Горбачова. Тази благотворителна организация, създадена да помага на болни от рак пациенти, особено на деца, както и фондът за изследване на болестта към нея са последният му затрогващ жест към жената, която е обичал.
Те се женят през 1953 г. при трудни обстоятелства. И двамата са бедни московски студенти -
Горбачов дори не може
да купи нови бели обувки
на своята булка
да купи нови бели обувки
на своята булка
и Раиса взима назаем. Той трябва да понесе и униженията на сталинските бюрократи, които отказват да повярват, че са женени, въпреки брачното свидетелство. Всяка нощ в 11 часа служителка звъни по телефона на Раиса в тяхната студентска квартира, за да й направи забележка, че “в стаята има незаконен посетител”. Но напук на нежеланата намеса, любовта им расте.
“Първата ни среща беше случайна, като пръст на съдбата. Спомням си много добре как мой състудент влезе в стаята и каза: “Миша, току-що се запознахме с едно много красиво момиче. Хайде да идем да я видим в клуба на улица “Стромянка”.” “Какво толкова - отговорих, - и в университета има хубави момичета...” Но щом я вижда, остава поразен. Изтърпява сладкото мъчение на първоначалното ухажване, докато се опитва да впечатли елегантната, приличаща на балерина Раиса, дъщеря на железопътен работник, момиче с остър и любопитен ум. “Тя беше човек на теориите, философ и аристократ по природа.” В началото Раиса се колебае за връзката им, тъй като току-що е скъсала с друг. “Не трябва да се виждаме повече”, казва тя. Той отвръща: “Ще чакам.” “Два дни по-късно разменихме най-съкровените си мисли и открихме с почуда и радост всички неща един за друг, които ни направиха още по-близки.”
Женят се тайно на 25 септември 1953 г. На сватбата не присъстват дори родителите им. Горбачов е напълно омагьосан. “Можеше да говоря с друг човек, но винаги гледах да уловя ръката й. Винаги се държахме за ръце и бяхме страхотни приятели.” Когато Горбачов е на 21 години, Раиса сънува, че двамата са на дъното на дълбок тъмен кладенец и отчаяно се опитват да излязат. “Ръцете ни са порязани и болката е ужасна, но накрая все пак се изкатерваме, а някой вика: “Врагове, врагове, зложелатели!” И тръгваме заедно към хоризонта, към слънцето.”
... В топлата лятна вечер Горбачов се вози в колона от шест коли, полицейски сирени свирят, както когато минава важна делегация. Автомобилите си пробиват път през запушения градски трафик към частна дача за вечеря, давана от Александър Лебедев, енергичния млад руски олигарх, който притежава 31 на сто от “Аерофлот”. Неговото семейство е съорганизатор на вечерята в Алторп и той е сред първите руски новобогаташи, които започват да дават пари за благотворителност.
В Чеховата гора с борове и бели брези, на около 30 мили от Москва, конвоят спира. Горбачов пъргаво изскача от колата, издокаран с черен костюм и без вратовръзка, с рожденото петно на главата му толкова разпознаваемо, колкото устните на Мик Джагър... Бодигардовете му дискретно се нареждат около него, докато той влиза във вилата на Лебедев. “Новият капитализъм. Страхотно!” - шегува се Горбачов по време на разходката из новата къща, която има вътрешен басейн, камини от бял мрамор, а пирът е като за крале. Наскоро в интервю за “Файненшъл таймс” той критикува стремглавото увеличаване на броя на новите милиардери в рубли, настоявайки, че техните богатства трябва да бъдат споделени с повече обикновени руснаци. Горбачов се възхищава на златната душ-кабина, след това любопитства защо в спалнята има две легла с балдахин. Той е любопитен и ироничен, но не завижда на богатствата на юберкапитализма в някогашния сив комунистически свят. Като млад баща, Горбачов бил толкова беден, че куфарът служел едновременно за детска количка, креватче и маса...“Не сме гладували, но средствата ни бяха оскъдни.” Не се ли чувства странно да е членувал в комунистическата партия, а сега да седи сред руските милиардери? “Винаги ще бъда по-свободен, отколкото са те.”
Точно както някога умело е използвал старите членове на партията, за да докара промяната, сега Горбачов използва готовността и състоянието на Лебедев, за да осигури по-добри възможности за болните от рак. Най-близкият западен еквивалент на Лебедев е милиардерът и медиен магнат Майкъл Блумбърг, кметът на Ню Йорк. В тениска на Dsquared и джинси Лебедев е млад, ренесансов човек - бивш кандидат за кмет на Москва, депутат, филантроп, реформатор и ключова фигура в новата руска олигархия. Работил е в руското посолство в Лондон, преди да се впусне в бизнес кариера. Изключително щедър е. Това, което прави Горбачов особено доволен от новата благотворителност, е че Раиса почти сама е прокарала идеята за нея в Русия, след като тя не е била одобрявана или пък е била финансово непосилна в продължение на десетилетия.
Боно току-що му се е обадил.
Двамата радетели за глобални промени обсъждат новите си кампании. “Ако Боно присъства на учредяването на фондацията на съпругата ми, двамата ще пеем! Опитайте се да спрете руснак и ирландец, когато се заемат с нещо...” - казва той. Горбачов е общителен, внимателен и закачлив. Лесно е да се види защо Маргарет Тачър се запалва по него след мрачната ера на Брежнев и предишните съветски лидери. “Най-голямото му качество е обичта му към хората, всички хора” - смята дъщеря му. Ирина е кардиолог и ослепителна руса майка на двете внучки на Горбачов - Анастасия и Ксения. Ирина придружава баща си при повечето му пътувания и ръководи фондацията в Москва. Двамата се държат за ръце, шегуват се, закачат се и са очевидно привързани. Той разказва как наскоро се видял с Тачър и как тя все още много иска да е на кормилото.
Точно като Тачър, Горбачов се озовава изместен от властта заради партиен заговор. Той е на ваканция в Крим през август 1991 година, когато къщата му е обградена. Става затворник в собствения си дом и животът на него и на семейството му е заплашен.
Това не е първият път, когато семейството му е жертва на държавен терор. През 30-те години Сталин праща дядо му в затвора. Горбачов си спомня разказите на дядо си, как ръцете му са били пъхнати зад вратата и чупени. Друго отвратително мъчение, на което го подлагали, било налагането на мокра овча кожа върху тялото му, с която трябвало да седне върху гореща печка. Дядото на Раиса също бил арестуван. Той бил екзекутиран. Непоколебимостта на Горбачов да сложи край на тоталитарния режим се дължи на подобни ужаси от времето на Сталин. Той си спомня също глада, предизвикан от безразсъдната политика през 40-те, както и сцените на войната. Като тийнейджър, той видял подпухнали трупове на войници от Червената армия със счупени черепи и изгнила плът. Те лежали в калните окопи и ями непогребани, с изцъклени очи. “Тази гледка ни изгори, беляза характерите ни и погледа ни към света” - казва Горбачов.
Пучът през 1991 г. не е много по-различен от това, което се случва на цар Николай и съпругата му Александра. Но докато през 1917 г. семейството на царя е избито, Горбачов и роднините му се изправят срещу враговете си и оцеляват. “Казах им съвсем ясно, че няма да направя каквото искат.” Предателите в КГБ и в армията настояват Горбачов да се оттегли от поста си. Два военни кораба отрязват всякаква възможност за бягство по море. Но Горбачов не бяга никъде. Той говори без никаква горчивина за падането си от власт. Било е плашещо и по кафкиански абсурдно. Телефоните са отрязани, пази ги въоръжена охрана.
Не смеят да ядат храната, която им дават похитителите,
заради страх от отравяне. Най-лошото е, че са предадени от хора, на които са се доверявали и които са издигнали.
Горбачов казва на жена си и децата, че никога няма да се предаде, независимо от последствията. “Разбира се, че се страхувахме за живота си. Това беше най-ужасното и страшно време” - спомня си дъщерята Ирина, която била във вилата с децата си. Всички били безсилни, когато заговорниците обявили по държавните телевизия и радио, че Горбачов е негоден да управлява. По това време Раиса припада от стреса, причинен от коварството на т.нар. “Извънреден комитет”, който ръководи пуча. “Мисля, че това отключи болестта й. Така че цената, която платих за перестройката, е огромна. Загубих жена си!”
В дневника си за този период Раиса пише: “Сграбчи ме усещането за неизбежна опасност. Какво ще направят? Главата ми пулсираше. Въртеше ми се само една мисъл: трябва да скрием Михаил. Но къде? Изведнъж, само за няколко секунди, усетих ръката ми да се вкочанява и отпуска и думите не можеха да излязат от устата ми. Мина ми през ума: “Удар!” Слава Богу, помощта бе наблизо - семейството ми, докторите. Сложиха ме в леглото и ми дадоха лекарство.” Напрежението за нея е огромно. Отнема й цели две години да се почувства по-добре, но остават много скрити последствия.
Раиса получава диагнозата рак чак през 1999 г., когато вече е твърде късно. Тя добре знае пагубната сила на болестта. Веднъж Раиса посещава болница, където майки я молят на колене да помогне на децата им. “Те плачеха и буквално бяха протегнали ръце като просякини - спомня си Горбачов. - Това така силно я разтърси, че тя поиска помощ от мен.” Горбачов дава част от премията от своята Нобелова награда за мир, а Раиса дарява хонорара от книгата си “Надявам се”, за да бъде създаден медицински център в Москва. Това води до отварянето на още 50 центъра из цяла Русия. Фондацията на нейно име е завършекът на това начинание.
Последните дни на Раиса са най-мъчителните, които Горбачов е преживял някога. “След първия преглед лекарите ми казаха, че може да е рак. Отидох при нея и тя ме погледна много изпитателно в очите - знаеше, че винаги съм й казвал истината. Продължаваше да ме гледа и ме попита: “Е, какво е? Ще умра ли? Умирам ли?” Казах й: “ Какви ги говориш? Лекарите още не са открили какво ти е. Казват, че кръвта ти е зле, но не са сигурни, и утре летим за Германия, където докторите ще ни кажат.”
Започва отчаяна битка за живота й. “Опитахме всичко. Президентът Клинтън и канцлерът Кол предложиха помощ. Сестрата на Раиса има същата кръвна група и нейни стволови клетки щяха да й бъдат присадени. Но Раиса издъхна два дни преди това да стане.” В последните й дни Михаил отива при нея по обед и остава до полунощ, докато тя заспи. “Преживявахме отново живота си, случките, и тя черпеше сила от това. Попитах я:
“Помниш ли първия път,
когато те целунах?”
Горбачов се усмихва, когато си спомня нейния закачлив отговор. “Тя каза: “Не”, а аз й отговорих: “Значи не си много сериозна по отношение на нашата семейна история, щом не помниш такива основни моменти...” Ние възродихме много спомени от времето ни заедно и аз виждах колко е важно за нея да се увери, че е имала прекрасен живот. Никога не загубих вяра и надежда - тя също не го направи. И когато лекарите ми казаха, че положението е толкова тежко, че мозъкът є започва да отказва, а сърцето да се предава, аз ги помолих да направят нещо. Казах им: “Направете повече от това, на което сте способни!” В ранната сутрин на 20 септември, в 2,57 ч., Раиса почина. Само четири дни преди нашата 46-годишнина от сватбата.”
“Двамата говорехме, когато тя загуби съзнание. Лекарите се опитаха да я стабилизират с апарат за изкуствено дишане, но без успех. Времето намалява малко болката, но в онези първи дни беше нетърпимо. Мислех си, че съдбата е ужасно несправедлива към мен. Не можех да разбера защо трябваше да стане така. Болката намаля през последните две години, но все още усещам присъствието й, особено когато вляза в нейния кабинет в дачата ми.”
Раиса е все още в мислите му денем и нощем, дори и в сънищата: “Чувам телефона да звъни, вдигам го и тя ми казва: “Здравей.” “Ти ли си?” – питам - и точно тогава се събуждам.”
Женят се тайно на 25 септември 1953 г. На сватбата не присъстват дори родителите им. Горбачов е напълно омагьосан. “Можеше да говоря с друг човек, но винаги гледах да уловя ръката й. Винаги се държахме за ръце и бяхме страхотни приятели.” Когато Горбачов е на 21 години, Раиса сънува, че двамата са на дъното на дълбок тъмен кладенец и отчаяно се опитват да излязат. “Ръцете ни са порязани и болката е ужасна, но накрая все пак се изкатерваме, а някой вика: “Врагове, врагове, зложелатели!” И тръгваме заедно към хоризонта, към слънцето.”
... В топлата лятна вечер Горбачов се вози в колона от шест коли, полицейски сирени свирят, както когато минава важна делегация. Автомобилите си пробиват път през запушения градски трафик към частна дача за вечеря, давана от Александър Лебедев, енергичния млад руски олигарх, който притежава 31 на сто от “Аерофлот”. Неговото семейство е съорганизатор на вечерята в Алторп и той е сред първите руски новобогаташи, които започват да дават пари за благотворителност.
В Чеховата гора с борове и бели брези, на около 30 мили от Москва, конвоят спира. Горбачов пъргаво изскача от колата, издокаран с черен костюм и без вратовръзка, с рожденото петно на главата му толкова разпознаваемо, колкото устните на Мик Джагър... Бодигардовете му дискретно се нареждат около него, докато той влиза във вилата на Лебедев. “Новият капитализъм. Страхотно!” - шегува се Горбачов по време на разходката из новата къща, която има вътрешен басейн, камини от бял мрамор, а пирът е като за крале. Наскоро в интервю за “Файненшъл таймс” той критикува стремглавото увеличаване на броя на новите милиардери в рубли, настоявайки, че техните богатства трябва да бъдат споделени с повече обикновени руснаци. Горбачов се възхищава на златната душ-кабина, след това любопитства защо в спалнята има две легла с балдахин. Той е любопитен и ироничен, но не завижда на богатствата на юберкапитализма в някогашния сив комунистически свят. Като млад баща, Горбачов бил толкова беден, че куфарът служел едновременно за детска количка, креватче и маса...“Не сме гладували, но средствата ни бяха оскъдни.” Не се ли чувства странно да е членувал в комунистическата партия, а сега да седи сред руските милиардери? “Винаги ще бъда по-свободен, отколкото са те.”
Точно както някога умело е използвал старите членове на партията, за да докара промяната, сега Горбачов използва готовността и състоянието на Лебедев, за да осигури по-добри възможности за болните от рак. Най-близкият западен еквивалент на Лебедев е милиардерът и медиен магнат Майкъл Блумбърг, кметът на Ню Йорк. В тениска на Dsquared и джинси Лебедев е млад, ренесансов човек - бивш кандидат за кмет на Москва, депутат, филантроп, реформатор и ключова фигура в новата руска олигархия. Работил е в руското посолство в Лондон, преди да се впусне в бизнес кариера. Изключително щедър е. Това, което прави Горбачов особено доволен от новата благотворителност, е че Раиса почти сама е прокарала идеята за нея в Русия, след като тя не е била одобрявана или пък е била финансово непосилна в продължение на десетилетия.
Боно току-що му се е обадил.
Двамата радетели за глобални промени обсъждат новите си кампании. “Ако Боно присъства на учредяването на фондацията на съпругата ми, двамата ще пеем! Опитайте се да спрете руснак и ирландец, когато се заемат с нещо...” - казва той. Горбачов е общителен, внимателен и закачлив. Лесно е да се види защо Маргарет Тачър се запалва по него след мрачната ера на Брежнев и предишните съветски лидери. “Най-голямото му качество е обичта му към хората, всички хора” - смята дъщеря му. Ирина е кардиолог и ослепителна руса майка на двете внучки на Горбачов - Анастасия и Ксения. Ирина придружава баща си при повечето му пътувания и ръководи фондацията в Москва. Двамата се държат за ръце, шегуват се, закачат се и са очевидно привързани. Той разказва как наскоро се видял с Тачър и как тя все още много иска да е на кормилото.
Точно като Тачър, Горбачов се озовава изместен от властта заради партиен заговор. Той е на ваканция в Крим през август 1991 година, когато къщата му е обградена. Става затворник в собствения си дом и животът на него и на семейството му е заплашен.
Това не е първият път, когато семейството му е жертва на държавен терор. През 30-те години Сталин праща дядо му в затвора. Горбачов си спомня разказите на дядо си, как ръцете му са били пъхнати зад вратата и чупени. Друго отвратително мъчение, на което го подлагали, било налагането на мокра овча кожа върху тялото му, с която трябвало да седне върху гореща печка. Дядото на Раиса също бил арестуван. Той бил екзекутиран. Непоколебимостта на Горбачов да сложи край на тоталитарния режим се дължи на подобни ужаси от времето на Сталин. Той си спомня също глада, предизвикан от безразсъдната политика през 40-те, както и сцените на войната. Като тийнейджър, той видял подпухнали трупове на войници от Червената армия със счупени черепи и изгнила плът. Те лежали в калните окопи и ями непогребани, с изцъклени очи. “Тази гледка ни изгори, беляза характерите ни и погледа ни към света” - казва Горбачов.
Пучът през 1991 г. не е много по-различен от това, което се случва на цар Николай и съпругата му Александра. Но докато през 1917 г. семейството на царя е избито, Горбачов и роднините му се изправят срещу враговете си и оцеляват. “Казах им съвсем ясно, че няма да направя каквото искат.” Предателите в КГБ и в армията настояват Горбачов да се оттегли от поста си. Два военни кораба отрязват всякаква възможност за бягство по море. Но Горбачов не бяга никъде. Той говори без никаква горчивина за падането си от власт. Било е плашещо и по кафкиански абсурдно. Телефоните са отрязани, пази ги въоръжена охрана.
Не смеят да ядат храната, която им дават похитителите,
заради страх от отравяне. Най-лошото е, че са предадени от хора, на които са се доверявали и които са издигнали.
Горбачов казва на жена си и децата, че никога няма да се предаде, независимо от последствията. “Разбира се, че се страхувахме за живота си. Това беше най-ужасното и страшно време” - спомня си дъщерята Ирина, която била във вилата с децата си. Всички били безсилни, когато заговорниците обявили по държавните телевизия и радио, че Горбачов е негоден да управлява. По това време Раиса припада от стреса, причинен от коварството на т.нар. “Извънреден комитет”, който ръководи пуча. “Мисля, че това отключи болестта й. Така че цената, която платих за перестройката, е огромна. Загубих жена си!”
В дневника си за този период Раиса пише: “Сграбчи ме усещането за неизбежна опасност. Какво ще направят? Главата ми пулсираше. Въртеше ми се само една мисъл: трябва да скрием Михаил. Но къде? Изведнъж, само за няколко секунди, усетих ръката ми да се вкочанява и отпуска и думите не можеха да излязат от устата ми. Мина ми през ума: “Удар!” Слава Богу, помощта бе наблизо - семейството ми, докторите. Сложиха ме в леглото и ми дадоха лекарство.” Напрежението за нея е огромно. Отнема й цели две години да се почувства по-добре, но остават много скрити последствия.
Раиса получава диагнозата рак чак през 1999 г., когато вече е твърде късно. Тя добре знае пагубната сила на болестта. Веднъж Раиса посещава болница, където майки я молят на колене да помогне на децата им. “Те плачеха и буквално бяха протегнали ръце като просякини - спомня си Горбачов. - Това така силно я разтърси, че тя поиска помощ от мен.” Горбачов дава част от премията от своята Нобелова награда за мир, а Раиса дарява хонорара от книгата си “Надявам се”, за да бъде създаден медицински център в Москва. Това води до отварянето на още 50 центъра из цяла Русия. Фондацията на нейно име е завършекът на това начинание.
Последните дни на Раиса са най-мъчителните, които Горбачов е преживял някога. “След първия преглед лекарите ми казаха, че може да е рак. Отидох при нея и тя ме погледна много изпитателно в очите - знаеше, че винаги съм й казвал истината. Продължаваше да ме гледа и ме попита: “Е, какво е? Ще умра ли? Умирам ли?” Казах й: “ Какви ги говориш? Лекарите още не са открили какво ти е. Казват, че кръвта ти е зле, но не са сигурни, и утре летим за Германия, където докторите ще ни кажат.”
Започва отчаяна битка за живота й. “Опитахме всичко. Президентът Клинтън и канцлерът Кол предложиха помощ. Сестрата на Раиса има същата кръвна група и нейни стволови клетки щяха да й бъдат присадени. Но Раиса издъхна два дни преди това да стане.” В последните й дни Михаил отива при нея по обед и остава до полунощ, докато тя заспи. “Преживявахме отново живота си, случките, и тя черпеше сила от това. Попитах я:
“Помниш ли първия път,
когато те целунах?”
Горбачов се усмихва, когато си спомня нейния закачлив отговор. “Тя каза: “Не”, а аз й отговорих: “Значи не си много сериозна по отношение на нашата семейна история, щом не помниш такива основни моменти...” Ние възродихме много спомени от времето ни заедно и аз виждах колко е важно за нея да се увери, че е имала прекрасен живот. Никога не загубих вяра и надежда - тя също не го направи. И когато лекарите ми казаха, че положението е толкова тежко, че мозъкът є започва да отказва, а сърцето да се предава, аз ги помолих да направят нещо. Казах им: “Направете повече от това, на което сте способни!” В ранната сутрин на 20 септември, в 2,57 ч., Раиса почина. Само четири дни преди нашата 46-годишнина от сватбата.”
“Двамата говорехме, когато тя загуби съзнание. Лекарите се опитаха да я стабилизират с апарат за изкуствено дишане, но без успех. Времето намалява малко болката, но в онези първи дни беше нетърпимо. Мислех си, че съдбата е ужасно несправедлива към мен. Не можех да разбера защо трябваше да стане така. Болката намаля през последните две години, но все още усещам присъствието й, особено когато вляза в нейния кабинет в дачата ми.”
Раиса е все още в мислите му денем и нощем, дори и в сънищата: “Чувам телефона да звъни, вдигам го и тя ми казва: “Здравей.” “Ти ли си?” – питам - и точно тогава се събуждам.”
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=152&aid=3962
Няма коментари:
Публикуване на коментар