452.1990.07.10 За конфликта в Шандолен

Книга 14

10.VІІ.126(1990)г.

Швейцария, Алпите, Шандолен

ЗА КОНФЛИКТА В ШАНДОЛЕН

Шандолен,  който ще напуснем всеки момент

00,12 – 01,31ч.

          Истината ви постави на огън, за да се калите. С радост констатирам готовността ви за само­жертва, но саможертвата става самоунижение, ко­гато се оставяте в ръцете на играчи. Любовта изисква смирение пред Любовта, но стоманен отпор пред наглостта. Никакви "перспективи", никакви ма­териални или идейни съображения не могат да бъ­дат мотив за ученика, който се гледа с Господа в очите! Този прелом, който се очаква в света, прави възможно слизането на Небесните Братя и вашето собствено възлизане към високите светове. Сега, представете си какво би станало, ако вие сте подв­ластни на амбициозни господари, които искат да ос­танат да владеят Земята със старите методи?...

          П. напусна не защото си урежда личния живот и не защото "подло използва Б. за трамплин", а понеже не можа да се примири с острата неправда. Всеки от вас си има своите достойнства и недостатъци. Аз ценя високо всекиго - не одобрявам едно, друго одоб­рявам, - но в крайна сметка стълкновението стана по Мой сценарий, защото друго не бе възможно в ни­какъв случай и по никой начин.

Това е хотелът в Шандолен, който ремонтирахме, но въпреки уговорката преди заминаването, не ни платиха, откъдето произтече и разочарованието на някои от приятелите.

          Аз съм казал, че зало­гът Ми е в славянството - и думата Ми на две на става. Вашите усилия да протегнете ръка на Запада са усилия и на Бога, но със сегашния конфликт се ликвидира надеждата промените в Европа да станат по-меко. Това, което стана, е нокътят на съдбата, който започва да откъртва канара над главата на Запада. С дъжда на покрива [в момента], заверявам думите Си лично! Не че нямам предани ученици на Запад, не че нямам хрисими и смирени души навсякъде по света, но просто кармата е непреклонна към общата маса, която се научи само да яде и да се самоналага. Инте­лектът не е нищо, пълните магазини не са нищо, ор­ганизацията не е нищо, привидната чест и обноски не са нищо – всичко това е прах в очите на света и арогантно заплюване на Господа!

          Ако бях позволил нещата тук да се довършат хармонично, това би било шанс на половината негод­ници от стария свят да претендират за ред пред Новия Свят. Небето има категорични изисквания за облика и поведението на новия човек, за неговата братска обхода. Вие не можете да строите нов дом на Братството върху пясък, нито перспективи за обща работа в едно общество, което залязва. Съ­щевременно, Аз не изпускам нито една възможност да бъдат изградени домове и крепости на Бялото Братство дори и на Запад, понеже чрез тях ще се спасят малцината, които са избрани. Само че тия братя, които ще ви канят от сега нататък, ще имат свещен трепет пред съсъдите Божии, които сте всички вие, носителите на Новото Слово.

          С посланието Си тази вечер не настоявам ня­кой да измени на вътрешния си глас, понеже всеки, каквото реши, пак Аз съм. Решението да заминете незабавно скъсва дипломатическите отношения между Моята Агарта и Алпийската Агарта. Послед­ната трябваше да ви помогне в труден момент, ко­ето не стори. Тя не се оказа на висотата на онзи ве­чен Изток, който умее да разпознава и да подкрепя. Тя ви остави да си идете като последни бедняци, унижени и оскърбени, на практика. Трябва да си оти­дете красиво, понеже истинското достойнство не се моли, нито се продава по някакъв начин. Когато светлите души вземат решения, те ги прокарват много пластично, но без никакви уговорки. Птиците отлитат изведнъж, без да обясняват някому, че тук нямат повече работа. Ако с долари и валута можеше да се оправи положението на света и живота на от­делния човек, то тия, които ги имат, трябваше да бъдат най-здравите и красивите, най-разумните и добрите, най-прекрасните и милите от всички. Оказва се обаче точно обратното: колкото повече пари и богатство имаш, толкова по-отвратителен човек ставаш. Даже и да си бил с добри намерения, силите на злото те оплитат, желанието за външно благоденствие те подтиква към глупави и компро­мисни ходове - и ти преставаш да се харесваш на де­цата. Щом децата престанат да те харесват, ти си загубен.

          С корист нищо не се постига. С безлюбие и уни­жаване на ближния нищо не се постига. С тънки и де­бели сметки и сметчици, вие самите ставате… смет на човечеството (Преводачите да обяснят тук иг­рата на думи – б.п.). Аз лично не познавам нито един "осигурен" човек, който да е преминал вратите на Космоса. На прага на Новия Свят, на новите райски планети и слънца, които ви очакват, се тълпят множество богаташи и минали величия, които мис­лят, че могат да се промъкнат. Те наистина наивно си вярват, че техните усилия да са добре на Земята ще послужат като пропуск да бъдат добре и на Не­бето...

          Никой не отрича правото на всички да се стремят към сносен живот на Земята, към топъл дом и чиста трапеза, към светнали усмивки на люби­мите същества, чийто живот и чието щастие за­виси от вас. Ние не сме за откъсване от земните ра­дости, но ние никога няма да допуснем радостта на някого да бъде за сметка на чуждо нещастие.

           Животът е едно велико училище, в което всеки се проявява такъв, какъвто е, понеже си мисли, че не го гледат. Затова съм ви говорил неведнъж как после, когато застанете пред филма на своя изми­нал живот, вие плачете и изгаряте от срам, че сте се държали така безобразно и сте потъпквали светли чувства на невинни сърца и души. Обеща­вате, че повече никога няма да ставате роби на по­лучовеци-полуживотни, теглещи изгода само за себе си.

          Постарайте се да послушате вътрешния си глас и да стъпите на нозете си решително. И да да­дете отпор на всяка властна воля, която иска да ви покори по силата на обстоятелствата или чрез лас­кателства и съблазни.

          Вашата истинска работа тук наистина прик­лючи. Никой от вас не трябва да съжалява за загубе­ното и за унизителните сцени, понеже вас ви очак­ват истински битки с много по-опитни и коварни врагове - и сегашната репетиция е само бледа пре­людия. Истинският маг, каквито всички вие предс­тои да станете, искате или не искате, сега или в по-далечно бъдеще, остава непреклонен пред чиято и да е воля, която се мъчи да го подчини. Истинският по­магач на изстрадалите и обезверени души е неизра­зимо благ и милостив към слабите, но по отношение на наглите и покорителите той става на айсберг от лед и в него се строшават и потъват и най-пре­тенциозните кораби, натоварени с гордост и себе­любие. Ако вие не дадете урок на ония, които не са се самоопределили окончателно на кого служат – на Бога или на Лукавия, - вие няма да представите добре "мраморното лице на Доброто". Доброто има истинско лице от сладост и светлина, което показва на нямащите и кротките, на страдащите и тия, ко­ито са способни да следват. То обаче има и едно мраморно лице, което показва на тия, които искат другите да ги следват и другите да им се възхища­ват и подчиняват.

Доброто сърце на Б., с което тук се запоз­нахте, не пречи тя самата да е заразена от виру­сите на Запада – чумата на абсолютното презрение към чуждото призвание, дарба и талант, и преизпъл­неността със собственото Аз, което се занимава със себе си на всяка втора дума и при всеки завършек на първата. За да бъдеш ти гениален, отсрещният непременно трябва да бъде "простак" и устните ти трябва да се сгърчат в презрителна гримаса... Не очаквайте нищо друго от Запада – повечето са та­кива! Повечето са много по-прости от кокошки и са пломбирани многократно срещу всяка опасност да се възхитят от чистите методи на Христа.

 Да последваш Христа, значи да раздадеш всич­кото си богатство на бедните и цялото си самом­нение на приумиците на вятъра! Да си ученик на Христа, значи да загубиш каменното си сърце и спо­собността да си правиш сметчици. Да си Мой ученик, значи да престанеш да очакваш похвала, възнаграж­дение и шанс от пропаднали същества, които не мо­гат да живеят за Царството Божие, а намират от­душник в тщеславието.

Не очаквайте да ви дам рецепта, нито точна инструкция за отстъплението. Стоенето тук не само че повече не помага, но и с всеки изминат час увеличава козирката над Запада. Вашата мъка тук се увеличава и затова лавината над Европа става все по-голяма. Аз запазвам правото на всеки от вас да решава за себе си, понеже оставането на някого би било последен шанс на Б. да премине към Бялото Братство; и на Запада - да се посвени от себе си. Та­кава жертва си заслужава труда, понеже милостта Божия никога не е имала граници. Проблемът се със­тои само в наличието на гърбини, които могат да носят. Понеже добродетелите на Б. не са малки, на­деждата да влезе за пръв път на практика в Христо­вия път, теоретически съществуват. Подобен ход Аз не изключвам, но ако остане повече от един от вашата група, яростта Ми ще разпознаете! Със съ­щата сила приветствам възможността никой да не остане, понеже Аз имам грижа за всяка душа - и най-малката грижа трябва да ви бъде кога, как и от кого ще бъдете спасени.

ИЛ, НОИЛ, ОНОЛИЛ !

Пресметнах, реших, проведох.

Предстоящите тревоги не бива да ви плашат. Вие сте запазени навсякъде.

 Мир на мирните, благост – на благите, щас­тие – на дарителите на щастие!

Имате път със зелен семафор.                  

Част от българската бригада в Шандолен - юли 1990