Книга 14
24.VІІІ.126(1990)г.
24.VІІІ.126(1990)г.
София-Изгрев
ПОСМЕЙТЕ!
ЖЛО / Ноинна и Т
Преосвещена съпруго на херувими и серафими! Ако видят някога твоята роля в Битието за повдигане на божества и ангели, тия, които сега те съдят и се безпокоят за тебе, ще бъдат сащисани. Те са слепи - не знаят, не виждат, не могат да проумеят дълбочините на Любовта, безграничието на доверието и главоломните висини на духа ти, проникнал с вяра в лоното на бъдещото човечество.
Връзката ти с Т. не е от векове, нито от хилядолетия. Тя не е от тази Земя, нито от тази система, а преминава като пламък небесен и земен през всичките времена и вечности и осиява надеждите на Вселената. Аз имам да ви говоря специално за вашите срещи на различни полета, за скоковете ви в глъбините на всеотдайността от канарите на върховните пирове. То е все едно да уцелите голи вир колкото копа сено в подножието на Чомолунгма... Това е лудост, която синовете на страха и прозата не могат да възприемат никога. Това е върхът, то е всичкото, до което се достига, едва след като някоя самотна душа се е катерила отвесно нагоре в течение на незнайни манвантари само с нокти и зъби, и пръсти!
Кому ще повериш тайната си, неосланено цвете на върховете, жадуващо подвиг и дишащо въздух от слънце? Кой ще повярва на скока ти – полет от самия покрив на световете надолу към Окото на интровелената, която се уцелва само от подобни на тебе и само веднъж на милиони години?
Не искам да кажа, че бреговете му и цели грамадни пространства около него не са осеяни с легенди и кости, останали от пилигрими, потърсили вечното. Не искам да кажа и че серафимно сърце като вира сред ледници, за който говоря, се уцелва тъй лесно, както бленуват мнозина. Тия, които са годни за полет и са владетели на висините, опитват от неизбродни години да попаднат като стрела в средата на вира, ала успяват с крилата си да се спасят на две педи от ледника, когато усетят, че точността им се е изплъзнала. Аз не давам тъй лесно лично послание за тия, които запитват каква е съдбата им, ако бъдат омагьосани от някое шеметно езеро, на километри надолу по ледения връх на духовния устрем. Аз не давам надежди, понеже успешните скокове от такава височина или легендарните изкачвания за откриване на такова езеро са записани в Книгата на Живота само на няколко листа. И ако сега ти отговарям на въпроса какво ви свързва с Т. и какъв е шансът стрелата на устрема ти да попадне в средата на сърцето му, хванало отдавна ледена коричка отгоре поради ветровете и бурите на човешкия егоизъм, то е защото Аз виждам, че ти си единствена. Не че нямаше случаи, когато виртуози на скока от обич уцелиха точно в средата сърцето на серафим от Хималайска божествена класа, но ледовете се затвориха отгоре им и те потърсиха пролуки – пак Мое съдействие, за да спасят живота си. Те не знаеха, че това е сърце с дълбочина до магмата на тая планета и че колкото по-надолу се гмуркаш, толкова по-топло и надеждно се чувстваш.
Ако твоята преданост, вяра и устрем стигнат до границите на всичко понятно и ги надхвърлят без питане, то ще стане, най-после, и чудото: в глъбините на езерото ти ще почнеш да дишаш! А това е синьо-зелено вълшебство, осияно от дълбоководни глетчери, което не свършва на дъното на ледника, а е странна космическа сонда през всичките най-твърди гранити – чак до сърцето на Икло /Земята/, до нейната магма слепяща. Това е рядък опит на Бога да прониже успешно пластовете на всички себизми е егоцентризми и планините на всички мисловни гордости и самолюбия, за да стигне до пламтящия тътен на Вечното!
Не се заблуждавайте, не мислете, че ледено езеро в самото подножие на Маунт Еверест, който е Словото Божие, остава завинаги ледено. Когато коренът на такова езеро е стигнал до ядката Божия, до ядрото, до магмата, Славата, то нейният напън отвътре навънка най-често превръща такова отверстие в гейзер, вулкан и сияние Божие, надминаващо даже върха на човешкия подвиг с множество негови ръстове.
Коя е душата тогава, която ще може да оживее в тези потоци нагоре от жажда за пламенност и в тези ритмични възвръщания на магмата в глъбините на Икло и спущания на водите кристални до недрата на тази планета? Коя е йерархията, която е способна да живее при такива температурни разлики и немотивирани с нищо ерупции на едно серафимно сърце – и хлътвания на водите му обратно във вечното търсене на Центъра?
Затова има толкова много удавени безнадеждно и пресовани от гигантските атмосфери в дълбините на сърцето, наречено,”ùнтро”! Затова има толкова много изхвърлени обратно от “приумиците” на страшната магма, която е магма на серафими…Затова е толкова невъзможно и практически абсурдно някое същество, което мисли за себе си, да се задържи на някоя издатина в глъбините на езерото, когато там се задействат вихрите навън и навътре.
О, сърца на Земята - семена на безпомощни ангели, хора и деви! Преди да се вгледате в окото на такова небесно създание, оставете се вятърът да ви отвее свободно в долините на Вечната Хималая, с надеждата да попаднете в почва. Само така за вас се явява шанс да пуснете корени, да се впиете в свойта надежда и своята същност, чието име е "сигурност"...
Помислете добре, помислете! Ако вие сте само духовни или само природни, физически, дори не посмейте да мислите, че имате възможност за спасение. Но ако вие сте изхвърлили идеята за своето собствено спасение завинаги от пещерите на своето съзнание, тогава - посмейте! Тогава сам Господ ще насочи духа ви в средата на Синьото езеро, което едва си личи от леда и снега в подножието на Словото Божие. Вашият устрем към Вечното Вечно ще строши и пробие и айсберг сред езерото - и вие ще останете невредими. В ледината на тези прегръдки и странната липса на лично отношение, вие няма да се отчаяте. В топлината на средните пластове от нега и сладост, вие няма да се замаете. В дълбините, където ври и кипи и се носят оранжеви пари, вие няма да бъдете изгорени.
И тогава, ведно с духа на серафими от езерна класа, един ден ще се слеете с Центъра в прегръдка, неизразима от мисли, картини и думи! Ведно с него, ще лумнете в циклон от любов и от магменост през отвора на земната видимост; и заедно, станали вечен елмаз, ще попаднете нейде сред звездни простори…
Това е, приятели... Красиво е Моето Слово! Красиво, нагледно и страшно! Но страшното е само една крачка над бързей за Моите, които са неустрашими. Затова Аз ви казвам отново: ПОСМЕЙТЕ ! Посмейте, най-после, посмейте!
АЛЦИН, АЛСАИН, АЛСИНИРИУМ!
Да бъдете благословени! - От корена на вечната магма - до върховете на клоните, където светят звездите!
Аз - Баща ви, Който ви чака!
(Отговор на въпрос за различните срещи):
- Всяка среща, която е определена, не може да пречи на всяка друга среща, която е определена, а само я усилва в благодат.
Всяка среща, която не е определена, пречи на всяка среща, която не е определена, но не може да пречи на срещата, която е определена. По резултатите на вашите срещи ще разберете кое е определено и кое не е определено. А в нещастния случай на всички нещастни от вашето старо човечество, когато една среща, която е определена, пречи на друга среща, която е определена, и ви води до скръб по средата на Пътя, то сам Бог прави самите вас определени и ви връща в лабиринтите на света - за доизпичане...
В паралелните мирове, които са единственият трем на Божественото, се попада единствено чрез Паралелните Срещи.
Паралелното мислене допуска паралелни срещи и затова води към красота, здраве, вечна младост и безсмъртие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар