петък, 19 август 2011 г.

472.1990.09.21 Приказка за трите сестри

Книга 15

21.ІХ.126(1990)г.
София - Изгрев

ПРИКАЗКА ЗА ТРИТЕ СЕСТРИ

20,40 ч.
            Още от Рила - командния пулт на планетата, - три главни проводника дадоха на късо. Опитът за братство се разпадна, въпреки отчаяните усилия и тежкото раждане на новата ера. Между най-главните жички до днеска запрескачаха зловещи искри. Над планината замириса на пожар.

          - И, все пак, в тоя тържествен час на Моята Майка, Аз заявявам, че ремонтът е извършен! За­това трябваше да ви събера тази вечер в дома на тази, която носи Нейното име, и да бъдете спон­танно поканени да прекарате заедно. Изолацията ще бъде довършена най-късно до утре, включително. Три народа и три космоса са вече помилвани. Затова вече мога да ви разкажа една малка приказка, която се случи наскоро:
          Три дивни дъщери на Бога слезли в тъмното цар­ство, за да покажат пътя на народа му към Слън­цето. Те били толкова красиви и одухотворени, че който ги срещнел, ахвал от почуда, спирал се и ос­тавал така дълго време с отворена уста. Но един ден царят на тъмното царство, който се разхождал по цял ден с една коса и косял, защото не можел да търпи цветята, дочул за тяхната слава и наредил да ги повикат при него.
           Тези сестри се наговорили да се превърнат в три бабички, за да се отврати от тях всичко живо в страната на смъртта, и - най-вече, - за да не станат пленници на лошия цар с косата. Така те били представени на Негово Величество и той разпознал в тях отвратителните лица на три вещици, грозни като смъртта - Грубостта, Рев­ността и Безпокойството. Царят им подхвърлил по една малка жълтица и ги пуснал да си вървят. За да не ги върне случайно по някаква приумица, те започ­нали, на всичко отгоре, и да се карат като махленски циганки и дигнали олелия до Бога... Всяка нападала другата с нокти, със зли думи и зъби, и скоро се хва­нали за косите и почнали да метат дворищата така бясно, че царят заповядал да насъскат кучетата му срещу тях. Скоро те излезли от пределите на дво­реца на лошото царство и отново навлезли сред по­лята на Рая. Една гарга още дълго време ги наблю­давала как продължават да се карат и да се бият без да има защо, въпреки че отдавна били навлезли в по­лята на своята родина. Тя им извикала:
          - Сестрици, сестрици, забравихте ли кои сте вие? Защо забравихте да развалите черната магия още с първата крачка в тучните ливади на Доброто? Нима не разбирате, че вашата опасна игра, ако про­дължи още малко, ще превърне в камъни всички жи­вотни и хора в Щастливото Царство, а тревите и дърветата ще изсъхнат, подобно на нашите?...
           Тогава ненадейно се обадил кълвачът с елмазе­ния клюн и започнал да дълбае в една равна скала за­шифрована телеграма:
“Съблечи грубостта, да дочакаш милост и неж­ност! Съблечи ревността, за да дойде Той, Принцът, завинаги! Съблечи безпокойството – и децата ти чисти ще бъдат опазени!
          Като хвърлите грубостта, си отива простоти­ята. Като хвърлите ревността, гордостта си отива завинаги. Като оставите безпокойството, приключвате с вашето неверие в Господа!”
*
Тази вечер ви измъкнах от адския дом и ви вик­нах в Дома Ми – трамплин на М., - за да може, след веща поправка, да посрещнете Новото в новия дом на Ноинна, в който ще посрещнете гости. Наис­тина по случай Новата учебна година, ако решите да я празнувате според прогнозите.
   Господ дава и Господ в кошара вкарва!
  Може ли по-подробни пояснения?

- Нещо съм ви говорил за тройновселенските токове...

(По-късно в устна холизация бе пояснено, че трите при­ятелки могат да образуват така наречената “Велика Тройка” – б.п.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар