Книга 21
28.VII.130(1994)
28.VII.130(1994)
Бургас - Изгрев
ЛЮБОВТА КАТО РИТЪМ –
И МЪРТВОСТТА
22,30ч.
- Сродните души се срещат много рядко на Земята, защото пламъкът е по-силен, отколкото при другите. Вашите крехки физически тела не могат да понесат този огън и по тази причина се налага периодично охлаждане. С това се обяснява защо постоянно живеещите заедно не са сродни души - при тях просто огънят е слаб. Сродните души желаят никога да не се разделят и по тази причина постоянно се разделят. Несродните души или слабо сродните силно желаят да се разделят завинаги, и по тази причина прекарват по едно цяло прераждане заедно... Те не съзнават омразата си един към друг, дълбокото си несходство и стратегията на подсъзнанието им е да се държат физически заедно, за да се натегне пружината до предела и после да ги изстреля в две противоположни страни, така че повече никога да не се срещат. Любовта няма понятие от такива стратегии, макар и подсъзнателно и по тази причина Учителят е казал чрез Павел: "Любовта не търси своето си".
Сега питам: щом като несродните души търсят своето си, може ли да се говори за любов между тях? - Може, но това е най-ниската степен на любовта - любовта-господарка, която иска да й служат. Тя се нарича "любов към себе си". Най-първата форма на любовта обаче е слугинството - любовта като слугиня. Слугинята не служи по свой план, а по плана на господаря. Затова, когато вие служите по собствен план, слуги и слугини ли сте? Не, вие сте пак господари, но променени, смилени над бедните. Смиляването, правенето на добро, облагодетелстването подразбира съвсем друго нещо: то не прави нещата както то ги иска, а както Бог ги иска и както ближният.
Вие, които правите добро, не винаги сте намерили най-верния път да станете слуга. Слугата е необходим, но когато прекали със слугуването си, подменят го.
Вие, нападнатите от същества от Старата Вселена, принадлежите към онези безсмъртни същества, които отново ще се възродят и ще се върнат към своето първородство. На вас мога да говоря по този начин, защото знам, че ще Ме разберете. На противниците Ми никога не говоря така, а им подхвърлям по къс месо, за да млъкнат за известно време. Природните същества нямат човешка монада, но се подчиняват на природните си гласове. По тази причина любовта във всеки животински вид е премерена, макар и още под властта на ада. При човека обаче премерване на любовта няма, понеже той не е природен, няма програма, освен сценария на съдбата - с големи луфтове за творчески решения. И като усеща свободата си, новото същество, човекът, посреща и изпраща любовта по най-различни начини, които никога не се повтарят.
Худ. – Рафал Олбински, Полша
Разбира се, има прости "пиески", които се играят от всички, почти без изключение, но всяка душа е различна и затова се мъчи от ролята, която й е наложил някакъв древен сценарист, не много талантлив. Този паднал илухим създава сценарии с твърди роли, по които трябва да играят робите му. Той залага репликите на тия "пиески" и основните сценки в писанията, които съставя, а после се стреми с цената на всичко да подготви проповедници с остени, които да снемат от човека неговото първородство и да подчинят всички с еднакво мислене, еднакво чувстване и поведение по правила.
Худ. – Рафал Олбински, Полша
- Мамо, как да се оженя за такъв човек?!...
- Мъжът не е да го гледаш, мъжът е да го имаш!" (реплика из "Цигуларят на покрива" (1971) – филм за еврейската съдба и традиции.)
Този племенен дух на едно племе наистина се е загнездил в центъра на Земята и вече повече от 8 хиляди години не иска да излезе (200 милиона земни – б.п.). Той е страшно упорит и прави постоянно нови планове, за да закрепи господството си. Първото нещо: безумно самолюбив е и държи да му се повтаря името. Освен това, прекрасно знае, че повторението на едно име държи повтарящите го изкъсо. Ако това е името на Бога, те ще са свободни, но ако простият човек повярва в името на племенния дух, че е име на Бога, той ще повтаря именно него и така ще влиза във връзка само с него. Той, именно, се направи на свят някога и предложи първата двойка никога да не се разделя. Създаде своя подземна държава, на която мнозина знаят името, но Аз няма да го кажа. Аз употребявам друго име на друга държава - не ви ли прави впечатление? Вие възторжено повтаряте разни "свещени" имена, пасете стадата на най-различни овчари, цаните се за пъдари на най-различни бостани. Програмистът ви е успял да ви внуши, че няма нищо по-добро от униформата, и по тази причина трябва да изповядвате строго определено учение със строго определени правила и пълна яснота по всички въпроси. Неговото учение има отговор на всички въпроси - случайно да не реши някой сам да си отговаря... Такава "яснота" той успя да внуши на сърцата, които попаднаха под неговата власт. Те научиха урока му за постоянното присъствие или постоянното отсъствие и се постараха да съчинят най-различни оправдания, които нарекоха "съвест" и "морал". Същевременно обаче се сгърчват, разплуват, остаряват и умират.
Срамът от голотата, срамът от гостуване по различни домове в един широк спектър; срамът от тупането на сърцето, когато срещнете сродна душа, и срамът да не се изложите, ако бъдете спонтанни - ето страхотните оръжия на този престъпник, който се е задълбал в центъра на планетата ви! Същевременно, той поддържа своята позиция на паднал илухим и херувим: "Плътно заедно!" Средството да се задържи впит в центъра и размножен по повърхността е именно това "плътно заедно", което внуши на слабите сърца и прокара в своите религиозни системи.
Плътното съжителство на несродни души поддържа слаб огън и много голямо душевно страдание. Душевното страдание е полезно защото ви учи, но то поддържа падналия полубог на здрави позиции в центъра на много планети и някои слънца. Слабият огън пък е най-сигурното средство, че няма скоро да получите по-силен заряд за откъсване от плътта. Ония, които съумеят да се опазят от слабия огън и в периодична самота се научат да кондензират силния, скоро се откъсват от притеглянето на племенния дух, за когото говоря, и се озовават в прекрасната райска градина. Тя не е някъде тук или там, а навсякъде, но на много по-висока честота. Като се озовете там, вие виждате, че нормалните хора са свободни. Проповядвате морал, а си оставате на земята... Това и най-последният саламандър в Огнения свят го разбира, но вие не го разбирате.
Аз правя с вас опити от памтивека да ви внуша, че сте свободни, но вие вярвате на писанията на оногова. Моите врагове от другата държава, на която вие се възхищавате, понеже там се говори за "велика наука", "велики сили" и "вечна борба" на Посветените с пъкъла, поддържат постоянно мисълта, че строги закони трябва да ограждат нравствеността на човечеството, докато то овладее висшето познание. Строгите закони наистина съществуват, но нямат нищо общо с тяхната практика да стават безсмъртни на Земята, да "поразяват" адските посветени с "великите си сили" и да продължават практиката на падналото човечество в сферата на брака. Той, пламтящият ад, трепери от сласт. Поради самозабраната да обича несвои, пие от центъра на Земята по специални астрални жили "верността" на всички постоянни двойки. Посветените от вражеската държава, която е негова, сами мислят, че служат на Бога по най-добрия начин и са искрено уверени, че няма друг път, по-велик от техния. Но Аз, Който сега правя ревизия не само в тяхната държава, но и в Своята, много добре виждам, че техните полети се извършват във вселената на техния дух, създал пълно въплъщение на идеалите им. Връщайки се по места, те са останали с убеждението, че са били в Нирвана, понеже са преживели неописуемо блаженство и са си починали достатъчно, за да се върнат и продължат своята разрушителна работа.
Вие ще видите много скоро, когато Съществото на слабото горене бъде изтръгнато из корен от планетите ви - ще видите, че за една нощ ще станете други! Всички тъмни духове ще си отидат заедно с него и тогава всеки ще заживее свободно - в отделно пространство, в отделно време, в отделен наклон, съвършено недостъпни по чуждо желание. Съществата от Мой тип са свързани, но от отделни, много отдалечени позиции. Не че не се приближават - приближават се, често се сливат и от това се раждат най-прекрасните същества и вселени, - но те не стават сплав, а преминават едни през други. Това преминаване им доставя наслаждение, несравнимо с нищо! Тези галактики, които преминават една през друга без да се слеят, са същества, преживяващи мига на Създателя. Но после всяка продължава своя път с надежда за нова среща, но не скоро. Срещне ли друга галактика, тя иска да премине и през нея, не страни. Тя никога не е давала обещание някому, че ще бъде само негова. Вие може да бъдете верни само на Цялото, на всички, но не и на част от Цялото, освен ако тази част не се е сляла с Цялото. Тогава няма да преживявате никакви проблеми, напрежения; няма да въздишате тежко, няма да ви болят сърцата, няма да дебелеете и слабеете поради това, че сте нещастни...
Дол, Долóн, Долонáн!
Животът се изпълва с красота само поради междините! Система без междини от свобода е обречена на мъртвост.
- Да си отиде ли П. вкъщи?
- Сега е късно, няма защо, а по-нататък приемете подаръка Ни, понеже постигнахте нещо много рядко - истинско приятелство. Приятелят винаги е готов да разбере другия. Той се вслушва в молбата на душата му като в свеж, нежен вятър, а не мисли само за молбата на собствената си душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар