петък, 19 август 2011 г.

715.1994.10.13 Тоз, който падне в бой за обхода, той не умира!

Книга 21


13.X.130(1994)

ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА
ОБХОДА, ТОЙ НЕ УМИРА!

(Бележка за чуждите преводачи и чужденците, които не познават българската литература: това заглавие е перифраза на стиха на Христо Ботев (1847-1876):
“Тоз, който падне в бой за свобòда, той не умира”.)

19,45ч.

При отваряне на книжката "Мисли за всеки ден” (1994/95г.) се пада следната мисъл:

"Когато от невидимия свят слязат работ­ници за този свят, те търсят съответна почва, съответни условия. Съответните ус­ловия са хората, готови за работа. Колкото повече готови хора, колкото повече работ­ници има за Божието Дело, толкова повече ще дойдат и от невидимия свят. Когато небес­ните жители дойдат на Земята, те ще наре­дят работите на земните жители."

Съответно, другият приятел отваря на следното:

"Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това, нещо тогаз не разбираш. И в света законът е същият. Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които прияте­лят им мрази. Това е противоположният за­кон. А пък истинският закон е: ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, ко­ито той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще обичаш. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка, и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. Ще кажеш: "За този чо­век Господ мисли добре. Аз ще мисля, както Господ мисли."

Отваряйки Евангелието, се падат следните стихове от посланието на ап. Павла към Филипяните, гл. І, стих 3:5:

"Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Иисуса Христа."

"Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спом­ням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за вас с радост, за вашето участие в Делото на благовестието от първия ден дори досега."

Другият приятел отваря на ІІ послание на ап. Павла към Коринтя­ните, гл.13, стих 11:14 :

"Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир - и Бог на Любовта и на Мира ще бъде с вас. Позд­равете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всички светии. Благодатта на Господа Иисуса Христа и Любовта на Бога, и общението на Светия Дух да бъде с всички вас."

А ето и думите на Елма днес:

 Сега пак здравейте! Праведно стадо право пос­тъпва. Приемете радост приказна, радост жива, ра­дост от Бога! Вие двамата неведнъж се срещахте през вековете и винаги сте били на предни позиции. Вие сте илюминати от миналото, но осветявате бъдещето. Когато се явихте на барикадите в Париж да палите пламъка на Свободата, Аз бях до вас.
Сега приемете Слово. Рибите и Девата са полюси на Битието. Когато ви поставям в тази система, Аз имам предвид именно вашето допълване по възли [в случая има предвид Лунните възли в зодиака – б.п.]. Приковаването на едного разковава другия; разкова­ването на едного приковава другия. Ето защо, вие и подобните на вас вършите безценна работа. Под “приковаване” не разбирам непременно страдание на кръста, а приковаване на вниманието и разпръсване. Вие ще видите, че когато на единия вниманието е приковано, на другия се разпръсва в Битието за ново познание и почивка - независимо с какво се занима­вате, независимо къде сте.
Затова само вие можехте да свършите тази ра­бота през август: единият да прикове вниманието си, проблема, а другият да го разпръсне. Работата и на двамата беше съюз между Трите Вселени. Как­вото и да мислят черните, както и да се самоосъжда често Т., поведението ви беше безукорно и прицелът - точен.
Сега да обясня по-подробно. Аз предвиждах тази акция на върха. [На Молитвения връх при Седемте рилски езера, от тази година въведоха денонощни бдения,  по списък и по желание. Принципно добра инициатива, но без познаване кога и как точно ги е провеждал с Братството Учителят, без допитване до Посветените от Тайната Рилска Държава за някои много важни подробности – б.п.]  Там се опитват да въведат религио­зен ред, манастирски прийоми. Това е тенденция във всяка школа, докато я обърнат наопаки. Подбудите са, естествено, чисти; клопките обаче дебнат отв­сякъде. Нарушаването на закона за кратките колек­тивни молитви, песнопения, духовни служения и пр. внедрява още повече едностранно развити ду­хове на планетата ви.
Повтарям: молитвите-маратони са за сам уче­ник. Това има дълбок смисъл, само че и в този случай не трябва да се прекалява.
Даосарите разбраха с тънките си шпионски пи­пала какво се готви П. да прави на върха по време на събора и подтикнаха своите си да попречат. Искаха да направят действото невъзможно, с присъствието на толкова хора денонощно.
“Даосари” са онези, които с името на Дао прокарват свои инициативи. Словото се укрива от всички, ко­ито биха го използвали за собствен престиж или престиж пред Бялото Братство. Даже когато под­будителят остава неизвестен, той се самоласкае, че върши небесна работа, а това е скрито тщесла­вие. Нямаше да бъда толкова строг към даосарите, ако се интересуваха от Словото през всички векове, а не да забраняват тази или онази Негова изява.
Домовете ви досега щяха да са на пепел, ако [контра]акци­ята ни се беше провалила. [Със започването на тия самодейни молитвени маратони, Елма инспирира тайни контрадействия през нощта точно под Молитвения връх в лагера при Второто езеро, които тук нямаме право да опишем – б.п.] Има напълно луди политици, които искаха да вмъкнат България в сръбската тра­гедия. Те са фанатични черковници, борещи се за пълно унищожаване на богомилското население от Босна. С тях са и сталинистите, жадуващи реванш. С тоз призив за обединение на православната църква с военните се цели тотален диктат над инакомис­лещите, който вече се проявява подмолно, но сви­репо.
Колективни молитвени маратони, богослужения, песнопения и пр. привличат именно тия сили, за да надделеят на Балканите и в бившите владения на Русия, а после - и в цяла Европа. Когато една вяра или една църква стане канон в някоя конституция, вие можете да очаквате най-лошото. Повтарям: българи, славяни, помаци  се потурчиха, защото бяха богомили както братята в Босна и Херцеговина. Те приеха чужди ритуали, но свободата си не преда­доха. Подчиняването на канон, който не търпи дру­говерци, е предателство пред Бога! Тия, които пома­гат на сърбите да унищожат богомилите, помагат и на други по целия свят.
Политичен съм, но съм точен. Съдът Небесен ще разреши проблема, но нашата намеса през август ус­кори меките варианти. Трагедиите сега ще са по-малко, защото са получили баланс между природно и духовно.
От изток се задава опасност, която е по-голяма и от фашистката. Откровено се дрънкат оръжия, ис­кат да съсипят и без това съсипания руски народ. Ако повлечете крак към религиозните, а не към кос­мичните методи, вие ще бъдете не съучастници, а причинители!
Гнидите се развиват, когато има условия. Духов­ните даосари са тия, които повишават температу­рата и създават ментални блата. След много кратко време, оттам изкачат войнолюбци, търговци и кариеристи във всички области на живота. Затова даосарите се съдят най-строго на Небето.
Сам човек може да се моли колкото иска, макар че и това е с мярка; но колективно молитви с такава продължителност, ако не са под прекия контрол на Учителя, се разсипват като религиозни бомби в про-странството и поразяват света с неморалност. Неморалност не е астралното поведение на лишените от свобода, а на първо място е духовната неморал­ност. Който си припише ролята да организира, да води и контролира братския живот, той трябва да е Учи­тела има добродетелите, качествата и вида на Учител].
Драмата този път бе овладяна, но самодейците няма да подгънат крак - те са напълно слепи за очите, които ги гледат отвсякъде. Те си мислят, че са сами, и си позволяват такива опасни десанти в Централата на Енергиите, откъдето се управлява светът, че после ни е много трудно да оправиме щетите. Ето, и сега тази зла участ на хората в из­точна България (изгорелите в ТЕЦ Марица-Изток – б.п.) се дължи само на един кратък спор между двама духовни хора за методите на управление в Братството. Всеки ваш спор взема десетки, стотици, хиляди жертви! Помните как се сблъскаха челно четири влака, се­кунди след фюрерски изяви на Рила, на Изгрева. Това е нищо. Тези катастрофи стават паралелно и в Кос­моса, но с много повече същества. За всичко това съм ви приказвал достатъчно.
Смирението не се пъха там, дето не му е мяс­тото. Смиреният не иска да води, организира и кон­тролира. Смиреният е зает със самоусъвършенст­ване и работа по Словото, а Делото е работа на Учителя. Той не е изпуснал Делото Си нито за миг, а вие, които мислите, че нещо не върви, се организи­рате само да Му пречите.
Ние обаче виждаме благородните ви импулси, доб­рото ви желание Братството да се стабилизира и да започне своите официални и полуофициални функции. Това е естествено, нормално. Малцина са се внед­рили сред вас с користни цели, а на пръсти са тия [на пръсти се броят – б.п], които са представители на черната ложа. Аз ги виж­дам как се стараят да дискредитират братството с всичките си сили, с всичкия си интелект, с цялата си конфликтност.
Окултният път си остава основен. Официални форми са възможни, но дори и най-съвършените, най-напредналите духовни общества, получили официа­лен статут, се превръщат в тоталитарни струк­тури. Хаосът също не е за предпочитане, но той вреди по-малко. В хаоса има един плюс: че там не на­рочват най-талантливите и не ги отстраняват, и тогава има възможност да се роди нещо Божествено от отделни индивиди и малки приятелски групи.
Първото предателство на тоталитарните дао­сари е отлъчването. Те се считат за упълномощени да пъдят тия, които не харесват, защото не тър­пят различия, конкуренция.
Второто предателство: одумването. Без одум­ване, предател не вирее.
Третото предателство - това е направляването на средствата, спестени от честни хора, в собстве­ните авоари; или по собствени приумици - ако са материално без­користни.
Братска работа се свърши и се върши - не свеж­дам нещата до нулата. Само това искам да подчертая: вдигнете платна и поемете пак по чужди страни и народи, ако тук отново се получи български бардак. Като гледаме едно ваше събрание, където викате, крещите и нагрубявате, ние виждаме вертеп, много по-гнусен от астралните вертепи.
Благост, благост, благост ви е необходима! Аз виждам усилията ви - малко ръбатички сте още, малко прости, невъзпитани - от това произтичат повечето неуредици. Има какво да научите от кул­турните народи. Но даже и такива, Аз ви обикнах, защото сте сърцати. Вие сте Мой народ и Аз няма да ви оставя. Един сърцат с добри намерения, макар и ръбат, Ми е по-мил, отколкото студените или мазните без сърце. Затова сега свирите първа ци­гулка в света - никъде другаде няма толкова много Божествено злато, както над райска България! Нито Хималаите, нито Швейцария, нито в Америка - ни­къде. То виси на ярки ослепителни облаци над 2 км. ви­сочина - отидете да си вземете! Ходете по плани­ните, доде не е станало късно. Това Аз наричам братски живот, а всичко останало е смет. Онова, ко­ето можете да вземете над 2000 м. височина в Бъл­гария, го няма не само тук, но и в цялата Слънчева система! Има други неща, но Божествено злато - не! Затова, излизайте по-честичко, не се обленявайте! 90% от проблемите ви ще отпаднат, ако ходите поне два пъти месечно на Рила; а всяка неделя, ако не можете - поне на Витоша. Това е богатството на България! Словото тече тук тъй изобилно, тече и сега, че премного години и векове ще се поят от него народите. Ако вие сте се оплели, ако ви е тежко, ако ви е трудно, това е защото сте в зоната на ада. Над 2000 м. адът е практически безсилен. Подсещам ви за азбучни неща. Но бисерът, който го имате, сте го захвърлили от мързел и търсите разни стъкълца и дрънкулки. Стъклата на стаите ви, па макар и ко­гато сте блестящ оратор някъде, не ви предпазват от нахлуващите похитители; дрънкането на окул­тни небивалици е по-лошо от дрънкането на децата, които още не са тръгнали на забавачница.

Аз давам едно ново обяснение на думата “забавач­ница”. Когато престанеш да дрънкаш, проповядваш, организираш, и се сетиш да забавиш своята експан­зия навън, ти си вече кандидат за Окултната Заба­вачница - за преддверието на Школата. Остави дру­гите да бързат, да се изявят - те ще изстрелят своите патрони. Като им свършат патроните, те сами ще се предадат. Тогава ще ви повикат - и вие скромно се качете на сцената, ако се налага, и се ус­михнете. Това е достатъчно. Само една дума - и ще ви изхвърлят от Забавачката. Възрастта на дрън­кулките предполага дрънкане, а в Забавачницата трябва да забавиш дерзанието си. Дерзайте, но в за­бавянето. Бързо вършете Божиите работи; но чо­вешките, продиктувани от системите на миналото, забавяйте с равно закъснително движение, докато се спрете съвсем. Тогава пътниците, които сте взели, ще слезнат и ще си отдъхнат. Ще отидат сред при­родата и ще се почувстват щастливи. Там никой няма да ги поучава, да им чете проповеди, да ги мо­рализира, но слънцето ще ги напече, вятърът ще по­вее и Балканът ще запее невинна песен. Балканът пее тихо, защото е невинен. Повишите ли глас, вие сте виновни. [Бел. за чужденците: днес Източникът за втори път използва стих на Христо Ботев и го променя. В оригинал, стихът е “Балканът пее хайдушка песен”. Хайдути са били борците за свобода, въоръжените революционери из горите и планините по време на турското робство в България – б.п.]

По-големите дървета растат бавно, защото са влезли в Забавачницата. Едногодишните и двуго­дишните растения, и те са на мястото си, но не могат да хванат кора - нямат още характер. Човек с характер, ангел с характер, божество с характер умее да изчаква и да дава път на по-изостаналите. Над характера седи душата. Ако някой има душа с искра Божия, той дава път не само на изостаналите, но и на по-талантливите от себе си, защото няма завист*. По-съвършен от човека, който не завижда, няма.

Аон, Аорон, Аорон.

Тоз, който падне в бой за обхода - той не умира!

__________

* Не само завистта, но и самоупоението от собственото его и собствените инициативи, вдъхновения и таланти става причина в такива хора да се затъмнява центърът под фонтанелата. Да не забравяме че “фонтанела” произтича от “фонтан” –  издигнатостта и тънкостта на темето е само следствие от нахлуването на кръв там, от извирането на разпознаване, благоговение и финес, на смирение пред Божес­твеното в другия. На жажда и способност за орбиталност около него, а не за своеглавие и прибързана, незряла самодейност. Според Учителя и другите добри френолози, това е най-финият и висш мозъчен и душевен център - за съжаление, неразвит у българите. След 11 години френо­логични измервания и изследвания, Учителят Петър Дънов в България заключава, че фонтанелата на този народ е най-де­бела, в сравнение с другите народи. Разпознаването на Бо­жественото в другите, благоговението, жаждата за изучаване на по-ге­ниалното творчество от собственото, сътрудничеството и изявите с даване приоритет именно на Божественото в дру­гия – ето белезите на повдигната и изтъняла фонтанела. Не случайно Учителят казва още преди 2000 години: “Кротките ще наследят земята”. Такива хора имат финес във взаимоотношенията, от тях лъха обожание, смирение, отстъп­чивост, милост, нежна и добра обхода. Поначало “обхода” значи да обходиш, да за­обиколиш егото и себето си и първенството на собственото мнение, на собствената изява, да заобиколиш възможния конф­ликт и да продължиш нататък. Първо като сътрудник на Бо­жественото; а като инициатор – само ако ти останат сили и време. Душата на смирените се грижи за ефективността на Божието дело, но това е възможно само при истинско смирение. Смиреният знае, че абсолютно винаги в дадена епоха има по-напреднали от него. Да служим на тяхното дело и да им служим лично – именно това значи по-висока ефективност в сътрудничеството на Божието Дело. Това е и въпрос на едно високо Посвещение – много по високо от учеността, гениалността, светийството и праведността. Когато дойде момент да сме свършили вече работата си като ученици и асистенти, Бог изкарва и нас на катедрата и на сцената, за да види какво можем и ние. Това обаче самодейците не го схващат -  не разбират, че трябва да имат френологията на гения, светията, пророка и апостола, за да бъдат водещи. Нещо повече – френологията на Мъдреца, Мистика и Мага. Още в първите Си беседи Учителят повтаря и разработва предупреждението на Христа да не бързаме да ставаме фактори и Учители. В осиянията на Елма се говори и за така наречените “Зелени учители”, които прокарват 100% само собствената си линия, дори и да цитират други автори и учители. Могат да оставят златни следи и книги с изключителни мъдрости, могат да правят и егрегорни чудеса, но нощем не браздят вселената с Ятото и ги няма горе в Школата. Те не са изпитали нужда да изучават Божественото у другия и да дадат предимство на неговата мъдрост и дейност – погрижили са се първо за своята. Изменили са на главния Христов закон: “Любовта не дири своето си”.  – б.п.]

Няма коментари:

Публикуване на коментар