1000.1997.09.12 Гостуване в Латвия. Текстове от Учителя и от единатора

Книга 29


12.IX.133(1997)г.

Рига, Латвия

 4.XI.133(1997)г.

 България

ГОСТУВАНЕ В ЛАТВИЯ. ТЕКСТОВЕ ОТ УЧИТЕЛЯ И ОТ ЕДИНАТОРА, ЛИЧНИ ПОСЛАНИЯ ОТ ЕЛМА

Фотографиите в този текст  също са оригинални: от гостуването на българите Н. и У. в тази невероятно красива страна

през месец септември 1997 г.

Вчера гостувахме на удивителната Мóнта в уединена къща сред природата на около 60 км. източно от Рига (Áлажи). Монта е 50-годишна, художничка, поетеса, природолечител; помагала е на много млади хора за правилен избор и зачатие, на много бременни и родилки, които раждат децата си в извори. Къщата ú е обсипана с картини и снимки по целите стени: тя е прекарала в Хималаите от 2-годишна възраст много години и е минала през специални тибетски и други посвещения. Сега често говори пред големи аудитории, лекува с билки и мантри; пее, свири и подарява картини - всичко без пари, без печалба. Зиме живее при минусови температури в този грамаден дървен дом. Друг латвиец там - Елмор - твърди, че латвийците са много древен народ и че един поток преселници в древността, дошли откъм Индия, бил живял на територията на днешна България цели 2000 години... Той намира много общи неща в митологията и фолклора на народите ни.

Монта ни помоли да си изберем по три картини от огромното ú творчество и после каза на всеки защо е избрал точно определени картини и какво означава това във връзка със характера и бъдещето му. Ето например какво говорù тя на един от гостите, който сутринта бе слушал от някого съвсем други определения и тълкования за себе си. Колко субективни са оценките и квалификациите на хората!

 По-долу е представена част от аудиозаписа на думите й:

- Ето какво ще ви кажа по тибетски: Здравейте, хора с открити лица; здравейте хора с разтворени ръце! Здравейте хора, гледащи към Слънцето! (Понеже тук всички ни учат: "Не гледайте към Слънцето, ще ослепеете"!...) И затова..." (тука Монта заговори по тибетски и превежда): Това значи: "Здравейте!" (пак на тибетски, а после на латвийски. Накрая продължава на руски, но добре говóри и английски). Разказва за Тибет, за ...един голям манастир, който е почти в небесата. Там посветените нямат нищо общо с порочния свят долу. Те са по своему много горди, но гордост в друг смисъл. Те са много самостоятелни и затова нямат нужда нито от религия, нито от политика - те са много силни. Те мислят със собствената си глава и не им трябва обикновената религиозна защита.

. . .

- Аз имам една медитация - нали и вие говорите за Сириус? С тази медитация отивам на звездата Нóа. Но тя е в друга галактика. Това, фактически, не е звезда в обикновения смисъл, а един колос на Висшия Разум. Но тази медитация засега не е провеждана с други хора и въобще никъде не е известна..."

. . .

-...Аз и тук съм относително сама, както и там, в 96-ия манастир - с тази разлика, че там е много по-диво и обширно: на 200 хектара живеят само 186 дýши, а тука има много хора. Според вас, защо някои хора отиват да живеят тъй нависоко? Отговорете, питам Ви.

- Ясновидците и Учителите много добре знаят, че под 2000 метра височина адските духове са свободни, но не могат да излязат по-високо от 2000 метра, а в някои планини - над 4000 и повече.

- Да! Това зависи от географската широчина и от конкретната планина. Ако се намираш на такава надморска височина, за тях това е вече недостъпно. - Да! Само боговете могат да слизат там и ангелите. - Да, 96-и манастир се намира на 5468 м., но аз мога да дишам свободно само над 4000 и затова тук, долу, ми е много трудно да дишам. Ходих на два пъти в Словакия, качвах се на 3000 м., но там няма такъв въздух – плаках, и накрая се върнах вкъщи..."

След това говорихме за Рила и Хималаите и за животните и цветята там. По едно време Монта се обърна към един от присъстващите, който вече бе избрал три от картините ú, за него - най-силните:

          

- А, къде са вашите картини?... Да... Според избраните картини, вие сте човек, вече свързан с Висшия Разум; постигнал сте своя връх. Свързал сте се с Висшия Разум. В момента го е покрил малко един облак... (Може би Монта вижда, че този път в Рига няма условия за разгръщане на "С.Д.Ж." (Словото, Делото и Живота). Яркият, злостен астрален негативизъм на някои хора тълкува нещата превратно и предизвиква опасни инциденти. Тук се спестяват някои описания на събитията в този план. По-важното е да се чуе как продължават обясненията на Монта за въпросните три картини, избрани от единия българин:

- Тази светлина тук не е от Слънцето, а от звездата Нóа - светлина на Висшия Разум. Вие сте си избрал една Врата, вече отворена Врата; вече един свой, собствен мост, по който вървите, вече съвсем чисто, към Висшия Разум. Вие сте човек вече без покрив над душата и духа си; вече пътувате към Звездата...

Това е един прекрасен човек! Добър човек, чист човек, силен човек. И... вашата душа може да обича истински, тя познава любовта. Тя е топла, тя е светла. Тя не е отделена от Земята, но е прекрасна.

Някога аз си избирах точно такива хора, когато бях на вашата възраст (?!), с които исках да дружа. Ето чрез такива тестове се избират истинските хора; чрез такива тестове сега ви казвам: човек може да бъде жена, може да бъде мъж - ако трябва да се стъжни съдбата на някого, всичко може да се прави, само да е за подобряване на бъдещето. Ето, този човек,  вляво от вас все още има нужда да го обработва съдбата; вас обаче никога повече съдбата няма да ви изпитва така сурово. Вас повече никой няма да успее да ви срине, защото вашият вътрешен свят е прекрасен!

Тази тук картина сте самия вие; това е вашата Врата, а това са крилата ви."

Тогава Монта написа с тибетски йероглифи своето име на гърба на всяка картина; на една от тях - името на госта, комуто говореше, и отдолу - превода му:

Тук един от приятелите възкликна, че Монта изрази абсолютно точно смисъла на Учителювата песен "Скитах се по гори и планини", без да знае за тази песен.

Ето какво тя каза гласно :

- Вашето име се превежда така: "Отгоре идващ, долу даващ".

Не знаейки перфектно руски, понеже е израсла в Латвия, в азиатските републики и в Хималаите, тя тук е сгрешила думата “долина”; но всъщност дали е грешка? Не е ли някаква прогноза с име; или талисман?

После Монта бе запитана какво вярно има в сведението, че в Тибет има и център на Черната Ложа, в който са посветили един световен тиранин и убиец на народите. Тя по-твърди това, каза как приемат там подобни кандидати и какви белези им остават от това, но уточни до кой манастир и в коя територия действат тези сили. Откъде започват женските манастири, вече на китайска територия, и от кой манастир нагоре са съвършените адепти. Хималаите почват чак от 29-и манастир нагоре. От 70-и манастир нагоре вече няма нито един евреин, руснак и пр. - от тия, които имат ви-

соко мнение за себе си. После продължи:

- Аз живея по много строги закони. Но един закон си остава вечен: да се дарява всичко. Да се обича, да се дарява... Ние поздравяваме ето така: - Монта вдигна ръка с открита длан – поздрава на Бялото Братство, който знаем от Учителя. В този миг сякаш прозвуча песента на Учителя "Давай, давай, всичко давай"... Значи, Бялото Братство навсякъде е едно!

Домакинята изказа и едно пророчество за същия гостенин, комуто написа името на тибетски. След три и след девет години той щял да пожъне богато особено ценни и важни плодове на живота си. Тогава имало възможност тя пак да го срещне.

В края на гостуването стана малък инцидент, който води до интересни изводи. Тук става дума за края на второто посещение в дома на Монта - в събота, 13 септември. Това число обикновено създава проблеми. Не само денят бе крайно вла-жен, дъжделив, мъглив и студен, но и съпругът на Монта не пожела да им останем на гости през нощта, въпреки че имат голяма къща и много стаи. Тя беше силно депресирана от постъпката му. Такива изненади се очакваха не само тук – имахме предупреждение. За тази събота отгоре бе определена среща с песни, беседи и пр. с всички приятели от  Рига, почитатели и уважаващи Учителя, и жадуващи от три години да се срещнем. Но някои хора се възпротивиха категорично на няколко пъти, казвайки, че в Латвия няма интересуващи се сериозно от Учението, понеже не идвали на беседи и паневритмия досега... На аргумента, че всички ще дойдат, ако бъдат поканени сега от гостите от България, бе отговорено, че за нас е по-добре сега да си почиваме и да не се изморяваме с контакти... Пита се кои сили работят чрез някои хора...

Това е снимка на гостите от България в малкия самолет в полет, за който се говори по-долу. На преден план е А. от Рига.

Тази постановка е известна и се повтаря перманентно навсякъде, но изгонването ни от съпруга на Монта може да говори и за неговата добра интуиция: ако бяхме останали там, нямаше днес, на 14 септември, да преживеем един несравним и неописуемо прекрасен ден, прекаран в Сúгулда - Латвийска Швейцария. Красотата е непредаваема с думи, времето бе чудесно, летяхме даже със самолет и всичко бе заснето с видеокамера. Всяко зло за добро... Накрая Арманд ни заведе и до един известен водопад. Пусна ни натурална музика на расте-нията, черпиха ни навсякъде донасита, изпяхме всички записани песни от Учителя в колата при пътуването - и благодарността и задоволството ни нямаха граници!

Днес дойде импулс да искаме ЖЛО за Арманд и послание до Латвийския народ.

Имаше и вариант за особен вид летене нощем в латвийския космос - не само с латвийци и руснаци, но и с други приятели, - но определени обстоятелства не разрешават отварянето на тази възможност. Няма как да се настоява за ранно лягане и ставане и за реализиране на Тройния Ритъм и Божествените Гостувания, тъй като тези два ключа към младостта, прекрасността и безсмъртието са абсолютно неприемливи за повечето хора и ангели.  Всеки прокарва егоизма или двоичната си философия със слепотата и упоритостта на старото човечество. Каквото и да е говорил Христос, колкото и 

Полет над Замъка и над Гая - най-прекрасната река в Латвия.

ясно да ни е учил Учителят, съществата със спящи души не си мръдват и пръста да дарят нужната свобода и ритъм, нужното присъствие и отсъствие, предоставянето на пълна свобода.

Случаят с Монта, която е живяла в самото сърце на Шамбала над 5000 м. височина в Хималаите, а сега се налага да се съобразява с нравите на господаря на къщата, където пребивава, и с грухтенето на една грамадна свиня на няколко метра от медитациите ú - този случай е достатъчен повод за поредни изводи и размишления. За всеки посветен е гигантска трагедия да му бъдат вързани крилата, за да получи ядене и постеля. Ето защо, посветените трябва да си правят сметката отдалече и да разчитат само на Бога и на собствените си две ръце. Доколкото ни е известно от Учителя и от опита на по-напредналите братя и сестри, "обзавеждането" с близки и приятели, които лягат след 10 ч. вечерта и спят след изгрев слънце, е бич и чума за духовния човек: на него му се налага да медитира сред астрални клозети и оргии, шабаши, в които активно участват нощем и сутрин "моралните" им съквартиранти, когато спят до късно.

Що се отнася до "верните" хора в Рига, твърдящи, че тук няма интерес към Учението, може да се разкаже за начина, по който някои от тях процедират с латвийците, обикнали Учителя. Примерно, те връчват някому покана от България, казвайки: "Предавам ти поканата, но знай, че там никой не те чака!"...

Какво значи разчитане на Бога в социален смисъл?  - На 

Летим над знаменития Турайдски замък от 1214 г. в Сигулда

този въпрос, напълно в духа на Христа, Учителя и осиянията, отговаря и съвременният руски проповедник Висарион. Той съветва последователите и особено апостолите си никога да не остават повече от две денонощия на гости у някого. Въпреки временните благословения в отделни случаи да се гостува някъде по-дълго, досега Небето не е регистрирало нито един случай, домакин да е въздишал за Троен Ритъм или за Божествени присъствия и отсъствия от имота си. Тегленето на чергата към себе си е съвършено неизбежно у туземното население и затова Летящите Холандци не бива да си правят никакви илюзии. От сега нататък покани би трябвало да се приемат само при предварително съгласие с предложената програма - и при всяко увъртане трябва да се напуска незабавно.

Интересен е отговорът на Монта относно разликата между Шамбала и Агарта. В Шамбала идвали само най-изморените от живота - довличали се там с последни усилия след дълги и мъчителни перипетии, докато в Агарта нямало такова нещо: там живеели най-съвършените. Сигурно някои няма да се съгласят с това, но Монта, която твърди, че е живяла в Шамбала, така описва нещата.

Имаше и други, извънредно интересни и вълнуващи преживявания през последните дни в Рига. Най-силното бе гостуването при прелестната Шéйла: художничката с най-удивителните картини, които сме виждали в Латвия. Тя танцува така прекрасно най-различни танци с различни облекла, на фона на мистичните си шедьоври, че някои гости изпаднаха в транс и преживяха душевни състояния в нещо като самадхи. Жúво си представяха как Божествената Шейла, подобно на Беатриче, Лаура, Евридика или Соломоновата Суламит, танцувайки, ни въвежда през всяка от картините си, като през вълшебни врати от приказките, в различни светове, където преживяванията са незабравими.

Някои от графиките и цветните ú работи, както и танците ú, бяха заснети с видеокамера, но това не отразява и една милионна част от действителната красота и съвършенство на твореца и творенията. Три миниатюри от тази художничка (известна, почитана и обичана в България и по цял свят, където са изпращани копия от нейни рисунки) и досега стоят на почетно място в един дом в България.

            Нейна картина има и в първия вариант на корицата  на книгата "Сириус`94" (от вътрешната страна). Самата корица отпред е оформена с друг подарък – възхитителна цветна рисунка от януари 1994 г., подарена ни от нея при второто гостуване в Рига. Нарисувала е рая! Отзад – посвещение: "Мястото на Вашето бъдещо въплъщение". В края на "Сириус`94" са включени и десетина нейни графики, копирани в циан.

Сега тя направи нов подарък: картина, изобразяваща Пазача на Прага, с посвещение на гърба: "Космическому Другу" (има предвид именно госта от България). По странен начин, след известно време тя ще забрани категорично да се включват нейни произведения в нашите книги, а ние няма да я послушаме, с готовност да си платим  кармично за това...

При такъв танц и такива погледи и надписи на подаренинте картини от една такава магьосница, всеки нормален Ал.Македонски, Соломон или Данте ще изпадне в пълна невменяемост и ще впечата в сърцето и душата си образа на  Безсмъртна Любима завинаги...

Един поет бе казал: "Ударът на твойта красота..." – Който не е получавал такъв удар, да си мълчи!  От него се излиза или с обгоряла дупка от фугасен снаряд през гърдите, която, ако човек не умре веднага, не зараства цял живот; или поне с 400 тома взривили се поетически съчинения и клинична или неклинична лудост...

 Най-странното е, че в такива случаи в цялата човешка и ангелска история Съдбата казва едно голямо "Не!" и оставя от нещастника кървави следи в историята на гений или отрепка. Той е мечтал 1000 вечности точно за такъв образ, за такава потресаваща красота и съвършенство, обаче съображенията на Небето са други и го покосяват с вледеняваща забрана. Защо – не се обяснява. В едни случаи ще се даде само кратка картина какво очаква подобна богиня-алохим след време, ако не приеме илухимно посвещение когато трябва с когото трябва и не стане незабавно Майка; в други компютърът сам ще изпише с големи букви на монитора, без да си докосвал клавиатурата: "Никога не скачай в мътна вода!" - точно в момента, когато си мислил да напишеш на Богинята писмото на живота си... Във всеки случай, който си мисли, че днес не се раждат Женски Същества като Евридика, Таис, Суламит или Беатриче, да иде на някой много добър психиатър да се прегледа... Самите алохимки пък трябва да отидат на още по-добър космичен лекар, за да им обясни защо в един момент се изправят неизбежно пред огромна пропаст в живота си. Има да се вземе изпитът върху понятието "свободна воля" и въпроса от Конспекта, чия собственост са душата, сърцето и тялото ни, и имаме ли право да не предаваме наследственоста на Съвършенството на поколенията; или да я предаваме с партньори от много по-ниска еволюция.

Богините на Земята от епохата на Леонардо са си бръснели веждите, без да знаят какво причиняват на космоса и на веригите си от сродни души. Такава богиня трябва да се среща със своя бог през няколко прераждания, докато най-после един ден припадне от вълнение, потанцува пред него, и като се свести, не е в състояние да направи повече нито крачка без него във вечността. Такава среща бе описана в разказа "Ножът и Ножницата", но както винаги, и в него Разпознаването и Лудостта не протекоха както мечтае Млечният път, за да стане сферичен, а се отложи за още няколко хиляди години. 

Наситените с вълнения последни дни от краткото, 10-дневно пребиваване в Латвия завършиха с още няколко изключително интересни и сърдечни срещи. Бяхме на гости у А., с когото винаги се преживяват чудеса. Той ни подари копия от няколко романтични и мистични картини, прекрасна музика, отпечатък от една глава от книга на Сведенборг ("За Божествената Любов и Мъдрост"), както и компютърно обработени фотографии с голямо значение за България и Латвия. Оказва се, че А. отдавна ги е изпратил в София, но един роднина там задържа и не дава писмата, които се получават -  благоволи да ги предаде цяла година след връщането от Рига. Това е една уникална снимка на храм-паметника "Ал. Невски" в София, направена с апарата на А., когато беше за пореден път на гости в България: от главното кубе на храма излиза вертикална бяла линия, пресечена от друга: получава се грамаден кръст в небето. Въпреки че са следи от самолети, въздействието е необикновено силно и то бележи и други преживявания  с А. през онзи ден в тази църква, които са описани -  за това има получено осияние. А. е направил на компютъра си и нов, пространствен модел на трите петолъчни звезди на Латвия, обърнати както трябва - с върха нагоре.

Всичко в щедрата и свръхинтелигентна душа на А.П. се разсипва всеки път в актове на доброта и благородство! Наистина, чудно е как досега не е дошло Ж.Л.О. за него, който толкова много държи на Учителя. Имаше и такъв случай сега (не помня дали не е споменат вече някъде): преди качването ни на атракционния, малък самолет над Сигулда, С. постави въпроса, дали не е разточителство да се дават толкова много долари за подобни удоволствия, след като могат да се дадат за Словото; пък и толкова много бедни и достойни хора гладуват. А. отговори, че такъв му е вътрешният импулс и обясни, че гостите може да са много малки в сравнение с Христа, но когато сам Иисус ни идва на гости на Земята в някое от Своите духовни деца, което става тъй рядко, съображенията на Юда трябва  да отстъпят пред импулса на Божественото в нас - да употребим скъпоценното миро за госта... Животът и радостите на Живота са над Словото и  Делото.

Темата за драгоценното и многоценно миро в Евангелието е тълкувана досега от стотици хиляди книги и проповедници, но малко са истинските ú интерпретатори, които, подобно на Учителя, виждат в мирото не само една външна благовонна течност или материалните блага, нито дори духовните подаръци като танц, музика, картини и пр., но нещо много повече: спонтанната и преизобилна преданост на самото човешко сърце, което се самоотдава докрай и без никакво колебание на онова, което е избрало. Темата за самоопределението и избора, проявени като тотална и безостатъчна всеотдайност още в първия миг на Срещата и Разпознаването, касае едно много високо посвещение на ученика, недостъпно за самомнителните и оглашените, за обикновените хора. Те още не са страдали достатъчно, за да изострят докрай чувството си за разпознаване, Божествен избор и вкус. По-елементарните сърца, дори и когато са доста интелигентни, талантливи и културни, още нямат пробудена една свещена чакра, наречена "Незабавно тръгване след Любимия". Те още не разграничават форма от преживяване и смисъл, и обикновено в името на формата отблъскват второто и третото; или пък имат още неизработено отношение към фóрмата. Духовните души и сърца предпочитат преживяването, а божествените - целта, смисъла. Може да не ни харесва дадена форма и да не получаваме даже и особено преживяване, но смисълът е да се самодарим, да се отдадем, за да бъде добре на другия; да протекат свободно токовете на Обичта и Любовта, необходими на Космоса. Разбира се, всеки копнее за пълно единство между форма, преживяване и смисъл, но това се извоюва, не се дава. Трябва човек твърде много да е давал, без да получава, за да си извоюва един ден пълния синхрон между тия три неща.

Но има души, зрящи за истинската форма и верни на преживяването. На такива студът и страхът, самоконтролът, са непознати. С едно такова необикновено същество в Рига се срещнахме за втори път. Сега то е вече 15-годишно – удивително момиче, чието сърце помни първата ни среща и никога няма да я забрави. Има го и на един кинофилм отпреди три години как прави циганско колело на плажа между Дзúнтари и Булдури... Рядко, изключително рядко може да се види човешко същество с тъй ослепително искряща и пламтяща монада, изгаряща мигновено и без следа и най-малката мисъл за опасност! Освен нея, само една Божествена хрътка през ония дни, на този същия плаж, се оказа с тъй ярко горяща, безсмъртна искра Божия, която разливаше буйни отблясъци надалече по брега и по морето и озаряваше самото море в дълбочина - до дъното - на много километри. Дори рибите и мидите, морските обитатели, се почудиха какво става, защото такъв прилив на щастие и блаженство рядко се случва дори в природата. Някъде е описано в спомените за Рига`92 как това куче се откъсна от господаря си и дойде в кръга на паневритмията, за да прегърне изправено един човек от играещите и да танцува с него докрая, обзето от необясним екстаз. И да повтори това на другия ден и на третия, този път с една участничка в свещените танци, също закопняла за необикновени неща. Кучето - и много рядко човекът, - когато има напълно оголена монада, искряща и без никаква лой и даже без следа от саждичка, знаят че спонтанната прегръдка е синоним на богоравенство и на пълно сливане с Бога, на тотално Разпознаване. Тя е най-висша форма на служене на Бога, пред която нирвакалпа самадхи и всички останали творчески, църковни и окултни блаженства бледнеят. Душата на едно момиченце знаеше това преди три години и то се хвърляше да прегърне някого от пет метра разстояние с див вик на радост и щастие, рискувайки да не достигне врата му и да се пребие на асфалта в парка... Тогава му казах: "Внимавай, ти много скоро ще пораснеш и ще станеш едно хубаво младо момиче. Ако някой дотогава ти обясни, че трябва да започнеш да се контролираш и да не изразяваш така бурно чувствата си, има опасност следващия път да не се срещнем по този начин и да се провали приятелството ни за векове. Ако ти обяснят, че тези неща не са чисти, че са опасни и че не трябва да се хвърляш на шията при първата среща и първия импулс и ако ти им повярваш, знай, че ще се превърнеш в жив мъртвец като останалите хора... За теб е абсолютно сигурно, че няма да го направиш само в един случай – ако с теб настоява да бъде човек без искра Божия".

Оказа се, че същата млада приятелка е изпратила писмо в София точно два месеца преди да се срещнем отново, без да знае, че се готви такова пътуване. Това писмо също се е замотало чак до края на октомври, но по-важни са сънищата и мислите за някого, отколкото снимки, телефони, писма и електроника.

 Друго същество на нейната възраст в София, което беше  със същата девствена и искряща монада, уви, вече е зомбирано. Могъщи психики с определени френологични деформации са успели да му внедрят чувството за опасност, страх и грях - и то вече се движи като автомат. Такива сценаристи и режисьори, които си мислят, че знаят истината за любовта и къде са възрастовите граници на спонтанността, подготвят на това същество драматична съдба. Следващият ход по техния сценарий и програма е следният: когато дойдат последствията от този жесток родови сценарий, вината пак ще се хвърли върху друг.

Преди години имаше едно осемгодишно дете, на което също забраниха контакти с душите от неговия свят - и то си замина от тежка болест в Париж. Наскоро даваха един прекрасен филм на тази тема по ТV - "Пълзяща роза". Който не познава Толстой, Достоевски и другите писатели пришълци от бъдещето, не знае каква тежка отговорност поема със самоувереността си да твърди, че знае що е нравственост и морал и какви са границите на любовта. Извратеното съзнание, честолюбието и тщеславието, съчетани с властническата драма и патриархалните стереотипи гъмжи от фантазии и подозрения, провежда инквизиторски разпити, съставя и произнася "точни" присъди и не търпи варианти. Служи автоматично на своя господар Дявола, който е винаги обвинител и няма нищо общо с Христа - Оправдателя. Да си въобразиш, че единствено ти си защитникът на своето дете, след като неговата еволюция е много по-висока, е меко казано самодейност. След разпитите в инквизицията или гестапо, КГБ, където са много любопитни за интимни подробности, следователят остава с твърдото убеждение, че подследственият му е казал цялата истина с всички подробности. Често нещата коренно се преиначават, за да се спре инквизицията. Често жертвата хвърля вината върху друг, за да се отърве. Често зомбиращият внушава на жертвата си, че е извършила точно това и това (или е извършено) - и под тази психотронна или психотропна хипноза нещастното същество "признава" или "описва" неща, които не са се случили. Хубавото е, че Бог снима всичко отгоре и че еженощно поведението ни се разглежда от ангелите ни ръководители. След като са видели точно какво е станало и са го заснели, те знаят много добре защо е станало; знаят, че то е добро и прекрасно. Виждат ясно, че то е напълно в границите на красотата, чистотата и божествения морал. Как може тогава някакъв си обикновен смъртен, боравещ умело с човешки и полуокултни познания по психология, да съчинява определения? В момента Диктуващият дава прогноза как ще се развият нещата с едно дете (до което  достъпът забранен), ако майката продължи да мисли по този начин; или какво ще се случи със самата нея.

 Духовният човек в нас, ръководен от разума, е длъжен да знае какви са границите на спонтанността за дадена възраст и даден случай, за да не се допуснат физически и душевни травми. Божественият човек обаче е напълно свободен да посреща тази спонтанност и да не я отблъсква, ако искаме смъртта и трагедиите да не вървят по петите ни. Освен това, психотравмата е продукт не на спонтанността, а на инквизицията и идеологията, които се грижат във всички случаи да измислят проблем, а не да приемат истината. С мисълта и действията си, считайки се за възпитатели, те манипулират невинните с прийомите на нетърпимостта и контрола - и когато се дойде до развръзката, пускат в ход обвинителната си теория.

Но да се върнем към по-светлите спомени, също така пресни, но от друг свят - с по-високи и широки чела. Една химикалка искаше да спести тук дългото отклонение от темата за Латвия, но има Нещо, Което не разрешава да се съкратят и смекчат горните думи, понеже иска да даде отпор на самомнението, обвинителството и самодейността. Недвусмислено настоява да оповести предупреждението за ролята на така наречените "жертвени ангели", за да се замислят някои хора и да потърсят вината в себе си. В противен случай, едно древно предателство ще се разцъфти и днес - и последствията няма да са розови. Челото расте, само когато не поддържа постоянно зомбиращата и остро заразна мисъл за опасност, проблем, виновен и вина. И високочели и широкочели хвърлят съчки в този огън, но те много добре знаят, че нещата не са така и че това им е потребно само за подклаждане на интригата и удържане на властта, на водачеството. Простите обаче напълно вярват в теориите си и сами се пържат денонощно в катрана на безпокойството. Опасност, проблем и вина ги разпъват на кръст без отдих. Лошото е, че неизменно ги приписват на други.

И така, последният ден в Рига завърши с още три големи "удоволствия" – още срещи със сродни души. Шестчасово интервю от латвийска художничка-журналистка (ще излезе след три седмици); вечеря с А., М.С.К., А.Б. и др. и с Улдес - големия музикант и почитател на Учителя. Той просто се просълзява от умиление и вълнение, когато говори за музиката и Учението на Учителя (написал е целия нов текст на Паневритмията под собствени петолиния и ноти). Задава много дълбоки въпроси и разсъждава на ниво, недостъпно за останалите окултисти и мистици в Рига и Латвия и даже в Русия, измежду всички, които познаваме. В него има най-важното – смирението. Толкова е красиво да видиш наведен житен клас, защото е пълен със зърна!

Домакинята ни в Рига досега е изпратила стотици писма, картички и подаръци в България. Тя има всички томове с беседи на Учителя, които са издавани напоследък; преписва осиянията на чужд, нематерен език, с неподражаемо прекрасен почерк. На няколко пъти тя създаде чудесна атмосфера за духовно общение и работа. Това е още един пример, че в който вярваш и когото обичаш, именно с него искаш да живееш и общуваш. Вкус, избор, самоопределение, преданост, спонтанност и дела - ето паспорта за Космоса днес! Затова нея скоро я очаква една много приятна и щастлива изненада - подарък от Учителя.

От време на време и тук се обаждат приятели или техни познати, че обещаното за тях от Елма се е сбъднало - и по естество, и по срок. Има и несбъднали се прогнози - но човекът е продължил да пуши, да вдига чашка и пр., въпреки че му е казано при какви условия има шанс за успех.

Вечерта се увенча с още една вълнуваща среща: с три верни приятелки, които също са направили еднозначно своя избор. Огромни планове, работа и чувства ни свързват! Всяка една от тях отваря дома си нашироко за тези, които е избрала "за цял живот"  или е готова да тръгне с тях накрай света, пренебрегвайки всички и всичко, с което е обвързана. И на тях скоро се дават специални подаръци. Какво щастие да обичаш и да те обичат!

                      

   (На   това място в оригинала е включен превод на част от трактата на Емануил Сведенборг "За Божествената Любов и Мъдрост", но тъй като той вече е включен в един от предишните томове с осияния от Елма, тука се изпуска)

                  

Тук е мястото да си припомним думите на древносирийския мъдрец и мислител от 12 век Абдул Фарадж, който казва: "Ако искате да се убедите в нищожността на светските придобивки, вижте как изглеждат ония, които ги имат".

3.XI.133г. Късно вечерта. След това дълго предисловие и импулс да се включи точно тук Сведенборг, следва вътрешно желание да се отворят беседи от Учителя. Бяха взети напосоки 5 тома от библиотеката. Току-що бе цитиран най-големия ясновидец на земното човечество след Великите Учители, и първата мисъл, която се падна, бе за ясновидеца:

"Ако ясновидецът вижда само картини, без 

да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче, ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва да мисли правилно". (Том "Степени на съзнанието", стр. 55-56, лекция "Личност и душа" от 1 януари 1930 г., София-Изгрев)

В цитираната мисъл от Учителя се потвърждава известния факт, че истинските ясновидци като Сведенборг посещават реално небесните светове и не само виждат и чуват, но и осезават красотата им. Нещо повече, в споменатия текст от именития шведски мистик и ясновидец се говори, че ангелите виждат на Небето Господа като Слънце, а тук четем нещо почти идентично: за ясновидеца, виждащ чудна звезда през деня, която внася в ума му светла идея. Мислите, които се паднаха при следващите отваряния дори само на този том, отново са удивително синхронни с преведения текст за Божествената Любов от Емануил Сведенборг:

"Следователно, като се съединява с подобния си, слабият увеличава силата си. Това, ко-

ето единицата не може да го направи, колективитетът ще го направи [...] И тъй, работете върху себе си да придобиете онази любов, която разширява съзнанието, която дава подтик и импулс на човека да работи, да върви напред. Каквото и да правите, имайте предвид тази любов! В каква форма ще се яви, не е важно. Формата се мени, но съдържанието остава вечно и неизменно. Тази любов, именно, помага на човека при всички случаи на неговия живот. Тя е извор, който постоянно тече. Мине ли пътник край този извор, той непременно ще спре да си начерпи вода. Изворът дава на всички, и то преизобилно. В любовта, т.е. в живота на извора, няма никакво лицеприятие. Тя дава на всички според нуждите и според възможностите им да възприемат и обработят приетото.

Едно се иска от човека: да приема и да прилага. Ако приема без да прилага, той се натъква на голяма опасност. В него се образуват наслоявания, които причиняват ред 

болезнени състояния. Каквото възприеме, човек трябва да го обработи и приложи. Прилагайте любовта в живота си, за да укрепнете и придобиете повече вяра. (пак там, стр. 18, из л."Степени на съзнанието" от 25.XII.1929 г.)        

        

"Свободен, силен човек е този, който върши волята Божия. Докато любовта не цари в сърцето на човека, той не може да бъде свободен. Любовта изисква издържливо сърце, светъл ум и силна воля, с които да устоява на всички мъчнотии и препятствия. Човек трябва да координира силите си: да има светли мисли като ангелите, чисти чувства като херувимите и силна воля като тази на светиите." (пак там, стр. 58, из първата цит. беседа)

Излишно е да се напомня, че в падналите се мисли от лекциите на Учителя дотук се повтарят и развиват буквално същите неща, които четем преди това в текста на Сведенборг за любовта "а quo", за приемането и приложението, и пр.

"Всички хора говорят за любовта, търсят я, мислят, че я разбират. Но видят ли, че някой прояви любовта си, веднага го критику-

ват. Не критикувай никого, но запитай се: дали тази Любов е в състояние да очисти калта? Целунал те някой - запитай се дали тази целувка очиства твоята кал [...] Това правило се отнася до любовта на всички хора. Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи човека или да го окаля. Никой не е в състояние да окаля извора или да го ограничи. Всеки човек е извор!

Свобода е нужна на хората! Чист трябва да бъде човек! Понякога хората се ограничават едни-други, поставят си условности, които ги спъват. Ще знаеш: ти живееш за Бога, а не за хората! Ако си чист и живееш за Бога, не се страхувай от нищо. Каквото и да правиш, не можеш да избегнеш целувката: светлината  те целува, водата те целува, хлябът те целува... Благодари на Бога за всичко! Не препятствай на Духа в Неговите прояви! Молú се на Бога да превърне всичко на добро.

Кого не целуват днес? - цветето всички го целуват - навеждат се да го миришат. Това е целувка! Докато е пъпка още, никой не го целу-

ва, никой не се интересува от него. Като цъфне пъпката, всички я целуват, всички ú се радват. Колко пеперуди, насекоми, бръмбарчета целуват цветята! Ако те гледаха на този въпрос по човешки, цяла история щеше да се 

повдигне... Цветята  благодарят за  всичко, защото целувката и любовта на насекомите съдейства за тяхното оплождане. Те са изпълнили Божията Воля."

"Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага любовта и живее според нейния закон.

На светията дават задача да целуне един прокажен - и ако не го целуне, носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения! Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви! Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? – Прокаженият, който е излекуван, ще благодари - ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов. В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома, и където срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне! Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал да се излекуваш. Духът на човека трябва да бъде свободен - да се прояви навреме!

Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа! Това значи да дадем свобода на Бога в себе си: да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети как да действа [...] Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът - към момата; да предизвикат доброто в себе си. Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето [...]

Целувката е вътрешна, духовна връзка между душите [...] Трябва да гледате на целувката с всичката чистота и святост! Тя е контакт, чрез който действа Божественият свят. [...] Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки... Христос казва: "Целунете се със свято целуване!"  На друго място в Писанието е казано: "Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка".

Млада мома седи скръбна, обезсърчила се нещо. Един момък се приближава при нея, целува я. Веднага обезсърчението й изчезва! След това момата се оплаква, че момъкът си е позволил да я целуне... Нечиста целувка ли е тази? Момъкът понесе греховете на момата, спаси я от отчаяние, но - като не разбира вътрешния смисъл на целувката - момата го осъжда.

Младият е недоволен, че го целуват, старият е недоволен, че не го целуват... - Ако живееш по Божествен начин, ще те целуват и като млад, и като стар! Който прилага Божествените закони, никога не остарява.

Аз говоря за вътрешния, за чистия, за Божествения живот на човека. Казвам: да не ограничаваме силите на Божествената Любов, която се проявява чрез нас! [...] Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото от човешкото.

Съществуват три течения в живота: течение на мисли и чувства, които излизат от индивида, течение на мисли и чувства, които идват от окръжаващите [...], и течения на мисли и чувства, които идват от възвишения свят, от Бога. Аз говоря за Божията Любов като за течение, което минава през човека. Човек не се развива правилно, ако през него не минават тези течения. Бъдете будни да различавате теченията. Човешките можете да ограничавате, а на Божествените ще давате път да се проявят. Няма случай в живота, когато човек е целунал някого по човешки и да го е повдигнал. И обратно: няма случай в живота, когато човек е целунал някого със свята целувка - и да не го е повдигнал! Божественото възкресява, човешкото умъртвява.

Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем цветя, които растат под лъчите на Божественото Слънце! Да бъдем извори, в които да се влива Божествената Любов! Само така човек ще добие сила, живот, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието.

Помнете: когато се говори за Божествените енергии, човек може свободно да се проявява. Дойде ли до човешките, там енергиите трябва да се пестят. Човешките отношения са подобни на търговските. [...] Под "воля" разбирам душата като Божествено съкровище, т.е. храма на човека. Да влезеш в храма, това значи да влезеш в душата си, където се извършват свещени процеси. Затова е казано, че душата е място на свещенодействие. За да влезеш в този храм, едно се иска от тебе: любов. Каквито усилия и да правиш, ако нямаш любов, не можеш да влезеш в този храм. Прекъсне ли се течението на любовта, ти излизаш от храма. Без любов ти не можеш да възлезеш към храма, т.е. към планината на твоята душа. - "Не може ли само с молитва да се влезе в храма на душата?" - И с молитва може, защото молитвата е разговор на душата с Любовта. Постоянно трябва да се молим! Молитвата е нужна за нас, а не за Бога - за да се научим да раздаваме от благата, които носим. Ще се молиш - и ще раздаваш от своето благо!

[...] Не се обезсърчавайте! Не се страхувайте от нищо! Трябва да минете през изпитанията, за да станете смели. Не е въпрос да страдаш за човешкото. Страдай за Божест­веното! Когато чуеш гласа на Бога, тръгни след Него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя път. Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи. Каквото и да ти гово­рят хората - смело върви напред! Това е благо и за тебе, и за тях. Да изпълняваш Божията воля - това е благо за всички хора в света. В Божес-твения път няма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото! Каквото Бог ти казва - приеми го. То носи Новото в света. Пред Божественото отстъпва всякаква фило­софия, всякакво знание. [...] Докато живееш в Божественото, вярвай му напълно. То носи сила, живот и здраве; мир и благоденствие; търпение и милосърдие; кротост и въздържа­ние [...]

Помни: никога не противодействай  на си­лата на Божията Любов, която работи в тебе! Не противодействай на силата на доб­рото, което работи в тебе. [...]

Следователно, каже ли ти Бог да направиш нещо - направú го и не мисли. Не казвай, че си стар, че тази работа не е за тебе. [...]

Някой път си добре разположен, имаш жела­ние да направиш едно добро, но си казваш: "Не е му времето сега, утре ще го направя..." - Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго - изпълни това, което Бог ти заповядва!

[...] Когато трябва да извършите Божията воля, не слагайте никакво препятствие на пътя си. Когато вършите Божията Воля, не само вие няма да си препятствате, но и никой няма да ви препятства. Майка си, имаш малко дете, не можеш да го оставиш самò вкъщи. Искаш да изпълниш Божията воля, да напра­виш едно добро някъде, но не смееш да оста­виш детето си самó. - Не се страхувай, ос­тави детето си и иди да свършиш работата за Бога! Детето ти ще се събуди от сън след като си свършиш работата за Бога. Не слагай човешкия ред над Божествения! Ако не изпъл­ниш Божията воля, ще те уволнят от служба - Бог назначава, Бог уволнява! Чиновник си, не искаш да изпълниш Божия воля, но ще се раз­болееш и ще боледуваш няколко месеца. Най-после ще те уволнят. Могат да те уволнят и завинаги. Бъди готов да направиш за Бога поне едно малко добро.

Работата, която вършиш за Бога, може да бъде приятна, може да бъде и неприятна. (Всички цитирани мисли са от Учителя, том "Събуждане", из лекцията "Сила, живот и здраве" от 23.XII.1931г.)                  

А ето и текстът, бликнал изобилно под силен вътрешен напор след горните редове – обръщения към няколко души в Латвия и Русия, без да се споменава кои са (има и за българи). Този път не съм съвсем сигурен, че всичко е от Елма, въпреки че намесата Му е явна. Предавам го в оранжево, като думи, дошли и от личността на пишещия, а къде говори Елма, това оставям на интуицията на четящите.

Коментар от по-късно: Горните думи са написани отдавна, но сега се яви увереност, че не е нужно въпросният текст да се предава в оранжево, защото си е чисто Слово. Може да има елемент от монадата на приемателя, но това е един от законите на холизацията. Тези обръщения са съвсем като "Новогодишни картички" от 1985 г. - и днес виждаме, че прогнозите в него за отделните лица са се осъществили, както стана и с честитките от Елма за новата 1985г.

4.XI.133 г.3ч. сутринта, Бургас

...Посветен си, адепт си, но съдбата те е набу­тала да живееш при голямата свиня, за да приклю­чиш с тщеславието и многословието и да откриеш истинския си Учител, при който да започнеш да се учиш от нулата. Ако не искаш да изпълниш волята Божия да престанеш да водиш, докато не си учил къ­дето трябва, Бог няма да те освободи от затвора и няма да запази брилянтната ти интуиция за Разпоз­наване на Вечни Приятели.

Ти пък имаш много познания и голяма независи­мост и чувство за свобода, но докато не ликвидираш със свините и свинските постъпки в ограничаването на ближния, няма да видиш бял ден от сега нататък! Освен това, внимавай кой как представя думите и делата ти.

Чист си, предан си, обичаш музиката на Учителя, но докато не промениш понятията си за греха и Лю­бовта, Бог няма да съизволи да върне юношеското ти тяло и да ти даде истинското целебно изкуство, което извира от непорочно съзнание.

В пътя си, свързан си с висшата Любов, Мъдрост и Разум, постигнал си свой връх и си влязъл отдавна в Отворената Врата, но ако не се научиш да изпъл­няваш волята Божия в отстояване на свободата си да обичаш всички и всички да те обичат, няма да се изпълнят най-съкровените ти желания. И Единстве­ната ще те разпознае само тогава, когато отново разтвориш криле за Простор и Подвиг.

Предан си, невинен си, учен, мъдрец и ученик си и Небето те обича нежно и силно заради Божествения ти Избор и щедрите импулси. Но очакваният полет и пòлети ще дойдат едва тогава, когато намериш повече време за работа за Музиката и Словото, щото преводите и представянето им пред народа ти да бъдат дело на ученици, а не на...

Изстрадал си, прекрасен си, велик си - и за теб непременно ще дам осияние, но усмири гордостта и надменността си и обикни народа, от който сега за­виси спасението на планетата. Ако не проявиш така волята Божия и продължаваш да онеправдаваш души с искра Божия, само защото не били от твоето племе, три злини ще допусна още над тебе и няма да стопля скоро душата ти. Не обърнеш ли и трите звезди нагоре с главата навсякъде, малцина ще ос­танат от чедата ти на Земята.

Предан си, верен си, направил си верния си избор и единствен от всички засипа Страната на Избраните с хиляди писма, подаръци, книги и океани от обич и въздишки. Бог знае Своите Си и те са винаги пред погледа Му. Опитай се да изпълниш Волята Божия да не очакваш благодарност от никого и да усилиш неж­ността на душата, мисълта и преценките си. Дай пълна свобода на обичните - и Бог ще ти даде оби­чен. Давай, без да броиш и очакваш.

Без теб Новото нямаше да победи на Инлáния - и не само на Инлания. Кротостта е верността ти са проверени. Работоспособността ти е проверена. Смирението ти често стига до висините на неиз­качвани върхове. Още един подвиг - и ще бутнеш стария свят назад в Небитието! Господ те моли да се справиш с диалекта си. Волята Божия те моли да спреш с пошлостите и подигравките. Божественото иска да се върнеш към себе си. Откликът ще дойде, когато речта ти завинаги се върне в лоното на въз­вишеното, а очите ти престанат да гледат падения и злодеяния.

Докосна се до мантията на Бога, но знай, че там никой не те чака. Ако само веднъж си казал на една душа, че в Обетованата Земя никой не я чака, не очаквай и теб да те чакат. Прелестен цвят е сър­цето и душата ти пред ангелите, но на теб се заб­ранява абсолютно и безусловно да лекуваш, да ясно­видстваш и да пророкуваш. Ако не изпълниш волята на Небето незабавно и не продължиш да я изпълня­ваш дотогава, докато не ти кажа (но чрез друг, а не отвътре), до пет месеца ще изгубиш всичко най-скъпо, а после ще взема и здравето ти. Единстве­ното ти спасение е къртовска работа върху Сло­вото – академична. Ако само още на един си казал кой е бил в минало прераждане, очаквай да си отиде много скъп твой приятел! Ако само една негативна прогноза или оценка дадеш още - знай, че волята Бо­жия е да си отидеш неопростен!

Добре съветваш последователите си и словото ти сипе диаманти и бисери на Истината. Когато въздигнеш сестрата и жената на най-високия трон на еволюцията, хората ще ти повярват, че Христос говори чрез тебе. Когато приключиш с кръстовете и храмовете, хората ще почувстват, че Учителят ра­боти чрез тебе. Когато признаеш, че Бог и Синът Му са работили неприривно и продължават да работят чрез множество живи еманации на Христа, хората ще са сигурни, че Иисус работи и чрез теб. Щом прогласиш кое е последното въплъщение на Учителя на Земята в края на миналия век, ще получиш Второто посвещение на ученика и ще станеш апостол. Чудесата не са атракция и съб­лазън, а естествено следствие от признаването на Множествеността и на Жената. Благославянето на бракосъчетания отдавна не е дело на Христа. Шко­лата е възможна  само при ходене в планините над 2000 м. височина. Школата никога не е прекъсвала - Онзи, Който я води, е Един, и всички Негови ученици из Космоса присъстват на лекциите и полетите ú до­сега. Творецът на Вселената и Бог Отец са едно и също нещо и Вселената е пълна с Христови Посве­тени. Христос се отличава по това, че не се обявява за единствен Син но Отца и не говори на народа на "Вие". Господ Христос има и физическо тяло; и то, както и лицето и черепът Му, имат строго опреде­лени и всеизвестни черти и параметри, така че ни­кой няма право да се представя физически за Него. Духовно обаче, Той говори и работи днес чрез хиляди хора - и те се срещат с Него нощем горе в Школата. Христос не заплашва никого със смърт, ако не Го последва. Христос се разпознава и по това, че се об­лича с дрехите на всяка епоха, за да не се различава от другите. Иисус Христос има 12 лъча над главата и ореол около цялото тяло. Христос още се разпоз­нава по това, че присъства в Божественото във всички школи, учения и индивиди и не отрича никого, дори и Дявола. Всеки човек, даже микроба с монада, може да стане тяло на Отца, а не само един. Вклю­чително и ти. Ако ни извикаш след 2000-та година в една известна планина и разпознаем в теб лицето на Учителя през вековете, Който въздигна жената над мъжа и понякога и до днес пие кафе и яде яйца, то всички, дори и Този, Който ви говори в момента, ще тръгнем след теб. Учителят се разпознава и по това, че винаги може да стане и ученик. И въпреки способността на Учителя, т.е. Христа, да говори и действа чрез милиарди същества във Великата Ра­зумна Вселена, Той наистина е само Един; и във фи­зическо тяло на една планета винаги е само Един. Който отрича неприривното Му физическо присъст­вие на Земята през всички векове, не може да е Иисус, понеже Иисус познава Себе си. Познава и Учението Си, което не е прекъсвало Слово, Дело и Живот нито за един ден или нощ от много милиарди години насам. Иисус обича и одобрява Истината и в твоето дело и би се радвал, ако при достигането на IV посвещение добиеш Неговия Лик. Това става едва при Преобра­жението, но не се губят тънките особености на мо­надата на всеки от безбройните Иисусовци и всяка от безбройните Иисули по Трите Вселени. Засега ти предстои II-то посвещение - Смирението. Като сми­риш гордостта и фантазията си, ще видиш кое е последното въплъщение на Учителя на Земята и ще го прогласиш. Ако успееш в това - ще изпълниш Волята Божия. Тогава ще смениш кръста с Пентаг­рамата и с Триъгълника. Кръстът, дори и в окръж­ност, е вход към Старото Човечество. Това го знаят Иисусовците и Иисулите от всички звездни и земни обители.

Ти си прелестен и изящен дух от световете на Прекрасното. Когато изпълниш Волята Божия и постелеш двете сияйни постели от звездно вещес­тво, както стори в онзи сън, ще разрешиш всички проблеми и противоречия на живота си. Разпознава­нето изисква Пламенност и Скок! Страхът да напус­неш и да оставиш в неведение ближния по обстоя­телства или по кръв осъжда последния на страшни мъки в ада, а често още приживе. Приставането е вид посвещение и спасителство. Останеш ли в плен на боязънта, звездите ще се натъжат и много све­тове ще останат неродени.

Запомни: две тънки постели за две звездни съ­щества, които обичаш и те обичат от Вечността! Постелята е най-великият символ на Пралайа, ко­гато е станала предана на Тот. Две постели са нещо още по-горно от чистотата и се нарича "целомъд­рие". Това е способност и импулс на янтрúните, ко­гато следват навсякъде отците по огнените им пъ­тища из Всемира.

А ти си онзи, който е Душата на Русия. Ако си ос­танеш винаги дете, пътищата ни никога няма да се разделят. Ти не си и от осмата, нито даже от деве­тата раса. Твоят звезден народ един ден ще дойде като 11-ата раса на Земята. И други говорят на руски, но не със сърцето и душата си. Бог знае, че щом те има, Русия, Земята и Вселената са спасени. Щом на Земята стана възможна такава спонтан­ност, човечествата ще си отдъхнат. Изпълнù во­лята на Бога да не станеш "разумна"... Тогава и ония, които обичаш, ще бъдат още дълго живи, щастливи и здрави.

А на теб казвам: ако не пуснеш децата си да об­щуват изобилно и свободно с онези, които са по-чисти и умни от теб и знаят какво правят, ще ти ги взема! Волята Божия настоява да проведеш нови разговори с невинните и да коригираш тежкото зло, което си сторил. Самомнение, гордост, увереност в оценката, категорични императиви, "точни" оценки, направляване, възпитаване, забрани, опасения - с това трябва да приключиш завинаги! Не си случаен дух и можеш да играеш и други роли, а не ролите на простите хора и родители.

На теб, смирено същество, казвам следното: по­неже търсиш, ще намериш! Не само успехът, но и щастието ще почука на вратата ти много скоро. Има една притча за поканените и непоканените. До­като поканените се наканят, Женихът отваря на непоканените. И понеже ти си непринуден, принуде­ните ще останат отвънка.

За един дълбок и чист дух, възлюбил Истината и Музиката, сега се дава Присъствие в Школата.

За една Майка и децата ú - вечен живот и щастие заради нежността им! Когато и той стане безкрайно справедлив, добър и нежен - и за него ще се яви шанс за пóлети.

В оригинала тук отново има текст от единатора, в който той се съмнява дали горните думи са чисто осияние, но сега го пропускаме.

                                                      

Това е гербът на  Сигулда в Латвия, където прекарахме тъй приятно и откъдето са повечето снимки в този текст. Който разчете символиката му, се кани на космическо пътешествие..