Книга 23
18.X.131(1995)
18.X.131(1995)
Бургас - Изгрев
NO COMMENT
22ч.
На гости у приятелка, сънувана в чужбина преди около месец. От един далечен град потича вълна от обич през пространството и по телефонната жица. Изглежда, това е било потребно за нещо - не ú е било лесно, разрешава сложен кар-мичен проблем, преживява драстични лични събития, целящи разчупване на съзнанието.
Сега тя разказва всичко в резюме и става ясно, че са я срещнали с едно нейно дете от миналото, което е загинало при пожар поради нейна немарливост - някога тя е предпочела себе си пред него, своята изява на сцената. Днес тя трябва да го срещне със всичките му уникалности и деформации, натрупани у него през вековете, и да "изиграе" на живо развръзката на кармичната "пиеска", в качеството си на негов длъжник и изкупител. Подробности тук не могат да се дадат, защото сценичното действие е текущо и има закони, според които в такива случаи тайната трябва да бъде спазена.
Усещането бе сондирано чрез отваряне на 7 тома беседи и лекции на Учителя:
"И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? - Целият път от Ерусалим до Рим беше постлан само с кръстове! 60 хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Ерусалим. По колко души се пада на километър? - По 6 души евреи.
Като си замина аз, ще видите какво е Моето Учение! Колко километра има от Рим до Ерусалим? - На всеки километър - турете 10 хиляди километра, - по 6 души на 1 км. Мислите, че Христос няма да тури в действие своето Учение? Аз казвам: ако сегашният свят не приеме Христовото Учение, ще има 100 милиона християни, разпънати на кръст! Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове! И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири и всичките Юдовци, които съществуват. И от този свят, от тази култура няма да остане ни помен! Това е великото решение на Небето, на Бога, на ангелите, на светиите - това е решението на всички добри хора: да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново Небе и Нова Земя иде! И младите трябва да погребат старите!
Говоря открито - открито трябва да говорим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов. Мене не Ми трябва мъртва любов!
И всички блага и духовни богатства да са общи за всички братя, за да ги използват всички. Тъй е писал Господ! И всички ние сме братя, и можем да ги употребим, но кога? - Когато станем като Онорций и като онази мома Амриха." (Том "Сила и Живот", стр. 142-143, беседа "Ананий и Сапфира", 20.ХІ.1921г.)
Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. Ако се включат и загиналите по концлагерите след това и от другите войни, катаклизми и от престъпността, те надхвърлят 100 милиона. Да не говорим за другите чуми на века: "Тютюнопушенето е причина за смъртта на 100 млн. души през ХХ век, а ако не бъдат взети спешни мерки в световен мащаб, през ХХІ век ще трябват ковчези за 1 милиард души. (Специален доклад на Световната здравна организация по темата беше представен в Ню Йорк.: "Глобалната тютюнева епидемия през 2008 година"
"Старият човек е човек на егоизма, т.е. оня, който мисли само за себе си, а младият човек е човек на любовта. И - следователно - ще забележите у всички стари хора, че нова идея в техния ум не можете да внесете: те постоянно със стари идеи живеят, все старото повтарят. Те само четат молитви." (стр.124)
"Вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква - а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух! Тази Амриха живяла във времето на Нерона докато дошли християните, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. А защо тя си заминала от Рим? - Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или от дявола. (. . .) И след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха." (стр138)
"Когато числото 15 играе роля в живота на отделния човек или на цяло общество или народ, то разклаща основите на всичко криво и старо. То разклаща старите и криви разбирания, вярвания и убеждения на човека. То разклаща основите на всички стари къщи и ги събаря. Къщите, разбиранията, вярванията се разклащат и падат, но Земята и Божественото в света си остават непоколебими." (Том "Божия глас", стр. 193, беседа "Правилно отношение към числата", 12.ХІ.1930г.)
Тази година Р., за която се падна тази мисъл от втория отворен том напосоки, е VІ лична вибрация, получена от числото 15. Преживява точно такива потресения и такъв прелом. Същото важи и за единатора, който е и роден на 15-о число.
"Вземете и вие вашата цигулка - сърцето си - и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т.е. вашият цигулар, и свирете.
Желая ви да чуете гласа на ангела, който ви подтиква към работа и учене. Той ви събужда тихо с думата "Стани!" (Том "Методи на самовъзпитание", с. 76, б."Знание и прилагане" от 27.ІІІ.1931г.)
Р. споделя, че в най-страшните ú кармически изпитания с лицето, свързано със затвор, кръв, алкохол, кражби и насилия, когато тя е мислела, че вече ще полудее, попада на осиянията на Елма и за пръв път се заслушва в тях с вяра и разбиране. Те ú донесли голямо облекчение.
"Бъдете добри синове и дъщери, за да получите Божието благословение. Ще кажете, че Бог е написал човека на дланта си. Написал го е, но може и да го отпише."
Бог е милостив, обича всички хора, грижи се за тях, но Той изисква от всички да се учат. (. . .) Когато се приложи в човешкия живот, Любовта коренно го преустройва, поставя го на нови начала. (…) Когато Любовта види вързания, не му дава съвети, не го морализира, не го съди, но взима нож, прерязва връзките му и казва: "Бъди свободен!" (Том "Възможности за щастие", стр. 187, б. "Единственото нещо" от 14.ІХ.41г.)
Като чу какво ú се падна, Р. си припомни невероятния миг в Айтос, когато изрази спонтанно един Божествен импулс и не го спря както повечето хора - и от небето заваля мигновено дъжд на огромни едри капки точно върху нея, а нямаше нито едно облаче.
"Който попадне в последните три краски на дъгата, ще възприеме в ума си меката, бяла светлина, която ще внесе мекота и разположение в сърцето. Без тази светлина, сърце-то остава кораво и сухо.
Какво трябва да прави човек, за да понася мъчнотиите в живота? - Да прилага любовта. Без любов задачите не се решават. За да запази равновесието си, човек трябва да обича и лошите хора, с които е поставен на везните. Можеш ли да обичаш и лошите хора? - Представете си, че вие сте поставени на едното блюдо на везните, а на другото - един лош човек, към когото нямате разположение. Лош човек е, наистина, но само с него се уравновесяват везните - пожелаете ли той да слезе долу, да се освободите от него, равновесието се нарушава и вие падате на земята. Докато сте на везните, и вие ще го обичате, и той ще ви обича. Без него вие ще се намерите на земята; без вас и той ще падне на земята. Обикновено Провидението поставя на блюдата на житейските везни един добър и един лош човек, взаимно да се уравновесяват. В редки случаи поставят на двете блюда добри хора" (Том "Божествената мисъл", стр. 144, беседа "Животът във формите" от 22.І.1928)
"Мъжът може да направи нещо, а жената - друго. Обаче двамата заедно могат да направят много неща". (Том "Реалности и сенки", стр. 117, беседа "Музикални прояви" от 20.V.1931г.)
"Жан Валжан пък излезе от затвора и се издигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече - изпълни великия закон.
Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте със своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си На-полеоновци, Кутузовци, епископи като Мириел, Жан-Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им места, а ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им". (Том "Божествените условия", стр. 152, беседа "Не противи се на злото" от 23.ХІ.1928г.)
Като прочетох на Р. всички тия мисли от 7-те тома на Учителя, разбрахме, че всичко по въпроса е казано и няма какво повече да се добави. В съзнанието ни остана само заглавието на рубриката "No comment"…
В заключение трябва да се добави, че беше станало късно, а на клона в другата квартира тази вечер имаше много пиленца... Р. ме покани да остана при нея, а аз имах импулс да отворя и Библията, след като бяхме вечеряли изобилно. Докато отварях, тя ми поднасяше и една паста…
Ето какво се падна:
"4. И тя го въведе в бащината си къща - и ядяха, и пиеха, и пренощуваха там.
6. И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата жена рече на мъжа: "Склони, моля те, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.
9. Ето, сега денят преваля към вечер - пренощувайте, моля! Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си".
...Както и бяхме решили да сторим още преди да отворим Библията.
No comment…
Няма коментари:
Публикуване на коментар