събота, 10 септември 2011 г.

884.1996.02.01 Възникване и разпадане на извори

Книга 25


1.ІІ.132(1996)
Бургас – Изгрев

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗПАДАНЕ НА ИЗВОРИ

15,37ч.
- Вчера след обед дойдоха на гости две мили приятелки, а към вечерта - още двама-трима души. Една от приятелките имаше импулс да чете осияния и ние имахме щастието да чуем с нейния глас целия текст на "Осияние за радостта".
Приятелите забравят, че периодичното четене на Сло­вото в група и на глас е по-важно от всичко друго - от ръкопи­сите и дори от фонозаписите. Това е реалният начин за миг­новено възникване на мощно огнище от Светлина и Присъст­вие - и ние знаем, че така Истината се разпространява с по-голяма сила, отколкото от няколко радиостанции едновре­менно. Един от нас започна в началото на четенето да вижда виолетова светлина, а след това невъобразимо красиви живи картини, пораждани от мислите и образите в осиянието. Друг се вдъхнови да рисува през цялото време - и резултата прилагаме в началото на днешното единение. Никак не е слу­чайно кой чете и кои слушат. Издигнахме се в такива сфери, изпитвахме такова вълнение, че дълго време не можехме да слезем на Земята.
Дали нашият любим Учител има да ни каже нещо по този повод - или можем да Го помолим направо за лично послание до новата приятелка М.?


Това е изображение на скалà в езерото Бирманиан в Бирма. Вижда се по този начин само в определен период на годината, когато слънцето огрява скалата под определен ъгъл. Само тогава се открива пред вас тайния смисъл на тази скала. Обърнете главата си наляво и се насладете на творението на Бога!

15ч56м30с
- Хармонията на смирените може да създава Едеми в Космоса! Това е цяло щастие, да се срещнат двама или трима смирени на тази Земя, в които си е отишло завинаги самомнението, своеволието и съм­нението. Смиреният е гладка вода, в която се отра­зява цялата прелест на Всемира. Смирението - това е най-съвършената икономия на енергия, понеже съвместимостта с Божия план там е пълна. Ръба­тите същества са все още преизпълнени със себе си, и тихият глас на Бога не предизвиква акустика в съзнанието им. "ЕДЕМ" значи "ЕДИНСТВО НА ДУХОВЕТЕ ВЪВ ВЕЧНАТА МИЛОСТ" - славянски пре­вод. Меден е езикът на Едема, в Божествен порядък 
на четене. Меден е гласът, погледът, мотивът на смирението; меден е трепетът на сърцето му, ме­ден е звънът на душата му в пространствата; ме­ден месец и медена вечност - щастието, което го очаква!
Когато на хоризонта изгрее смирено същество, Едемът става възможен на Небето, става възможен и на Земята. Най-смъртоносната зараза на адските вери и религии е [твърдението], че раят е само на Небето или че само на Земята трябва да се стремим към радост и блаженство, изоставяйки заветите на Истината. Цялостните същества не са поразени от това смъртоносно съзнание и не стълкновяват в себе си чувство и мисъл, дух и материя, настояще и бъдеще.
Ето, измежду вас има представители на ста­рото човечество, които предпочитат да минават за набожни или праведни пред света или пред себе си и да похлупват порива на мига под похлупака на прог­рамата. Малцина подозират, че почти всички са програмирани до мозъка на костите си да избягват пламъка, в името на сигурността. Колко много пре­въплъщения са необходими, докато сърцето се отучи да замразява импулса, а умът - да води преговори! Сега изпитвате последствията от сподавените им­пулси и отминатите мигове. Същевременно, мощна река на забравата покрива всички следи от предишни спомени с кого сте били най-близки и с кой сте наси­чали Битието на мъртви късове.
Любовното течение на Живота, наречено "ан", се мъчи да избистри тази река, потъмняла от невнима­ние. Обикновените хора, много ангели и някои бо­жества даже, са крайно невнимателни при вървежа си и чупят неделикатно разцъфналите цветове, нежни клонки и крехки поници. Животът се мъчи да се въз­ражда, но спънатите съзнания трошат всичко по пътя си и се търкалят по стръмнините като от­къртени скали. Тихите молитви на сърцето не мо­гат да ги спрат. Не се надявайте, тъжни деца Мои и побратими, скалá да спре във въздуха, когато цве­тето тихо се моли за обич. Вие виждате оскалéните съвести как правят очите напрегнати, вперени в програмата на своето падение. Понякога, за части от секундата, вие виждате как се сменят под клеп­ките най-различни спомени, как трепва ръка или гръд от вълнение, как съвестта се мъчи да пробие леде­ната броня на самовнушението - но после мигом ко­чияшът хваща здраво юздите, конете навеждат глави - и копитата хвърлят искри пред пропаст, ко­ято не съществува. Само миг - те ще хвърлят ка­ляската на душата в истинската пропаст - мисълта за утрешния ден, наркозата на примирението, тъпия удар на главата в стената на стереотипите…
Илюстрация на приятелка към това осияние

Има свещени минути на пробуждане, когато раят извира на повърхността. Ако никой не ви е заг­радил живота и съзнанието, ако не ви е притеглил фатално към себе си и вие сте останали свободни от привързаности, потопете се някой ден в новооб­разуваното езеро, усетете приятното бълбукане на извора под нозете си - и се пуснете да плувате бла­жено сред сребристите му пáри! Докато раят из­вира, никой не ще попречи да попаднете във вселе­ната на невинността, откъдето извират несигур­ности. Докато се къпете под струите на несигур­ностите и пиете от свежата им радост и щастие, вие няма нито за миг да помислите, че може да съ­ществува бъдеще. Но каже ли някой някому: "Аз ще си дойда довечера навреме" - мигом ще зейнат черни пукнатини под извора, Раят ще потъне в тях мигно­вено – същността ви ще се разпадне с остри болки, наедно с хлътването на твърдта под нозете ви. Жестоки, остри болки и силно виене на свят ще ви задърпат отново към пропастите на старостта и никой няма да знае, че тъжният крясък на една ве­черна чайка ще замръзне на брега под лъчите на ос­къдния залез.
Наистина, смъртта настъпва всеки ден, с не­възможността да бъдем там, където си поискаме.

- Въпреки неочаквано смразяващия край на това осияние, което може би остана незавършено, не може да не се спомене за предишния синхрон - две случки, непосредствено след про­читането на "Осияния за Радостта". Две от Божиите молби са: "Искайте" и "Прощавайте", а Т. през деня е чела мисли за прошката от С.Лазарев, а на следващия ден - мисли от Учи­теля за искането:

"Затова, ако са ви обидили, на първо място вие трябва да молите прошка за това, че сте обидили вие самите - това бло­кира кармичните програми на родителите и миналите животи, които са създали ситуацията. След това трябва да молите за прошка за това, че не сте успели да простите на другия човек и сте му се обидили, и едва после да молите за прошка този, който ви е обидил за това, че той сам е бил обиден и е обидил вас. При всяка обида трябва да се опитваме вътрешно да оп­равдаем човека, а после - да простим! Само с такова поведение можем да блокираме кармичните програми за унищожаване и разпадане; това ще помогне да запазим и здравето на децата си". С.Н.Лазарев "Диагностика на кармата", с.92.

"Вие не знаете какво да искате. Искайте великото от Бога - да се обновите! Бог, Който е толкова велик, не искайте от Него малки, дребни неща; но като отидеш при Бога, от Него ще искаш нещо, което никой човек на Земята не може да ти го даде. И тогава, ко­гато поискаш от Бога туй, великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде". (Лекция "Днес, не утре", стр.14, 28.VІ.1923г.)
Това пък съвпада напълно с признанието на новата приятелка М., която написа при диктуването днешното осияние: искала е от Бога коренно да я промени - и ú се е дало. Освен това е очевидно: заглавието на беседата “Днес, а не утре” напълно съвпада с главната тема на осиянието – забелязахме това много по-късно.
                                                                                                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар