935.1996.12.03 Предопределение, свободна воля, вкус и отклик

Книга 26


3-7.ХІІ.132(1996)

Бургас - Изгрев

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ, СВОБОДНА

ВОЛЯ, ВКУС И ОТКЛИК

3.ХІІ.132 - 8,00ч.

Сън рано сутринта, преди събуждане: Хората са "трамбо­вани" чрез генно инженерство и биофизика в обикновени дъски за огради... Безкрайни огради пазят неща, произведени също от тази враждебна цивилизация и ценени от нея неизмеримо пъти повече, отколкото "обикновените" "дъски". Интервентите ловят и хора от Космоса само за тази цел, но не произвеждат от тях нищо друго, освен... дъски за огради – неизвестно защо.

Всяка дъска е закована завинаги там, където случайно се е паднала. От двете ú страни - също такива случайни нещастници, които не можеш да смениш с други по никакъв начин – закован си. Жестока, мрачна и отчаяна мъка и скръб тежи и сякаш ще се взриви в квадратните пространства на складовете, покрили цялата Земя. Всъщност, не функцията на оградни дъски, а именно страданието им е енергията, необходима на адските производители много по­вече, отколкото видимата им проста функция.

 Самите изверги са също хора, но само външно: при това, те имат вид на клонирани от тях най-млади и красиви истински чо­веци, преди да бъдат превърнати в дъски.

 При клонинга, естествено, е изтрита паметта за миналото, индивидуалността и етиката, висшите духовни качества и за­ложби. Истинският вид на тези съвършени красавци и красавици е ужасяващ; единственото, което ги издава, е неописуемата им смрад. "Дъските" усещат тази воня, и все пак някои тях са запазили важни спомени и лични качества, които не са погубени при трам­бовката. Психическият живот на ог­радите е невидим, беззвуков и недостъпен за андроидите и феминидките, които вървят по ули­ците, живеят в луксозните се домове и ходят на “работа”, без да подозират какъв е произходът им и кой се мъчи и страда, напълно жив, край тях. Естеството и истинската функция на "дъските" са известни само на върхушката и на непосредствените генни "ка­сапи" и "формовчици". Но и да бе известно всичко това на населе­нието, нищо не би се изменило, тъй като никой няма център на съ­вестта. По-скоро - имат съвест, но програмирана по капиталис­тически или комунистическо-фашистки маниер: всичко, което спомага за победата на потребителската космична империя и за провеж­дането на "световната революция" е нравствено…

Припомняйки си пантеизма и приказките, мистицизма и ясно­видството на хора като героя на "Дерсу Узала", ние съзнаваме, че и нашата сегашна цивилизация е канибалска, имайки предвид, че уби­ваме и ядем животни и произвеждаме предмети, а всяка природна "суровина" е получена от тялото на въплътен в нея бог, ангел или човек, или от орган на планетата ни.

Та сънят от тази сутрин завърши така: нощ е, андроидите спят (странно защо така: земните андроиди не могат да спят ве­чер - заспиват едва късно след полунощ…), но над квадратните, ог­радени пространства, се носи като органова симфония и оратория великата песен на оградите: дъските са се научили да общуват телепатически и най-вече да пеят и свирят душевно, без някой да композира предварително тази необикновена, спонтанна музика.

Космосът слуша тъжно и възхитено тези нощни меси и пот­ресаващи концерти от планетата Земя, но не се намесва: всеки чо­век е станал на дъска, понеже сам е направил своя избор. Има кос­мически факт и закон, че най-малко три пъти (обикновено 10 пъти в един живот) всеки човек с искра Божия трябва да срещне предста­вител на космоса и да приеме любов, посвещение, енергия и субс­танция от него; а ако иска - да има и деца от него. Това "автома­тически" защитава нас и децата ни от трамбовка, от превръщане в дъска и вечно заковаване в ада на родовите, традиционните и потребителско-кармичните конгрегации.

 Ала Космосът не се за­нимава с отковаване на дъски и реклонинг обратно в човек. Той знае: всяка дъска се държи в оградата само чрез пирони, произве­дени и поддържани в тази форма единствено и изключително от собственото ú чувство и мисъл. Пироните са твърди и непоклатими, докато в нас има страх, чувство за дълг към смъртни и вкус към андроиди. Когато изчезнат тия чувства, пироните изчезват мигновено и към нас се приближава истински човек, смесен с пазар­ните същества по такъв начин, че да не го разпознаят. Дъската има следващ (или последен) шанс да се превърне отново в човек...

Този жив сън на един от "експертите по адовете и райовете в Космоса" е подобен на един друг негов сън, оформен във фантас­тичен разказ - онзи за хората, превърнати във възглавници със свинска четина и после миниатюризирани в касети с много себепо­добни в така наречените "енергокомпютри" на една пъклена циви­лизация. И там драмата на насилственото (а всъщност - добро­волно) превръщане в "свинска възглавница" и на възвръщането ú в собствения ú човешки вид, ако поиска, е подобна на тази от сегаш­ния, пресен сън. Припомням си мисъл от беседите на Учителя и от осиянията, че всеки живее в ада по собствена воля и, че е напълно свободен да излезе когато си поиска от там, ако си припомни истинските ценностни ориентации и възстанови космическия си вкус.

Тук една “дъска” е приела, без да знае, истинския си вид и е из­лязла от оградата. Интервентите това и чакат. Днес никой не знае как изг­лежда партньорът му в астрала и какво прави с него нощем и след като си замине от този свят. Има само едно спасение: да не се прес­кача Оградата и да се търсят Спаси­тели.  Уви, мнозина от тия зад Оградата се представят за Спасители, а младите души им се дове­ряват, понеже с физи­ческото си зрение ги виждат в човешки вид.

Проблемът е в това, че напоследък Спасителите не риску­ват да идват в млада и красива форма, тъй като има две опас­ности: 1.Андроидите моментално ги включват в интимните си компании; 2. Всяка "дъска" все още се влюбва именно в привлекател­ните чо­вешки маски на андроидите и елементалите и не може различи Спасителите. По тази причина, пироните на “дъската” си остават твърди. В този сън не бе показано, че на определена въз­раст ин­тервентите в човешко тяло  изведнъж рухват и се съста­ряват: клонинговата програма не може да се пребори с космическия закон за съответствие на психика с форма. Тогава повечето си купуват нов човек (или го поробват психически), като му "обличат" външността и го превръщат в дъска от ограда… Това и в действител­ност е така: интимният къс радиус и зомбировката се пол­зват от демоните без монада, за да извличат от истинските хора младост, жизненост и смисъл на същество­ванието си; не ги издава винаги агресивността и деспотизма или съблазнителството чрез предла­гане на "сигурност". Така че, има и уморени плътóци, които не бър­зат да си сме­нят веднага формата, тъй като искат да си починат от лов и консумация на наслади и комфорт. Изчезнало е и тщеслави­ето, суетността "как изглеждат". За тях това не е проблем и по следната причина: когато им се прииска нещо, те си го купуват или си го вземат сами като хищника - без никакво ко­леба­ние. Затова и добрите пришълци, Спа­сителите, по-често предпочитат да използват тактиката на "царицата­жаба" и на "принца-просяк": от една страна остават свободни, за­щото външно заприличват на "утвър­дилите" се в “живота”; а от друга – мо­гат да наблюдават свободно коя от дъските има съхранен космически вкус и зрение, както в "Степния вълк" на Хер­ман Хесе отвън се вижда човек, а вътре - змия, вълк, агне или херу­вим. Интервентите обаче експлоати­рат и тази идея и практика и искат да внушат в съвре­менните си екшъни и трилъри, че "доб­рият" може да върши и големи злини с благородна цел; или пък че може да изглежда като чудовище, но като го целунат – изведнъж ще се превърне в "Принц"… Това е тънка стратегия на сегашните и бъдещите чудовища, чрез тези филми и романи да възпитат едно марионетно поколение, способно да убива без да се за-мисля и да бъде "жалостиво" към "горките" чу­довища, а не към истинските обитатели на Космоса.

В сънищата на експертите по адовете и райовете в космоса има и такива приятни дами... Като дойдат в света, те си избират доста привлекателен външен вид от гардеробите на въплъщението и не можеш да ги познаеш по нищо друго, освен по съдържанието на хладилника им, по “музи­ката”, която слушат, и по изборите в живота им. Нощем обаче са със се­беподобните си или на работното си място в оригиналния си вид, както се вижда на "снимката" по-горе...

Трябва да се знае, че деформацията на Посветения, когато е в акция на Земята, никога не може да премине в действително от­вратителна и чудовищна форма. Дори и като велик артист с отри­цателна роля, човекът с монада не може да гледа като змия или като стъкло и да не трепва пред при­съствието на Любовта, да не ú се откликва незабавно. А чу­довищата в млада и красива форма се разпознават именно по погледа, по разположението на ушите и най-вече по безразли­чието и липсата на разпознаване и отклик, когато минава Спасител.

Може ли Най-Истинският Спасител да каже нещо и по този въпрос?

                                                                                       10ч00м

7.ХІІ.132г. 5,35ч. сутр.

Божественото правило се отличава съществено от духовното и коренно - от човешкото. При Божествените правила няма пояснител извън съществото. Пояснителите и подсещачите понякога са с Божествен произход и функция, но те никога не подсещат и не поясняват, ако не е дошъл моментът на зрелостта. Поученията, съветите, Божествените Учения се дават и преди настъпване на тези моменти, но то е предимно за размисъл, за подпомагане на еволюцията. Това са общи правила, ала конкретните идват само при констатация на напълно зрял плод. Плодът се държи вече едва-едва за клона, чака още само един миг, за да падне. Зелените плодове се дър-жат и трябва да се държат още дълго за клона и дървото, ако искат да станат сладки и сочни. Дървото е азът, характерът, а клонът – предпочитанието. Ето защо, никога не пояснявайте и не предлагайте на зелените плодове да паднат предварително, защото това е невъзможно. Приятелите днес много често действат като неприятелите: направо късат киселицата и после с огорчение я хвърлят. Преди да е узряла семката, всяко насилствено късане е престъпление! Най-голямото престъпление е опитването да изнудиш другия, като го убедиш. С кандърдисване плод не зрее; но човешките плодове, за разлика от природните, понякога биват подлъгвани чрез съблазън или заплахи да се родят преждевременно. Ако оживеят, те са непълноценни: ще боледуват цял живот, ще страдат и сами ще мъчат другите. Да причиниш насилствено едно сърце да се откъсне от дървото на самосъхранението или от клона на предпочитанията - това се нарича криминален аборт. За Природата всички аборти са крими-нални! А когато някой сам вземе решение да слезе преждевременно от дървото на космичния си произход и от клона на сродните души, това се нарича спонтанен аборт. Гнилото е гнило още като киселица (в тези случаи) и пада много лесно още в самото начало. Ние знаем, че гнилите ябълки прасетата и бактериите ги ядат.

Щом си нормален, ти трябва да приемаш соковете на дървото и на клона. Щом мислиш, че можеш да живееш сам, а си още зелен, ще опиташ зъбите на свинете и на бактериите. Обаче нито градинарят, нито съответният ангел на плода нямат право да опитват с дърпане дали плодът е узрял. Зеленият плод обикновено е зелен и външно, това е признакът. Затова, в Божественото Училище се изучават науките за черепа, за лицето, за ръцете и тялото: като проучите човека, само тогава предлагайте спасителство, въпреки че спасяване няма: истинската дума е "самоспасяване". Зрелият плод се отличава с готовност: той се самоспасява. Когато си готов да предадеш благата и опита си, ти си вече напълно зрял. Значи, зрелият плод копнее да бъде изяден, за да предаде доброто и мъдростта на другите.

Дивите плодове си падат сами, но гният. Това е напълно нормално в сегашната природа; на Новата Земя обаче гниене няма. Щеш не щеш зъби, на Старата Земя ще изгниеш. Щом си дивак или дивачка или щом си плод на запусната градина, ти непременно ще паднеш при узряването и ще почнеш да гниеш. Ще лежиш, често наранен или натъртен от падането - и от това място ще почне гниенето ти.

Само плодовете знаят силата на копнежа да бъдеш изяден, преди още да си изгнил. Падналият плод мечтае денонощно да мине случайна свиня, но не се лъжéте: и свинята подбира! Тя яде гнило, само когато няма друго и е много гладна. А да минеш през храносмилателна система на животно или на човек – това е огромен взаимен шанс за развитието ви. Съществата се приближават към ангелите, когато ядат плодове; ангелите се издигат до Человеци, когато ги “ядат”. Значи, човек или ангел, които се пази да не го изядат, е още зелен и има да чака, докато се налее и стане Человек. Семката може да е напълно зряла, но щом плодът е още зелен, и да пораснеш, ще родиш киселици. Преждевременното самоотдаване е идеал на киселици - това е съвременната трагедия.

Вторият начин да станеш Человек, е шансът да мине Человек покрай дървото и да те хване в момента, когато падаш. Человекът, за разлика от хората и някои животни, никога не е берач - той е само прихващач. Той има право, освен прихващането, на още две неща: да те повдигне от земята или да те бутне с мисъл. При това, мисълта трябва да е нежна, а не принудителна. Даже и с пръст нямат право да бутат плодовете Человеците! Значи, ако някой те откъсне или бутне от дървото преди да ти е дошъл момента, ти си попаднал на животно или на обикновен човек. Ако някой ти пояснява, че долу има свини и чер-веи и затова е по-добре да минеш през неговия корем, това е най-многото духовен човек, но в никой случай - Божествен. Божественото среща плода и Человека в оня един-единствен, необикновен миг, когато плодът е готов да изядат дрешката му, а Человекът - да го хване във въздуха или повдигне от калта. Тези мигове могат да се изчислят и по системата на Божественото Предопределение и системата на Свободната воля, Вкуса и Зрелостта. (Съответно – примарните дирекции и прогресиите в астрологи­ята – б.п.)

- От това осияние възникват нови въпроси; освен това, останаха за отговор още въпроси на приятели и познати. Не ги излагам тук, защото всичко виждаш и знаеш и обикновено отговаряш и на проблеми, още неформулирани ясно в съзнанието ни.

7,28ч.  - Казах, че "бутането с пръст" е по-малко престъпление от "бутането с мисъл", понеже е точно така. Тъмните братя първо бутат с мисъл - после с пръст е много лесно. Стратегията на неузрелите банани и други плодове за пазара ви кара да ядете киселици, "доузрели" "самостоятелно" преди срока на Предопределението. Тези плодове са бутнати първо с мисъл: престъпната мисъл за пазар и продаване. Едва след това са откъснати - даже не само "бутнати". Още по-лошо - отрязани, понеже зеленото не се откъсва. Ето защо са не само полезни, но и малко вредни закланите плодове като бананите.

Психическият онанизъм е също бутане с мисъл - магия чрез фантазно блудство. Така отговарям и на следващите ви въпроси: ако искате да се стесни върхът на носа ви (не ноздрите!), престанете да си представяте как се обменяте с тези, които са ви недостъпни физически. При всички случаи желанието ви е стотици милиони пъти по-силно, отколкото желанието и способността на формалния партньор, фигуранта. Така жертвите на вас, тлъстоносите, живеят с измамното убеждение, че допускат до себе си само съпруга или любимия си. Съпругът на привлекателна жена (или съпругата на привлекателен мъж) е обект на десетки и стотици, понякога хиляди ас-трални нападения и обсебвания. Ако не пие нито капка алкохол, можете да бъдете сигурни, че сърцеблудците нямат достъп до сърцето и тялото ви. Но ако партньорът ви пие, дори само за почерпка, знайте, че става гостоприемник на духове и онанисти, които ви обладават вкупом, когато той е най-близък с вас.

Така че и дума не може да става за вярност при пиещите. Пушещите пък са гостоприемници на ментални престъпници и онанисти: чрез тях старият свят се мъчи да продава и да властва, да направлява, да поучава. Пушещият също не е верен: не на съпруга си, а на работодателя си. Но това са въпроси, които искат по-подробно обяснение. Пушещият, например, осмърдява не с цигарите, а с аурата си околните. Пиещият се напикава в стаята ви, пушещият пърди ментално, а превръщащият Словото в повеление се нааква върху трапезата ви…

Носът се стеснява, следователно, от единство на мисъл, чувство и действие, а челото се разширява, когато станеш капитан. Капитанът на кораба последен се спасява, последен преписва осияния от оригиналите, последен приема ласките на съществата, които са по-чаровни. Капитанът трябва да е уверен, че няма нито един пътник, по-нещастен и лишен от него. Затова на светиите челата са широки, а на лалугерите - тесни. Който подсигурява първо себе си и своите си, не може да му се развие челото на широчина. Който не сменя постоянно обстоятелствата от по-несъвършени към по-съвършени, не може да развива челото си на височина. Който налага волята си, не може да прибере носа си навътре.

Питате, каква е ползата от града - защото напоследък говорим само за вредата. - Ползата от бензиновите пари, бензиновия алкохолизъм, е разчупването на феодалното съзнание. Феодализмът в градовете отмира по-бързо, отколкото на село. Бензинът ражда обмяната с повече същества, отколкото с рода. Живот в бензинови пàри е "ментален секс" с повече партньори - способност за приемане на противоположни и различни позиции. За предпочитане е да си шофьор и пешеходец в града, за да разкрепостиш родовото си съзнание; и най-чистите дробове на непушач и високопланински селянин, пазещ родови-те порядки като грузинците, са по-порочни от дробовете на гражданина, който не мисли за затвор и отмъщение. Естествено, много ревнивци и палачи по градовете дишат донасита бензин, но това показва, че са още прости селяни и феодали - не са еволюирали. Горенето на земното масло ражда женски мюонни деви, а на твърдите - мъжки. И в двата случая пáрите и пушеците ви съкращават живота, но съществата в тях допринасят за вашето разкрепостяване. Има и ангелски феодализъм - вярност към свойта йерархия, свойта църква. Такива ангели се раждат в някой град, специално за да подишат няколко месеца или години мюонно замърсен въздух. Едва тогава стават способни да сменят вярата си, църквата си - и дори йерархията си.

На въпроса, който възникна в купето на влака: правото на майката да избира баща на децата си по високия идеал е абсолютно и Божествено право. Но да лъже съпруга си, че децата са негови, е престъпление - по-добре да му каже истината. Ако я напусне или я убие - значи не е бил за нея.

Майка, която ражда от съпруг или несъпруг с по-ниски качества от тези други мъже, които познава, предопределя и съответна съдба, вид и здраве на децата си. Естествено, че обичта е водеща и зачеването "по високия идеал" без любов е също престъпление. Тук проблемът опира до вкуса и смелостта, безстрашието. Съвършенството се ражда само от вкус към съвършенството.

Нещо от себе си… Ето нещо от себе си: Само проявената Божия Любов е Любов!

А Проявената Божия Любов се разцъфтява единствено от синхрона на Предопределението, Вкуса и Отклика, когато няма и помен от лъжа, самолъжа или насилие.