962.1997.01.20 Новозаветни и ученици

Книга 27


20.І.133(1997)

Бургас – Изгрев

НОВОЗАВЕТНИ И УЧЕНИЦИ

ЖЛО / П.С. от гр. Х.

Снимката е от Бургас по същото време, а П. идваше понякога на разходки съвсем физически, а понякога с душата си -

винаги с белите си цветя и Розата...

Ето какво се падна за нея от беседите:

"За следния път ви давам задачата, всеки да си избере по една звезда и да ú напише името и съзвездието ú. После прос­ледете каква фигура образува тя със съседните ú звезди. За да изберете една звезда, трябва да излезете вечер при звез­дно небе и да се оставите свободни, без никакво влияние от страна на ума и сърцето си - и така, по вдъхновение, да спрете вниманието си на някоя звезда. Фигурите, в които са наредени звездите, представляват центрове на сили, които оказват известно влияние върху човека". (МОК, том "Светото място" стр.228, беседа "Двете страни" от 20.ІІІ.1927год.)

 Тази мисъл от Учителя потвърждава обясненията на астролозите и в едно от осиянията на Елма (за Тау от Касиопея), че конфигурациите на звездите в съзвездията имат своето специфично въздействие, въпреки че в космоса обикновено отделните им звезди не са в една система и се виждат в това разположение само откъм Земята – б.х.

П. е поетеса – пада се мисъл за поезията и поета:

"Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си. Нека той сам прочете стихотво­рението си, и ако го хареса, и ближните му ще го харесат. Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме от­вън и я придаде на стихотворението си, толкова по-добре ще го приемат хората. Когато човек се моли за реализиране на някое свое желание, Бог всякога му помага.

Сега, за да ви заставят да напишете едно хубаво стихот­ворение, невидимият, разумен свят ви дава трудни задачи. Ако сте човек, който знае да пише добре и да говори сладко, ни­кога не можете да бъдете наказан. Обикновено наказват само тия хора, които не знаят да пишат добре, нито знаят сладко да говорят. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пи­шат хубаво и говорят сладко. Смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват" (пак там, стр. 231)

"Една от задачите на ученика е да се справи с паразитите на сърдечния, на физическия, и на умствения свят. Още щом намери паразит в себе си, от който и свят да е дошъл, вед­нага трябва да го изхвърли навън. - Може ли паразитът да влиза без позволение? - Паразитът влиза без позволение и в царската глава, и във философската, и в главата на простия човек. Къде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намери сигурно място, да посмуче малко кръв. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от паразитите? - Той трябва непрестанно да се чисти, за да дойде до своето естествено поло­жение, до своите естествени движения". (Том "Добри и лоши условия", стр. 186-187, лекция "Единство на съзнанието" от 25.VІІ1928г.)

"Ако една река минава през двора на някой човек, той няма право да задържи тази вода само за себе си. Той трябва да остави водата свободно да тече, да минава през дворовете на всички негови съседи, за да пои градините им. Щом става въпрос за Божествената любов, не се страхувайте: пуснете я свободно да тече през вас. Тя ще напои и вашата градина, ще напои и градините на вашите ближни. Не се мъчете да я огра­ничите. Никой не може да ограничи Божествената любов!" (пак там, 188 стр.)

"Обичайте истината - и лъжата ще отстъпи мястото си и ще се прибере в архивата на живота". (Том "Възможности за щастие", стр. 228, беседа "Красивото в живота" от 19.ІХ.1941 год.)

"Скъпоценният камък съдържа в себе си, в сгъстено състо­яние, фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят сво­ята сила, своя блясък. От някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват." (Том "Противо­речия в живота", стр.144 (68), лекция "Изисквания от ученика" от 14.VІ.1922 г.)

"Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине през големи изпитания, но много хора ще му се притекат на помощ. Всичко това той трябва да издържи, и в края на краи­щата той ще се освободи. Когато изправя погрешките си, той не върши това за хората, а за Великия Принцип, на Който той служи". (МОК, Том "Влияние на светлината и тъмнината", стр. 81-82, беседа "Гласни и съгласни букви" от 24.І.1926г.)

И тъй, когато става въпрос за самоопределение, човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, порива на своята душа, в мисълта на своя ум и в чувството на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава не да го напишете на книга, а да го реализирате на практика. Това, което напишете на книга, ще бъде теоре-тическо самоопре­деление; а това, което приемете дълбоко в себе си, е истинс­кото, практическото самоопределение. Именно практическото самоопределение поставя човека на един или на друг път". (МОК, Том "Допирни точки в Природата", стр. 159 (187), беседа "Самоопределение" от 20.ХІІ.1922г.)

Преди да се отвори последния, седми том за Х., тя получи импулс да по­даде една лъжичка боров мед на приемащия информацията. Веднага след това се падна следната мисъл:

"Да кажем, имате слуга. За да работи добре на нивата ви, какво трябва на вашия слуга? - Трябва да го храните. Ако не го храните, може ли да работи? - Не може. Значи, трябва да хра­ните добре слугата си." ( МОК, Том "Разумният живот, стр. 181, беседа "Психически наслоявания, закон за примирение" от 4.V.1924г.)

13,45ч.

  Учителят:

- Обична сестра, преди 2000 години ти се пожертва в името на истината и бе разкъсана от лъвовете. Това Небето никога няма да забрави и затова си любима Моя ученичка! Оттогава страданието и възторгът са твои постоянни спътници и те следват по петите навсякъде. Чистотата ти е изпитана - тя се събира векове наред в кристалната глъб на душата ти, като мъничка капка небесна роса. Любовта ти към Иисуса Прекрасния е тъй вярна и трогателна, че тя се изписва на невинното ти лице, в Христовите ти очи! През всички тежки изпитания, ти запàзи този образ, както и способността си да плачеш от любов, истина, и жажда за разбиране.

Съпричастието в страданията на Цялото, когато се опитват да го разкъсат на части, е най-святото тайнство, велик белег за първенство на Небето и подчинено положение на Земята. И до днес всеки Христов ученик е разкъсван от хиляди дракони, терзан от неописуеми страдания; мачкан, пренебрегван и оплюван от ония, които се считат за хора, а не са. Затова и на теб казвам: "Не Ми трябват твоите таланти, трябва Ми твоето страдание!"... Талантите ви са нужни на хората, на собствената ви душа, за да расте и се разширява, но страданието е единственият дар, който поднасяте на най-страдащия си голям Брат - Иисуса, - за да облекчите поне отчасти мъките Му. Ако не бяхте едно с Отца и Сина Му, вие нямаше да носите част от тежкия кръст, и затова ви казвам: Хвала на ония, които не Ме похулиха в скръбен ден и постоянно благодарят за свещеното си мъченичество! Пътят на мъченичеството е път на Христовата епоха, но тя вече приключи.

Сега почва Пътят на ученичеството, който е по-различен от трънливия път на саможертвата. Саможертвата не се отменя, но сега почва една особеност, невалидна за периода на Рибите. През голямата епоха на Рибите - повече от 2000 години, - която приключи сега, мъченичеството, саможертвата и подчиняването ни на предатели и демони бе единственият изкупителен път, показан от Учителя на кръста. Учителят е пак при вас, но дава нов урок: "Не се подчинявайте на ония, които ви отклоняват от Мъдростта, Любовта и Истината!" В Новата епоха на Водолея, Посветеният обича първо Бога, после себе си - и накрая ближния. За другите хора, които са още под закона на старата епоха, важи класическият порядък: любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си. Сега вие - преданите ученици, посетили толкова много царства на Небето с любимия си Учител - трябва да направите крачка напред и да осъзнаете важността на Новия Закон. Няма да изоставяте близките си, но няма да им позволявате да ви се качват на главата. Ще се грижите за тях съвестно, но не както те разбират и искат, а както вие определите. В този ред на нещата трябва да бъдете абсолютно твърди, с готовност да се отделите, ако потрябва, и да поемете и най-страшните последствия от това. В Школата днес няма почти нито един ученик, който да не е напуснал близките си, ако те му пречат да върви нагоре. Примирение от страх не се приема! Примирение заради децата - също. Също – понеже децата в епохата на Водолея са със съвършено нови аури и се разболяват и измират или стават престъпници и негодяи, ако са израсли в присъствието на род и родители, които не се разбират. Ка-квото и да правите, и ангели да са ви децата, те непременно ще попаднат на дявол и няма да могат да се справят с него, ако вие не сте дали пример. Материалната зависимост е последното оправдание, което е най-презряно от Небето. Следователно, ако ученикът днес не изпълни Новата Заповед и продължи да произвежда напрежение, трябва да знае, че Небето може да му отнеме най-скъпото, за да му даде картинен урок. Съществуват деца жертвени ангели, които идват замалко на Земята, за да научат родителите си на ум и разум.

 Повече нямате право да държите ангели надолу с главата в астралните си клозети и менталните си касапници! Повечето къщи днес са именно такова нещо в очите на ясновидци и космични зрители. Терорът, който се упражнява над вас, е печката, до която някой ви е натиснал пръста. Следователно, не махнете ли пръста си незабавно, не само той ще изгори, а ще изгорят и невинните, на които сте устроили тази адска оргия. Изтърпяване на такива обстоятелства се налага, само ако някой ви е вързал с тежка верига и не можете да се откъснете по никакъв начин. Ни­кога Христос не може да препоръча друг вид търпение, понеже сам Той е казал още преди 20 века: "Който не напусне баща, майка, мъж, жена или деца заради Мене, не е достоен да се нарече Мой ученик".

Оставане в ада се практикува нашироко и до днес, ако човек още не е узрял за ученик. Понякога Небето ви разхлабва примката около врата и ви гледа сеира какво правите, когато сте свободни. Който пак ще тръгне да търси почитатели, възхищаващи се; да прави нови връзки с представители на старата култура, той не е достоен да бъде свободен, понеже ще погуби много по-бързо не само собствената си душа, но и други. Ако пуснатият временно от затвора пак тръгне да прави алъш-вериш, да прави име или цивилизация, стара култура, прибират го отново. Ако сърцето пак ще се върже за някого, понеже не може да се раздава на всички или поне на достойните, началството на кармическия затвор предпочита да върне затворника в килията или в ада, където попада под суровия Закон. По-добре да ни ръфа змей, отколкото да пеем стари градски песни. "Самотната къщичка" с онзи, който ни е на сърцето, и с голямата бъчва разкошен мед само за двама и за тяхното поколение, много отдавна не разсмива вече и не натъжава космическата публика - тя счита това за пошъл кич и превключва на друга програма…

И тъй, останалите малко верни трябва да се стегнат и да изнесат на гърба си последните останки от народната карма, без да хленчат. При това, стремете се да се откъснете от веригите си, да прегризете въжетата си! Христос препоръчва пълно примирение до края на живота само на тщеславните и горделивите, на хората с лош вкус. Повтарям: повтарячът трябва да повтаря ако трябва сто пъти класа, или хиляда, ако се пъчи да бъде отличник или си остава все двойкаджия. В Божествената Школа на Земята повтарячи са и отличниците - онези, които са се отличили помежду другите. Отличничеството, известността, първенството, наградите, са оценки за четвърти еволюционен клас. Който е още в ІV отделение, може да стане най-много гений - нищо повече. А ученичеството почва от VІ клас нагоре! Вие, които бяхте и сте ученици нощем в Школата, сте позабравили, че трябва да бъдете ученици и сега, в тази епоха на Земята. Когато осъзнаете това, ще поставите Бога на първо място, на второ място – своята душа, на трето - сродните души; и чак на четвърто - ония, които са ви близки по кръв и обстоятелства. Тези, последните, имат право да кандидатстват да ви станат и сродни души, но тогава трябва да ви следват. Ако не ви следват и не ви слушат, и вие не сте длъжни да ги слушате. Това е Новият Закон!

Там, Тамóм, Тамоáм!

Мир, Любов и Светлина!

Тези отговори и съвети на Учителя за П. съдържат съвършено конк­ретни методи за нея. Които я познават, могат да потвърдят до каква степен уникални са поредните "попадения" на Елма и при нея. Този път импулсът бе първо да се отворят 7 тома беседи от Учителя - и после да се очаква осияние. Седемте отговора "заковаха" личността и проблемите на П., както винаги, в "десятката":

1. Дава ú се конкретен метод - да открие една звезда на небето (а тя има стих "Целуна ме звезда..." и книга със същото заглавие); 2. Конста­тира се, че е поетеса (а тя наистина е все по-известна и надеждна бъл­гарска поетеса с редица първи,  втори и други награди. Предстои приема­нето ú в Съюза на българските писатели). Дава й се генерално направле­ние как да пише и как да говори, ако иска да не умре, а да възкръсне; 3.Съветва се да изхвърли паразитите от живота си - а досега, както и в момента, този проблем от дълги години е стоял и стои пред вратите на душата ú; 4. Сърцето ú трябва да се отвори за всички като една река, ко­ято пои не само една градина - да не се мъчи повече да ограничава лю­бовта. (Тя има стихотворение „Луда река”, в което се потвърждават даде­ните й препоръки); 5. Ако обикне истински истината и престане да лъже сърцето и душата си, Бога и сродните си души, живеейки с паразити, ко­ито пият, бият и унижават, заплашвайки даже с убийство, лъжата неза­бавно ще отстъпи и ще се прибере“ в архивите на живота”; 6. При това положение, скъпоценният камък на сърцето, духа и душата ú, на ума, ли­цето и тялото ú няма да потъмнява повече от днес нататък, понеже ще бъде на ръката на добрите и благородните хора, а не на изостанали души; 7. За всичко това се иска човек първо да каже истината ясно и точно първо на себе си, а после - и на тия, които го държат на верига. Ако се осмели - раните ще зараснат бързо и ще се намерят истински приятели, които ще ú се притекат на помощ. Огромният ни опит досега говори, че когато чо­век изпълнява съветите на Христа незабавно и точно, без никакви колеба­ния, невъзможното за човека става възможно, с помощта на Бога. Нап­ротив – липсата на пълна вяра, смелост и решителност, водят до послед­ствия още по-тежки, отколкото обикновените. Това става, понеже мол­бата за отговор лично от Най-Високо поставя човека под лупа и затова кармата и дихармата го засягат много по-бързо и по-интензивно; 8. В края на краищата, и тук всичко опира до самоопределението: до категорич­ното самоопределение на практика, а не само на думи.

            В оригинала са добавени нейни стихотворения, но тук се пропус­кат, както и са изменени инициалите на имената й и на града й, защото в някои случаи идентифицирането на човека в дадено лично послание може да му навлече големи неприятности от страна на хората, с които е об­вързан.

            Сега вече, 13 години по-късно, може да се каже коя е тя, след като преди малко даде разрешение:

            Поетесата Павлина Стаменова от град Разград.

            От 16 май 2003 година тя е приета за член на СБП (Съюзът на бъл­гарските писатели).  Автор  е на три поетични книги.   Нейни стихове  са включени в много български антологии, а също така и в САЩ, Кипър, Тур­ция и други страни.

МОРЕ

И това е снимка от същите дни на бургаския бряг. но когато дойдеше душата на Павлина и вдигнеше ръце и глава, добивахме истинско зрение и вижахме нещата както са в действителност - както ги виждат поетите и влюбените. Въпреки че живее в Лудогорието. Павпина е влюбена в морето, което играе особена роля в нейния живот

и неизменно присъства в творчеството ù.

"Ти приличаш на моя сълза –

на сълза, ала много голяма!"

Дамян П.Дамянов

Със очи те прегръщам.

Море...

И с душата си –

пак те целувам...

А от болка –

дъхът ми ще спре,

че съвсем не умея

да плувам

Песъчинка от Тебе

съм аз...

Твоят Бряг –

е частица от мене.

Съзерцавам те пак –

до захлас...

Но защо ли не си до колèне?

Превърни в бяла чайка и мен...

Изпълни ме

със своята нежност...

Да се гмурна –

със Дух устремен,

в неспокойната Твоя

безбрежност...

Отвори се - да викна -

Сезам!

Ти, Море, си за мене

Вселена

Може би си

и моя сълза –

неизплакана още...

Солена!

Представям Ви непубликувано стихотворение на Павлина

 Стаменова - вдъхновено от Елма в личното ù

ОСИЯНИЕ

"Обична сестра, преди 2000 години ти се пожертва

 е името на Истината и бе разкъсана от лъвовете.

Това Небето никога няма да забрави и затова си

любима моя ученичка."

 Учителят

Докога –

ще сънувам

арени?

И преситени

лъвски тела?...

Труп –

безжизнен,

с разкъсани вени –

Твоя,

Господи,

пак съм била.

Нека тъй ме

запомни

Небето...

Ех, Любов,

без начало

и край!

Огнен вихър

калява

сърцето –

отредено за

лъвския пай.

И защо ми е

друга награда?

Цяла Вечност!

Въпрос –

след въпрос...

Дим...

И пепел...

Душата ми –

клада...

Пак възкръсвам.

Сестра –

на Христос!

Павлина поздравява всички Приятепи, като най-сърдечно им

пожепава Силен Дух. за да оцелеят сред бурните вълни на житейското море. И само Любов - незалязващо слънце в душите!

* * *

Цяп живот –

сред вълните живях...

Урагани калиха

сърцето.

Бях спасител...

Удавница бях.

Имах суша...

Обичах –

Морето!

В битки -

истини святи прозрях.

В крак - със бурите,

с вятър - през рамо...

Ще сразя –

и нелепия страх...

Страх –

от мъртво въпнение

само!

ДЕРЗАЙТЕ. ВОИНИ НА СВЕТЛИНАТА!!!

            В оригиналния ръкопис има стихотворения и песни от нея, но днес е лесно да се видят в сайта ù:

http://pavlina-stamenova.hit.bg/index.htm

            Не възразява и да ù пишат: pavlina_stamenova@abv.bg

            Видеоклипове на песни по нейни стихотворения могат да се видят и в профила ù във Facebook: pavlina_stamenova