петък, 30 септември 2011 г.

986.1997.08.08 Отговори на различни въпроси

Книга 28


8.VІІІ.133(1997)г.
Рила

ОТГОВОРИ НА РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСИ


Още в началните мигове на Равни чал, особено вечер, децата са първите, които изпадат във фреквенцията на Бога.

9,20ч.

- Имаме някои въпроси по осиянието, както и наши до­пълнителни въпроси. Например:
Какви животни и типове хора са подходящи за присъст­вие по тия места в съответствие с йерархиите невидими същества тук? Това означава ли, че ние трябва да огранича­ваме по някакъв начин идването на неподходящи същества и хора? Как да се извършва това, след като би трябвало да спазваме демократични принципи и принципа на Любовта, а също - не важи ли и тук правилото за присъствието на хора - отходни канали?

10,28 ч.
- Дори и най-милите хищничета не са подходящи за района на Белмекен - с тях можете да общувате на Родопите и по други места. Тук живеят посве­тени и ангели от най-кротките йерархии и затова са допустими само тревопасни, и то от рода на сър­ните, агънцата, теленцата и пр. Това обаче не значи, че трябва специално да ги търсите и да ги качвате тук. Както виждате, дори и птици рядко се чуват и виждат наоколо, но поради закона за баланса, измежду хищниците са допуснати само някои насе­коми. Тишината е основният извор на живот в този най-чист дял на Рила и затова не само разговорите, приказването, споровете и пр. са нежелателни, но дори и словесните молитви, освен много тихо. Пее­нето също да е крайно тихо. Така и хората, които са най-подходящи за тия места, би трябвало да бъдат от най-неприказливите, най-самовглъбените и склонни да живеят като божествата, ангелите и тревопасните животни. По тази причина, тук се препоръчва суровоядството, особено пшеницата, но не тази, която се отглежда, плеви, тори, жъне, лежи в хамбари и се продава, а оставена свободно в диво състояние и ронена направо от класовете. Няма защо да се мъчите с човешката пшеница, която не дава нито сила, нито е приятна на вкус. В такъв слу­чай, по-добре е да си хапвате с наслада и здраво всичко, каквото сте донесли и снабдявате, за да имате живот, добро настроение и силички, крайно необходими за братския живот и нормалното общу­ване. Упражнението само с чиста пшеница остава за друг път, когато съумеете да посеете, дочакате и използвате такава. Все пак, посаждането на жито тук, независимо от това, дали ще порасне или не, е желателно по висши съображения на Небето. Раз­бира се, може да изядете наличното грухано (изчис­тено) жито, но сварено или накиснато и приготвено по вкус. Останалото разхвърлете на подходящи места и по начина, по който вече знаете.
Повече за тукашните йерархии засега не може да се говори. Като знаете какво е естеството на тревопасните, за разлика от повечето хищници - не само в начина на хранене, но и в техния морал, -  мо­жете да разберете защо по тези места уединява­нето по симпатични двойки не може да доведе до оп­тималния резултат и поражда някои напрежения. Това съвсем не значи, че останалите форми на об­мяна в живата природа или преобладаващата са­мота тук са благословени, ако някой принуди душата си или душата на ближния да изпълнява някакво спе­циално упражнение. Семейният, полярният принцип, т.е. илухимният, който дава максимално щастие и провежда чисто токовете на Любовта, е по-силен на други места в Рила и по света. Това не е забрана да си бъдете по двойки и тук, но постепенно или бързо извежда някои приятели навън от тукашната Школа. Не е достатъчно само формално, физически, човек да е настроен тук алохимно, понеже самота или приб­лижаване по жребий, при което човек най-силно иска да е с някой друг, който му е на сърцето, не вършат никаква работа. Ето защо, свободата си остава ос­новният принцип навсякъде, дори и тук, където пос­тиженията биха могли да бъдат огромни, ако именно по вътрешна свобода и с неизразимо щастие някой би могъл да обича всеки от присъстващите - без из­ключение, с еднаква сила. Това включва дори крайно дисхармоничните личности. А що е хармонична и дис­хармонична личност, това е пак нещо относително, тъй като дори и тези, които си мислят, че са най-хармонични, произвеждат шум в Царството Божие.
Посветените, по подобие на Най-Високия Посве­тен – Учителя, - винаги поддържат групи и класове на няколко различни равнища. Това място тук е пред­видено за Орфическия, Евридикиния и Родопиния клас, които имат своите категорични белези и изисква­ния. В настоящия момент нито един от вас не отго­воря на тези изисквания. Бихме могли да говорим за "аспирантски" клас, в който поовъргаляните от жи­вота, загубили юношеския си вид, душевно и умст­вено са готови до прилагат принципите на тия три класа. В бъдеще, когато тук дойдат младежи до 28-годишна възраст или по-възрастни, но без телесни и физиогномически деформации и без отрицателни мисли, чувства и постъпки, ще можем да говорим за начало на същински евродоров клас. В него няма и по­мен от проблема кой, как и с кого да се разпределя, тъй като жребият не е някакъв външен физически акт, а съвършено естествено явление, подобно на дишането и туптенето на сърцето. Може и без хартийчици, мънистенца и зрънца. Да не бъдеш след­ващата вечер пак сам или със същия човек, с когото си бил предишната там, не е някакво изискване, за­повед или акт на Школата, пълен с морални въпро­сителни или симпатии, антипатии, безразличия или съвместимости, но потребност на духа от първа величина.
 От това следва, че духът е нещо различно от душата, сърцето, ума и подсъзнанието. Обмяната на съществата в един организъм на духа, какъвто е евродоровият клас в Източна Рила и в целия Божест­вен свят, се осъществява тъй леко и съвършено, както обмяната на веществата в Природата - там никой не чака и не умува нито за миг, нито се дере от вътрешни противоречия, защото само една се­кунда колебание или забавяне би причинила прекъс­ване на кислорода и спиране на сърцето. От всичко това следва, че опитите в това направление, от страна на същества, които още не живеят с духа си, са не само излишни, но прекалено опасни.
Обмяната на съществата в организма на духа се основава на познатия ви Троен Ритъм, но със съзна­нието за абсолютна необходимост, абсолютна чис­тота и абсолютно целомъдрие. С това отговарям и на конкретния ви въпрос: недопускане или отстраня­ване на "неподходящи" лица тук може да бъде работа само на Учителя или Негови ученици, които като Него имат "Дух мощен като Бога и едно с Бога". Тъй като такива още няма, а има само отделни възлиза­ния, проблясъци и подвизи, Ние можем да говорим за "сглобяване" на такъв клас само в извънредно редки мигове - спонтанно, спорадично и с присъствието на Бога. Единственото, което вие можете да напра­вите, е да се опитвате да бъдете отворени за та­кива мигове и, по възможност, да не ги пропускате. Те се отличават с липсата на вътрешни противоре­чия, с усещането за пълно блаженство, мир и щас­тие, и с абсолютната свобода, която давате на себе си и на ближния. Ако попаднете на вълните на тези Божествени преживявания в света на душата, на ра­зума, на ума, на сърцето и пр. - отдайте им се по на­чина, който ви е достъпен на нивото на вашата степен на еволюция, и не очаквайте от никого да ре­агира по начин, подобен на вашия, освен ако не сте попаднали естествено в прегръдката на Любовта и разбирателството. В този смисъл, всичко, което ражда искрени усмивки, блажено състояние на психи­ката и организма, е морално, доколкото не принуж­дава други същества да отстъпват от естеството си.

- Как да разбираме личната покана на Учителя или на Не­гов асистент на Земята, като се има предвид, че винаги има хора от тия среди, които са напълно уверени, че Учителят ги е поканил лично по вътрешен път или че са Негови провод­ници, а в действителност внасят дисхармония?

- Кого и как лично Учителят  или Негов асистент в някои от световете или в повечето светове нап­равлява подбора на стремящите се - това си остава вечна тайна, за която няма нито жалони, нито спра­вочници. Учителят се проявява чрез всеки един от вас, дори през всяка буболечица, в миговете, когато обичате всички без разлика, включително и най-ло­шите хора, и най-злостните съзнателни врагове, ко­ито ви изтезават и инквизират безмилостно. Асис­тент на Учителя е всеки, включително и самият дя­вол или някой посветен от тъмните йерархии, който изпълнява Волята на Цялото в даден момент, без привнасяне на лични редакции и коментари. Ето защо, асистент на Учителя може да бъде всеки. Кой е провел Неговата Воля, се разбира по резултатите. Това не изключва наличието на повече или по-малко постоянни негови асистенти, но те са толкова из­кусни играчи, че никога не налагат определен сцена­рий, дори да е най-оптималният, но оставят същес­твата да се изявяват свободно и сами играят поня­кога незавидни роли, за да ходят със скоростта на куцащия или с бавнината на охлюва. Тогава, ако ня­кой гледа такъв асистент как срича с първокласника или се прави, че се "чуди" къде е истината с треток­ласника, неизбежно би си помислил, че асистентът също е ахмак. Само в редките мигове, когато някой има проблясък и може да зърне същия асистент във висините на недостъпните Космоси, водещ умело плеяда от летци с много стара еволюция, ако наб­людаващият реши, че това не е била халюцинация, ще разбере какъв може да е педагогическият диапа­зон на подобни асистенти. Пророците и светците от Библията и Евангелието и на първо място Мария Магдалина са такива асистенти на Учителя през всички времена, но тях обикновено ги убиват с ка­мъни, с квалификации и одумвания.

- Правилно ли сме разбрали защо сме върнати в лагера на точно определена дата: първо, за да се уверим, че поне в на­чалото сме посрещнати с любов; второ, за да видим, че проб­лемите във взаимоотношенията си остават и при това по­ложение Школата не може да бъде отворена; трето, за да посрещнем приятелите от Латвия, които дойдоха същия ден; четвърто, за да се изясни чрез осияние, че котето трябва да бъде незабавно свалено?

- Всички тия обяснения са повече или по-малко верни, но обещах да дам най-точното. То не съвпада с конкретно събитие, а констатира доброто изпъл­нение на най-важната цел в случая: изпитване на ва­шето послушание и чуткост като ученици. На пръв поглед, това е само един изпит, взет с отличен, и то благодарение на по-дисциплинирания ученик в слу­чая, но от него следват положителни събития по много линии на свободната воля. Т.е. един брилянтен акт на послушание поражда неизброимо количество линии на свободната воля, тъй като една лична воля е свободна само тогава, когато е преминала през ня­кое тясно отверстие на послушанието. По тази причина, взелият настоящия изпит с абсолютен от­личен сега може сам да определи за себе си, без ни­какви опасения и колебания, какво иска да прави и какво ще прави от сегашния миг нататък. Каквото и да стори, то е предварително обсипано с даровете на Присъствието и Благословението, независимо дали изхожда от порива на духа, на душата му, на сърцето му и пр. Ако някой иска да изпита и се увери с очите си в приятността на тези пътища, може да съпроводи пълния отличник, но има и свободата да постъпи по свой начин, ако иска да наблюдава по-малко осияни пътища, но все пак благословени.

- Може ли да се каже какви могат да бъдат поредните акции извън този лагер и кога да се предприемат?
Може ли да се счита, че обявеният тук лагер от 3 до 11 август може да приключи след тази дата и всеки да постъпи както желае? Може ли някои хора, които се чувстват добре тука, да останат до края на съборните дни? Уместно ли е желаещите да направят преход през Рила до класическия ла­гер на братството, за да прекарат там съборните дни - или по-добре това да стане чрез транспорт?
Има ли надежда да се изпълни упражнението тази година в три планини едновременно от три групи приятели поне за три часа, с шанса токовете наистина да протекат? Кой е най-подходящият ден за това?

- Следващите "акции" не само на досегашните пътешественици, но и на останалите, които же­лаят, са примерни, но не и задължителни. Каквото и да почувствате,  да решите, ще бъде хубаво. Хубаво ще бъде и ако наистина някои от вас пожелаят в ин­тервала между 12 и 17 август да се разпределят по три планини в България, с надеждата да изпълнят упражнението. Най-подходящ ден в този интервал, когато има максимални шансове да се проведат очакваните космически токове, е 15 август, плюс-минус един ден. Относно броя на всяка група, казвам: най-доброто е единият да бъде сам, други да бъдат двама, а останалите - трима. Ако се явят повече кандидати - да се разпределят по същия принцип. Не е задължително всички да са на палатки, може и по хижи, и в хотели, и в частни квартири, и при прия­тели, познати. А може и навън - при най-диви усло­вия. А тази многострадална дума "жребий" е само един много краен вариант, когато няма спонтанност без никаква съпротива. Когато няма друг начин, все пак той върши работа. Но под "работа на жребия" се разбира само такава абсолютна хармония след разп­ределянето на хората по този метод, която не по­ражда никакви негативни последствия, нито най-малкото микроскопично съмнение, недоволство или насилие, нито най-нищожния компромис със себе си.
След тази "акция", по-смелите и неуморените от планини, общуване, инициативи и пр. могат да посе­тят и лагера на 7-те езера, понеже и там се върши работа. Но с подготовката тук, в Източния дял, и същинската работа по трите планини, вътрешните ученици могат да считат, че съборът до 17-и август е проведен. Класическите дати са в сила, но любовта и хармонията, които могат да се извлекат от тях като нектар за Божествения свят, напоследък са съмнителни по количество и качество. Правилно по­чувствахте, че 1999 г. ще повтори  и надмине1939 г. на Рила, ако се проведе съборът именно тук, на но­вото място. Но всеки от пионерите тази година и новодошлите следващата, поема лична отговорност пред Учителя, ако покани повече или по-малко хора за 1999 г., отколкото му е определено, и то - ако не са най-неподходящите. Неизбежно е идването на непо­канени, включително и на не добре настроени, но това е естествено тъмно хало около светлия из­точник. То само подчертава яркостта му и способ­ността му да надделява над мрака. Постарайте се и тогава да се спази принципът на синархията (ни­какви ръководители и братски съвети), отдалече­ността на палатките, пълната свобода на живота и инициативите, и абсолютната чистота, ред и хиги­ена. Спонтанността предполага, първият, който е излязъл най-рано за изгрев, да се моли и пее с които молитви и песни иска, и той да определи беседата за четене, а другите, по желание, да се присъединят към него. Не се изключва и предварителната органи­зация на духовните и битовите дейности, на екскур­зиите, на развлеченията, но тя трябва да има пред­вид желанията на всички, без изключение. Веднъж съставена такава програма, тя се изпълнява от всички без промени, за да няма дисхармония; който няма импулс - не я изпълнява, но и не пречи. Устано­вените от Учителя форми на общ живот са жела­телни, но не задължителни.

- Не е ли много по-истинска, силна и реална действител­ната хармония между двама души, отколкото стремежът ни да изпълним внушенията за жребия и тройките, без да усе­щаме особено положително връзка с някои от участниците?
Посреднощ, един от двамата приятели се събуди с ясно изразена мисъл: "Правото да бъдеш с този, с когото изпит­ваш пълно щастие, върши по-добра работа за Небето от за­дължението да бъдеш при тези, които желаят да бъдат с теб". Настоятелно и мило молим за колкото е възможно по-точен и конкретен отговор на този проблем. Факт е, че някои от нас в момента изпитват непреодолимата потребност да бъдат сами; други се чувстват най-добре само с един човек, а трети нямат нищо против и желаят да се провеждат иници­ативите с жребия, тройките и т.н.

- На поредния ви въпрос отговарям със същото: Свободата е над всичко. Ако някъде се появи щастие, то е само поради съвпадението или хармонията на две или повече свободи. Така че всеки да прави как­вото иска, ама наистина да го прави с пълна вярност - първо  към Божественото в себе си, а после по от­ношение на Божественото у другия или Словото. Само когато тия три светини на Божественото се съвпадат напълно, можете да правите каквото поис­кате. Но натякване, подсещане или организиране на тези неща са загубена работа. Загубена работа е и задръстеността на много приятели, които са на­пълно неспособни да проявят молбата: "Искайте!". Всякакви жребии, указания и системи са също загу­бена работа, дори и когато са подсказани от Сло­вото, ако нещата трябва да стават зорлем.
Най-естественият начин е човек да е наясно със себе си какво точно иска. Следваща крачка е да го поиска оттам, откъдето чувства, че може да получи пълнота, и където може да отдаде  пълнота. Тре­тата крачка е да улови нищожния миг, в който става ясно дали обектът на това желание иска същото или не. От своя страна, този обект би трябвало също да е напълно свободен да изрази същинската си потреб­ност, без да се тревожи дали накърнява нечии чувс­тва или не. Всичко може да стане тъй непринудено, мило и дори с жест, че от това животът ви да стане още по-прекрасен.
Наскърбените, обидените, съществата с под­чертано фантазно съзнание и предопределена очак­вателност на астрала трябва да получат своите уроци, тъй като милосърдието в интимния свят за сметка на благодетеля се плаща с кръв в духовния свят! Особено в интимната област! Естествено, съществуват такива Божествени класове и йерар­хии от рода на алохимите, серафимите и любимите Божии, за които самораздаването им по този начин не е никакъв проблем, тъй като резервоарите от любов зад тях са неизчерпаеми. Не забравяйте, че има такива същества на Земята в човешка плът. Но да си въобразявате, че сте срещнали такъв или да се опитвате да биете на съжаление и да играете върху тънките струни на съответните висши тела у ня­кого - това е издевателство. И човек от най-редови клас на еволюцията може да прояви такова милосър­дие, ако някой знае как да отключи изворите на се­рафимното или алохимното му тяло. За съжаление, с такава дейност се занимават и най-опитни агенти на ада, които са учили с векове на теория и практика как става това. Невинни ангели и деца на Бога са се подхлъзвали пред такива! Това е горчив опит, но опит необходим, за да се положи началото на едно ново космическо тяло - тялото на различаването. Женският полюс на това тяло е тялото на вкуса. На окултен език, това тяло има различни имена, но за­сега няма да се спирам върху това.
В извънредно редки случаи, разтегливостта на това тяло може да достигне до неимоверни предели, за да спаси някой дух, потънал надълбоко в ада. Вие знаете, че с това се занимават мелианидите и ор­феидите. Ако някой човек на Земята е такова бо­жество, въплътено в човешка форма, за него няма проблем да бъде спасител и на такива. Но това се разпознава по пълния вътрешен мир в сърцето и ду­шата на такъв труженик на Христа, по постоянното пеене на цялата му същност и благославянето на неописуемата болка, която му причиняват ноктите на онзи, който се е вкопчил в него. Такова спасител­ство обаче се разрешава само с подпис и печат от Канцлера на Проявеното и Ремонтното Битие, Който е проверил предварително с всичките си сили и средства надежността на такова спасение. Без този сертификат, всяко хвърляне надолу с главата в ада, за спасяване на удавници граничи с лудост или хипноза, и неговите резултати са обикновено пе­чални.
Как ще разпознаем подписа и печата на Великия Канцлер на Битието? - Това е въпрос, по който има стотици и хиляди отговори в Свещените Писания, в лекциите и беседите на Учителя и в Осиянията, но най-точният му отговор се крие в собственото ви сърце.

- Тези душевни състояния, колебания и чувството за без­смисленост да се остава повече тук дали са само субективни - или са ясен знак, че работата ни тук е вече приключена?

- Няма проблеми за никого и да остане, и да си тръгне веднага. Господ Си гледа работата и без вас, и ако ви внушава някаква значимост и съпричастие, то е само за да не се чувствате пълни инвалиди. Из­ключено е нещо, родено от Тот и определено от Ми­ровата Душа, да не се случи, независимо от неучас­тието или погрешките на съществата. Ако понякога заостряме вниманието ви върху последствията от нечие поведение, нечии мисли или чувства, това е повече за размисъл и няма нищо фатално. Друг е въпросът, че неволните грешки и пропуски наистина пораждат опустошения по природните и монадните вериги, но много от тези опустошения са бута­форни. За Господа, поразяването на някои външни тела и съдби на съществата е сценична бутафория с театрално-възпитателна цел. Съществата ги вземат за истински, понеже са дълбоко свързани с мукавените си обвивки, и Бог използва това за въз­питателни цели. Така че, каквито и поразии да пра­вят главите на космични вериги или техните най-непосредствени подцентрали, тава е предварително предвидено в космическите сценарии и Бог даже се смее, когато милиони същества плачат за изкорубе­ните и подпалените мукави. Това, разбира се, не е от жестокост, защото Бог е най-нежното, най-фино и невинно Същество. Той обаче е предвидил, кармата и съответните класове и йерархии от света на Прав­дата и света на Учителите да изострят неведени­ето на съществата, съзнателно да ги оплитат в мрежите на Майа - Илюзията, - за да добиват посте­пенно представа за същност и обвивки. Които се са­мопреживяват в обвивките, забравяйки произхода си, трябва да преживяват крушението на тези обвивки. Това е Всемирната драма на живота.
В този смисъл, каквото и да правите - тук или долу, - при всички случаи то е благо или повод за нови уроци. С една дума, в свободата и послушанието, до­зирани индивидуално по най-различни начини от всяко отделно същество, всичко е прекрасно. Когато и при най-големите сътресения, и при най-неизказаните блаженства, духът ви остава страничен наблюда­тел - в дълбоко съпричастие и абсолютна невъзму­тимост, - вие сте едно с Бога.

- Има ли полза от маратоните по спане в палатките при преобладаващо влажно, дъждовно и студено време, което води активните личности и интелектуалците до крайно депре­сивни състояния, както и поведението на някои неделикатни личности?

- От опита ви досега в планината, виждате, че при мрачно и дъждовно време в тези малки палатки, където не може да се седи и работи или чете както в домашни условия, вие основателно се безпокоите, че времето ви тук минава напразно. До момента, в който подсъзнанието, т.е. Пралайа, е отремонти­рало напълно крайно изморените и дефектирали ве­риги в тялото, сърцето и ума ви, продължителното спане е полезно. Нещо повече - то представлява обективна възможност да се намирате по-дълго време в невидимия свят, където над вас работят майсторите на Школата. И в двата случая, такова продължително спане се увенчава с блаженство и щастие при събуждането, с напълно възстановено здраве и сили. Но когато прехвърлите този срок, спането се превръща в бич, който разстройва всич­ките ви системи, и дори и в най-свещените обители  в планините вие се проваляте на дъното на ада и гу­бите всякакъв смисъл на живота. При продължи­телни метеорологически депресии от този род, по-добре е да рискувате една изобилна баня от няколко часа и да слезете в низините, където да си навак­сате във всичко, което жадува душата ви, откол­кото тук да дремете като мечки или лалугери, само защото било казано. Казвани са много неща и в бесе­дите, но никой няма право да цитира и утвърждава само детайли. За всичко, първо питайте сърцето си. Има един естествен симптом: почнете ли изчесто и тежко да въздишате, незабавно сменете обстанов­ката. Може да звучи странно, но понякога един филм, един бар или дискотека могат да изправят духа на крака по-добре от маратоните по духовно тъпеене и самоизмъчване. Господ живее и в градските тоа­летни, и в касапниците дори - навсякъде. Важното е вие да сте игриви. Господ обича игривите повече от запънатите, въпреки че привидно правят повече бели. Той лесно поправя тези бели, но белите на за­пънатите трябва да се поправят с векове, тъй като произтичат от страх и егоизъм. Ако някой запазва напълно бодър духа си и не престава да работи и да се чувства щастлив и в мокрото време на плани­ната, нека си остане тук - това е за него. Изобщо – "свободна България"...

- Само поетичен образ ли е кристалният дух, за който се говори в края на осиянието, или има някакво конкретно окул­тно-мистично значение?

- Разбирам въпроса ви, но той не е правилно пос­тавен. Когато Бог или Божественото начало в чо­века и в което и да е друго същество с искра Божия създава поетически образ, той вече е един косми­чески факт със съдържание, сила, форма и конкретно въздействие. По същество, Бог създава първо света като поетически и музикални образи, като любовни импулси и преживявания, а едва след това Природата ги облича в математически определени форми. Вие вземате тези форми за обективна реалност, но те са само следствие. Именно в този смисъл, и духът на Х. е проектиран като кристален първо в поетичес­кото въображение на Отца и на нейния архангел-ръ­ководител, а след това доби - и то наскоро - обек­тивна мюонна кристализация. Това не е за подклаж­дане на самочувствието, но е просто един синволю­ционен факт. В момента, подобна кристализация на атмическото тяло е станала в повече от 150 000 души на планетата ви, въпреки че всяка от тях е единствена и уникална по рода си.
От вашия разговор напоследък се вижда, че има неточност в обясненията, тъй като кристализация на егото е едно нещо, а кристализация на духа - съв­сем друго. Мюонна кристализация на аза като съ­вършен Божествен характер означава мутация на биологическото тяло в кристалическо, докато крис­тализация на атмическото тяло означава превръ­щане на една нова звезда в свръхнова и, в този сми­съл вече, вашият разговор е в правилна посока. Тъй като атмическото тяло на духовете с монада пред­ставлява звезда в Космоса или цяла вселена, то кристализациите там се провеждат, общо взето, сферично, но навътре, като кондензират вещест­вото, полето, монадата, в миниатюрен вид, под формата на кристал или метал. Ако някой астроном или мистик може да идентифицира звездата, която представлява твоят дух на Небето, ще види, че тя е станала кристална. Психологически, това означава, че ти вече не се стремиш към изява и признание на талантите си, на способностите, които имаш, но не по-малко съвестно и качествено от сега нататък ще можеш да ги прилагаш за слава Божия и в отсъс­твие на известност сред хората. Това е постижени­ето на кристалическия дух. Естествено, той има поле, аура, които по неизбежност правят понякога името ни известно, но това ни най-малко не съблаз­нява духове от такава категория; напротив - те го използват съзнателно и целенасочено пак за целите на Божествения план и е вътрешният мотив да привлекат аудиторията към по-гениалните от себе си и към Най-Гениалния.
Едно практическо упражнение за съзерцаване на кристала на духа: съсредоточавайки се в сърцето си, представяйте си в него един въртящ  се сферичен диамант, който пулсира с различни честоти, като сменя двутактово бялата диамантена светлина с пъстроцветната, получаваща се в различните му страни (плоскости - б.х.). Постепенно, тази пулсация се ускорява, докато се загуби разликата между бе­лотата и пъстротата и се получи равно трептене, усещано вече само от духа, а не от очите. С ми­сълта "Дух, мощен като Бога и едно с Бога", съзер­цателят вижда как този диамант става на безк­райно малка точка в сърцето му и после се разши­рява, безграничен като вселената. От този процес в кристалния дух се синтезира суператмическото ве­щество алтруин - човешки превод на същност, за която няма земни звуци. Самата дума подсказва, че това е продукция на алтруистично чувство, но в много по-високи и по-широки гами и регистри от всичко познато досега на хората. Истинското зву­чене на тази дума е "елтруизъм", а това означава истинския Бог - пак относителен превод; също – "Бог на Истината". В този смисъл, алтруизмът е чисто алохимно чувство, т.е. любов към всички.
Това, което нарекох одеве "звезда", като косми­ческа форма на съществуване на твоето атмическо тяло, макар и кондензирана, не представлява класи­ческа звезда на небосвода, както е при други хора. Твоята звезда наистина има точни координати, но те не са точкови, а са кристалически. Не може да се каже, че тя се намира в еди каква си небесна ширина и дължина, тъй като нейният микроатом постоянно се движи с невъобразима скорост и очертава ръбо­вете на гигантски индивидуален кристал с разме­рите на целия универсум. Поначало, духът на човека не е само точков, но е и обемен колкото цялата все­лена, и тогава той се нарича "душа"; а душата, ко­гато се смали до Абсолютната Точка, се нарича "дух" - те са едно и също и се взаимопреливат. Повечето духове обаче са все още аморфни, хаотични, и затова образуват сферични звезди, звездни купове и вселени. Когато точката на един дух започне да образува ръ­бове на кристал, той е преминал от тотвселенска в хипервселенска фаза и става Христòв дух. Ръбо­вете му очертават границите на неговия абсурд, а плоскостите и вътрешността - границите и същ­ността на неговата милост. По тази причина е не­възможно да се посочи точно място в небето, къ­дето да откриеш своята звезда, т.е. своя дух, но може да се опита една медитация с всеобхващане на Битието, където да си представиш кристална звезда с параметрите на твоето монадно число. Това е практически невъзможно за обикновеното чо­вешко съзнание в геометрически вид, но в матема­тически е възможно: представяш си многостенен кристал с безкраен радиус и визираш в центъра му своето монадно число.
 Всички тия упражнения са полезни, но нямат особен ефект, ако не се превърнат в практически алтруизъм. Засега може да е трудно, но кристали­чески дух нямат в момента не само жените, но и по­вечето мъже в тази вселена. На прост език казано, обикновената жена се грижи за най-близките си и най-предпочитаните; обикновеният мъж търси приз­нание за проявите си; необикновеният  мъж, с пробу­дено атмическо тяло, твори без да търси признание, слава и каквато и да е компенсация, а необикнове­ната жена с Христово съзнание, т.е. кристалически дух, постига практическо служене на всички, но и практическо разграничаване от тях, с параметрите на индивидуалния си абсурд.
Откъде и кога си дошла като монада, не може да се отговори, както при много други приятели, тъй като има същества, родени в интровселената, а не на някоя или като някоя звезда във видимата физи­ческа вселена. Ако се каже някому, че се е родил като бузóн в недрата на някой велик Учител или на някой Божествен заек, готов да се принесе в жертва на Буда, това би било вече прекалено много и за вас. Твоята същност обаче има нещо общо с т.нар. фер­миóни във съвременната физика и затова би било полезно да попиташ учените за ролята на бузоните и фермионите в съвременната космология и ядрена физика. Те са напипали нещо  много основно, и в ли­цето на тези две базални частици се допират до границите на Абсолюта.
Що се отнася до твоя архангел-хранител, може да се каже само това, че той е в подготовка да се превърне в архидей, поради което не трябва да се споменава досегашното му име, за да не се попречи на процеса. Достатъчно е да знаеш това: арханге­лите са създатели и покровители на животните и движат чакрите, кундалини и всички останали тант­рични явления и процеси.

- Как е протекло еволюционното ми развитие в универ­салната вселена, в частност на Земята, супервселената и ултравселената, от създаването на монадата ми от Отца?

17,57ч.
- Няма по-интересно нещо от митарстванията на духа след неговото раждане от Отца! Само че ду­мата "след" е пак условна, тъй като тя предполага проекция във времето, а духът е вечен и безначален, както и неговият Родител. Затова трябва наистина да различавате дух от монада, тъй като именно мо­надата е онова семенце, в което се е кондензирал ду­хът в някакво поле на някакво време, за да почне постепенно да се проявява. За твоята монада и лич­ност във времената и пространствата може да се изпишат много томове, както и за всяка друга. За­това, нека оставим този въпрос по-нататък.
 Интересното при теб е, че това, което нарекох днес "фермион", в съответствие със съвременната наука, е нещо като отклик от света на ясновселе­ната на зова на един-единствен бузон от Татвана. Бузонът, който те е повикал, и ти си отговорила като вярно ехо, е една уникална поетическа мета­фора от Татванното съзнание на Абсолютния. Ти бе мигновеният и предан отклик на Пралайа, възхитен от тази метафора. "В начало бе Словото" важи за Отца, а "В начало бе Поезията" е светая-светих на Неизречимия - Абсолютния Дух, Който се таи в нед­рата на Татвана. Значи, Тот оперира със Слово и Музика, а същината на Великата Тъмнина е Поези­ята.

- В други осияния се казва, че поезията е същина и твор­чески акт на Самия Хол - Благия Дух, Цялостния Бог. Как да разберем тогава сегашното твърдение?

- Хол и Абсолютният са едно и също, но поглед­нато от две различни страни. Ако си представите Хол като сфера с безкраен радиус, то Абсолютният е Неговата ирационална същност. Ние говорим ус­ловно за полюси на Благия Дух, които са Любовта и Чистотата - така Хол е синоним на самата Любов, а Чистотата извира от Абсолютния. На определено равнище в Божествения свят, Абсолютният се про­ектира като "Светия Дух" и оттам - в чистовселе­ната или пáртовселената. Така, поезията като сло­весно творчество се ражда през много трансформа­тори от Най-Чистия Дух – Абсолютния; а поезията - като начин на живот и любов, на всепреливане и бла­гост - от Хол.

- Единият от двамата има мисловен въпрос към Елма. Ако може да се отговори.

- Бъди щастлива, че си уцелила в "десетката"; но дали самата десетка е достатъчно будна, за да раз­бере, че трябва да бъде напълно свободна и щаст­лива?... Ще отговоря на въпроса ти конкретно до 8-ми септември т.г.

- Може ли да попитаме дали правилно сме разбрали този отговор?

- Вашият Татко, Който ви е правил, е по-голям майстор от вас да ви "будалка", без да изменя на Ис­тината…

- Защо "не"?

(Не иска да отговори.)

- Понеже не съм свикнал да Ме водят на хорото...

(Не че не играе хоро, но иска да каже, че само Той води хорото, не е свикнал друг да Му подава темпо и стъпки...)

Сега сериозно. Неизричането и незаписването на някои конкретни въпроси и отговори касае закона за подслушването. Дори и тук, особено важни и конк­ретни неща не трябва да стигат до ушите на духо­вете, за да не се развали работата. Затова именно ти казах, че Ние ще ги изненадаме с готово решение на въпроса (поне като начало) до датата, която съ­общих.

- Би ли бил отговорът по-различен, ако въпросът бе за­даден на глас, а не наум?

- Разбира се, понеже тогава в самия отговор щях да предвидя защитни мерки против онези духове, ко­ито щяха вече да знаят за конкретния ти проблем. Длъжен съм да кажа, че независимо от физическата и духовната височина на места като това, има вът­решни подслушвачи по петизмерни и шестизмерни канали към хора, с които вие още не сте ликвидирали астралните си опашки. Поради вкуса ви или по други причини, включително и саможертвени, такива аст­рални опашки към града на подземните лаборатории все още се точат у мнозина от вас, и по тях опреде­лени същества могат да подслушват. Ако човек ана­лизира причините, мотивите, вкусовете си, поради които досега се е свързвал интимно с някои хора, би могъл да създаде първия щит срещу подслушване. Природата - ясновселената, Мировата Майка - сама поема в лоното си за преработка всички адски и чо­вешки мътилки, които сте попили от егоистични и сучещи духове. Но тя не може да насмогне на нашите контакти и затова подслушвачите и цицащите от­далеч са все още не малко. В такива случаи - за важни неща - предпочитам да не конкретизирам начинания и прогнози, тъй като чрез съществата, от нашия баласт майсторите на ада получават информация как да контрират определени блага или да ги усвоят. Наистина, сложна е науката и изкуството да общу­вате преобладаващо с хора и неща от Новия свят, а само дозирано - с такива от Стария свят. Много напреднали приятели, по една или друга причина, жи­веят по обратния начин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар