неделя, 2 октомври 2011 г.

1021.1998.04.23Тоника, доминанта и субдоминанта

Книга 29


23.IV.134(1998) г.
 Бургас - Изгрев

ТОНИКА, ДОМИНАНТА И
 СУБДОМИНАНТА


Howard David Johnson – Свещената целувка

14,10
Думи на приятелка:

В нощта на 22 април (вторник срещу сряда)  - сънувах един приятел и усетих, че трябва да го посетя. В самия сън видях ясно един часовник, стрелките на който сочеха 14,10 ч. - една върху друга. Когато получихме импулс да питаме Елма по ня­кои въпроси, имаше силен шум от ремонт в съседите и този приятел каза, че не е благоприятно при такива условия да се получава осияние, тъй като в момент на връзка със Словото са отворени сетивата на безброй същества в Битието да го възприемат, някои от които обаче са чувствителни като копринени буби, и от "съпровода" на подобен шум могат нап­раво да умрат. Каза още, че ако Елма реши, че дори и при та­къв шум или неблагоприятни аури в най-близкия обсег на холи­зацията, ако Той реши, че може да говори, значи поема сам грижата за подобни опасности. Затова решихме да изчакаме шумът да престане или в 14 часа да помолим човека да спре да работи - да спазва режима в блока. Ненадейно обаче, в съ­щия миг, той престана.
Известно време след това, приятелят, за който става дума, продължаваше да върши други неща, и в един момент аз попитах дали не е по-добре вече да започваме, за да използ­ваме благоприятните условия. Той обаче спокойно каза, че из­чаква момента и че всичко прави по вътрешен усет. И ето, в един момент той приготви нужните листове и пр. и каза, че можем да започваме. Погледнах часовника си и изтръпнах: беше точно 14,10! А бях забравила за съня си и приятелят нямаше откъде да знае това по външен начин. В същия миг и котката дойде при нас, а до този момент странеше. Забеля­зали сме, че при приемането на осияние тя изпада в особено състояние - гледа и слуша получаващия осиянието с цялото си внимание и с някакъв възторг и възхищение; или, най-мал­кото, идва и присъства от началото до края на самата холи­зация.

Искам да изразя моята благодарност към Източника за даровете и упътването ми по вътрешен път. Да бъде бла­гословен, че ме води в Пътя, който не се съмнявам, че е по Божия План. Думите са слаби да изразя моето възхищение от начина, по който Той работи с една душа, която с трепет се е отворила и със стаена и нежна готовност попива като жадна почва Божията благодат.

14,44 ч.

САТВА! Щом Бог каже "Сатва", светове се заче­ват, души се събуждат, сърца се раждат за любов и истина!
Кажа ли така, съмнение няма: Моя рожба, излязла от недрата Ми, се е надигнала на пръсти да целуне Възлюбения си и понякога достига  дори до нивото на прегръдката Му.
Да обичаш Бога - това е много интимно, най-ин­тимното положение на любовта. Да обичаш Бога не е като да Го любиш. То е нещо толкава лично, че за него не може да се говори с никакви думи, не може да го изрази никаква музика и поезия. Само плачът, сър­дечният и покъртителен плач на сърцето, което е обикнало Бога повече от всички, може да излее тази любов навънка и да накара душата да си отдъхне. Да! Понякога душата ни е напъната до пръсване от страстна обич към Бога - по-страстна от всичко останало на света. Само влюбените, отчасти, ко­ито са в пълна самозабрава към обичния си и за тях не съществува наоколо нищо друго, могат да имат бледа представа за това, що е обич към Бога. Ако става дума за любов, Бог иска от вас да се проявите към всички - да Го турите на първо място в живота си като незабавен отклик към всяко сърце и душа, които имат въпиюща нужда от Бога, т.е. от любов. Ако не усетите, ако не откликнете незабавно на онзи, който Бог ви праща, или ономува, при когото ви праща Бог - и то така, както той иска, а не както искате и си представяте вие поради вашето често­любие и обидчивост, - то никакъв Бог не можете да очаквате да ви люби и вас и да ви се откликне сър­дечно чрез нещо или някого, за когото вие копнеете - по начина, по който на вас е необходимо.
 Обичта обаче към Бога се изразява само към едно същество или без никакво външно същество. Ако ня­кое външно същество може и без вас, съвършено спо­койно се отдайте на обичта си към Бога и без да се молите някому или да му натяквате, че трябвало да обича еди как си. Обичта е единственото нещо, ко­ето или го има, или го няма. Ако я има, то тя е с вас, около вас, вътре във вас, и не е в състояние да ви на­пусне нито за нищожна част от Божествената се­кунда. Ако любовта е храна и вода, то обичта е въз­духът  на живота: ако някой може да живее без вас, значи диша въздух от някъде другаде. Ето по какво ще разберете [коя еединствената ви сродна душа, за разлика от тия от веригата: те си намират и други души, които им доставят въздух, докато един­ствената може да диша само вас, и без вас умира не­забавно. Ако някой не умре, когато затвори вратата ви отвън, не се тръшкайте чак толкова много по него: той си е взел въздух от вас за няколко дни или минути и после ще иде да диша друг въздух; а може да диша и собствения си.
Има души и сърца, които са се приспособили, адаптирали са се към спарения въздух на самотата и преживяват в него по едно цяло прераждане. Те ня­мат прозорци на ума и духа си, за да ги отворят и да дишат свободно от чистия въздух на любовта към всички. Такива ограничени и нещастни души стоят и спят при плътно затворени прозорци и дишат от онова, което изпускат собствените им развалени тела и сърца  или тези на "близките" им. Да изкараш такова сърце на чист въздух, да го качиш веднага на Мусала, понякога значи да го убиеш незабавно. Сво­бодните сърца, които дишат рилски или хималайски въздух, трябва да се срещат само със свободни сърца! Приклещят ли ги някъде - в някоя воняща къща или в религиозна катакомба с правила и догми, с мръсни и проклети погледи, - такива сърца се заду­шават бързо и бързо си заминават.
Сега исках да ви кажа да не се сърдите на онези (и да не ги мислите за сърца със "слаб ангел"), които не могат да дишат само вас, даже и най-чист алпийски въздух да ражда обичта ви за такова същество. Ако то не е вашата единствена сродна душа, пуснете го да се освежава и другаде, не му берете грижа, не му изкарвайте кирливи ризите. Ако то ходи по други чисти извори и ведри слънчеви върхове, то когато му хрумне да се върне при вас (ако въобще му хрумне), то ще ви донесе неща, които ги няма във вашата вселена.
Който е амбициозен и зъл, много горделив и с го­лямо самомнение, той никога не допуска такова за-връщане, нито самият може да се завърне някъде. При такъв, нещата се изпепеляват завинаги.

В този момент дойде един приятел и Елма веднага включи и него в осиянието - оказа се, че срещата е предопределена.

Дяволът скъсва по 100 чифта цървули, за да раздели някои,  а Аз  - за да ви събера. И така, без някои ос­новни тонове от Божествената стълбица, ни лю­бовта, ни работата може да върви нормално. Рад­вайте се, че днес тоника, доминанта и субдоминанта се събрахте! В този състав, вече има надежда. По­вече няма да обяснявам - вие си знаете. Като откри­ете и другите степени, ще направим един окултен клас. Хората ще се появяват според степента на вашето тройно единство. До една година от сега нататък трябва да се съберат! Очаква ви такова щастие, за каквото досега само сте си мечтали и говорили.
На всички останали въпроси - във Велико Търново.

(Влакът, с който пътувах на връщане към В.Т., също се оказа в 14,10 ч., по разписание.

По импулс, отворихме три тома с беседи на Учителя. Пад­наха се следните мисли:

"И Христос, като дойдè на Земята, не дойде да спасява благородните, праведните, а ония остри пясъчета - за тях слезе в ада, да ги из­вади навън. И за да се извадят тези бисери от мидата, трябва тази мида да се хване и разт­вори. По същият закон се хващат и хората на Небето, и като се разтворят и се намери в тяхната душа този бисер, той се изважда.  (т. "Значение на изслушването", стр. 50, б."Многоценният бисер", 19.04.1915г.)

"Докато е жив, човек се безпокои, че няма какво да яде, че няма кой да го гледа на ста­рини. Тогава от онзи свят пращат един ангел, да го освободи от товара му.
Всичката мъчнотия се заключава в развърз­ване ремъците на товара. Щом ремъците му се развържат, душата се освобождава. Там човек се чувства подмладен." (т. "Реалности и сенки", стр. 99, ООК; б. "Правата посока", 6.05.1931г.)           

"Днес каква е задачата ви? Днес какво сте намислили да правите? Като се върнете днес, трябва да приложите един малък косъм на ва­шата воля. С едно влакно да усилите волята. С две влакна да усилите сърцето, и с три влакна да усилите ума. Или да усилите ума си с три мисли, да усилите сърцето с две чувс­тва и да усилите волята си с една постъпка." (т. "Вътрешният господар", 1939-40 г., ООК; б. "Трите за­кона" от 27.03.1940 г.)

1 коментар:

  1. Не разбрах това какво общо има с тоника,доминанта и субдоминанта???????????????????Интересувам се за теория по музика ,а ми говорят за Бог?????? Това за мен не е нормално.

    ОтговорИзтриване