1086.1999.07.10 Докосване и мекота

Книга 31


10-11.VII.135(1999)

Айтос, Братската градина

ДОКОСВАНЕ И МЕКОТА

           

        На десети след обяд пристигнахме в Братската гра­дина в Айтос и отново се видяхме с мили приятели от цяла България, но най-вълнуваща бе срещата с петте сестри от Гълъбово, с които се бяхме изкачвали към езерата преди ня­колко години. Връзката ни с тях е много дълбока и сърдечна – любов от вековете и вечността, която избива през очите със сълзи. Тяхната чистота и непринуденост на отрудени въз­растни сестри от народа още от първия миг на срещата ни отвориха в душите им сърдечно ясновидство. През всичките тия години, за съжаление, ние не ги посетихме и не им изпра­тихме почти нищо, което е един голям минус. Всяка една от тях разказа как през тези години, при лични и семейни труд­ности и изпитания, включително преди и по време на опера­ции с опасност за живота, те са мислили за нашата среща на Рила и чрез тази любов и мисъл са се свързвали с Учителя, с Бога, и всичко е минавало по най-бързия и добър начин. Някои лекари дори са се чудили как те или техни близки са преско­чили трапа.

            Една от тях вечерта сподели своето безпокойство и голямо озадачение (и не само своето) от лекцията на някои от умниците на “братовчедите”, който току-що бил съобщил на стотиците хора, които слушали, че на 11 август не виж­дала живи хора на Земята…

            Дали под впечатлението на тази тема, въпреки ряз­кото ни разграничаване от фаталистичната и крайно вредна позиция на подобни “проповедници” и “астролози”, през тази нощ един от нас сънува един наистина апокалиптичен сън. Това бе един от живите, разтърсващи сънища, представля­ващи някакво преживяване от миналото или бъдещето на друга планета в Космоса. В такива случаи и най-развинте­ното лично въображение е недостатъчно, колкото и човек да е гледал филми и чел романи, за да съчини подобно нещо. Съ­нят ще бъде описан подробно, за да попитаме нашия Учител какво иска да ни каже Небето чрез него:

            Намирам се на едно плато в планината, заедно с много съидейници. Всички са ужасени и много разтревожени, защото ни обкръжават въоръжени, униформени хора, с инструкции да бъдат унищожени най-после накуп всички “сектанти” на пла­нетата. Предварително, шпионите на тоталитарната власт са успели да поканят максимално количество заподоз­рени и уличени в такива интереси точно на това място. Дра­мата за­почва. Според плана, някои ги избиват в момента, за възбуж­дане на ужас и "разкаяние", а останалите – огромната маса – ще бъдат унищожени чрез масирана бомбардировка с напалм. Въоръжените са безмилостни, цинични, жестоки, и ще изпъл­нят заповедта без колебание. Оръжието на всеки от тях е снабдено с мерник-видеокамера, която предава на живо в Цен­търа кой колко души убива. Механически и на живо, конт­роли­ращите ги офицери от централата, в края на операци­ята ще знаят има ли някой от изпратените, който да не е убил нито един човек. Такъв войник ще бъде екзекутиран. Дру­гите ще по­лучат привилегии, според броя на убитите.

Драмата е покъртителна – вият и плачат жени и деца, мъже, възрастни хора. Молят се за пощада, ала напразно. Тези войници, почти до един, са от специалните войски, които са отгледани без майки – казармено, в генен инкубатор. Нещо по­вече – те са възпитавани, че ние, разномислещите, сме ос­нов­ното зло на Земята - нещо като вируси, които трябва да бъ­дат унищожени до крак.

            В същото време виждам как на една по-издигната, ма­сивна скала, един човек се хваща за сърцето и пада мъртъв на земята от мъка. Той обаче се превръща в някаква прозрачна маса, която загубва човешката си форма, удължава се и почва да набъбва с голяма скорост. Постепенно започва да се издига ледена планина, която покрива всичко. Нападателите разби­рат, че и те са обречени, а дали жертвите – добрите, идей­ните хора – ще загинат под тази ледена маса, която се из­дига и започва да пълни и долините, не ми става ясно от съня, за­щото се виждам как излитам към небето под ъгъл и след малко кацам в едно селище в много по-висока планина. Отна­чало си мислех, че там хората са свободни и безгрижни, но веднага виждам, че и там се напълва със същите жестоки, въоръжени до зъби войници, които всеки момент ще почнат да действат според генералния план за унищожение. Eдин от тях опира дуло в слепоочието ми, но малко преди да натисне спусъка се разко­лебава, защото аз започвам трогателна и по­къртителна реч, целяща да стигне до сърцата на войниците, които не са анд­роиди - защото има и такива. Те се смеят и не вярват, но аз ги накарвам да погледнат надолу към долината и те виждат на­дигащия се отвсякъде лед. Казвам им, че пра­вителството им и всички останали от тяхната армия вече са мъртви под леда и че всеки миг и тях ги очаква същото, ако не се разкаят и не се откажат от убийството, от зло­бата, от голямото си заб­луждение. Искам да им обясня как могат да се спасят, но не ус­пявам, защото първите ледени грамади вече ни обграждат. То­гава моят кандидат-убиец пръв хвърля оръжието и още ня­колко души правят същото, като всеки инстинктивно се стреми да се докосне до мене и да се държи, без да знае защо. Това са част от малкото войници с искра Божия в сърцето си, които са станали еничари, отвле­чени още като деца. Те не виждат, но усещат, че и на други места наоколо ледената пла­нина не може да се приближи и да затвори пръстена си, защото там има някой от нашите. Всички, които са се докоснали до нас и се намират в този ра­диус, ще останат живи.

             Този сън-филм бе толкова жив, осезателен и с всич­ките сетивни, звукови, вибрационни и прочие ефекти на мо­дерното и бъдещо кино, че ще остави незаличими спомени в съзнанието ми за цял живот.

Сега искам да попитам Елма: дали това е преживяно на­истина някога някъде в Космоса или е само символичен сън, с който искат да ни кажат нещо? Небето, за разлика от ада, не ни възпитава с трилъри и екшъни, но когато говори Все­мир­ната Ложа, тя си служи с всякакви средства, за да раз­търси съзнанието ни и да ни накара да се променим.

            Другият от нас, на една педя от сънувалия горния сън, същата нощ, в същата Братска градина, в същата палатка сънува следния сън:

            "Сънувам цялата планета Земя. Огромна. Не се виждат, както обикновено, континентите и океаните, а само огромно, огромно море от хора. Едновременно с това, като холограма се виждат всички съществуващи на Земята цветя, треви, дър­вета, храсти. Гледката е много контрастна: стълпотво­рени­ето от хора, където няма място дори игла да падне - и приказ­ната феерия на земната флора.

Между двете картини или двата свята върви обмен. Става ясно, че флоралният свят е в ролята на спасител на човечеството. Всяко човешко същество бива привлечено от съответно цвете, тревичка, храстче или дърво. Най-неосъз­натата и безпросветна маса се привлича от тревите, но и там има нюанси. Онези, които имат искра Божия, но по ника­къв начин не са я осъзнали и проявили, ще бъдат спасени от оскъд­ната, суха, рядка, тревиста растителност в саваната; тези, които поне осъзнават, макар и за миг, Божественото в себе си, ще бъдат спасени от буйната и сочна тропическа трева; а хо­рата, които са започнали някакво растене, разви­тие, движение напред, биват притегляни от различните цветя и храсти, в зависимост от характера, вида, степента и насоката на раз­витието им. Онази част от човечеството, които са с най-го­лям принос и най-голяма роля за духовното развитие на всички хора, биват притегляни от различни дър­вета – в зависимост от това, дали са гении, водачи, пропо­ведници, светци и пр. Вижда се как дърветата ги притеглят навътре в себе си до самия си корен и после ги изстрелват с невероятна скорост през короната си до съответните пла­нети, галактики, све­тове, откъдето са дошли. Това се наб­людава и при всички ос­танали растения. Коридорите, по ко­ито отнасят хората до техните истински домове, са проз­рачни коридори от свет­лина, с формата и цвета на съответ­ните цветя. Просто се виждат, като че ли спираловидно под­редени, безброй рози, ла­лета, орхидеи и т.н., които образуват светлинни лалени, ро­зени, орхидеени коридори с формата на самите цветя. И се виждат хората, които биват изстрел­вани през тези коридори. Тук наистина се виждат всички цветя и техните коридори: от най-редките, прекрасните и екзотичните - до най-обикнове­ните и незабележимите.

            Има и цветя-хищници. Те привличат съществата в чо­вешка форма, които не бива да бъдат отведени на други пла­нети (може би защото си нямат друга, освен тази) и поглъ­щайки ги, ги връщат обратно, в застинала форма като ка­мъни, които остават тук. Чува се глас от флоралния свят: “Вие ще останете тук толкова дълго, колкото е нужно, до­като дойде време да се пробудите.”

            Много благодарим на Баща ни, че разреши да включим тук и този сън, и Го питаме най-смирено има ли да ни каже нещо във връзка с двата съня през нощта срещу рождения ден на Учителя?

            В момента е "безкрайност" ч.м.сек. по Всемирното време (понеже сега ние сме извън времето). Още стана ясно, че този път Елма ще отговори без инструмент, понеже в противен случай действието ще се включи незабавно и съни­щата биха се реализирали веднага, а още не е настъпил под­ходящият момент.

- Този път ще бъда пределно кратък. Отговора ще получите колективно, като всеки желаещ още от днес ще импровизира чрез Божественото в себе си по образите и темите, описани в двата ви съня.

Което можете, запомнете и запишете, а при други условия може да направите звукозапис. Този път за предпочитане са звукозаписите, а не писме­ните домашни работи.

 Не искам да ви подсещам, но само ви насочвам мисълта върху разковничето на първия сън: физичес­кото докосване, като условие за гибел или спасение.

Като учебен въпрос по втория сън, от мен за­помнете въпроса: "Как да не се превърнем в камъни?"

По-дълбоките мислители трябва да намерят връзката между първия и втория сън, като две части на една и съща формула. А онези от вас, които са нещо повече от мислители и говорители, могат да се опитат да направят тази връзка на дело. От това зависи изходът на събитията, очертаващи се тази година и от сега нататък.

Ако домашното упражнение на някои, които [по развитие] седят над мислителите и говорителите, се увенчае с успех, можете да споделите с другите опитността си, но след пълния ви успех. Този път е желателно описанията да бъдат писмени и ано­нимни, без лични почерци. Дори и при изписването им по законите на словоизраза и словометрията, точно тези разкази ги оформете със стандартни печатни шрифтове. Практически успехи в областта на Де­лото и Живота, при такава домашна работа, зада­дена лично от нас, засега не трябва да се оформят и преписват с личен почерк, защото могат да субли­мират пишещия направо в другия свят. Не се и опит­вайте, защото някой може да изчезне завинаги. Тук не става дума за телепортация в някой друг свят или премиванане в духовно тяло, а за мигновено раз­падане на индивида и личността и на всички оста­нали обвивки до гола монада, полиада, холада. Тези два съня, които ви дадохме този ден (нощ за вас), са една от формулите на философския камък или жиз­нения еликсир, които се постигат най-накрая.

Когато един дух в човешка форма, съдържащ искра Божия, достигне до тайната на Избора и До­косването и съумее да я съчетае с тайната на Нев­каменяването, той е постигнал целта на човеш­ката, ангелската и Божествената еволюция и е стигнал до синволюцията. Това е етап над учени­чеството и над възкресението, като най-високо посвещение в духовната вселена.

Синволюционното разпадане на обвивките до искра Божия, което става в един миг, е първото пос­вещение от вътрешната област на Пентаграма, ко­ето е посвещение на Учители. То е символизирано с един от елементите в центъра на Пентаграма. То е непостижимо даже и за ученици от Пето посвеще­ние, които са завършили човешкото и духовното си развитие и са възкръснали от мъртвите – т.е. от хората, които все още пречат на любовта, макар и да са възкръснали.

Възкръсналият още не е стигнал до синволюци­ята, защото има да постига още нещо: тайната на това, кого да докосваме и кого да не докосваме. Фи­зическото докосване до Учителя и апостолите Му, когато са на Земята, е метод и импулс още на ни­вото на Второто посвещение – Смирението. Смире­ният се отрича от всичко и всички, с които е бил об­вързан до този момент, и копнее за физическо докос­ване и обмяна и за физически, братски живот с Учи­теля и апостолите. За него вече няма друг живот – всички мостове са отрязани! Горделивият, тщеслав­ният, користният или страхливият не смее да пре­късне тези мостове, за да може да се връща към ония, които го славят или подсигуряват или от ко­ито се страхува и им се чувства длъжен. Смиреният от планината Морея принася сина си в жертва жива, богоугодна, като Авраама, защото за него няма цър­ква, наука, изкуство, дейност или привързаност из­вън Учителя и сродните души. (Илюстрирано от образа на Христа на върха на пентаграма – ІІ-то Посвещение.)

 В някои школи на Всемирното Братство до­сега, за възпламеняване на Втория лъч изискването беше да напуснеш близките си и света завинаги. Днес обаче това се счита за фасулска работа – най-лесното за един нормален духовен човек. По-труд­ното е да останеш в света, да му служиш, и то добре, но да си извън света. По този повод ви казах някога, че аз искам от учениците си само свободното им време.

Ако някой сам си определя свободното време - да бъде изцяло свободно и да разполага с него както му хрумне, а други да го хранят, той не е мой уче­ник. Ако някой е вече освободен, но истински, а не защото си фантазира или от мързел, и все пак се за­робва да бъде несвободен, за да храни немои – също не е мой ученик или скоро ще излезе от Школата. Несвободните от светски и семейни задължения обикновено са мои ученици или имат най-големия шанс да станат такива. Ако обаче разрешат някому да им държи сметка и му дават отчет къде са били и какво са правили в личното си свободно време, дори и да са влезли в Школата, много скоро ще излязат.

Най-високият морал на ученика е да не дава от­чет пред неотчетени в тефтера на Господа.

Замалко се върнах към Второто Посвещение на ученика, което прилича външно на Първото Посве­щение в света на Учителите. И в двата случая раз­ковничето е докосването, което първо започва с раз­познаване и избор. И в двата случая се приключва веднъж завинаги със свинската всеядност и морал: да ядеш гнили ябълки и да позволяваш на гнили хора да се докосват до теб.

 Но в синволюцията, за която ви говоря сега, има и нещо допълнително - от ранга на Божествения свят. Там трябва да се постигне втората част на формулата – мекотата, невкаменяването. Всеки чо­век или дух, всеки ангел, божество и дори окултен ученик - до последната степен на пентагралното съ­вършенство - има един препъни-камък в еволюцията си. Това грози и най-белите адепти - един миг преди възкресението. Този препъни-камък е мисълта за себе си и за своите си; а при по-простите хора и пос­ветени – и за своето си. Христос илюстрира тази опасност с думите си преди Голгота: "Господи, ако може да ме отмине тази чаша." Той беше длъжен да изиграе тази роля, да произнесе тази реплика, за да илюстрира колко страшна и упорита е тази сата­нинска примка дори за най-високите чинове на посве­щението. Но като Велик Учител, преминал отдавна през Петото посвещение на ученика, Той, без нито секунда забавяне, даде втората част от формулата за Петото посвещение: "Да бъде волята Ти, Отче, както Ти искаш!"

Ако дойде един ден, когато сърцето ви не се свие и в ума ви повече не може да мине тази смърто­носна мисъл за физическо или духовно спасение на себе си или на своите си, вие сте преминали вече от еволюцията на учениците в синволюцията на Неве­ликите Учители. Първите шест посвещения на Учителите са посвещения на Невеликите Учители. Едва Седмото посвещение е посвещение на Вели­ките Учители, когато ти си длъжен да станеш ши­роко известен по цялата Вселена. Всичко това се намира в централната част на Пентаграма, с изклю­чение на малкото кръгче, точно по средата. То е из­вън посвещението на Учителите - дори и на Вели­ките - и означава сферата на Великия Учител, Който е само Един. Кръгчето е сам Той, окръж­ността е Школата Му, в която Той ръководи Вели­ките и Невеликите Учители, а невидимата точка в центъра му е Бог-Отец, Комуто Великият или Миро­вият Учител представлява Универсалното тяло във всички светове и вселени.

Значи, инволюцията е само първото стъпало от посвещенията на Невеликите Учители. Можете да си представите какъв велик път ви очаква, до­като стигнете до понятието за Единствения, Вели­кия Учител! Оставете хората и ангелите да си имат лични любими и предпочитани философи, рели­гиозни или окултни водачи и авторитети, или да вярват на някой Невелик или Велик Учител. Това е крайно необходимо на човешкото сърце и душа, за да могат да се изявяват и развиват. Но вие, малци­ната, които сте разпознали Великия Учител и мо­жете да Го разпознавате мигновено във всяка точка на времето и пространството и извън тях, когато Той изненадващо се появи, дръжте се здраво за мал­кото централно кръгче, където Той живее, защото Той е по-голям от всичко.

АЛ, АЛЕЛ, АЛЕУЛ!

Докосването и мекотата са качества на Бога.

Веднага след края на одеянието, един непознат човек от Братството дойде при нас и спонтанно ни подари 12 сливи и 7 чушки – илюстрация и действо, свързани с оживяването на 12-те духовни и 7-те Божествени посвещения: на мекотата и докосването.

По време на одеянието, намерихме 50 и 10 лева – символни съответствия на Пентаграма и центъра на Пентаграма – символ на ученическите и Учителските посвещения.