Книга 2
14.03.120(1984)г. - 22.11.131(1995)г.
14.03.120(1984)г. - 22.11.131(1995)г.
София – Изгрев
АСТРОЛОНИЯ ХОЛИЗАТИКА
или
ЗВЕЗДОДЕЙСТВО ЧРЕЗ ЕДИНЕНИЕ
Том I
ПЛАНЕТИ
Древните йерархии са внушили на посветените основите на астрологията. Оттогава е натрупан много опит, но има и много заблуждения. Сега науката и интуицията стигат до нови модели, нов подход. Пред човечеството се открива наново един прозорец към живота – АСТРОЛОНИЯТА. Божествените светове се проектират в планетите, духовните – в домовете, а физическите – в зодиака. Затова ще започнем първо с 12-те планети. Разумно е да се казва: “11 планети плюс Слънцето”. Не отнемайте на Слънцето знак и дом – то си има управление.
СЛЪНЦЕ И ОСНОВНИ ПЛАНЕТИ
СЛЪНЦЕ
(Хлóя)
Слънцето е звездата във всяка система, която дава живот. То е представител на йерархията жреци от божественото поле Хлоя. “Хлоя” е термин от божествения език, означаващ “извор на живот”. Затова във всеки хороскоп Слънцето показва какъв точно е изворът на живот за даденото същество или система. Животът е израз на любовта, затова Слънцето показва най-добре какво най-много обичаме и какво ни оживява.
Живот има само там, където престават всички противоречия и се отдаваме на основния си и най-силен импулс. Ето защо, Слънцето се изявява чрез хипофизата. Не пречим ли на хипофизата да изпълнява желанията си, Слънцето ще ни надари със здраве, жизнерадост и дълъг живот. То носи още съзнание за индивидуалността, защото верността на себе си, на основния си вътрешен импулс, поражда вътрешен мир, радост и щастие.
Обаче планетите не се отнасят винаги хармонично към Слънцето. Това поставя пречки за пълната, спонтанна изява на слънчевия процес и затова животът не може да протича винаги правилно. Преди конкретното тълкуване на тези препятствия обаче има стотици видове благоприятни съчетания, някои от които ще разгледаме по-нататък.
Основата на слънчевото влияние е силното желание за живот, но не вегетативен, а цялостен. Неговата особеност във времето е верността на импулса в настоящия момент. Това отличава слънчевите натури, които се отдават мигновено на творческия импулс – да раздават обич, красота и живот. Превръщането на водорода в хелий в слънцата не е нищо друго, освен изява на този мощен импулс. Насочеността навън е основен белег на соларните типове. Те се изхвърлят изцяло, без остатък, в самораздаване. От този подтик те не могат да се освободят никога, докато са под влиянието на Слънцето. Именно затова и стават все по-млади, жизнени и красиви. За слънчев тип е абсурдно да спре вътрешен импулс. Опита ли се, той се пръсва.
В илюстрацията е използван образът на Жар-Птицата от филма на Дисни “Фантазия”, по музиката на Игор Стравински
Не спирайте слънцата в тяхната спонтанност! Не само че няма нищо да постигнете, но и ще се изгорите. Освен спонтанността, Слънцето носи и постоянен копнеж по творчество. Може да се каже, че всичко сътворено в Битието се дължи на йерархията Хлоя.
Не мислете, че простотата на това изложение не носи нищо ново. Напротив, това е популярен и точен синтез, необходим за всички. Освен това, тук ще се посочват и имената на живите същности, чрез които вие ще се научите да се свързвате с тях. Това вече излиза извън рамките на обикновената астрология и се равнява с практическата кабала и бялата мáгия.
Затова помнете, че ако произнасяте името “Хлóя” при изгрев слънце, ще видите в Слънцето събитията, които ви престоят през деня. (На картинката трите примерни символа са заедно и навън от слънцето, за да се виждат, но на практика те се явяват един след друг, при затворени очи, в петното, останало в ретината от слънчевия диск (ако човек не си е поместил погледа през цялото време). За всеки наблюдаващ, тези три символа всеки ден са различни. Това не е дарба само на ясновидците, но го може всеки - просто хората още не знаят как става (б.п.)
Това не е опитано от всички, а само от учениците на слънчевите култове. При лични аспекти на Слънцето в хороскопа ви, произнасяйте името “Хлоя” с името на съответната планета, съчетани с астроформулите на съответните аспекти, които ще се дадат в тази книга. Постарайте се да ги научите, да ги осмислите и да ги прилагате на дело в живота си. Не мислете, че можете и без астролония, защото религиозният и мистикът могат да се молят с години и да не получат отговор на молитвата си, а астролонът, като знае момента за произнасяне на строго определени астроформули и астромолитви, може да получи отговор мигновено. Този план на астролоническо опериране е бил известен още в древна Индия, Асирия и Египет, но през вековете ключовете са изгубени. Този материал ще поднесе някои древни и някои нови ключове, които са живи и дават резултат.
Основната дума за Слънцето е “Хлóя”, но има и четири подйерархии: изгревната – "Азúн", зенитната - "Тот", залезната – "Сол", и полунощната – "Нор". Сега вече знаете как да викате тези йерархии при съответните положения на Слънцето. Хлоя общо дава живот, Азин дава бурен растеж, Тот – творческа изява, Сол – отлив на злото, Нор – връзка с духовете и живота на самото Слънце.
Това са по-важните сведения. Подробностите – при конкретните тълкувания на Слънцето по домове, знаци и аспекти.
Астроформула на Слънцето:
Хлóя, Хлóя, Хлóя!
Ман, Ман, Манý!
Отáр, Сат, Сат, Сатвáна!
Живот ми дай, живот да отдам!
Астромолитва на Слънцето:
Заряща Хлóя, имай милост,
дай ми, дай ми, дай ми светлина и живот,
да служа на теб и на Този, Комуто ти служиш,
защото Слънцето е за всички,
радостта е за всички,
обичта е за всички!
Амин.
14.03.1984 г., след 19,00 ч.,
ЛУНА
(Лóни)
Когато се говори за Селена, не трябва да я смесвате с Луната. Мнозина се молят да попаднат на Селена, но от Луната бягат.
Независимо от това, планетното тяло Луна носи и двете влияния. Селена е израз на Мировата Душа, крепост на природата, майка на всичко живо и любима съпруга на Слънцето. Определено е точно кога става бракосъчетанието на духа с душата, на огъня с водата, на мъжа и жената. Нужен е съвпад Слънце – Луна.
Но при опозиция действа вече не Селена, а тъмното начало, непробудената, инертна материя, принципът на мрака и животинския страх. Мнозина се плашат от Луната, но и тя има своята роля. Може да се каже, че Луната носи илюзиите, моментните настроения и увлечения. А това е необходимо на съществата, за да осъзнават законите на Битието. Без погрешка и болка, на Земята няма как да протича еволюцията.
Затова “Мáя” и Луната са едно и също нещо. Те въвличат духовете в илюзии, за да насъберат опит. Най-тежко за вас е развенчаването на илюзиите. Но само така вие можете да развиете своя вкус. Вкусът – или душевните предпочитания – много често са деформирани по най-различни причини. Много често са насочени към обект, който няма нищо общо с доброто и светлината. Ето защо, трябва да се яви лунна опозиция, за да ни сблъска с любимите ни неща откъм обратната им страна и да коригира по този начин вкуса ни. Забелязано е, че именно опозициите на Луната предизвикват най-мощно изменения в нашите предпочитания. Квадратурите пък определят начините, по които ще се преустроим. Не желаем ли преустройство, квадратурите ни разстройват и деформират. Инертното начало на лунните типове, по такъв начин, се подлага на сътресения, за да не останат назад в еволюцията си.
Лунната сфера провежда еволюцията, а сферата на Селена – синволюцията. Еволюцията върви по спирала, а синволюцията - по радиус. Ако радиалното движение на слънчевите импулси е навън, то това на селенните е навътре. Оттук и основната разлика. Хелио-типовете са излъчващи, а селено-типовете са влъчващи. Не е лошо нещо влъчването на селеновите души. То е свещен повик на Мировата Жена на Духа. Селена е центростремително отиване към същността на Духа, а Хелиос е центробежно отиване към лоното на природата.
“Лоно” се употребява предимно за женския полюс, а “същина” – за мъжкия. Ясно е от това, че бракът между Хелиос и Селена ще роди цялостния живот, пълнокръвния живот на духа, слязъл в природата. Затова, нищо на физическото поле не може да стане без оплождане чрез който и да е аспект от Луната.
Майчинското чувство на материална грижа, на пълна всеотдайност за малките и беззащитните, на великото преклонение пред живота и носене на плодовете му на другите – това е гласът на Селена.
Изкушението, оплитането, замайването, както и страхът какво ще се случи - това е за вас хипнозата на Луната, която се грижи да не се възгордявате и да не позирате, да не се втвърдявате в стереотипи и общоприети калъпи. Затова, именно, Луната е единственото тяло на вашето небе, на което се вижда двумерната антиномия на тези две същности.
Но тъмното начало не носи винаги опиум, понякога то е нужно, за да си почине духът от митарствания. Затова домът, бракът, семейството, както и нощта на планетите носят за мъжките духове мир и покой, голямо отдъхване след изявите, интимна радост и щастие в прегръдките на най-близките. Луната обаче не изпълнява зова на Селена и превръща брака в арена на изстъпления, вампиризъм и пречене на другия да се възвърне към своята голяма задача.
Нежно завийте обичния през нощта и го стоплете, но никога не го завързвайте за леглото, защото той непременно ще избяга!
Селена се призовава така:
Мой лóни, мой лóни, мой лóни,
Мойéнтра нóва!
(Това е призивна формула)
Селеновата мантра е следната:
Любима сило, майко предвечна!
Не ни оставяй сами на тази земя!
Облечи ни с радост, нахрани ни с обич.
Слей ни с вълните на своята
безгранична доброта и милост,
за да дадем и ние на живите онова,
което сме получили от теб.
Аз не искам нищо за себе си.
Аз отдавам всичко на другите.
Ако произнасяте тази мантра и формулата при съвпад или положителен аспект на Луната, тогава Селена ще ви отвори обятията си. Но при лоши лунни позиции, не лъжете, не се поддавайте на страх, на лакомия и блудства. Кажете си така: “Аз, който съм обгърнат от сиянието на Селена, не ще позволя на мрака да ме носи към гибел. Селена, Селена, Селена, ела ми на помощ в този час на раздвоение и колебание. Научи ме на правия път и ми дай мир и покой!”
25.03.1984 г.
ЛУСИН
Лусúн – планета, най-близка до Слънцето. Лусин не се забелязва лесно от астрономите, защото е малка и я взимат за астероид, но тя играе много важна роля. На първо място, Лусин разпределя слънчевата прана. Това не прави никоя друга планета. Затова, колкото и да ви е странно, Лусин управлява мъжката част на етерното ви тяло, т.е. слънчевата.
(Любопитно: в древноарменската народна астрономия има име “Лусин” (Լուսին) , но то важи за Земята – б.п.)
Мени с голяма скорост полярността му и така провежда силите на живота. По нямане ефемериди за Лусин, вие не можете да го следите, но принципно трябва да знаете, че такава планета съществува и че слънчевите биоритми (23-дневните) зависят от Лусин. Тази планета се наблюдава от източните астролози и те я имат предвид при изчисленията и тълкуванията си. Носи, преди всичко, жизнена енергия, ентусиазъм и преобразяване на тъканите. Подмяната на клетките с нови се диктува от Лусин, макар и с различни скорости. Мнозина не знаят, че квадратурите на Лусин със Слънцето[15] предизвикват мутации. Това може само Плутон, но в духовен аспект. Разбира се, тези квадратури са извънредно чести и за това мутациите са на клетъчно, а не на оргáнно ниво.
С Лусин трябва да се внимава, защото при негативни аспекти с лоши планети се създават условия, вирусите и бактериите да мутират и да оживяват при променената обстановка. Запомнете : има цикли, при които Слънцето, Луната и Лусин се събират. Пред вас по този начин се явява нова възможност да усилвате жизнената си енергия. Изчислете тези цикли, с начало зимното слънцестоене, но от кои години, ще ви кажа допълнително. Така ще идентифицирате Лусин с един известен астероид.
Преживявайте Лусин със следната
астроформула:
Лусúн, Лусин, Зéни Лусин
Ретúн, нол, Ретин, лен Лус
Астромолитва на Лусин:
Този, който даваш импулс
да живеем активно
и пред който мракът бяга
с всички сили -
не ни изоставяй, ела при нас!
Дай ни ярък живот и сила,
За да искрим от здраве, чистота и енергия!
Дори и без ефемериди, така вие ще получавате сили от Лусин.
Астрологически, той действа най-силно в Слънчеви и Марсови часове, както и при положителни Слънчеви и Марсови аспекти – по симпатия.
25.03.1984 г.,
МЕРКУРИЙ
(Сат[16])
Определено е през Меркуриевите епохи човечеството да развива социалните си насочености. Разсъдъкът е Меркуриев плод. Той управлява не природните, а чисто социалните слоеве на мозъка. Никоя цивилизация не би могла да се появи без Меркуриеви планети. Средствата за общуване се носят от вибрациите на този извор на Битието. Основната роля на Меркурий е да развие съобразяването с действителността.
На природно равнище, той действа по-слабо, предимно като инстинктивни реакции. Но при човека става водещ атрибут, защото човекът не е нищо друго, освен проявеният Бог като мисъл. При човека се явява речта - с това той се отличава от всички останали царства и йерархии. От познанията оживява едно ново тяло, което наричаме "умствено". Чрез него човек вижда неща, недостъпни за животните. Умственото тяло преживява света като представи и понятия. С тези две нови дарби, човешкият клас се отличава от останалите. При това, ученето е основната задача на човека.
И, въпреки че той също люби, твори и работи, ученето го определя като човек, защото има други същества, които са представители на истинската любов, истинското творчество и истинската работа. Кармата на земното човечество се дължи на това, че то си позволи да влезе в сферите на работата и творчеството, преди да е развило умственото си тяло. Това създава всички катастрофи и нещастия. Ако човечеството беше послушало гласа на Учителите и се беше предало само на учене, щеше много по-бързо и безболезнено да развие умственото си тяло и сега да твори само добро и красота. Също, работа и любов без развито умствено тяло водят до болести, нещастия и смърт.
Астрологически, Меркурий носи условия за придобиване на познания, опитности и богатство, което не го яде ръжда. Опитът е плодът на Меркурий и той учи хората на правилно постъпване, ориентира ги в законите и правилата на живата природа. Невежият се мъчи и се блъска не защото е лош, а защото няма опит. Проучването опита на другите съкращава извънредно много пътя към изграденото умствено тяло. Затова основният метод на Меркурий е обмяната на опит с околните. С това ние се отличаваме от природните йерархии, които вървят по пътя на строгото подсъзнателно програмиране и много слабо се поддават на чужди на вида влияния.
Човекът не е ограничен и може да се мести в Битието със скоростта на мисълта. Няма да повтарям известното твърдение, че човекът пътува чрез мозъка си. Вие още не сте станали човеци и затова пътувате с физическите си тела. Но истинският човек е гражданин на вселената и пътува единствено по вълните и коридорите на живата светлина. Меркурий не носи още виделината, но се опитва да ви насочи към нея. Той управлява анализаторите на съществата, но у човека анализаторите, т.е. сетивата, доставят нов тип познание, което се превръща в понятия. Затова Меркурий е свързан с живота откъм външната му страна и изисква от човека да се съобразява с околната среда, с другите хора и с космическите закони. При това, не само по-ниските, но и по-високите йерархии от човека трябва да развият умственото си тяло, поради което не случайно човекът е наречен "венец" или "средоточие" на творението.
Пред вас стои тепърва задачата да се превърнете в човеци, защото сте още далече от това. Но и пред най-висшите чинове на ангелския свят стои същия проблем. Без умствено тяло, те нямат достъп до физическата и божествената вселена. Затова на планетата се извършва нов тип развитие, при който има възможност за бързо изграждане на умствено тяло. Определено е за колко време може да се изгради едно умствено тяло и това време на планетите е най-кратко. Животът на планетите диктува най-категорично да се съобразяваме с изменящата се среда. Не правим ли това, загиваме. С този метод природата ни принуждава да мислим и разсъждаваме. Работа и творчество са възможни само при изградено умствено тяло. Иначе вие се разрушавате взаимно. Само онези строители и творци на културата, които не унищожават здравето и психиката ви, са с изградени умствени тела. Всички останали може да се мислят за умни, но те са престъпници, от гледна точка на Разумната Природа.
Затова, астрологически, Меркурий, в положителните си позиции, ви поставя в контакт с нови същности на Битието и така разширява сферата на умственото ви тяло, а в негативните си позиции ви сблъсква с невежеството, лъжата или хитростта на лукавството, за да ви закалява, да ви събужда – но по пътя на препятствията. Не е ли човек умен, няма ли достатъчно опит, мисли ли се за много зрял, но без истински основания за това, той непременно ще се впримчи в Меркуриевите уловки на нисшите луциферови представители, които може да са и писатели, професори, академици. Те тъкат менталните мрежи на Майя – принципът на илюзията, - за да улавят в тях самонадеяните или инертните и по този начин да ги събуждат за реалността – не човешката, а космическата. Радвайте се на Меркуриевите съзрявания, които оставят вечни плодове, но бъдете по-проницателни и хитри и от най-опитните жреци на частното познание, за да не ви въвлекат в интереси и познания, които разрушават човечеството. А познанията не са само абстрактни, нито околната среда е само природна – тя е преди всичко социална. Затова Меркурий ви учи на общ език с хората, на общ език с природата, на общ език с невидимите йерархии. Общуване без Меркурий е невъзможно, а има много високи духове, които не могат да общуват нито с подобните си, нито със стоящите под тях, нито със стоящите над тях. Те имат специфична роля в Битието – провеждат само импулсите на духа в себе си и по този начин създават дори цели светове, обаче никак не могат да приемат и разберат импулси, различни от техните. Необходимо е да се пратят на Земята като хора и да започнат социалното си обучение от самата нула. Но те не увират лесно и стават или отшелници, или “светии”, или дори “гении”, но напълно неспособни да се съобразяват с реалната обстановка и реалните потребности на ближните си. Много такива вие сте увековечили в историята и практиката си, но те още нямат умствени тела. Примери много. Мога да посоча на първо място великите завоеватели: всички те имат само наченки на нисшите слоеве на менталния мозък, необходим им да се съобразяват с обстоятелствата на конкретната вражеска обстановка. Но фактът, че прегазват цели народи, природни царства и основни космични закони, прави от тези завоеватели основно учебно помагало в космичните училища за демонстриране на неразвит интелект. Могат да се посочат стотици имена – не само на политици, но и на учени, хора на изкуството и религиозни водачи. От вас зависи дали да станете роби на такива имбецили. Те са допуснати на планети като Земята, за да ви научат на най-първия Меркуриев закон – “Умейте да различавате”. Носят също подвижност на приспособителните ви реакции, защото от нещастията, които сеят по света, вие се учите на ум и разум и не оставате в ситуациите, които сте мислили за разумни. Без тези агенти на пъкъла, вие бихте останали задълго в плен на вашите илюзии и не бихте се стремили към все нови и нови познания и контакти, които да ви направят истински интелигентни.
Най-ярката добродетел на Меркурий е безкрайната гъвкавост и съобразителност, но в универсален план, а не плана на някое частно съображение. Това води до гигантска жажда за познание и отвореност на духа за новото.
Негативната страна на Меркурий е склонността към лъжа и рационализиране на живота, което води до физически, умствени и душевни атрофии. Ум, който създава удобства, вещи, технически “патерици” и прочее, не съдейства на еволюцията, тъкмо обратното: унищожава цвета на живота – човека. Пред вас сега има изключителни възможности да развивате ума, разума и обществените си качества. Казано е: “Всичко опитвайте, доброто дръжте!”. За това се иска много голямо майсторство. Но ако се изолирате от опитности, разнообразна социална среда и от науката, културата на човечеството, вие по никакъв начин няма да развиете умственото си тяло. То се развива само в постоянното и неуморно напрежение на активните сблъсъци с нещата, различни от нас, и по такъв начин ние постоянно решаваме прости или сложни задачи от житейската математика. Който се изолира от проблеми, той остава имбецил (недоразвит). Ще познаете тези хора по недоразвитите им чела или носове; но има и такива с оформени чела и носове, но неразвити надочни дъги или предни челни възвишения, а на други пръстите на ръцете, както и самите китки, не са изработени. Това сочи за неразвити социални качества. Има дори адепти с много високи посвещения, които не умеят да общуват хармонично и пластично, нито са майстори в някоя тънка област на изкуството или науката.
Сръчността, виртуозността, майсторството е Меркурий в Дева; комуникативността, разбирателството, интелигентността е Меркурий в Близнаци.
Астроформула на Меркурий:
Сат, сат, сат, зен, сат, сат!
Сатин ин рай!
Познай ме, за да ти се изявя!
Опитай, за да познаеш!
Бди, за да преминеш!
Астромолитва на Меркурий:
Мисъл на зарящата, светла реалност,
Светлина на всички разумни души,
осияй и нас, за да осветяваме пътя на ближните си.
Не позволявай да ни товарят с лъжи и заблуди,
освободи ни от мрака и ни дарувай вечно сияние!
Амин!
1.04.1984 г.
ВЕНЕРА
(Нóу)
Цялото Битие няма по-красиви планети от подобните на Венера. На Венера живее духът на прекрасното. Хлоя присъства най-живо именно на Зорницата. Ясно и чисто пее Зорницата в пространствата!
Физически, тя носи пропорционалност, хармония и нежност – остри ъгли няма в нея. Обича с най-милосърдно сърце всичко живо, сияе от радост, когато я любят, живее изключително в любовта, поради любовта, чрез любовта. Никой не мрази Венера, защото е женствена и хубава. Може да ви звучи пресилено, но и най-висшите божества са под властта на Жената. Онзи, който се опитва да отхвърли прелестта и очарованието ú, никога не ще пристъпи прага на Хлоя, защото именно Хлоя е божественият любим на Зорницата.
.
Никой до сега не е попаднал на слънце, освен чрез обич, но обич нежна, красива, възвишена. През всички слънца минава радостното було на слънчевите невести. Познати са приказните им, дълги коси, искрящите им от влюбеност очи и меките очертания на лице и снага.
Познати са и звънките им любовни гласове, утринните им тоалети, безкрайните им оглеждания във вирове и огледала... Афродита сега е модерна, но не може да мине без всичко това. Не е прищявка този импулс на Венерите, защото те са укротителките на Арес. Без тях светът щеше да бъде една безкрайна война. Обичта им прави Марс сладкодумен и кротък – устата му стават медени, сърцето му се топи от желания и тогава войните престават за малко. Пред Венера се редят на безкрайна опашка милиарди и милиарди поклонници на любовта и красотата – и така тя помага на Бога. Помощта й е неоценима, трудът й е най-важният на света, делото й остава вечно и нетленно. Работа не е променяне на природните царства чрез “плим” – дума, означаваща агресия, - нито преобразуването им във вещи; работи само Венера, носейки плодовете на любовта, обичта и вдъхновението.
Но съществува и една тъмна Венера, нека я назовем “яма”. В нея попадат множество същества, устремени само към удоволствия. С позирането си пред тях, тъмната венерианка завлича сърцата им в пропастите на чрезмерните наслади и така ги оставя без индивидуалност. През новите времена, които идват, празните удоволствия ще се умножат безмерно. Бездните на съблазънта и греха ще погълнат хиляди и хиляди жертви. Приказните поколения на висшата Венера ще намалеят и на Земята ще настъпи остър глад за истинска красота. Тогава живи представители на Зорницата ще слязат при вас, за да ви възвърнат към изворите на прекрасното и възвишеното. Само онзи, който се вълнува от новия живот на съвършената обич, ще може да остане на Земята.
Но има и нещо много лошо в сърцето на Ева, което още не е изкупено. Това е силната като смърт жажда да притежава. Освен дрехи, земи и вещи, културни ценности и преживявания, Ева обича да притежава и сърцата на хората. От този прекален егоизъм се поражда и ревността, която е най-страшната духовна болест на човечеството. Духовните болести още не са обект на медицинска намеса. Те се ширят безнаказано и без всякакви лечителни мерки по цялата физическа и духовна вселена. И най-висши йерархии има ревниви, има дори и ревниви божества. Сам Бог е ревнив, но това е нещо съвсем друго. Божествената, светлата ревност означава борба за опазване на живота от посегателствата на обсебители. Ревността на Бога е закон на най-великия свят и тя също се изразява чрез принципа на Венера. Недопускането на агресора в лоното на живота и отблъскването на наглостта и безобразието от райските обители на любовта – такава ревност може, трябва и е задължена да съществува. От тук и символът на булото, ключа, вратата, крепостта.
Нежното оформяне на новия живот изисква интимно съсредоточаване навътре към същността му и от това се поражда необходимостта от интимност. Плодът трябва да люлее един клон, не може повече. И съществата на венерината любов не могат да обичат повече от един образ. Това не е липса на широта, а стесняване на струята, за да отиде най-надълбоко. Понятно е състоянието на молитвена самовглъбеност, в което изпадат всички влюбени. Те не се молят на друг, а на образа, от който зависи живота им. Всичко останало за тях е невидимо, неосезаемо и несъществуващо. Затова никога, никога, никога не се опитвайте да прерязвате на венерианеца косъма, на който виси! Не го слагайте на една везна с будното, “нормалното”, от ваша гледна точка, съзнание. Влюбеният е в дълбока хипноза, в напълно наркотично състояние, и нищо друго не може да го спаси, освен образът на този, който е слънце за него. Замéни не са възможни по никакъв начин. Страданието, най-силното и нечовешко страдание, е именно Венерин, божествен процес, чрез който небето ни учи да мислим не за себе си, а за някой друг. Не обвинявайте венерианците в егоизъм. Това е най-пълният антипод на егоизма, защото любовта на Венера е готова на всичко, включително и отдаване на живота си и дори на душата си, за любимия. Не правете фаталната, напълно безсмислена грешка да се опитвате да изтръгвате такава любов от сърцето на ангел, който може да се е родил на Земята, именно за да разбере какво значи да не мисли за себе си. Това не е егоизъм, подчертавам още веднъж много дебело. Друг е въпросът, че това е свещена хипноза, пълно приспиване на съзнанието за множеството на любовта и за любовта към всички. Напротив, премине ли такава лична любов над границите на еснафското, тя се разлива – подчертавам, духовно – към всички; и пред очите на изумените приятели и познати се отваря един приказен свят на доброжелателство, музика, поезия и готовност за саможертва! Оправете представите си за егоизма на венерианците. Няма такова нещо! Марс и Сатурн носят това чувство, но не и Венера. Помогнете на влюбените да намерят отклик на чувствата си или ги подкрепяйте с най-велико търпение в мъченичеството им, за да преминат здрави и читави през лабиринта на личните чувства. Знайте, че и вие не сте застраховани от такава изненада, нито ангелите са застраховани, нито боговете. Няма такава сила в света, която да може да ви предпази от зова на Зорницата и Вечерницата, когато Хлоя реши, че на дрехата ви се е появило петно от егоизъм.
Сега, запишете формулата на Венера:
Астроформула на Венера:
Нóу, ноу, ноу, осúн, прам ноу,
сел нао, нао, у ноу!
Никой, никой, никой няма
по-силна любов към тебе от моята!
Обичам те и те възлюбих во веки веков!
Астромолитва на Венера:
На зората и на вечната нежност говоря:
обикни, обикни ни, велика любима!
Носи ни мир, обич, любов и блаженство;
засипи пътищата ни с уханните цветя на милувки и ласки.
Прояви живота на топлината в мене.
И ме дари с ответ на моето чувство.
Амин!
Носете това състояние в себе си, но не повтаряйте много често астромолитвата и формулата.
Те имат сила, когато се произнасят сутрин или вечер, при съзерцаване на Зорницата и Вечерницата. При това, Зорницата носи нова любов, а Вечерницата помага на старата.
7.04.1984 г.,
МАРС
(Тин)
Марс е носител на творческия импулс. Той никога не може да не твори, дори когато е усмирен от Венера. Токовете му са положителни, мъжки, насочени навън. Марсовите натури са енергични, живи, деятелни и неспокойни. Те не могат да стоят на едно място. Физически са мускулести, пропорциите им са леко скъсени, но пластични. Тонусът им е винаги повишен, кипят от инициативи, кроежи и планове.
Като управител на Скорпиона, Марс не може да мине в никакъв случай и без физически контакт с противоположния пол. Той е оплодител, Мъж, фалически принцип. Неговата природна роля е продължението на рода; духовното му предназначение е еволюцията, а божественото – творчеството. Никой не може да бъде жив, ако Марс не е действал. Никой не може да бъде човек или ангел, или божество, без Марс. Никой не може да сътвори и един електрон без Марс. Но силата на тази планета не е в резултата, а в самото действие. Това е импулсът на цялата творческа вселена, която първо действа, а после мисли.
Такъв е основният принцип на божествения Марс, който не се спира пред нищо, за да удовлетвори желание за творчество, възникнало в духа му. Фактически, Бог, като Творец, е най–висшият символ и извор на Марсовите сили. Така че не гледайте на Марс отвисоко, мислейки, че сте "надмогнали" естеството му; напротив, това е последната, най-съвършена форма на съществуване на Бога – венецът на Любовта, Мъдростта и Истината, смисълът на еволюцията, синволюцията и съвършенството! Няма и никога не може да има Битие, ако не съществува творческият импулс на Бога!
Но има предел на творческия импулс. Невъзможно е Битието да оцелее, ако старите програми и форми не се отдръпнат навътре за силово зареждане, космичен отдих и подготовка за нов творчески акт. Този женски полюс на отдъхване в покоите на небитието е абсолютно необходим за творческата изява на духа – за следващия му излаз навън. “Марсианците” не винаги разбират това и понякога се хвърлят в пламъка на творчеството без никакъв заден ход за периодично укротяване и напълване с енергия. Това усилва неимоверно течението на космическия огън през нервната им система и така Марсовият тип скъсява живота си много. Той е много подвижен, много изобретателен, гениален дори, но е винаги в трескаво състояние на духа и изгаря всички масти, дори и тези, които са в резерв. Така се лишава от способността да дозира творчеството или дейността, нахлуват космични енергии от много висш разряд в неуравновесения му организъм и тогава посоката на токовете се променя от градивна в разрушителна.
Мощно нахлуване в чужди физически или духовни територии, безогледна интервенция, неудържимо разкъсване на първични и вторични структури – това е Марс без баланса на Божественото. Танцуващият Шива се превръща в пъклена агресивност, наглост, нахалство и насилие, престъпност и прахосничество на космична енергия – това носи низшият Марс на човечеството. Няма финес, няма такт, няма женственост, няма деликатност, няма култура – всичко у него е насочено към незабавно постигане на животинските, зверските страсти, по най-брутален и недвусмислен начин. Нежността на сърцето не му е позната – той освирепява от всяко неподчинение, от всяко изпускане на жертвата. Ръмжащият тембър, най-малкото немелодичният, грубият му глас, често ниското чело или квадратните яки челюсти, ширината на черепа зад ушите и стоманеният поглед, който не допуска никаква мисъл за отстъпка и милост – ето портрета на пъкления Марс. Но той е напълно под контрола на карма, въпреки че е причинител на всички основни катастрофи, конфликти, неразбирателства и отмъщения. Неговата отмъстителност и злопаметност нямат граници. Но и това е включено в програмата на съдбата. Не че Бог съизволява в злото, но Той допуска неговото действие за изпълнение на присъдите, изчислени компютърно от Правдата с точност до част от секундата и до микроделение от скáлата на страданието. Това е тема от урока за Сатурн, но тук трябва да се подчертае, че и адските аспекти на Марс влизат напълно справедливо в изпълнителната машина на космичното съдопроизводство, тъй като има основен закон: злото отива само там, където се върши зло. Няма нито едно същество извън Бога, което да не упражнява кинетично или потенциално насилие. Самата липса на съвършенство, и в най-високия дух или йерархия на Битието, създава неравновесие на силите и, като последствие, страдание за друго същество. Затова е необходимо навсякъде да се включва законът на Марс, който да отблъсква непълноценното същество, било то и от божествен клас, с отрицателните ефекти от неговото несъвършенство. Този фин анализ за всеки отделен, конкретен случай, се извършва от Сатурн, но Марс е изпълнителният орган. Ако Венера – космическият съработник и антипод на Марс – предава осъдения в ръцете на провосъдието, като го увлича надолу с измама или изкушение, то Арес прави това директно: направо “арестува” виновния. Наистина, не бива да се възприема този пример като краен, защото космическата служба на дадена йерархия, по конституция, изисква срециализиране, така че това не е още вина. Но вина е отклонението от тази служба, нараняващо някъде из космоса други същества.
Сега запомнете едно: Марс е планетата, която ви учи да отстранявате враговете си. Тя настройва хипоталамуса и всички жлези с вътрешна секреция не само към свръхпродукция на хормони, но и създава защитни реакции на физически и духовен план, с цел индивидът да не бъде асимилиран от друг индивид. При слаб Марс, човек се поддава на чужди влияния, на вечно управляване от страна на другите, на постоянно суетене да изпълнява волята на всякакви егоисти и вампири. Нормално действуващият Марсов орган, хормонът на мъжкото начало, прави човека не само честен, доблестен, и принципен, не само дисциплиниран, организиран и делови, но и му дава сила да отблъсква чужди вмешателства и идеограми. Така съществата се учат да оцеляват в един все още хищен и неетичен свят. Законът за естествения подбор е Марсов закон, но той действа много точно и на космично ниво. Тук вече не става дума за агресивно силния, а за силния да отблъсква агресия. Точно заради тези вибрации, Марсовият представител в животинския свят – вълкът – не приема в козината си никакви паразити. Напротив – мекошавите животни и психики, които още не са изградили Марсовия си център, са винаги пълни с вируси, паразити и обсебващи духове. Значи, има на какво да се научите и от вълка. Той владее “озъбването”, което е атрибут дори и на Бога. Ако вие не можете да се озъбвате на ония, които искат свободата ви, тогава неминуемо ще попаднете пак на Марс, но на техния Марс… Затова в окултните школи марсовото изпитание е най-първото: ще се уплашите ли от близките си? Ще се уплашите ли от обстоятелствата? Ще се уплашите ли от общественото мнение? Ако не се уплашите, тогава ви пускат на следващото стъпало; като не се уплашите от много други неща и добиете Марсовото безстрашие, тогава ще навлезете в последната фаза на това изпитание – “слизането в царството на сенките”.
Ако в живота си сте бил прям, смел, силен, неподкупен, съвестен, жилав и творец на красота и добро, вие ще приемете печата на планетата Тин – космичното име на божествения Марс; вие ще получите още едно оръжие – “престола на творчеството”, който свети отдавна над главите на гениите и на истинските строители на живота.
Ако вие сте бил зъл, остър, груб, отмъстителен, немилостив, жаден и агресивен, тогава ще попаднете под закона на Сатурн, който ще ви осъди на тежки страдания в следващите прераждания. Ето защо, помнете: Марс, повече от всяка друга космична сила, е нож с две остриета – едното за зло, а другото за добро. Имате право да избирате.
Помнете още това: пасивното зло – злото от отказването от саморазвитие или от съдействие на доброто и любовта – също е форма на агресия, за която се плаща, защото на мястото на вашата индиферентност и безлюбие неизменно поникват отровните гъби на злото. Тогава непременно ще ви се падне горчивият дял да опитате от тази отрова.
Астроформула на Марс:
Тин, Тин, Тин, божествени Тин,
извиквам и призовавам твоите мощни сили
да ми помогнат в този тежък момент,
за да спася себе си или ближния си
от надвисналата опасност.
Óрни, Óрни, Óрни! Ела незабавно тук, мигновено!
Извиквам те, за да насочиш духа ми правилно.
Зон, мил, мил, зон, перзúн!
Астромолитва на Марс:
Божествен Творче на всички вселени!
Нежно и пламенно, на Тебе сърцето ми се моли:
недей ме изоставя в този решителен час,
когато мога да настигна братята си
в пътя им към звездите.
Дай ми сила, енергия и воля,
да постигна това свое горещо желание
и да освободя всички роби по пътя си,
просещи милост и утешение.
Направи ме герой на страданието,
герой на духа, герой на борбата за истина!
Не ме оставяй да прехвърля
границите на позволеното.
Въздръж ме от прекалена възбуда
и насочи могъщия живот, бликнал в мен,
към сътворявяне на добро.
Амин!
15.04.1984 г.,
ЮПИТЕР
(Зин)
Юпитер от много време канализира процесите на озарението в душата на човека. Никога утрешният ден не може да настъпи без мисълта за него. Бъдещето е духовна категория, животните нямат понятие за него.
Откакто човек е развил ума си, средно половината от хората правят планове за бъдещето; половината обаче са все още в животинско състояние – живеят както дойде, за момента. Не че някои животни не са предвидливи, но това е инстинкт, природна програма. За пръв път човекът започва да устройва утрешния си ден съзнателно и това го кара да си поставя цели, в името на които жертва настоящи неща. Познаването на територията, която има да измине, го учи да планира и разпределя действията си в бъдещето.
Познавайки пътя си абстрактно, той вече има едно ново зрение – висшия ум. С това начало, той ярко се разграничава от животните, което му предопределя скиптъра на владеене на стихиите – т.е., за разлика от животните, той може да контролира подсъзнателните си импулси, в името на абстрактни, бъдещи цели. Лисицата, котката, слонът, кучето също имат начатък от абстрактно мислене, защото съумяват да програмират поведението си, макар и за най-насъщни житейски нужди. Маймуните - още повече; но делфинът е извън тази категория, защото той не е животно. Мозъкът на делфина е в много по-голяма степен под влиянието на Юпитер, отколкото човешкия – неговата височина е по-голяма.
Мнозина не могат да планират живота си или правят това най-много за 3-4 седмици напред. Те са жертва на обстоятелствата и не могат да измéнят околната среда според своя план. Онзи, който е още животно, предпочита да храни инстинктите си, а не да строи нов живот за себе си или за другите, различен от общоприетия.
Юпитер носи онзи импулс, който разширява съзнанието. Ражда потребност от нови хоризонти, жажда за покоряване на все нови и нови области на живота, които носят нови блага. Мисълта на Юпитеровия тип е дейна, просторна, изискваща пространство, неограничено от материални неща, търсеща вечно нещо, което го няма. Осияването е именно Юпитеров знак, не уранов. Не случайно Зевс е гръмовержец – мълниите са символи на висшите нервни токове, които се пораждат в мозъка, когато човек мисли. Не случайно Юпитер управлява огнен знак – Стрелец. Огънят на Юпитер е най-висшият в духовната вселена. Неговият произход е разумен – нещо съвсем различно от огъня на Овена и огъня на Лъва. Овенът има сила над физическия огън, над слънцата и атомните ядра, откъдето той черпи грамадната си сила. Лъвът поражда светлина и топлина, но изворът на тези два вида огън е в чувствата, докато Стрелецът – или Юпитер – генерира биотоковете, осиява телата и главите на непосветени, посветени и ангели. Пак не случайно, светците и всички религиозни мъже през вековете ги рисуват с ореол; но не само те светят – свети с Юпитерова светлина всеки жив човек, който мисли за нещо нематериално. Нематериално не значи непременно религиозно или философско, но то винаги превръща представата в понятие, понятието – в система от понятия, а нея – във вяра. Няма нито един човек, нито един дух във вселената без собствена вяра. И най-големият престъпник, и най–пропадналото същество имат вяра, надежда, цел. Друг е въпросът, какви средства използват и какви резултати имат. Могъща е силата на вярата! Тя лекува, въздига, управлява множество животи и системи, като придвижва по този начин хората напред в духовната им еволюция. Наука, религия, изкуство, бит, култура, цивилизация, освободителни борби и движения, държава, институции – от всичко това природата няма никаква нужда, но човешкият дух се храни от него.
Светът – ето полето на Юпитер. Всички светски и духовни постижения, които са извън природните потребности, са под влиянието на Юпитер; дори самите природни функции се облагородяват и извисяват от него. Работата, като съзнателна дейност на разума, е също Юпитеров плод. Тя произтича от духовната потребност за свобода на духа, а последната – от чувството за истина. Моралните чувства, благородството, възпитанието, тактът, обноските, духовният аристократизъм – всичко това издига цивилизования човек над дивака и плебея и оформя лицето, черепа, фигурата му по нов начин.
Но Юпитер има и негативни проекции. Негативното в него е поставянето на бъдещите цели пред настоящата потребност на духа или природата, оставянето на сегашното щастие за в бъдеще. Обещанията на всички пророци, идеолози и проповедници носят надежда за бъдещо щастие, но почти винаги – с цената на настоящи лишения. Появяват се оправдателни философии и постановки, които примиряват жертвите на сатанинския Юпитер с лишенията от основни природни блага и импулси, в името на някакви бъдещи химери. Носителите на религиозни норми, правила и закони, обикновено създават морално-етични системи, валидни за всички, без да се съобразяват с уникалността на индивида. Така те полагат основите не само на един привиден ред, но и на физическите и душевните заболявания. Правовите норми, моралният кодекс, общественото мнение, разнообразните форми на представите за съвест, отговорност или дълг не винаги внасят търсения ред и порядък. Остават ненахранени и излъгани най-основни природни потребности и индивидуални духовни стремежи. Обществото, както и психиката на отделния човек, се разделя на привилегировани и подтиснати “класи” – едни центрове или слоеве заживяват за сметка на други. Нарушава се равновесието на енергиите, нестандартните импулси се обявяват за греховни и се появява нужда от полиция и изпълнителна власт. Психологически, това са непрекъснатите самообвинения, страхове и самоконтролиране. Появяват се вторични, второсигнални токове, които не са предвидени в програмата на природата. Те, именно, образуват агрегати от клетки и импулси, които се мъчат да наложат своята програма на психиката и организма - и тогава се разстройва здравето, погубват се младостта и красотата, остарява се и се умира.
Най-неприятното състояние от лош Юпитеров тип е фанатизмът, чувството за собствена правота и чужда неправота. Това не се изявява само в социалните контакти, но и в контактите на юпитерианеца с останалите му центрове. Той им отказва правото на съществуване или на нормално съществуване. За него предпоставените, утвърдени представи за истина, морал, съвест, дълг и прочее са най-важното, с което трябва да се съобразява, поради което охотно оставя живите си деца – малтретираните от самия него органи и центрове – в подземията на подсъзнанието си, докато не ги умори от глад. При това, юпитерианецът се отличава с неуморното фабрикуване на оправдателни аргументи за своето еднолинейно поведение.
Няма Юпитеров тип, който да не оправдава себе си с всички средства на логиката и алогизма. Това му е необходимо повече от въздуха и хляба, за да се чувствува прав и сигурен, тъй като сигурността и спокойната съвест са най-важното нещо за него.
Нека сега резюмираме:
Разумът, идеалите, нивáта на всички духовни и социални блага; чувството за истина, надеждата, вярата, свободата, стремежът към възвишеното, прекрасното, красивото; постоянното разширение на съзнанието, летенето в далечните простори на мисълта и световете; благородството, финесът, съвършенството, неоткритите области на духа и живота, които жадуваме да открием – всичко това е в областта на висшия Юпитер. Но себичният, егоистичният, невежият Юпитер носи фанатизъм, едностранчивост, мързел, словесни и умствени оправдания на поведението, тираничност и жестоко отношение към по-“нисшите” същества и центрове; разпуснатост, нехайство, бохемство, користно даване, с тайната мисъл да вземеш.
Астроформула на Юпитер:
Зин, зин, порзúн!
Нека се напълни умът ми
с образи на истината.
Никога не ме лишавай от красотата,
която е дреха на истината!
Астромолитва на Юпитер:
Аз не прося, а моля теб –
законния наместник на живото Слънце
тук, на Земята:
моля те, дай ми благата,
с които ме е родила природата;
направи да просияят делата ми
между человеците
и ме обгърни със сиянието
на истинската истина,
нетленната вяра, надеждата,
която има покритие.
Нека моето лице и моето тяло
намерят образа, който ти си ми дал
още при самото сътворение,
за да мога, с най-чиста съвест да кажа:
“Аз сеех истина, аз давах свобода.
Аз правех добро на всички”.
15/30.04.1984 г
САТУРН
(Мóйра)
Предвечното име на Сатурн е “Сат”[17] – "Напълно божествен". Но Сатурн е това начало, което се ограничава с времето – онзи “урн”, който всъщност означава “урна” и “погребва” Божественото. Описанието на Сатурн като Смъртта с косата отговаря на този символ. Сатурн носи истината за физическото съвършенство, т.е. за “Сат”, проявен във форма. “Погребението” тук все още не значи смърт, а означава самоограничението на Божественото.
Разбира се, всяко самоограничение е свързано със страдание, със загубване на свободата. Острието на страданията обаче прави “Сат” проявен на физическия свят. Пред съществата се очертават два пътя: или да бъдат и физически съвършени, или да загинат. През новите форми протичат енергии на съвършенството, а старите се разрушават. Сатурн – а именно Хронос – управлява тези процеси.
Какво означава в митологията това, че Хронос изяжда децата си? – Това, че създаденото от времето се поглъща от времето. Уран е вечен, във времето се проявява само чрез мига. Но Сатурн управлява самата протяжност и последователност на събитията. Причинно-следствената верига се управлява от Сатурн, носещ плодовете на делата във времето.
Силата на Сатурн е в логиката, в закона - но не човешкия, а божествения закон. Конституцията, правовият ред, абсолютната справедливост на Вселената – това е Сатурн. От него не може да се укрие нито микрочастица, нито Абсолютният Дух, защото Абсолютният Дух съществува поради законите, на които се подчинява, макар че сам ги е създал. Никой друг, освен Него, не може да се подчинява така съвършено на законите на Всемира. Не само Проявеният, но и самият Абсолютен Дух се подчинява на закони – това е нещо, което не го знаехте. Съвсем друг е въпросът, че тези закони не са като човешките – те съдържат в себе си и лудостта, и парадокса, и абсурда. Така че никой не може да се освободи от тези закони, които са абсолютни. Обикновено Сатурн разваля плановете на хората, защото човешките планове не включват стремежа към съвършенство. Той разваля и ангелските планове, когато те не са подчинени на божествените.
Сат е основа на света, Сат е разумността, но разумност божествена, не във вашия смисъл. Вашата разумност живее, за да оцелеят притежанията ви, а божествената – за да оцелеете самите вие. Под “оцеляване” вие не разбирате вечна младост, сила и красота, а подсигурени старини. Новите йерархии на Сатурн, които управляват карма, сега внасят изменения в някои космически закони. Това всъщност следва от един основен закон, който гласи: ”Истината е единство от непроменими и постоянно променящи се закони”. Когато Сатурн констатира, че някъде в Битието някой се отказва да следва абсолютни закони или постоянно да променя законите, които го управляват, тогава той се намесва със страдания.
Някои си представят, че Сатурн управлява само твърдостта, диамантената форма. Това е само половината истина. Другата половина е в това, че той управлява и промените – нещо, което минава за качество на Селена. Не че промените не извират от Селена – без нея те нямат откъде да дойдат, - но именно Сатурн ги управлява. Определената програма за всяко същество или нещо се контролира от Сатурн. Лошото, злото, кривото, несъвършеното се отстраняват от него като от опитен хирург. И по този начин постоянно светът се възвръща към сатвичната чистота на Битието. Пределното напрежение, което изпитват съществата, за да оцелеят – и физически, и психически, - иде пак от Сатурн, който се грижи за егото, за аза, за отделното същество. Създавайки живите същества като отделни форми, той се намесва, понякога драстично, за да ги защити. Защото Сатурн е съпругът, бащата, закрилникът. Неговата роля е носенето на тежестите, товара, умното разпределяне на благата, присъствието на справедливостта навсякъде. Като баща, той има правото да възпитава и с отрицателни средства. Най-големият му урок е смъртта, носеща тревога за всяко същество, защото го лишава от последната му собственост. Може да се каже, че смъртта е училище за егоисти и страхливци, които не искат да се простят с притежанията си, илюзиите си или предразсъдъците си. Това училище най-после става излишно, когато човешката душа престане да се подчинява на програми извън божествената.
Програмата на Бога е една – Любов! Така че Сатурн се грижи да запази всичко онова, което не възпира Любовта; и унищожава онова, което я възпира. Превратни и крайно неправилни са представите за Сатурн, като антипод на любовта. Напротив, Сатурн може да няма любовния вид на Венера, но неговата справедливост в любовта е абсолютна, за разлика от нейната. Закръглените форми на Венера говорят за много къс радиус, за център на закръглеността или чувството, който е много близко до нас или вътре в самите нас. Затова Венера има “симпатии” и “антипатии”, “близки” и “далечни”, възможности и невъзможности за отдаване и получаване на любов. Докато дългите, прави линии, от които е изсечен сатурновият тип, говорят за радиуси с много голям обхват, за център на чувството, далеч от близките и предпочитаните, който е или в безкрайността, или обхваща много повече от един любим или едно семейство. Венера, например, няма и понятие за страданието на неблизките същества, не се интересува от това и спокойно ги оставя да се изтезават, да умират. Без да трепне, тя си казва: “Те са чужди, не мога да огрея всички!...” Сатурн, напротив, той е вечният рицар, вечният Дон Кихот, който не може да бъде щастлив, когато знае, че някъде човешко или друго същество страда. Той отива в другата крайност – самолишава се от лично щастие, поради посветеността на чуждите страдания.
Сатурн обаче се превръща в сатанинско начало, когато егото заживее сáмо за себе си. Недоволството, подозрението, съмнението, користта тържествуват в сатанинските духове, които не могат да мислят за нищо друго, освен за себе си.Собственото благополучие, собствената сигурност, собствената кариера – всичко това тормози до смърт нисшия сатурнианец и той е в състояние да стане кожа и кости, само и само да изгори в мисълта за себе си. Те са “самотни”, те са “неоценени”, те са “пренебрегнати”, целият свят е срещу тях - но те са уверени, че ще му се съпротивят и ще му “дадат да разбере”... Амбицията е основен двигател на сатанинските психики. Те искат да се класират на първо място, с цената на всичко. По този път те погубват стотици възможности за щастие, множество природни и духовни блага, множество настоящи мигове, пълни с космическо значение. Нищожествата на светската суета опропастяват милиони талантливи и прекрасни души, безсъвестно отказвайки им място в живота и елементарни битови и душевни условия, само и само те самите да бъдат най-напред. При това, най-безсъвестните отиват най-нависоко.
Не че няма и не е имало изключения, но това е много рядко. Това са, именно, божествените Сатурнови типове, самоотрекли се от всичко лично, в името на една велика кауза, борба. Борбата, по принцип, е полето на Сатурн; и всяко същество в настоящия етап на еволюцията трябва усилено да се бори, за да оцелее или да докаже нещо ново на света. Именно, борбата с враждебните сили построява характера, аза, формата; награждава съществото с истинска красота, стабилност, небесно достойнство и непоклатимост. Сатурновата школа има за цел, никакви ветрове и катастрофи да не отлепят духовния алпинист от стената на неговата цел. Сатурн не изпуска – по това ще го познаете навсякъде: било плячката си, било най-възвишената си цел. Обаче адските сатурнианци образуват полето на социалния и мистическия пъкъл, в който всички вие се мъчите, страдате и се борите. Тези “специалисти” по корист и краен егоизъм, тези безсърдечни, вледенени и студени сърца са въоръжени до зъби с чувството за собствена правота и никога не може да им мине и най-малката мисъл за отстъпка – поради това и винаги светът е бил в такова печално състояние. Но те са необходими много, за да научат неоформените души на индивидуализация и самооцеляване. Те са треньорите на съдбата, които вие трябва да почитате и да не съдите, защото те не случайно са допуснати. Единствената цел на карма, която е допуснала представители на пъкъла в космоса, е да подтикне съществата към активност, будност, различаване, независимост. Тежките и свръхтежки страдания, лишенията, великото и невеликото мъченичество са засега единственият път към Мъдростта, единственото средство за развитие на емоционалния и душевния вкус и най–първият лост за преместване на цели планини от гордост и самолюбие.
Най-висшето благо, което носи Сатурн, е изработването на колективно, социално съзнание. Макар и носещ егоцентрация, той, именно, е максимално социален в своите висши състояния. Това е диалектика. Всъщност, Сатурн учи на максимално развито чувство за отделност, но ви показва и това, че кристализацията може да е трайна, само когато е във връзка с други центрове на кристализация. Ето защо, Сатурн ражда понятието и стремежа за структура, система, общност, съчетание. Всички природни и социални образувания се дължат на програми, спуснати от Сатурнова станция в космоса. Но самоизолацията на амбициозни, егоистични и себични духове от плана на Битието, самооткъсването им от енергетичните връзки с останалите значими елементи ги превръща само за няколко космични мига в точки с по-силен блясък. Този блясък е ограбен от други точки, които са потъмнели временно заради амбицията на самозванците. Веднага след това обаче яркият им блясък угасва напълно и те стават центрове на космически, социални и природни тумори. Така, винаги чувството за собственост, чувството за отделност и чувството за самоналагане се оказват основният канцерогенен фактор навсякъде.
Сега, да обобщим:
Посветеният в сатурновите звезди и планети, в мистериите на Хронос, добива нещо изключително, недостъпно и за най-висши ангели и божества. Това е точността. Прецизното, точното съобразяване със законите на космическата конституция и точното влизане в тайните процепи на времето дава в ръцете на “сатанаилите” универсален ключ към всички блага и постижения. Сатанаилите са елохими на правдата; човекът, като последно творение на Бога, също може да бъде “Сатанаил”, както и всяко друго същество от йерархията. Ако не може да постигне това божествено състояние чрез послушание, той го постига по пътя на страданието. Тогава той може да изважда всички жадувани неща по магически начин от всяко кътче на макровселената и микровселената и да се ползва от тях. Методът е един – концентрация. Напрежението на съзнанието, но не амбициаторното, а смиреното; страданията, противоречията, нещастията, лишенията са дадени единствено с тази цел – да ви държат в напрежение. Ако можехте да бъдете в постоянно напрежение, но при най-пълен вътрешен мир, и то не за постигане на бъдеща, а на настояща цел, тогава кармата ви щеше да отпадне мигновено.
”Настояща цел” е нещо непонятно за вас – тя значи самоотдаване на космическия момент с всичка сила, с максимално напрежение и пълна концентрация, без да се мисли за предишния и следващия космически момент. Това е импулсът на “Сат”! Една от трактовките на “-ана-“ пък означава способност за разграничаване на космическите моменти във времето и хармоничното им композиране в пространството. Докато “-ил“, по същия начин, означава техния синтез, с душевен продукт блаженство, и с умствен – всезнание. Сатанаилите умеят всичко това, но сатаните се отказват от блаженството и от всезнанието и се самонатоварват с чувство за дълг и някакво тясно познание. Те схващат дълга не като дълг към Бога и природата, а като задължение към близки, към формални закони и правила. Те стават, наистина, първи в своята тясна област, но заплащат за това със самотата и здравето си. Те изпитват чувството, че са изпълнили “дълга” си, но това става с цената на безнадеждно погубено лично щастие и космична задача. Те също са крайно социални, но се социализират не по отношение на космични елементи, а от страх пред реакциите на околните ракови клетки или вируси. Така че, най-накрая те се оставят самите да бъдат превърнати в такива. Тогава стават подозрителни, свадливи, зли, постоянно следящи другите дали се съобразяват със законите на вирусите - и постоянно осъждащи ги, когато не се съобразяват.
Астроформула на Сатурн:
Сат! Мóйра, Мóйра, Мóйра, Сат!
Прóтос, прóтос, Óмни прóтос, Сатанаúлус!
Предварди опасността с мощно прозрение;
направú ме струна на правдата;
утвърди ме в канара на служенето!
Астромолитва на Сатурн:
Превърни ме, Отче на безгрешните,
в послушен инструмент на доброто.
Прости ми миналите отклонения
и настоящите колебания.
Дай ми абсолютно истинно знание
и ме укрепи в незиблемостта на духовния мир,
за да ходя в пътя на справедливостта.
Нека да вляза в отверстията
на нужното време с точност до нула,
за да пребивая заедно с Тебе –
в нужното време и на нужното място –
там, където не искат да се съобразяват с Правдата.
Помогни ми да възстановя
нарушеното равновесие
и да построя на същото място
храм на истината!
Астроформулата на Сатурн – при особено важни случаи, за да се спасите или за да победите.
Молитвата – по вътрешно разположение или според аспектите.
2.05.1984 г
Няма коментари:
Публикуване на коментар