013.1984.03.14 Астролония холизатика - 2

Книга 2

УРАН

(Протáн)

С Уран се открива врата към световете на свръхсъзнанието. Уран, фактически, препредава рисуването на първообрази. Първообразите на живота се проектират в звезди като Сириус, но планетите от типа на Уран ги приспособяват към конкретните условия на дадена звездна система. Силата на Уран е в свръхсъзнателното възприятие. Последователите на мъдростта, окултизма, гностицизма са именно уранови типове.

 

Позицията на Уран не е творческа, както на Слънцето – неговия антипод, - а е откривателска. Уран живее за света на Новото, непознатото. С това обаче той не привнася нищо.

Разбира се, радикални, фундаментални промени се предизвикват и от Уран, които по същество са нови, но те се пораждат от новото съчетание на старите елементи. Уран не може да ражда нови елементи. Слънцето, Марс – ето кои са творците. Уран само съчетава по неочакван начин това, което те са родили. Ето защо Уран носи не жажда за създателство, а жажда за мъдрост, откровение, осияване, просветление. По същество, общото между двата полюса на будическия свят – Слънцето и Уран – е Уникалното. Но Слънцето ражда уникалното, а Уран го открива.

Пред човечеството сега се отваря именно уранова епоха: откровение, просветление, технически, научни и социални революции. Полюсът на Слънцето става подчинен: може да се наблюдава отслабване на създателството, за сметка на откривателството. Прогресът неотменно се диктува от Уран. Но неговата енергия отнема територии от световете на природното и духовното бащинство, от свещената вселена на майчинството. Уран – това е лавинообразен взрив от открития, но открития в света вън от нас. Той е, по неизбежност, центробежен, поради което насочва ума не навътре, а навън. Докато Слънцето подтиква към творчество, извиращо от глъбините на самия индивид, то Уран се интересува от нещата, сътворени от други индивиди. Ето защо, любознателността е първият Уранов импулс, поради което уранианецът жертва всичко заради новината, потресаващото откритие или разкритие. С това той твори нови общества и епохи, създава цели нови системи и даже вселени, обаче живата Божия искра в тях може да му вдъхне само Слънчевият човек. Така че хипер-интелектуалците, свръхинтелигентите, посветените, осияните и озарените не са винаги създатели на нов живот, особено ако са движени от презрение към традицията. Природното за тях е една “традиция”, с която те не могат да се примирят; простотата на Божието Слово направо ги вбесява и те, в най-добрия случай, гледат на него с умилението на “по-напреднал ум”, който счита, че нещата могат да се кажат по “нов”, “универсален” и “модерен” начин. Крайните уранианци, които затова и растат на височина – без баланса на закръглените форми, - подобно на сатурианците, се движат от радиуси с център, далеч извън тях. Това, несъмнено, придава много по-голям обхват и простор на мисълта и дейността, но с това предизвиква и обратните ефекти в психиката на този утвърден … “неутвърденец”.

В Свещените писания непослушанието е именно уранов плод, в лошия смисъл на думата. Всички положителни и отрицателни ефекти на детската психика се отнасят и за Уран. Положителните аспекти на Уран носят прилежание, послушание, търпеливо учене, следване и прилагане. Отличният ученик, примерният син или дъщеря, блестящият съработник на новаторски движения и системи – това е добрият лик на Уран. Пакостникът, немирникът, вечният беглец и непослушник, “блудният син”, търсещ все нещо вън от лоното на бащината обител – ето Уран в негативно осветление. На пръв поглед, това е несъвместимо, напълно отрицаващо противоположното; но именно Уран се отличава с живота на отражението, за разлика от Слънцето, което е радиация.

Нека поясним: и като отцепник, бунтар, престъпник, и като Син Божий, Уран се съобразява с нещо извън себе си: в първия случай – с жажда за външна свобода, а във втория – с Божия глас, идващ отвън, чрез посредник, бил той дори велик Учител. Така че, тази наистина драстична противоположност се обединява в Урановия фокус екстравертност – насоченост на съзнанието навън. И престъпният, и богопомазаният уранианец се разпознават безпогрешно по едно: те не се задействат, ако нямат помощ отвън, материална база; външна духовна или социална свобода, наличие на “глас”, “откровение”, “позволение”, “инструкция” и пр. – ето кое привежда в движение урановия човек. За него е немислимо реагирането на соларния тип: мигновеното отдаване на вътрешния творчески импулс, независимо от условията, условностите или постановките. Слънчевото начало, огънят, Абсолютният Дух произвеждат себе си и пространствата, живота извън себе си и всички бития и условия единствено чрез настоящия миг на пълната външна нищета. На соларния дух не му е нужно разрешение нито от Бога, нито от дявола, нито от когото и до било извън него – той просто се отдава на първия бликнал импулс. Той не си задава въпроса на “примерния” уранианец: “Правилно ли е това или не е правилно?”; нито на “примерния” сатурианец: “Ами какви ще бъдат последствията?” – той просто не може да бъде убиец на импулс. Нито си задава въпроса на “окаяния” уранианец: “ Има ли енергия и база за провеждане на импулс?” или на “окаяния” сатурнианец: ”Няма ли това да ми отнеме сигурността?”...

Положителното на Уран, което сега навлиза във владение у вас, е че той може да ви предпази от опасността да еволюирате прекалено дълго или да катастрофирате от пълен субективизъм. Прекалено изолираните от аспекти слънца са непоправими аутици – те се съобразяват само и единствено със себе си. “Пораженията”, които може да им нанесе Уран при негативни дирекции, прогресии или транзити, са единственият им шанс да излязат от тази своя тежка самохипноза и нарцисизъм, макар и жестоко катастрофирали – да добият начално понятие за еволюция. Обикновено това, което религиозните наричат “пъкъл”, както и психиатриите или затворите с тежък режим, инвалидността, болниците или, в най-добрия случай, невъобразимите самотерзания на подобни “непоправими” аутици – ето с какви средства строгият учител Уран се мъчи да породи в такива импулса да се съобразяват с чуждите истини, с природните и духовните закони, с необходимостта от обмяна на опит, радост, енергии. Съществуват дори божества, със симптомите на най-редовата психопатия на зодиакалния знак Лъв или на Скорпиона - тотална непроницаемост за истина, извън тяхната собствена. Тяхната упорита, отчаяна самоизолация от обективния свят, от колективните взаимоотношения, от необходимостта да общуваме, се оперира, рано или късно, от опитните хирурзи на Уран, които не могат да допуснат подобни тумори в Битието. Тези хирурзи обикновено оперират без упойка, тъй като единственият наркотик, самопроизвеждан от “аутиците”, това е самосъжалението и чувството за враждебност на целия останал свят. А този наркотик не действа при намеса на урановия скалпел. Именно за тези случаи се казва, че Бог се весели, когато затанцува справедливият гняв на наказващия Шива. Той знае, че нещастието и страданието са единственият метод за превръщане на индивидуализма в индивидуализация, на индивидуализацията – в персанализация, а на последната – в универсализация. Именно универсализацията е най-прекрасният плод на Уран, върхът на Урановата еволюция, целта на всяко развитие – божественото съвършенство.

Съвършенството – ето апотеозът на Уран – “небесният бог”! Бог не на дневното, синьо небе, а на космичните небеса, на безчислените светила и доминанти, неотменно сменяващи се едни с други, под ритмите на универсалното, всекосмично всебитие. Уран диктува на световете: “Вие сте съставни елементи на едно космическо Цяло”. Това космическо Цяло е в постоянно вътрешно самодвижение, поради което елементите непрекъснато изменят разположението си един спрямо друг. Ако вие не приемете този биологически и психологически факт вътре в себе си и извън себе си и не се превърнете в една безкрайна, пластична, жива вселена, откликваща на всеки възможен нов вътрешен или външен импулс – нов контакт, нова радост, нова ситуация, нов център и ново съчетание, - вие непременно ще бъдете премазани от хармонията на съвършенството! Съвършенството не прави компромиси. То е динамична система от взаимно свързани елементи, които не търпят самомнения, самохипнози, самоизолации или оставане в статично състояние. Уран е първият специалист по разглобяване на деформираната личност на съставните й части – ако потрябва, и с цената на връщането й в еволюцията от началната фаза на електрон, - само и само тази монада да свикне с мисълта, че е елемент от система, в която трябва да се подчинява доброволно на космични, биологични и психологични закони и да отдава и приема доброволно специфичните блага и енергии на специфичните елементи. Именно в този закон се състои и проявлението на “свободата, като осъзната необходимост”. По-точно определение на урановия тип свобода няма. Урановата “слободия” – при негативни позиции на Уран – е само временно явление, докато хирурзите на позитивния Уран демонтират и наново монтират развилнялата се безотговорност. А безотговорността на низшите уранианци е напълно диагностицирана: тя се занимава с отхвърляне на природни и духовни закони, заложени в нас от разумните същества – асистенти и професори на самия Създател.

Окултното ученичество – ето новата фаза на развитие, в която навлизат избраните души в епохата на Водолея. То няма нищо общо с рецептите на псевдоокултните и псевдодуховните школи, които се разпознават по това, че предлагат общи методи за всички последователи. Не че няма общи правила и методи, валидни за всички елементи от даден клас в даден цикъл от време, но всеки метод и всяко правило, според истинските школи на Мъдростта, се прецизират строго индивидуално в строго индивидуалните линии на личното време. Скотобойните на самозваните “окултисти” и ръководители на “школи” са обезобразили много повече души и сърца, тела и органи, отколкото официалните религии и системи, защото бацилът им не се налага по официален път, а се промъква в съзнанието на търсещия под захарната обвивка на неофициалността. Считайки се за свободен от външна, официална принуда, незрелият оглашен на подобна “окултна школа”, на практика, става роб на система от упражнения и предписания, която, най-често, не е съобразена с космичния момент, с националните особености и индивидуалното начало.

Затова Слънчевият полюс на двуцентровата будическа душа много сериозно ви предупреждава: не приемайте едноцентрови Уранови претенции! Констатирате ли, че лидерите на дадена “школа” се грижат прекалено страстно за унифициране на методологията, правилата, принципите, “рецептите на поведение” в тяхното общество, пазете се от такива школи! Ако Уран преобладава, наранен от липсата на артистично равновесие, на индивидуална интерпретация; ако програмата и конституцията на пропагандираното общество или система предписват да правите еди кое си упражнение или да се въздържате от еди кое си “отклонение” по строго определен начин, валиден за всеки друг последовател – бягайте от такава “школа”!

Особеното на Уран е, че той е единство от жажда за система и жажда за свобода. Ето диалектическата формула на универсализацията! Слънцето, като позитивен полюс на душата, също е диалектическо единство, но единство на жажда за живот и жажда за творчество. Когато тези четири основни, взаимопротивоположни жажди, намерят своето квадриално диалектическо единство, тогава може да се каже, че човек е развил своето будическо тяло – или душата му е станала "обширна като вселената". Когато такава една душа, с развита хармонична квадриалност, се венчае със своя дух, постигнал своята хармонична квадриалност, и със своя разум, узрял по същия начин, вече може да се говори за развито духовно тяло. Когато развитото духовно тяло, снело в себе си диалектически трите духовни квадриалности, сключи своя велик космичен брак с развитото природно тяло – съчетание от съвършен интелект, съвършено сърце и съвършено физическо тяло, също съюзили взаимно своите квадриалности, – тогава вече можем да говорим за Новия Човек. Той се отличава по това: като проекция на Космическия Човек, в него последователно светват и стават център на космична обмяна милиарди и милиарди различни системи и центрове. За Космическия Човек не съществува понятието “грях”, поради което той не възпира самовъзбудата на който и да е свой божествен център. За Космичния Човек няма “небожествени” центрове, органи или системи. За Космичния Човек няма състояния на пасивност, освен когато трябва да преживее чужда активност. Единственото определение за "грях" при урановия, Космичния Човек, е неоткликването на космичния импулс. Единственото определение за “престъпление” при Космичния Човек е задържането на една доминанта повече от определеното за нея време.

     Астроформула на Уран:

Протáн, Протáн, Протáн!

Тил, нотил, Протáн!

Утúн, обтéл, обтанаúл!

Рисувай в ума и душата ми, Отче небесни!

Свали от съвършените светове

образи на свободата, на красотата,

на небесната Мъдрост!

Освободи ме от безотговорност;

направи ме неотговорен към неверните на всемира!

             Астромолитва на Уран:

Отче на плаващите в просторите!

Усмивко на безбрежното реене,

прозирна Виделина на творението,

искам да приема зората Ти!

Направи ме предначален като Тебе,

разшири ме абсолютно навсякъде като Тебе,

прояви ме в просторите

на разнообразните множества,

не ми разрешавай да бъда вързан за малко обекти;

отнеми тази чаша от мен и ме помилвай –

да не ме застигне смъртта на човешката проза.

Оставам Ти верен, в жажда за озарение и обмяна!

11.05.1984 г.,

НЕПТУН

(Бон)

           

Посейдон е бог на морето. Праматерията е в “посейдоново” състояние, прадухът – също. Онзи стадий, в който същностите не са разграничени, е носител на нептунови влияния, но той не е само исторически стадий – преди всичко, той е постоянно, вечно поле. Нептуновият принцип управлява полето, а Меркуриевият – но Меркурий в Дева – управлява веществото. По-нататък ще говорим за една планета, която управлява Дева и има много общо с Меркурий, но е вън от орбитата на Плутон. Полето е непрекъснато, веществото е прекъснато (Представите на някои физици за прекъснатостта на полето са неверни – шуплесто поле не значи прекъснато – допълнителна бележка от Елма).

Полето няма състояние на разединение и прониква веществото. Полето е израз на Универсалната Любов, която слива и подтиква към сливане всички части на Битието. Полето е Нептунов източник. То работи за възвръщане на душите и нещата в лоното на предначалното единство. Разумността на Нептун е истината като любов – друга разумност той не признава. Привличането, гравитацията, е естествен физически израз на Нептуновата същност. Тя ни прави подвластни на общ център. Но без силите, които наричате центробежни, вие не бихте могли да добиете индивидуалност и затова пътят на душата е озарен от единството на привличането и отблъскването.

Привличането – ето стихията на Нептун. То произтича от самата същност на Бога, ражда се от недрата Му. Опитността на съществата в света отново трябва да се насити с енергията на Духа, поради това те циклично се завръщат в прародината си, сливат се и пак се разлитат за нова опитност. Понятието “сливане” е Нептуново понятие. Синтез, пробуждане на колективното съзнание, физическо и душевно привличане, всички възможни форми и средства, усилващи чувството за слятост с нещо по-голямо, нещо допълващо ни – това е все от Нептун. Най-мистичното единение с Абсолютния Дух, разливането на душата по вселената, съпреживяването на познание и любов, независимо на кое поле от микро- или макровселената, в коя звезда, планета или протон става това, се предизвиква от Нептун (“Елементарните частици” са вихри, а не планетки, но те се завихрят около цели светове – б.п.). Силата на нагона за продължение на рода, всъщност, е Нептунова, а не Марсова или Венерина. Марс само носи полюса на мъжката устременост, а Венера – на женската готовност. Привличането обаче иде от Нептун.

          Нептуновият тип е много приятен, одухотворен, емоционален, привлекателен, силно магнетичен. Той носи на света поезия, нежност, красота, финес, доброта и пожертвователност. Носи много небесни дарове и тайни, които разкрива с лекота. Нептун плува в обич и любов, предава я неотразимо на околните, подкосява краката от нега и прелест на очите, прави приказен и удивителен всеки миг на живота, до който се докосне. Представата за рая иде от Нептун. Никой не може да си представи рая без блаженство, пълнота на живота, сладост, щастие и много любов.

          Преди всичко, Нептуновият клас същества не може да различава обектите на любовта. За него е неизпълним, абсурден класическият опит с двете растения, едното от които трябва да се облива с любов, за да се докаже нейното въздействие. “А другото?” – пита се неотменно нептунианецът. Той не може да си представи как едно същество ще бъде изоставено, за сметка на друго. Тази невъзможност се разлива не само върху съществата, но и върху нещата въобще. Затова най-великата трагедия на Нептуновия тип е безкрайното сноване между все нови и нови обекти на интерес и внимание, на грижа, познание и любов. Нептунианецът, който още не е изградил едно висше тяло, наречено “мюонно”, не може да направи своя избор и непрекъснато пътува със скоростта на любовта по “по реките на Вселената”. Потресаващ е животът му, защото Нептуновият човек или серафим не престава да мисли как да превключи от един любим на друг, от едно пространство на друго, от една приказна феерия в друга. Най-непозволеното нещо, за което се плаща с кръв и карма, е да се опитвате да спирате подобно същество в безкрайното му сноване из “потресенията” на Битието. Нептунианецът живее, “потрисайки се” – на него са му необходими силни и вълнуващи преживявания, постоянно плуване в прелюдията на първата любов, в медения месец на първата женитба. Той абсолютно не приема прозата на живота, отблъсква и най-малкия намек за милост към тези, които му се противопоставят. Не понася спора, противореченето и противопоставянето по никакъв начин и в никакви форми. Бягството е единственото му спасение, отсъствието – единственият урок, който дава; тъжните очи – единственият признак на тежката катастрофа, която преживява душата му при въплъщение на планети като вашата. Невъзможността за мигновено сливане прави нептунианеца дълбоко меланхоличен. Емпатията му (вчувстването) е нежно физическо и душевно призоваване на околните към единение, към разтопяване на айсбергите, ликвидиране на предразсъдъците, прощаване с комплексите, пренебрегване на обстоятелствата.

Носещите пози, носещите маски, носещите фобии, носещите мании – ето слабото звено на човечеството, в което обикновено се препъва Нептуновата душа и страда дълбоко, жестоко, трагично, неутешимо, докато се изтощи и си отиде окаяна от Земята. За нея всичкият този театър не струва колкото една прашинка в стъпката на любовта! Мизерни и неживи кукли, марионетки му изглеждат улисаните в грижите си земни хора, които животът на душата, на небето, на силните и нежни вълнения не ги докосва. Никой поет досега, който не се е сдобил с наченки от “мюонно” тяло, не е живял дълго на Земята. Поетите, поетичните души, влюбените, жадните за сливане и любов не могат да останат на една планета, на която любовта и вниманието се продават, нежността и ласката се пресмятат, спонтанността и откликът се замразяват. Небето, както и влюбеният, пита но не както пита земята: Неговият въпрос не е различен по форма, но е дълбоко противоположен по съдържание и смисъл. Когато душевният пигмей си задава въпроса “А после?”, Небето и влюбеният също си го задават, но пигмеят се страхува какво ще стане със сигурността му, докато Небето има предвид смъртта, като следствие от спрян импулс. Моралът на слабите е самосъхранението; моралът на силните, на нежните нептунови деца е никаква сигурност и пълна неизвестност.

Но Нептун, както всяка планета, има и обратна страна. Морската болест е добър пример за Нептуновото опиване от промените и нестъпването на твърда, принципна земя. Пиянството, наркоманията са първо психологичен, а след това физиологичен факт. Разюзданият разврат и необузданата полова всеядност, нищо не признаващият пълен нихилизъм и анархизъм, потопяването в течението на живота без всякаква висока и далечна цел, усиленото търсене на наслади и оргазми от всякакъв тип, неистовото бягство от каквито и да е задължения, пълната безотговорност и елейните тиради в нейна защита, нежното съзерцаване на илюзии и фантасмагории, достигане до състояние на самохипноза – ето един кратък и далече непълен списък на феномените, породени от липса на “мюонно“ тяло. Не че и тези изчадия на пъкления Нептун не са дълбоко нещастни, не че и те не умират рано от пълно изтощение или чрез посягане на себе си, но животът на Земята не познава по-еднакви мотиви на по-потресаващо различни прояви, като тия на нисшите и висшите нептунианци. И едните, и другите, са безумни от жажда за сливане, но първите – с каквото им падне, а вторите – само с нещо красиво или пък от милосърдие и съжаление. Негативните аспекти на Нептун свидетелстват за богатия регистър от пороци, породени от жажда за сливане или от бягството от прозата на живота, а положителните – за всички най-тънки и пребогати нюанси на любовта, красотата, небесните пътувания, мистичното единение, озарението на сърцето от поезия и Слово, милостта, благостта, състраданието, самарянството, беззаветното служене и помагане на другите.

Животът е многостранен. Нептун може да залее духа и душата ви, ума и сърцето ви с прилив на най-мощни божествени токове, да предизвиква небивал подем и растеж, да ви отвори очите за неописуеми видения и контакти, да ви пренесе там, където не сте и сънували; да ви пробуди за “Новото Небе” и “Новата Земя”, да ви отнесе с “небесни колесници” в царството на Отца ви, където всичко диша любов, носи любов, иска любов, трепти от любов и преживява любов непрестанно! Но тази мощна вълна може да ви удави безмилостно, ако ù се съпротивлявате или ако не сте могли да стигнете до някой бряг, наречен Школа, Учение, Принципи или Цели.

                   Астроформула на Нептун

                   Бон – Ол – Постýриус!

                   Бон – Ол – Пондýл!

                   Овинóл, овоúн.

                   Осилóний!

                   Отвори ме, живи Отче на живите,

                   за божествената обич и радост!

                               

               Астрофмолитва на Нептун

Аз, който съм се родил от сливане,

нека се слея най –силно!

Направи, о, Боже на небето,

да пребъде Любовта ти и на земята;

нежно слей и съедини в съюз непобеждаем

онзи, който жадува, с онова,

за което жадува.

Утвърди ни в неизлечимата сила на привличането,

което си ти самият, в твоя най-милостив

и божествен образ!

Живот, от който не бягам,

е живот, който ще ме преизпълни.

          Амин!

21.05.1984 г.

                    ПЛУТОН

(Нюл)

         Ратува за сваляне на “Небесното царство” на Земята. Координира Божественото с духовното. Определя пътищата и методите за управляване на колективи. Преобладава волевият импулс, но не на личната, а на колективната воля. Астрологичен управител на Овена. Разпределя енергията по хиляди канали, но справедливо за всички.

      

       Мисълта при него не пречи на импулса, както в някои други случаи. Основното при Плутон е мозъчната координация на процесите, но чрез яснодействие, а не съзнателно. Усилията на йога и някои подобни системи да направят съзнателни функциите на яснодействието и да ги управляват, са нож с две остриета.

        От една страна, те са прозорец към онова, което се нарича будност на съзнанието; от друга страна, се намесват в природни процеси и механизми, които са много по-разумни от неразумния “йога”. Пределно ясно трябва да се прокара черта между школите, провеждащи насилствено вмешателство в природните програми, с цел властване и високо самочувствие, и онези школи, които препоръчват постепенно развитие на яснодействието, според темповете на разумната природа.

 Не че няма ускорение на това развитие – именно затова съществуват подобни школи, - но то не става с насилване на природата, а с интензификация на служенето и пределно натоварване с проблеми. Отшелниците, които развиват “свръхкачества”, никога не могат да утвърдят Новия Човек, понеже нямат проблемни ситуации. А проблемни ситуации се разрешават единствено и изключително в социална среда. Останалите умствени и духовни задачи нямат особено значение за развитие на атмическото тяло. “Атма” значи дух, но дух не природен, а троичен, т.е. – социален, културен. Природните духове, които помагат на факири и йогисти да показват разни фокуси, в никакъв случай не могат да развият атмичното тяло, което е тяло на социални добродетели. Само с акумулиране на природни енергии не се става истински йога или духовен човек.

        Този път, през който минаха аскети и отшелници на миналите векове, имаше за цел именно почистване и акумулиране на природната енергия, т.е. на праната (Тук Елма дава общоприетото тълкуване на прана; по-късно ще нарече това “сáлма” - б.п.), докато “Áтма” е духовна енергия и тя се организира единствено и само в братска среда. Обществото, което сега съществува, още не е никакво общество, от гледна точка на Атма: това не са социални, а социоидни отношения. Трябва да се разграничават мотивите на отношенията, а вашите мотиви са още под властта на животинското царство.

           

Бог Плутон грабва Персефона, за да се ожени за нея и да я направи кралица на подземното царство. Великият акт на “Приставането” се замества аварийно от “Грабването”, когато момата (човешката душа) се е замаяла в материята и иска да подражава на смъртните. Грабването, даже от Смъртта, понякога е единственото спасение, тъй като душата се връща в един съвършен свят на вечната красота, младост и безсмъртие, вместо да гние като всички останали от лични чувства в зомбирано земно тяло, което се опорочава от смъртни хора и ръкотворни неща и затова подлежи на развала, болести и смърт. Именно затова Плутоновите мутации или възкресения се дължат на НКЕ – Неличната Космична Енергия и изпълнението на Волята Божия. (б.п.)

           Праматерията, за която говорих в урока за Нептун, се организира от праенергия, извираща от Плутон. Но за разлика от нисшата Плутонова октава – Марс, - тук енергията се индуцира не от изпълняване на личното желание – тук тя се поражда от координиране на колективните желания. Не прилича и прилича на Марс: прилича, защото действието е спонтанно и изпреварва оценката, мисълта, процесите на задържане; а не прилича, защото при Плутон това спонтанно действие произтича не от жажда за лично удовлетворяване на потребностите, а от импулса да удовлетворим потребностите на другите.

           

 “Грабването” ни от Плутонови Посветени – Синове Божии или адепти на Бялото Братство, завършили своята космична еволюция, - е най-големият ни шанс на прага на V-пентаграмно посвещение, Възкресението. В митологията то е представено като «отвличане» в «Подземното Цартво», но всъщност това е трансформация на смъртното ни тяло и съзнание в едно безсмъртно и вечно младо и красиво тяло в Новото Небе и новата Земя. Грабването се налага, когато сме поканени да пристанем на безсмъртен, но ние още нямаме космически вкус и има опасност да се отдадем на някой смъртен партньор или адски инструктор. В повечето случаи, през много прераждания ни оставят в ръцете на смъртните, за да проверим вкусовете и теориите си, но има редки моменти, когато съществува опасност за искрата ни Божия или монадата ни и тогава «Грабването» се извършва с пряка заповед от Бога. (б.п.)

          Подчертавам множественото число: другите; защото другият много лесно се задоволява от Венера и Луната. Уран, Нептун, Плутон са планети на свръхсъзнанието, именно защото това съзнание е насочено към всички – към групата, колектива, народа, човечеството.

          Плутон е пришелец, но той предава волята именно на колективното, Всемирно Братство. Ползата за всички носи именно Плутон, както Нептун носи любовта за всички, а Уран – мисълта и мъдростта за всички.

          Както мозъкът интегрира дейността на всички органи, системи, клетки и центрове, така и Плутон в Слънчевата система определя нивáта на функциониране, нивáта на творческа свобода; умножава и съкращава притоците на енергия; носи нови придобивки за провеждащите токовете му и руши съдовете, които не искат да се съобразяват със системата от скачени съдове.

          Основата на Плутоновия тип е мисълта за благото на всички. Великият подвиг за правда, равенство и братство, носителство на мир, хармония, благодат, изобилие и щастие навсякъде; мощта на Плутоновия тип с неговите гъсти вежди, орлов нос, стегната фигура и светкавични реакции иде от една мисъл за “Общото Дело” – дело, посветено на група, много по-голяма от микроскопичните социални групи брак, дом, семейство и пр. Опозицията Овен–Везни е израз именно на този класически конфликт – понякога на живот и смърт – между интимната социосфера (знака Везни) и живота навън (знака Овен). Не че има нещо нередно и опасно в личния живот – сáмо и единствено той може да бъде опорната точка на колективното битие, - но когато личният живот стане пречка за връзка с Цялото, то той по необходимост и неизбежност, се разрушава. Точно тъй рухват и системите на колективните взаимоотношения – били те космични системи, звездни цивилизации, планетни монархии или държави, - които не осигуряват интимния мир на индивида.

          Плутоновият тип е силно волеви, много голям идеалист, но и железен практик, неотстъпващ на нищо и никого, когато се касае за общото благо. Той не вижда пред себе си нищо друго, освен целта, която си е поставил, но тази цел неотменно е свързана с много хора. На неговите плещи неизбежно тежат грижите за не един и двама души, за не десет и двадесет. Той не оправя собствения си живот, освен с единствената, близка или далечна цел, някога да може да управлява събития и процеси. Общото между слънчевия и Плутоновия тип е, че те са винаги център на група, но слънчевата група се върти около самото слънце, а Плутоновата – около общ център, наречен “велико дело”. Друг е въпросът, кое е “великото дело” за различните Плутонови представители. По същият начин, и юпитерианците се въртят около една “велика идея”, сатурианците – около “велика реалност”, марсианците – около “велико желание”, венерианците – около “сродната си душа”... Излишно е да продължавам – за останалите планети сами можете да се сетите. Но Плутон е над всички, като завършек на Слънчевата система или като нейно начало – зависи от гледната точка. Наистина, той не е последната планета, но е последната минерално-магмена планета от вашата система. Останалите планети не са от такава материя, затова още не са открити от астрономите. Това обяснява окултно защо Плутон е вход към “подземното царство” – царството на планетите, които имат магма и концентрирани метали в ядрото си. “Подземното царство” или “Хадес”, “пъкълът”, “адът” са една неправилна представа за живота под кората на планетите, който е живот, много по-организиран от този над нея. Това е един “железен закон”, но закон на доброволно подчинение, пълна хармония и съгласуваност, тъй като в центъра на всяка планета или звезда се намира именно нейният мозък, а магмата или плазмата е само “физиотоковата” атмосфера, излъчвана от мозъка. Там йерархиите са с един разряд по-висши от биологическите йерархии и те се отличават именно с Плутоновия импулс – изпълнение Волята на Цялото. Там, както и в Космоса, съществуват условия за свръхпроводимост, което реализира далекодействието в мигновеното действие на управляващия Център безотказно. Преди свободната воля да се е родила в човека – като последно творение на Битието,- в него е съществувало сáмо подсъзнание и свръхсъзнание и той се е предавал на праимпулсите без никакво съпротивление от страна на индивидуалността. Споменатите йерархии са наистина от много висш клас, но и те трябва да минат през човешко въплъщение, за да се научат да разграничават индивидуалния глас от колективния и да почитат и пазят свободата на околните. Именно с организирането на атомите в земната кора и над нея се проявява “принципът на неопределеността”, както го наричате вие, според който електроните имат право на индивидуално решение. Не е така в плазмените и магмените процеси, нито в неутронните ядра и звезди. Това е именно Първичното, Плутоново състояние на материята и съзнанието.

          “Синовете Божии”, “гражданите на вселената”, “Белите Братя” са синоними на Плутоновия човек, който е завършил своето развитие на планетно ниво. Ако Уран съзерцава и вижда всичко, ако Нептун преживява всичко и се намира навсякъде, то Плутон ражда импулса да организира видяното и преживяното отново на планетно ниво – да превърнем планетата си отново в “райска градина”, в “Новия Йерусалим”; да свалим “Царството Божие” на земята. Мантрата “Както на небето, така и на земята” е Плутонова мантра, дадена от Христос не случайно. Тя полага началото на минералното тяло и минералното човечество на вашата планета. Неговият основен девиз ще бъде несъпротивление на космичния импулс, а основната му дейност –организиране на нови планети, земни райове. Именно минералният човек е апотеозът на Плутоновите влияния. Вие сега сте много далече от него, защото степента на свободата, т.е. свободната воля на вашите електрони е все още напълно хаотична, макар и подчинена на някои основни закони. Минералният човек, под въздействието на Плутон, ще може съзнателно да настройва орбитите на електроните си под строго определени ъгли спрямо ядрата, от което ще следват неговите неограничени творчески и енергетични възможности.

          Но Плутон е нещо ужасно, когато е зле аспектиран. Той е многократно по-страшен от Луфицер – планетата Марс; или Сатанаил – планетата Сатурн. От Марс можеш да избягаш, ако си го овладял; Сатурн можеш да го убедиш, ако си се научил на ум и разум от страданията, но Плутон е последният “Пазач на Прага”, който създава най-солидни затвори и тоталитарни режими. Могъществото на владетеля, господството на тирана, волята на премиера, скиптърът на монарха, заповедта на генерала, престъпният деспотизъм на домашния първенец или на началника в службата – ето къде се крият опасностите на зле настроения Плутон. Плутонианецът от пъклен произход преминава през трупове, премазва народи, смачква хиляди лични воли, опропастява стотици съдби, разстройва нервите и здравето на семейства, общества и народи, само и само да се изпълнят неговата воля и неговото решение, представени демагогски за колективни. Плутонианецът винаги има самооправдание, както, между впрочем, всеки друг представител на някой пъклен планетен аспект. Плутоновото самооправдание неотменно е “сигурността на космоса”, “сигурността на обществото”, “сигурността на държавата” или групата. Заради нея винаги, без замисляне, се жертва сигурността, спокойствието, щастието и даже живота на отделния индивид, на малките социални групи – влюбени, съпрузи, семейства. “Голямата правда” неизменно смазва “малката правда”, от което машината на едно общество наистина продължава да върви още няколко дни, месеци или години, но никога повече от няколко века. Насилието - но не личното, марсианско, престъпно насилие, а организираното, администрираното, “законосъобразното” насилие – ето стихията на пъкления плутонианец. Той никога не е в състояние да проумее основния закон на космоса, че самият космос би рухнал мигновено, ако не се грижи за правата на най-малката елементарна частица. Превращенията, метаморфозите, мутациите на Плутон, за които ще говоря по-нататък, са особено типични и за адските му представители, макар и в отрицателен смисъл. Героят, борецът за правда, пламенният, жертвоготовен идеалист и приятел, попадне ли веднъж в машината на утвърдените нормативи, съгласи ли се с тях, пред очите на всички се превръща в своята антитеза: продажник, тунеядец, бюрократ, палач на човешки души и сърца – отново в името на “правдата” и “закона”... Ето, всъщност, и картината на ада, много по-страшен от религиозния ад, какъвто всъщност не съществува. Има, фактически, един пласт под земята и ниско над земята, най-много до един километър височина, където има условия и за астрални престъпления на нисши духове и елементали, но техните пакости са незначителни в сравнение с престъпленията на въплътените Плутонови жреци на Хадес. Те обаче също имат важна роля, защото изпитват – без самите да съзнават това – предаността на човешката душа към космическата й родина и предоставят на космическите следователи и кинооператори изобилен материал за вашето поведение при проблемни ситуации.

          Накрая ще завършим по-светло с урока за Плутон, изтъквайки неговата роля на мутатор. Превръщането на какавидата в пеперуда, раждането на всеки нов вид от стария чрез мигновена психо-биологична революция, появяването на нови органи и системи, така наречените “микровъзкресения”, както и възкресението по принцип – всичко това е под влиянието на Плутон.

           Ако Уран носи информационната програма на новия вид, ако Нептун одухотворява тази програма с присъствие на жив дух, на божествена монада или групова душа, то именно Плутон организира мигновено веществената материя или социалните елементи в нова планетна структура. По същия начин, той е в състояние да реставрира мигновено поразена по някаква причина структура, понеже има силата да твори, да привлича частици от пространството и да ги разпределя по местата им в информационната идеална матрица. Ето защо Плутон е и Белият или Черният Маг. По принцип, както ритуалната, фолклорна магия, така и окултната, отговарят на влиянията на Плутон. Девизът, ефектът на Плутон е един: “От нищо нещо”. Това важи не само за плутоновия жанр “вълшебни приказки” или школите от типа на “магически реализъм”, но и за всеки акт на духовно усилие, при който се видоизменят природни или социални структури. Но при всички случаи плутоновият тип видоизменения са мутации, дори и когато са предшествани от Слънчеви, Марсови, Юпитерови, Уранови или Нептунови освобождавания на енергия. Целта на Плутон е организиране и координиране, независимо от равнището. Жаждата за власт и надмощие, с връх в историята и съвременността милитаризмът, военщината и повсеместната милитаризация на културата - това е само сянката на този Плутонов импулс.

          И така, живият Плутон – Плутон на божествено ниво – е брат на човечеството, Христóв съратник и работник за установяване на космическия ред на Земята. Той е силен, без да е насилник; правдив, без да е формалист; съвършен организатор, без външна организация; идеален воин на космоса, без употреба на каквито и да е оръжия, освен силата на Доброто и мощта на пълното самоотречение. Плутоновият посветен е действителният ръководител на всяко тайно и явно общество, без другите да подозират това. Той не прави собствени планове, не разпределя задачи по хората, не наблюдава дали те изпълняват или не изпълняват плана на небето, не критикува никого и изглежда напълно сляп за пропуските. И, въпреки това, организира около себе си мощни групи или движения от будни и съзнателни души, които, както пръстите на двете ръце, се събират в нужния миг и на нужното място под импулса на яснодействието, на което Абсолютният Дух е Първодвигателят, а не някакъв външен, човешки организатор. Така се създават истинските братства и планетни райове; така, именно, белите кръвни телца на всемирното човечество се озовават неизменно и винаги там, където на една клетка – т.е. на Цялото – нещо е жизнено необходимо. Пълната взаимозаменяемост на всеки Син Божий с всеки друг, в която и да е функция, необходима на Цялото някъде, в някой момент, е основен белег на разцъфтял Плутонов олтар – сферичната чакра, образуваща хилядолистника около тялото, а не само около главата.

          Христовият хилядолистник или “олтарът на възкресението” не създава светии с ореоли само около главите, но “Братя и Сестри на Човечеството”, нямащи лична воля. Или - казано по-точно – отдаващи личната си воля в ръцете на колективната воля на Космоса. Това значат думите на Христос “Сине Мой, дай Ми сърцето си!” – т.е. емоционалните, личните, интимните предпочитания на Везните се снемат в огъня на Овена. Невъзможността да не бъдеш близък с близкия и да бъдеш близък с неблизкия, тотално се превръща във възможност да бъдеш всякакъв с всичко и всеки, ако това е Волята Божия. При това, личните вкусове не са унищожени, индивидуалните предпочитания продължават да съществуват. Сърцето не се убива, както при светещите само около главите, но преминава на прекрасна и славна служба: първо на всички, а при отдих – и на собствените си вкусове.

                   Астроформула на Плутон

                   Нюл, Нюл, Нюл, Нюлáм!

                   Сат, Ло, Сат, Лон, Сат Пралáм!

                   Истина ме оживи –

                   на любовта беззаветно да служа!

                Астромолитва на Плутон

Прояви се в Христовия ми престол,

Отче на силите!

Нека просветне духът и душата ми

в моето тяло, за да работя

за Твоето царство тук, на земята.

Предай ме в ръцете на онзи,

който има нужда от мен;

не давай в ръцете ми този,

от който аз имам нужда.

Отметни от пътя ми ложето от трънени истини,

които карат нещастните хора

да служат на идоли;

обикни чрез мен всички ония,

които са необикнати още от никого.

Завържи чрез мен това, което е на небето,

да бъде вързано и на земята;

а което е вързано на земята,

да бъде вързано и на небето.

 Моля Ти се най-коленопреклонно:

не ми позволявай да стана един от ония,

които променят света, а не себе си,

и ми дай сила да правя добро,

без да се питам гóрен ли е твоят нещастен син,

на когото помагам, или долен.

И ме пази от най-страшните врагове

на Твоето царство –

от ония, които ме искат за себе си.

          Амин!

30.05.1984г.

ТРАНСПЛУТОНОВИ ПЛАНЕТИ

          Не се спирам обстойно на трансплутоновите планети, понеже не сте още готови. Понятията свързани с тях, са извън сферата на вашата еволюция и няма смисъл засега да проявявате интерес към тях. Трябва само да поясня, че няма предел на усъвършенстването и че над свръхсъзнанието стоят ултрасъзнанието и хиперсъзнанието.

          Подсъзнание, съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание, ултрасъзнание и хиперсъзнание – това са шестте обекта на езотеричната астрология и психология, обединени от Божественото Съзнание. Наистина, има още три планети след Плутон, които в бъдеще ще развият вашите съзнания, по-горни от свръхсъзнанието. Предметът на този урок ще бъдат именно тези три планети, които още не са формирани както познатите ви, тъй като всяка планета или звезда се формира или идва при наличие на съответния тип съзнание. Пределът на съвършенството стигнат на Земята (Елма има предвид не само Земята, но и Слънцето, и цялата слънчева система - б.п.) , е свръхсъзнанието. То сега се приема като синоним на Божественото Съзнание, но всъщност е само част от него. Няма да се разпростирам върху този предмет, направо ще говоря за новите планети.

РЕНУН е мостът към ултрасъзнанието или – както вече знаете от “Звездни приказки” – към ултравселената. Свръхсъзнанието утвърждава силите, йерархиите и строителството на свръхвселената (супервселената). Той е синоним на духовното съзнание, което включва потребностите на духовните тела на съществата – причинно, будическо и атмическо, според източната традиция. Обаче над духовния свят присъства божественият, който е обединител на духовния с физическия. Понятията “ултра”, “хипер-” и “тот-” нямат покритие в живота на духовния и физическия свят – те са божествени. Това, лошо преведено на славянски, звучи така: “ултра” – “в”; “хипер” – “а”, и “тот”- ... е съвършено невъзможно да се преведе в близките 15000 години. В този смисъл, съществуват “всъзнание”, “асъзнание” и ...х-съзнание. (Хиксът тук замества в земните езици представка за третия вид съзнание- б.п.) Първото Аз наричам “съзнание на микровселената”, второто – “съзнание на абсурдната вселена”, а третото – “съзнание на Абсолютния Дух”, което е неизречимо. (Днес ние знаем, че има разлика мeжду Тот и Абсолютния Дух. Сведенията по-горе подлежат на изясняване, защото във всички останали осияния Елма твърди, че абсурдът произтича от Тот и че абсурдната вселена е тотвселената, докато в хипервселената абсурдът е само единият полюс. Елма се включи веднага [5.05.138 (2002)г., 13,42ч.]: “Абсолютният Дух е подводната част на “айсберга”; хипервселената проявяваше абсурда в момента на “Астролония Холизатика”. Сега почва да доминира милостта”.

           Работете неуморно за проумяване на тези най-високи равнища, но не се надявайте да постигнете скоро техните състояния на практика.

          Ренýн е планетата, която някога ще развие във вас “всъзнанието”, т.е. ултрасъзнанието. На нивото на физическата и духовната вселена също има проекции на това божествено съзнание, а именно: микросветът - във физиката; и аскезата – в психологията. Потъването в собствения микросвят; прякото пътуване във вселената, но не навън, а навътре в себе си – това е нещо известно от най-дълбока древност. Но пред човечеството все още стои неразрешен въпросът за методите. Някои посветени и всички велики Учители наистина пътуват по ултравселената – опознават, последователно и едновременно, безчислените цивилизации, населяващи техните собствени полета и “елементарни частици”. Те постигат това чрез аскезата, но не тъй, както я разбират и практикуват повечето “подвижници”. Ако духовната аскеза непременно изисква отказване от нещо за сметка на друго нещо, то божествената аскеза означава насочване навътре в себе си и преживяване вътре в себе си на всички неща, които другите търсят отвън. Обаче това съвсем не значи самолишение от функциите на даден център или система, обявяване на някой божествен извор за “греховен”. Просто, потъващите навътре в себе си намират всички блага на природата именно вътре, а не навън. Помислете колко умопомрачително повече са елементарните частици, в сравнение със звездите и планетите! Ако рионúдите – съществата, познаващи всички звезди във вселената; и тоунúдите – познаващите всички обекти в супервселената - са постигнали предела на физическото и духовното познание, то познанието и животът на ултра-йерархиите може бледо да се представи количествено, като се умножат познанията на рионидите и тоунидите по броя на елементарните частици в една статистически средна звезда, плюс броя на идеóните в една статистически средна духовна звезда. Това ниво на сравняване може да се проумее само от математици и астрофизици, само от мъдреци. Ренун не може да се открие с телескоп, защото е обект в друго измерение, а физическият му носител е елементарна частица с особена мощ зад пределите на Плутон. Това някои вземат за черна дупка, други – за липса на звезди в определена област на небесната сфера. Подобни космични обекти, когато са на извънгалактично разстояние, се възприемат като “квазари”, както се възприема и вашата Ренун от цивилизациите извън вашата галактика. Способността на квазарите е да бъдат елементарни частици в пределите на собствената галактика (или струпване от галактики), но да се отчитат като свръхмощни космични обекти, съдържащи множество галактики, когато се намират на голямо разстояние. Тяхната величина и сила се намалява с микромерките на микросвета (с намаляване на радиуса) и се увеличава с макромерките на макросвета (с увеличаване на радиуса). Ренун, по този начин, е представител на ултравселената във вашата Слънчева система. (Нов проблем: от осиянията сме разбрали, че ултравселената е синоним на божествения свят и се дели на ясновселена, хипервселена и тотвселена. От “Астролонията” обаче излиза, че ултравселената е една трета част - “микровслената”, представена при нас от Ренун. Как да разбираме това? – [5.05.138(2002)г., 14,24ч.]: “Има ултравселена в широкия и ултравселена в тесния смисъл на думата. По онова време би било сложно за вас да ги разграничавам веднага. Цялата ултравселена са микровселената и макровселената, взети заедно; ултравселената, като микровселена, нарекох по-късно “пáртовселена” или “чúстовселена”. Именно тя води до всъзнанието, търсещо божествена аскеза – чистотата като целомъдрие, т.е. като самодостатъчност”.

             Ултравселената не се проявява само с планети и микрочастици, но и в така наречените неутронни звезди. Психологически, Ренун ще развие следващия клас човешки същества след минералното човечество. Минералното човечество – като венец на супервселената и физическата вселена – все още ще изучава тези две вселени предимно чрез външни пътувания. Металното човечество, за разлика от него, което ще се развие под влиянието на Ренун, ще живее в още по-бавно време от минералното. То, именно, ще пътува не навън, а навътре, в собствената си микровселена. Субстанцията на металното човечество се съдържа в планетните залежи и в звездите, в микроелементите у вас. Психическото състояние на един минерален човек, за да се превърне в метален, ще се базира на неговото пределно ниско самочувствие. Когато то стигне до “абсолютната психологическа нула”, под въздействието на Ренун ще се получи мутация – мигновено превръщане на минералния човек в метален. На този етап ще бъдат снети и последните следи от самосъзнанието. По този начин, на етапа на металното човечество ще се ликвидира окончателно с падението на човечеството преди осем хиляди години, когато съзнанието и самосъзнанието непозволено започнаха да предизвикват ракови образувания в психиката на вашето човечество. Идеята за свръхчовека, за супермена, ще бъде напълно, дълбоко непонятна за металното човечество, което ще живее – както и сега живее на много места в космоса – не на отделни планети или звезди, а разпръснато като метални човеци из ултравселената. Те ще са постигнали целта на звездната и планетната еволюция – абсолютния синтез на елементите, веществата, съединенията, органите, системите, енергиите, познанията, чувствата, идеите и пр., – поради което няма да им е необходима повече външна среда. Те ще се откъснат от гравитацията на слънцата и планетите, тъй както вие някога изкарахте корените си от земята и проходихте. Физически те пак ще получават енергията си от звездите, но свръхкосмично, защото в междузвездното пространство, при температури, близки до абсолютната нула, те ще бъдат свръхпроводими. За тогавашните минерални и биологични човечества те ще изглеждат като статуи, плаващи в безпределните глъбини на вселената – статуи от различни метали, с кристални включения. Те са със затворени очи, но с отворено вътрешно зрение – с развита кристална хиперфиза и метална ýлтрафиза. Хипофизата ще се отвори окончателно още в биологичното човечество, хúперфизата – в минералното човечество, а ултрафизата – в металното човечество. Металното човечество ще се възвърне духовно в лоното на божествения свят след един много дълъг цикъл на еволюция. Не случайно в мистицизма и окултизма вселената се съзерцава като Космически Човек. Не случайно дори някои астрономи са полудявали, хващайки в окулярите на телескопите си плуващи метални хора в безкрая, големи колкото цели галактики и вселени!

           Спиралните галактики съответстват на определено ниво на съзнание, сферичните звездни купове, галактики и агрегати от галактики – на друго ниво на съзнание. Както в биологията, така и в космологията сферичните образувания преживяват следващ етап на деление, но вече деление не на частици – планети и звезди, а на тъкани и органи. Такава тъканообразна структура на вселената вече се наблюдава от вашите астрофизици и космолози. На един по-следващ етап, те ще се убедят математически, физически и визуално във формата на всемира като Космически Човек. Ренун – планетата-частица отвъд Плутон – ще оправдае изречението “И създаде Бог человека по образ и подобие Свое”. Разбира се, металният човек съвсем още не е пълното подобие на Космичния Човек.

          Най-важното, което трябва да остане като есенция от този урок у вас, е представата и понятието за търсене на нещата не вън от себе си, а вътре в себе си. Новото, което Ренун дава, е методът: не аскеза-саморазкъсване, не онеправдаване на едни центрове и пресищане на други, а пълно функциониране на всички центрове, обаче без външна среда, освен фотонната. Потъване на различни равнища, а не разширение или преместване – ето методът на ултравселената.

          Ренун, както казах, се занимава с развитието на “всъзнанаването”, т.е. потъването на съзнанието навътре в себе си – в ултравселената. Съществува и “асъзнание”, което се лансира от “планетата” ÓЛНА – поредната след Ренун субстанция на божествения свят във вашата Слънчева система. Праматерията е инертна, тя се оживява единствено от Духа Божий. Сведенията, които праматерията получава, за да се устройва на различни равнища, идват единствено от Бога, от Абсолютния Дух. Ренун, въпреки че е божествена планета, все още е програмиран, макар и навътре, докато Олна не е подвластна на никакви програми. Четиридесет и деветте вида логика са всъщност програми, докато алогиката не признава програми. Олна, по тази причина, не се подчинява на никакъв друг закон, освен асъзнанието, т.е. мотивът й е незакономерност. Абсурдът, божествен атрибут от най-върховен порядък, развива правилно света, само когато присъства в него като елементарната частица“абсурдóн”. Абсурдонът не е нито само физическа, нито само духовна, но преди всичко божествена “елементарна частица” от 24-те градивни атома на тóтума. Божественият Дух, Абсолютният, се изявява чрез тотума или тотвселената; Елма – проявеният Бог – се проявява чрез хипервселената, на която Олна е представителят при вас, а Духът Божий - или “Святият Дух”- направлява ултравселената, с представител Ренун.

                Олна – базата на Елмаúл (Виж “Звездни приказки” – б.п.) във вашата система – се грижи за внасяне на абсурд във всяка програма, която по естество е склонна към инерция, автоматизъм. По тази причина, Ренун все още има някакъв космологичен вид, докато Олна е умопомрачително неопределима – нито с физически мерки, нито с духовни понятия, нито дори с първата степен на божествения свят – самосмаляването... Олна, сама по себе си, е само божествена искра, “тáо”, която се отличава със способността да се противопоставя на всяка програма чрез това, което е най-абсурдно за последната (В това отношение, тя е свързана с така наречените във физиката “слаби взаимодействия” - б.п.). Ратува за нестандартни промени, творчески решения и хрумвания, не идвали никога, на никой досега. Олна се проектира зодиакално в знака Лъв, но, разбира се, не само пространствено, а концептуално, същностно. Разбира се, проявява се най-вече чрез Слънцето, но Слънцето ви е на духовно ниво, както и всяка физическа звезда. Програмираността и на Лъва, и на Слънцето е очевидна, затова те само отчасти проявяват качествата на Олна, макар и повече от всички други планети и знаци.

          Олна е истинско въплъщение на абсурда! Тя се проявява там, където има нещо за “хипериране” – т.е. провокиране с мощно значение, извън допустимото. Инерцията на програмата – ето обектът на хипервселената, който може да я възбуди за намеса. Причината за програмата може да е и божествена, и духовна, но промяната на програмата в абсурд има хипер-божествен произход – т.е. най-високият в Проявеното Божествено Битие. Смъртта влиза в понятието “абсурд”, именно защото животът, който притежава някаква диференцираност, трябва да премине в нови форми и да се противопостави на предишните си програми. Разрушението, Шива – индийският вариант на хипервселената, - се изтъква от Елма, само защото Той не търпи вкостенявания. Праматерията е само глина в Неговите ръце, с която Той моделира все нови и нови светове, преобразявайки старите. Старите остават само в паметта Му, но абсурдът отнема субстанцията и формата им, за да отучи творенията да живеят дълго в даден стереотип. Именно затова божественият свят е населен с богове, според всички митологии. Боговете правят с вселената каквото си искат. Тях не ги хващат никакви закони, никакви програми, никакви правила. За паднал бог се счита не онзи, който е изневерил на някакъв закон, а онзи, когото Бог е наказал за слаба “хипервселенност”, т.е. – за ниско ниво на абсурдност... Както духовните йерархии се наказват за несъобразяване с морала, законите, заповедите на Бога, така божествата се наказват при причиняване страдания някому поради съобразяване с нещо утвърдено. Титаните бяха и са именно тия пропаднали богове, които искаха да преустроят вселената в един “ултра-лъжлив” модел на Битието, т.е. в нова ултравселена, където плуването на металните човечества щеше да бъде увековечено, ако титаните бяха победили. Титанизмът при тях не се изразява в пространственото разширение на тщеславието, както става при някои духовни същества, а в желанието на титаните сами да управляват самопознаването си и самотворенето. Но хипервселената принуждава и тях да се съобразяват със съществуването на нещо извън тях - на Абсолютния Дух, Който ги е създал и ги поддържа. Както за вас е проблем да познаете Бога вътре в себе си, така за титаните е проблем да познаят Бога извън себе си, тъй като те, по същество, са ултрасъзнателни, т.е. не им е необходимо нищо отвън. Те са загубили връзка с външната реалност, както вие - с вътрешната. Именно затова Олна е планетата, която и във вашата система се слави с хиперсъзнание, т.е. съзнание, което отхвърля утвърден тип съзнание.

           Титаните понякога падат и във вашия свят. Те се раждат неизменно живи физически, но ненормални психически. Във вашите психиатрии и до ден днешен има “титани”, които все още си мислят, че управляват вселената или искат да провеждат всемирни революции и катаклизми. Те са загубили връзка с духовната и божествената реалност, опитват се да проумеят нещо, но умът им е пострадал. Претовареността им със самите себе си, с нещата, които са вътре в самите тях, ги прави асоциални, алогични и абсурдни. Мнозина от тях обаче са психиатрически неосвидетелствани, защото са усвоили най-ужасното оръжие на пъклената хипервселена – способността да се правят на нормални, да играят социална игра. Така те се промъкват до високи политически и културни постове, навлизат в социума напълно свободно и на това равнище отреагирват комплексите и лудостта си. По-страшни врагове на Цялото няма и никога не е имало! Под негативното влияние на Плутон се раждат диктаторите на човечеството, но всеки диктатор има някаква оправдателна философия, родена от някой луд, умопомрачен, духовно болен титан, успял да издаде книга или да създаде школа на някоя планета. Ще познаете тези чудовища по това, че те не уважават чуждата истина и не могат да се очароват от нея. Те имат един точно действащ механизъм, който препоръчвам на бъдещите психиатри като основен симптом – не могат да изслушват. Колкото и да се стараят в социалната си мимикрия, те общуват пасивно с аудиторията си и събеседника си само до известен момент, но този момент никога не се отлага за следващ контакт. Те непременно, на всяка цена, трябва да прекъснат говорещия или действащия и да наложат своя глас. Те очароват публиката именно с абсурдната си логика, с предложенията за извършване на нещо “изключително”, “извънредно”, “уникално”. Понеже хората са жадни за нещо ново, отиват под знамената на такива оратори и проливат дори кръвта си за тях. Вторият симптом на лудите представители на хипервселената е неизпълнението на обещанията. Те периодично намаляват дажбите от блага – физически или духовни, – отпуснати в началото щедро на слушащите ги, защото никога титан не разполага реално с това, което обещава. Титаните нямат материална база – тя им е отнета още в мига на падението им, затова се занимават с две неща на земята: подстрекателства за заграбване на материална база или постоянно ограбване на наличната материална база. Титаните са загубили силата на Словото като магически акт и затова не могат да привличат природните сили и субстанции. Именно затова сноват насам-натам из държави и окръзи, по планети и системи – да подстрекават “поробените” с елейни слова за “свобода”, “равенство”, “братство” и “щастие”. Не ги смесвайте с истинските борци и апостоли, но умейте да ги различавате. Няма обаче друг начин за божествените йерархии, освен изпитването чрез дело. Точно затова и е допусната свободната воля – всеки да остане изолиран от зрителната зала на космоса и да си представя, че сцената, на която играе, е негово владение или свободна територия да върши всичко, което му хрумне. Обикновено титаните полудяват напълно, когато пред тях и зад тях се вдигне завесата, която ги е правила незрящи за космическата аудитория. Всъщност, така и се раждат на земята – с “вродени “ психически недостатъци.

          Олна също има тъмна страна, както се уверихте, защото не е звезда, а планета, макар и нейната субстанция да е още по-абсурдна от тази на Ренун. Онзи, който иска да включи астероиди или планетоиди като трансплутонови планети в ефемеридите, няма да намери истинските. Те са астрологически, а не астрономически фактори и тяхната пространствена локализация, която все пак съществува, ще може да се открие само със супермодерна астрофизическа апаратура, ако се откажете да търсите класически небесни тела. Но за вас, астролозите, нещата стоят по-оптимистично. Има биологични, психологични и физиогномични белези на трансплутоновите планети.

            Спящата Красавица е велик символ и върховен стадий на Посвещение, когато душата ни е заспала за света и съблазните му. Тогава чакаме само Принца – определения ни от Бога Жених, Същество с монада, искра Божия. Когато се увличаме от хора, авторитети и псевдоучители без душа или с по-ниска еволюция, ние сме “ококорени” за света и “шансовете” му, не можем да се спрем, затова има още много да страдаме и да се прераждаме (б.с.).

Ренун, например, близо до асцендента, строи големи клепачи, склонност към медитация, унесеност, самовглъбеност, “отсъстващ“ поглед, забравяне на репликата или недовършване; вялост, склонност към лежане, мечтаене, самоотпускане; а психиатрически – към различните видове ступори, кома и парализи. Положителното в израза на Ренуновия тип, това е така наречената божествена красота – образът на “Спящата Красавица”.

          Ренун е истинският управител на знака Дева, но той е снел вече в себе си и знака Риби, защото небожествената Дева няма горен клепач, т.е. той е малък или много скрит. Именно Ренун ще проведе програмата за синтеза, чрез мутация, на сродните души в едно метално тяло, като слелите се любими ще представляват гол метален хермафродит с две лица; откъм страната на сегашния тил на мъжа ще се появи лицето и тялото на жена. По този начин, адамовото “грехопадение” – желанието му да има другарка отделно от себе си – ще се “изкупи” и той отново ще се слее с “áнима” – истинската си космична половина. Ева бе продукт на свободната воля на човека, но и един типичен акт на недовършено творчество от страна на титаните. Именно “Ева” – и в мъжа, и в жената, - макар и да се диференцира като сегашния женски пол, стана причина за онова, което наричате “грехопадение”, защото прие съблазънта на титана “Велзевул” да ограничи сърцето чрез етична система – “дървото за познание на доброто и злото”. Ябълката не е истинският образ на това дърво. На практика, това е законът, моралните норми на всяко преходно историческо общество.

Ренун, чрез знака Дева и VІ дом, ще предизвика мутация, която ще слее отново мъжа и жената – не само душевно, но и физически – в едно ултракосмично тяло; и тогава няма да има нужда от морални, правни и етически норми, регулиращи отношенията (На други места в осиянията Елма казва, че на един следващ етап мъжът и жената, които ще се слеят в едно тяло, ще бъдат обърнати един срещу друг, а няма да са с гръб един към друг – б.п.). Олна обаче предвижда пръсването на ултракосмичното тяло в хипервселената или синтезирането на всяка възможна друга форма на Битието, само и само тази нова форма да е логически абсурдна за ултрасъзнанието. Докато ТОТ – най-високата планета – представлява абсолютен синтез на всички останали. Но за нея няма да кажа нито дума, понеже името й е “Тайна”.

30.05.1984г.

    ТОТАЛИЗАЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

          Тотализацията на съзнанието (това няма нищо общо с тоталитаризма- б.п.) – ето целта на тот-астролонията. Не говоря за Тот – последната и първата планета, - но ще говоря за нейните атрибути и предимства. С това завършвам първия том от “Астролония холизатика”.

          “Астролоника” е съкратен термин за “Астролония холизатика” и може да се преведе на славянски като – “единителназвездодéика” или – в практически аспект – “звездодейство чрез единение”.

          Астрологията е окултна наука за влиянието на планетите, Слънцето и звездите, на домовете, зодиакалните знаци и пр.

          Астролонията не е наука, нито окултна, а е яснодéйство, - т.е. “божествено действо”. Трябва да разграничавате яснодейство от практическото му, тясно приложение, наречено “действо”. Ако “действо” е синоним на магия, то звездодейство означава “астромагика”, а “звездно яснодейство” – “божествена астромагия”. Разликата е тънка, но много съществена. “К”-то, по принцип, придава технологично-инженерен, практико-механичен аспект на един принципно духовен акт. То съдържа, така да се каже, технологичните рецептури, методики и процедури, докато фундаменталните, родовите категории, несъдържащи “к”, каквато би трябвало да е и е истинската бяла магия, се проявяват спонтанно чрез яснодейство – без осъзнаване на механизмите и преднамереното прилагане на някакви технологични операции. Така черният маг (белият само понякога) въздейства на околната среда изключително чрез извършване на определени операции – съзнателно, преднамерено и премислено, - докато истинската магия е абсолютно изящна проява на божественото яснодейство, което не изисква познания по оперативна магия.Астромагията, за която говоря – или звездо-яснодейството - по този начин се причислява към божествените функции на духа. Затова тя отваря по свръхсъзнателен и ултрасъзнателен път силите и програмите на Битието. По този начин, “астродей”може да бъде и най-невежият, детето и обикновеното насекомо дори, ако не се противопоставя на импулса на творящия, животворен Дух в духа си. На практика обаче астродéиката – или астродейството – налага осъзнаване на някои основни принципи и механизми, за да си помага ученикът. Смисълът на астролониката е практически да можете да използувате съзнателно прогнозите на ефемеридните положения за опериране със живите енергии и имена на планетите. Така например, най-прост опит може да повлияе на стотици хиляди и милиони телевизионни зрители, ако една малка група пред екрана отправи, чрез образите на дадено предаване и при подходящ аспект в момента, подходяща астроформула или астромолитва. Образите от един подобен телевизор ще се наситят със съдържанието на тези астроформули и през петото измерение мигновено ще стигнат до телевизионната маса, която гледа това предаване. Така астролониката може да оперира и с национални, и с духовни празници, с личните празници, общи за всички (именни дни), и въобще със всички колективни социални феномени, които събират съзнанието на множество хора чрез едни и същи словесни, мисловни или обредни същности. Освен това, пращането на мисли, пожелания и вибрационни потоци към отговорни дейци при срещи на високо равнище, ако това се подготви съзнателно, с познаване на планетните положения и аспекти в момента на съответните астроформули и астромолитви, може да допринесе за по-друг изход на въпросната среща. Пред вас астролониката отваря неимоверни хоризонти за живо участие в световните, националните и личните събития.

          Нахвърлих ви няколко переспективни идеи. Можете сами да поработите за тяхното разнообразяване и обогатяване. Що се отнася до астролонията, която е яснодейство, а не действо, там вече не е необходима съзнателна подготовка чрез ефемериди. Просто, яснодействащите едновременно схващат проблема, импулса и метода и действуват без никакви обсъждания – едновременно, неуговорено предварително; ултра-супер-съзнателно. Позитивната мярка за това, че даден импулс е яснодействие, а не приумица, е състоянието на дълбок вътрешен мир, радост, блаженство и щастие, последвани с ефекта на успокоението. Когато тревогите, напрежението и противоречията напълно изчезнат, това е знак, че сте провели свободно, без съпротива, един вътрешен импулс на яснодействие. Без хипервселената обаче това е невъзможно, защото нейният мотив – асъзнателната свръхпроводимост – създава условия да отпаднат напреженията и съпротивленията на стереотипните съзнания.

Работете за улавяне на моментите, когато се намесва гласът на хипервселената – безмълвният глас на Елма. Те не могат да се прогнозират астрологически, но астролонията може да ви помогне. Ако наистина откликнете на зова на абсурда и изпълните неговото внушение, очаквайте само добри последствия.

          Но и това не е достатъчно. Тотализацията на съзнанието - или “тотсъзнанието” - обикновено не се третира нито в религиите, нито в окултните философии и системи. Онова, което те препоръчват, се отнася до всемира или всевселената – синоним на ултравселената. Методите и целите им са велики, но те още нямат отношение към тотализацията на съзнанието. С формулата, която ви е дадена, свършваща така: “... и дух, мощен като Бога и едно с Бога”, за пръв път в историята на божествените школи се дава път за отваряне на тотсъзнанието. Досегашните “пан-“ (все-), “супер-” (свръх-), “хол-“(цяло-) или “ултра-“ методологии препоръчват начини за преживяване на единството с Бога или Цялото или за осъзнаване на това единство, но за “дух, мощен като Бога”, още не е говорено, освен в изродените учения на титаните, чиято цел и мотивация е антипод на Божественото Начало. Това е, защото титанът търси богоравна мощ по начини и с цели, диаметрално противоположни на тези на живата тотвселена. А в нея “мощен като Бога и едно с Бога” е само онзи, който счита себе си за най-нищожното Негово създание - но не лицемерно, а искрено; и не с ниско самочувствие и принизено самодостойнство. Само такъв Човек, такова същество отговаря на понятието “ богоравен” и се отличава с това, че може да провежда всички планове и творчески актове на Абсолютния Дух, без сам да пожелава това. Той просто бива съпричастен на Божията работа и е работник-свидетел на яснодействието, произтичащо от Тот. При нужда, самият обладател на пробудено тотсъзнание има правото и силата да измоли намесата на Отец си за промяна на каквато и да е ситуация. И Отец му го слуша, защото е казано: ”Аз и Отец Ми едно сме!”.

            (По-горе, четейки за методологиите, човек може да остане с впечатлението, че “дух, мощен като Бога” е нещо повече от “хол”, но там е казано, че това важи за досегашните представи и постижения на човечеството. В последните осияния от август 2002 г. става ясно, че “дух, незнаен и благ като Бога” е абсолютният връх на божественото съвършенство и че “мощен” има по-малка степен на цялостност – б.п.).

          Приятно пътуване по вселената на Абсолютния Дух – тотвселената на пълната мощ и единение с Онзи, Който се отличава по едно: най-щастлив е, когато е най-скрит от всички!... Това не е едно и също с мотива на ултравселената, която също търси самосмаляването. Тя го търси, не за да създава сътворци, а за да проучва световете, населяващи микросвета, и да преживява степените на слизане, на саможертва. А тотвселената носи най-най-прекрасното и най-удивителното – съзнанието, че не ти си извор на действието, а твоят Баща; но и обратно: съзнанието, че преживяваш като свой творческия акт на Баща си. И, при това, светло увенчан от престола на тотсъзнанието – прелестната аура на всеприсъствието, - без да се издаваш, че именно ти си праизворът на нещата, които съществата мислят за свои. Така надаряваш всичко живо с божественото съзнание за творческа свобода, за индивидуално тотсъзнание, отварящо способността да бъдем равнобогове – нищожни в очите на другите или невидими, но раздаващи най-високото благо – равнобожествеността!

          Астрологически, тотсъзнанието не може да се прогнозира, но някои негови прояви се наблюдават при строго определени аспекти – преди всичко соларните, особено съвпадът. По-късно, когато се формира или прояви космическият обект – представител на тотвселената - ще можете да го фиксирате в хороскопите си. Това, което нарекох “равнобожественост”, досега се е проявявало само в няколко Учители на Земята. Това са Полукс, Тот, Орфей, Октúн, Рама, Кришна, Зороастър, Иисус Христос, Хермес Трисмегист, Лао Цзе, Княз Бениамин, Пан. Мнозина обаче, без да са били риониди – осъзнали и преживели всички звезди, без да са преминали през всички духовни вселени, през познанието на ултравселената, хипервселената и тотвселената, са били и могат да бъдат равнобожествени не като външен образ, а като отделни актове. При всички случаи, равнобожествен може да бъде всеки, който проявява без съпротива импулса на Абсолютния Дух. В този момент той е една от връхните точки на Цялото, чрез която То самото се проявява. Понякога се получава мигновена трансформация на физическата форма, отразяваща съвършенството на тотума. Най-често обаче не се стига до там, тъй като съществата, които вървят в пътя на еволюцията, нямат насъбран нужния космичен опит, т.е. нужния материал, от който да се получи този мигновен синтез. Но има и окултни ученици – същества на абсолютното смирение и послушание, - които отдават волята си на тотума с пълна готовност и с огромна радост. При тях се включват нови механизми – тези на синволюцията. Няма нито една тяхна частица или фибра, която да е обхваната от страх или лични планове. По този начин, развитието им се ускорява неимоверно и те преживяват всичките свои необходими прераждания само за няколко години. При това, живеят външно съвсем като другите и никой не може да ги познае, освен по три белега: тотконцетрация във всяка мисъл, чувство и действие, свръхнатоварвания и, като резултат, промяна на външния облик, включително и на вътрешното анатомическо устройство.

          Такива представители на тотвселената има на Икло и в момента. Лошото е, че няма случай в историята на човечеството, при който такъв равнобожествен Учител да е успял напълно да подготви общество, устроено по принципите на тотвселената. Земята е в последния, тринадесетия низ на Морето от Азове. Пред нея остава още малко път, за да изплува от този лабиринт и тогава неоформеното его няма да пречи на Плутон да я превърне в нов земен рай. ”Морето от Азове” е подходящ образ на тъмния облак космичен прах, който затулва центъра на вашата галактика. Именно материята, която е непросветлена, е станала носител на особени адски съзнания, пречупващи смисъла и енергията на Централното Слънце през призмите на своите егоистични азове. Това има неблагоприятно въздействие върху хората и върху цялата ваша атмосфера, биосфера, хидросфера и литосфера. Предимство засега имат ония, които успяват да се наложат над другите.

          Много тежка е кармата на Икло, никоя планета не желае нейната участ. Преди пет октавни цикъла, тя имаше възможност да избира между две предложения: “съпруга” или “любима” на Слънцето. Нито на едното се съгласи, нито на другото! Предпочете “НО” – рамките на особено съзнание, което отблъсква партньорството и се стреми към отделност. Приказната й природа в един миг се превърна в куп развалини. Сегашните ви планини, пустини, терени, пейзажи, подземни и надземни ресурси не са нищо друго, освен гробница на тази планетна катастрофа. Вие ги считате за красиви, но само растителността ги оживява донякъде. На новите планети, които не са преживявали такова падение, природата е непокътната, девствена, цялостна! Планините там са от гигантски, най-разнообразни кристали. Най-различни метали са замръзнали фантастично между тях, а растителността не е тъй неплодоносна, както при вас. Там всички растения, без изключение, раждат плодове преизобилно, понеже населяващите ги човечества не отблъскват космическите цивилизации, живеещи пръснати по тези планети. Представите на вашите политици, учени и астропсихолози относно начина на общуване между различните цивилизации са крайно нелепи, смешни и престъпни. Те не познават основния метод на живия контакт между цивилизациите – вселяването. Никоя цивилизация никога не рискува да се появи в собствените си физически тела пред друга, преди да е проверила как тя би реагирала на нейните духовни ценности. Затова, неизменно и от край време, в цялата разумна вселена, опитите за разбирателство и контакт се извършват само чрез прераждания и вселявания.

          Всеки един от вас е представител на една планета, звезда или звездна система, независимо от това, дали го съзнава. Ако обществото не може да ви разбере и да ви посрещне с любов, а ви остави да се борите с нокти и зъби, за да просъществувате, то и вашата планета, звезда или звездна система я очаква същото, ако дойде тук. Няма, не е имало и никога няма да има случай в историята на Космоса, посещения да се разменят по друг начин! Слепотата, бруталността, жестокостта, плътният егоизъм и невежеството, фронталното настъпление срещу биосферата и психосферата на собственото човечество не е нещо друго, освен тотална война срещу самия Космос! От всяка планета, която е изпратила свой представител при вас, се наблюдава ежесекундно неговата съдба, неговите драми и трагедии, неговите открития, “възторзи и падения”. Най-първият параграф в конституцията на общуващото космическо човечество е следният: ”Разрешава се личен, физически контакт на две различни цивилизации, ако двама техни представители на планета от демоничен тип са се обикнали и са постигнали хармония”. По този начин, в Космоса се образуват енергийни коридори през петото и шестото измерение, по които техните далечни цивилизации могат вече да пътуват една към друга.

          Предавам ви тези основни сведения за принципа на космичното общуване не като отклонение от темата за астролонията, но именно като нейна основна функция. Астролонията включва практиката на космическите контакти точно в духа на тези основни принципи. Вие не можете да си представите каква огромна радост за две човечества е рядкото събитие, двама техни представители на планета като Земята да стигнат до безконфликтно, безопасно и хармонично общуване. Безчислени – милиарди, билиони, квадрилиони – човечества на всемира очакват със затаен дъх кога най-после някъде двама, трима или повече техни представители, маскирани в телата на земна цивилизация, ще престанат да се борят за своите собствени права и ще си подадат ръце за проучване и изпълняване желанията на другия.

          Астролонията, с практически клон астролониката, се употребява като най-мощно средство за използуване на оптималните условия и на точните координати във времето, когато такъв очакван контакт може да се получи. При това, стратегията на Небето е опитите да се правят именно на планети и звезди като вашата, където първият опит за контакт на две същества се е оказал несполучлив. Ако при такива тежки условия някога, някъде, двама или повече представители на планетни или звездни човечества уцелят астролоническите моменти за намиране на общ език, то и техните човечества ще могат да си правят свободни посещения. Тежките външни условия са основният изпитен фактор, при който е гарантирано оголване на естеството. Ако Космосът си позволеше пародията на гостоприемство, която вие разигравате на дипломатическо, политическо и официално ниво, тогава много цивилизации щяха да се сблъскат смъртоносно, понеже срещата им на физически различни нива няма да съдейства за единство в духовната сфера. Космическият контакт не е само обмяна на сведения, информационно-лингвистичен акт – това е преди всичко обмяна на идеи и методи. Основната цел на разумния контакт е индивидите или човечествата да променят нещо у себе си, за да се ускори тяхната еволюция, да се намери общ път към изобилието, благоденствието и щастието. А материалистичните пазители на своите собствени интереси нямат сметка от нововъведения, защото ще изгубят придобитото с лъжа и насилие. Затова, още малко време контактите на Икло с Космоса ще бъдат под запрещение. Но онези от вас, които открият сродни души и тела на планетата си, ще съдействуват сериозно за установяване на нови космични контакти между цивилизации, които не биха могли да се свържат по никакъв друг начин.

          Използвайте астролонията и астролониката именно с тази най-висока цел. Трябва добре да проумеете Плутоновия закон и метод: “Както на небето, така и на земята”. Но някои от трансплутоновите планети носят още по-дълбок смисъл: “Както на земята, така и на небето”... Това, именно, означава Христовата притча, че това, което вържем (или развържем) на земята, ще бъде вързано (или развързано) и на небето.

 30.05.1984 г.

  ПОЯСНЕНИЯ

           

            Отправени са следните въпроси към Елма върху “Астролония холизатика”:

             - Правилно ли е разпределението на заниманията по астрологически часове за Пълната неделна програма? Кой е управителят на Везни – остава Тот, Тот ли е? Кои са знаците на Ренун, Олна и Тот? Верни ли са символите на останалите планети? Кои са истинските имена на другите планети?

           - Хубаво е направена. Усилията ти са плодоносни. Тот си има знак – именно Везни, колкото и да те изненадва. Везните са най-красиви от всички – това е за сега единственото, което ги свързва с Тот. Те обаче са особено неприятни с критичното си чувство. Това не е Тот, а сянката на Тот. Ти си мислеше че Олна е планетата на Везните, но Олна е свързана с Лъва – в “Астролонията” е казано. Тот се проектира силно и в Лъва, обаче е цар на Везните. Богоравността изисква уравновесяване на всички сили и полета, а това предизвиква радост. Нима радостта не е най-силна при Везните? Смените на радост със скръб при тях са приливи и отливи на Тот – става прилив на равновесие и отлив на равновесие. Тази радост, която Тот изпитва, се разлива в “рáдуга” – Дъгата на Седемте Трепета. Оттам произтичат всички спектри, значи – и изкуствата. Орфическият път е път на Тот, на Отца! С критичността си, Везните се противопоставят на дисхармонията, отвратителността, на всяка диктатура – на пъкления Овен. Овенът иска да води, но често без сърце. Той обикновено прегазва чуждите чувства, прегазва трепети, творения, свободи, култури. Ето защо, Тот е астрологическата опозиция на Плутон.

 А с Ренун и Олна си наясно. Сега си ги разпределил правилно.

          Знакът на Плутон е обратен на Марс, така е. Знакът на Олна е окръжност, с още една вътре и точка – верен е. Знакът на Тот е ”Т” с окръжност отгоре – това е познато още в Египет. Без точка. Понеже Тот не е Абсолютният Дух, а Негова Изява. Тот, всъщност, е Дъгата, която е окръжност, а не полуокръжност. Тази окръжност, без точка, представлява отрицателната Единица. Ренун обаче е Меркурий с точка – правилно си го схванал. Абсолютният се чувствува много добре в Дева, понеже обича да е напълно скрит. Той единствен е напълно целомъдрен, девствен! Той единствен не се вълнува от това, дали ще Го оценят. Затова, турú всички изкуства тъкмо в часа на Тот. Правилно житото е свързано с Олна в Неделната програма. Може да ви изглежда нещо съвсем просто, но изядете ли шепа сурова, суха пшеница в Трапезен час, вие имате всичко. Дъвчете я много – зрънце по зрънце. Така вие ядете тялото на Христа! Това значи: “Яжте плътта Ми”. “Пийте кръвта Ми” – това се отнася за изворната вода. А с по-високи ключове, това значи: “Учете Словото и прилагайте Делото”.

 Сега програмата е точна.

 - В Ренунов час какво да се прави?

 -Правете подаръците си тъкмо в Ренунов час. Пъкълът схваща Девата като производство на вещи и търговия с вещи. А вие подарявайте всичко!

 - А в следобедния Лунен час? Той ли е Селенин?

 - Той е. Там сестрите да поканят братята; майките – бащите; жените – мъжете; имащите – нямащите. В тоя час ще напишеш една покана. Покана да ти гостува някой. Ти ще го обсипеш с всичко най-хубаво, което имаш! Никой да не знае кой при кого ще гостува. Може да го поканиш за месец, може за седмица, може само за една нощ – още същата вечер. Следващия път ще поканиш друг, не същия. Тъй сутрин ще пиете изворна вода, от Луната, а следобед и вечер – жива вода, от Селена! Изворната вода ще ви направи здрави, а Живата Вода – живи. Защо умирате сега всички вие? – Защото живеете все с едни и същи хора.

          И да не пренебрегнете някого! Канете и най-окаяните, особено тях. А почнат ли да ви досаждат – бягайте. Нали и вас ще ви канят по различните къщи? Като почне това въртение, повече няма да се прераждате.

          Ето истинските имена на планетите: Слънце – Хлóя, Луна – Лóни(Селена), Лусúн – Лусúн, Меркурий – Сат, Венера – Нóу, Марс – Тин, Юпитер – Зин, Сатурн – Мóйра, Уран – Протáн, Нептун – Бон, Плутон – Нюл. И, съответно, Ренýн, Óлна и Тот. Както виждате, дал съм ви ги всичките още в Астролонията.       

5.ХІ.1988 г.,17,30-18,30 ч.

120(1984)Г. / 22.Хі.131(1995)Г.

София – Изгрев / Бургас – Изгрев

Том ІІ - Зодиал и Виториум

ОСНОВИ НА ПРИРОДНИТЕ СТЕРЕОТИПИ

Необходимо е, наистина, много сериозно да се разграничи сферата на домовете от тази на зодиака. Домовите системи носят онова, което вие наричате социално съзнание, а природните сектори – зодиакът – носят импулсите на подсъзнанието. Новото, което не се знае от ортодоксалната астрология, е че зодиакът е не дванадесет-, а тринадесет-знаков. Обикновено дванадесеторните системи са много удобни във всяко отношение и отговарят на онова битие, което не е минало през космическа катастрофа. Но Земята преживя “грехопадение” преди 8 хиляди години и оттогава няма резон да се използва само нормалното зодиакално деление. От онзи момент започна фактическото действие на така наречената Тринадесета сфера, през която Земята ще пътува още 530 години[18]. Онзи импулс, който накара християнските астролози и не само тях да не се съобразят с делението на годината, представяйки я за дванадесет-, а не за тринадесетделна, идва от желанието да се представят за непреминали през грехопадението, но то, за съжаление, засяга почти всички. Има и особен род посветени, както и някои добри хора на Земята, на които зодиакът в личния хороскоп е дванадесетзнаков, но не може лесно да се установи кои именно са те. Затова препоръчвам постоянно наблюдение на хороскопите, за да откриете кой към кои спада – повечето хора не се подчиняват на дванадесеторния цикъл. Не че има нещо фатално в числото 13, но то отразява момента, в който приехте да отделите едно особено качество на духа, което не беше в плановете на Природата. Това качество е реално, то се съдържа в Абсолютния Дух, но просто вие не послушахте препоръката да оставите развитието и изявата му за по-далечни времена. Наличието на свободна воля ви позволи да започнете веднага с неговото овладяване – и престъпленията не закъсняха. Оттогава наклонът на земната ос и Луната очертаха тринадесетократната година. Посветените на най-дълбоките школи знаят това и наистина строят хороскопите с тринадесет зодиакални знака, а по този образец са създали и календар, много по-точен от вашия. При него прецизността не преминава границите на един ден в годината или на два във високосни години – прецизност по отношение на съответствието между дата и ден от седмицата и на точното съвпадение на лунните фази с месеците. Остава по този начин само един ден в края на годината, който се счита за нулев или божествен и през който се извършват неща, съответни на най-тайнственото в Абсолютния Дух. Някои школи са знаели това и то е влязло в митологията и фолклора им, в техните обичаи. Наистина, който може да вижда, ще се убеди, че нулевият или божественият ден е източник на неща, които не могат да се получат по никакъв начин през останалата година. Обаче не мислете, че началото на тринадесеторната година съвпада с началото на пролетта. Началото му сами вие ще откриете, когато се убедите, че има положение на Слънцето, при което съвпадът му с Луната започва винаги с един и същ ден от седмицата[19]. Проверете това и ще видите кой е този миг.

Така че, предпочитам да премина към наименованията на знаците в 13-торния зодиак и тълкуването на естеството им. Не правете обаче грешката да замествате изцяло 12-орния с 13-орния, защото те трябва да се имат предвид комплексно. Така и ги чертайте: направете, съответно, образци, т.е. образец, наслагващ 13-орния върху 12-орния. Така много лесно – и визуално, и математически (съответно чрез графичен кръг и таблица), - вие ще можете да ориентирате всяка планета едновременно и в двете системи. Това има двойно значение, но и комплексно – както съчетанието на знак с дом води до специфика, така и съчетанието на зодиакален с витален кръг ще произведе още повече прецизирани значения.

От сега нататък ще наричате 13-орния кръг “зодиакален”, а 12-орния, т.е. класическия – “витален”. Именно тринадесетицата носи подобието на животинския свят (1+3=4), докато дванадесетицата носи основните извори на природния живот, т.е. виталността, що се касае до плоскостта на еклиптиката. Именно той е свързан с природните йерархии и неговото начало е началото на пролетта, докато тринадесеторният е свързан с изключителното положение на Земята в пространството – като отключвател на подземни сили, свързан с ниската сфера на астралния свят.

 Не случайно знакът на Земята е кръстът, а на Марс- квадратът. Квадратът се отнася към кръста така, както числото 4 към числото 13. Това, че кръстът беше основна космогонична и мистична фигура в прецесийната епоха на Рибите, пределно ясно изисква 13-орен зодиак. Едва с началото на епохата на Водолея, някои посветени астролози схващат изменението на силовите линии в аурата на Земята и полагат началото на петорни координатни системи.

 Растенията нямат триизмерно съзнание, въпреки че плодовете им са в третото измерение (стеблата – в първото измерение, листата - във второто измерение). Насекомите и птиците имат триизмерно съзнание, млекопитаещите – четириизмерно, а истинският човек – петизмерно съзнание. Сетивата ви засега схващат триизмерния свят, но чрез мисълта си вие сте петизмерни. Тъй като човекът е социално същество и мисълта е социално явление, то петмерната координатна система, астролонически, няма да се проектира вече в зодиака, а в менталния план, т.е. в домовия кръг.

Сега, уточнение: истинското разпределяне на зодиакалния и виталния кръг ще направите, съответно, по екватора и еклиптиката. Екваториалната координатна система ще ви бъде зодиакът (новият тринадесеторен зодиак), а еклиптичната координатна система ще ви бъде “виториумът” (старият дванадесеторен зодиак). И така, зодиакът (в новия смисъл) носи отклоненията от оста на Истината и методите за тяхното изправяне, докато виториумът носи моделите на живата природа, от които вие сте се отклонили и към които трябва да се възвърнете. Не случайно, началото на календарната година е близо до началото на “новия” зодиак[20] - оттам започва Рождество Христово, т.е. началото на духовното възраждане и на понятията за грях и изкупление, докато виториумът започва от началото на пролетта, когато е и Възкресение Христово, носещо идеята за безсмъртие и тържество на природната реалност. Не изхвърляйте виториума в никакъв случай, нито подценявайте зодиака (в новия смисъл). Може би, ще е по-уместно да го наречем още отсега “зодиал” (или”зодиалус”), за да не се правят постоянни уговорки, че това е новият зодиак. Не случайно вие отчитате реалното въздействие на дирекциите именно по зодиалуса (екваториалния кръг), тъй като наклонът на земния екватор отговаря на предопределението и фаталността, на дихармата и кармата – т.е. на числото 13. Не мислете, че тринадесетицата е само “фатална”- за изправящите се, за покайващите се, за стремящите се към осъзнаване и преодоляване на греха, числото 13 е Христово число, т.е. носител на предопределението, дихармата, добрата съдба. Но за упоритите в греха и престъплението, невежеството и лъжата, то носи ефектите на фаталността – на неизбежната карма или лоша съдба. Истинските астролози наблюдават при дирекциите точно тези две фази на абсолютната неизбежност на събитията в индивидуалния космически сценарий. Този “сценарий” не се пише от никой друг, освен от самия човек, но когато той бъде обвързан от притеглянето на планетата Земя, то именно екваториалните сили, т.е. зодиалът, го принуждават да жъне минали постъпки и да посажда нови, под знака на пълната и точна зависимост от времето.

Зодиалът няма нищо общо със свободната воля – там ти попадаш под ударите на миналото си или опитваш неговите блага, но съвършено точно във времето: неизбежно, независимо от твоето желание. Там ти сееш постъпки, които да те направят по-свободен в бъдеще или да ти дадат повече неизбежни блага при следващо въплъщение. Докато виториумът – т.е. зодиакът по еклиптиката, който е числото 12 – оставя цели 5 дни в годината за поле на свободната воля, с което иска да покаже какъв е процентът на свободната ви воля като човечество. Бъдете благодарни, че е толкова малък – даже с него вие сте стигнали пред прага на ядрена гибел! Представете си какво би станало с вас, ако ви бе дадено повече... Направете интересно съпоставяне и ще видите, че свободната ви воля при транзитни аспекти[21] е средно пет пъти по-голяма, отколкото при дирекционни. И при дирекциите има свободна воля, но тя се пада само по линия на “нулевия”или божествения ден в края на годината[22], като символ и метод на единствения начин, по който можете да измолите “тази чаша” да ви отмине. Представете си каква е силата на дирекциите, щом като и Христос не можа да не изпие чашата Си, да не понесе кръста Си (т.е. кръстовидните сили на зодиала)!Но именно защото се примири, Той успя да придаде на зодиала ново качество, придавайки на кръста пентаграмичен импулс, т.е. Човекът с главна буква, който е с 5 лъча, победи екваториалния нисш астрал, който е с 4 лъча. Проливането на кръвта на кръста беше и продължава да бъде ежеминутно един от най-добрите методи за тази мистична трансформация. Кръвта е символ и проводник на космическото желязо или – психологически – на желанията. До приключването си, миналата прецесийна епоха – епохата на Рибите, – фактически отвори именно този канал: прати живота на желанията навън, освободи ги от потиснатост. Но незаконородените изчадия на пъкъла моментално перифразираха смисъла на този сакрален акт наопаки и написаха:”Освободи се от всяко желание!”. Отново редакция на дявола: той лично добави частицата “се”. С цената на най-скъпоценната кръв, с която разполагаше до този момент ултравселената, сам живият Бог на Земята искаше да каже на тогавашното човечество:”Освободи всяко желание!”. Но и до ден днешен то мъкне на гърба си, в душата си, все същия кръст - неосвободените зодиални сили - и все отбягва да се възкачи на Голгота, страхувайки се от Разпятието. А Разпятие значи само едно: ръце, разтворени за прегръдка на целия свят! Пред вас стои още този проблем: или свободно да отдадете личните си желания в служба на Цялото (а не да ги унищожите) - или Карма принудително да ви застави да направите това. Във втория случай, думата “Разпятие” ще означава за вас “разпъване”, а в случай, че отдадете желанията си, т.е. сърцето си, в ръцете на Бога - единственото нещо, което Той ви е поискал досега, т.е. служите на всички, тогава “разпятие”, - ще значи за вас да се разпеете от радост и щастие! Един хор по-лесно ще ме разбере, отколкото непознаващите изворите на славянския език. И тогава, вашата РНК ще започне да слуша божествената ДНК, вложена от разумната природа във всички същества, като праобраз и бъдещ модел на съвършения богочеловек! Макар че зодиалът и виториумът се разпределят, съответно, по екватора и еклиптиката, вие начертайте и двата в еклиптиката, тъй като засега земната ви година е по-голяма от 360 дни и се измерва именно с нея[23] .

ПРИРОДНИ ПРАИМПУЛСИ

(витóриум)

Агне

Предпочита се този символ, защото Агнето е свързано с Космическия Огън. Рама беше този, който положи основите на “Áтмоса”- първоначалното кристализиране на праогъня на планетно ниво. Праогънят не е посланик на Абсолютния Дух, а на Духа Божий. Принципно, това означава насоченост навън, преодоляване на инертната среда, разширяване територията на овладяното пространство. Този импулс остава неразбран, ако се приема като агресивен. Много по-точно ще бъде, ако се каже, че той пробужда Хаоса за самопрограмиране. Природата се събужда именно в месеца на Агнето, а с това започва и събуждането на програмата, заложена в семената и клетките. “Агническата” праенергия е онзи начален импулс, който пробужда към творчество всяка латентна система. С Агнето, именно, природата самооживява, възкръсва, стопля се за нов живот и нови радости. Същността на Агнето е пълното отразяване на енергията, пълното препредаване на бялата светлина. Свързано е с основната духовна йерархия, служеща на Божия Дух, наречена от мистиците ”власти”, а с езика на прабитието – “бран”. Славянската дума “браня” произлиза от тази йерархия. Тя няма нищо общо с бранителите чрез насилие, но с нея се сблъскват всички сили, общества и вселени, които не желаят да останат в екологическите граници, определени им от природата.

   Устремът на “бран” обаче не е пасивно пазителство, а динамично осъществяване на природна програма. Тя (йерархията –б.п.)организира провеждането на тази програма по най-непротиворечивия път, с пълно координиране на различните потребности, същества и системи. Фонът на Агнето обаче не е мирен и тих, защото то осъществява, по принцип, най-новото, най-пионерското. Оставащите назад образуват инертна среда, която се съпротивлява. Ето защо Агнето не е проводник на Абсолютния Дух, Който координира не само елементите на планетно ниво, но всички елементи. Духът Божий е онова лице на Абсолютния Дух, което строи и изявява съвършеното Битие, от което следва, че несъвършеното остава извън пределите на Неговата програма. Поради това, Третото Лице на Абсолютния Дух – или Синът, Христос, - се занимава и с изоставащата назад инертна или полуинертна маса. Проблемът на Агнето обаче е да организира и защити именно онези програми, които се поддават на импулса на Божия Дух. Поради това, неговото огнено дихание изгаря всичко, което не е в съгласие с последното “постановление” на природната власт. Така се реализира пределното равнище на природната еволюция. Най-последните или, по-точно, най-първите, които стъпват за пръв път на някоя нова Земя в Битието – това са пионерите на Агнето. Точно поради това, симптомът за пробудена “агническа” енергия е верността на първия импулс. При всички същества първият импулс е решаващ. Понятно е защо един вид загива: той престава да провежда достатъчно бързо и съвършено първия импулс. Растенията също го усещат и безпогрешно му се поддават – инак покълването няма да бъде възможно. Зачеването иде от друг знак, от друга йерархия, макар и подобна на Агнето, но Агнето е онова, което наричате “пусков механизъм”, а също и онова, което може да се изрази с думите ”принцип на минималното съпротивление”, т.е. готовност на субстанцията да откликне незабавно на духа.

Агническата енергия се възприема от специално тяло и орган. То, както казах, се пробужда от йерархията “бран”. Престолът на това тяло в човека се намира лесно в хипофизата, която управлява космическия огън. Не мислете, че космическият огън прилича на огъня, който познавате – той е разумна сила, която, по-скоро, управлява хипофизата, отколкото да е управлявана от нея.

Носител на импулса на Духа Божий, Агнето е Негов най-първи “помазаник” на Земята. Праенергията протича през него без никаква съпротива и то провежда токовете и програмите й с удивителна чистота и смирение.

Не смесвайте Агнето с Овена – Овенът не е Агне, той е от стара йерархия. Рама, наистина, оглави епохата на Овена, но тя се прояви така не защото Рама беше “Овен”, а поради естеството на тогавашното човечество. Овенът не е отрицателен символ, той си има своето уникално място в архетипите на природата, но сега, от две хиляди години насам, действа Агнецът Божий – най-финото начало на Божествения Овен. Въпреки че Иисус стана носител на епохата на делфина, Той се самоназова и “Агнец Божий”, за да утвърди факта, че Агнето, като начало на космическия еволюционен цикъл, вече се е съединило с делфина, като негов край. Така преди 20 века се затвори старият и отново се отвори още един кръг на космическата спирала. От този момент първожреците на Черния Овен бяха окончателно и безвъзвратно обезсилени и загубиха магическата си власт над Земята. Присъствието на Христос на вашата планета вече предотвратява всякакви магически операции, целящи закрепването на властта на предишните ”Рамически” жреци – предателите на истинското рамическо дело.

Преобразяването – ето кое сега остава на заден план и отстъпва място на Възкресението. Под “сега” имам предвид момента преди 2 хиляди години. Преобразяването на магьосниците в различни форми, тъй изобилно отразено във вълшебните приказки, се обезсили с идването на Христа. Той прокара нов принцип на агническата енергия – способността й да възкресява. Обаче неизбежно е – от позициите на Христовата мáгия[24] – посветените в нейната сила да бъдат само такива, които не желаят да властват над другите. Никога вече “Овен” няма и не може да получи агническа енергия за опериране с чужди души. Това, което наблюдавате сега в света вече не е магúя, а престъпност от социален порядък. Всички магически действия на остатъчни черни ложи могат да поразяват вече само природни обекти или социални структури, но не и да отклоняват души от пътя им към Бога. Договорът на Мефистофел с Фауст е невъзможен от две хиляди години насам. Именно затова е казано, че Христос изкупи човешкия род. А този акт се извърши чрез посредничеството на агническата енергия. Христовото възкресение не е само исторически факт, а общ процес в цялото човечество: процес на организиране и пробуждане на ново тяло – тялото на Духа Божий. На изток го наричат “атмическо”, но вие ще го наричате “тяло на огъня” – “огнено тяло”.

Трябва да разграничавате Атма на трите огнени знака: Агнето управлява космическия огън – “Ханаáн”, небесния рай на земята; Лъвът – светлината, а Гълъбът (Стрелецът) - атмосферния атомен огън: при вас – кислородното горене или дишането.

Сега носителите на агническата енергия нека знаят: произнасяйте астроформулата на Агнето винаги, когато усетите импулс свише. Произнасяйте и четете астромолитвата на Агнето при преминаването на Слънцето през вашия знак и, съответно, при всичките му аспекти.

Астроформула на Агнето:

Áгни, Áгни, Áгни!

Хон, протон, неутрон!

Пробуди ме, о истинно Агне,

с първичната сила на Радостта и Доброто!

Астромолитва на Агнето:

Ти, Който си бранител на хармонията и реда във всемира

и надеждна опора на слабите,

пазител на истинското Царство,

блюстител на истинския Закон,

моля те, отключи изворите

на космическия огън в духа ми,

за да мога и аз да понеса

бремето на Първите!

Не ме обезсърчавай, но дай ми сила,

за да не се отметна от подвига за Цялото,

когато частите негодуват!

Мозъкът ми нека осиява небето и земята,

предаността ми нека остави следи навсякъде,

откликът на Твоя импулс

нека не закъснява никога –

за да дойде Новото Небе и Новата Земя

точно тогава, когато Ти си определил!

Родих се за истината, да браня хармонията!

 Амин!

22.11.131(1995)г.

Бургас

ТО СЕ ПРЕПОДАВА НА ПРАКТИКА!

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

- От осиянието ”Основи на природните стереотипи”, получено през 120(1984)г., останаха неуточнени въпроси, поради което досега не можахме да приложим искания чертеж на съотношението между зодиал и виториум. От сведенията заключаваме, че началото на зодиала трябва да е някъде около Нова година, когато съвпадът на Слънцето и Луната започва винаги в един и същи ден от седмицата. Такъв ден обаче досега не открихме и според фиксирания календар това е невъзможно. Само в китайския календар се съчетават съвършено слънчевите и лунните цикли, но веднъж на 60 години. Разбира се, въпросът остава открит и желаещите могат все още да потърсят такъв ден в годината. За нас това е възможно, само ако се въведе плаваща седмица, плаващ лунен месец, както е в източните календари, произлезли от прабългарския. Единствено така е възможно, според твърдението на Елма, не само всяка година, но и всеки лунен месец, съвпадите на Луната и Слънцето да започват в един и същи ден на седмицата (плаващата лунна седмица).

 При това положение остава единственият вариант, началото на зодиала да започва от новолунието след зимното слънцестоене. Тъй като последното е продължителен процес от няколко дни, макар и с една фиксирана най-долна точка, днес искаме да узнаем от Елма, ако е възможно, правилни ли са всички тези разсъждения и кое трябва да бъде водещо: новолунието или началото на зимата? Не може ли истинската физическа година (зодиалът) да започне и преди влизането на Слънцето в Козирог?

- Предизвикателството е разбрано. Не винаги давам точен отговор, понеже искам сами да помислите и сътворите нещо ново.

При сегашните седмици, които действат по друг закон, не може да се намери такъв ден, за какъвто се говори в онова осияние, освен много рядко. Това те доведе до единственото правилно решение, но със следната уговорка: вярна е и фиксираната, вярна е и плаващата, лунната година. Понеже сега говорим за физическата година, следва да се знае и помни, че с началото на зимата почва строежът на формите, на младостта на човека, а с началото на лунната физическа година – прочистването на физическото тяло. Сега, по-точно:

Щом началото на слънчевата физическа година се падне на разсип, това е най-благоприятното време за пост. Постът е велика наука, но трябва да се знае на кой ден от празненето на Луната с кой свят на ясновселената се свързваме. Тя има 14 свята за отдих и пречистване и 14 свята за строеж и постигане на пълнота, съвършенство. Тези светове се изявяват в лунните дни. През зимата посветените посещават неустроените и устроените светове из цялата Вселена. Ето защо е от огромно, ключово значение какви точно физически упражнения в планината да правите, какви маршрути да планирате и какви съсредоточения да изпълнявате – не само в скалите и кристалите, но и в снежинките. При разсипа постът се извършва в долината и тогава се влиза в света на сънищата, науката, поезията, съзерцанията и блаженствата. За всеки лунен ден си има програма. Само че за това не се пише – то се преподава на практика!

                                                                               18,50 ч.

Допълнителна бележка на п.: Елма обръща внимание на всички, които се озадачават от класическата научна терминология на сегашното човечество, която Той често използва – биологическа, астрономическа, физическа и пр. Той обяснява, че така мисълта Му ще стигне по-лесно до учените, същевременно правейки паралели с истинските названия и функции на тези същности на божествен или духовен език. На места дори съжалява, че още няма тесни специалисти и философи холизатори, защото използвайки техния мозък и научен апарат, би дал още по-задълбочени и специфични познания. Затова Учителят казва, че ученикът трябва да знае колкото може повече от светската култура и наука, за да разбере по-добре Словото – и обратно. Не че Елма не може да диктува всякакви термини и на неукия единатор, което се е случвало нееднократно дори и с холизатори-деца и ние пазим такива текстове, но съществува закон за всемирната икономия на енергия, според който дори Бог се стреми да пести време и усилия и затова предпочита да използва по-развити човешки мозъци. Проблемът е в това, че повечето интелектуалци се съпротивляват на Божественото и създават плътен похлупак от формална логика, считайки че провереният и доказан факт е базалният критерий за научност. Те нямат понятие за диалектическа, символна, поетическа, мистическа, интуитивна и пр. логики – общо 49 базални – и затова ограничават понятието “закономерност” до тесните рамки на статистическата причинност. Фактически, има и 49 вида причинности, с техните закономерности. В крайна сметка е важно дали нещо е вярно, а не дали отговаря на представите на учените от дадена епоха за “научност”. Тук не се изключва и зависимостта на повечето учени от политическата и идеологическа конюнктура, принуждаващи ги да предпоставят изводи, изгодни за управляващите, поради което отхвърлят или скриват всички факти и измервания извън този обсег.

Думата тук беше за светските научни термини, използвани от Елма. Учителят използва богато такива в беседите си, така че това е традиция – за сведение на тия, които се отблъскват от холизациите по тази причина. Един Учител има правото не само да ги включва в Словото Си, но и да прави паралели с действителните им имена и същности. Особено кабалистично и магично право на един Велик Учител е да дава свободни интерпретации на думи и термини, неотговарящи на общоприетата им етимология и семантика. Така Той създава нови мисъл-форми, обогатяващи Битието – или “ноосферата”, както се изразяват мнозина днес – с разширено значение на един земен термин. Това не е некоректност или “аматьорски акт на популярен окултизъм” , а висша форма на вербалната бяла магия, която спасява в немалка степен и душите на всички учени и интелектуалци с искра Божия, които употребяват тези термини. Затова Учителят често си позволява да прави свободни преводи на дадена дума или абревиатура, имащи мощно значение за разширяването на умственото ни тяло и свързването му с причинното, будическото и атмическото. Главната критика от някои окултисти и интелектуалци с недооформена френология е по отношение на думи като ДНК, РНК, неутрон, протон, електрон, фотон, мюон и пр. Техните интерпретации в Словото може да им звучат смешно, но тогава и повечето беседи на Учителя трябва да бъдат отхвърлени от подобни критици. Елма твърди, че повечето имена и термини в науката, митологията и философията са въведени от мъдреци или учени с могъща интуиция и затова отговарят на истинското значение на същностите, скрити зад тях. Освен разкриването на дълбокия и реален смисъл в този дух, Учителят има право да транспонира думата съвършено свободно за Своите педагогически цели. Той нееднократно говори за корена “тон”, като израз на тотвселената – огненото, творческо Начало на Битието. В този смисъл, “протон” е “частица” (божество-алохим), която живее и работи за тотвселената, моделира бъдещето (“-про”) обича всички и се намира в ядрото (божествения свят). “Неутрон” е неутралното божество елохим, уравновесяващо любовта към едного с любовта към всички в съвършена хармония и живеещо в настоящия миг – игриво казано, “не-утрон” – “не утре”... По същия начин не само Учителят, но и всеки добър проповедник е длъжен да си играе свободно с етимологията и семантиката на всеки термин, за целите на своята проповед. Така например, Елма казва, че “неутрон” означава и някой, който не е “у трон”, т.е. не царствува... “Електрон” е божеството “илухим”, живеещо в божествения свят чрез връзката си с протона, но и извън него, понеже не може да обича всички. Неговата специфика е да бъде в орбитално положение около протона (сродната душа) и ядрото (божествения свят), но тъкмо затова и е “електрон”, защото умее да прави избор – избира именно тях, а не външни атоми. При психохимията той умее да се прехвърля към други атоми – други “ята от сродни души” - и така прави молекули и съединения, повече или по-малко стабилни. Това също влиза в плана на Бога и Природата, за да придобиваме опит и да се учим на обмяна и с други същества и същности. Това показва, че илухимът не е неспасяемо монофиксиран, но просто прескача от една монофисация в друга, защото не умее да живее сам. Ако изборът му е правилен, той се възвръща в божествения свят. Особен вид илухими са свободните електрони като поток, както и алохимите-фотони. В бъдеще лекциите Учителя до 1945г., и после като Елма, ще се разглеждат от учените столетия наред, за да открият златните залежи, затворени в тях.

      25.I.139(2003)г.