петък, 21 октомври 2011 г.

1158.2001.09.08 Тангото на Битието

Книга 33


8.IX.137(2001)
София – Изгрев

ТАНГОТО НА БИТИЕТО


Тази септемврийска утрин излязохме под много тъмно, оловносиво небе, но само за минути една ивица на изток се разчисти, оцвети се в прозрачно бакърено и столицата доби вълшебен вид. Росеше приятно. Бяхме тръгнали към гората, 
където се събират приятелите, с едно удивително леко и свежо чувство на пълнота и щастие и със сигурността, че сме изпълнили нещо, което иска Небето, както трябва.
Идването в София, както бе изяснено от предишния материал, стана съвсем непланувано и неочаквано, но тъй като бе изпълнена молбата да се напусне веднага Рила и това съвпадна с вътрешното разбиране на проблема, и този път се оживиха приказките от хиляда и една нощ и хиляда и един ден. Засега премина Нощ Първа и тече Ден Първи…
Внезапно нещо ни накара да се обърнем и видяхме на цялото небе грамадна дъга над зданията – такава, каквато никога не бяхме виждали през живота си! Пространството под нея беше светливо прозрачно-бакърено, а над нея – сиво-синьо. Надолу цветовете ù се повтаряха няколко пъти като цяла каскада от дъги без дистанции, а над нея имаше още една, по-голяма дъга. Такива дъги, макар и съвършено различни от тази, са се явявали в небето досега само няколко пъти през целия ни живот, в мигове на фундаментални промени, благословени и инициирани от Небето. И сега моментът е такъв.
По пътя през гората си говорихме на различни теми, но една от тях бе за един седемдесетгодишен мъж в момента, с когото сме били по Рила, на Витоша, в общия идеен живот навсякъде и даже в мозайкаджийските бригади от съвсем млади. Стана дума за невероятния му контакт с Този, Когото обичаме повече от всички, въпреки че споменатият приятел винаги е имал сериозни психически проблеми, с клинична диагноза. Това не му попречи цял живот да изпълнява съвестно работническите си задължения и да бъде по-редовен от всички в общия живот на Братството. Феноменът при него, който се 
избистри и ние го осъзнахме едва преди десетина-петнайсет години, е че при всяка среща началните му думи към всеки са директен контакт с Най-Високото и абсолютно точен – като констатация на момента, оценка, благословение, перспективи и пр. След тези първи думи, досега той почти винаги бе продължавал със свои нелепости, отразяващи естеството на неговата болест. Животът му не е бил никак лек. Произхожда от комунистическо семейство в Пловдив и още като съвсем млад, след голяма душевна драма, той се откъсва, идва в София, открива за себе си кой е неговият Учител и неговите най-близки души, захваща тежка работа, за да има софийско жителство, и остава в столицата до ден днешен. От нашите най-вътрешни сведения ни бе изяснено, че той е прероден един от най-известните и противоречиви немски философи–волунтаристи, въздигнали на пиедестал свръхчовека, поради което още тогава съдбата го е наказала с лудост в края на живота му. Доскоро почти нямаше разлика в образа му отпреди и сега, но през последните години той се омекоти, усмири, и започна да излъчва доброта, благост и кротост.
Тази сутрин решихме да опитаме какво ще ни каже Небето чрез него и затова, след нашите приятни танци, се приближихме към Т. Надеждата ни се оправда над всички очаквания.
Това бе първият случай от всички досега, в продължение на повече от 35 години, в който Т. говори от началото до края на нивото на първите си думи цели двайсет минути, без да премине към своите налудничави тиради, мимики и жестове. Нишката на словото, което протече през него, бе брилянтна от началото до края и ние го гледахме и слушахме изумени, 
защото чрез него ни се даваше откровение след откровение.
Държахме си ръцете с него, изпитвайки много топло братско чувство – душите ни бяха благодарни, че през тази удивителна утрин между нас се получи тъй пълен и знаменателен контакт. Следяхме внимателно всяка негова дума, всяка тема, понеже знаехме, че в момента Учителят дава чрез него оценка на изминалия период, на настоящия момент и на перспективите за по-нататък.
Т. почна със спомени за неделните ни срещи на Бивака на Витоша и с трогателни подробности за семейството и личния живот на един от нас. После обрисува цяла сага за трудовия си, честен живот като строител-мозайкаджия, стигайки до същината на нашата съдба – до осъзнаването, че съвестният труд и примирението в тази сложна епоха са една от най-високите форми на ученичеството.
Тогава, вероятно без да разбира точно какво говори Небето чрез него, започна да говори за разрядите в тази професия - и изведнъж стана ясно, че ни се дава информация за пентагралните посвещения! Каза буквално, насочен към едного от събеседниците му, че последният току-що е преминал от трети към четвърти разряд и че вече няма да бута тежки колички, а ще има друга, по-майсторска работа, и ще помага на майсторите от пети и шести разряд. Това съвпада абсолютно с един процес, който се извършва с този приятел напоследък. Когато идва Истината и се лее Слово, духът на човека просветва, душата въздъхва облекчено и в ума се разрешават куп противоречия. Думите на Т. за преминаването от трети към четвърти "разряд" бяха в пълен синхрон с мисълта на Учителя, която се падна при отваряне на една от книгите 
му последния път – за пашкула, който става излишен след превръщането на какавидата в пеперуда. В езотериката на всяко пентаграмно посвещение винаги има една основна драма и един основен, единствен изход от тази драма. "Треторазрядниците" – Мъдреците – осъществяват своето посвещение при пълна изолация от обществото, в отдалечени планински "замъци", където контактуват директно с микросвета и голямата вселена. Затова при тях нуждата от собствено жизнено пространство, от непристъпен дом–крепост, е по-крещяща и от жаждата за въздух. Когато те постигнат съзерцаването и познаването на микросвета и макросвета, т.е. Просветлението, и подпалят Третия лъч над главата си, пашкулът става излишен и жилищната драма отпада. Именно затова в споменатата мисъл от Словото се дава новата, генерална насока: пеперудите напускат пашкулите си и тръгват по поляните. И наистина, "четвърторазрядниците" – мистиците, целителите, хората на любовта от Нептунов порядък, добили четвърти лъч над главата си - вече излизат свободно с духовното си тяло в невидимите светове и обикалят без ограничения безбройните небесни поляни – раздават и обменят живот и любов във вселените на Преображението. Символически, в пентаграма на Учителя това е плани-ната Тавор. Външен белег на този "разряд" е липсата на собствено жилище и гостуването на безброй места по света. Така че, поради тези думи на Т. в днешния паметен ден, отпадна завинаги една от най-болезнените "треторазрядни" драми в живота на един от присъстващите. Макар че Исус преди две хиляди години е бил от много по-високо посвещение, по закона на пентагралните посвещения той е консумирал едновременно ефектите на всички посвещения едновременно, 
а главният ефект на предпоследното, четвъртото посвещение, е: "А син человечески глава няма къде да подслони". Има един болезнен период между Третия и Четвъртия стадий, когато човек няма покой нито нито под собствен, нито под чужд покрив.
Към края на този водопад от откровения - за тези, които ги разбират, - Т. мимоходом спомена и нещо, което казва за пръв път, откакто се познаваме – относно "египетските посвещения" на този, комуто говореше.
Завърши с пожелания: всичко в личния и духовния ни живот и в живота на приятелите, които ни следват, да тръгне по най-добрия начин, защото "в момента Татко ни ви благославя". И заключи: "Ето, както и ние сега сме трима тука, така и да се изпълнят всички най-съкровени импулси и желания на Татко ни, Майка ни и нашата собствена душа!". Така се разделихме с голяма любов и преизпълнени сърца.
 Неведнъж сме имали срещи с него, обикновено на планината или в гората, и сме чували подобни удивителни неща, но днешната му "пледоария" бе най-брилянтното му изпълнение досега, и то без никакво спадане на нивото след това – разделихме се като богове! Може би само веднъж чрез него бе казано нещо на такова ниво - преди девет години. Един от нас се бе върнал от чужбина, където бе постигната безпрецедентна хармония между различни духовни общества. Срещу едно от тях тук от край време се сипят хули и отрицателни квалификации от една тясна верска позиция, нямаща нищо общо с любовта и универсализма. Затова и в този случай преобладаващите оценки за побратимяването на българската и една руска школа тук бяха с черни бои. И точно в началото на една 
от паневритмиите, преди 9 години, когато във въздуха се носеше взривоопасно дъхът на тези мисли и порицания по конкретния повод, в обкръжение на много хора и с висок глас, Т. се приближи и каза дословно следното:
- Та лошо ли е Пешо да почива кротко със стадото си на единия хълм, а Хасан, със своето – на другия? Лошо ли е по пладне те да се съберат у долчинката, да постелят пъстри месали и да си хапнат сладко-сладко заедно, що Бог и Аллах им е дал? Лошо ли е да си хортуват братски, и в това време даже и кучетата им да се ближат и да се радват, а да не се лаят?…
Между другото, извън тази паметна среща днес имахме още една радостна и една учебна ситуация. Знае се, че на ученика се дават до три поправителни изпита след неуспешен опит (или нежелание за опит). В едно предишно одеяние бе описан случай, пак по време на паневритмия, при който трима души от тези среди не успяха да вземат първия си поправителен изпит - и обещаните три подаръка на "Златната Рибка" се паднаха на други. Днес се проведе втора поправителна сесия за същите трима и Небето уреди да се паднем в един лъч, без да сме го нагласили и искали предварително. Те трудно биха дошли сами в лъч, където ще играят участници, които не одобряват, но в случая нямаха избор – ние се присъединихме към техния лъч в последния момент. Усети се напрежението. Една сестра от споменатите трима се падна точно с едного от нас при смяната на партньорите в Пентаграма – тази, която предишния път предпочете да играе самичка, но да не се присъедини до човека зад нея, чрез който Небето бе предвидило този ден да се раздават подаръци. За 
голяма радост на Небето, днес тя се усмихна няколко пъти на същия, при всяко приближаване към нея. Единият от трите подаръка за днес, слава Богу, отиде на местоназначението си! Урочната ситуация обаче се разигра с другите двама, които бяха скъсани на първия поправителен – и днес те бързо се отдалечиха след края на играта, за да не се здрависат с въпросния човек от лъча... Дори и врага си, и самия дявол, би трябвало да облеем с любов и доброжелателство, ако сме истински християни и ученици, но… Господ да им даде сили, третия път да отворят сърцето си!

16ч12м
 - Тангото на вселената пее танц за двама само след края на Вечността. Това е най-великото, най-чистото, най-интимното танго на Битието, когато сродните души танцуват своята пълна зрялост. Всеки опит за живот по двама преди края на една вечност е осъден на провал. Жаждата за танго е първата жажда на душата, нейният родилен вик; но без пробудена душа, танго е невъзможно.
Тангото, блусът, всички бавни и романтични танци, са езикът на Пралайя – Мировата Душа. Има танци, произлизащи от Тот, от Шива - от лудостта на Вечния Творчески Пламък, - но те се танцуват от алохимите – божествата на свободата и абсурда.
Тангото, най-бавното и съкровено танго, се танцува за пръв път от Човека на Любовта – превзелият планината Тавор (Четвърто пентагрално посвещение – предпоследното в еволюцията на човека – б.п.). Още в Преображението, мистикът почва да танцува танго с онзи, единствения, който се нарича "сродна половина". Семето на Тавор е Поляната; стъблото му е сродната душа, а цветът и плодът му – сливането с Цялото. (В по-бързите и отривисти танга действа и Тот – б.п.).
Та за тези сега, които излизат за пръв път на Поляната, хвърченето по милиарди небесни и земни цветя е първата багра на Тавор – Тангото на Битието! Колкото повече Поляни си облетял, колкото повече нектар си събрал и мед произвел в Кошера, толкова по-сигурно е, че скоро ще се срещнеш с Царицата. Тогава цветът на Тавор ще се смени и ти ще станеш родител на небесни династии. След като се слееш с Царицата и произведеш милиони подобни на себе си и на Бога - същества с монада, които обичат поляни, - ти ще станеш едно с Царицата и с децата ви и ще се слееш с Цялото.
Тогава цветът на Тавор ще се смени за трети път - и Тангото ще спре. Това е мигът след Тангото, когато музиката е спряла и всички още стоят прегърнати, защото не могат да се разделят.
В тази тишина говори сам Бог – Безкраят на Любовта. След третия акт на Тангото, човек вече няма собствен дом, понеже живее навсякъде. Та има ли твое дете, твой брат, сестра, приятел, любим или любима, който да не отвори дома и сърцето си за тебе завинаги?
Затова рекох: бъдете свободни, напуснете пашкулите си и хвръкнете по Божиите поляни! Царицата – сродната ви душа - се опива само от такова количество различни ухания, колкото различни цветя и цветове съществуват в Битието. Ако не си ги облетял всичките, ако не си донесъл прашец от всички видове и всяко едно поотделно, ти няма да трогнеш Царицата - тя въобще няма да те забележи.
Така че, Тангото с Царицата е невъзможно без безкрайно много полети към Кошера. А портите на небесното царство, където ставаме едно с Бога, т.е. с всички, се отварят само ако те е довела Царица. С нея трябва също да си живял и създавал няколко вечности, за да съберете разполовеното Битие в едно.
А сега – мир вам и приказни мигове с нещата и съществата, които обичате; и безгранична, безмерна радост и щастие по пътя към съвършенството!
16,43 ч.
"Но и да падне, той има магическата сила да я възкреси."

            Най-великото тайнство на Тангото е тоталното и сляпо доверие от страна на Всемирната Любима. Тя губи свяст от абсолютна и безумна любов и се хвърля безразсъдно в прегръдките на Любимия. Ако той не я удържи, тя ще падне. В нея не е имало мисъл да оживее, ако не бъде посрещната. Всички останали правят така скоковете си, че да не паднат – имат елемент на самоконтрол. В Тангото на Битието такова нещо няма. Истинският Любим обича също тъй страстно и силно, но не губи съзнание: може да улови падащата в последния момент, преди тя да се стовари на земята. Но и да падне, той има магическата силба да я възкреси! Тя наистина е напълно обезумяла от чувства и единственият ù стремеж е да обгърне с нозе Единствения и да изгори с него, да зачене от него. Именно за този миг на Живота и Създаването на Живота ва
жат с най-голяма сила думите на Съвършения: "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта". Няма друг начин за зачеване и раждане на вселени.

Свещеният огън
В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
"Нашият Бог е огън пояждащ", се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният огън, в който е скрит животът.
Ето защо, където гори свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа.
Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично – и хранене, и кръвообръщение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките са правилни. Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен мир. Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот. Ето защо, когато свещеният огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения огън.
В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство.
И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него Любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него, всичко престава да расте.
Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения огън в човека, то е вярата, то е Любовта, то е надеждата, то е знанието, то е мъдростта, то е истината.
Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота. Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето.
Само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този огън – а това ще трае векове – тя ще навлезе в една нова епоха.
Което е вярно за Земята и човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън. Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват.
Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява!
Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го!
Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си! ("Учителят Говори")

Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цялата съвременна култура ще мине седемь пъти презъ огънь, докато се пречисти. Тази огнена вълна ще мине презъ умовете на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората няма да се питатъ: "Ти какъвъ си?", а ще се запитватъ: "Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?" Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ ръка. Само така хората могатъ да се разбиратъ.(б."Сеятельтъ", 21.III.1921)

Например казват: "Да имаме Братство". Но това трябва да бъде не само един усет, едно влечение, едно чувство или един стремеж, но всичките тия неща трябва да се съвокупят. […] Или пък Любовта, като мине покрай тебе, да имаш усет, влечение, чувство, стремеж - и те да се превърнат в реалност. […] Ако някога Господ дòйде да говори на хората, ще им каже: "Трябва да мислите добре!" Т.е. да имаш един усет, влечение, чувство и стремеж. И всичките тия четири, като ги туриш в работа, тогаз ще мислиш. […] Под думата "живот" разбирам една съвкупност на всички противоречия, които съществуват от памти века. Това е животът! […] Казва се: "Онова, което е Бог съчетал". Бог е съчетал хората! Ти не можеш да избегнеш закона на Любовта. Ти не можеш да избегнеш закона на вярата. Ти не можеш да избегнеш живота в неговия стремеж. […] (б." Усет, влечение, чувство, стремеж" 14 .Х.1936)

        Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най-малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някаква услуга. […] Мъдрецът живее без закон. ("Учителят Говори")
Любовта е нещо, което нито можеш да купиш, нито можеш да продадеш. Тя е тъй свободна, както светлината свободно идва и си заминава. Тя никъде на гости не остава. И ако ѝ речете да направи някаква услуга, тя не прави. Любовта прави услуги от само себе си, но ако и речете да направи някаква услуга, ако изисквате от нея, тя си заминава. Ако започнеш да мислиш върху въпроса дали някой те обича или не, ти вече си загубил половината от Любовта си. Ако почнеш да философстваш върху нея, тя след няколко време ще си замине. […] Първият признак, че някой е почнал да ви обича, е това, че ставате хубави. Дали знаете това или не, то е друг въпрос. […] Вторият признак, че е почнал някой да те обича е това, че ти вече не си заспал. Ти започваш да се движиш натук-натам, […] и не се подчиняваш на никого. Тогава ставаш особен, имаш особено мнение - не се подчиняваш, не се подчиняваш! […] Третият признак, когато те обикне някой: ти ставаш мекичък, приятен като някой ароматичен плод. Допреди да те е обикнал, ти си бил груб, но след това ставаш мекичък, нежен. […] Казвам: малката любов е за нас, тя внася утеха; а голямата Любов внася живот в човека. Тя осмисля всичко в него и той става радостен и весел. Това е щастието на човека. Всички онези, които са писали по този въпрос, казват, че щастието е възможно само при Великата Любов, в хилядите и милионите души, събрани в едно, които могат да те обичат и в хилядите и милиони души, съединени в тебе, могат да те обичат. Следователно, това е Любовта, това е драмата на живота. Това е стремежът на цялото човечество – да се обичат. И аз бих желал така да се обичат всички. (б." Да обичаш и да те обичат", 7.IV.1935)

        Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я туряте в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита, дали обича всички същества еднакво. ("Методи за чистене" 17.V.1922)
        Но едно не забравяйте: в живота на човека има само десет възможности да започне с Любовта. През всеки десет години има възможност да заработи тази мощна сила. Останалото време от живота на човека е отредено за занимание. Улови ли човек една от тези възможности, един от лъчите на великото слънце, което озарява целия Космос, всичко възвишено и благородно в душата му ще започне да цъфти, да връзва и да зрее. Плодовете на душата узряват само под лъчите на това слънце.
        Когато проблесне първият лъч на Любовта, вие ще усетите в душата си такова неописуемо блаженство, такава светлина, такъв мощен подтик във вашия ум, такъв стремеж във вашата воля, че всички пречки в света ще почнат да се топят! Няколко мига, преживени в Божествената Любов струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади. ("Учителят Говори")

Няма коментари:

Публикуване на коментар