1187.2002.07.15 Малко ентомология

15.VII.138(2002)

Странджа

МАЛКО ЕНТОМОЛОГИЯ...

(сага за ІV универсална и лична вибрация – с поучения)

            Мудно и мъчително тече поредната безсънна нощ в бараката с гризачите и насекомите. Единственият начин да не се изгуби окончателно присъствие на духа е денем да се спи, а нощем да се будува. "Гениална" идея: облепвам на стаята с тиксо по всички миши дупки, процепи и ъгли, но без да ги прогризва, тази опашата армия пак е на гости при мене – може би се телепортират... Всичко тук хапе жестоко и болезнено. На първо място са òводите – на руски това значи стършел, но в Странджа тъй наричат едни големи мухи с блестящи тревнозелени очи. Не че липсват оси и истинскш стършели...

Наскоро до бараката рухна с трясък един огромен стар дъб, подяден точно от стършели. Само Господ е помогнал да не падне върху моята постройка и върху градината, която отглеждам с толкова мерак и труд. Като няма условия да се прави нещо друго с всичка сила, поне мотиката и кофите са налице... В стотици шишета, кофи и баки денем се топли на слънце вода за поливане; добавя се горска и друга тор, затова всичко расте като лудо. Разрешиха да се копае и сади и във ведомствената градина, понеже тази не стигна, колкото и да е голяма – а беше джунгла... Наистина, помогна и един приятел, циганинът Р. – той поне окоси. Излизат дини, пъпеши, краставици, тиквички, тикви, над 130 корена домати, зеле, картофи, гулия, патладжани, ягоди, марули, лук, праз, слънчоглед, царевица, фъстъци, соя, червено цвекло, бамя, ряпа, боб, чубрица, босилек...

Òводите са безумно стръвни и един от плюсовете е интензивното трениране на бойни изкуства, за да се пъдят – бодибилдингът върви нормално... Само за това да беше идването в Странджа, пак добре. Нали трябва да се мисли положително? Стратегията е да се спи на пода, въпреки нашествието на паяците – пружината сега е на прозореца и не пуска най-едрите изтребители – стършелите, бръмбарите и големите мухи. От комарите, мравките, паяците и папатаците спасение няма. До този момент битката с оводите, без да бъдат убивани, беше "безмилостно жестока": влизаха с десетки в стаята, може би на хлад. В прозореца се биеха орляци и всеки един се взема ловко с кърпата и се изхвърля навън, за да се върне скоро пак... Това съставляваше основната част от духовния ми живот тук. Желание за писане и четене – нула; сън през нощта – абсурд. Огромните плюски, подутини и рани се множат (хапят здраво и мравките, и скакалците...). В съседното село един човек умря от кърлеж; приятелите, идващи тук, хванаха кърлежи и едва им ги извадиха. Един от тях го втресе и трябваше да го лекувам със специален чай. За отровните змии, плъховете, скорпионите и за двуметровите смоци ще стане дума по-долу. Направлението "Странджа – Раят на Земята" – е имало и други измерения...

            Всичко, което се описва тук, нямаше никога да види бял свят, ако не бе настоял Шефа. По същия начин през февруари бе разпратено по интернет онова отчаяно писмо от Гърция до приятелите, което ги вдигна на нокти: едни бяха готови да преведат пари, други се изказаха с негодувание. Тогава бяха описани не само контурите на гръцкия ад, но и прелестите на българската любов, когато си несретник в чужбина. Приятелите разбраха по интернет за шиповете на портокаловите дървета в лицето и ръцете ни тук, за сбиването и падането ми от огромния камион по гръб на земята и за товаренето на тежките каси с портокали след прясната операция от херния... При това – в състезание с младите за самодоказване на 60-годишна възраст... Всичко това бе квалифицирано от някои "най-близки" като (цитирам) "пълно безумие", като "перфектен егоизъм и нарочна провокация с опасност за живота, целяща да потресе близки и приятели, с определена цел". Белезниците и затвора в Гръцко бяха почти сигурни, ако бе изпълнено намерението да се ходи пеш през цяла Гърция до границата, защото чорбаджиите-византийци не искаха да ни плащат надниците в уговорения срок, след много дни 14-часов труд. Също като в България – много работодатели не плащат заплатите с месеци, за да превъртат народните пари в банките или в друг бизнес - и да си взимат процентите. Наистина, за малко не си тръгнах пеш през Византия – не съм нито първият, нито последният, комуто не плащат ни стотинка. Преди 10 години нещо подобно бе тръгването ми пеш без пари и документи от Швейцария за България... Как може такова поведение да не е за клиника? Кому да обясниш, че тия "представления" се аранжират от време на време не от личен зор, а от една друга, по-висша Воля, и то не каква да е? Как да бъде разбрано, че гангрената на едно място е симптом за ампутирана съвест на болен по-голям, колективен организъм, какъвто би трябвало да представляваме ние, приятелите - ако човечество, ареал, нация, съидейници, приятели, познати и близки представляват организъм, а не раково образувание... Защо на тази планета всеки всеки орган мисли само за себе си и за личното си щастие и удоволствие с нещата и хората, в които е вторачен? Самият Исус увисна на кръста и все още виси точно по тази причина и с такава цел – да види дали някой ще се трогне. За някои сме луди, за други – "изнудвачи", "садисти" и "мазохисти", но само Бог знае как стоят нещата. Оказва се, че има нещо по-важно от образованието и талантите ни.

Онова, което тогава ме спря да се разшири това писмо и да се пусне с документнални снимки в медиите, за да се предпазят други наивници, сега отпадна, но тук могат да се дадат още по-живописни подробности: за хлебарките, паяците и клозетните буболечки в Гърция - по пода, в завивките и по стените или падащи от тавана; за дюшеците, от които висят мокри и мазни вътрешности; за одеалата от американския флот, надупчени като след битка с превес на врага, както за и всички останали прелести и насекоми в спарените гръцки мазета през 2002 година, където двама-трима наивници се опитваме да заспим сред виковете и псувните на колегите – пиещи, цакащи и пушещи непрестанно и споменаващи с класова омраза майките на робовладелеца и роботърговеца... Всичко това остана не само неописано, но и изобличителните снимки не излязоха. Нещо се е погрижило да излязат само кадрите с пор­токалите. Как става това на една и съща лента и в 5-те филма?... Светкавицата нали уж работеше? Останаха само тези снимки от аргатлъка, които включвам тука.

Гърците са много религиозни – черква до черква... И редовно ходят да се молят. Въпреки това, до черквите и при тях се виждат необятни гробища...

В тези мазета без баня и топла вода и с циментови подове, по-умните каторжници не спят нощем. Как имат сили да работят през деня - енигма. На много места в този подземен свят има и жени – не само в по­добните мазета и коптори без прозорци, но и по съседните легла в мъжките помещения или при мъжете в едно легло.. За тоалетните - да не говорим. Сред пировете на въшките, паяците, бълхите, хлебарките и дървениците, все пак към сутринта някои заспиват... Един възрастен мъж викаше насън и всяка нощ ридаеше продължително и отчаяно: "Мале, мале, къде си да ме видиш!"

Трудно е да се повярва, че от този кошмар са изминали само няколко месеца. Защо се случи всичко това? Знаят ли шараните и властите, че много нелегални роби и сега се самоубиват от отчаяние или се осакатяват и умират при инциденти? Колко момичета отиват за човешка ра­бота, а се случва съвсем друго?

При нерви, афект, безизходица или слаб ум, всеки може да изпадне в такъв капан. Не е важно каква е причината – на практика това илюстрира какво става, когато всяка коза гледа само собствения си крак. Когато преуспяваш в нещо светско, всички са много мили; пропадаш ли – не си техен проблем...

Тука изхвълям смачкани порто­кали за сокове и спиртни напитки...

            Останаха неописани и случаите, когато след 14-15 часа робски труд на плантацията завалява леден зимен дъжд. Ние сме на камиона, мокри и премръзнали, но робовладелецът спира пред някое кафе и влиза да се почерпи... 10-15-20 минути сладък лаф с другите преуспяващи елини като него.... 20 души на платформата са глупаци. Пак ще си легнем с мокри дрехи и направо с ботушите. Точно както в трудова повинност преди 40 години и в хамалството преди 20; но на 60 лазарника и след 4 хихургически опрерации е малко по-трудно...

Някои мъжки тука са били и по затворите, но и те едва издържат в Гърция. Има и не малко пенсионери, дошли да помогнат на децата и внуците си.

От множеството арести и неприятности с властта в България, след контрастните душове Съюза на писателите – миньор, завеждащ редакция – хамалин, Министерство на културата – шофьор, или БАН – маневрен стрелочник, не е крайно лесно отново да си овладееш нервите да не се сбиеш с тарикатите, които искат да те направят на идиот и тука, въпреки че вдигаш нависоко по два или три кафеза наведнъж, а не по един, и можеш да береш по-бързо и качествено от младите - ако има началници да го видят и ако няма подлеци да го отричат. Подлецът в живота мисли само за себе си и за своя екип - ти умирай. Отгоре на всичко, за него ти си или куку, или виновен. Въпреки това, понякога е весело – особено когато сутрин запалим огън и изгрее слънцето. Ето ме: тука се правя, че хвърлям портокал; вижда се и пушекът от спасителния огън:

            ... А си си взел и човешки дрехи, за да можеш ... като припечелиш (каква илюзия!)... събота и неделя да обикаляш из райовете на Елада. .. И – дай Боже, – когато най-после си купиш цифров апарат и видеокамера, а после и лаптоп... Глупости на търкалета! Рабòти се плътно, без почивни дни. И правилно – като завали дъжд не се работи и плащаш на работодателя за "леглото" си по 4 евро на нощ като в частна квартира, както и прехраната си – въпреки подписания договор, че трябва да са безплатни.

 Не че няма успели гурбетчии, останали във Византия с години – видяхме и такива. Като научиш гръцки, друго е. Но след първите дни или седмици, повечето аргати хвърлят разговорниците и се заклеват, че никога няма да проговорят на тоя "скапан" език.

 Една вечер влязох в една таверна, пълна с местни предприемачи – гледаха мач по телевизията. Не че си нямат телевизори вкъщи. Пред всички – питие; всички физиономии еднакви: грамадни ченета, уста-цепка точно под носа, очи стъклени. Всеки има плантация, камион и трактор; всеки има мазе за нелегални роби от чужбина. Има закони, но властите си затварят очите, защото това е главното препитание на земеделци, данъчни и подкупна полиция и администрация. Понякога слагат прангите на някого - за парлама: нали ни докараха тука през 4 страни нелегално, въпреки "брилянтния" договор, за който си платих в България 1000 лева, а в графùята в Атина ни поискаха още по 300 евро, за да ни намерели работа!... Който няма пари – в каторгите!... Та като гледах тия плантатори в кръчмата с отворени грамадни усти, те имаха вид сякаш виждат на екрана на живо кацането на извънземни от Марс или появявянето на Господ от космоса – толкова им беше интересен мачът... Но има и добри гърци – по-бедните. Може много да се разправя...

            Вкарването на роби и робини през 5 държави за по 500-1000 лева от наши фирми, за да попаднеш в Гърция, е редовна практика. Не можеш да идеш директно до Атина за 60-80 лева с влака, защото връщат от границата. Гърците имат закон и искат да се справят с имиграцията, но на практика не видяхме нито един грък в плантациите – никой не е луд. За жълти стотинки се хващат само българи, албанци, руснаци, иранци и пр. В най-добрия случай - ако гладуваш, не пушиш, не пиеш, не ползваш почивни дни и не си купиш нищо – можеш да припечелиш два-три пъти по­вече, отколкото в България. И това е стръвта. А фирмите у нас лъжат, че в Гърция се печелят законно по 1000 марки на месец и повече и че се подсигурява храна и квартира.

 Най-добрите – едни румънци – стигаха до 500 евро на месец, не повече. Но как го правеха, никой не разбра. Дали защото бяха машини за бране на портокали или по друга причина – неизвестно. По-късно, като ги наблюдавах какво правят, ми светна: пълнят кафезите с гнили портокали от земята, а отстрани и отгоре маскират с десертни... Всички други изкарвахме по 200, максимум 300 евро. И то - ако имаш късмет с градината и времето. Ние дойдохме в най-лошия сезон, когато портокалите вече свършват. Затова битката за обект по това време е не само с нокти и зъби, но и с подкупване на посредниците.

            Както казах, почти всеки чуждестранен обитател на гръцките мазета и коптори на практика е извън закона, защото е влязъл нелегално, с щедрата помощ на българските фирми. По закон, такъв трябва да бъде върнат по етапен ред, с белезници и престой в полицията или затвора. Някои млади хора се самоубиват или ги убиват по затворите, за­щото и там става същото, както във всеки "нормален" затвор. Разказаха за такива сучаи. Това обаче се узнава за пръв път едва в луксозния автобус, когато разбереш, че не пътуваш директно за Гърция, а през Сърбия, Унгария, Австрия и Италия. Туроператорът обяснява на всички как да лъжат граничари и митничари. Фатката е да изхарчиш всичките си мизерни парици още по тоя дълъг маршрут, за да капнеш на гръцките робовладелци като манна небесна и да им работиш робски само за хляба, леглото и обратния билет (ако имаш късмет). Още по пътя измамените нашенци смениха първата буква на титлата "ту­роператор" на гида ни от Пловдив... На него те е предала бургаската фирма "Аджеленда2" на Антон (Ахмед) Маджаров, собственик на базара в Меден рудник и на още няколко големи къщи в Бургас и на други в строеж, на когото си ръсил 1000 (хиляда) лева, за да заминеш веднага без формалности. За тия пари ти се дава респектиращ документ и плащаш допълнително на нотариус, за да го завери...

В Атина чакаш няколко дни в едно общежитие за мъже и жени в обща спалня, пред която клозетът е без врата и е пълен догоре. Оказва се, че няма осигурена работа, а си чакаш реда да те заведат в графùята, за да ти търси тепърва работа. През тези дни си плащаш от джоба за храна и за общежитието на Андрей, който се е специализирал за българи и говори малко български. Наблизо е паркингът на българските фирмени автобуси, където чакат нашенци с нещастни и гневни физономии и се молят като на Господ на шофьорите да ги вземат обратно без пари или за колкото имат.

Най-после ни завеждат в графùята, където работи и една мила нашенка и ни обяснява още по-мило, че за намиране на работа графията иска от 100 до 300 евро на човек (!!!) – извън 1000-та лева, които си снесъл на българската фирма. Който има – дава; който крие парите си или няма – сам си е виновен. Ще бъде изпратен там, където...

 Но – хайде на влака – все още сме корназ...

            Поема ни роботърговец, а не самият собственик – и той трябва да хапне. С груби подвиквания като на говеда, той те качва в камиона си и скоро те вкарва в едно селско мазе, за което и фантазията на Данте е бледа. Собственикът често има не само плантация, но и кръчма, камиони, трактори, коли, дворец, вили, яхти и пр. На който му върви, върви – хората знаят как да си пекат работата. Като се случи чорбаджията да спечели милион от лотарията, както стана с нашия, няма да влезе при аргатина да го почерпи една лимонада. Сутрин жена му ще те бута грубо да се качиш по-рано на камиона и да идеш в мокрите, ледени корони на портокалите; а ако дойде случайно време за плащане, което зависи изцяло от кефа на господаря, първо идва жена му и събира парите за наема... На свободна квартира вземат и по 3 евро на легло в самостоятелна стая; а тук, с 10 или 20 души в мазе без баня и прозорци, ти взимат по 4 на вечер. За 10 дни – колкото е рейсът до България. Ако имаш късмет с времето и има работа, с мъка можеш да изкараш до 10 евро на ден. 5-6 евро за закуска, вечеря и цигари, който пуши - и край. Никога не ходете в Гърция през февруари!

            Изпитана практика е да не се плаща на ден или в уговорената събота, а да се отлага. В противен случай робите спечелват за 4-5 дни пари за връщане и се махат веднага. Но и в тия случаи текучеството е манна небесна за измамника: иде нова, свежа и глупава кръв, за да бъде експлоатирана по същия начин. Като такава, тя блъска, отчаяно луда да изкара нормата и наднормено. Но като не получи нищо, почва да мисли за бягство. От това гаднярът, по странна логика, също има сметка, макар и излъганият и пребит работник не дава вече ни количество, ни качество, и се тутка, чакайки да мине денят и псувайки работодателя. Защо чорбаджиите да имат сметка и от това?... – Точно тук е цялата философия на текучеството и в България, и във всяка друга робовладелска и феодална страна, където няма и помен от грамотен капитализъм. Едва в Гърция ни светна и смисълът на дефектната продукция – как се печели и от нея. Бяхме патили многократно в България от това, но не разбирахме как малките и средни акули печелят и от дефектната продукция - един абсурд! Бригадното заплащане на треда е един рай за тарторите на социализма и дивия псевдокапитализъм – по много тънки причини. С очите си виждахме как бригадирът или партийният пов­реждат тайно продукцията на начинаещите, за да вземат те лъвския пай от глобите им и – най-вече – да заграбят заработените надници на недоволните, които са избягали без да си ги вземат, защото плюят на тях. Естествено, чорбаджии, бригадири и надзиратели си прибират първо лъвския пай от печалбата на техните хора в бригадата, които са се утвърдили. Затова шефовете ги толерират – защото ония им дават да ги цицат без да "мъркат", но затова пък и господарите им пишат повече. Това "повече" се взема от новите, които веднага виждат, че нямат шансове и затова лаят. Някои от тия "солташаци" (приближените) може и да са способни и честни хора, но съзнателно или не стават ортаци на комбинаторите и затова и те имат сметка да има текучество, "некадърници" и фиктивно назначени. За да печелят повече, те трябва да ус­воят и изработеното, неизработеното или глобеното от несретниците. За това особено много помогна у нас едно време и идиотският закон за дисциплинарното уволнение. Като работиш две години след това само на основна заплата без премиални, трудът ти се ограбва допълнително от "мъдреците", които са го измислили. Счетоводно и законово, всичко е наред, но икономически печелят пак лъвовете. Като резултат – плачевна, неконкурентна, рухнала държавна икономика. Няма съзнание да се печели, като се плаща честно на способния работник, включително и на начинаещия без отлагане - поседмично, подневно, почасово, справедливо. Тогава няма да чакаш на дефектната продукция, на глобите и текучеството, нито ще превърташ заплатите на раята през банките и далаверите и да плащаш на нещастниците от дъжд на вятър.

  В Гърция видяхме този соц-механи­зъм брилянтно отработен, именно защото той бе дело на бригадири-нашенци – с богат социалистически опит. Първо обвинявахме само чорбаджиите. Преди всичко, обещаното високо заплащане е блъф. Второ, робовладелецът нарочно протака, не подсигурява работа, предлага помийни условия и взаи­моотношения – и хората бягат отвратени, без да им е платено. Кой усвоява парите им? Не ви­наги само чорбаджията – има си нашенска, вътрешна мафия. Това е просто практика. Тя не само краде продукцията ти, но и я раз­валя, за да те направи на малоу­мен пред чорбаджията и да те глобят, да те изгонят. Хоп – изработеното от тебе, колкото и да е малко - в нечий джоб! А мошеникът е чист и способен в очите на собственика – той докарва и на него допълнителна печалба от надниците на избягалите...

                            ***

  Малко отдих от византийските мемоари... Стратегията да не се спи нощем е успешна: огромен странджански паяк прекосява чаршафа и ти го хващаш с изпи­тан жест с една кърпа и го изна­сяш навън. Без гаранция дали няма памет за обратния път... Всеки нормален българин ще го убие. Направо си спец по такова хващане и изнасяне и на стършели, мухи, бръмбари, буболечки, стоножки като кренвирши и тежки пеперуди, биещи в стъклото като куршум... Сигурно някои са ендемити... Оня ден изнесох един паяк с туловище 2 см. и къси крачка. Има и кърлежи такива, не знам – особено след като са се напили... Но този не беше от смъртоносните – не беше белезникав. Ако беше – нямаше да четете сега тия красиви страници, ако въобще сте стигнали дотук...

            Преди няколко дни тука работниците убиха голяма, дебела усойница, а аз почти докоснах една тлъста пепелянка докато спеше – нали е нужно плевене... Красота... Съседката пък е видяла голям двуметров черен смок как влиза в "моята" градина. Тук е имало преди един, но май не е същият. Онзи е бил питомен и много обичал да слуша Верди...

                            ***

            Та това е фатката: по отработена система, един прекрасен ден роботърговецът, бригадирът или някой от "старите пушки" информира всички, че тази събота чорбаджията пак няма да плати. Възмутените зайци са в паника и все има по някой доблестен (но с 40-50 евро в джоба...), който си взима шапката, харизвайки няколко надници. Кому – туй е въпросът. Чорбаджията може и да си няма понятие от това, понеже понякога се оказва, че си плаща честно и в срок, но бригадирът Андрешко, комуто е дал парите ни да ни ги даде, ги е задържал - и ядосаните вече са си тръгнали. Бригадното заплащане по този начин е в пълна социалистическа сила и тук - някой взима парите на "некадърните" и на избягалите. В интерес на истината, в нашия случай не разбрахме къде точно отиваха тия пари – в работодателя или посредника. Ние поне вярвахме, че нашият бригадир е неспособен на такова нещо – имаше честно излъчване. Но се е случвало нашенец бригадир, който знае гръцки и получава парите на хората накуп, да изчезне със заплатите на всички...

            Един от съкилийниците по тъмница разказа къде са били с двама други от бригадата преди да дойдат тука – при още по-ужасни условия. Закарали са ги през зимата в полето в някаква тенекиена барака без покрив и със зеещи стени. От дюшеците били останали само мръсни, на­васени и мазни фандаци. Леден януари – макар и в Гърция. Поправили си хората коптора, изпрали червата на бившите дюшеци, направили си и покрив и печка от тене­киите наоколо – и оцелели. Геро­ите на Джек Лондон трева да пасат! Работили от тъмно до тъмно за жълти стотинки. Имам им адреса и имената – могат да разкажат подробно. А един колега разказа и за един случай в Пло­див, преди да го оперират: "Ка­чиха едно момче на масата за операция, хирургът се сети да го пита дали си е платило (разбира се, на черно), и като разбра, че не е, го свали. Момчето умря след 6 дни." Нали знам колко чужди пари дадох в Бургас на ръка за моята спешна херния – 500. Сто от майка ми и 400 от касата на приятелите. Оперираха ме още на другата сутрин. А един до мене беше лежал вече 10 дни на общо основание (плаща си за престоя). Като отидох след седмица да си взема документа, този човек все още лежеше там и не знаеше кога ще го оперират. А беше за 2 операции по-спешни от моите и много го болеше.

            Друга практика при бригадния начин на работа в Гърция, с пресните спомени и хватки на нашенци от социализма: преместват твоите пълни касети на своя ред. Ако ги хванеш – бъди готов за бой. Следваща гадост: не обират плода по върховете и вътре в дърветата от своя ред, а после лъжат пред шефовете, че това е твоят ред – ти излизаш пред строя... На своя истински ред ти си перфектен и затова рабо­тиш по-бавно, но си го приписва друг. Няма кой да контролира; или ако има, е ортак с тарикатите и дели облагите от кражбата и лъжата с тях, свидетелствува против тебе. Трета гадост, пак в собствената ти родна българска бригада: гяволите берат бързо само достъпните портокали и натрупват много касети, а тебе оставят на железната стълба за дообиране на високите клони. Естествено, това е много по-трудно и бавно, ходилата се набиват от стълбата и болят, ти изоставаш и те сочат с пръст като некадърен. Или само ти тичаш - от много съвест и бригадно съзнание - до купа да снабдяваш групата с празни касети, за да не спира работата, обаче те обвиняват, че не береш и нарочно се мотаеш - лежиш на гърба на бригадата... Ако случайно ти си на лесното бране и натрупаш много касети – никой не ти казва браво; поправяш ли труда на другите, търсиш ли качество – тунеядец си...

 Един ден реших да наблюдавам как работят ударниците и всичко стана ясно - също като при румънците. Обират бясно първо падналите портокали от земята и ги маскират отстрани и отгоре с големи и здрави. Нали веднага няма да потече! При десертните партиди тябва да се берат само едри, сладки и представителни плодове; скапани се събират само за сок и ракия. Такива портокали се взимат от земята или се бият изборно с прътове на самото дърво и затова се събират бързо. Но тарикатите ползват прътове и за десертните, когато не ги гледа никой. Удареното от пръта и от падането се прикрива – обръщаш плода да не се вижда... Ето как се изпълнява и преизпълнява норма! Ти правиш с усилия 90, най-много 100 касети, той за нула време прави 300! И друго: добрият работодател плаща на работника отделно за товарене на трактора и на камиона; гаднярът иска всяка бригада да си отделя хора безплатно за тази цел. Та ти губиш сили и време, не можеш да си изпълниш нормата, а чорбаджията печели и от перото за товарачи. Но и при събирането на гнили портокали, и при незаконното брулене с прът, често роботърговецът и надзирателят се правят, че не виждат, защото градината не е тяхна – често е под наем. Това дърво вече дълго няма да роди, но кой го е еня? Даже и чорбаджията не винаги се кара, защото тази градина, и да е негова, ще я продаде на някой глупак, а с количеството сега избива повече пари - нали дефектната продукция е маскирана... Търговецът на едро знае това, но и той се надява да пробута хиляди такива касети на дребния търговец - и по правило успява. Дребният търговец ще си го изкара на купувача на пазара. Или босът не се коси много, защото ще нареди на чуждсестранните роби да изсипят портокалите, да направят селекция и да сложат десертните, здрави плодове, в едни касети, а скапаните – в други. Ще спечели и от двете партиди, защото плаща на робите колкото да не умрат. Никой не може да го контролира, понеже аргатите са нелегални. Който почне да пищи – собственикът вика родния полицай и той арестува чужденеца, а не братовчед си и земляка, който редовно му се пуска по нещо от цялата тази прекрасна индустрия. Не че не сме чели Маркс и Енгелс, но робовладелството и феодализмът процъфтяват и в третото хилядолетие, а ранният капитализъм става още по-ранен (и с двете ударения...). С тази разлика, че на практика ранèн капиталист няма – контрата остава у дребния роб и потребител винаги.

             Всички тия неща и още много други исках да опиша още през февруари и да ги пусна в медиите чрез моите приятели, но не го направих. Имах важни причини и много по-съществени занимания. Сега обаче, при тлъстите паяци тука и при пълната невъзможност да се занимавам с нещо друго, тия спомени почнаха да избликват на фандаци, защото ръцете, лицето и краката ми заприличаха на тия през февруари. Приличам на наркоман – кой ли вид и род не опита инжекцията си!... Скорпионите още не са се отчели, но вече винаги изсипвам съдържанието на дрехите и обувките си преди ползване...     

Един от колегите в Гърция разказа и за такъв случай: като работили едни нашенци доста дълго на един чорбаджия и си поискали парите, той извадил чифтето и ги прогонил. Нека се оплачат на филанкишията – те са "нарушители". А от нашите фирми всички са тръгнали "уредени" без проблеми и с писмени гаранции – с документ, заверен от нотариус... Затова сега имам да връщам тия 1400 лева на приятелите, а отидох именно за да ги удвоя и утроя - най-малко... Въпреки че никой не ми ги иска и ми ги дадоха с любов, ще ги върна – това е железно. И точно така направих – можем да ядем само жито много месеци...

Едно момче от Пловдив, още като влязохме в първата катакомбата, каза, че ни се извинява, но той си тръгва веднага, защото е под неговото човешко достойнство да падне тъй ниско. Скоро дойдоха и двойка момче и момиче, облечени елегантно. Казаха им, че ще спят в общия бардак и те, като го видяха и помирисаха, побегнаха ужасени да си търсят хотел и утре да си заминават. Хотел в това село?...

 Първо, там не може да се диша. Влагата и смрадта са неописуеми – поделението някога в село Извòр, Радомирско, където спяхме 200 души трудоваци в едно помещение, с пушеща печка, непрани партенки, некъпани и "наядени" с боб, също при затворени врати и прозорци, беше цвете в сравнение с това гръцко мазе и всички подобни... В казармата клозетите бяха надалече и чистехме "розите" редовно; тука са без врати, нечистени никога, и направо срещу спалните; вода не се пуска. Още първите часове направих една еднолична бригада, защото гърците не ни различаваха от предишната партида някакви изпаднали албанци и не можех да понеса да възприемат и българите на такъв фон. Купих четки и препарати със свои пари, двама колеги и двете млади жени от помещението се включиха - и скоро всичко доби поносим вид. Другите не се помръднаха, понеже знаеха: тука може да сме само за 2-3 дни, няма защо да си пи­леят силите, утре ни чака ка­торжен труд. Ако на всяко ново место чистим и помещенията, и нужниците, търкането е толкова голямо и са нужни толкова много лични средства за четки и препарати, та ако може и за газови маски, че няма смисъл. "Снимах" и клозе­тите в първоначалния им вид и после и как изглежда дворецът на чорбаджията на 8 метра отс­реща, но излезе само дворецът... Тия хора нямат ли обоняние?...

Колегата с достойнството, който си тръгна веднага, си е продал колата, за да дойде в Гър­ция. Друг си е продал апартамента и каза, че ще работи като бесните, но няма да се върне просяк – ще научи гръцки и ще намери човешка работа. С колегата-набор (рома) и още един бяхме готови да станем и боклуджии за твърди 20 евро на ден + самостоятелна стая за трима в една къща. Но боклуджията, които си търсеше ортаци, изчезна някъде и не се вести. Някои нашенци ти взимат капаро за такъв фишек - и после иди го тъпри... Направо умирах да си направя снимка и като боклуджия - отзад на камиона... Уви, нямам снимки и от хамалството, миньорството и пр... Не ми се сбъдна и мечтата за пожарникар и коминочистач...

В резултат на всичко гореописано, спечелих точно 60 евро, оставих си 45 за връщане и с остатъка почерпих колегите за сбогом с кило мастика; подарих им и ботушите, които бях купил скъпо там – и чао. Назад към родината бащина!

Където ме очакваше следното:

На слизане от автобуса Атина–София, когато се трупахме да си вземем багажа точно през луксозния хотел "Принцес" до гарата, всички видяхме как един мургав и добре облечен гражданин, когото не помнехеме да е бил в рейса, спокойно взе един от луксозните куфари от багажното и го понесе... Но на същата дръжка беше и ръката на една от пътничките, която я дърпаше и викаше отчаяно, че това е нейният куфар. Мургавият гражданин изтъкна, пак много спокойно, че гос­пожата по всяка вероятност греши и че това е неговият куфар и че могат веднага да идат наблизо до Второ районно, за да го отворят и да се установи истината... Макар и омаян от кар­тината, аз не видях лично края на този епизод, понеже изевднъж установих по интуиция, че доку­ментите ми липсват от вът­решния джоб на якето! Само преди половин час си бяха там. Веднага отидох до рецепцията на хотела, за да питам не е ли предавал някой изгубени документи, но нямаше такова нещо и бодигардът ме посъветва, с бързината на мисълта да тичам до полицията и да обявя изчезването, защото всеки момент някой можел да изтегли крупна сума от банката с моя паспорт и после да лежа в затвора – имало си фатки и за тая работа... Не ми обясни как става това. Посърнал, излязох от престижния хотел, пред чиито врати има толкова много вълнения всеки ден, и един възторжен таксист изведнъж ме разпозна, че съм оригиналът на снимката от "изгубените" документи – негов колега ги бил намерил под таксито си... Става дума за международния ми паспорт и личната ми карта, и двата документа без "гащи" – някой е търсел пари. Мистър Сенко трева да пасе... Това е станало в първата минута в тарапаната, когато се трупахме за багажа. Аз имах грамадна печалба от гурбета: 20 бълграски лева, които си ги носех още от родината. Десет си поиска първият таксист, за да ме закара при втория на ж.п.гара София (за сведение на чужденците – няма и 100 крачки...); 10 лева - на втория, за да ми даде документите... Твърдението ми, че това са единствените ми пари и че ми трябват поне стотинки, за да ида спешно до тоалетната и да взема после метрото до Люлин, остана без последствия. Нейсе, имало Господ - намерих едни стотинки по джобовете – сантими в евро и български. С първите се опитах да атакувам тоалетната на гара София, но жената каза, че приема само нашенски. Аргуменът ми, че наоколо няма отворен чейндж и че тия чужбински стотинки са много повече, не ù подейства. Наложи се спешно спасяване зад едни храсти в градинката до гарата... С българските стотинки се добрах с метрото до майка ми... Като извади палтото ми от найлона, щеше да припадне – то бе попило цялата смрад на помещенията във велика Елада, в които се опитвахме да дишаме и да заспим. Не му върви на това палто – тя го бе натопила някога в белина и то бе станало като маскировъчна дреха. Тя се тюхкà тогава, но аз го намирам за модерно... При това е верен приятел – то ме спасяваше и на камиона, и нощем в бардака, защото се покривах с него – дадох бойното американско одеало на набора, на който въобще не му се беше паднало одеало. Черна точка: трябваше да му дам палтото – одеалата тук са тънки като чаршафи, освен че са надупчени за проветрение.... А колко хубави снимки си мислех, че съм направил с колегите и с това одеало - с няколкостотин дупки! И фандаците снимах, и клозетите, и ортаците от бригадата на техен фон и какво ли още не, но след няколко дни дойде роботърговецът със странен поглед и каза на мен и на бригадата ми да се махаме незабавно където ни видят очите и да си търсим друго село и друга бригада – с тия фотоапарати сме крайно нежелани от шефа... Макар че – добави той – и телевизията, и папата да викнеме, щели да му пръднат на... (не знаехме гръцки, но жестът му беше международен...). Така и сторихме (не че викнахме телевизията...). На новото място имаше много одеала и даже красиви юргани чистак нови, но се паднахме много мъже в сардела без прозорци, нямаше топла вода и баня, а клозетът... И тези снимки не излязоха...

3,40ч. сутринта, Странджа... Идеята да се уплътни нощта със "светли" спомени се оказа напълно успешна: изхвърлих още един паяк... Този път от същия сорт като предишния – може и да се е върнал, от носталгия... Може пък вегетарианската кръв да му е по вкуса... Друг път са черни и мъхнати, но всички много обичат чаршафите. С кой акъл съм заспивал? Сега разбирам от какво може да са едни големи мехури по краката, като от изгоряно – и много бавно минават. Но може и да не са от паяците. Важното е, че от две нощи, като не спя, не се покривам и виждам всичко, което се насочва към плячката. Битката е в моя полза. През деня си отспивам и вече работя по градината само вечер. Абсолютно никакъв ищах за работа по Енциклопедията.

            Хоп - следващия паяк: този път по-малък! Него го убих, защото ме ухапа много болезнено - при това с взаимна класова омраза. Полезно нещо са цитатите... В една мъдра българска книга, обратно на всички подобни, един Българин и Небългарин твърди, че много насекоми и някои животни са творения на дявола - без искра от Бога. Затова можело да се убиват. Удобна теория и за Сталин и Хитлер, като се прехвърли и върху хората. До този момент, като индийците, аз упорито следвах линията, че всяко убийство е наказуемо и че който убива хлебарки, ще се преражда в хлебарки да го убиват толкова пъти, колкото хлебарки е отровил или смачкал... При това знаем, че всяко убийство е размножаване и че всеки унищожен враг или кърлеж ще пръкне "нови хиляди борци", защото един убит се вселява в много повече форми, набъбнал от жажда за вендета... Е, и от изпитата сила или кръв... А змиите помнят убиеца си с векове и рано или късно го откриват, където и да е прероден... Не по-добра е и участта на касапите, ловджиите, месарите, клеветниците и пр. Утешавам се със шляпалката на Борис Николов - родения ангел на Земята и образец за Ученик, според Учителя. С нея той изтребваше стотици нахални мухи на ден, без да му мигне окото.

            Уви, по рефлекс убих и един комар – от "хеликоптерите". Май не трябваше – те са мъжки и не хапят... Като си погледна ръцете, краката и снагата, а още и душата, комай всичките ми плюски са в резултат от жаждата ми за "свобода сред природата"...

            Има още много време до разсъмване... За разнообразие и още по-пълен духовен живот, почвам да броя ухапванията: 53. Останалите са недостъпни за триизмерното зрение, но осезанието живо ги идентифицира...

            Естествено, всеки ще каже: "От главата си пàти! Защо не съм аз в Гърция или на джендема?... Разни хора редовно се навират точно там, където най-много скърца. Кой ги бие по главата?..."

            Каквото и да е, факт е: има и такива хора...

    Сега съм решил да пратя това на повече приятели. Може да пос­ледва и друг текст, от друг ав­тор и много по-красив, но този тук може да бъде ползван за по­ука и за медиите, ако някой по­иска. След "Дневник на един тро­лейбусен шофьор" отпреди 10-ина-15 години и други документални жизнеопи­сания от същия автор, това е едно живописно допълнение. По-едрият текст след настоящия е само за онези, които вече са чели подобни. Инак ще намерят "пълно потвърждение", че лудостта на автора се е разцъфтяла окончателно, представяйки си, че му говори някой друг... Кой както иска...

Сега, седем години след тази епопея и това автожитие, редактирайки и осмисляйки не само този епизод от страданията на "грешния Софроний", някой започва да проумява най-сетне защо е било всичко това. От 1972 година насам стоят необработени и захлупени текстове, който са дадени от доста престижно място. За хората, които са имали честта да ги получат, не се очертава особено прекрасен живот, ако перманентно заобикалят и отлагат задачата на жи­вота си, въздишайки по несъществуваща любов и свобода.

А сега - да видим как е отговорило това "Престижно Място" на икономическите и ентомо-логичните описания на споменатия грешник. Най-много се интересува: византийска карма ли е имал за доизплащане – или е бил засилен натам с чисто научна цел?...

Странджа, 4:04ч. (да забележим, че и годината е четворка...)

            - Физическият свят е дъното на ада – той още не е изчистен. Това съм ви го обяснявал. Служебните същности без искра Божия се делят на паднали мюони, паднали хостони, тафùни (вампири в атом­ния свят), сорùни (вампири в молекулния свят), щони (вампири в йонния свят), зорцèни (вампири във вакуума), щоèни (информаци­онни вируси), микроби, упùри (идеологически вампири), собственици, продавачи, укорители, ядачи, пиячи, смукачи, продажници, измамници, шумари (вдигащи шум), убийци на природата, садисти, мазохисти, начал­ници, послушници, прилепчии, самодоволци, славо­любци, ревнивци, умуващи, мъдруващи, спирачи, зам­ръзвачи, подпалвачи, суетници, тщеславници, ловци, роднини...

            Това е безразборно, на пръв поглед, изброяване, но един ден ще разберете последователността и връзката. Съществуват още милиони и милиарди представители на ада и на съответните същества с душа, временно помрачена. Преди години ви дадох осия­ние за битовите служебни същества от Ремонтното Битие. Сега ще кажа ня­колко думи за вредните на­секоми и адски животни.

            Както е широко извес­тно, животните са кондензатори на съответните ангелски и човешки пороци и недостатъци, грехове. Те имат и положителни качества и добродетели, ко­ито един ден ще се развият.

            Насекомите са Сатур­нов клас мюонни съз­дания, гениално кондензи­ращи формите на егоизма. Техните конструктори са майстори от преизподнята, но истинските им създа­тели са един разред ангели и повечето хора. Майсто­рите само сглобиха видо­вете егоизми, които са ро­дени от други.

            Най-ужасните, паяко­образните, са произлезли от менталния, а не от ас­тралния свят. Летящите са от падналия причинен свят. Мисълта за себе си създава паяците, а ми­сълта за своите си – пия­виците, октоподите и всички останали меки сму­качи. Почне ли някой да мисли за себе си, създава паяк в пространството; мисли ли някой повече за "своите си", създава меко­тело и сам се превръща в мекотело.

            Макар и адски, двой­ките видове, които се изяждат един-друг, са стремеж на адската природа да се самоунищожи и да поддържа равновесие на адските мисли, чувства и постъпки; механизъм за самоунищожаване и унищожаване на различните видове щения и егоизми. Същевременно, това е и система за под­държане живи на съответ­ните хора и ангели, които са родили тези форми. Сега избиват кърлежите, но с това освобождават психи­ческата отрова на жаждата за прилепяне към друг и вербуване, навлизайки в него като свредел. Всяко вампирическо насекомо е кондензат на съответния вид психически вампиризъм и спасява хора и ангели от бърза смърт. Вампирите са благодетели: като пияви­ците, те пият само нечиста кръв. Намерете един човек с абсолютно чиста кръв и вижте ще кацне ли насекомо на него, ще го приближи ли.

            Да умреш от насе­комо – това е благодатна смърт, неутрализиране на карма от егоизъм. Да умреш от паяк – това значи другия живот да бягаш от мисълта за себе си като дявол от безсребърник. Да те изсмуче мекотело, това значи в следващите животи да не припариш нито под венчило, нито в “семейно огнище”. Да умреш от змия – това значи да се отучиш за много животи или зави­наги от навика да се лъжеш и да лъжеш, че си по-умен и по-мъдър от дру­гите; от мисълта, че имаш право да ги просвещаваш.

Така мога да ви изб­роя всички болести и смърти, причинени от опреде­лени носители, и съответствията им с човешките и ангелските пороци. Да те разболее или убие паяк – това е кармична благодат, която попива основния грях на егоиста, създаващ мрежи от клиенти чрез реклама и убеждаване. Да ти причини това комар, значи да ти се топи кармата на егоизма да си нахален глашатай и дистрибутор на реклами за адски стоки.

 Човекът-паяк бърка дълбоко в душата, но от дистанция; подготвя си жертви чрез учения, фи­лософски системи, ин­формационни мрежи. Чове­кът-комар ще ти проглуши ушите да купиш конкретна стока. Паякът е произво­дител и магазинер; кома­рът е викачът и кандърдис­вачът по улиците, който виси и на вратата ви, на­вира се в дома ви. Все пак, това са насекоми: продават ви само идеи и реклами за егоизмите, а не самите егоизми. Крайната им цел е да ви изядат.

            Мисионерът – търгов­ският пътник на ад­ските религии и познания – е създателят на бълхите; домашният моралист и съседът-нравоучител под­държа в изправност дърве­ниците, а след смъртта си се преражда в дървеница толкова пъти, колкото ментална кръв е изпил. Менталната кръв е лекове­рието на противоположния вид егоисти, които предпо­читат морала на дървени­ците, за да имат домашно и махленско спокойствие. Те може да са съвременни, културни хора, и да нямат нито една дървеница вкъщи, но нощем, в нисшия ментал, са жертвите-мазо­хисти, които с охота слу­шат морала на менталните дървеници. А те ги смучат, като ги учат да си стоят вкъщи...

            Значи, концерти, пар­тита, купончета, дискотеки, вилички, хотелчета, ку­рорти, командировки, поклонничества, мисийки и мисии и дори космически пътешествия, но все с хора от по-ниска еволюция – и невидимият свят вижда, че сте пълни с бълхи в менталното си тяло... Нощем, в нисшия умствен свят, както и след смъртта си, та­кива егоисти се прераждат в бълхи толкова пъти, кол­кото е необходимо, и трябва да бъдат избивани от "културните" хора, за да се отучат да хойкат с хора и същества от по-ниска еволюция. Но - заедно с това – да се отучат и да надскачат ръста си, да правят впечатление, да зяпат по чужбини и чужденци или големци, за да се "уредят в живота". Те не съзна­ват, че успяващото и "великото" в този свят е от по-ниска еволюция. Ако умреш или се разболееш от бълха, бъди благодарен на съдбата, че сваля част от егоизма ти, наречен люб­питство, грандомания, чуж­допоклонничество; от упо­ритото ти его, склонно да поучава туземци и "непрос­ветени"; да се възхищава от "големи" хора.

            Точно противопо­ложна е болестта на въшкарите: те търсят брак с равни, с красавци, със "симпатии" – сладък живот със "сродни души"... Защо въшките се завират по космите? – Защото искат да заглушат антените ви към света, към другите - да ви ползват само за себе си. Тяхната песен е "само мой", "само моя". Обещават лю­бов и вярност до гроб и съчиняват тексовете на брачните церемонии. Много обичат да устройват и благославят бракове, защото смучат енергия от тях. Впиват се така в кожата ти, че почват да пътуват под нея и да ти лазят по нервите. Един ден стигат до очите ти и поразяват твоята истина за любовта – натрапват ти своята. А тя е една: "домашен уют", "топлина" (разбирай само с едного), "присъствие"... Въшките по интимните места не случайно са "дам­ски" – искат да те научат да мечтаеш само за дама (яхъра), където получаваш удоволствие от изгода. Ма­териалната изгода е ти­пична за публичните да­мове, а астралната ("само мой и единствено мой") – за съпружеските. Там често е и материална. Старата песен за "сродната душа" може да напълни с въшки и главата ти, а под мишни­ците в менталния свят са пълни с въшки религиоз­ните и сектантите, пар­тийците, клубните чле­нове. Физически може да нямат нито една въшка, но под менталните им миш­ници бъка. Егоистите от творческите съюзи и шоу­бизнеса са пълни с въшки по гърдите, а егоистите от тайните служби и общества – по гърба. Даже же­ните-шампиони от един отбор са брадати и муста­кати в ментала и там са пълни с въшки; феновете на адските величия, певци и артисти са въшкави и ха­пани до полуда под гърба, особено межу кълбетата... Те не знаят, че изпадат в изстъпление от кумирите си именно поради въшките си там... Въшки по краката значи да правиш добро само на своите си; по ръцете – да сътрудничиш само на свои. Въшка в ухото значи че слушаш с упоение лъж­лива доктрина, фалшив учител; въшка в носа – че имаш нюх към философи­ята на дългà, но не дълга към Бога. Дългът към нещо и някого, когато перманентно те отклонява от пътя на Истината и пътя на Любовта – това е мен­тална въшка в носа. Да умреш от въшка, значи да ти трие съдбата носа заради мис­тично, семейно, аст­рално или ментално предпочи­тание. И най-почте­ното съпружество и пар­тьорс­тво е грях пред Бога, ако нарушава Тройния Ри­тъм (самота / ближен / всеки друг по волята Божия – б.п.).

            Защо сега са "мо­дерни" кърлежите? – За­щото допуснахте агенти на черната ложа да ви про­биват в дълбочина и да ви въртят центровете накъ­дето си искат. Те искат да завъртят чакрите ви об­ратно, да завинтят собст­вените си ментални тела в тях и после да ги занитят. Не само черни, но и всякакви шарени, дори и добронаме­рени учения ви прожектират най-различни модели на висшите тела, на устройството на душата. Хиляди мистични и окултни книги, проповеди, лекции, упражне­ния, мантри и песнопения; всички ортодоксални служби и ритуали и техните знаци и символи са идейни свре­дели и кърлежи – водовър­тежи, които искат да ви всмучат в миналото. Да внедрят самите си жреци и викачи в центровете ви и да се опи­тат да ви за­държàт или върнат в Ста­рата Вселена.

            Извъртането на ис­тината и в разултат извъртането на чакрите ви и фазовите ъгли на електроните ви – ето целта на менталните кърлежи. Но не се бойте – те не могат да уцелят местата на истин­ските ви чакри, защото ра­ботят по стари и въобра­зени модели. Могат обаче да пробудят закърнели центрове от минали Дър­вета на Живота, когато наистина сте работили с тях. Това просто ще забави еволюцията ви, даже ще ви върне обратно.

            Как да възвърнеш Христовото, славянското, българското въртене на своите олтари, престоли и двери (видове чакри)? Как да си припомниш отдавна взетите изпити – горенето по кладите заради Истината? – Ами много просто: както се вади кърлеж. Вземи малко олио и се завърти обратно, по същия път. Ако са ти завъртели ума в една посока, почни да мислиш и правиш точно обратното. В тебе са влезли други хора, други същности. Не ги вади с дърпане – това е не­възможно. Ако сте свикнали да ви вербуват с духовни пирони – с пряко набиване на цитати, ритуали, ме­тоди и молитви, – няма да ви е лесно с кърлежите. Ако сте хващали религи­озни бълхи или интелекту­ални комари с ловки и си­лови действия, с кърле­жите това не бива. Ако не можеш сам, иди при опитен знахар или лекар – той ще ти го извади. Инак и най-малката глава на някой ментален кърлеж може да те отрови. Да измъкнеш само тялото му, значи  само да престанеш да хо­диш при тях. Да измъкнеш и главата му, значи да прес­танеш да мислиш и действаш като тях. Ако не знаеш как и няма доктор, ползвай метода на Пионе­рите.

            В много мисии наши Пионери отиват в някакъв нов свят без никаква пред­варителна информация и без паметта си. Това е мо­щен метод, за да станеш Аватар. Все още се изпол­зва и при простите хора, които се прераждат. Ефектът на Знахаря води до най-висшия Морал (Тук Източникът използва те­мата на Т.Мостович-До­ленга в романи-те му "Зна­хар" и "Морал". Един виден хирург изпада в амнезия и се изгубва, заживявайки с друга самоличност като прост селянин. Душата му си при­помня предишните умения и той извършва уникални операции с първобитни ин­струменти. Злобните док­тори го съдят, но на про­цеса един негов почитател и колега го разпознава – б.п.).

 Както виждате от нощните ни филми, най-неморални са тези, които са се обвързали с други и не могат да си припомнят ис­тинските близки. Те упорито се съединяват с хора и учения от по-долна проба, но пред света и пред себе си преливат от "морал" – щом се грижат за себе си и за "своите" си, съвестта им е "чиста"... А Пионерите, за да станат Аватари, са съг­ласни да бъде приспана кон­кретната им памет и да останат на автопилот – на издръжка на сърцето си. Умът им е забравил цялото минало, всички форми и ме­тоди на Бялата Ложа, но сърцето подсказва, че на дадена планета нещо сери­озно куца. Тогава те изпол­зват единствения метод, който помни сърцето им: ваденето на кърлеж - зад­ния ход с развъртане. Изучават всички методи на туземните авторитети, вери и учения – и правят точно обратното... Ако Пионерите са родени на тази планета, други са се завинтили в самите тях като бурми. Пионерите почват да ги развъртат, бавно и полека, в обратна посока. Като развъртят всички винтове с малко ма­сълце (без спор и схватка, за да не бъдат идентифи­цирани); като извадят кър­лежа цял, те се освобожда­ват от инволюционните въртения и се завръщат в пътя нагоре – в еволюци­ята. Понякога това е бур­ният нихилизъм на мла­дите. Важното е да правиш точно обратното. Онези продават – ти подаряваш. Онези правят мрежи – ти работиш с двама или трима. Онези тръбят и бият с чукове – ти милваш тайно. Те наблягат на ти­ражите – ти рисуваш оригинал. Те са на екрана, в ефира, на сцената – ти си невидим. Те имат база, фе­нове, сметки, престиж – ти спиш с паяците... Правейки точно обратното, Пионе­рът се връща при Своите си - независимо дали ще стане Аватар. Всичко това идва само от урока "Как се вади кърлеж"...

            Сега помислù: тебе какво те хапе? – 95% комари... Защо? – Защото имаш грехове с популярността и тиражите – то не бе един и два живота... Защо те уха­паха два паяка? – Защото се помъчи да направиш мрежа – не само в Интер­нет. И това е метод, но не за теб. Ти минаваш на друга степен.

            Защо не срещна нито един скорпион? – Защото никога не посегна на себе си или на друг, не убиваш жи­вота. Никога не изпита ам­биция, обида, злоба. Защо не те ухапа оса, пчела, стършел? - Правù си заключенията... Хапят те мравки – трудиш се като побъркан... Хапят те ония със зелените очи – мислиш си за "рай", за "покой", за "имение"... Все още ти се върти мисълта за "братска къща", за земя, за "къщички за приятелите"... За какво ти са, когато всеки си има друга работа?

Кога се справи с òво­дите? – В мига, когато престана да мислиш за това. Осъзна причините за болките в жлъчката, бъбре­ците, коленете и хернията – и ги ликвидира. Не е лесно да приключи човек със самосъжалението, с мъката за верни приятели и съратници, с чувството за дълг към смъртни хора - и с то­варенето на себе си до смърт. Нали всеки си има поне по една болежка, която трябва да разшифрова? Ето, спрàви се и с болката в челюстта - почна да гово­риш по-малко и да вземаш по-малки хапки; да дъвчеш. Може и без техника, ком­пютри, камери и принтери. Какво означават бодежите в сърцето? А проблемите с ноктите? - Това ти е ясно, но трябва да се приложи.

            Защо се наложи да ти набиваме шипове от портокали?

            Защо сега почнаха да те тормозят най-малките мушички?

            Като разбереш и това, махам те веднага от тука...

            Ако в този живот сгъстиш и косата си, давам ти верни приятели. И сега имаш, но онези ще действат незабавно. Като опра­виш още три неща в главата и лицето си, ще поч­нат да идват и тия, с които си бил близък във веч­ността, но сега още спят. Тогава травмите и опера­циите ще престанат и делата ти ще тръгнат по света.

            Престанеш ли най-после и да пишеш, ще се оправи още едно твое оплак­ване и ще дойде ново Посвещение.

            Художникът рисува това, което вижда и за което мечтае; писателят го описва. "Бъдещето чака" – ето какво пише човекът от илюстрацията. То чака да престанем да описваме живота, но да почнем сами да живеем. При описването силата изтича през ръката, колкото и велики и ценни неща да описваме. Те могат да останат като безценни дарове за човечеството, но самите ние се израждаме физически и спираме духовното си развитие над определено ниво. Затова Учителите не пишат – пишат и рисуват извънредно рядко, понеже живеят с всичка сила в момента, Нямат време за описване. Нямат време и да се окайват, да описват самотата и страданието си. Не само нямат време, но силата им е необходима за живот и помагане реално, за преструктуриране на висшите им тела и на физическото по посока на съвършенството, а не на съвършеното описване или съвършената самоизява. Затова не познаваме нито един гений, тъй съвършен и прекрасен като Учителите, Учителя, Иисус. И Той пише, но пише по пясъка, понеже в момента прекроява вселени. Вълнàта идва и измива написаното – то си е свършило работата. На Него не му е необходимо някой да се възхити на написаното или да го съжали – тщеславие у Него няма. В това е и тайната на мандалите – редят ги с месеци, после пускат водата и тя ги отнася.

            Би казал някой: "А как да живея, когато не ме харесват, когато няма с кого?..." – Това е абсолютно несправедлива реплика. Ние искаме да живеем с обектите, по които въздишаме, а не подозираме, че изворът е извор, за да може да тече за всички. Изключено е да не потечеш така – и да не се намерят живинкù, които имат нужда от тебе. – Ама не идват тези, за които мечтая... – Те ще отидат там и при онзи, откъдето ще научат своите уроци, ще опитат нивото на теориите си и на вкуса си. Да, тъжно е, защото сме мислили, че са ни сродните души. Ала сродната душа не може да живее и миг без нас; а когато е с нас, умее да отсъства периодически. Умее и да си отиде задълго, ако Бог иска това.

            Съвпадение или не, но в мига, когато тази сутрин се изясни въпросът за портокалите и мушичките и въобще за живота и описването, съвсем неочаквано дойде голяма сума пари и телег­рама да заминавам веднага надалече по важна работа. Инерцията да мислим ви­наги първо за малкото добро, въпреки че в опреде­лени периоди за много хора това е най-правилно, при мене най-после трябва да отстъпи пред голямото добро. За градинари на фи­зически градини и за от­шелници ли сме родени? Ако не е съвпадение, Някой е знаел, че домашното ще бъде решено правилно, защото телеграмата и записът са пуснати по-рано и дойдоха миг след мига, когато осъзнах тия работи. В същия ден вдигнаха експ­ресно и печката от стаята – точно сега притежате­лят ù си я поискал, в раз­гара на лятото... Символът е тъй точен по време и ес­тество, че иди не се чуди. Само преди няколко часа бе казано: "Махам те веднага от тука". И още две дейст­вия на хората тук затвър­диха урока: учебният час в Странджа свърши. Да бере градините ни който иска! И това е извод – понякога 100 прераждания не стигат, докато човек го разбере. Не случайно се казва: "Неиз­поведими са пътищата Бо­жии"... Още на спирката Бог изпрати неочаквано човек с луксозен джип в тая затънтена провинция - и планът напълно се промени. Половин ден помагах да се центро­фугира мед, после дълго чакахме пред едно счето­водство, после ходихме за батерия на часовник и ядохме донасита в един ресторант... После се под­стригахме, после отидохме на гости и ни черпиха с много вкусни работи... По този начин символите, панорамата и етапите на следващите месеци се очертаха с подробности