1190.2002.07.25 Нови задачи. Закони на Божествения принос

Книга 35


25.VII - 2.VІІІ.138(2002)

с.Костенец / Пловдив

НОВИ ЗАДАЧИ;

ЗАКОНИ

НА БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНОС

Предупреждават се четящите, че на няколко страници тук следват много подробни лични разсъждения на единатора по икономически въпроси, от които не всички може да се интересуват, макар и да са в светлината на Новото. Затова спокойно може да ги пропуснете и да отидете направо на стр. 10246, където се включва Елма.

14,28ч.

     Въпрос след три настоятелни, съвсем ясни знака, че На­шият Човек иска да каже нещо важно:

    - Имаш да кажеш нещо срочно и важно, така ли е?

    - Така. Оправяй багажа и заминавай. Има нужда от тебе.

    - Къде?

    - Първо провери можеш ли да отидеш в Пловдив. Там те очаква първата задача.

   - Веднага ли да замина или утре? Тук днеска трябва да дойде приятел от София.

   - Още днес.

15,48ч.

Ето как се развиха нещата:

Директивата "Пловдив" бе изпълнена незабавно, с усеща­нето, че сутринта трябва да се отиде на едно място, където Бог урежда запознанство с важен Негов човек. И действи­телно, това се осъществява. От мига на тази среща нещата тръгват по фантастичен начин: това е възстановяване на космичното приятелство с една извънредно мощна Птица от Ятото, пред която всички врати падат и чрез която се реа­лизират мечти и задачи, отлагани с десетилетия! Ако не бе проявено послушание да се пътува веднага за Пловдив, ця­лата поредица от нови чудеса и подаръци от Всевишния ня­маше да се осъществи. Всичко, което се случва до този мо­мент, е над най-смелите очаквания! Още преди тръгне но­вата "серия", Инициаторът ù помоли да бъде казано на Но­вата Стара Птица, че до един месец ще ù се разрешат щас­тливо важни проблеми. Преизобилието на щедростта Му през тия дни обеща същото на още няколко души в различни сро­кове – 4, 6 и повече дни. Обикновено обещаното се осъщест­вява, но често то е условно: ако в дадения срок човек разреши правилно някакво специално изпитание. Ако не го издържи, няма наказание, но не се дава и подаръкът.

Небето търси с векове и години трима души с искра Бо­жия, готови на всичко за конкретни действия. През тази го­дина се работи с четирима. Досега генералното благослове­ние не можеше да слезе, понеже нямаше четвърти. Според изясненото от Елма, един от тази Божествена четворка трябва неотстъпно да се занимава със Словото, а другите трима – да придвижват Делото. Единият не е фиксиран: трябва да има редуване - по вътрешен импулс или по жребий, - за да се изработват качества. Няма човек на Земята, който да не може да работи за Словото по някакъв начин. Ако прия­телите усещат, че някой прави това по-ефективно, съвсем ес­тествено го освобождават да се занимава повече със Сло­вото. Но истинските работници на Словото се разпознават по това, че винаги се стремят да вземат дейно участие и в Делото, в труда, в грижата за базата. Проблем е да бъдат убедени да не се престарават там, защото са безценни в сферата на мистичния живот и Словото. Представителите на другия лагер се отличават с точно обратното: много лесно се разслояват на пчели и търтеи, но търтеи в лошия смисъл. Може да са гениални, но не подхващат и сламка да помогнат за нещо битово, материално.

По въпроса за тънкостите в този баланс и за конкрет­ните ни задачи сега, получихме яснота едва вчера. За греш­ките, допуснати от всички нас досега, не сме напълно отго­ворни: липсваше ни информация. Вяра и готовност всеки има, но без познаване на детайлите и тънкостите, без постоянно разрастване на познанието ни за законите на Божествената преданост, няма как да тръгнем правилно. За някои не е доста­тъчно да са спонтанни и предани "общо взето". Ако за едни е немислимо да отдават цялък, пламтя­щите души не могат да бъдат убедени да не изгарят на кла­дата по 100 пъти на ден. За разлика от тях, индивидуалистите не дават и една стотна труд или принос за Бога. Тяхното разбиране е, че са­моинициатива и база трябва да са 100% лично техни. Не ис­кат да си признаят, че това е гордост, самомнение, съмне­ние или чист егоизъм.

Подробностите са много важни и те трябва да се "прего­ворят" и оповестят - за всеобща поука. Болестите и инци­дентите ни следват по петите, когато спадне рвението ни за денонощно изучаване на Словото Божие и прилагането му без никакви увъртания – особено когато сме в пряка връзка с Не­бето и знаем каква е Волята му конкретно. Тя обаче никога не накърнява личните импулси, защото Божестве­ното не е насилник. То никога не настоява и не повтаря. Но ако не ис­каме да го чуем, учат ни само последствията - на­мираме се във Великото Училище на Живота. Любовта към ближния, любовта към себе си и любовта към Бога трябва да са в такова съотношение и съподчинение, което гарантира здраве, вътрешен мир и благодат. Ако някъде по тези пунк­тове нещо не е наред, значи е взело връх небожественото.

И наистина, по веригата от приятели, докоснали се до Словото, отново станаха ред скоротечни инциденти, в ре­зултат на невежество и протакания. Личното и самодейното е много упорито, собствените грешни представи за нещата се превръщат в състаряване, травми, операции, загуби, тре­воги. И обратно: попадането на фокус и готовността за то­тална обич и вяра, за "безогледно" самоотдаване, прокарва тока на Присъствието незабавно. Тогава даже и в ада всичко става безплатно, протичат много щастливи срещи и изцеле­ния, всеки се надпреварва да подарява и услужва – дори и съв­сем "външни", "странични" хора, които сами не знаят защо се държат така. Практическото християнство дава незабавни резултати. Щом престанем с умуването и философства­нето, с пресмятанията, "сигурностите" и всички останали шикалкавения пред Бога, тогава и най-фантастичното става въз­можно.

Преговор: десятък, половинък и цялък се отдават тайно, незабавно и персонално - по най-високия идеал. Това значи – на човека, от когото най-много се възхищаваме и който работи за Бога най-безкористно, най-ефективно. Ако едно от тия ус­ловия не е изпълнено, Бог отсъства. И при плаващия принос (от стотък до цялък - според възможностите и импулса), за­конът е същият. Когато човек прави добро, дори и по метода на пентагралната каса, лептата за Бога е нещо предшест­ващо и отделно. Ако я ползваме самите ние, по наше лично усмотрение, даже и с най-благородни цели и ефективни ре­зултати, това не е "десятък" в очите на Бога и ни се пише в друга графа. По линия на гениалността и доброто може да ни пишат "отличен", но като ученици - нула. Десятъкът се от­дава на друг, именно за да се изпълни Законът - да се подкрепи инициативата на другия, която при всички случаи е различна от нашата. Ако видим, че той греши или използва нашите приноси користно, неефек­тивно, или пък представите ни са несъвместими, просто преставаме да даваме там и си търсим друг човек, с надеждата той да е най-близо до Бога. Но представата, че самите ние сме най-добрите и че няма друг, който да работи за Бога по-добре от нас, в никой случай не може да е оправдание да не отдаваме десятък. Та­кава преценка идва от самоупова­ние, гордост, скържавост или самомнение; или от непозна­ване законите на Божествения принос. Дори и да сме най-добрите в очите на Бога, отдаването е закон. Пример за това е сам Учителят, Който редовно е изпращал десятъка си на избран ученик. Няма друг канон на всемирната икономика, който да води към рая и безсмъртието! Известно е, че чрез десятъка са спасени сто­тици и хиляди човечества в космоса, които са били под властта на тъмни цивилизации. Десятъкът е дъмпинг срещу ада, най-"нежната" от всички революции. Без насилие, принуда или кръв, средствата се отнемат от ръцете на андроидите и се насочват към хората с монада. Тезнаят какво да ги пра­вят.

И така, да повторим: човек може да отдава много повече от десятък за Словото и Делото, за хората с искра Божия, може да отдаде и цялото си имáне, но неспазването на спе­цифичните условия възвръща властта на черната ложа и не допринася особено много да направим нещо фундаментално в света. А тези условия са неизменни: персонално, тайно, редовно, стриктно, и по най-високия идеал. Ако няма човек, когото одобряваме, десятъкът се отдава на самотна бременна или по реда на съподчинението по важност – на кърмеща, майка, дете, юноша, творец на Новото. И тук има предимства, и това е израз на най-високата космична етика: започва се с въздържателките и вегетарианките, които са се осмелили да живеят сами. Това не значи, че всичко земно им е чуждо, но интимните им връзки са тайни и никой, освен Бог, не знае кой им е най-близък или от кого имат дете. Това е идеал на бъдещото човечество, но то има свои представителки и представители още сега. В Новото Учение се разяснява, че детето не бива да е лишено от мъжко въздействие и присъс­твие, дори на собствения баща, но това става периодично и инкóгнито. Така то разпоз­нава Небесния си Баща в най-съвършените приятели на майка си, без да получава гангрената на фиксацията. Днес ние поз­наваме не малко свободни майки, бащи и деца, но при отдава­нето на тайния си принос повдигаме нивото още по-нависоко: подкрепяме първо ду­шите, които са разпознали Учителя и Словото. На първо място измежду тях – онези, които имат понятие за Вечно Течащото Слово и Дело и техните предс­тавители на Зе­мята. По този начин реализираме един най-прецизен избор, едно ново поколение, което иде от Бога и е вярно на Бога. Не сме констатирали такива деца да боледу­ват, да са агресивни, да харесват пошла култура, да продават, да се продават.

Оправданието, че няма такива хора (Нови Жени, Майки и Творци, по-съвършени от нас), не е вярно. Бог винаги под­държа Свои хора и ангели на Земята, инак тя би се пръснала. Ако сме слепи за тях, нека прегледаме своите астрални и идейни вкусове и да надникнем в себе си: не кипи ли там още гордост, самоупование, невежество и самомнение? Новите Творци и Посветени се разпознават по това, че не се разпоз­нават. Те не продават труда и способностите си и не се афишират. Новите Любими и Майки не разчитат никому и не искат да се подсигуряват. Как да разпознаем тогава Незнай­ните, които са между нас? – Това е една задача за интуици­ята на ученика. Ако нямаме ниво да ги познаем, отдаваме при­носа си на други хора, от които се възхищаваме: майки, творци, бедни, болни, нещастни. Но - пак по правилата. Никой не трябва да знае кой го е подкрепил. Опасността от тщес­лавие и изнудване при явното добро е огромна.

Тези пояснения се дават изключително по молба на прия­тели. Мнозина признават, че досега не са имали понятие как се отдава правилно така нареченият "десятък" и са го давали явно, предимно на организации; или пък са си го определяли като перо да направят лично нещо за Бога, по свое усмотре­ние. След толкова години и десетилетия, едва сега разбират, че има важни тънкости.

Бе зададен въпросът, не може ли при­носът да се изпраща по сметка и да се тегли от избрания чо­век чрез съвременните банкомати. Там изпращачът на су­мата е анонимен и не може да се идентифицира, ако човек не поиска специална информация. Това удовлетворява основното изискване. Отговорът от Елма бе, че може; а на опасението, че така ставаме съучастници на престъпленията, които ми­нават през всички банки, Той отговори, че минимални кар­мични отчисления има, но много по-сериозни са последстви­ята, ако човек въобще не дава десятъка си или не го отдава както трябва – тайно, стриктно и редовно. Докато не открием друг начин, стават и банкоматите и банковите сметки - ако вносителят е анони­мен за получателя. Тук обаче има още едно изискване на Не­бето: не само избраният, но и всеки приятел трябва да има такава сметка, за да можем да си пращаме всички на всички. Някои имат импулс да редуват десятъка си на повече дос­тойни или нуждаещи се – и това е начин. Добре е да даваш номера на картата си, за да ти внасят, ако друг ти даде своя – за справедливост и изпълнение на този принцип.

 В “ликономиката” на Школата има и перо да се правят отчисления за всички приятели от една 12-орка. Има отчис­ления и за 120 или 144 души и за съответните по-големи братства. Така се постига балансът и демократизмът в ли­кономиката (Икономиката на Небесните Ликове), който е не по-малко важен от приноса за избрания. Както ще стане ясно по-долу, има отчисления дори за роднините, разномислещите и враговете. Те са минимални, но носят неоценими последст­вия. Всичко известно ни досега от Словото по въпроса за де­сятъка би трябвало да се събере, да се анализира и да се иска още информация. Така можем да си направим дори изчисли­телна програма с индивидуални параметри за всеки, която да ни дава незабавно сумите по пера – от нас се иска само да ги разпределяме по касите си и да ги изпращаме редовно.

За Небето няма нищо по-отвратително от човек, който ползва своите имоти и харчи парите си само за себе си. А онзи, който будува по цели нощи и примира от щастие да из­числява кому колко да даде и редовно остава на улицата и на нулата, е любимо дете на Бога и свети на галактически раз­с­тояния! Естествено, цялъкът не е закон за всички и по-на­татък това ще се поясни. И половинъкът не е нито по джоба, нито в Закона на Бога за семейства с деца и хора с повече битови разноски. Но и в тези случаи любимият дава на люби­мата (и обратно) половината от своя личен дял.

КОНКРЕТНО:

 1.След като отдаде десятък (половинък, плаващ принос), ученикът на Бога дели останалата сума поравно за себе си и децата си, докато всяко от тях навърши 28 години. В този остатък има и проценти за родители, братя, сестри, внуци, дядовци, баби; даже за лели и чичовци и братовчеди – но не е задължително. По правило, Небето не ни държи сметка дали заделяме пари за роднините, ако са по-богати и обезпечени от нас, но то се радва на символичните стотинки, които предвиждаме и за тях – поне за рождени дни и празници. По-ценни са другите помощи, които се откъсват от сърцето ни - парите не са от Бога. Но както при паричния десятък, така и при отчисленията за близките, финансовото ни поведение е предмет на специални сметки в тефтерите на Карма, и това е нещо отделно от всичко останало. И милион други добрини да сме направили, щом ни дойдат пари и имоти, притежания, ние веднага влизаме в тия тефтери и Законът за последт­вията не може да ни отмине. Това е, защото парите са ове­ществено добро, зло, страх или егоизъм. Последователите на Учителя трябва да помнят, че за ученика от Общия клас е етично да защитава първо интересите и имотите на близ­ките си – за Бога той отделя не повече от десятък. За уче­ника на Младежкия (Специалния) клас е валидна борбата да защитава собствените си интереси и територия – това е задължително. Той може да отдава за Бога най-много полови­нък, а с другата част си подсигурява база, градина и жилище за себе си с достатъчно голям ИЖР (Индивидуален Жизнен Радиус). Без това младостта и здравето му изчезват. Бог не го счита за егоист, защото работата над себе си и рабо­тата над Словото изискват свещена самота и добри условия. За подаряване на собствените имоти и на всичките си средс­тва може да се говори само в по-висшите етапи – в Евродоро­вия клас, Ятото, Пътя на Учителите и пр. Никой няма право да се надскача, защото ще падне и ще повлече и други.

2. Рáзходи за хóра и неща извън близките имаме право да правим само от собствения си дял.

3. Когато живеем с някого (любим, съпруг, приятел, дру­гар, партньор и пр.) и делим с него дом, помещение, бит, от­даваме му половинък от всяка сума, която ни се пада като наш собствен дял. Други подаръци му правим само от нашата половина от сумата. Жестът и в двата случая трябва да е деликатен, неочакван и необвързващ, но не е задължително да е таен. Таен половинък и подарък за най-близкия се дава само при осо­бени случаи, когато има опасност от изнудване и тщеславие или пък ако той има принципи да не приема. Винаги се нами­рат начини – например, в дебитната му карта или чрез стра­ничен човек. Дори и да се досети, няма доказателство че сме ние, а единствените два случая, когато човек може да не признае истината, са актовете на любовта и доброто. И тук тайното подпомагане с пари не е материален, а духовен жест: той дава възможност за развиване на самоинициати­вата на близкия, според неговите желания и планове. Подаръ­ците и сумите с обявено предназначение са друго нещо. При това нямаме право да внушаваме по никакъв начин на близкия как да използва средствата си, както и той не бива да ни се меси. Друг е въпросът, ако има пълно съвпадение на предста­вите и желанията ни, но това трудно се постига с разговор – често има проблеми. Тия дни ни се изясни, че това може да става с листчета – всеки написва желанието си и ако нещата се съвпаднат, само тогава се обединяват сили и средства. Инак всякога може да остане сянка.

3. Истинският ученик продава имота си и влиза в по-ма­лък, за да освободи дял за Бога. Сега вече знаем, че това е аб­солютно категорично и че ученик в очите на Бога е само онзи, който извършва това незабавно. Естествено, той може да оперира така само с личния си дял. Лишаване на деца и други най-близки е престъпление пред Бога. Що се отнася до личния дял, човекът с монада прави това, дори и когато живее "в ка­шон под моста" (имаше такова осияние). Краката му остават да стърчат навънка – под дъжда и снега. Е, според науката и Учението, по добре е да стърчи главата... От всичко това се разбира, че семейният с деца не бива да отдава по този на­чин повече от десятък, а самият от Специалния клас – повече от половинък. Цялък дава само онзи, който е сам с всички, т.е. с Бога. Той отдава с радост всичко и добива безсмъртие – още в това прераждане. Може да не се подмлади незабавно, но пред Бога е чист – постигнал е целта на еволюцията. В след­ващия живот ще бъде прекрасен. Къде живее такъв Човек, с какво се храни? – Има хиляди различни варианти. Важното е, че е отпаднал страхът – мисълта за себе си. С тази мисъл простосмъртните всеки ден бавно се самоубиват, но безс­мъртните не мислят за утрешния ден. Може да живеят под наем, да па­зят празна къща, да ходят по приятели. Може да живеят и на палатка през пролетта и лятото. Важното е, че се местят – не искат да образуват кладенец към ада от жи­лището и от леглото си. Най-страшните вулкани от дяволи към повърх­ността на Земята са несменяемите жилища, легла и парт­ньори. Изключения има, но само по волята на Бога.

В много редки случаи, цялък в пари и имоти отдава и уче­ник с деца и семейство и те остават на улицата; понякога може и да умрат. Това е изпитанието на Йов – предпоследното посвещение. "Репетиция" става още във Второто Посвеще­ние – това на Аврам на планината Морея. Да пожертваш най-скъпото си – това е изпитание, недостъпно и за обикно­вения човек, и за гения, даже и за човешките светии. Дори пророците и праведниците се колебаят пред него. Много трудно е човек да пусне тоягата, за която се държи. За тези случаи тука въ­обще няма да говорим, защото са недостъпни за обикновения човек. Той дори ще бъде наказан от Бога, ако остави близките си. Тръгването след Учителя физически, "наускането на близ­ките" става едва при Втория Лъч – под­вига на Смирението. По правило, подаряваш на близките си всичко, което имаш. Така е постъпил Аполоний Тиански. Ако нямаш близки – на достойни хора или на бедните. Изпитанието да оставиш и де­цата си без покрив е извънредно рядко и касае вяра, която може да повдига планини. Но за човека на Любовта и такава вяра е играчка. Основната мисъл за тези редки случаи е, че те се оправдават само при абсолютна сигурност за връзката с Бога. Ако го е поискал Духът – онеправдаваш и най-близките си; ако са го поискали духовете – плащаш си прераждания на­ред.

4. Законът за стотъка важи в два случая: при страх и крайна бедност – и за отдаване дан на врагове и разномис­лещи. "При страх" – защото пенсионерът с 40 лева на месец не може и за миг да си помисли, че няма да умре, ако отдели 4 лева за Бога. Значи, за него десятък е немислим: той не само мръзне като куче през зимата, но и стои на тъмно и бърка по боклуците. Друг е въпросът, че ако отдели, Бог ще му даде много повече – законът действа безотказно, но не веднага. Ако човек чака да се задейства, въобще няма да се случи. Това е, защото самооблагането за Бога е любовен акт – не очак­ваш компенсации. Те идват, ако не си ги очаквал – и вед­нага пак ги подаряваш... Същество с душа не може да живее по друг начин. Амфибиите, които са получили половин монада – само от единия си родител, - а другата им половина е сажда, са в постоянна тревога и противоречие и се безпокоят за "бъдещето". Сякаш има бъдеще без Бога!

4 лева пенсионерът не може да даде, но 40 или 80 сто­тинки на месец може. 40 ще отидат за стотък (по законите на десятъка), 40 – за най-добрия човек от друга вяра; за най-достойния измежду враговете. Но не е десятък жестът да поканиш някого на вечеря или да му подариш чорапи. Това е добро по твой избор, не по негов – колкото и да е трогателно и полезно. Затова десятъкът в пари е канон, докато човечес­твото не намери друг еквивалент. Първият стотък опазва цялостта на монадата, а вторият преобразява врага, разно­мислещия. С един стотък понякога може да му спасиш и жи­вота – ако умира от глад. За достойния враг или разномислещ това е твърде вероятно – тук говорим за добрите и чест­ните хора в другите общества, а не за управляващите. И в ложите на сатанистите има представители на Бога.

Тия жълти стотинки са атомна бомба – лептата на вдо­вицата! Те взривяват същността на сатанинските цивили­зации необратимо: най-бедните хора катурят империи. Ме­тодът е да подпомагаш тайно добрите. Милиардите на ми­лиардерите не могат да свършат такава работа, каквито и добрини да се направят с тях: те са свързани с вампирите и чудовищата на парите (нумпирите, банкпирите и пр.). Затова всеки, който търси наследства и спонсори, е обречен - кар­мата минава в рода му до девето коляно! В лептата няма карма, защото нумпирчетата на жълтите стотинки в нея са в каталепсия. Нещо повече – днес лептата минава под властта на мюонните деви. Затова тя подсигурява правил­ното кристализиране на биологическото ни тяло в диаман­тено, ако сме бедни на Земята и си даваме редовно лептата. Това е един от законите на ликономиката – “Икономиката на Небесните Ликове”.

5. "Преговорът" тази сутрин бе прекъснат след края на предишната точка, за да получим нагледен урок за следва­щата. Когато уведомяваме близките си за конкретните си притежания, авоари и планове, дори и с най-голяма искреност и взаимна любов, веднага се включват родови духове и почват борба за разваляне на Божествения замисъл. Това е почти не­избежно. Обикновените хора са устроени така, че постоянно мислят за пари и имоти и очакват нещо от ближния. В реши­телен миг, когато се решават съдбините на народите, някой от избраните се изпуска и вече не е сам, а с родовите или други паднали духове. Тогава полето се разпада и Божията десница се оттегля – тя не може да защитава разделена дружина. Но ако близкият реагира с любов, когато го лишаваш от нещо или не можеш да му го дадеш веднага, Небето се радва и отпуска кредит. Така стана и в случая: един добър компютър бе подарен от Него неочаквано за едно близко съ­щество, което не се разгневи и огорчи в подобен случай, а каза на майка си добра дума. Когато това не е само външно, а излиза издълбоко, лошите духове са блокирани.

Друг урок е ползването на дарени или "нарочени" средства по предназначение. Това се определя конкретно от дарителя или от Небето. Ако вече има насочена мисъл за конкретно предназначение, а ние купим нещо друго, благословението се оттегля. В разговорите ни бе даден пример с една позлатена писалка. Преди години, на един от нас бяха дадени анонимно пари да си купи дрехи и обувки по случай приемането му за студент. Той обаче си купи и една луксозна писалка за 10 лева. Посредникът беше ясновидец и Инструктор – той запита строго за какво са изхарчени парите и нареди писалката да бъде върната. И за дребни отклонения, в такива случаи има кармични последствия, дори и дарителят да не знае или да не би се разсърдил. Но когато Небето прави план за ползването на нашите имоти и средства, а ние си мислим, че можем да правим каквото си искаме, последствията не са кармични в наказателния смисъл на думата. Пак протича нещо като карма, но тя е от друг вид: просто се лишаваме от благо­датта, която би дошла, ако схванем правилно съвета на Бога и го из­пълним точно. В случаите с човешките дарения приятелите се ко­ригираха, и когато дават нещо анонимно, вече не определят за какво е, а пишат: "За лично ползване". Точно това е същ­ността на истинския десятък. Дори и банкови пари се очист­ват в определена степен, ако са нелигитимирани и дадени по законите на десятъка. Затова някога Източникът бе казал, че би дал методи за очистване и на Швейцария, която е най-опасното огнище на престъпни средства в Европа. Той даде и методи, за да не падат толкова често самолетите "Боинг" и Испания да не страда кармично толкова много от коридите - но никой от нас не доведе това до съзнанието им ефективно.

Сега вече знаем, че не бива да се тревожим чак толкова за своя дял за Бога, когато става дума за наследство. Нека всичко иде в роднините, това е справедливо. И най-малкото не­доволство тежи като воденичен камък в невидимия свят. Но в случаите, когато човек иска твърдо да отделя и наис­тина отдели нещо за Бога, има различни начини да се предот­вра­тят лошите реакции на близките, без те да бъдат онеп­рав­дани. Ученикът, комуто е дадено земно богатство, никога не го обявява изцяло на кръвните си близки. Каквото и да се случи, той е оформил с документи тяхната част още от мига, когато е узнал за този небесен Закон. Частта за Бога, колкото и да е малка или голяма, е напълно неизвестна за тях и затова те не могат да я мислят. Тогава ученикът е свобо­ден от родова карма. При даряване на конвенционален имот (който е бил на негово име), идейният човек може да го оформи на името на 20-30 души идейни приятели или повече, за да предотврати ламтежите на наследниците. Това може да стане, само ако в дадената страна в този момент законът за наследствата е в такъв дух. Като почине един от приятелите, веднага се замества с друг, а делът за наследника от този извънреден имот остава нищожен. Това е етично към близките само в случай, че те са вече подсигурени законово и морално от главните дялове, които им се падат.

 Тия маневри, още приживе, са важни за ученика, който иска да приключи с имотните си и парични карми. Ако някой има деца-материалисти или няма деца и наследството му отиде изцяло в нечисти ръце, участта му в невидимия свят и в следващия живот ще е незавидна. Той ще бъде принуден да се прероди в същия род с лоша наследственост и да се мъчи много.

 Всички тия сведения са важни и ние не бива да се безпо­коим от забележките на мнителните, че обсъждаме и такива въпроси. Онзи, който предупреждава "наивните" да не се под­дават на подобни внушения, за да не му глътнел някой имота, ще бъде много по-тежко изтезаван от родовата си карма. И при духовните наследства няма гаранция – човешкото обик­новено надделява и пак се явяват конфликти. Затова най-чистият гледа да е на нулата и да раздаде всичко докрай. Правдата контролира материалното ни поведение и опитите ни да отдаваме справедливо дан за близки и за Делото, но Учителят предупреждава: дадат ли се пари и имоти на едно духовно общество, то обикновено пропада.

6. Ако ученикът постави личното или локалното над Бога и въобще не дава своята дан, Небето винаги ще намери начин да му даде урок. Той ще бъде обран, разболян, тормозен, уни­зен и пр. Не че Небето отмъщава, но то просто се оттегля и тогава оставаме под властта на Ремонтното Битие, а то изпъл­нява нашите присъди. Да, не чужди, а именно нашите собст­вени - над себе си и над близките ни. Други присъди няма – дори и когато са по решение на инквизицията. Друг е въпро­сът, ако сме на кладата не по собствена вина. Има жертвени хора и ангели, които идват само заради това.

Някои се чудят защо цял живот само раздават, а кармата не ги отпуска. Първо, дългът им може да е много голям; второ – нямат познание за каноните на десятъка. Той се от­дава персонално, тайно, стриктно, редовно и с радост – включително и от имущества.

7. Проблемът за отдаването на десятък от лично иму­щество (или стотък, половинък, плаващ принос) е много сери­озен и Небето държи точна сметка дали ученикът го разбира и прилага правилно. Ако имаш дворец или коптор, продаваш го и влизаш в по-малък. Остатъкът е за Бога. Същото важи и за движимите имущества – досега не знаехме това. Имаш кола – продаваш я и взимаш по-евтина. Ако има повече пари, учени­кът може да си остави движимото имущество непокътнато, но да викне оценители и да си изкара документ за стой­ността му – това е документ за пред съвестта му и Бога. Тогава отделя паричен десятък от тази стойност. Така може да постъпи и с недвижимото си имущество, ако има отделно пари за десятък от неговата стойност.

Това са единствените пресмятания и финансови опера­ции, които ухаят добре пред лицето на Господа. Всичко оста­нало е смрад – мисъл за себе си и само за близките. Въпреки това обаче ученикът с нищо не трябва да накърни интересите на най-близките си. Има право да разполага само със собствения си дял. Същото важи и при наследствата. Но окултен ученик, които не е уредил сметките си с Бога преди да си замине и остави всичко изцяло на наследниците си, пак ще си има работа с дяволите. Може да мечтае всички близки да одобряват желани­ето му да остави дял за Бога, но това обикновено не става. То може да се преодолее по два начина: когато те не знаят за всичките му имоти; и когато човек е готов да понесе сблъ­съка с тяхното огорчение и гняв, ако е постъпил идейно. Това важи с особена острота в случаите, когато изцяло ги лишава от наследство, защото са богато обезпечени и са се държали лошо с него; или защото по принцип той иска да остави имотите си за някаква благородна цел. Както вече бе обяснено, такива естремални действия трябва да са разрешени лично от Бога.

Казано е, че сме длъжни да осигуряваме децата си до 28-годишната им възраст. Но пак има най-различни случаи. Например, дъщеря ти е женена за богат човек и се е уредила добре, но в същото време е малтретирана от него или крайно зависима. Тогава делът от родителя за нея може да бъде спа­сителен, включително и за децата ú, за да не ги държи дес­потът в робство.

Можем ли да даваме приноси за Бога в натура?- Може, разбира се - ако сметките са точни. А най-бедният може ли да се отчете с труд? – Да, но ако има две ризи, пак е окалян пред Небето...

8. Всеки, който изисква десятък или намеква за него, не е предтавител на Бога, даже и да си мисли, че е такъв. Отда­ващите дан на такива влизат в кармични отношения с тях, даже и да я дават от сърце. Ясни и точни разяснения и при­зиви на тази тема, без опастност от корист, може да се намерят само в Словото. Но ако някой направи нарочно набор от такива текстове, за да подсети някого, пак не е чист. Же­лаещият да постъпи Божествено в тая сфера трябва да изу­чава Словото последователно и на общо основание – и сам да си направи такива извадки, ако го интересуват.

През последните месеци темата в холизациите за пари и имоти зачести. Просто нашият Приятел отговаря на въп­роси – някои хора искат да са чисти пред Господа. Заедно с това не липсват критики и съмнения от страна на хора, ко­ито не вярват в икономиката на Елма. Народът обаче казва: "Пилците се броят наесен". През тази година – 2002 – броят им ще се съкрати пак, още преди есента. Това вече става. Онзи, който иска да помогне на себе си и на сродните си души, би трябвало да познава законите на небесната ликономика и да ги прилага на Земята с радост. Напоследък плащаме карма пред­варително по най-различни начини, за да се облекчат изпита­нията на близки и непознати от сродната ни верига в нас­тъпващите усилни времена. Сега има надежда Учителят да даде ново Слово по въпроса. Умоляват се компетентните по Словото и хората със собствени модели и съображения да изкажат мненията и възраженията си, за да бъде делото ни колективно. Няма гаранция дали тия размисли дотук са напълно верни. Всеки въпрос, всяко познание, всеки личен опит, всяка нова Божествена идея ще са от полза.

2,12ч. след пладне

Осияните от Духа са чисти духовно.

 Осияните от Пралайя са чисти душевно.

 Осияните от Великата Разумна Природа са чисти природно, биологически.

 Осияните от Христа са чисти соцално, практи­чески, икономически. "Социално" значи да си на пос­ледното място; "практически" – да се трудиш; "ико­номически" – да даваш. Който дава по законите на десятъка и на пентагралната каса, е ученик на Христос. (Обаче само тия закони на десятъка, които се изясняват и практикуват във вътрешната Школа – горе на Небето и долу на Земята. Някои от тях са формулирани ясно дори в Словото от предишните епохи, оцелели са при редакциите; стотици ги имаме черно на бяло в лекциите и беседите на Учителя Беинса Дуно, но малцина ги знаят и практикуват; днес те се дават в осиянията на Елма – б.п.)

Чистият дух живее първо за Цялото.

Чистият по душа живее първо за ближния.

Чистият по ум и сърце живее за народа си, за чо­вечеството, за Братството, за Ятото. Той изучава Словото Божие и го прилага.

Чистият по тяло знае как да приема светлината, въздуха, водата и храната. Знае как и до кого да се докосва.

Осияните от Бога са чисти и по четирите на­чина. Повече приказки – на пазара.

Защо Учителят, през вички векове, винаги иска от болния и тревожния да даде нещо? За Себе Си ли? За Братството ли? – Не, за да се задейства Зако­нът! Знаете милиони случаи. Има ли поне едно изк­лючение?

   Отидеш при Учителя. Върнеш се – болният е оз­дравял. Кредиторът – опростил дълга ти. Врагът – станал приятел. Младостта и хубостта – пак по­чукали на вратата ти.

   Законът обаче си има свои закони. Може да се скъсаш да се кръстиш, да дадеш цялото си богатс­тво за черкви, параклиси и манастири или домове за сираци – нищо не става. Бог иска и мъдрост, истина, не само любов. Мъдростта и истината за Божестве­ния принос се откриват само в Словото. Изисква се братски живот и живот в Ято. Друг път няма.

По тези въпроси и по конкретния проблем за осигуряване на материално-техническите бази за Словото бяха отворени напосоки 5 тома с беседи.

Досега винаги сме купували техника от средна ръка, все по-евтината, поради липса на средства и по други причини. Защо компютрите ни бързо излизат от строя? - Несигурните части, спирането на тока, вирусите и крадените програми често унищожават работа за години. Излиза абсолютно вярна английската мъдрост: "Не съм толкова богат, та да купувам евтини работи". В мига, когато дойдé тази мисъл, бе отворен томът "Новият човек", Ж`98:222:

"Все машините чуваш: "Трак-трак"... Сега всичко ще ушием със [слаби] конци, а после казваме: "Разкърпи се, разши се!..." (б."Аритметическите действия в живота" от 29.V.1921)

"Най-твърдите хора са егоистите. [...] Следователно, всички нещастия в света про­излизат от този закон на концентриране [на благата според личните интереси], който не е съгла­сен с Божествения закон на Любовта." (пак там, стр.223)

"Благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява." (т.”Сила и живот”-ІІІ, Ж`98:188, “Още по-блажени са”, 4.ХІІ.1921г.)

"Вашата любов е играчка, тя не е Любов. Любовта е нещо велико! Не може Любовта да влезе в един момент в сърцето ти, в дома ти, и да излезе навън – това е немислимо! […] Вие сте причина да изпъдите Любовта.” (пак там:189)

"[Скоро Господ ще помете всички форми, създадени от мисълта за себе си, за своите си]. Сега ние седим и мислим, правим си пла­нове – мислим, че всичко можем да решаваме. […] Но ангелите са в състояние винаги да из­менят живота ви - когато искат и както ис­кат." (пак там:354, "Неговата Заповед", 28.V.1922).

"Когато градите нова къща, не разруша­вате ли старата?" (т."Сила и живот"-ІІ, Ж`98, "Свобода на духа":4, 23.VІІІ.1915)

"Вливането на реките в големия океан оз­начава опресняване на водата в тия реки – те се вливат в океаните; и после, чрез изпаря­ване, отново се връщат на сушата." (т."Сила и жи­вот"-VІІ, Ст.Загора`2000:252, "Истинната лоза", 14.VІ.1925)

"Много хора умират по единствената при­чина, че са безплодни. Следователно, техните сокове в дадена епоха трябва да преминат в други, плодни хора, и да ги засилят. […] В края на краищата, на Земята ще останат само добрите хора. Такъв е Законът - и тъй ще бъде!" (пак там:253-254)

И така, синтезът на всички тия мисли, включая заглави­ята на посочените томове и беседи, може да бъде такъв:

Новият човек не скърпва нещата с бели конци и нищо в тях не се разпада, защото той извършва правилно аритметическите дейст­вия в живота. Той не е егоист и действа в съгласие с Божествения закон на Любовта. Сила и живот имат само ония, които разби­рат Божието Слово и го изпълняват – затова стават все по-блажени. Тяхната любов никога не отпада, те не я пъдят от дома си. Те не правят плановете си без допитване до Бога и затова ангелите изменят живота им към добро както си искат, в съгласие с Неговата Заповед. Такива хора смело разрушават ста­рите си къщи и градят нови, защото имат свобода на духа. Всеки, който се влива в оке­ана на общото, се опреснява. Скоро егоис­тите, лошите хора, ще умрат и соковете им ще преминат в добрите. Само добрите ще останат живи на Земята! Такива са законите на истинната лоза.

    Приятелите в един град на Духа все още не са запознати с този текст, но вече реагираха абсолютно в неговия дух, и то в детайли. Безкрайно чудни са пътищата на Онзи, Който по­мага на верните и ги подкрепя! На всяка крачка тук изникват хора, които се чудят как да помогнат, да ни улеснят да ни из­лезе нещо безплатно или по-евтино, но да е най-доброто. Оказва се пак, че щедростта към Бога предизвиква стократно Неговата щедрост. Той връща доброто не само с материал­ните лихви, но и със здраве, щастие, полети и небесата, подмладяване! Подменя къщи, имоти, техника и хора с по-добри – все по високия идеал. Помощта на Небето е неописуема с думи! То се радва като дете – най-после някой е решил да бъде християнин. Вярата ни в присъствието на Бога на Небето и на Земята се уякчава с всеки изминал час. Колко богоугодно и милно е Богу всяко единомислие, единочувствие и единодействие на братя и сестри в единение!