вторник, 22 ноември 2011 г.

1238.2009.02.11 Пазù свободата на душата си!

Книга 37


11.II.145(2009)г.
София – Изгрев

ПАЗЍ СВОБОДАТА НА ДУШАТА СИ !


Изворът при Второто езеро: "Ръцете, които дават"

8:12:46 ч.
         Тази татла важи само за съществата с душа. Създанията и творенията са в Бога, но тварите са извън Божествената Реалност. Те нямат душа и, следователно, те нямат потребност от свобода.
         Фалшивите философии и религии търсят енер­гия, за да се хранят създателите и консуматорите им. Свободни са само създанията на Бога - същест­вата с душа. Свободата произтича от Истината и, по-точно, от Истината за Любовта. Там, дето тази Истина е скрита или се преследва, не може да има свобода, нито Любов.
Прадушата е онова съществуване на Бога, в ко­ето Той става "Тя" и иска да служи и да се грижи. Тази Прадуша обаче служи само на Своите части - родените от Нея. Нейните части носят росинки от Нея и затова служат само на същества с пламък, с искра или с ток от Бога. Росинка на росинка не служи, нито може да се грижи за нея. Това става само в Свещеното Майчинство, когато Майка, родена от 

Бога, влива живот и смисъл в дъщеря, родена от Бога. Когато създанието, родено от Прадушата и Прадуха се оформи като женска полярност, то има душа с росинка Божия – може да диша, само ако обо­жава. Съществената разлика между създанията и тварите е тази, че създанията обожават Бога, а тварите се привличат от твари.
Ето защо създанията разпознават Бога във всяко същество с дух или душа и копнеят да му слу­жат, да се грижат за него. Не само копнеят, но и се отдават на Бога моментално, когато Го срещнат в някое от Неговите създания. Поколебаят ли се само за миг, това може да значи само едно: попаднали са на твар, а не на създание. Поколебаването е Божес­твен радар, който разпознава мигновено кой минава край него и дава команда да се действа или да не се действа.
Пределно ясно знаете, че действието е Бог в проява – Проявеният Бог. Бездействието обаче може да произтича или от ада, или от радара на Бога във всяко същество, родено от Него.
Тварите нямат отклик и разпознаване по от­ношение на създанията и затова изпадат в бездейс­
Оригиналният надпис на скалàта до извора

твие, когато ги срещнат. Такова бездействие, пре­ведено на ясен език, означава безбожност – нищо по­вече. Вие, създанията Божии, които сте забравили произхода си, постоянно се огорчавате и омъчнявате от бездействието на тварите и от тяхното дейст­вие, когато срещнат други твари. Само че бъркате думата – тварите не действат и не могат да дейс­тват. Те могат само да се мърдат – да се нахвърлят или да се подлагат. Не искам да осквернявате све­щения синоним на Бога "Действие", употребявайки го за мърдането и щъкането на тварите.
Разберете ме, най-после: тварите нямат душа, затова те нямат съзнание, обширно като вселе­ната. Вселената в третото измерение се състои от безброй звезди и планети – телата на много съз­датели и създания. Те не са само в третото измере­ние, но за триизмерното зрение и сетива са такива. Всички тия космически същества имат свои човешки тела в универсума.
В причинния свят те са принципи и идеи, в буди­ческия са мъдрости и влюбвания, а в атмическия – отдава­ния и подвизи. В Божествения свят са три
Вместо "слуги и годподари"...

още по-високи категории, също поляризирани на по две. По-точно, една от тях не е поляризирана и тя се покои или действа в монадата, искрата Божия. В Бо­жествения свят монадата не се поляризира, а иска да е сама или с всички. Там, всъщност, тя е едновре­менно сама с всички.
         Когато искрата се превърне в пламък, пожар или ток, тя се поляризира и може да се свързва с по-малко същества. Свърже ли се само с едно, тя умира, т.е. изчезва от полето, където се е оплескала. На практика душата не може да се оплеска, но се дръпва моментално, за да не се оплеска.
Съществото, ако не е твар, може да остане за още няколко години или десетилетия в ума и сър­цето си, във физическото си тяло, хранейки се с ог­ризки от живота. Това падение съществува от много време – на съществата е дадено да развият Тялото на Разпознаването и Тялото на Вкуса. Тялото на Подвига и Отдаването е още по-неразвито, още по-непознато сред съществата, забравили Бога. Забра­вянето на Бога е велика благодат, понеже развива Носталгия.
Шестото езеро Нел Онтрù

Сълзите и страданията са свещени инстру­менти, които възвръщат рожбите Божии към първо­началното им състояние - способността да обичат всички. На такова нещо тварите абсолютно не са способни, защото те се привличат само от себепо­добни и могат да се чифтосват само с такива, неза­висимо моногамно или полигамно. За разлика от по­вечето животни, тварите в човешка и адска форма се чифтосват и с крайно несебеподобни, обаче не и със същества. Редките случаи на такива чифтосва­ния (на твар със същество) пораждат хибриди – по­лучовеци-полудяволи, които постоянно се разкъсват между материалното и идеалното и обикновено свършват зле. Утварите се фабрикуват от тва­рите, за да могат да влязат чрез тях в някоя друга твар чрез втълпяване, преваряване и обсебване. Ут­варите внушават и мисълта за утрешния ден. За съжаление, тварите успяват да влязат чрез утва­рите не само в твари, но и в създания.
         Според много религиозни, тварите са създания на Бога, но те не са. Тварите имат нужда от "ут­вари" – от религиозни и светски принадлежности.

Чрез предметите, ръкотворните и умотворни пате­рици те се надяват да докуцукат до Живота, но не успяват. Тварите се продават на твари за утвари. Те мислят атрибутите и собствеността за живот, а под "собственост" разбират утвари – религиозни, човешки и други съдове, с които искат да преминат реката на смъртта. Те употребяват съдове, т.е. вместилища и за храната си, и за "убежища", нари­чани от тях "жилища", както и за и придвижване и даже за "щастие". Дрехите са също утвари, понеже тварите имат потребност да влизат в мъртви, ръ­котворни неща и да слагат храната си в такива. Те не знаят, че жилището е нещо, което жили, а не в което се живее. Даже и светиите в пещерите са твари, които се жилят от адски мисли за спасение и собствена необикновеност. Истинският светия спи и ходи под небето, не съди нищо и не влиза в нищо. Влизането на нещо в нещо е Божествено, само ко­гато ражда същества и творения с монада. В проти­вен случай ти си твар и искаш да влезеш в твар (или твар да влезе в тебе), защото си мислиш, че това е живот.
         Както казах, даже и съществата изпадат до ни­вото на твари! Не случайно всяка утвар е само един 

съд – тя довежда до гниене и до съдилища. Молбата "Не съдете, за да не бъдете съдени" не може да дос­тигне до съзнанието на тварите, понеже те нямат съзнание. Те имат само ограничено знание - знание за утвари.
         Творенията с монада са бъдещи същества, съз­дадени умотворно и ръкотворно. Това са Божествените произведения на културата, изкуството и космотворчеството, в които един творец или съз­дател е вложил част от своята монада. Рано или късно, те се събуждат като човеци. Всеки знае, че всички тонове на Моцарт сега живеят из целия кос­мос като отделни щастливи и прекрасни човеци, а произведенията му съставят цели вселени и ангел­ски общества, където всички са безсмъртни. Не е малко човек да обича Бога и Бог да го обича (Ама-Деус).
         Като ви казвам сега "Пазете свободата на ду­шата си", нека тварите не се отчайват. Те нямат душа, но са направени от Божия Глина и затова имат перспектива. Те са Еви и Адамовци от кал, произвеж­дани на конвейр – затова моделите им могат да пра­

вят само това, което правят другите. Не ги съдете, но ги разбирайте – всеки модел си има своя специфи­кация и той не може друго, освен описаното в него­вата техническа характеристика. Не очаквайте твар да дойде при същество и даже при твар от друга марка. А съществата, които имат вкус към твари, си заслужават вида на старини. Има обаче случаи, когато твар може да се сдобие с безсмъртна душа. Знаете от приказките как става това. Да ха­ресаш и да обикнеш принц, значи да обикнеш първо­роден – човек, роден от Бога.
         "Пазете свободата на душата си"! Ако пипнете това изречение, издълбано на Молитвения връх, ако го пипнете поне само веднъж в годината, вие и от твар можете да се превърнете в същество! Само че минете по него с четирите си пръста от ляво на дясно, не обратно. Палецът да остане свободен – като духа ви. Ако минете обратно, може Царицата да се превърне в жаба...
         Не приемайте думите ми буквално и не превръ­щайте и това в ритуал. Казвам "поне веднъж го­дишно", но не повече от три пъти. При това – никой не трябва да ви види. В писаното Слово, особено из­дълбаното в скалите, има могъщи течения, които 

Котвата при извора в малко по-добър вид

могат да ви откарат направо в рая. Тези методи обаче, които ви давам, са само половината от сек­рета. Молитви, събрания, изгреви, беседи, панев­ритмия – това е само половината или една стотна от тайната; "останалото е мълчание". Останалото е мълчание и в буквалния смисъл, понеже който про­говори и пропише преждевременно, но не разпознава Словото и живее още като твар, няма да види Свет­лината. Той ще заблуди и други, но като го видят как живее и как изглежда, те няма да му повярват. Които му повярват, ще станат като него.
         Да пазиш свободата на душата си, значи да па­зиш свято завета на Бога да обичаш цялата вселена. Душата е цялата вселена и затова обема всичко; а в дадени моменти се свива до координатите на дадено същество – на дадено слънце, планета, човек или елементарна частица, която да обича. Душата диша! Когато се разширява, тя обича все повече и повече същества и се обменя с тях едновременно: в другите измерения това е възможно и става - пос­тоянно. Когато се свива, тя отива там, където я праща Бог – свързва се със същество, родено от 

Бога, същество с монада. Това същество е живо и разумно, затова и то диша – знае, че в следващия миг и то ще почне да се разширява и че сливането му с някого някъде е само за миг, за зачеване. Не че няма да си вечно заедно с този, с когото си се слял, но това няма да е в същото време и пространство. Който се е слял истински и с когото трябва, той вече никога не го губи – те са винаги заедно. Но ако се опитат да останат заедно за повече от миг от определеното, те се разделят завинаги. Ако не зави­наги, то задълго – докато не се научат да пазят свободата на душата си, свободата на душата на ближния. В противен случай не само хора, но и бо­жества и ангели престават да дишат. Не че е фа­тално, но просто се получава отлагане. Когато ду­шата се смалява, тя не вдъхва, но издъхва – дарява любовта си към по-малко същества. Но ако задържи този процес за по-дълго време, тя издъхва. Душата е безсмъртна и не може да издъхне, но в такива случаи тя си отива и оставя на Земята само поредната си черупка, която може да мисли само за себе си и да съди. От този момент, издъхването на тази черупка е въпрос на секунди.

         Като казвам за надписите в гранита и гнайса, не мислете, че можете от сега нататък да почнете да ги дълбаете. Това, което направи Хорус на Рила, бе със специално разрешение и благословение от Не­бето и то има сила. Втори Хорус обаче засега на Зе­мята няма. Хорус общуваше и общува с далечните човечества, въпреки че се опитваха да го унижат. Въпреки че се опитваха да го унижават, но и точно заради това, той не загуби свободата на душата си. Ето защо, показа що е ученик и ангел. Който пази свободата на душата си, той отива там, където Бог го прати. Тварите държат съществата и тварите отговорни, защо не искат да са твари.
         За другите три татли на Молитвения връх ще ви говоря друг път, но вие знаете защо Хорус не из­дълба последната молба – "Пазете топлината на сърцето си". Дълго време се опитваха да я поддър­жат само с боички, но това тварите правят и в жи­вота си. С боички топлина не се получава. Ние раз­решихме на други да издълбаят там тия букви, по­неже и те, като Хорус, имаха топлина в сърцето си. На тях дължите сега свободна Европа! Но ако някой не запази топлината на сърцето си, той ще започне да съди.


          Да пазиш силата на духа си, значи да си верен на Божественото в себе си – да си абсолютно раз­личен от всички и да отстояваш своето различие с всички сили. Да не се подчиняваш на чуждо различие или щампа, ако тя накърнява духа ти. Да пазиш светлината на ума си, значи да разпознаваш Сло­вото Божие мигновено – където и да се появи из все­лената. Не само да го разпознаваш, но и да го изуча­ваш, прилагаш и разпространяваш. Всичко останало не е ум – то е занимание на твари. Да пазиш топлината на сърцето си, означава да не разлюбваш когото си любил, да отиваш там, където Бог те прати, и да имаш съвестта и мощта да любиш все повече и по­вече същества, родени от Бога.
10:06:49

Няма коментари:

Публикуване на коментар