008.1975.07.31 Осияние за Словото Божие

Книга 1 
 

Юли 111(1975 ) - Януари 113(1977)

България

София - Изгрев

ОСИЯНИЕ ЗА СЛОВОТО БОЖИЕ

 

 I. СПЕЦИФИКА НА БОЖИЕТО СЛОВО

Божието Слово е Любовта, изразена чрез думи. Животът би бил невъзможен, ако Бог не говореше непрестанно. Никакво движение не би съществувало в Космоса, ако не беше постоянното словодействие на Абсолютния Дух. Силата на реалността произтича от Словото. Промените в Разумната Природа се дължат на Словото.

Молитвата е пасивният полюс на Словото, а Христовите проповеди и беседи през всички векове – активният. Предназначението на молитвата е да свърже човешката душа с Бога, а Словото на Духа пробужда любовта на ученика.

Особеностите на Божието Слово са строго определени. Лесно е да се разпознае измежду всички слова и речи, понеже коренно се отличава от тях:

1. Божието Слово е живо. То отразява с думи великия космичен процес в момента на говоренето. Праната на Словото има най-мощни вибрации. Мили­арди и милиарди години праната на Словото изг­ражда световете и ги трансформира. В Божестве­ния свят говори Бог, в духовния - Духът, а във физи­ческия - Синът или Учителят. Бог, Духът и Учите­лят винаги говорят едновременно, но съществата от трите свята чуват Словото по различен начин. Разумно е Божието Слово - то е основа на живота!

2. Словото е за всички. То не може да има друг стил, освен собственият си, защото е за всички съ­щества от всички йерархии. Когато Учителят го­вори, Той има мъдрост както за серафима, така и за най-последния прост човек на Земята. Словото Му е извор на живот. Ето защо на една беседа се събират да слушат представители на всички хора, ангели и богове. Учителят отговаря на проблемите на всички - мислено всеки задава въпрос и Той му отговаря. Точно поради това темите в една беседа се сменят толкова често: трябва да се задоволят колкото може повече слушатели. Полилог, а не монолог или диалог - ето основният стил на беседите.

3. Обикновено Словото се отнася до учениците, а не до светските хора. Живите служители, за раз­лика от мъртвите и спящите, са смирени и просто­душни. Мнозина мислят, че Словото има роля само за народа, а не подозират, че когато Учителят говори, създава светове, спасява души, озарява гении и само с една дума дава нов ключ на цели цивилизации някъде в Космоса. Казано е обаче: "Бог не е Бог на мърт­вите, а Бог на живите". Мъртвите може да са живи само до нисшия умствен свят, а реалният живот, животът на безсмъртието, започва от причинния свят нагоре. Живите се отличават от мъртвите именно по това: те не са изпълнени със себе си и с мерките на света, а внимават да не пропуснат нито една дума на Господа.

4. Словото няма такава структура, каквато имат науката, философията, религиозните проповеди или която и да е друга човешка система на мис­лене. То е построено обаче по абсолютно строги за­кони на живота и никой няма право да го съди и кори­гира. Когато на една беседа присъства някой фило­соф или окултист от черната ложа, Учителят го прогонва много лесно: казва някоя "глупост"… По­неже тъмните духове са много мнителни, те веднага вътрешно се опълчват на Учителя и си отиват. Точно това и цели Учителят. Най-опасните врагове на Делото, проводниците на дявола, се познават неизменно по едно и също: твърдоглавие, самомне­ние, критикуване, стремеж към противопоставяне на мнението си, търсене на слабостите. Гордели­вият винаги желае да е по-умен и по-прав от дру­гите. Всичките му умствени усилия са впрегнати в желанието да открие някъде грешка, противоречие, алогизъм. Открие ли ги - значи "противникът" е по-долу от него самия; значи "противникът" е бит. А сатанинските и луциферическите духове живеят само с едно: унижаване на другия и, по този начин, самовъзвисяване. Има и трета категория духове - тщеславните, - които измерват всички ценности с мярката на общественото мнение. И когато се на­тъкнат в Божието Слово на нещо, неотговарящо на общественото мнение в религията, философията или науката, тщеславните се смущават. Това е, за­щото те не са на страната на Учителя, а са на страната на света. Затова и търсят одобрението на света, а не на Учителя.

Разпознавайки горделивите и тщеславните от пръв поглед, Учителят ги изгонва само с една реп­лика. За тях тази реплика е явна глупост, но за уче­ниците тя е повод за смях и веселие. Защото на всяка беседа има поне двама или трима ученици, ко­ито виждат нещата. Те следят със затаен дъх вели­ката драма, която се разиграва между Учителя и ау­диторията.

Учителят предпочита да бъде заобиколен с най-прости и недодялани хора, пред опасността да се опонира мислено на Словото. Словото е въздействие върху Космоса, Природата и човека. Ето защо Учителят не може да рискува да държи около себе си антени, които не предават. А двама или трима уче­ници проникват дълбоко под ефимерните була на Словото и стигат до същността, защото притежа­ват ключовете. Тези ключове не могат да се пове­рят на умните врагове, защото те ще обявят война на Учителя със собственото Му оръжие.

5. Реалността има 49 измерения. Когато Учителят говори, той си служи с 49 вида логика. Сега има само 4-5 вида логика, познати на човечеството, а повечето хора не мислят никак, освен за ядене, пи­ене и удоволствия. Най-много да мислят за престижа си, но Божествени мисли рядко им идват.

Така че, когато четете беседите, не мерете Словото с вашата пигмейска логика.

6. Учителят си поставя за цел да развива мис­ленето и вниманието у учениците. Животът се движи от единството на полярностите, от осъзна­ването и разрешаването на противоречията. Ето защо Учителят има право да си служи съзнателно с принципа на противоречието в беседите си. Леко­верните, суеверните и безверните се улавят именно в тази мрежа. Въпреки че Словото е за народа и простотата е най-важният му закон, Учителят си служи понякога със сложни ребуси на мисълта, за да държи будно съзнанието на учениците. Понеже един Учител няма пред кого другиго да отговаря, освен пред Бога, Той дори понякога съзнателно прави грешки, за да предизвика недоумение и въпроси. Един учен, един професор, един философ нямат това право и тази смелост, ала даже и най-обикновеният прогимназиален учител си служи с този метод. Какво тогава искате от Учителя на всички Учители? Та вие нямате и понятие от педагогия!

7. Ако сте особено проницателни, ще забележите, че понякога Истината се казва от различни нива на съзнанието. Учителят говори от свръхсъзнани­ето, но често дава ход на подсъзнанието, на само­съзнанието и съзнанието. Вие трябва да различа­вате тези пластове в беседите и лекциите.

8. Учителят не живее на Земята. Тук Той само се изявява, и то когато няма друга работа в Космоса. Паузите не са отбелязани в печатния текст. Вие не веднъж сте били свидетели как Учителят отсъства по време на беседа. Той получава сигнал за важна среща, за молитва или за бедствие и мигновено трябва да се изключи от аудиторията. Когато се върне, Той е вече под силното впечатление на станалото и веднага внася нова тема в беседата.

9. Най-различни същности и същества се изявяват в Словото. Сам Бог, Абсолютният Дух, говори; говори Духът на Любовта, Духът на Истината, Святият Дух, Великата Разумна Природа; говори Всемирното Братство, говори Бялото Братство, Реалността; говори гласът на Съдбата, говори и "булото на Майя" - както са нарекли индусите правото на Бога да изпитва и учи съществата. Най-после, в Словото взимат участие духове от йерархията, представители на близки и далечни светове. Това - за посветените.

10. Както всяко свещено писание, беседите също имат от три до седем пласта на тълкуване, клю­човете към които Учителят дава на най-напредналите Си ученици. Има ключове, които през този век останаха скрити и не се повериха никому. В бъдеще ще се появят ученици, които ще получат пряко от Учи­теля тези ключове и ще трансформират Словото на съответните нива. Най-вероятно е това да не стане писмено, а в живота, делата и външния вид на тези ученици. Ще ги познаете по това, че те не го­ворят много.

11. Учителят е завършил всички безбройни школи на всички светове, звезди и планети и Неговото Слово е абсолютен синтез на Новото знание. Си­лата на това Слово е неизмеримо могъща, но Исти­ната не може да се даде на земните хора без фил­три. Небесните напрежения са стотици и милиарди пъти по-динамични от физическите, поради което живото Слово на един Учител минава през ред тран­сформатори. Разумната мисъл на Учителя обаче не рискува да изменя смисъла на това Слово: рамките му многократно намаляват, но формата никога не се мени. Мнозинството тълкуватели не разбират именно тази тайна и си позволяват да променят първообразните форми. Когато Учителят влага една Истина в земни понятия, Той намира най-точ­ните думи, основното значение на които е най-близко до същността. Освен това, Учителят посто­янно изяснява истинското съдържание на много по­нятия или сам влага в тях нови значения.

12. Мощните енергии, които протичат по време на беседа, трябва да бъдат трансформирани от Учителя с голямо умение, за да може аудитори­ята да издържи - да не се получат нежелателни из­лъчвания (на душата на слушателя в невидимия свят - б.п.) и други опасни последици. Затова Учителят раз­режда напрежението с приказки, случки, анекдоти и други повествователни форми. И, все пак, какво ве­лико композиционно единство има във всяка беседа - за онзи, който умее да вижда!

13. Всяка беседа отразява по един уникален на­чин космическия момент. В бъдеще астролозите ще открият великолепното съответствие между ас­пектите в деня и часа на изнасянето и идеите във всяка отделна беседа. Оттам те ще почерпят нови астрологически откровения.

14. Особено мощен е магично-словодейственият метод на повторението в беседите. Там, където стилистът би намерил едно повторение за прекалено често и утежняващо изложението, Учителят ни­кога не би употребил кратки, заместителни думи. Повторението при Него не е само сугестивно-педагогически метод, но и свещен акт на словодейство. Чрез многократното повторение на една синтактична матрица Учителят внася, по кабалистичен път, нови енергии и структури в Битието.

ІІ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО

Когато Учителят говори, Той говори на цялото човечество. Не се съблазнявайте от преднината, която Той дава на "бялата раса", на славянството, на българския народ. Това са временни мисии само за настоящия космически момент. Безпорно е, че през всяка епоха Бог говори на човечеството чрез един опре­делен народ. Сега Той отново избра България, като най-древен център на Братството. Единствена тя - като територия - три пъти е давала Миров Учител на човечеството: Орфей, основателят на богомил­ството Боян Магът (княз Вениамин) и Беинса Дуно.

Но вие всички трябва да знаете, че истинските народи са в духовния свят. Земните народи са само тяхна бледа проекция. Освен това, един цял народ в определена епоха се преражда в телата на друг на­род. Така древните гърци сега са във Франция, инду­сите - в Русия, египтяните - в Германия.

Когато се говори за Бяло Братство, трябва да знаете, че негови ученици и членове са всички, които имат бяла аура. Това го знаят Белите Братя, живеещи в тела от жълтата, червената или черната раса.

В духовния свят българи са всички ученици от всички народи, които търсят своя Учител, намират го и започват да учат; славяни са всички, които сла­вят Бога; американци - всички, които работят за Бога; французи - всички, които живеят за Бога; ита­лианци - всички, които намират Бога; англичани - всички, които се сливат с Бога; немци - всички, които свалят Царството Божие на Земята; испанци - всички, които се жертват за Бога; азиатци - всички, които изявяват Бога; африканци - всички, които лю­бят Бога; семити - всички, които дават за Бога; скандинавци - всички, които са ангели Божии; бал­тийци - всички, които се потапят в Бога; унгарци - всички, които се борят за Бога; латиноамериканци - всички, които слушат Бога; австралийци - всички, ко­ито търсят и разпознават Бога и пр.

Бялата раса, въпреки конкретната ú задача в тази епоха, духовно означава всички, които влизат в Божественото Учение, молят се на Христовия Дух и са обгърнати от бяло сияние. От жълтата раса в духовния свят са всички, които служат на Великата Разумна Природа, ходят в пътя на смирението и ос­тавят нежен полъх в сърцата на народите. Червената раса и до днес обича Истината, дълбоко приема Бога в душата си и предава волята Му на избраните; черната раса люби Бога, учи житейските закони и прилага Доброто.

Съвършеният човек, от която и раса и народност да е, съдържа прекрасните качества на всички раси, народи, общества и индивиди.

ІІІ. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО

Запазете Словото на Господа в оригинал и го четете само в оригинал. Систематизираните из­вадки, научните студии и по-големи съчинения, кос­могоничните трактовки, историческите трудове, есета, мемоарите и пр. имат значение преди всичко като личен труд на ученика за личното му усъвър­шенстване. Не ламтете за публикации, защото не знаете колко опасно е такова творчество. Тепърва има да изникват църквите и схизмите на Новото Учение, но гледайте да не сте вие ония, които ще ги пуснете в света. Казал е Учителят още в древ­ността: ако дойдеш до Истината чрез даден ангел, след смъртта си ще отидеш при този ангел; ако дойдеш до Истината чрез Словото на Учителя, след смъртта си ще отидеш при Бога. Всички обработки и интерпретации на Словото са от значение само при съвършеното познаване на Словото в оригинал. Обикновено в Братството започват користно по об­ратен ред. Излизат със собствени съчинения, вла­гайки неестествени елементи в много мисли, които Учителят е дал, като считат, че беседите в ориги­нал не били подходящи за културата на Запада. (Ко­гато веднъж казали нещо подобно на Учителя, Той строго от­говорил: "Западът ще се научи да мисли като мене, а не аз като Запада!").

Много Школи, ако не и всички досега, са били закривани поради личните тълкования на последова­телите и неизнасяне на Словото в оригинал.

Сега Учителят се обръща към всички свои ученици по цялата земя и казва:

"Ученикът не може да говори, преди да е гово­рил Учителят! Ученикът само учи, прилага и помага на другите. Предназначението на човека в Приро­дата е само да учи. За всичко друго Бог е промислил. Ученикът е бил гений в много предишни прераждания. Тълкования и слава вече не са му нужни. Силата на ученика е в учението, а не в самоизявата. Онзи, който иска да се самоизявява, не е ученик. Той може да е учен, може да е гений, може да е светия, ала уче­ник не е. Самомнение и самолюбие в ученика няма. Благословен е той, понеже над всичко друго поставя Делото на Учителя си. Работата му е само една: преуспяване на Господното Дело. Това можете да си го запишете със златни букви.

Корист, славолюбие, завист - това са неща, не­познати на ученика. Той нито съди, нито критикува, нито злослови. Той абсолютно завинаги се е посве­тил на тайното добро, на Любовта и Истината.

Когато е нужно, ученикът може да се изяви и като велик реформатор, учен или гений. Но разликата между него и другите е огромна: славата той от­дава на Учителя си, богатството - на Божието Дело, а живота си - на цялото човечество.

Ученик може да бъде всеки, където и да се намира в световната йерархия. Последовател на Учи­теля, ако се откаже от себе си, става негов ученик. Усъмни ли се в това, той е изключен задълго. Тогава той става оръдие в ръцете на насилието, користта и лъжата, за което си плаща с нещастия, болести и смърт.

Това, което съм говорил и което ви говоря и сега, искам да се направи достояние на народите. Много Мои ученици пробиват злото и излизат на слънце вече по целия свят. Ако някой се възпротиви на такива - кости няма да останат от него! Моите посветени синове и дъщери са вече навсякъде и нищо не може да ги спре. Те са Нови человеци, с нови умове и сърца. Аз не ще позволя и косъм да падне от гла­вите им! Ако някой дори само си помисли да напа­кости на едного от ония, Моите, сам се осъжда на смърт.

Това сега, което ви говоря, разпространете по-скоро."