095.1985.03.12 Май-во и бащ-во.Ясновселена,тотвселена и холивселена

Книга 5

12.ІІІ.121(1985)г.

София – Изгрев

МАЙЧИНСТВО И БАЩИНСТВО. ЯСНОВСЕЛЕНА, ТОТВСЕЛЕНА И ХОЛИВСЕЛЕНА

      Токовете, които се леят през майката, са несравними с нищо. Тотвселената праща правия ток, а ясновселената - променливите. Множество са променливите токове, един е Правият Ток! Понятието “ток” отново произлиза от Тот, с тази разлика, че промяната на “т” в “к” накрая означава проява на Тот в Изявеното Битие. Проява е моженето ни да променяме статуса. Силата на Тот локализира всеки статус, който се е утвърдил, и носи раздвижване на структурата му. Цяловселената (или холивселената) съдържа, следователно, правия ток на тотвселената с всички променливи токове на ясновселената. С Радостта правият ток твори, а с мира променливите токове съграждат.

Любимите Божии се отличават по това, че измежду всички хора,ангели и богове могат да обичат само най-съвършения, когото познават, и искат да зачеват само от него. Всички останали имат по-нисък идеал и вкус и се задоволяват с по-малко съвършени любими.

           Казвал съм ви, че ритъмът е ясновселенско явление. Радостта мощно проявява непрекъснатостта, а мирът - прекъснатостта на Битието. Това е недостъпно за вас, тъй като вие свързвате ритъма непременно с това, което действа. Но ритъмът, преди всичко, е израз на мир, пропорционалност, равновесие между правия и променливите токове. С понятието “мир” Аз не означавам липса на движение, покой, а такова движение, което превръща Небитието в Битие, Хаоса - в ред, съня на ясновселената - в будно съзнание. Истината, например, крепи един свят, който е изцяло от прави токове и носи съвършенство на формите. Но Любовта предпочита променливите токове, понеже с тях може да се прелива ритъм и състрадание, милост и саможертва, грижа и промяна. Работата на майката, следователно, е това, което ясновселената прави в общокосмически мащаб. Работата на майката не е творческа, а съзидателска - не радост, а мир. Радостта е била до зачеването и по време на зачеването; радостта иде и след раждането, но по време на бременността неизменно състоянието е мир. Ето защо, с погледа и очите на бременната се лекуват всякакви болести, нещастия и недоразумения. Бременната гледа не влюбено, не радостно, не скръбно, но ясно - а това е белег на ясновселената. Яснотата на погледа в нея отразява могъщата красота и съвършената математическа дейност, която се извършва в утробата ù, за да се синтезира новият човек. Не че бременната не изпитва радост, скръб, приливи и отливи на настроението, но основното нейно състояние е дълбок вътрешен мир, безметежност.

          Абсолютният Дух затова е Абсолютен, защото в Него Мирът е само фон на Радостта. Ако не беше така, Той нямаше да може да твори, всичко щеше да се извършва по строго определена програма и Битието нямаше да се развива. Ролята на майката много точно отразява всичко, което върши ясновселената. Ако програмата, яснотата, определеността в даден момент загубят очертания, има опасност майката - или ясновселената - да изпадне в състояние на тревога.

          По тази причина, имате ли работа с майка, със жрица на Мировата Душа, оставете настрана творчеството и оградете мощно живото създание в утробата ù с истински рай от сигурност, подреденост, внимание. Не осъждайте бременната и майката, че сигурността не отпада никога от съзнанието ù - това е най-дълбок, най-свещен зов на ясновселената, имащ за цел да подсигури условия за новораждащото се създание.

           Именно затова съм ви съветвал и ви съветвам: не ставайте проводници на тотвселената, ако не можете да оградите майката с всички блага и плодове на природата и сърцето си, ако не можете да сложите в ред нейното зреене и нейните месеци и години след раждането.

          Обръщам се не към конкретния баща на конкретното дете, а към всички бащи на всички деца. Преминаването на конкретния баща в състояние на истинско одисейство чрез "подухване на небесните ветрове", пътуването му по небесните и земни райове по време на бременността на съпругата му и малко след това съвсем не противоречи на първото изискване, а напротив, усилва го.

          С това искам да кажа, че не той, а всички останали събратя и сестри на бременната и кърмещата трябва да я оградят с грижи и внимание. Не възприемайте обаче съобщението Ми за пътуването на конкретния баща по неземните и земни райове за абсолютно положение без изключения. Ако човечеството, обществото и най-близките приятели на двойката са подсигурили и постоянно поддържат най-високото възможно равнище на материална задоволеност и духовна атмосфера, то бащата може да остане при съпругата си в този период, при условие, че никой никога няма да изисква от него той да не лети с духа и душата си надалече. Това е необходимо, ако майката иска да получи видения и картини, което значи асуин, от най-съвършените общества и природни кътове на вселената, за да се роди на земята не обикновен човек, а силно и творческо създание.

          Много носителки на нов живот нямат нужда от конкретното внимание на конкретен баща. Това са така наречените “Майки Божии”, за които съм ви говорил в “Евангелие на Мария Магдалина”.

          Майките Божии имат съвършено устройство на духовното тяло и затова принципът на получаване на внимание от конкретен човек при тях отпада. Преди да са били Майки Божии, те са били Майки-Светици, с тази особеност на съзнанието, че не могат да заченат от друг, освен от пророк, апостол или мъдрец. Но те пак са остро чувствителни към вниманието или невниманието на собствения им съпруг, докато Майките Божии се отличават по това, че не знаят от кого точно са заченали, тъй като те се отдават с цялата си душа и цялото си сърце на повече от един Апостоли, Пророци, Мъдреци, Храмове Небесни, Братя на Исуса и пр.    Много ви говорих за това, още преди 2000 години, но всичко до буквичка унищожиха. И сега не сте готови за това; и след 2000 години пак няма да сте готови. Ролята на Любими Божии засега изпълняват, уви, само въплътени алохими, които се считат за проститутки и пропаднали, леки жени.

          По същия начин има и мъже, които изпълняват тази роля, но те се броят на пръсти при вас, въпреки че необходимостта от свободна любов е не женски, а мъжки проблем. Т.е. за множественост на партньорството жадува предимно мъжкият, а не женският дух.

          Като говоря за множественост, аз нямам предвид безогледната, свинска полова всеядност, а насъщната нужда на престоли, архангели и серафими да обменят енергия с повече от едно същество. Моята Любов има толкова форми, колкото същества Моят Отец е създал и създава. Ето защо, никой няма право да определя що е грях и що е праведност, нито да фабрикува религиозни и морални норми, общи за всички, когато става дума за Слово, Свобода и Любов. Съвестта - този абсолютен критерий - има много по-дълбок произход от стесненото съзнание, жертва на религиозни предразсъдъци.

          При все това, когато става дума за по-обикновени майки, начиная от Майките-Светици надолу, кармата хваща неизменно серафими даже, ако са си позволили да проявят безотговорност към този тип майки. Те може да са самата Божия Любов, слязла на земята във форма, разливаща мъдрост и присъствие навсякъде и свалящи самите звезди небесни в краката на изтерзаното човечество, но ако само веднъж си позволи някой от тях да се свърже с майка, по-долна от Майка Божия, той е длъжен да поеме всички товари, само и само да не накърни сърцето и душата ù. Понеже не е важно доколко си прав по принцип, а дали страда едно същество поради теб или не страда. Това е закон! Щом се условиш с едно куче, че тръгвате по кучешки работи, само ти си виновният, че не искаш да делиш с него после отговорността за това.

          Радостта на Майките Божии произтича от неопределеността на любовното чувство. Това е нещо напълно непонятно и непостижимо за всички останали класове майки. В този смисъл, най-много Майки Божии се подвизават като алохими на небето и на земята. Но при тях няма онзи импулс на специалния клас алохими, който отговаря за пренебрегването на всички възможни обществени стандарти. Пълният анархизъм и свещено бунтарство на този клас прави най-абсурдни неща, с цел първо да се взривяват всички структури и стереотипи, които не желаят да синволюират; и, второ, за да се отдаде обич, мъдрост и истина на онези, които са изоставени от всички. По тази причина, при тях не може да става и дума за подбор, понеже Милостта и Абсурдът са нещо, което категорично отхвърля подбора. Така че Христовата вселена има за център алохимите, а не елохимите, както някои сигурно са помислили. Елохимите са същества на холивселената, не на хипервселената. И по тази причина те уравновесяват всички противоположни импулси, следователно и противоречието между определеност и неопределеност. На практика, Майките Божии са най-вече клас елохими, което ще рече онази част от Божествения свят, която умножава Битието на самото себе си. Неопределеността при тях означава готовност да правят все нови и нови връзки, понеже не могат да спират тотвселенски импулс. Но определеността при тях – нещо, което е невъзможно за алохимите - насочва импулса им само към най-прекрасни и съвършени обекти.

          Наистина, както си спомнихте одеве, има и клас, по-висок дори и от Майките Божии. Това са Любимите Божии, на които същността е такава: отново не могат да обичат повече от един обект. Пределно ясно е, че това не са нито алохими, нито елохими, а именно илухими. На вас ви изглежда нелогично това, че Любимите Божии, които са илухими, са клас, по-висок от Майките Божии, които са елохими. Божественото обаче не е по-високо, а по-ниско - това не бива никога да забравяте.