053.1984.08.27 Монадните извори на Секор

Книга 4

27.VІІІ.120(1984)г.

София-Изгрев

МОНАДНИТЕ ИЗВОРИ НА СЕКОР

ЖЛО / ЮБ

Слушай, слушай, мило, прекрасно създание!

От много векове искам да ти кажа някои работи, но просто не е имало възможност. Отварянето на съществата за гласа Ми е сложен и продължителен процес и затова Аз си служа понякога с посредници, какъвто използвам и в момента.

Коренно ново същество стана ти от 650 години насам! Кракът ти никога вече няма да стъпи на планета като Икло (Земята), освен ако самата ти не пожелаеш това, за да помагаш на тези нещастници.

 Оставям ти сега Моя чист и бащински завет. Обикни Ме, защото Аз съм Дух, Който е навсякъде и всякога с ония, които са с Мене. Когато някога, в Северна Германия, ти се хвърли във вълните на Р., за да не предадеш приятелите си, Аз бях с тебе! Когато кри Мой апостол от ястребите и инквизицията в Полша, пак Аз бях с тебе. Когато носеше хляб на борците за свобода в Испания - отново и отново Аз ти шепнех на душата. От няколко века ти си на страната на прогреса и хуманизма и затова те освободих от задълженията ти към тази планета.

Родена преди 50 милиарда години в монадните извори на Секóр, ти носиш мощно зова на Правдата и Доброто в сърцето си. Достатъчно е да пожелаеш нещо - и то се осъществява. Фонът на твоята прелестна женственост е мъжественост неподкупна; оръдието на твоя дух е мисълта, а Истината е единственото слънце в душата ти.

Грижи се за твоята бивша дъщеря Улрика - сегашната ти сестра Евгения - и ú прощавай всичко, защото и ти имаш също непростени грехове, макар и сравнително малко. Ти някога я остави на произвола на съдбата, поради нуждата да се бориш с деспотизма, и тя трябваше още от малко дете да проси по хорските задни врати и да бъде подритвана, унижавана и оскърбявана. Това си е нейна карма от векове, но този, чрез който тази карма се е реализирала, също не може да избяга от космическия съд. Затова трябваше сега да се родите в един дом и ти да търпиш от нея това, което тя търпя от тебе. Прощавай ú, приласкавай я, милвай я с език и душа, защото тя е много, много, много тъжна и изоставена. И няма да се освободиш от нея, докато не ú дадеш всички ония душевни ласки и материални грижи, които ú отне някога в стара Германия. Обичайте се и си помагайте, защото какво друго ви остава в този тъжен свят?

 Точно толкова, колкото Евгения отдава обич на дъщеря си, ще получи и тя обич от онзи, без когото не може. Защото законът е един, абсолютен и неумолим: раздавайте се беззаветно на слабите и беззащитните, които зависят от вас, и само тогава съдбата ще ви отреди щастие - такова, каквото вие желаете. Механичното разделяне не води до нищо: ако не сега, то след сто или хиляда години пак ще ви съберат, за да се разплатите с любов и всеопрощение.

Евгения някога уби Парис в Елада - сегашния ú баща; сега трябва да трепери денонощно от него.

А ти някога спаси Кореджо от изгнание - и сега той те обича, повярвай! Той още сам не знае колко много те обича…

  

Кореджо - Венера, Меркурий и Купидон