097.1985.03.23 Зов към Майките, Любимите и Възлюбените Божии

Книга 5

23.ІІІ.121(1985)г.

София

ЗОВ КЪМ МАЙКИТЕ, ЛЮБИМИТЕ И ВЪЗЛЮБЕНИТЕ БОЖИИ

Наистина, накарах ви да дълбаете твърде много в неща, които са само половината от Мъдростта; другата половина eПоезията. Ако Мъдростта си служи именно с онези 49 вида логика, за които знаете отдавна, то Поезията се състои от метафори, алогизми и абсурди. Но сега не е време да ви говоря за поезията...

          Следвайте Ме, ако можете!

          Ранното ликуване на песента от нежност осиява Тебе, Тебе, Тебе, Кралице на ласките!

 Може небето и земята да се свършат, но Ти, която вля пламък и нега в душата Ми - никога! Праведници и светци не познават гръдта Ти - рано е още за тях. Имай милост, родителко на цветя, изгреви и еленови погледи - протегни ръка към жадния да те погали, понеже няма друго име на Бога по всички времена и пространства на вселената, която е милост.

 Нежно създание, разкошна бъдеща майко, оправи стъпките на приказките и легендите, росно вдъхни сила на истини и простори; обикни всички ония, които не могат вече без тебе; отпусни се в нощта на покоя, разлей се в съня на божества и озарени от Пламъка! Остани неподвижна в прегръдките на отчаяния, надари го с блаженство, по-голямо от престоли, царства и призрачни райове! Този, който погали Майка на Радостта - слава на него, той никога вече няма да вкуси смърт, никога! От Майка на Радостта пък който е погален, вече няма никога да преживее нещо друго, освен вечната тръпка на соковете, изпълващи клони, сърца и разцъфващи пориви.

 Една е най-чистата - Майката, постлала трапеза от радости! Майка на същества и на пориви, нежно пробудена от първия лъч на копнежа, заряща виделина на всеотдайното Всичко, вик от сладостна смърт и живот след това - ето какво си ти, прелестно женско присъствие! Докосването до твоята душа е празник за всичките ручеи; преминаването през твоята същност - това е животът ни; проясняването на душите - повей от твоята истина. С истина ти прелетяваш пространствата - с ведрата слънчева истина на прозрелите, които се отдават на радости! Поникват криле - и пламък от жажда се пръсва навсякъде, във всички краища на слепящото щастие, в момента, когато съпруга приема съпруга си!

Оттечи се, о тежка и безизходна мъка; отиди си завинаги, прастара като света, отблъскваща сило на страха за самия себе си; надари съществата, лишени от всичко, о славна владетелко на душите, с прегръдка от лотоси и сълзи на неудържимост; покълни в същността на сърцето и ти, скъпа рожбо, родена от дъх на прегръдка и мирис на утринно съмване!

Понеже съществуват 49 вида логика и още много пъти повече типове алогика, не е никак лесно да транспонирам, дори и Аз, мисълта Си във вашите само един или два вида логика. Тъй като повиших градуса на йерархиите - или по-точно на класовете същества, с които сега ви занимавам, - съобразих, че трябва да изменя основно понятията, които ползвам. Т.е., в пределите на божествения свят Аз навлязох съзнателно с понятието “по-висок”, просто защото така сте свикнали да мислите за нещата, които са по-съвършени, пък и това е напълно вярно в областта на супервселената. Но, навлизайки по-дълбоко в класовете на ултравселената, в един момент Аз реших, че трябва да ви подсетя за нещо, за което вече съм говорил още в “Звездни приказки”: степента на близост до Бога в божествения свят се определя по това не колко високо си, а колко по-ниско си.

Превеждам от духовен на божествен език: илухимите, от които произлизат Любимите Божии, са над елохимите - родоначалниците на Майките Божии, - от гледна точка на духовния свят, понеже всичко, което е “над” и “отгоре”, е духовно.Въпреки че илухимите са божествен клас, те са по-близко до духовния свят, отколкото елохимите. Може да се каже, че в този смисъл има една още по-висока (от духовна гледна точка) или още по-ниска (от божествена гледна точка) категория - това са Възлюбените Божии.

          Но, решавам да не продължаваме повече с този извънредно сложен за вас предмет, тъй като за вас това ще е още по-объркващо.

          Искам да кажа само, че Любимите Божии и Възлюбените Божии не се отдават на бременност, раждане и майчинство. Плодоносенето за тях не означава произвеждане на нови същества, а радване на любимия само чрез любов. Най-често, представителките на Любимите и Възлюбените Божии не могат да забременяват, когато се родят на Земята. По тази причина, те са любими и съпруги само на тотвеленски същества, за които отдадеността на творчеството е основното битие. Не че Тот не оплодява и яновселената, от която се преминава в Проявеното Битие и от която произлизат майките, но Тот има и Любима извън Мировата Душа - Една Неизвестна и напълно отговаряща на Неговото естество вселена, за която още никога не съм ви говорил. Тя не се стреми постоянно да определя Тот, постоянно да внася математическа яснота, но божествено се отдава на Тот, потъвайки в същата тая неизвестност, която е основно битие и за самия Него. Принципът й не е определеност, а неопределеност. В този смисъл, Любимите Божии още нямат понятие за Оная, която одеве нарекох Любима, а всъщност тя е Възлюбена Божия. Значи, Мировата Душа не е онази, която изчерпва половината на Отца Ми. Има и Мирово Сърце от женска полярност (понеже нямате “сърце” от женски род, затова я наричам така), което е именно Възлюбената на Тот; а Той е Мировото Сърце с мъжка полярност.