113.1985.05.15 Характер и обхода

Книга 6

15.V.121(1985)г.

София-Изгрев

ХАРАКТЕР И ОБХОДА

 ЖЛО / ННС

- Работете, ако желаете с Мен. Това ще бъде полезно и интересно за вас. То ще има значение и за тези, които са се вече запознали с предходните материали. Има ли недоизяснени въпроси?

            - Какво да се разбира под “съзнателно работене с абсурда и неопределеността”?

            - Означава, първо, запознаване с материалите, в които се говори на тези теми, понеже там се определят йерархиите, които имат абсурда и неопределеността за основен метод.

Обаче повече от ясно е, че специално при теб по-добре е било винаги да разчиташ на разумността. Като говоря за нейните антиподи, само подсещам, че не трябва човек да се затваря за тях, а, най-малкото, да си прави мисловни експерименти. Не и житейски, разбира се, понеже това е наистина опасно. Мисловните експерименти разширяват съзнанието и подготвят човека за посрещане на необикновени ситуации с по-малко сътресения, отколкото ако не е правил тези експерименти.

          Сега предпочитам да започна с някаква тема, която ви вълнува и ви е интересна. Това може да бъде начало на нов цикъл лекции - или “осияния”, както ги наричам. Има недовършени теми, които, при желание, може да се свършат чрез вас. Една от тях е “Приказки за цветята”. Те трябва да станат 120, а са само 20 досега. Може и със съвършено нова тема. Просто, помислете и решете.

            - Как да постъпим, когато мислим, че трябва да насочим вниманието на някого върху негов недостатък?

            - Лекотата в намирането на адекватен език за изразяване на вътрешните мотиви е най-голямото изкуство. Това, което хората правят обикновено, е пресяване на истината през много сита на съзнанието и подсъзнанието, а още по-често тъкмо обратното - твърде директно изразяване на това, което мислят, при което не се получава нужният резултат. Обиждат или дълбоко засягат партньора, близкия човек, с когото общуват. Този проблем е основен. Най-малкото, което сега може да се каже, е че това е направо тема за психологическа книга. Аз бих я нарекъл “Характер и обхода”.

          Значи, борбата почти винаги става между тези два стълба на живота - характера и обходата. Характерът е Сатурнов принцип, свързан с аза, егото. Обходата е Лунен принцип, изразяващ меките и нежни веяния на душата, на “необработената” личност, в най-високия смисъл на думата. Непременно трябва да се намери баланс между верността към собствения характер и любовта към ближния, иначе неразбирателствата ще стават все по-дълбоки и по-дълбоки. Когато характерът е твърдо установен в своите коловози, има опасност от недоразумения в общуването. Когато пък толерантността, обходата, става самоцел, така че никога никого да не можеш да обидиш, това означава неизграден характер и води до опасни последствия: или ти ставаш роб на другите, или те стават твои жертви.

Най-трудното нещо, ако говорим за корист и изгода, е да накараш човек с установен характер да измени реакциите си в полза на друг. Не само користта и изгодата, но и страхът от погрешна стъпка е мотив. Накарайте някого с такъв характер да направи отстъпка - развалят се отношенията и самият вие се наранявате. Ето защо обходата - или изкуството да поднесеш на другите истината и правдата в най-подходяща форма - е нашата тема. Има хора, които са таланти в това отношение. Обходата извира от искреността им, колкото и странно да ви звучи това, тъй като искреност не винаги значи да изкажеш отрицателна оценка. Когато човек е устроен така, че да си обяснява нещата първо с положителна оценка, то и искреността за него не е оръжие, което ранява другите. При това положение, отпада проблемът как да изясняваме на другите нашето отношение, тъй като то, самó по себе си, не е отрицателно в основата си.

 Бихте казали: как е възможно това, след като умът е даден, именно за да можем ясно да разграничаваме недостатъците и да се предпазваме от тях, както и, по възможност, да предпазваме хората, на които държим? - Острото виждане на недостатъците и погрешките, наистина, е белег на силен ум. Това е крайно необходимо и без него не е възможно човек да се придвижва в мрака. Обаче има нещо, което е по-важно. Това е острото зрение за доброто. Тук, именно, е тънката разлика между единия и другия тип искрени хора. Когато умът ти открие именно такова добро и се съсредоточи върху него, ти си пак искрен, но изтъкваш него, а не се натъкваш на отрицателното.

 Опитвам се да говоря по-просто. Това може да се преведе и на по-дълбок, специализиран психологически и окултен език. Ето, фактически, технологията на това, което дава блестящи резултати при професионалисти-психиатри, разбиращи от душевна хигиена и положителни емоции. Слепотата за лошото не може да бъде идеал на човек с опит и развит интелект. Ноартистично изиграване на слепотата за лошото - ето кое не владеят хората в общуването. Да се направиш, че не виждаш лошото или грешката - ето първата стъпка, първото условие да имаш бърз и изключително благоприятен резултат, за да се помогне, да се освободи другият от този недостатък.

 Има един такъв ефект: Аз го наричам “ефект на гвоздея или клина”. Обикновено тези хора, които практикуват избиването на недостатъците по формулата “клин клин избива”, набиват в съзнанието на другия неговия недостатък чрез постоянни анализи, спорове или опити за осъзнаване на този недостатък. Оказва се, че тази твърда позиция не изкарва недостатъка на повърхността, а, напротив, набива го още по-навътре, тъй както един клин би набил друг още по-надълбоко в дървото. Тогава недостатъкът се превръща в комплекс и избиването му на повърхността на ясното съзнание става практически невъзможно. Оперирането съзнателно с това е положителен метод. Елегантната, артистична игра на слепота за недостатъците, първомигновено освобождава партньора от неудобството и комплексите му, от съзнанието - ясно или интуитивно, подсъзнателно, - че пред себе си има човек с остро зрение за неговите пропуски и недодяланост.

 Обаче няма нито един човек без поне едно добро качество. Ако вие си затваряте очите за своите опасения и се отнасяте с обич, непринуденост и топлота, хващайки се за най-хубавото у другия, тогава се включва съвършено друг ток, наречен в практиката на живите, истинските психолози “магнитно извличане на недостатъците”. Имам предвид образа с натикването навътре в глъбината на психиката клинове. Върху тях и преди това е удряно жестоко и неграмотно с други клинове от онези, които не владеят обходата. В момента, в който се включите на вълнàта на непринудеността и естествеността; на предмета, който другият владее най-добре; на качеството, което е най-очарователно в него и на добродетелта, която е неговият чар и сила, то той се отваря за вас напълно. И тогава много скоро ще видите, че чувството започва да действа.

Магнетизъм от най-висок духовен произход тогава започва да извлича не само недостатъците, които вие сте констатирали, но и такива, които са останали незабелязани от вас. Това се извършва по закона за доминантата, тъй като ви е известно, че най-силната доминанта привлича и положителните, и отрицателните, второстепенни доминанти. Не само учените, професионалистите психолози и психиатри трябва да ползват този метод, а и всички вие, които имате личен проблем в общуването или искате да помогнете на хората, на които държите. Не е лъжа, нито е игра да кажеш на някого хубави, топли думи, да го приласкаеш и да бъдеш естествен с него, опирайки се на реални неща, а не на измислени – както в него, така и в отношенията ви. При всички случаи, дори и когато става дума за много изпаднали и груби хора, очарованието на такова поведение ги обезоръжава и те не могат да проявят лошото начало в себе си.

 Искреността, значи, трябва да е на първо място, но само ако не изтъква по никакъв начин отрицателното, а се хваща заположителното. Тук има една още по-голяма тънкост. Въпреки общия закон, че силната положителна доминанта извлича и дълбоко забити клинове от съвършено друго естество, то, ако работите съзнателно, вече с психологически и астрологически познания и анализи, установявайки на кой недостатък, точно коя добродетел съответства (те са по двойки - полярни), тогава, оставайки външно напълно сляп за недостатъка на другия (за себе си може да не го забравяте) и хвърляйки всички усилия за изтъкването на положителното, вие ще видите, че ефектът е десетократно и стократно по-голям от този при работа с общата доминанта.

Примерно, ако някой няма най-елементарни навици за поведение в обществото, най-елементарно възпитание, а вие сте го поканили в един ресторант и той се излага по най-неприятен начин, едно само свиване на вашите вежди, едно само вледеняване на физиономията ви ще го хвърли в свещена паника и той няма да ви потърси най-малко една година. Ако обаче вие се правите на съвършено сляп и демонстрирате най-съвършена етикеция, поканвайки го на ресторант още няколко пъти, ще видите как жадно той ви копира и става талантлив ученик. За педагозите с опит, това е древен метод с най-висока ефективност. Но в живота вие си мислите, че общувате с вече големи хора - и не го прилагате. Обичайки, преди всичко, човека до себе си, не го изкарвайте постоянно виновен за нещо в съзнанието си или постоянно ”опасен”за нещо.

          И така, изкуството се състои в непринудеността, при която с нежност и безкрайно внимание се правите на съвършено сляп и невиждащ това, което е съзнателна рана за другия или несъзнаван от него недостатък. Това се нарича още “лоцманство в общуването”. Лоцманът може да заобикаля виртуозно всички рифове, надводни скали, айсберги и плитчини, където може да заседне или да се разбие едно приятелство, едно доверие, една любов. Лоцманът на приятелството и помагането запазва абсолютно хладнокръвие при най-страшните бури на взаимоотношенията - но не такова хладнокръвие, което попарва другия или го полива с ледена вода, а хладникръвие по отношение на себе си - именно избягване на споменатите препятствия. С една дума, ведрост и пълно съзнание. Той трябва да заобикаля недостатъците на другия по най-майсторски начин, дори и другият да си помисли, че той го идеализира или няма понятие от човека, от психологията.

Опасности има, безспорно, понеже точно този тип отношения ще ви направи търсен приятел, абсолютно необходим партньор, нежно обичан близък човек, без който никой не може, тъй като на всеки му е приятно недостатъците му да не се изтъкват и да се общува само в хармония.

Аз не казвам, непременно да бъдете само сладки в общуването. Безспорно, дистанция е необходима, моментно захладяване е необходимо, респект е необходим. Понякога - хирургическа намеса без упойка. Когато отсреща ви е акула или вълк, самоотбраната е задължителна. Не само самоотбрана, а и отбраняване на него самия от него самия. Обаче, вие задавате ли си въпроса какво би станало, ако този човек не е хищник, а е от сърните, мишлетата, зайците и въобще от плахите животинчета, които побягват при първото помръдване?...

          По принцип, трябва да избирате какво ще бъдете: скалá, в която се разбиват корабите - или оазис за корабокрушенци. Това са, разбира се, крайности, еднакво съдържащи положителни и отрицателни ефекти. На скалата твоят дом ще остане непокътнат и чист, но около теб ще вони и после ще завони и в самия теб от разбитите кораби, сърца и души на твоя непристъпен остров. Ако пък си оазис, той скоро ще се напълни с корабокрушенци и твоят дом ще стане “Аврамов дом”, т.е. ти започваш да губиш себе си.

          Просто, животът е безкрайно сложен и човек трябва да бъде едновременно скала и оазис там, където трябва: безкрайно пластичен, с много бърза и точна реакция във всеки отделен случай; и при един и същ случай - също с различни реакции. Нито голямо приближаване, нито голямо отдалечаване - ето изкуството, което владеят самите слънца и ядрата на атомите. Животът е възможен само на определено орбитално равнище. Ти топлиш другия, но не му позволяваш да те разруши. И, все пак, никакви правила и формули не са по-валидни от истинския талант човек да бъде естествен и сърдечен, с ножове само срещу обсебителите. Наистина, сложен е и проблемът с парадиращите, които нямат истински дълбоко самочувствие. Това изкуство се добива само с опит, понеже хората са много различни - не може да има общо правило.

          Заключавам: за да предприемете нещо полезно за другите, трябва непрестанно сами да се усъвършенствате. Това не става само с личен житейски опит. Трябва да изучавате опита на по-мъдрите, на по-напредналите. Именно затова ви казвам: попълвайте празнините в собствения си опит, общувайки с много различни от вас хора, от които се възхищавате или които не разбирате, защото тъкмо този, когото не разбирате, може да притежава опита, който ви липсва. Работете, и на първо място не забравяйте цялото богатство от живи примери, почерпани от самия живот и коментирани в Словото на Учителя. Там имазлатни случаи, които могат да ви отворят очите. Не е празно твърдението, че четенето и изучаването на това Слово съкращава неимоверно много еволюцията; и, просто, това е необходимо, за да не се лутате. Наистина, собственият опит е основа, но само с него е много болезнено - все едно, че вървите слепи. Имайте доверие на чуждия опит, когато се касае за мъдреци и Учители, пък и не само за тях. Всяко същество носи уникален опит. Разбира се, проверявайте го, но не го отблъсквайте предварително.

          И така, много може да се говори на тази тема. Това бяха само по-общи, уводни думи. Кажете ли, по­искате ли, мога да разгранича темата на много по-конкретни раздели, с практически правила и методи - ако въобще мислите, че трябва да се разработва точно този проблем. В противен случай, мога да от­говоря само на отделни, доизясняващи въпроси.